Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV - Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети
април две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР
КОВАЧЕВ
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова
гр. д. № 6768
по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 74583/21.04.2020 г. по гр. д. № 52751/2018 г. по описа на Софийски районен
съд (СРС), III ГО, 155
състав, е признато за установено по предявените
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление:*** против Й.И.И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. **********искове
по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 529,35 лв.
- главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода от м. 08.2014 г. до м. 04.2015 г., сумата от 92,52 лв., представляваща законна
лихва за забава за периода от 15.09.2014 г. до 23.08.2017 г., както и
законна лихва върху главницата, дължима от 07.09.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата, като са отхвърлени исковете за сумата от 56,52 лв. -
главница за разпределение на топлинна енергия, сумата от 14,67 лв. - лихва за
забава върху главницата за разпределение на топлинна енергия като
неоснователни, и за главница за сумата над 529,35 лв. до претендирания размер
от 1862,69 лв. и за периода от м. 05.2013 г. до м. 07.2014 г. и за лихва за
забава за сумата над 92,52 лв. до претендирания размер от 499,56 лв. като
погасени по давност. Осъден е Й.И.И. да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 25,22 лв. - разноски в заповедното производство и
сумата от 275,60 лв. - разноски в първоинстанционното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице -
помагач - „Б.“ ООД.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба вх. № 5057483/20.05.2020 г. от ответника Й.И.И.,
чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адвокат К.П.,
срещу първоинстанционното решение в частите, с които са уважени предявените
искове. Излагат се
доводи, че решението е необосновано и неправилно поради нарушение на
материалния закон. Сочи се, че по делото не е установено потреблението на
топлинна енергия в твърдяното количество за процесния период и по отношение на
процесния имот, както и стойността на топлинната енергия. Моли се за отмяна на
решението в обжалваните части и за отхвърляне на предявените искове.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ищеца „Т.С.“ ЕАД. С молба вх. № 306062/14.04.2021 г., подадена чрез
юрисконсулт М.Ш., ищцовото дружество оспорва въззивната жалба, взема
становище по същество, моли за потвърждаване на решението в обжалваната
част,
претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от привлеченото от
ищеца трето лице - помагач „Б.
“ ООД.
Първоинстанционното решение в частите, с които са отхвърлени предявените
от „Т.С.“ ЕАД против Й.И.И. искове не е обжалвано от ищеца, поради което е
влязло в сила.
Софийски градски съд, след като обсъди
доводите във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2022580/09.08.2018 г. на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, срещу Й.И.И., ЕГН **********, с която ищцовото
дружеството е поискало от съда да признае за установено, че ответникът като потребител
на топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес: гр. София, община „****“,
ж. к. „*******с абонатен №*******, дължи да заплати на ищеца сума в общ размер на 2433,44 лв., от които 1862,69 лв. - главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода м. 05.2013 г. - м. 04.2015 г., отразена в Общи фактури с № **********/31.07.2014 г. и №
**********/31.07.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до
окончателното плащане, сумата от 499,56 лв. - законна лихва за забава за
периода 15.09.2014 г. - 23.08.2017 г., сумата от 56,52
лв. - представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода м. 05.2013 г. - м. 04.2015 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК до окончателното плащане и сумата от 14,67 лв. - законна лихва
за забава върху главницата за дялово разпределение, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по заповедно дело № 62170/2017 г. по описа на СРС, 155 състав. Ищецът
поддържа, че ответникът е клиент на доставената в процесния имот през процесния период топлинна енергия,
ползвал е доставената до имота топлинна енергия в количества, качество и на
стойност, за които са предявени исковете, и не е заплатил стойността ѝ, както
и че в имота е извършвана услуга дялово разпределение на топлинна енергия, за
което също се дължи възнаграждение. Ищецът претендира установяване на вземанията му,
както и присъждане на сторените по делото разноски.
Исковата молба е връчена на ответника, чрез назначения му особен
представител,
на 07.05.2019 г. и в срока по чл. 131 ГПК от адвокат П. е подаден отговор вх. № 5091789/29.05.2019
г., в който
се
оспорват
исковете
по основание и размер. Оспорва се обстоятелството, че ответникът дължи
претендираните суми за незаплатена топлинна енергия, за дялово разпределение и
мораторна лихва. Прави се възражение за погасителна давност. Моли се за отхвърляне на
предявените искове като неоснователни и недоказани.
С определение от 07.10.2017 г. СРС е конституирал като трето лице - помагач на страната
на ищеца - „Б.“ ООД.
По делото е приложено заповедно дело № 62170/2017 г. по описа на СРС, 155 състав, от което се
установява, че по заявление вх. № 3070184/07.09.2017 г. е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК
от 30.11.2017 г., с която
е разпоредено Й.И.И., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*******, сумата от 1919,21 лв. - главница за доставена, но незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж. к. „*******, аб. №*******
за периода
м. 05.2013
г. - м. 04.2015
г., сумата
от 514,23 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2014 г. до 23.08.2017 г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от 07.09.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата, и сумата от 98,67 лв. - разноски по делото. Заповедта за
изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника при условията на чл. 47,
ал. 5 ГПК, поради
което на 09.07.2018 г. заявителят е
уведомен за необходимостта от представяне на доказателства в едномесечен срок
от съобщението, че е предявил установителен иск за вземанията по заповедта и на
09.08.2018 г. заявителят е
представил искова молба вх. № 2022580/09.08.2018 г.
По делото е приета молба рег. № 12286/17.06.1993 г. от Й.И.И. до „Т.С.“
ЕАД за откриване на партида на адрес: ж. к. „*******(20), като е посочено, че
семейството на молителя се състои от трима члена. На молбата е отбелязан аб. №*******.
По делото е приет Списък за броя на живущите по апартаменти в жилищна
сграда на бл*******“, както и удостоверение изх. № 68-00-1118(2)/20.08.2014 г.
от „Географска информационна система - София“ ЕООД, от което се установява, че
настоящ адрес - ж. к. „*******се отнася за многофамилна сграда с три входа,
описвана със стар адрес: ж. к. „******* По делото е приет договор № 1799/05.09.2002 г., сключен
между „Бруната България“ ООД - в
качеството на изпълнител и собственици или упълномощени
потребители на топлинна енергия към „Т.С.“ ЕАД, в качеството им на
представляващи етажната собственост на адрес: гр. София,
ж. к. „*******в качеството на възложители, по силата
на който възложителите възлагат, а изпълнителят приема
да извърши услугата „топлинно счетоводство“, срещу заплащане
на абонаментна такса.
Приет е протокол от 20.08.2002 г. от Общото
събрание на етажните собствениците на Етажна собственост с адрес: гр. София,
ж. к. „*******, в който е обективирано взетото решение да се
сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Бруната
България“ ООД. Упълномощени са представители, които да сключат договора от
името на етажната собственост и да я представляват по време на
изпълнение на договора.
Към протокола е приложен и списък на
етажните собственици, в който под № 20 са посочени
Николай Николов - наемател и Й.И.И. (собственик в чужбина), срещу което е
положен подпис.
По делото е прието писмо от Столична
община, Дирекция „Инвестиционно отчуждаване“ вх. № 5195884/22.11.2019 г. във
връзка с искане за предоставяне на документ за собственост на недвижим имот ап.
№ 4, находящ се в гр. София, бл. ****вх. В, ж. к. „****“, в което е посочено,
че след извършена проверка на съхраняващите се в архива на Дирекцията
процесният апартамент не е предоставен в обезщетение на отчужден собственик и
за същия не е издавана заповед по чл. 100 (отм.) по реда на ЗТСУ.
По
делото е приет договор от 08.07.2011 г. при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закона за енергетиката
между „Топлофикация София“ АД и „Б.“ ООД за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергив между потребителите в сгради етажна
– собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София.
По
делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“
ЕАД на потребители за битови нужди в град София, приети с Решение по т. 11 от
Протокол № 26/18.09.2007 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ АД
и одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, на основание чл. 150, ал.
