Р Е Ш Е
Н И Е
гр.Сливен, 26.11.2020 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенският
окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети
ноември, през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ БЛЕЦОВА
СТЕФКА
МИХАЙЛОВА
При секретаря Нина Кънчева, като
разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 659 по описа за 2020 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба,
подадена от ст.юриск.Х.Д. – пълномощник на НЗОК , със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „ Кричим“, № 1 против решение № 260050/26.08.2020
г. по гр.д. № 875/2020 г. на Сливенския районен съд, с което въззивникът е бил
осъден да заплати на „ Амбулатория за първична медицинска помощ д-р Венелина
Велева“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул.„Христо Ботев“,
№ 2 А, ет.IV, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД сумата от 285.00 лв., прихваната без
основание, ведно със законната лихва върху нея, считано от 04.03.2020г. до
окончателното изплащане, както и 410.00 лв. разноски по делото.
В жалбата се сочи, че обжалваното
решение е неправилно и необосновано. Фактическите констатации на съда
противоречали на доказателствата по делото. Съдът неправилно игнорирал
разпоредбата на чл. 195 , ал. 1 от АПК, според която подзаконовият нормативен
акт се смята за отменен от момента на влизането му в сила. В случая
законодателното решение на обявените за нищожни актове се съобразявало с
характера им, а именно – нормативен. Страната счита, че съдът е нарушил
разпоредбите на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ и превратно е тълкувал нормата на чл. 15
ал. 3 от Закона за нормативните актове. Моли се обжалваното решение да бъде
отменено и предявените от ищеца искове да се отхвърлят. Претендират се
деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение за двете
инстанции. Страната не е направила доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е депозиран отговор на
въззивната жалба от ищцовата страна.
В с.з. въззивната страна НЗОК редовно
призована не се представлява. В писмено становище процесуалният и представител юриск.
Д., заявява, че поддържа въззивната си жалба. Моли тя да се уважи и да се
присъдят разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от противната
страна.
В с.з. въззиваемата страна „
Амбулатория за първична медицинска помощ д-р Венелина Велева“ ЕООД не се представлява. Процесуалният и
представител по пълномощие адв. Д. в
писмено становище до съда заявява, че оспорва въззивната жалба и моли тя да не бъде
уважавана. Претендира разноски.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Установената
и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с
представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в
първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият
съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната
жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице
с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се
явява неоснователна.
По
делото е бил предявен иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр. 1 от ЗЗД, според който, който е
получил нещо без основание ( предл.1) е длъжен да го върне. За да се уважи
искът е необходимо кумулативно да са налице три елемента: даване на определена вещ, парична сума или друго имуществено
благо от едно лице; получаване на престацията от друго лице; и липса на
основание за разместване на блага в правната сфера на даващия и на получаващия.
За да бъде уважен искът, в тежест на ищеца е да докаже, че е дал имущественото
благо /в случая - че процесната сума е принудително събрана чрез извършено
удържане /, а в тежест на ответника е да установи, че даването и получаването
на имущественото благо не е лишено от основание, т.е. че съществува правно
призната причина за разместване на благата, по силата на която има право да
задържи полученото.
По
делото не се спори от страните, че процесната сума от 285.00 лв. е била прихваната
от ответника на основание Писмена покана за възстановяване на суми получени без
правно основание № 29-05-107/22.06.2017г. Писмената покана е била издадена във
връзка с констатирани нарушения на основание Решение № РД – НС – 04
– 24 – 1/29.03.2016г. на Надзорния съвет на НЗОК. Това решение по - късно е
било обявено за нищожно от ВАС.
Основният
правен въпрос, който се поставя за разглеждане е какво е действието на Решение
№ РД – НС – 04 – 24 – 1/29.03.2016г. на Надзорния съвет на НЗОК, след като
същото е било обявено за нищожно от ВАС? Как се развиват в правната сфера административните
актовете, които са били постановени на основание на него?
Районният
съд е приел, че исковата претенция е основателна, тъй като Решение
№ РД – НС – 04 – 24 – 1/29.03.2016г. на Надзорния съвет на НЗОК е било нищожно
и изначало не е представлявало годно правно основание въз основа, на което да
се получи процесната сума. Въззивният съд споделя този правен извод на РС –
Сливен.
За да обяви нищожността на Решение №РД – НС – 04 – 24 - 1/29.03.2016г. по чл.54, ал.9 и чл.59а, ал.6
от Закона за здравното осигуряване издадено от Надзорния съвет на Националната
здравноосигурителна каса, обн.ДВ, бр.25 от 31.03.2016 г., съставите на ВАС са
приели, че тези така общо формулирани дейности обхващат и засягат твърде широк
кръг от обществени отношения, подлежащи на законодателно уреждане, както е
предвидено в Конституцията на РБ, ЗЗО и други законови и подзаконови нормативни
актове и не на последно място с Национален рамков договор, но са извън
предоставената материална компетентност на НС на НЗОК, поради което уреждането
им с Решение №РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. води до неговата нищожност.
