Р Е Ш Е Н И Е
№ 236
гр.С., 15.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. районен съд, наказателен състав, в открито съдебно заседание на девети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията АНД № 328 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „А.-ВД“ ЕООД гр.С., ЕИК …., представлявано от В. Д. М., чрез адв.В.Х. ***, против Наказателно постановление № СС-19-ДНСК-28/04.05.2020г., издадено от арх.П. Д. - заместник-началник на ДНСК гр.С., с което на ТД-жалбоподател, на основание чл.237, ал.1, т.4 от Закона за устройство на територията, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 000 (хиляда) лева, за нарушение на разпоредбите на чл.178, ал.1 вр. чл.177, ал.2 от ЗУТ.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразно ангажиране отговорността на дружеството-жалбоподател поради липсата на конкретизация в НП на фактическите действия, които да представляват ползване на строежа и да се явяват и описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. Визира се, че извършваните след държавното приемане на строежа действия имат характер на текущ ремонт, за които не се изисква разрешение за строеж и респ. въвеждане в експлоатация. Подчертава се, че задължението да подаде заявление за въвеждане в експлоатация на обекта е на възложителя – собственик и не следва неговото неизпълнение да рефлектира негативно върху наемателя, който да носи отговорност за това ползване. Подчертава се и въведеното от закона положение, че незаконен строеж не подлежи на въвеждане в експлоатация, от което следва, че спрямо такъв не може да има и осъществяване състава на нарушението по чл.178, ал.1 вр. чл.177, ал.2 ЗУТ. Моли се за отмяна на наказателното постановление, което искане се поддържа пред съда чрез представител по пълномощие, като се иска и присъждане на направените по делото разноски.
Административнонаказващият орган се представлява от процесуален представител, който изразява становище за неоснователност на жалбата. Визира, че изяснените по случая факти очертават наличието на незаконен строеж, изразяващ се в извършен основен ремонт на покрива на сградата, ползвана от наказаното дружество преди той да бъде въведен в експлоатация, с което се явява осъществен състава на нарушението по чл.178, ал.1 ЗУТ. Излага доводи в насока за основателно ангажиране отговорността на дружеството въпреки качеството му на наемател на процесния обект. Моли за потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура – С., при редовност на призоваване,
не изразява становище, не се представлява в съдебно заседание.
Жалбата
е подадена в срок и от надлежна страна, поради което се явява допустима, а
разгледа по същество и основателна.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателствата,
въз основа на закона и по вътрешно убеждение, намира за установено следното:
На 20.11.2019г. св.К. и св.К., двамата на длъжност
„старши инспектор“ при РДНСК-С., извършили проверка в поземлен имот с
идентификатор 66425.514.502, находящ се
в гр.С., „Индустриална зона – З.“, който имот ведно с всички намиращи се на
територията му постройки, се явява от трета категория. С Удостоверение № 1/28.01.2001г. на началника на РДНСК-С. за визирания
имот било извършено държавно приемане в съответствие с действащите към момента
на приключване на строителството разпоредби, с отразяване, че не е необходимо
провеждане на нова процедура за издаване разрешение за ползване на строеж съобразно
действащите към него момент разпоредби на ЗУТ и Наредба № 6/2001г. С постановление от 13.03.2016г. на ЧСИ Г. Г., с
рег. № 767 и с район на действие Окръжен съд – С., на ТД „Д.“ ООД гр.С., ЕИК ….,
били възложени 104/18066 идеални части от поземления
имот ведно с построената едноетажна масивна сграда – склад две /2/ с площ 44 кв.м., с идентификатор 66425.514.502.2. С договор за наем от 01.09.2016г.
сградата-склад била отдадена за ползване от „Д.“ ООД гр.С. на „А.–ВД“ ЕООД гр.С.,
представлявано от управителя В. М..
При посещението си на посочената по-горе дата инспекторите
възприели, че на покрива на визираната сграда бил направен основен ремонт, тъй
като имало изпълнена дървена двускатна конструкция с покритие от керемиди,
която видимо била нова, с площ 55 кв.м. За година на извършената ремонтна
дейност отразили 2015г. в съставения от тях Констативен акт №СС-359-8/20.11.2019г., тъй като тази година била посочена от управителя
М. в собственоръчно попълнената от него декларация, заведена с вх. №
СС-359-00-244/18.11.2019г. в РДНСК – С..
Последвало съставянето на АУАН № 00-19/03.12.2019г.
срещу „А.–ВД“ ЕООД гр.С. за извършено нарушение на чл.178, ал.1 вр. чл.177,
ал.2 ЗУТ поради това, че дружеството, в качеството му на наемател, ползва незаконен строеж, наименован:
„Основен ремонт на покрив на съществуваща едноетажна промишлена сграда
66425.514.502.2. – склад, извършен през 2015г. и завършен
окончателно. Отразено било, че съшият е от трета категория, като част от „Ст. Т.“
– ПИ с идентификатор 66425.514.502.
Във
фактическите рамки на административното обвинение, съдържащо се в издаденото на
база акта наказателно постановление, е отразено, че ТД-жалбоподателя ползва
въпросния строеж, без същият да е въведен в експлоатация от компетентния
орган по чл.177, ал.2 ЗУТ и в нарушение
на чл.178, ал.1 от същия закон, като това ползване е било осъществено на
20.11.2019г. Посочено е, че за
извършените СМР не са представени изискващите се по ЗУТ строителни книжа –
одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж. Наложеното
административно наказание имуществена санкция в размер 1000 лева е на основание
чл.237, ал.1, т.4 ЗУТ, която разпоредба регламентира, че такова се следва при
ползването на строеж от първа до трета категория, без това да е разрешено по
установения законов ред.
Съдът
намира, че административнонаказателната отговорност на наказаното ТД е
незаконосъобразно ангажирана. Не се спазени императивните изисквания на чл.42,
т.3 и т.4 ЗАНН за посочване датата на нарушението и описание на
обстоятелствата. Видно от съдържанието на АУАН, с чието съставяне се поставя
началото на административнонаказателното производството, не е налице дата на
твърдяното нарушение, за което е прието, че се изразява в ползване на незаконен
строеж. Посочената 2015г. е съотнесена към момента на извършената ремонтна
дейност на процесната сграда-склад, но не представлява дата на вмененото
нарушение за ползване на обекта. Посочената
година е възприета само на база декларация на управителя, без каквито и да са
други доказателства. Показанията на актосъставителя и свидетеля недвусмислено
очертават, че на ТД е вменено като простъпка ползване на незаконен строеж, а не
извършването на строителните дейности по основния ремонт на покрива на склада. Същевременно
в наказателното постановление, като дата на нарушението, е посочена датата
20.11.2019г., която представлява тази на извършване на проверката и не е
възприета и респ. отразена от актосъставителя като такава на административното
нарушение. За последното е възприето и от АНО, че се изразява в ползването на
незаконен строеж преди същият да е въведен в експлоатация.
Липсата
на визирания съществен реквизит в АУАН и недопустимото, съгласно процесуалните
правила, несъответствие със съдържанието на наказателното постановление относно
този правнозначим момент, въвежда обективна неяснота досежно проследяване спазването на едногодишния срок за започване
на административнонаказателното производство.
Въведеното
в АУАН и в НП административно обвинение е за ползване на строеж, който се явява
незаконен поради непредставянето/липсата на
строителни книжа – одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж –
основен ремонт на покрива на сграда № 2, предназначена за склад, и който
незаконен строеж се ползва от ТД-жалбоподател по силата на сключен договор за
наем със собственика на тази сграда. Едновременно с това е прието, че този
незаконен строеж се ползва от наемателя преди да е въведен в експлоатация, с
което този наемател е осъществил състава на нарушението по чл.178, ал.1 вр.