1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, приети с Решение по т. 1 от Протокол №
53/28.03.2013 г. на Съвета на директорите на „Т.С.“ ЕАД, одобрени с Решение №
ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
По делото са приети съобщение към
фактура № **********/31.07.2014 г. за отоплителен сезон 01.05.2013 г. - 30.04.2014 г. на обща стойност 1302,50 лв. с ДДС, съобщение към фактура №
**********/31.07.2015 г. за отоплителен сезон
01.05.2014 г. - 30.04.2015 г. на обща стойност 560,19 лв. с ДДС и извлечение
от счетоводството на ищцовото дружество за аб. №******* към 23.08.2017 г. на
обща стойност 2433,44 лв. (1919,21 лв. - главница и 514,23 лв. - лихва).
От третото лице - помагач „Б.“ ООД с
молба вх. № 5168997/17.10.2019 г. са приложени и приети като доказателства формуляр
за отчет от 04.06.2015 г., подписан за клиент, констативен протокол за извършен
отчет, с посочване, че не е отчетен процесният апартамент поради липса на
достъп, изравнителни сметки за процесния период.
От приетото в хода на първоинстанционното производство заключение на
съдебно - техническата експертиза (СТЕ) се установява, че общият
топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки
месец. За процесния имот през процесния период начисляваната топлинна енергия
за отопление на имот е както следва: за периода м. 11.2013 г. - 30.04.2014 г. -
за пет броя отоплителни тела с монтирани ИРРО, при условията на неосигурен достъп
и в съответствие с изискванията на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и Методиката
за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради - етажна собственост; за
посочения период има съставен протокол за неосигурен достъп от ФДР с първа дата
на отчет 11.06.2014 г. и втора дата 21.07.2014 г., като и при двете дати е
посочен процесният апартамент № 4 като неотчетен; за периода м. 10.2014 г. -
30.04.2015 г. - за пет броя отоплителни тела с монтирани ИРРО - отчетът на
уредите от ФДР е на 04.06.2015 г. и е с подпис на клиент. За процесния период
начислената ТЕ, отдадена от сградната инсталация, съответства на нормативната
уредба и е на база пълната отопляема кубатура на имота в размер на 192 куб. м. Изчисленията,
извършени от ФДР са в съответствие с действащата Наредба № 16-334/06.04.2007
г., включително с нейните изменения и допълнения от 01.06.2014 г. и от
09.06.2015 г. През процесния период във фактурите, изготвени от „Т.С.“ ЕАД няма
начислявана такса мощност. Начислената сума по фактури е в размер на 2521,40
лв. Общо за процесния период по изравнителните сметки е налице сума за връщане
в размер на -658,69 лв., или общо изчислената сума за процесния период възлиза
на 1862,71 лв. Според
вещото лице сумите за топлинна енергия за имота са начислени съгласно
изискванията на действащата нормативна уредба в областта на енергетиката -
Наредба № 16-334/06.04.2007 г., в сила от 10.2006 г. и измененията и
допълненията към нея. Технологичните разходи в абонатната станция са
приспаднати от топлопреносното предприятие съгласно изискванията на действащата
нормативна уредба. Общят топломер в сградата е преминавал метрологични проверки
на всеки две години и при проверките не са констатирани отклонения извън
допустимите стойности
От изготвената и приета в хода на първоинстанционното производство съдебно - счетоводна експертиза се
установява, че общото задължение на ответника за периода м. 05.2013 г. -
м. 04.2015 г. е в размер на 2433,44 лв., от които главница - 1919,21 лв. и лихва
за забава до 23.08.2017 г. - 514,23 лв. Услугата дялово разпределение се е
извършвала от фирма „Бруната България“ ООД. Общата стойност на изравнителните
сметки за периода 05.2013 г. - 04.2015 г. е в размер на -658,69 лв. и
представлява разлика за получаване, която е извадена от първоначалното
задължение на абоната за процесния период. От изравнителните сметки за връщане
няма погасени стари задължения извън процесния период. Стойността на
фактурираната топлинна енергия е в размер на 2521,37 лв. (сума за отопление -
1820,55 лв. и подгряване на вода - 700,82 лв.), след приспадане на сумата за
връщане по изравнителните сметки, дължимата стойност на ТЕ е в размер на 1862,68
лв. Претендираната сума за топлинна енергия за аб. №******* за периода м.
05.2013 г. - м. 04.2015 г. е в размер на 2433,60 лв., от които: 1862,69 лв. -
потребена ТЕ за отоплителен сезон м. 05.2013 г. - м. 04.2015 г. по два броя
общи фактури с включени изравнителни сметки за същия период и начислена законна
лихва в размер на 499,56 лв., считано от 15.09.2014 г. до 23.08.2017 г., и
56,52 лв. - два броя годишни такси на ФДР за периода м. 06.2013 г. - м. 05.2015
г. с начислена законна лихва в размер на 14,67 лв., изчислена считано от първия
ден след срока за плащане на всяко задължение до 23.08.2017 г.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му - в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г.
по описа на ОСГТК на ВКС.
В конкретния случай постановеното по
делото решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Не е дпуснато и нарушение на императивни материалноправни норми.
По правилността на решението в обжалваната
част с оглед конкретните оплаквания във въззивната жалба съдът приема следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1,
вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 150 ЗЕ, вр. с чл. 79 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД -
иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на стойност на
доставена топлинна енергия за битови нужди за имот в сграда - етажна
собственост, иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на
стойност на услуга дялово разпределение на топлинна енергия, отделно и
обезщетения за забава на плащане на последните, за което е
издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ ГПК.
За да се уважи главният иск за присъждане на вземане
за стойността на доставената топлинна енергия по делото следва да се
установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника
топлинна енергия срещу задължение на последния да заплаща стойността ѝ,
както и че ищецът е изпълнил своите задължения и е доставил конкретно
количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към
съответния момент разпоредби на ЗЕ, вр. с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.), поради което и за
ответника
е възникнало задължение за заплащане на стойността на доставената
топлинна енергия, че спрямо имота е предоставяна услуга дялово разпределение на
топлинна енергия, чиято стойност възлиза на исковата сума. По отношение на
акцесорните
искове за заплащане на
обезщетение за забава в плащането на главниците ищецът следва да установи, че главното
парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на
законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответникът следва да докаже своите възражения, наведени в
отговора на исковата молба.
По делото се установи от приложеното заповедно дело, че по заявление по чл. 410 ГПК е
образувано заповедно производство, по което е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК,
с нея е уважено искането на заявителя „Т.С.“ ЕАД и длъжникът
е
осъден да му заплати процесните суми като дължима стойност
на потребена топлинна енергия и обезщетение за забава на плащането ѝ за
процесния имот и период в размери на сумите, за които са предявени исковете,
като заявителят в срока по чл. 415 ГПК е
предявил искове за установяване съществуването на вземанията по заповедта.
Действащата
към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която
ги урежда, се съдържа в Закона за енергетиката (ЗЕ) и в Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).
Съдът приема, че по делото е установено,
че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. „Т.С.“ ЕАД е
дружество, регистрирано по Търговския закон и вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност
производство на топлинна и електрическа енергия, пренос на топлинна енергия и
други дейности, обслужващи основните.
По делото е установено, че процесният
имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост (в която се намира процесният
апартамент) е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139 - 148 ЗЕ и в
действалата към процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ,
бр. 34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.), продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, като в закона не е предвидено
изискване за писмена форма на договора. Съобразно изискването на чл. 150, ал. 2
ЗЕ общите условия се публикуват най - малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено
в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице -
собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ
- в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на
топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на
ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се
въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл
на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент” е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ
(приложима редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.
2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Посочените от законодателя в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна енергия
за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими
по ГПК доказателствени средства, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване
на факта на ползване на топлоснабдения имот (в този смисъл ТР № 2 от 17.05.2018
г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).