Съответно, имайки този фундаментален порок от момента на създаването си, актът
като нищожен не е породил правните си последици от самото му издаване.
С разпоредбата
на чл. 195, ал. 1 от АПК е прието, че подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Законодателят прави
разграничение между отмяна и обявяване за нищожен на подзаконов нормативен акт.
Тази е причината в чл. 195, ал. 2 АПК изрично да са посочени като самостоятелни
основания, които пораждат задължение за компетентния административен орган в
определен от закона срок служебно да уреди правните последици, възникнали от
прилагането на опорочен подзаконов нормативен акт. Още повече в правната теория
и практика не съществува спор относно това, че нищожният административен акт се
прогласява за такъв, а отмяна се извършва само по отношение на унищожаемите
актове. Погрешно е да се приема, че въвеждането на задължение по отношение на
компетентния административен орган да уреди правните последици от прилагането
на прогласен за нищожен или отменен ПАА в срок от три месеца от влизане в сила
на съдебното решение, предопределят действието на това решение единствено
занапред. Член 195, ал. 1 от АПК изрично разпорежда, че ПАА се счита за отменен
от деня на влизане в сила на съдебното решение. Нищо обаче не е споменато за
прогласяването на нищожност на НАА. Наред с това, влизането в сила на съдебното
решение е въпрос, който касае стабилитета на самото съдебно решение, а не на
отменения или прогласен с него за нищожен ПАА. Между
прогласения за нищожен акт и отменения като унищожаем на практика няма разлика.
И в двата случая е налице правно нищо. В обективната действителност няма
отражение, нищожният/унищожаемият ПАА не оставят такова, защото порокът, който
е довел до това, изключва съществуването им.
В практиката си ВКС приема, че
съгласно чл.177 ал.1 АПК и чл.302 ГПК гражданският съд следва да зачете
решението на административния съд относно законосъобразността на нормативния
акт. При дадения отговор на изведения
въпрос гражданският съд, който извършва преценка на последиците от отмяната на
разпоредбите на решението на НЗОК, следва да приложи правилото на чл.15 ал.3
ЗНА – да не прилага отменения подзаконов акт, който противоречи на нормативни
актове от по-висока степен, следователно в момента, когато е противоречал на
актове от по-висока степен, този подзаконов нормативен акт не е бил годно
правно основание за имуществено разместване. Поради това
предявеният иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД е основателен, а с оглед и събраните по
делото доказателства доказан като размер.
Нищожният договор ( в
случая допълнително споразумение) не поражда правни последици, като безспорно
в правната теория, така и в съдебната практика се приема, че даденото по
нищожен договор е престирано при начална липса на основание. Доколкото липсва
основание за престацията, изискуемостта на вземането, основано въз основа на
престиране по нищожен договор, настъпва от момента на самото престиране. В тази
насока е налице задължителна съдебна практика, отразена в т.7 на ППВС №1/1979
г., която се споделя и от настоящия състав. При нищожност има специално правило
- чл. 34 ЗЗД - според което връщане на полученото се дължи, когато договорът (
допълнителното споразумение) бъде признат за нищожен. Всъщност правото на
възстановяване възниква още с осъществяване на фактическия състав - изпълнение
на задължение по нищожна сделка. Правото на възстановяване по нищожните сделки
възниква от получаване на изпълнението и не се влияе от момента на съдебното
прогласяване на нищожността. Съдебното решение има установително действие, но
не е елемент от фактическия състав на чл. 34 ЗЗД . При нищожност на сделката,
поради противоречие на закона, е налице начална липса на основание, а даденото
от страните подлежи на връщане по правилото на чл. 55, ал. 1, предл.1 ЗЗД .
Освен посоченото по-горе ППВС, по този правен въпрос съществува еднозначна
съдебна практика – р. №607/2009 г. на ІІІ г.отд, по гр.д.№ 402/2008 г. и др.,
която напълно се споделя от настоящия състав.
Тъй като правните изводи на
настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционният съд, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на производството
в полза на „ Амбулатория за първична медицинска помощ д-р Венелина
Велева“ ЕООД следва
да се присъдят допълнителни деловодни разноски. Предвид направеното внъзражение
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение ( в размер на
400.00 лв.) и предвид на обстоятелството, че делото не е сложно нито от
фактическа, нито от правна страна, а въззиваемата страна не е депозирала
отговор на въззивната жалба и процесуалният и представител е изпратил
единствено писмено становище без да вземе лично участие в заседанието по
делото, съдът намира че на страната следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в минимален размер съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 т. 1 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
именно 300.00 лв.
По тези съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
260050/26.08.2020 г. по гр.д. № 875/2020 г. на Сливенския районен съд.
ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна
каса, представлявана от Директора на Районната здравноосигурителна каса, гр.
Сливен да заплати на „ Амбулатория за първична медицинска помощ д-р Венелина
Велева“ ЕООД със
седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул. „ Христо Ботев“, № 2 А, ет.IV
деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 300.00 ( триста) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.