№ 1231
гр. Варна, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Марияна Ив. И.ова
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20213100102377 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на И. Д. Д., ЕГН**********, за
осъждане на Н. Г. Д., ЕГН**********, за осъждане на ответника да заплати, сумата от:
13 875.97лв., представляваща 1/2 ид.ч. от платените от ищеца в периода 2015-
2020г. месечни вноски по Договор за потребителски кредит от 13.12.2013г.
сключен от ищеца и от ответницата (солидарни длъжници) и „Райфайзенбанк
България" ЕАД (кредитор), ведно със законната лихва от датата на подаване на
настоящия иск - 28.09.2021г. до окончателното заплащане на сумата, на осн.
чл.127, ал.2 от ЗЗД;
1561.05лв., представляваща лихва за забава върху горната главница, дължима за
периода от 20.08.2020г. до 28.09.2021г., на осн. чл.86 от ЗЗД;
43778,55 лв. (съобразно допуснато изменение на предявения иск по размер с
протоколно определение от съдебно заседание от 23.03.2023г.), представляваща
1/2 ид.ч. от платените от ищеца (лично и чрез трето лице) месечни вноски по
Договор за ипотечен банков кредит от дата 13.02.2015г. сключен от ищеца и
ответницата (кредитополучатели) и „ЦКБ" АД, от които сумата 16 489.89лв,
представляваща 1/2 ид. част от направените месечни вноски лично от И. Д. Д.,
платени в периода от м.08 на 2015г. до м.06.2016г. и от м.06.2018г. до м 08 на
2021г. включително, и сумата 17 503лв., представляваща пълна стойност на
направените от третото лице М. Г. И.ова, но в изпълнение на задълженията си
към И. Д. Д., за които е налице влязло в сила Решение по гр.д. №16520/2016г. на
ВРС, 9-ти с-в, вноски за периода от м.09.2016г. до м.05.2018г., както и ½ (9785,66
лева) от сумата от общо 19571,33 лева получена след публична продан на
собствен имот и влязло в сила на 28.02.2023г. разпределение по реда на
привилегиите за вземане на „Централна кооперативна банка“ АД в качеството й
1
на присъединен по право ипотекарен кредитор (съобразно молба с правно осн.чл.
214 ГПК от 22.03.2023г.)., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателното заплащане на сумата, на осн. чл.127, ал.2 от ЗЗД;
20 480 лв., представляващи сбор от месечния наем по чл.57, ал.1 от СК за
ползването от ответницата на собствената на ищеца 1/2 ид. част от сграда с
идентификатор № 10135.5403.4572.3 по КК и КР на гр. Варна, р-н Аспарухово, кв.
Галата, м. Боровец-юг, сочена за предоставена на ответницата и детето й в
качеството на семейно жилище с Решение по гр. дело №14992/2015г. на ВРС за
развод, влязло в сила от 27.05.2016г., като ползването е за период 27.05.2016г. -
28.09.2021г. включително;
- 10 980 лв., представляваща сбор от месечно обезщетение за лишаване на ищеца
от ползване, чрез едноличното ползване от ответницата, на собствен на ищеца ПИ с
идентификатор №10135.5403.4572 по КК и КР на гр. Варна, р-н Аспарухово, кв. Галата,
м. Боровец-юг, заедно и с находящото се в терена паркомясто, като ползването е за
периода от 22.08.2016г. до 28.09.2021г., на осн. чл.59 от ЗЗД.
Ищцецът твърди, че с ответницата са съпрузи, като бракът е прекратен с развод с
решение от 27.05.2016г. по гр.д. №14922/2015г. на ВРС. Твърди още, че през време на
брака, на 13.12.2013г. съпрузите (тогава) сключили договор за потребителски кредит с
„Райфайзенбанк България" ЕАД за сумата в размер на 40 158.03 лв., по който И. Д. бил
кредитополучател, а съпругата му и ответница Н. Д. била „съдлъжник", или солидарен
длъжник за задълженията на съпруга й. За периода от началото на 2015г. до м. юни
2020г. ищецът върнал в полза на банката, от личната си банкова сметка в
„Райфайзенбанк България" ЕАД с IBAN:BG85RZBB91551001376102, по която е
получавал трудовото си възнаграждение, сумата от общо 27 751.95лв. Поради това и
тъй като задължението по потребителския кредит било общо претендира от бившата си
съпруга част от платеното от ищеца - исковите 13 875.97лв.
На 12.08.2020г. отв. Н. Д. получила нотариална покана от ищеца за връщане на
горната сума от 13 875.97лв., със срок за изпълнение до 19.08.2020г., поради което и
поради липсата на плащане претендира и лихва за забава в исковия размер от
1561.05лв. и период до предявяване на иска.
Твърди на следващо място, че пак през време на брака, на 13.02.2015г. съпрузите
(тогава) сключили договор за ипотечен кредит с „ЦКБ" АД за сумата от 100 000лв., по
който и двамата съпрузи били кредитополучатели, а сумата била за семейни нужди. За
периода от м.08.2015г. до м.08.2021г. ищецът сочи да е върнал на банката (лично или
чрез другиго) общо 50 482.78лв., от които 32 979.78лв. - вноски от личната му сметка с
IBAN:BG21CECB97901078779000 в същата бака и 17 503лв. - направени от третото
лице М. Г. И.ова, но в изпълнение на задълженията си към И. Д. Д., за които е налице
влязло в сила Решение по гр.д. №16520/2016г. на ВРС, 9-ти с-в, вноски за периода от
м.09.2016г. до м.05.2018г. Поради това и тъй като задължението по ипотечния кредит
било общо, претендира от от бившата си съпруга сумата от общо 33 992.89лв.,
формирана както следва: от сумата от 16 489.89лв., която представлява ид. част от
направените месечни вноски лично от И. Д. Д., платени в периода от м.08 на 2015г. до
м.06.2016г. и от м.06.2018г. до м.08 на 2021г. включително, и от сумата от 17 503лв.,
представляваща пълна стойност на направени от третото лице М. Г. И.ова, но в
изпълнение на задълженията си към И. Д. Д., за които е налице влязло в сила Решение
по гр.д. №16520/2016г. на ВРС, 9-ти с-в, вноски за периода от м.09.2016г. до
м.05.2018г.
2
Съобразно допуснатото изменение на предявения иск по размер претендира и
сумата от 9785,66 лева, представляваща ½ от общата сума от 19571,33 лева, получена
след публична продан на собствен имот и влязло в сила на 28.02.2023г. разпределение
по реда на привилегиите за вземане на „Централна кооперативна банка“ АД в
качеството й на присъединен по право ипотекарен кредитор.
Претендира и законната лихва върху сумите от деня на подаване на исковата
молба до окончателното заплащане.
Отделно от горното ищецът твърди, че по време на брака, но по дарение от
27.08.2007г. от родителите му, получил собствеността върху ПИ №4572 в кв. Галата, со
Боровец-Юг. А през време на брака през 2010г. построил в терена и еднофамилна
жилищна сграда с идентификатор №10135.5403.4572.3. С оглед на това теренът бил
лична собственост на ищеца, а сградата - СИО, която след развода станала и
обикновена съсобственост. Сградата, от друга страна, била и семейното жилище на
съпрузите от 2010г., поради което с бракоразводното решение от 27.05.2016г. по гр.д.
№14922/2015г. на ВРС била предоставена за ползване на отв. Н. Д. и общото на
съпрузите дете Деляна (самото решение било по чл.49, ал.4 СК въз основа на
споразумение в хода на делото).
Поради това и на осн. чл.57, ал.1 СК ищецът претендира от ответницата вземане
за наемна цена от 320лв. на месец (за част от сградата, при твърдян месечен пазарен
наем от 640лв. за цялата сграда и при твърдение, че не търси наем за ползваното от
детето помещение), или общо 20 480лв. за периода от 27.05.2016г. до 28.09.2021г.
включително.
Съответно поради едноличната си собственост върху ПИ №4572, върху който е
изградено бившето семейно жилище (сграда с №10135.5403.4572.3), и с оглед соченото
еднолично ползване от ответницата на въпросния терен и на паркомясто в него (вдясно
от входа на терена) ищецът претендира да получи от ответницата и обезщетение за
лишаване от ползването на целия му поземлен имот в размер на 180лв. на месец или
общо исковите 10 980лв. за периода от 22.08.2016г. до 28.09.2021г., с която сума
ответницата се е обогатила.
По същество моли за уважаване на исковете и за съдебни разноски.
В първото по делото съдебно заседание пояснява, че фактическата раздяла
между съпрузите е настъпила през месец януари 2015г. и след този период сумите по
кредитите са платени еднолично от ищеца. Посочва, че сумите от лицето М. И.ова са
връщани по сметка на кредита в изпълнение на задължението, което тя е имала към
ищеца И. Д..Поддържа, че ответницата е ползвала дворното място, като е паркирала
автомобила си там, като поддържа, че досежно претендираното обезщетение за
ползване същата е получила нотариална покана.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата депозира писмен отговор. С него тя не
оспорва: брака между страните; прекратяването му с развод с решение от решение от
27.05.2016г. по гр.д. №14922/2015г. на ВРС; потребителския кредит от 13.12.2013г. с
„Райфайзенбанк България" ЕАД за сума 40 158.03лв., по който И. Д. бил
кредитополучател, а Н. Д. била записана като „съдлъжник"; ипотечния кредит от
13.02.2015г. с „ЦКБ" АД за сумата 100 000лв., по който и двамата съпрузи били
кредитополучатели; придобИ.ето от И. Думев на ПИ №4572, по дарение от
27.08.2007г. от родителите му; изграждане и придобИ.е в СИО от съпрузите на
жилищна сграда №10135.5403.4572.3 през 2010г., която станала и семейно жилище на
съпрузите и детето от 2010г.; предоставянето на семейното жилище (сградата) на
детето и на майката въз основа на одобреното от съда споразумение по
бракоразводното дело.
3
Исковете обаче оспора изцяло. Твърди, че задължен по потребителския кредит за
40 158.03лв. бил само кредитополучателят - И. Д., а Н. Д. не отговаряла, с оглед
записването й за „съдлъжник", както и с оглед че сумата не е била използвана за
семейни нужди, а за потребителски на цели на Д. . Ако би се приело друго, твърди че
Д. би могъл да получи само горницата над половината от кредитната сума, тъй като до
половината е бил лично задължен. Евентуално поддържа, че някаква част от
задълженията са били платени със семейни средства.
Относно ипотечния кредит от 13.02.2015г. с „ЦКБ" АД за 100 000лв. сочи, че
същият бил с цел рефинансиране задълженията на съпрузите по жилищен кредит от
15.12.2011г. и по потребителски кредит от 26.09.2013г., и двата с „Първа
инвестиционна банка" АД, като правоприемник на „Юнионбанк" ЕАД. По тази
причина с усвоените 100 000лв. от „ЦКБ" АД били погасени на 20.02.2015г.
задълженията от 82 960лв. по жилищния кредит от 15.12.2011г. и 16 208лв. по
потребителския от 26.09.2013г. Твърди още, че ако И. Д. е върнал суми по кредита от
2015г., той би могъл да получи от ответницата само горницата над част от кредитната
сума, тъй като до половината е бил лично задължен.
Оспорва И. Д. да е платил 33 992.89лв. с лично негови средства.
Отделно оспорва платените от М. Г. И.ова 17 503лв. да са лични средства на Д..
Напротив - сумата от 15 650лв. сочи да е платена от И.ова в изпълнение на
задължението й за връщане на получена сума по поръчка от 30.09.2013г. с доверители -
съпрузите, във връзка с намиране на имот за закупуване, като връщането било поради
прекратяването на поръчката. И тъй като връщането следвало да бъде и на двамата от
бившите съпрузи, то лични на И. Д. били само 7 825лв., а другите 7 825лв. били на Н.
Д.. А горницата над 15 650лв. до платените от М. И.ова 17 503лв., или сумата от
1853лв., са били дарение от И.ова на сестра й Н..
Освен всичко друго отв. Н. Д. също е върнала на „ЦКБ" АД сумата от 6 410лв. -
лично от Д., отделно от горните плащания на М. И.ова, сочени за такива в полза на Н.
Д..
Така обобщено се сочи, че И. Д., лично или чрез М. И.ова, е върнал на „ЦКБ"
АД по-малко от дължимите от него 50 000лв., евентуално че следва да се приспаднат
върнатите от Н. Д. погашения.
По иска за заплащане на наем за ползването на семейното жилище сочи следните
възражения: семейното жилище (еднофамилна сграда с №4572.3) е била предоставена
за ползване на майката и детето след споразумение в хода на брачния процес по чл.49,
ал.4 СК, поради което чл.57, ал.1 СК не се прилага, а ползването е безвъзмездно
уговорено; ползването на жилището е от майката, но и от детето, като ползваната от
последното част не следва да се включва; не е била изпратена покана до майката;
размерът бил необоснован, в т.ч. при амортизацията на сградата; изтекла е била
погасителната давност за времето преди 28.09.2018г.
По иска за обезщетение за лишаване на ищеца от ползване на поземлен имот с
паркомясто въвежда следните възражения: ответницата никога не се е
противопоставяла ищеца да ползва терена с паркомястото; последните не са били
предмет на решението по чл.49, ал.4 СК; размерът бил необоснован; била изтекла
погасителната давност за времето преди 28.09.2018г.
Относно нотариална покана (от 2016г., н-с К.И., л.5 от делото) оспорва
авторството й, като сочи да не е подписана от И. Д..
4
В първото по делото съдебно заседание ответницата оспорва, че сумата от
27751,95 лева да е платена от ищеца по усвоения потребителски кредит с
„Райфайзенбанк България“ ЕАД. Сочи, че плащанията, които от М. И.ова не са по
договор за заем, за което има СПН, както и че връщането на сумите от М. И.ова в
размер на 15650 лева през 2013г. е общо за семейство Д.и. Оспорва се връчването на
нотариална покана за плащане на обезщетение за ползване на поземления имот на
ответницата Н. Д..Поддържат се възражения, че през месец август 2022г. ответницата е
наредила три плащания на обща стойност от 12000 лева, които са отнесени за
погасяване на натрупани задължения по ипотечен кредит в полза на банка „ЦКБ“ АД.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
Представен по делото е договор за потребителски кредит от 13.12.2013г. по
силата на който „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД в качеството й на кредитор от една
страна, а от друга ищеца И. Д. в качеството му на кредитополучател и ответницата Н.
Д. – съдлъжник,с който се предоставя сумата от 40158,03 лева. Уговореният краен срок
за погасяване на задължението е до 10.12.2023г., като общата сума, която следва да
бъде заплатена изчислена към момента на сключване на договора е посочено, че
възлиза на 54273,13 лева.
С договор за ипотечен кредит „Възможност“ № 80800КР-АА-4458 от 13.02.2015г.,
„Централна кооперативна банка“ АД в качеството й на кредитор от една страна, а от
друга ищеца И. Д. в качеството му на кредитополучател и ответницата Н. Д. като
кредитополучател и/или солидарно отговорен длъжник, е отпуснат банков заем в
размер на 100000 лева, същия обезпечен с договорна ипотека върху ПИ с
идентификатор 10135.5403.4572, който имот е посочено, че е собственост на И. Д..
Представен по делото е нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №154,
том 1, рег. №2939 по описа на СВ – Варна от 13.02.2015г., по силата на който ищецът
учредява договорна ипотека върху имот с идентификатор 10135.5403.4572, съответно
ищецът и ответницата върху имот с идентификатор 10135.5403.4572.3 – вилна сграда,
като обезпечение по договор за ипотечен кредит „Възможност“ № 80800КР-АА-4458
от 12.02.2015г., с кредитора „Централна кооперативна банка“ АД.
С нотариална покана от 01.07.2016г., рег. № 12511, том 1, №173 по описа на
нотариус К.И. с район на действие ВРС ищецът И. Д. е поканил ответницата Н. Д. да
заплаща месечен наем за имот в местност „Боровец-юг“, ул. 66-та №19 в размер на
1000 лева, дължим считано от 01.06.2015г., ведно с лихвите върху тази сума в размер
от 1250 лева за изминалия период. Удостоверено е връчване на нотариалната покана на
ответника Н. Д., което е осъществено на 22.08.2016г.
С нотариална покана от 22.07.2020г., рег. № 2029, том 1, акт 129 по описа на
нотариус Д.Б. с район на действие ВРС, ищецът И. Д. чрез процесуалния си
5
представител адв. Б. Б. е поканил ответницата Н. Д. да заплати сумата от 13875,97 лева,
като половината от заплатената от общо 27751,95 лева, като задължение по договор с
кредитора „Райфайзенбанк“ ЕАД от 13.12.2013г. Удостоверено е, че поканата е
връчена на ответницата на 12.08.2020г. в кантората на нотариусът.
Със съдебно решение № 2090/27.05.2016г. постановено по гр. дело №
14922/2015г. на ВРС е прекратен сключеният на 15.10.2009г. между ищеца и
ответницата граждански брак, като е утвърдено споразумение между страните,
съобразно което родителските права по отношение на детето се предоставят на
майката, при която се определя и местоживеенето на детето. Определя се режим на
лични отношения с бащата, като последния бива осъден да заплаща издръжка в полза
на детето. Със споразумението се предоставя ползването на семейното жилище
намиращо се в гр. Варна, местност „Боровец-юг“, ПИ 4572 на ответницата.
С решение № 3509/25.07.2018г. постановено по гр. дело № 16520/2016г. на ВРС е
отхвърлен предявеният иск от ищеца И. Д. за осъждане на М. Г. И.ова да заплати
сумата от 15650 лева – невърната главница по договор за заем от 30.09.2013г., на осн.
чл. 240, ал.4, вр. ал.1 ЗЗД, като със същото е осъдена М. Г. И.ова да заплати на И. Д.
сумата от 6106,80 лева –останала невърната част от платената на 30.09.2013г. от ищеца
в полза на ответницата сума 15650 лева, на осн. чл. 55, ал.1 ЗЗД.
С решение №1110/23.06.2021г., постановено по гр. дело № 272/2021г. на ВОС е
обезсилено решение № 3509/25.07.2018г., постановено по гр. дело №16520/2016г. на
ВРС, в частта му, с която на осн. чл. 55, ал.1, пр.3-то ЗЗД е осъдена М. Г. И.ова да
заплати на И. Д. сумата от 6106,80 лева –останала невърната част от платената на
30.09.2013г. от ищеца в полза на ответницата сума 15650 лева.
Представено по делото е нареждане за кредитен превод в полза на М. Г. И.ова, по
което е наредител ищеца И. Д., на основание идеална част от недвижим имот.
Прието е заключение по съдебно – графологична експертиза на вещото лице Е. А.,
в която се посочва, че подписът в документа нареждане за кредитен превод в полза на
М. Г. И.ова след цифрите 20748930/000913 в долната част на документа, вероятно не е
изпълнен от ответницата Н. Д.. В съдебно заседание при защита на заключението си
експертът посочва, че е осъществил изследване на документа въз основа на негово
копие, доколкото оригинала е бил унищожен. Не е събран сравнителен материал,
доколкото лицето чийто подпис се изследва е в чужбина, при което и с оглед
ограничените възможности при изготвяне на експертизата се посочва, че подписа
вероятно не е изпълнен от Д..
Представено по делото е удостоверение по изпълнително дело № 958/2020г. по
описа на ЧСИ З.Д. с район на действие ВОС, в което се посочва, че въз основа на
изпълнителен лист издаден през 21.10.2020г. от ВРС по гр. дело №12059/2017г. на ВРС
е образувано посоченото изпълнително дело с взискатели ТД на НП – Варна,
6
Райфайзенбанк България АД и М.Р.Я.. Посочва, се че въз основа на влязло в сила
разпределение на 28.02.2023г. по реда на привилегиите на осн. чл. 136, ал.1, т.3 ЗЗД за
вземане на „Централна кооперативна банка“ АД – присъединен кредитор по право въз
основа на договорна ипотека оформена в нотариален акт №154, том 1 рег.
№2939/13.02.2015г. на СВ – Варна е заделена сумата от 19571,33 лева, от които
18278,58 лева за взискателя.
Прието по делото е заключение на съдебно – счетоводна експертиза на вещото
лице Е. Т.. В същата се посочва, че задължението по договора от 13.12.2013г. за
потребителски кредит с „Райфайзенбанк България“ АД, към 11.03.2021г. възлиза на
16455,47 лева. По този договор установява, че общо платеното възлиза в размер на
29558,75 лева, от които 21264,46 лева – главница, 8235,34 лева – договорна лихва и
58,95 лева – лихва за забава.
По договор от 13.02.2015г. за ипотечен кредит с „Централна кооперативна банка“
АД посочва, че общото задължение по него към 12.08.2022г. възлиза на 67734,36 лева,
който размер се формира само от главница. Платеното по този договор възлиза на
68159,59 лева, от които 32265,64 лева – главница, 34195,07 лева – договорна лихва,
1697,6 лева – лихва за просрочие и 1,28 лева овърдвафт.
По договора от 13.12.2013г. за потребителски кредит с „Райфайзенбанк България“
АД от общо заплатените 29565,96 лева, констатира че 27917,96 лева са направени от
името и от сметки с титуляр И. Д., а сумата от 1648 лева от името и сметка на Ц.В.А..
По договора от 13.02.2015г. с „Централна кооперативна банка“ АД пояснява, че
освен погасяване на кредита са осъществявани и тегления в броя, плащания
прехвърляне на други сметки. При това пояснение посочва, че от името и от сметка на
ищеца И. Д. е била преведена сумата от 40491,42 лева, от името и сметки на
ответницата Н. Д. сумата от 21979,54 лева, от имота на Х.Д. – 50 лева, от вноски от М.
И.ова – 16703 лева, и от П. Д. 800 лева.Общия размер на тези вноски от посочените
лица възлиза на 80023,96 лева, от които единствено 68159,59 лева са били
предназначени за погасяване на кредита, а остатъка от 11864,37 лева след внасяне са
били изтегляни в брой или с тях са осъществявани плащания, които не касаят договора.
В съдебно заседание при защита на заключението си експертът разяснява, че от
общата погасена по кредита сума от 68159,59 лева не може да бъде изведено какъв е
размера на вноските послужили за погасяване внесени от ищеца и какъв от
ответницата.
В заключението се посочва, че по специална банкова сметка на банка „ЦКБ“ АД,
по която титуляр не е ответницата Д., на основание ИК №80800КР-АА-4458 от името
на Н. Д. са осъществени плащания, както следва: на 07.07.2022г. в размер на 10000
лева, с които са погасени задължения за овърдрафт, лихва за просрочие, договорна
лихва и главница; на 13.07.2022г. сумата в размер на 1000 лева и на 12.08.2022г. сума в
7
размер на 1000 лева. Посочената сума от общо 12000 лева пояснява в съдебно
заседание при защита на заключението, че е внесена от С. В., но за сметка на Н. Д..
Представено по делото е заключение по допълнително възложена съдебно –
счетоводна експертиза на в.л. Е. Т.. Посочва се, че след допълнителна справка в
„Райфайзенбанк България“ АД се установява, че сумата от 1648 лева, която е посочена
като внесена от Ц.А. е използвана от банката за погасяване на задължение по договор,
като следва на 19.05.2017г. – погасителна вноска в размер на 435 лева, на 19.06.2017г.
– 440 лева, на 16.03.2018г. – 340 лева и на 31.08.2018г. – 433 лева.
Във връзка с допълнително възложената й задача, експертът посочва, че е
осъществила проверка по изпълнително дело № 958/2020г. по описа на ЧСИ З.Д. във
връзка с разпределена сума след публична продан в размер на 18278,58 лева. При
проверка във връзка с тази сума в „Централна кооперативна банка“ АД посочва, че от
банката са предоставени на ЧСИ З.Д. всички необходими документи за изплащане на
сумата, но към 02.05.2023г. (датата на изготвяне на заключението) не се установява, че
така посочената сума да е постъпила в банката във връзка с договор за ипотечен кредит
от 13.02.2015г.
Посочва, че ищецът И. Д. е титуляр по сметка BG21CECB97901078779000 –
същата разплащателна, левова, открита на 12.03.2007г. Дебитната карта на ищеца е
изтекла, като няма данни да е преиздавана.
При изследване на извършените плащания по договор за кредит от 13.02.2015г. с
ЦКБ посочва, че от общата стойност на средствата от 111562,73 лева, сумата от
12394,73 лева е използвана за тегления и плащания, в това число плащания по АТМ,
изтегляне от ПОС, прехвърляне по други сметки.
Прието по делото е съдебно – оценителна експертиза на вещото лице П. П., в
която се посочва, че пазарния месечен наем за ПИ с идентификатор 10135.5403.4572, за
периода 22.08.2016г.-28.09.2021г. възлиза на 1689 лева. Посочва, че по отношение на
мястото за паркиране на автомобил, то цената за наем се включва в свободната
незастроена площ на имота.
Месечния наем на жилищната сграда с идентификатор 10135.5403.4572.3, за
периода 22.08.2016г.-28.09.2021г. възлиза на 29172 лева.
Прието е допълнително заключение по съдебно – оценителна експертиза, в която
в.л. П. посочва, че пазарния наем на използваната от детето детска стая ведно с
обслужващите я части от сградата възлиза на 7696 лева, при което определя,че цената
на месечния наем на сградата без детската възлиза на 21476 лева.
Разпитана по искане на ищеца е свидетелят Ц.В.А., същата живуща на
съпружески начала с ищеца И. Д.. Свидетелят посочва, че познава ищеца от 2014г.,
като й е известно, че към този момент същия е бил в брак с ответницата, но са живеели
отделно, като тя е живеела в къща в гр. Варна, местност „Боровец“. Не й е известно в
8
тази къща ищецът да е живял, като същата той е посещавал единствено за да види
своята дъщеря. Свидетелят е придружавала ищеца при осъществяване на режим на
личен контакт с детето, но не е влизала в къщата.
Разпитан по искане на ищеца е свидетелят Я.Д.Б. – без дела и родство със
страните. Известно е на свидетеля, че ищецът притежава къща в местност „Боровец“, в
която къща е обособен двор отпред, а в задната част на имота се намира и място за
паркиране на автомобил. Свидетеля посочва, че ищецът е живеел в тази къща за
периода 2012-2014г. с бившата си съпруга – ответницата Н. Д., в която къща
последната останала да живее след раздялата им. По молба на ищеца е осъществявал
оглед през известна периодичност на къщата, като е констатирал, че на обособения
паркинг в двора е имало паркирани автомобили.
По искане на ответника е разпитан свидетелят М.Т.К. – леля на ответницата Н. Д..
Посочва, че М. Г. е сестра на ответницата Н. Д., като последната заедно със своя
съпруг към този момент ищеца И. Д. са взели решение да предоставят на М. Г. сума от
16000 лева с цел инвестиция в имот. Парите били предоставени през 2013г., който факт
на свидетеля станал известен от страните по делото, така и от М. Г.. Имот не бил
закупен, като получателя на средствата М. Г. върнала парите през 2016г. Самото
връщане на парите било осъществено на вноски, разсрочено за няколко години, по
обща сметка на ищеца и ответницата.
По искане на ответника е разпитана свидетелят Д. В. А.а – П. – без дела и родство
със страните по спора. Известно й е, че страните не живеят заедно считано от 2015г.,
съответно знае за техен имот в местност „Боровец“, гр. Варна. Имотът представлява
къща с дворно място. След развода ответницата за известен период от време живеела в
къщата, а след това същата живеела при майка си в жилище в ж.к. „Бриз“. Къщата
продължила да полза в различен порядък от време – един, два пъти в месеца. В къщата
ответницата ползвала всички помещения, в имота нямало заключени стаи. Посочва, че
ответницата не е ползвала незасторената част от дворното място, посочва, че същото
било озеленено, а там играели нейните децата на ответницата и това на свидетеля.
Посочва, че й е известно, че в имота е имало обособено място за паркиране на
автомобили, но ответницата е паркирала автомобила си извън имота – на място
разположено пред самия имот, между дърветата в горичката намираща се в съседство.
На свидетеля й е известно от съсед по имот в местност „Боровец“, че имотът е бил
посещаван от ищеца. Тези си впечатления същата е придобила за периода 2016-2017г.,
след което не е посещавала същия.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал.1 ЗЗД доколкото не следва друго от
отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва
да се понесе от тях по равно, а на осн. чл.127, ал.2 ЗЗД платилия в повече от своята
9
част длъжник има иск срещу останалите. В своите отношения с кредитора всеки от
солидарните длъжници дължи плащане на цялата сума по задължението, съответно
може да се освободи от отговорност ако общото задължение платено в цялост. Във
вътрешните отношения между съдлъжниците освен ако не е уговорено друго те дължат
по равно. По отношение на съпрузите, чиято солидарна отговорност към кредитора
произтича по силата на закона във връзка със задълженията им, които са възникнали за
задоволяване на текущи нужди на семейството по смисъла на чл. 36, ал.2 СК, е
приложимо общото правило, че поетите задължения се дължат поравно, освен ако не
бъде оборена презумпцията за равна задлъжненост. В този случай следва да бъде
доказано, че с оглед поемане на задължението към кредитора, полученото по него не е
облагодетелствало семейството, а лично единия от съпрузите – титуляр по това
вземане, като едва тогава може да бъде прието, че задължението за връщане на
получено не се разпростира и върху другия съпруг.
Не е спорно между страните, че на 13.12.2013г. е възникнало облигационно
правоотношение по договор за потребителски кредит, по силата на който
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД в качеството й на кредитор от една страна, а от друга
ищеца И. Д. в качеството му на кредитополучател и ответницата Н. Д. – съдлъжник, е
предоставена сумата от 40158,03 лева, при уговорен падеж на задължението
10.12.2023г. По делото не са ангажирани доказателства, че така получената сума е
използвана лично от ищеца за задоволяване на негови лични нужди вън от общите
такива на семейството, поради което съдът не прима, че презумпцията за равна
задлъжненост на съпрузите е оборена.
В производството по делото е прието заключение на основана и допълнителна
съдебно – счетоводни експертизи на в.л. Е.Т., които съдът кредитира, като обективно и
компетентно дадени. В основното си заключение в.л. посочи, че по отношение на
договора от 13.12.2013г. с „Райфайзенбанк България“ АД, общо заплатеното по него
възлиза на 29558,75 лева, като в съдебно заседание при изслушване на заключението
поясни, че към 23.01.2023г. задължението по този договор за кредит възлиза в
остатъчен размер на 16455,47 лева.При изследване на плащанията по този договор,
експертът достига до извода, че сумата от 27917,96 лева представляват погасителни
вноски за погасяване на задължението по този договор, които са направени от името и
от сметка на ищеца И. Д., а 1648 лева от името и сметка на Ц.А.. Периодът на
проверката, която се осъществява във връзка с погасяване на този кредит обхваща
времето от 01.01.2015г. до 11.03.2021г. От гласните доказателства, които са сърбани в
производството посредством разпитът на свидетелите Ц.В.А., Я.Д.Б. и Д. В. А.а, съдът
приема, че страните по спора към 01.01.2015г. са се намирали във фактическа раздяла.
Фактите, които свидетелите излагат във връзка с периода на раздялата на страните
напълно кореспондират помежду си, поради което съдът дава вяра на тези им
показания.
10
По изложените съображения и доколкото съд прие, че от сметка на ищеца са
погасени по този кредит общо 27917,96 лева, които средства, са заплатени от собствена
сметка на ищеца, при което нямат характер на имущество при режима на съпружеска
имуществена общност, което заплащане е осъществено от страна на ищеца след
фактическата раздяла на страните, следва да бъде прието, че той като страна по
договора е изпълнил задължение към кредитора „Райфайзенбанк България“ АД по
договор от 13.12.2013г. в посочения размер. При тези съображения ответницата по
иска в качеството й на солидарен длъжник е задължена за половината от лично
заплатеното от другия солидарен длъжник – ищецът или в размер на 13958,98 лева,
поради което предявения иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 13875,97
лева се явява доказан, както по основание, така и по размер, като следва да бъде
уважен ведно със законната лихва считано от депозиране на исковата молба в съда –
28.09.2021г.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава върху
горепосочената главница:
Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Следователно, задължението за заплащане на мораторни лихви е дължимо от
деня на забавата, която при липсата на определен ден за изпълнение настъпва в
зависимост от това дали длъжникът е поканен да изпълни, според чл.84, ал.2 ЗЗД.
Ищецът в исковата си молба твърди, че с нотариална покана от 22.07.2020г., рег.