В мотивите на тълкувателното решение е
посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на
вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция
на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и
отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е
взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
Съдът приема, че по делото е установено, че именно ответникът отговаря
пред ищеца за заплащането на стойността на доставената топлинна енергия в имота
през процесния период. Това е така, тъй като с молба - декларация от 16.06.1993
г. (рег. № 12286/17.06.1993 г.), адресирана до „Т.С.“ ЕАД, т. е. преди началото
на исковия период, неоспорена от страните, ответникът
Й.И.И. е заявил желанието си за откриване на
партида за
целия топлоснабден имот в ж. к. „*******на свое име,
като е посочил, че имотът ще се ползва за
задоволяване жилищните нужди на него и
семейството му, което се състои от 3 члена, т. е. ответникът И. е заявил пред
ищцовото дружество, че ще отговаря за
заплащането на стойността на доставената до процесното жилище топлинна енергия
след 16.06.1993 г. (датата на подаване на молбата - декларация). Това заявление
представлява по своето правно естество предложение за сключване на договор за доставка на
топлинна енергия
- арг. чл. 13 ЗЗД.
Като е приел това заявление, входирал го е при себе и е продължил да доставя топлинна енергия
до процесния апартамент, ищцовото дружество е приело предложението на ответника за
сключване на договор за доставка на
топлинна енергия.
Следователно постигнато е изрично съгласие с ищцовото дружество за съществуването на
облигационно правоотношение с предмет доставка на
топлинна енергия
за процесния имот, тъй като ответникът е
поискал откриването на партида,
а предприятието е уважило искането му. Ответникът е вписан и в протокола от
20.08.2002 г. за проведеното общо събрание на етажната собственост като
собственик на ап. 20 (идентичен с ап. 4), което обстоятелство не е оспорено и в
отговора на исковата молба, доводи за това не са изложени и във въззивната
жалба. Отделно по делото не се твърди и не е установено между ищеца и трето
лице (например наемател) да е възникнало облигационно правоотношение за доставка на
топлинна енергия
в имота за процесния период. При така
изложеното съдът приема, че обстоятелства, които да освобождават ответника от
отговорност пред ищеца за заплащане на стойността на
потребената топлинна енергия в имота през процесния период не са
установени по делото. Молбата за откриване на
партида от Й.И. и откриването на такава на
негово име от страна на ищеца
установяват, че между И. и ищеца е постигнато съгласие и е сключен договор за доставка на
топлинна енергия
в имота от посочената дата - 16.06.1993 г. и до
настоящия момент (при липса на оспорване на това обстоятелство). Ето защо задължено лице
да заплаща стойността на потребената в
имота топлинна енергия за процесния период
е ответникът. Няма данни и не се твърди последният да е възразил срещу
прилаганите от ищеца Общи условия, нито да е поискал прилагането на специални
такива, поради което, по смисъла на закона, общите условия са влезли в сила
спрямо ответника. Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема,
че през процесния период между страните по делото са били налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в
договора права и задължения на страните, съгласно Закона за енергетиката и Общите условия на
„Т.С.“ ЕАД от 2008 г. и от 2014 г.
В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано
уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия в сгради - етажна собственост, въз основа на принципа за
реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия,
като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на
отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището, и съответната част от стойността на
топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация.
Оплакванията във въззивната жалба касаят единствено въпросите установено
ли е потреблението на топлинна енергия в твърдяното количество за процесния
период в имота от ответника и стойността на топлинната енергия.
Настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото
доказателства, вкл. от неоспорените от страните заключения на приетите съдебно
- техническа и съдебно - счетоводна експертизи, които съдът кредитира изцяло
като обосновани, задълбочени и неопровергани от другите събрани доказателства,
по делото е установено, че през процесния период в имота е доставяна и
потребявана топлинна енергия за отопление на имот, БГВ и сградна инсталация и
нейната стойност възлиза на исковата сума. Тази енергия е начислена при
съобразяване на обема отопляема кубатура на имота, показанията на общия
топломер в абонатната станция и по правилата на Закона за енергетиката и
Наредбата за топлоснабдяването. От заключението на СТЕ се установява също,
че дяловото разпределение е извършено правилно и съобразно нормативните
изисквания, начислената енергия за имота за сградна инсталация съответства на
правилата на Наредбата за топлоснабдяване и на пълния отопляем обем на имота, технологичните разходи са приспаднати и
са за сметка на топлоснабдителното дружество, а общият топломер в абонатната
станция е преминавал метрологични проверки на всеки две години със заключение
за съответствие с одобрения тип. Доказателства, които да разколебават
направените изводи не са ангажирани по делото. От заключението на ССчЕ се
установява, че дължимите суми съответстват на нормативно определените цени на
топлинната енергия през процесния период. Следователно в процесния имот е
доставяна топлинна енергия, чиято стойност е начислена в съответствие с
изискванията на действащите за исковия период Закон за енергетиката и Наредба за топлоснабдяването.
