Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………/23.11.2023 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя
адм. дело № 378/2023 г. по описа на Административен съд – Добрич и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на И.М.И., с ЕГН **********,***, подадена чрез адвокат
С.К., срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №
23-0265-000046/02.06.2023 г., издадена от началника на РУ - Генерал Тошево към
ОД на МВР - Добрич, с която на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията
на пътно превозно средство за срок от 185 дни. Излагат се доводи, че оспорената
заповед е неправилна и незаконосъобразна, издадена в нарушение на чл. 35 и чл.
36 от АПК, при неизяснена фактическа обстановка, без да са събрани и обсъдени
всички доказателства от значение за случая. Възразява се, че не са налице материалноправните
предпоставки за налагане на процесната ПАМ. Твърди се, че към момента на
проверката жалбоподателят не е бил неправоспособен водач, тъй като
свидетелството му за управление на МПС не е било отнето на основание влязла в
сила заповед по чл. 171, т. 4 от АПК, във вр. чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, а след
съставянето на АУАН. Сочи се, че самият административен орган е вписал в
заповедта си, че на 11.09.2017 г. водачът е имал максимален брой контролни
точки – 39, но не е обсъдил и анализирал това обстоятелство при произнасянето
си. Иска се отмяна на обжалвания административен акт и присъждане на сторените разноски
по делото.
Ответникът – началникът на РУ - Генерал Тошево към ОД на МВР - Добрич,
оспорва основателността на жалбата в писмено становище по делото.
Административен съд – Добрич, след като прецени доводите на страните и
доказателствата по делото, приема за установено следното от фактическа и правна
страна :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу годен за оспорване
индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения:
С оспорената заповед на И.М.И. е наложена
принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП за
това, че на 02.06.2023 г., около 15,22 часа, в гр. Генерал Тошево, по ул. „Трети март“, в посока от
центъра на града към изхода за с. Кардам, управлява собствения си лек автомобил
Ауди А4 с германски рег. № В НА 2333, след като е загубил
правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП – не е правоспособен, с което
виновно е нарушил чл. 150 от ЗДвП. Действието на мярката е определено за срок
от 185 дни.
От данните по административната
преписка се установява, че срещу водача е съставен АУАН серия GА №871866 от
02.06.2023 г. (л.19). При проверката като доказателства са иззети СРМПС № GH
273005 и 2 бр. рег. табели № В НА 2333.
С Протокол за доброволно
предаване на вещи по чл. 69, ал. 2 от ЗМВР с вх. № 265000-2005/02.06.2023 г. на
РУ – Генерал Тошево при ОД на МВР – Добрич И. е предал СУМПС № ********* на
основание ЗППАМ № 22-0851-000396/06.10.2022 г. на началника на сектор „Пътна
полиция“ – Добрич. С тази заповед на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП – изземване на СУМПС на лице,
което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.
Съгласно извършената служебна
справка от съда срещу заповедта за изземване на СУМПС е подадена жалба от И.,
по която е образувано адм. дело № 374/2023 г. по описа на Административен съд –
Добрич, което е висящо към датата на приключване на устните състезания.
От приложената по делото справка
за нарушител/водач е видно, че към датата на съставяне на АУАН жалбоподателят е
с отнети 39 контролни точки от влезли в сила НП и общо отнети 49 контролни
точки.
По делото не се спори, че
управляваното МПС л.а. Ауди А4 е собственост на И..
Съгласно приложената по делото Заповед
№ 357з-924/07.04.2022 г. на директора на ОД на МВР – Добрич, издадена на
основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 43, ал. 4 от ЗМВР, началниците на
районни управления при ОД на МВР – Добрич са оправомощени да прилагат
принудителни административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП на територията,
обслужвана от съответното РУ.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Обжалваната заповед е издадена от
компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, в кръга на делегираните
му правомощия съгласно упълномощителната заповед на директора на ОД на
МВР-Добрич, в необходимата писмена форма, при липса на допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с
материалния закон и неговата цел.
Разпоредбата на чл. 171, т. 2а,
б. „а“ от ЗДвП регламентира, че се прекратява регистрацията на пътно превозно
средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 от ЗДвП или по реда на чл. 69а от НПК. От
съдържанието на нормата е видно, че се касае за седем различни хипотези за
налагане на ПАМ, които са предвидени в условията на алтернативност.
В случая обжалваната заповед е
мотивирана с обстоятелството, че собственикът на автомобила е управлявал МПС,
без да е правоспособен водач, тъй като е загубил правоспособността си на
основание чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.
Нормата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП
регламентира, че водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи
придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в
съответната служба на МВР.
Съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП
контролните точки служат за отчет на извършените от водача нарушения. Според
законодателя извършването на определен брой и вид нарушения е основание за
отнемане на правоспособността на водача на моторното превозно средство. С цел ефективност
на контрола по отношение на извършените нарушения е въведен максимален брой
точки и отнемане на определен брой от тях за определени нарушения.
От изложените в заповедта
фактически обстоятелства може да се направи еднозначен извод, че тя е издадена при
първата хипотеза на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Изискуемите материалноправни
предпоставки за налагане на ПАМ по този текст е лицето да е управлявало
собственото си МПС, без да е правоспособен водач, независимо от причините за
неговата неправоспособност (първоначална или последваща). В случая е безспорно
установено, че към датата на съставяне на АУАН жалбоподателят е бил собственик
на управлявания от него автомобил и е бил със загубена правоспособност съгласно
чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, тъй като са му били отнети всички 39 контролни точки с
влезли в сила наказателни постановления. Безспорно установено е и това, че той
не е изпълнил задължението си да върне свидетелството за управление след
изчерпване на контролните точки, поради което му е наложена ПАМ на основание
чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Следователно към момента на проверката и налагането на
мярката жалбоподателят е бил неправоспособен водач, с оглед на което правилно е
приложена нормата на чл. 171, т. 2а, б. „а“, предл. първо от ЗДвП.
Неоснователни са възраженията в
жалбата, че самият административен орган е вписал в
заповедта си, че на 11.09.2017 г. жалбоподателят е имал максимален брой
контролни точки – 39, но не е обсъдил и анализирал това обстоятелство при
произнасянето си, защото никъде в мотивите към заповедта не е изложено такова
обстоятелство, а и наличието или липсата на максимален брой точки на водача се
преценява към датата на нарушението, а не към една по-ранна дата отпреди близо
шест години.
Не се споделят и възраженията на
жалбоподателя, че към момента на проверката е бил правоспособен водач, тъй като
свидетелството му за управление на МПС не е било иззето на основание влязла в
сила заповед по чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Първо, процесната ПАМ не е приложена на
основание чл. 171, т. 2а, б. „а“, предл. шесто от ЗДвП, а на основание чл. 171,
т. 2а, б. „а“, предл. първо от ЗДвП, която изисква само водачът да е
неправоспособен. Второ, неправоспособността на лицето е резултат от отнемането
на всичките му контролни точки, а изземването на свидетелството му за
управление на МПС на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП е само последица от неизпълнението
на задължението му по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Фактът, че СУМПС е иззето след
съставянето на АУАН въз основа на невлязла в сила заповед по чл. 171, т. 4 от ЗДвП, не променя извода, че жалбоподателят е бил с изгубена правоспособност към
момента на проверката, т.е. е бил неправоспособен водач, което е основното и
решаващо обстоятелство от значение за спора.
При наличието на управление на МПС от неправоспособен водач административният
орган е бил длъжен да упражни правомощието си по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. В тези случаи органът действа при условията на обвързана компетентност и
няма право на преценка дали да наложи ПАМ или не.
Следователно оспореният административен акт е законосъобразен по същество,
като наложената ПАМ е фактически и правно обоснована и съответства на деянието,
за което е предвидена. Съставеният срещу водача АУАН по чл. 150, ал. 1 от ЗДвП
е достатъчен, за да се издаде процесната заповед, защото с него са установени
всички правнорелевантни факти и обстоятелства по случая в съответствие с изискванията
на чл. 35 и чл. 36 от АПК. С прекратяването на регистрацията на МПС е изпълнена
непосредствената цел на закона да се преустанови шофирането от неправоспособно
лице и да се осигури безопасността на движението по пътищата, като се
предотвратят по-нататъшни нарушения от същия вид. Конкретният срок на действие
на мярката е определен към законоустановения минимум, поради което не противоречи
на принципа на съразмерност, установен в чл. 6 от АПК. ЗППАМ с предписаното от
закона съдържание е допустимо ограничение в правната сфера на нейния адресат
както с оглед на вида, така и с оглед на продължителността на предизвиканата с
нея промяна.
В съответствие с изложеното съдът приема, че обжалваната заповед е правилна
и законосъобразна, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
При този изход на спора на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски
по делото.
Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.М.И., с ЕГН **********,***, срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 23-0265- 000046/02.06.2023
г., издадена от началника на РУ - Генерал Тошево към ОД на МВР - Добрич.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен съдия: