Р Е
Ш Е Н
И Е № 36
гр.Раднево, 11.06.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Радневският районен съд, наказателно
отделение в публично заседание на двадесет
и осми май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА ВЪЛЧАНОВА
при
секретаря Живка Манолова и в присъствието на прокурор……… като разгледа
докладваното от съдия Вълчанова АН дело №
99 по описа за 2019г., и за да се произнесе взема предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление № 15-0327-000382/ 05.10.2015г.
на Началник на РПУ град Р., с което на С.Г.Х.
***, ЕГН ********** на основание чл.175, ал. 1, т.4 от ЗдВП е наложена глоба в
размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца,
на основание чл.183, ал. 1, т. 1, пр.2 от ЗдВП глоба в размер на 10 лв.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност
на обжалваното наказателно постановление и се моли съда същото да бъде отменено
изцяло.
Въззиваемият РУ”П” гр.Раднево -
редовно и своевременно призован не изпраща представител и не взема становище по
основателността на подадената жалба.
Съдът след като обсъди оплакванията на
жалбоподателя, събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните намери за установено
следното:
Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
На С.Г.Х. е съставен Акт за
установяване на административно нарушение от 16.09.2015 година, за извършени на същата дата, административни
нарушения. При съставяне на акта жалбоподателя не се е възползвал от правото си
на възражение, включително и от това по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на този акт за установяване
на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление,
в което в обжалваната част нарушението е описано и е квалифицирано така, както
е в акта. На жалбоподателя са наложени съответните административни наказания –
„глоба”.
При съвкупната преценка на всички
събрани по делото доказателства, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно по следните съображения:
Съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено поради изтичане на абсолютна
погасителна давност за административнонаказателно преследване, за която съдът
следи служебно /ППВС №10 от 28.09.1973 година/. Давността представлява изтичане
на определен от закона срок, който при допълнителни законно установени
предпоставки изключва наказателното преследване или изпълнението на наложеното
наказание. Според чл.11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния
кодекс /НК/, доколкото в този закон не се предвижда друго. Видно от посочената
норма, НК би намерил приложение само в случаите, когато в ЗАНН не е предвидено
друго. Препращането на чл.11 от ЗАНН, към чл.81 от НК /т.е. към давността като
правен институт/ е възприето като допустимо още с Тълкувателно решение №
112/16.12.1982г по н.д.№ 96/ 1982г, ОСНК на ВС. В ЗАНН липсва уредба на
абсолютната давност за изключване на отговорността.
Съгласно чл.31, ал.7 от Конституцията на
РБ, не се погасяват по давност наказателното преследване и изпълнението на
наказанието за престъпления против мира и човечеството. По аргумент за
противното във всички останали случаи, включително за административни
нарушения, наказателното /респективно административнонаказателното/ преследване
и изпълнението на наказанието се изключват при настъпване на давност.
Гарантирането на такъв принцип е в унисон с изискването за разумен срок за провеждане
на административнонаказателното производство като гаранция за спазване на
правата на човека по чл.6 от ЕКЗПЧОС, за което Република България е поела
ангажимент, присъединявайки се и ратифицирайки конвенцията. Допълнителен
аргумент в подкрепа на тази теза е обстоятелството, че в противен случай
лицата, извършили престъпление, ще се поставят в по-благоприятно положение от
извършилите административно нарушение. Поради тази причина приложение в
административнонаказателно производство, при липса на изрична уредба, следва да
намери нормата на чл.81, ал.3 от НК, съгласно която независимо от спирането или
прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл
срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член - чл.80
от НК. Критерият на чл.81, ал.3 от НК за определяне продължителността на този
срок, изключващ преследването следва да се прилага към специалните срокове за
образуване на административнонаказателно производство, предвидени в ЗАНН и
специалните закони, свързани с налагането на административни наказания.
Съгласно чл.34, ал.1, изр.1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една
година от извършване на нарушението. В същата разпоредба и в ал. 2 на чл. 34 от ЗАНН са предвидени и по-дълги срокове, след изтичането на които не следва да се
образува административнонаказателно производство в зависимост от спецификата на
различните административни нарушения. Именно тези срокове отразяват спецификата
на обществените отношения, защитени чрез обявяване на деянията, които ги
увреждат, за административни нарушения и представляват изрична нормативна
уредба, спрямо която не е необходимо да се прилага НК по смисъла на чл.11 от ЗАНН. Следователно при реализиране на административнонаказателната отговорност
на лицето, ще важат сроковете, предвидени за образуване на производството в
ЗАНН и специалните закони. В конкретния случай материята за
административнонаказателната отговорност, свързана с нарушаване на правилата за
движението по пътищата е регламентирана в чл.189, ал.14 от ЗДвП, който препраща
към реда по ЗАНН, в частност – към чл.34, ал.1, изречение първо. От съставянето
на наказателното постановление до неговото връчване са изминали повече от три
години, което налага отмяна на същото поради изтекла абсолютна давност.
Предвид
гореизложеното наказателното постановление се явява незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено.
Воден
от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 15-0327-000382/
05.10.2015г. на Началник на РПУ гр.Р., с което на С.Г.Х. ***, ЕГН ********** на
основание чл. 175, ал. 1, т.4 от ЗдВП е наложена глоба в размер на 100 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца и на основание чл.183,
ал. 1, т. 1, пр.2 от ЗдВП глоба в размер на 10 лв. като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с
частна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от
страните пред Административен съд град С. З.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :