ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 233
гр. Перник , 24.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20211700500171 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.317 и сл. от ГПК Глава двадесет и пета „БЪРЗО
ПРОИЗВОДСТВО”, образувано по въззивна жалба подадена
ОТ: К. В. И.. с ЕГН **********, и постоянен адрес: ***
ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 894 от 10.07.2020г., постановено по
гр. дело № 1782 / 2020г. по описа на РС – Перник.
Жалбоподателя е останал недоволен от така постановеното решение, с което са
отхвърлени, като неоснователни предявените от него срещу ответното дружество искове
да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищеца, извършено със
Заповед № 5/27.01.2020 г.,
да бъде възстановен ищецът на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител
звено“, както и
да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца обезщетение за оставане без работа в
размер на 5580,00 лв. за период от шест месеца, считано от датата на прекратяване на
трудовото правоотношение - 27.01.2020 г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 31.03.2020 г.,
до окончателното й изплащане,
При извършената по реда на чл. 317 вр. с чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна
проверка, съдът установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба,
подадена против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 315, ал. 2 вр.
с чл.259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването)
и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
Във въззивната жалба няма позоваване и не е направено обосновано и конкретно
1
оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения, изразяващо се в неизготвен,
непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена тежест и недаване на указания
по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се
произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения
във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно – чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1
и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
С въззивната жалба, не се иска събиране и не се сочат доказателства, които не са
били допуснато от първоинстанционния съд, поради процесуални нарушения във връзка с
неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по
смисъла на осн. 317 вр. с чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква
задължение да се произнесе служебно с определението по осн. 317 вр. с чл. 267 ГПК.
С отговора на въззивната жалба въззиваемия е представил писмено доказателство
– заверено копие от Решение №БП-Ц-13 от 09.08.2017г. на Комисията за енергийно и водно
регулиране и е направил доказателствени искания на основание чл. 192 от ГПК да се
задължи трето неучастващо лице по делото, а именно Комисията за енергийно и водно
регулиране, да представи Административното производство, което е образувано във връзка
със заявление с вх. № В-17-37-7 от 04.07.2016 г. за одобряване на бизнес план за развитие на
дейността на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Перник като ВиК оператор за
периода 2017-2021 г., изменено и допълнено със заявления с вх. № В-17-37-7 от 24.10.2016
г., с вх. № В-17-37-7 от 01.11.2016 г. и с вх. № В-17-37-5 от 29.06.2017 г., и заявление с вх.
№ В-17-37-8 от 04.07.2016 г. за утвърждаване и одобряване на цени на ВиК услуги,
изменено със заявление с вх. № В-17-37-6 от 29.06.2017 г., както и да представи Решение
№БП-Ц-13 от 09.08.2017г. на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Настоящия съдебен състав, след като се запозна с така направеното
доказателствено искане, с оглед разпоредбата на чл. 266, ал.1 от ГПК счита същото за
преклудирано, тъй като при действието на ограничения въззив, въведен с ГПК от 2007г., във
въззивното производство страните могат да сочат и представят само доказателства за
нововъзникнали факти, както и такива, за които не са могли да узнаят, посочат и представят
до подаване на жалбата, съответно в срока за отговор – чл.266 ал.2 ГПК.
Предвид изложеното и на осн. 317 вр. с чл.267 от ГПК Пернишкият Окръжен Съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.04.2021 г.
от 10.15 ч., за която дата и час да се призоват страните.
ПРИЗОВАВАНЕТО с оглед усложнената епидемиологична обстановка да се
извърши по телефон или електронен адрес, с УКАЗАНИЕ към страните, че явяването им в
съдебно заседание не е задължително, а становище по хода на делото и съществото на спора
могат да изразят с писмена молба, с препис за насрещната страна и прилагането на списък
по чл. 80 от ГПК
За удостоверяване на призоваването да се състави протокол, а при невъзможност за
призоваване по телефон или електронен адрес, същото да бъде извършено по общия ред.
ДОКЛАДВА делото, както следва:
Производството е по реда на чл.317 и сл. от ГПК Глава двадесет и пета
„БЪРЗЗО ПРОИЗВОДСТВО”, образувано по въззивна жалба подадена
2
ОТ: К. В. И.. с ЕГН **********, и постоянен адрес: ***
ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 894 от 10.07.2020г., постановено по
гр. дело № 1782 / 2020г. по описа на РС – Перник.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като постановено
при съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон, неправилно
и необосновано, включително и в частта за разноските, поради което се иска неговата
отмяна, като бъдат уважени предявените искове изцяло и бъде признато уволнението на
жалбоподателя -ищец за незаконно и бъде отменено изцяло извършеното със Заповед № 5 /
27.01.2020 г., на Управителя на „ВиК“ ООД гр. Перник; да бъде възстановен ищецът на
заеманата преди уволнението длъжност „Ръководител звено“, както и да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца обезщетение за оставане без работа в размер на 5580,00 лв.
за период от шест месеца, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение -
27.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
31.03.2020 г., до окончателното й изплащане
В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че фактическите констатации на
съда не кореспондирали със събрания доказателствен материал, поради което и направените
правни изводи не се подкрепяли от събраните доказателства по делото и не отговаряли на
материалния закон.
В случая съдът неправил бил приел, че работодателя Борислав Иванов разполагал
с работодателска власт.
Бизнес плана /2017-2021/ не бил изрично приет с надлежно подписан протокол от
новия управител, т.е. следва да се тълкува, като отсъствие на бизнес план на новия
управител.
Към момента на прекратяването на трудовото правоотношение на чл.328. ал. 2 КТ
не била налице бизнес задача и бизнес програма, и прекратяването на трудовото
правоотношение с лице по § 1, т. 3 ДР КТ, било незаконосъобразно, тъй като липсата им
сочела на липса на валидно правоотношение по договор за управление с оглед нормата
визираща правото на управителя да приложи нормата на чл. 328, ал. 2 от Кодекса на труда.
Първоинстанционният съд при постановяване на решението си, не бил взет
предвид, че представеният от ответника договор от 21.01.2020 г. е срочен - до провеждане на
конкурс за длъжността, т.е. към момента на прекратяване на правоотношението бил
временно изпълняваш длъжността. Предвид това същия не разполагал с правомощията да
сформира екип, тъй като договорът му бил временен и под условие, поради което до
настъпване на същото, той щял да се прекрати и на практика няма да работи със
"сформираният" от него екип.
Неправилно първоинстанционният съд кредитирал показанията на св.Петров, т.к.
той ясно и категорично отговорил на въпросите, че след датата па назначаване на новият
управител, ищцата престанала да присъства на седмични оперативки, т.е. престанала да
изпълнява длъжността по представената от ответника и приета по делото длъжностна
характеристика.
Също неправилно първоинстанционният съд кредитирал показанията на другият
свидетел, който през цялото време лъжел и това се било разбрало от всички присъстващи.
Тъй като въобще не присъствала при връчването на заповедта, а била извикана след нея, за
да разпише протокола като свидетел на връчване... дори не помнела кой в този момент е бил
в стаята...
Длъжността не била ръководна длъжност по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ, нито
3
била част от изборни органи, а била типична експертна длъжност /длъжностно лице но
смисъла па § 1, т. 5 от ДР на КТ/, но не и на член на ръководството.
В отговора на въззивната жалба, въззиваемото дружество счита постановеното
решение за валидно, допустимо и правилно, съответстващо на приложимия материален и
процесуален закон и обосновано, поради което моли да бъде потвърдено. Изложени са
подробно съображения в подкрепа на твърдението, че лицето издало оспорената заведе е
притежавало работодателска власт; възражението че не бил налице бизнес план било
преклудирано, но и неоснователно; в самия договор за управление била налице бизнес–
задача с конкретни икономически показатели, които управляващия предприятието трябвало
да постигне, като възнаграждението му било обвързано с постигане на икономически
задачи; по делото бил представен договор за управление и контрол обсъден от
първоинстанционния съд; неоснователно било твърдението, че работодателя не разполагал с
правомощия да прекрати договора с работник, тъй като неговия договор за управление бил
временен и под условие с оглед разпоредбата на чл. 69 от КТ; по безспорен начин било
установено в първоинстанционното производство, че въззивника заемал ръководна
длъжност. Твърди, че работодателя бил спазил процедурата по прекратяване на трудовия
договор е упражнил потестативното право, което му е представено в разпоредбата на чл.328,
ал.2 от КТ и били налице всички изискуеми предпоставки за да е налице законосъобразното
уволнение на служител.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемото дружество за приемане на
писмено доказателство заверено копие от Решение №БП-Ц-13 от 09.08.2017г. на Комисията
за енергийно и водно регулиране и направените от доказателствени искания на основание
чл. 192 от ГПК да се задължи трето неучастващо лице по делото, а именно Комисията за
енергийно и водно регулиране, да представи Административното производство, което е
образувано във връзка със заявление с вх. № В-17-37-7 от 04.07.2016 г. за одобряване на
бизнес план за развитие на дейността на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Перник
като ВиК оператор за периода 2017-2021 г., изменено и допълнено със заявления с вх. № В-
17-37-7 от 24.10.2016 г., с вх. № В-17-37-7 от 01.11.2016 г. и с вх. № В-17-37-5 от 29.06.2017
г., и заявление с вх. № В-17-37-8 от 04.07.2016 г. за утвърждаване и одобряване на цени на
ВиК услуги, изменено със заявление с вх. № В-17-37-6 от 29.06.2017 г., както и да представи
Решение №БП-Ц-13 от 09.08.2017г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, като
преклудирани.
ДА СЕ ЗАКАЧИ към задната корица на делото представеното с отговора на
въззивната жалба писмено доказателство заверено копие от Решение №БП-Ц-13 от
09.08.2017г. на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Съдът УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, че са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се
смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по
4
доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
до бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да удовлетворява
интересите и на двете страни;
да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да
продължат.
запазите имиджа и тайните си;
обичайно се изпълнява доброволно;
запазят имиджа и тайните си;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с
координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд
– Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за насрочване,
ведно с обективирания в него доклад по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5