№ 2029, том 1, акт 129 по описа на нотариус Д.Б. е поканил ответницата Н. Д. да
заплати сумата от 13875,97 лева, като половината от заплатената от общо 27751,95
лева, като задължение по договор с кредитора „Райфайзенбанк“ ЕАД от 13.12.2013г.
Процесната покана е представена по делото, като в същата е удостоверено, че е
връчена на ответницата на 12.08.2020г. в кантората на нотариусът. С поканата ищецът
е предоставил едноседмичен срок за изпълнение на задължението, който срок е
изтекъл на 19.08.2020г., като в указания в поканата срок няма данни задължението да е
заплатено. При изложените съображения съдът намира, че този иск е частично
основателен за сумата от 1557,18 лева (служебно изчислен с помощта на изчислителна
система „Апис - Финанси“), за периода от 20.08.2020г. до 27.09.2021г., като за
разликата над уважената част от 1557,18 лева до пълно предявения размер от 1561,05
лева, като и за периода 28.09.2021г. предявения иск следва да бъде отхвърлен.
Не се спори между страните, че въз основа на договор за ипотечен кредит
„Възможност“ № 80800КР-АА-4458 от 13.02.2015г., „Централна кооперативна банка“
АД в качеството й на кредитор от една страна, а от друга страните по спора, е отпуснат
банков заем в размер на 100000 лева, същия обезпечен с договорна ипотека върху имот
с идентификатор 10135.5403.4572, който имот е посочено, че е собственост на И. Д..
11
Като обезпечение на отпуснатия ипотечен кредит страните са учредили договорна
ипотека – ищецът лично върху собственото си дворно място и вилна сграда в него,
съответно ответницата и ищеца заедно, като собственици на изградената в дворното
място жилищна сграда.
Предявеният иск от ищеца и съобразно допуснатото изменение на осн. чл. 214,
ал.1 ГПК възлиза в размер за сумата от общо 43778,55 лева. По отношение на първата
част от тази сума или сумата от 16489,89 лева се твърди, че този размер представлява
½ част от заплатеното от ищеца под формата на погасителни вноски за периода от
м.08.2015г. до м.06.2016г., както и от 06.2018г. до 08.2021г.
В заключението си по основната съдебно – счетоводна експертиза в.л. Т. посочва,
че по този ипотечен кредит от 13.02.2015г., общо заплатеното възлиза на 68159,59
лева, а дължимото за заплащане възлиза на 73642,87 лева. За погасяване по вземането
посочва, че било осъществявано внасяне на парични средства по сметка, като общата
стойност на внесените по тази погасителна сметка средства възлизат на 80023,96 лева.
От така посочената обща сума от 80023,96 лева за погасяване на задължението по
кредита са отнесени 68159,59 лева. Общо внесените парични средства по сметка от
80023,96 лева се образува от вноски направени както следва: от ищеца Д. в размер на
40491,42 лева, от ответницата Д. в размер на 21979,54 лева ,от Х.Д. сумата от 50 лева,
от М. И.ова сумата от 16703 лева и от П. Д. сумата от 800 лева. Експертът изрично в
съдебно заседание при защита на заключението си посочи, че в рамките на така
платените и отнесени за погасяване общо 68159,59 лева, като част от общо внесените
по погасителната сметка 80023,96 лева, не може да бъде посочено в какъв размер се
отнасят паричните средства платени от ищеца, тези от ответницата, така и от
останалите лица Х.Д., М. И.ова, П. Д.. Установява се, че през 2022г. е внесена сумата
по този кредит в размер от общо 12000 лева, която е внесена от С. В. но от името на
ответницата Н. Д..
От анализа на приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза съдът приема,
че по погасителна сметка, по която е обслужвано задължението по този ипотечен
кредит са внесени общо 80023,96 лева, като само част от тях са използвани за
погасяване на това задължение, която част възлиза на 68159,59 лева. Между внесените
и отнесените за погасяване на задължението суми се установява разлика в размер на
11864,37 лева, която сума не е послужила за погасяване на задължението по това
вземане. Данните от експертизата са, че от сметка на ищеца Д. са заплатени по
погасителна сметка 40491,42 лева. Установява се, че допълнителното заключение по
съдебно – счетоводната експертиза, че единствено ищецът е бил титуляр по
разплащателна сметка, която е открита през 2007г., по отношение, на която вещото
лице посочва, че в банковата институция няма данни да са учредени права на друго
лице различно от титуляра, което лице да е осъществявало операции с нея. В
допълнителното заключение се посочва, че стойността на средствата „разни“ под
12
формата на теглене в брой на АТМ, плащане на ПОС, плащане чрез „Изипей“ и пр.,
възлиза на общо 12394,73 лева. При така изложеното съдът приема, че единствен
титуляр по посочената разплащателна сметка към която е издадена банкова карта е
ищеца Д., без данни за учредени права за други лица. Така посочените средства под
формата на платени „разни“, следва да бъдат приспаднати от средствата, които ищецът
е внесъл за погасяване на задължението по този кредит или от общо установените като
внесени от него 40491,42 лева следва да бъдат приспаднати изтеглените 12394,73 лева
посредством използване на банковата карта. Така разликата която бива получена
възлиза на 28096,69 лева. Следва да бъде посочено, че сумата от 12394,73 лева се
формира от плащания, трансакции и пр. за периода от 13.03.2015г. до 07.03.2018г., а
т.е. след настъпване на фактическата раздяла между страните през началото на 2015г.,
съответно след прекратяване на брака през 2016г., при което не може да бъде прието,
че изтеглените суми са били предназначени за покрИ.е на задължения по текущи
нужди на семейството. Съдът приема, че това са лично усвоени от ищеца средства,
които следва да се приспаднат от общо внесените от него за погасяване на това
задължение.
В исковата си молба ищецът поддържа, че третото на спора лице М. Г. И.ова е
внесла сумата от общо 17503 лева за погасяване на задължението, които средства
посочва, че представляват заемни пари, които лично той е предоставил на И.ова. Това
твърдение на страната не е подкрепено от наличните по делото
доказателства.Представено по делото е решение № 3509/25.07.2018г., постановено по
гр. дело № 16520/2016г. на ВРС, с което предявения иск от настоящия ищец срещу М.
И.ова с правно осн. чл. 240 ЗЗД е отхвърлен. От същото може да бъде изведено, че
облигационно правоотношение между ищеца – в лично качество от една страна и М.
И.ова от друга по договор за заем не е възниквало. В основното си заключение в.л. Т.
констатира, че по сметка за обслужваща задължението по кредита, М. И.ова е
заплатила сумата от 16703 лева. По отношение на така заплатените средства се събраха
гласни доказателства и в частност тези на свидетеля М.Т.К., която посочи, че ищецът и
ответницата още към 2013г. са взели решение да предоставят на М. Г. И.ова сумата от
16000 лева с цел инвестиция в имот. Имот не бил закупен, като на свидетеля й е
известно от самата М. И.ова, че същата на части е връщала заетите й средства на
двамата бивши съпрузи, по тяхна обща сметка. От изложеното следва извода, че не
личен заем през 2013г. е даден от ищеца на М. И.ова, а заем от страните по спора –
съвместно на семейни средства, които заемополучателя е възстановил на страните по
делото по сметка обслужваща задълженото им в размер на 16703 лева. Така
заплатените средства не следва да бъде прието, че представляват лични парични
средства, които ищецът е заплатил над своята припадаща се част от задължението по
кредита.
Следващата категория твърдения, които се обосновават на допуснато изменени на
13
иска по размер във връзка с допълнително платено по погасяване на това задължение в
хода на процеса, са средствата в размер на половината ( 9785,66 лева) от общия размер
от 19571,33 лева, които се посочва, че за разпределени за кредитора по това вземане
„ЦКБ“ АД с оглед осъществена публична продан на имот на ищеца. Вещото лице Т.
осъществи проверка по образуваното изпълнително дело №958/2020г. по описа на ЧСИ
З.Д. във връзка със средствата, които са реализирани от осъществената публична
продан. Осъществи си и насрещна проверка в банката – кредитор на страните, като към
момента на изготвяне на заключението и неговото приемане в съдебно заседание не се
установи сумата от проданта да е отнесена за погасяване на задължението. При тези
съображения не може да бъде прието, че ищецът е надплатил сумата от 9785,66 лева,
доколкото по делото, до приключване на съдебното дирене не се установи, че със
същата е погасен част от задължението по договора за ипотечен кредит.
От доказателствата по делото съдът приема, че заплатените от ответницата
парични средства по сметка предназначена за обслужване на задължението възлизат на
21979,54 лева, в която сума са включени и заплатените общо 12000 лева – внесени през
2022г. от С. В. но от името на ответницата Д..
След приспадане на внесените от ищеца общо 40491,42 лева с тези, които са
разходвани посредством използване на банкова карта, по която титуляр е последния, и
получената сума от 28096,69 лева, следва да бъде направен извода, че тази сума
превишава сумата, която ответницата Д. е внесла по обслужващата банкова сметка,
което превишение възлиза на 6117,15 лева.С оглед изложеното, ищецът, като
солидарен длъжник е надплатил по това вземане с кредитор „ЦКБ“ АД сумата от
3058,57 лева, която се явява половината на 6117,15 лева.
Въз основа на гореизложените съображения предявения иск следва да бъде
уважен в размер на 3058,57 лева ведно със законната лихва от депозиране на исковата
молба в съда до окончателно изплащане на задължението, като за разликата над
уважения размер до пълно предявената част от 43778,55 лева следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен.
По отношение на предявения иск с правно осн. чл. 57, ал.1 СК :
Не се спори между страните, че по силата на съдебно решение №
2090/27.05.2016г., което е постановено по гр. дело № 14922/2015г. на ВРС е прекратен
сключеният на 15.10.2009г. между граждански брак, като е утвърдено споразумение,
съобразно което родителските права по отношение на детето са предоставени на
ответницата, при която е определено и местоживеенето на детето. Определен е режим
на лични отношения на ищеца с детето, като последният е осъден да заплаща
издръжка в полза на детето.Предмет на споразумението е също така и семейното
жилище, чието ползване се предоставя на ответницата, на осн. чл. 56 СК.
Разпоредбата на чл. 57, ал.1 СК постановява, че по силата на съдебното решение,
14
с което е уреден въпроса за предоставяне ползването на семейното жилище възниква
наемно правоотношение, като е дадена възможност на страните да поискат от съда да
определи размера на наем с решението за развод. От изложеното следва, че
бракоразводния съд, в случай, че е сезиран с искане за определяне на наемна цена
следва да определи такава, като няма пречка това да стане и в съдебен процес различен
от този по прекратяване на сключения граждански брак. Тогава, когато предоставянето
на семейното жилище с решението, с което е прекратен гражданския брак не е
уговорено, като безвъзмездно ползване от съпруга, на когото то се предоставя (като
при заема за послужване), то размера на наема винаги може да бъде определен по
искане на бившия съпруг, който не използва жилището. Тази хипотеза разпростира
своето действие и случаите когато гражданския брак е прекратен с утвърждаване на
постигнатото споразумение, било по реда на чл. 49, ал.4 СК или чл. 50 вр. чл. 51 СК.
От изложеното следва, че във всички случаи, при които в споразумението, което е
утвърдено със съдебно решение изрично не е посочено, че ползването на жилището е
безвъзмездно, то възниква наемно правоотношение по смисъла на чл. 57, ал.1 СК.
Разпоредбата на чл. 57, ал.1 СК уреждаща наемно правоотношение, което
възниква въз основа на съдебно решение за развод, с което са уредени правата по чл. 56
СК е специална спрямо общата такава на чл. 31, ал.2 СК, като за разлика от общия
случай, за да възникнат елементите на фактическия състав на специалната правна
норма, не се изисква отправяне на покана от неползващия бивш съпруг до съпруга, на
който е предоставено правото на ползване върху жилището.
Не е налице спор между страните, а и от събраните по делото гласни
доказателства съдът приема, че предоставеното със съдебното решение за развод
жилище на ответницата е имало характер на семейно жилище, същото притежавано в
режим на съпружеска имуществена общност. С посоченото решение страните не са
изрично уговорили безвъзмездно ползване на имота, поради което по силата на
бракоразводното решение възниква наемно правоотношение. Във връзка с
възраженията на ответницата досежно безвъзмездния характер на ползването, съдът
посочва, че уговорката за безвъзмездност следва да е изрична, а не да бъде
предполагаема такава.Събраха се в хода на съдебното производство гласни
доказателства, че ответницата и детето на страните ползват имота, макар и на
определена периодичност, доколкото са налице данни, че ответницата и детето живеят
в жилище на майката на последната в ж.к. „Бриз“ на гр. Варна. Доколкото съдът прие,
че имотът се ползва от ответницата, на която той е предоставен със съдебно решение за
развод, а с последното е определено и местоживеенето на детето при неговата майка,
следва че и детето също ползва предоставеното с решението за развод жилище.
Изрично в разпоредбата на чл. 57, ал.2, изр.2-ро СК, законодателят е посочил, че
за ползваната от детето жилищна площ, то не дължи наем. За определяне на пазарния
наем, съдът допусна съдебно – оценителна експертиза на в.л. П. основна и
15
допълнителна, по която се представи заключение в два варианта. В първата хипотеза
при съобразяване с пазара, видът на имота, местоположение, състоянието на имотна и
пр., вещото лице посочи, че пазарната цена на вилната сграда, същата с идентификатор
10135.5403.4572.3 за процесния период възлиза на 29172 лева. Във втората хипотеза, за
което бе прието допълнителна съдебно – оценителна експертиза, вещото лице посочи,
че в рамките на общо определената пазарна наемна цена за периода от 29172 лева,
сумата от 7696 лева следва да бъде определена, като стойност на наемната цена на
детската стая и припадащите й се общи части от имота, а остатъкът от 21476 лева
следва да се определи, като наемна цена на вилната сграда без включване в тази
стойност на детската стая и припадащите й се части. В хода на съденото производство
посредством разпита на свидетеля Д. В. А.а – П., чиито показания съдът кредитира,
като обективно и безпристрастно дадени, формирани въз основа на лични впечатления,
които тя е изградила при посещението си в предоставения на ответницата за ползване
имот, се установи, че имотът в неговата цялост е ползван от ответницата, съответно и
от детето, като в същия е нямало заключени стаи, до които да е бил ограничаван
достъпа. Данни които да обосноват различен извод от този по делото няма. В
хипотезата на чл.57, ал.2, изр.2-ро СК е уредено правилото, че наем не се дължи за
площта, която ползва детето на страните в предоставеното жилище. Тогава когато
жилището е функционално обособено, като едно, без в същото да е ограничавана
възможността да бъдат ползвани всички налични помещения, а не само детската стая
на детето и обслужващите помещения – санитарно помещение, стълбища, коридори и
пр., следва да бъде прието, че детето ползва жилището в неговата цялост, а т.е. и
останалите помещения в имота, които помещения също следва да бъдат включени в
приложното поле на ползва от ненавършило пълнолетие дете на страните жилищна
площ. Така изложеното мотивира съда да приеме първия вариант на заключението,
като основа, от която следва да бъде определен дължимия от ответницата наем, като
бъде приспадната ползваната площ от детето на страните.
Към момента на приключване на съдебното дирене детето на страните не е
навършало пълнолетие, същото ползва имота – вилна сграда с идентификатор
10135.5403.4572.3 в неговата цялост, като единно и неделимо жилище, при което за
процесния период ответницата дължи наемна цена на ищеца в размер на ¼ от общата
такава за процесния период 29172 лева или сумата в размер на 7293 лева (в този
смисъл и съдебната практика по въпроса за размера на дължимата наемна част от
бившия съпруг при отчитане ползването на детето – Решение №71/29.06.2018г.
постановено по гр. дело № 2750/2017г. на ІІ г.о. на ВКС.).
По отношение на възражението на ответника за погасяване по давност на
вземането на ищеца:
Решението, с което се одобрява споразумението за прекратяване на гражданския
16
брак е постановено на 27.05.2016г., същото не подлежи на обжалване, поради което от
този момент възниква възможността на ищеца да релевира искане за определяне на
дължим наем за предоставеното ползване на имота. За това му вземане е приложима
погасителна давност – тригодишна уредена в разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Обстоятелството, че ищецът не се е възползвал от възможността да поиска определяне
на наемна цена по реда на чл. 57, ал.2 СК, не дава основание да се възползва от
петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД (в който смисъл отново цитираното вече
Решение №71/29.06.2018г. постановено по гр. дело № 2750/2017г. на ІІ г.о. на ВКС).
Исковата молба е предявена на 28.09.2021г., като с нея се прекъсва давността, при
което погасени по давност се явяват всички вземания за преди 28.09.2018г. или в
случая за част от процесния период, считано от 27.05.2016г. до 27.09.2018г. Общия
размер на дължимия наем през посочения в исковата молба период 27.05.2016г. –
28.09.2021г. (5 години и 4 месеца) възлиза на 7293 лева. За да бъде определен
дължимия размер от ответника, който не се явява погасен по давност съдът намира, че
следва да приложи методологията, която вещото лице П. е посочил в заключението
към основната си експертиза,като приспадне от общата пазарна цена на имота
наемните вноски, които се явяват погасени по давност. От таблично представения
модел следва да бъдат изключени вноски от пункт 1-ви до пункт 26–ти вкл., като
общия размер на изключените наеми месечни вноски възлиза на 11528,95 евро. От така
посочена цена следва да се приспадне под формата на корекция: 7 % за вместване в
пазара (807,02 евро), 1 % за риск от отпадане на наема (115,28 евро) и 25% разходи за
стопанисване (2882,23 евро) или всичко на стойност от 3804,53 евро.След приспадане
на всички тези корекции на наемната цена (11528,95 евро – 3804,53 евро) чистата
стойност на наемните вноски възлизат на 7724,42 евро или 15107,62 лева. Така
получената чиста стойност следва да бъде приспадната от общата стойност за периода
29172 лева (29172 лева-15107,62 лева), при което чистата стойност на наемните вноски,
които не се явяват погасени по давност възлиза на 14064,38 лева. Така посочената
стойност представлява наемната цена на вилната сграда за периода, който не е
обхванат от погасителната давност или за времето 28.09.2018г. до 28.09.2021г. От този
общ размер ответницата дължи ¼ или сумата от 3516,09 лева, при уважаване на
възражението за погасяване по давност на част от исковата претенция и отчитане
използваната от детето жилищна площ. При тези съображения този иск се явява
частично основателен за сумата от 3516,09 лева, за периода 28.09.2018г. – 28.09.2021г.,
като за разликата над уважения размер до пълно предявения размер от 20480 лева,
както и за периода 27.05.2016г.-27.09.2018г., следва да бъде отхвърлен, на осн. чл. 57,
ал.1 СК.
По отношение на предявения иск с правно осн. чл. 59 ЗЗД за присъждане на
обезщетение за лишаване на ищеца от ползване на собствения му имот с
идентификатор 10135.5403.4572, ведно с намиращото се в него място за паркиране на
17
МПС:
Фактическият състав на чл. 59 ЗЗД изисква обогатяване на едно лице за сметка на
друго без основание и наличието на връзка между обедняването и обогатяването, което
се изразява в придобИ.ето на имуществена облага или спестяване на разходи. С
Решение №24/01.06.2016г., постановено по гр. дело № 2968/2015г. на ВКС, ІV г.о. се
приема разбирането, че обогатяване се реализира не само в случаите, когато
имуществото на едно лице се е увеличило без основание за сметка на обедняването на
друго лице, като увеличението и обедняването произтичат от един или няколко общи
факти, но и в случаите когато едно лице неоснователно си спестява за сметка на друго
разходи, които са били необходими и е трябвало да бъдат извършени. Следва да бъде
посочено, че в тази хипотеза на спестяване от страна на обогатилото се лице на
определен разход, то спестяването на разходи води до обогатяване само в случай, че
разходите са били необходими и ответникът по иск реда на чл. 59 ЗЗД е трябвало да ги
понесе, като причината за тези разходи може да бъде нормативна, но може да бъде и
договорна.
Предмет на предявения иск е искане за заплащане на обезщетение, при твърдения,
че имотът на ищеца се ползва без основание от ответницата, в който имот тя е
паркирала автомобила си. Между страните няма спор, че имот с идентификатор
10135.5403.4572 по КККР на гр. Варна е собственост на ищеца. Няма спор по фактите
и досежно това, че в посоченото дворно място е изградена процесната вилна сграда,
която е имала характер на семейно жилище и, което жилище е предоставено за
ползване със съдебното решение за развод на ответницата.
Във всички случаи, при които ответникът -несобственик, който ползва имота на
невладеещия собственик ще дължи обезщетение, ако това ползване е лишено от
основание, като както вече съдът посочи обогатяването за последния ще се изразява в
спестения разход, такъв какъвто при други условия той би сторил за това ползване на
имота. Основанието за ползване следва да бъде разглеждано не само като правно
такова, но същото следва да бъде изведено и от специфичното състояние,в което се
намира ползваната вещ, като тук се дължи отговор на въпроса дали ползваната вещ
има характер на самостоятелна такава или е с обслужващо предназначение спрямо
друга вещ.
При реализиране на строеж в определен имот и обособяване на жилищна сграда
възниква нов самостоятелен имот на правото на собственост, в процесния случая
предназначен за жилищни нужди – еднофамилна жилищна сграда. След възникване на
този самостоятелен обект на правото на собственост, дворното място върху което е
построен жилищния имот придобива обслужващо предназначение досежно главната
вещ. Върху него се намират съответните алеи, пътеки, стълби, които осигуряват достъп
до жилището, без наличието на които жилището, което е построено не може да бъде
18
използвано по предназначение. В рамките на остатъчната площ (след застаряване)
могат да бъдат обособявани места за паркиране на автомобили, така и зелени площ,
като последните по своята същност имат също обслужващ характер на главната вещ –
жилището. При това положение, в случай, че на едно лице е предоставено по надлежня
ред правото на ползване върху жилището, което е построено в дворното място, не
може да бъде прието, че то ползва последното без основание. Съдът приема, че това
ползване е с основание доколкото дворното място има обслужващ характер спрямо
главната вещ. Наем за ползване на вилна сграда, отделно от наем на прилежащо дворно
място не се дължи, поради което ответницата не може да бъде прието, че си е спестила
разход за заплащане на наемна цена, с който спестен разход се е обогатила, а
ответникът обеднял.
По така изложените съображения съдът намира, че този иск за осъждане на
ответницата да заплати обезщетение в размер на 10980 лева, дължимо за периода
22.08.2016г. – 28.09.2021г. следва да бъде отхвърлен.
За пълнота на изложението съдът посочва, че дори и да бъде прието,че дворното
място след застрояването му с процесното жилище не е изгубило самостоятелния си
статут, то следва да бъде посочено, че от събраните по делото доказателства се
установи, че същото е ползвано от ищеца. В тази връзка се събраха гласни
доказателства посредством разпита на свидетеля Д. В. А.а – П., която посочи, че
ищецът полза дворното място. Тези й показания са дадени за факти, които лично тя не
е възприела, а същите са й станали известни от съсед живущ до процесния имот на
ищеца, който от своя страна е споделил със свидетеля, но доказателства в оборване на
изложеното ищецът не ангажира. Наред с това следва да бъде посочено, че не се
установи ответницата да паркира автомобила си в имота. По преки впечатления на
свидетеля А.а, ответницата е паркирала автомобилът си извън имота в непосредствено
намиращата се до имота горичка. Тези факти не може да бъде прието, че се
опровергават от показанията на свидетелят разпитан по почин на ищеца -Я.Д.Б., който
посочи, че при преминаване покрай имота е констатирал наличието на паркирали
автомобили вътре в него. Показанията на този свидетел са общи, липсва конкретизация
досежно това дали тези превозни средства са на ответницата, при което не се
кредитират от съда.
По отношение на разноските:
В полза на ищеца се дължат разноски съразмерно уважената част на предявените
искове. По направеното от ответника възражение за прекомерност на
възнаграждението за процесуално представителство на процесуалния представител на
страната, съдът намира за неоснователно.Видно от съдържанието на договора за правна
защита и съдействие възнаграждение за процесуално представителство е в размер на
5000 лева. Не се сочи, по кой иск в какъв размер възлиза същото, поради което съдът
19
приема, че същото е уговорено поравно за всеки един от 5-те предявени иск, или от по
1000 лева за всеки. Като бъде съобразено броя на проведените открити съдебни
заседания, фактическата и правна сложност на спора, която е обусловена освен от
значителния брой на предявените искове, така и от броя на насрещните възражения на
ответника, то следва да бъде прието, че уговореното възнаграждение за процесуално
представителство от по 1000 лева за всеки един предявен иск или общо 5000 лева не е
прекомерно, при което възражението на ответника следва да бъде оставено без
уважение.
На ищеца се дължат разноски съразмерно уважената част на предявените искове.
Разноските за страната под формата на заплатена държавна такса са в размер на общо
3627,24 лева, от които 555,03 лева по първия иск, 62,44 лева по втория, 1751,14 лева по
третия, 819,20 лева по четвърти и 439,20 лева по пети. Сторените разноски във връзка с
допуснати експертизи възлизат на 1527 лева, от които 377 лева по първоначално
допусната ССчЕ, 300 лева по съдебно – графологична експертиза, 200 лева по
допълнителна ССчЕ, 400 лева по основна съдебно – оценителна и 250 лева по
допълнителна съдебно – оценителна експертиза. По всеки един иск е сторен разход и
от по 1000 лева за заплатено възнаграждение за процесуално представителство.
Разноските за назначените съдебно – счетоводни експертизи, основно и допълнително,
така и съдебно графологична експертиза следва да бъдат отнесени към исковете с
правно осн. чл. 127, ал.2 ЗЗД, като доколкото няма данни по кой иск какъв е разхода то
следва да бъдат разпределени поравно или 438,50 лева за всеки иск. Разноските по
съдебно – оценителните експертизи в размер на общо 650 лева се отнасят поравно към
исковете с правно осн. чл. 57 СК и чл. 59 ЗЗД или от по 325 лева.
Първият иск с правно осн. чл.127, ал.2 ЗЗД е изцяло уважен поради което за него
се дължат разноски в полза на ищеца в размер на 1993,53 лева, от които 1000 лева
заплатено възнаграждение за процесуално представителство, 555,03 лева държавна
такса и 438,50 лева припадащи се разноски по съдебни експертизи. Вторият иск е
уважен частично, при което съразмерно уважената част на предявения иск се дължат
разноски в размер на 1059,80 лева (1557,18х1062,44/1561,05).Третият иск е уважен
частично, при което съразмерно уважената част на предявения иск се дължат разноски
в размер на 222,84 лева (3058,57х3189,64/43778,55).Четвъртият иск е уважен частично,
при което съразмерно уважената част за него се дължат разноски в размер на 368,12
лева (3516,09х2144,20/20480).Последният пети иск е отхвърлен за него разноски на
ищеца не се дължат.
Общия размер на дължимите съдебно деловодни разноски на ищеца съразмерно
уважената част на предявените искове възлиза на 3644,29 лева, на осн. чл. 78, ал.1
ГПК.
В полза на ответника се дължат разноски съразмерно отхвърлената част на
20
предявените искове. Уговореното и заплатено възнаграждение за процесуално
представителство от 3800 лева е глобално такова за защита по всички искове, при
което съдът приема, че то се разпределя по равно за всичките пет или от по 760 лева за
всеки един иск.
Първият иск е изцяло уважен, поради което на ответника разноски за него не се
дължат. Вторият иск е частично уважен, като е отхвърлен за 3,87 лева, при което
съразмерно се дължат разноски в размер на 1,88 лева.Третият иск е частично уважен,
като същия е отхвърлен за сумата от 40719,98 лева, при което за него се дължат
разноски в размер на 706,90 лева. Четвъртият иск също е частично уважен, като е
отхвърлен за 16963,91 лева, при което се дължат разноски в размер на 629,52 лева, а
последния иск е изцяло отхвърлен, при което разноските за него възлизат в размер на
760 лева. Общия размер на дължимите в полза на ответника разноски възлиза на
2098,30 лева, на осн. 78, ал.3 ГПК .
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Г. Д., ЕГН ********** от гр. **** ДА ЗАПЛАТИ на И. Д. Д.,
ЕГН **********от гр. **** сумата от 13 875,97 (тринадесет хиляди осемстотин
седемдесет и пет лева и 97 ст.) лв., представляваща половината от платените от ищеца
в периода 2015г.-2020г. месечни вноски по Договор за потребителски кредит от
13.12.2013г. сключен от ищеца и от ответницата (солидарни длъжници) и
„Райфайзенбанк България" ЕАД (кредитор), ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на настоящия иск - 28.09.2021г. до
окончателното заплащане на сумата, на осн. чл.127, ал.2 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Н. Г. Д., ЕГН ********** от гр. **** ДА ЗАПЛАТИ на И. Д. Д.,
ЕГН **********от гр. **** сумата от 1557,18 (хиляда петстотин петдесет и седем
лева и 18 ст.) лева лихва за забава върху уважената главница от 13875,97 лева по
Договор за потребителски кредит от 13.12.2013г., за периода 20.08.2020г. –
27.09.2021г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск, в ЧАСТТА за разликата над
уважената част от 1557,18 лева до пълно предявения размер от 1561,05 лева, както и за
28.09.2021г., на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н. Г. Д., ЕГН ********** от гр. **** ДА ЗАПЛАТИ на И. Д. Д.,
ЕГН **********от гр. **** сумата от 3058,57 (три хиляди петдесет и осем лева и 57
ст.) лева представляваща половината от платените от ищеца месечни вноски по
Договор за ипотечен банков кредит от дата 13.02.2015г. сключен от ищеца и
ответницата (кредитополучатели) и „Централна кооперативна банка" АД, платени в
периода от м.08 на 2015г. до м.06.2016г. и от м.06.2018г. до м. 08 на 2021г.
включително, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
подаване на настоящия иск - 28.09.2021г. до окончателното заплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск, в ЧАСТТА за разликата над уважената част от 3058,57
лева до пълно предявения размер от 43778,55 лева, на осн. чл.127, ал.2 от ЗЗД.
21
ОСЪЖДА Н. Г. Д., ЕГН ********** от гр. **** ДА ЗАПЛАТИ на И. Д. Д.,
ЕГН **********от гр. **** сумата от 3516,09 (три хиляди петстотин и шестнадесет
лева и 9 ст.) лева представляващи сбор от месечния наем за ползването от ответницата
на собствената на ищеца ½ (една втора) идеална част от сграда с идентификатор №
10135.5403.4572.3 по КК и КР на гр. Варна, р-н Аспарухово, кв. Галата, м. Боровец-юг,
предоставена на ответницата и детето й в качеството на семейно жилище с Решение по
гр. дело №14992/2015г. на ВРС за развод, влязло в сила от 27.05.2016г., за периода
28.09.2018г. – 28.09.2021г. , ведно със законната лихва върху главницата считано от
датата на подаване на настоящия иск - 28.09.2021г. до окончателното заплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск, в ЧАСТТА за разликата над уважения
размер от 3516,09 лева до пълно предявения размер от 20480 лева, както и за периода
27.05.2016г. – 27.09.2018г., на осн. чл. 57, ал.1 СК.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от И. Д. Д., ЕГН **********от гр. **** за
осъждане на Н. Г. Д., ЕГН ********** от гр. **** да заплати сумата от 10 980 лева,
представляваща сбор от месечно обезщетение за лишаване на ищеца от ползване, чрез
едноличното ползване от ответницата, на собствен на ищеца поземлен имот с с
идентификатор №10135.5403.4572 по КК и КР на гр. Варна, р-н Аспарухово, кв. Галата,
м. Боровец-юг, заедно и с находящото се в терена паркомясто, за периода от
22.08.2016г. до 28.09.2021г., на осн. чл.59 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Н. Г. Д., ЕГН ********** от гр. **** ДА ЗАПЛАТИ на И. Д. Д.,
ЕГН **********от гр. **** сумата от 3644,29 (три хиляди шестстотин четиридесет и
четири лева и 29 ст.) лева, съдебно – деловодни разноски и възнаграждение за
процесуално представителство съразмерно уважената част на предявените искове, на
осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА И. Д. Д., ЕГН **********от гр. **** ДА ЗАПЛАТИ на Н. Г. Д.,
ЕГН ********** от гр. **** сумата от 2098,30 (две хиляди деветдесет и осем лева и
30 ст.) лева, съдебно – деловодни разноски и възнаграждение за процесуално
представителство съразмерно отхвърлената част на предявените искове на осн. 78,
ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд
– Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
22