При преценка основателността на исковите претенции районният съд правилно е
съобразил именно заключението на СТЕ, че нейната стойност възлиза на 1862,71 лв., и че искът е
предявен за по - малка стойност - 1862,69 лв. Експертното
заключение не е оспорено от страните по
делото, не е опровергано от събраните по делото
доказателства, изводите са обосновани със самостоятелни изчисления на вещото
лице след запознаване с документите при ищеца, съобразяване на обема на имота, показанията на индивидуалните уреди в имота, както и показанията на общия топломер. Следва
да се прибави, че обстоятелството колко точно количество топлинна енергия
е доставено в сградата и в жилището на
ответника е от значение единствено към
доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер
не може да доведе до отхвърлянето му съгласно чл. 162 ГПК.
Ето защо стойността на доставената в имота топлинна енергия през процесния
период възлиза на сумата от 1862,71 лв., по делото не се твърди и не се
установява погасяване на това задължение, като с оглед това районният съд се е
произнесъл (с оглед диспозитивното начало) и по своевременно релевираното от
ответника възражение за погасяване на вземанията по давност.
Във въззивната жалба не са изложени никакви
конкретни оплаквания във връзка с начина на изчисляване на погасителната
давност спрямо процесните вземания за главница за топлинна енергия, както и във
връзка с иска по чл. 86, ал. 1 ГПК - относно изпадането в забава на длъжника за
заплащане на горепосочената сума при действащите през процесния период Общи
условия и размера на лихвата за забава, поради което с оглед ограниченията на
разпоредбата на чл. 269 ГПК първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено изцяло в обжалваните части.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода
на делото първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено и в частта, с
която районният съд е разпределил отговорността за съдебните разноски в
заповедното и в първоинстанционното производство. За въззивното производство право на
разноски има „Т.С.“ ЕАД, като в полза на дружеството следва да бъде присъдена сумата от
150 лв. - разноски за депозит на особения представител на ответника. Разноски за
юрисконсултско възнаграждение не се дължат на въззиваемия. Процесуално
представителство от юрисконсулт, което да обуславя присъждане на възнаграждение
за същото по делото не е осъществено, поради което и възнаграждение за такова
не следва да се присъжда на ищеца. В срока за отговор на жалбата не е депозиран
такъв, в публично съдебно заседание процесуален представител на
въззиваемия не се е явил, депозираната преди о. с. з. молба е бланкетна и не може да обоснове извод, че на
въззиваемия се следват разноски за юрисконсулт.
Третото лице - помагач не е направило разноски и
такива не му се следват.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на кумулативно
предявените искове настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 74583/21.04.2020 г. по гр. д. № 52751/2018 г. по описа на Софийски
районен съд, III ГО, 155 състав, в обжалваната част, с която е признато за установено по предявените
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление:*** против Й.И.И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. **********искове
по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 529,35 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от м. 08.2014 г. до м. 04.2015 г., сумата от 92,52
лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2014 г. до 23.08.2017
г., както и законна лихва върху главницата, дължима от 07.09.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която ответникът е
осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 25,22 лв. -
разноски в заповедното производство и сумата от 275,60 лв. - разноски в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Й.И.И., ЕГН **********,
с адрес: гр. София, ж. к. **********да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл.
273 ГПК сумата от 150 лв. (сто и петдесет лева) - разноски във въззивното
производство.
Решението е постановено при участието на
привлечено от ищеца трето лице - помагач - „Б.“ ООД, ЕИК *********.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.