чл.177, ал.2 ЗУТ и е санкциониран на основание чл.237, ал.1, т.4 ЗУТ. Визираното
фактическо положение и събраните по делото писмени и гласни доказателства
очертават несъставомерност на вмененото на жалбоподателя деяние както поради
липсата на активна легитимация в материалното правоотношение с органите на
държавния строителен контрол, така и поради неправилно приложение на
материалния закон.
Видно
от договора за наем, държането на склада е започнало към 2016г., при вече
осъществени СМР-та на покрива (при отчитане данните от декларацията на
управителя на дружеството, че това е станало през 2015г.), което сочи, че собственика на
имота и наемодател „Д.“ ООД гр.С., като
възложител, е имал задължението да набави съответните строителни книжа във
връзка с реализирането на конкретния строеж, в каквато насока са и показанията
на св.К.. Макар и само на база една декларация да е прието от обвинението, че
управителят на ТД-наемател преди сключването на договора е бил извършител на
строителните дейности, към него не е повдигнато обвинение в качеството му на
строител, за което законът е предвидил и нарочна хипотеза в чл.237, ал.1, т.1 ЗУТ.
Според
регламентираното в посочената като нарушена материалноправна разпоредба на чл.178,
ал.1 ЗУТ, не се разрешава да се ползват строежи или части от тях
преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл.177. Текстът на
чл.178,
ал.3, т.1 ЗУТ предвижда, че строежите не се въвеждат в експлоатация,
когато не са изпълнени в съответствие с одобрения инвестиционен проект, с
изискванията на чл.169, ал.1 и 3 и чл. 169а, ал.1, и/или не са съставени
технически паспорт и сертификат за проектни енергийни характеристики. Анализът
и тълкуването визираните правни норми налага извод, че за да бъде осъществен
съставът на нарушение по чл.237, ал.1, т.4,
вр. чл.178,
ал.1 ЗУТ, следва да е налице законен строеж от първа до трета
категория включително, чието ползване е започнало преди да е въведен в
експлоатация от компетентния орган по чл.177, ал.2 ЗУТ.
Деянието по чл.237, ал.1, т.4,
вр. чл.178,
ал.1 ЗУТ не може да бъде осъществено в хипотезата на незаконен
строеж, както е вменено в настоящия случай. Видно от текста на тези разпоредби
в същите не се съдържа положение за ползване на такъв строеж, както е прието от
административното обвинение в конкретния казус поради смесването на тези
хипотези от самите контролни органи. Регламентираната в чл.
178, ал.1 ЗУТ забрана се отнася до строежите, извършени при спазване
на разрешителния режим и само разрешените строежи подлежат на въвеждане в
експлоатация. Тъй като незаконният строеж не може да бъде въведен в
експлоатация, по отношение на него не би могъл да бъде осъществен и съставът на
нарушение по чл. 237, ал.1, т.4,
вр. чл.
178, ал.1 ЗУТ.
По изложените съображения наказателното
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а на
жалбоподателя да бъдат присъдени направените по делото разноски, съгласно
разпоредбата на чл.63, ал.3 ЗАНН, в размер на 250 (двеста и петдесет) лева.
С оглед горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СС-19-ДНСК-28/04.05.2020г., издадено от арх.П. Д. - заместник-началник на ДНСК гр.С., с което на „А.-ВД“ ЕООД гр.С., ЕИК …., представлявано от В. Д. М., с което на основание чл.237, ал.1, т.4 от Закона за устройство на територията, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 (хиляда) лева, за нарушение на разпоредбите на чл.178, ал.1 вр. чл.177, ал.2 от ЗУТ, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Дирекция за национален и строителен контрол гр.С. при Министерство на регионалното развитие и благоустройството на Република България да заплати на „А.-ВД“ ЕООД гр.С., ЕИК …., направените по делото разноски в размер 250 (двеста и петдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването пред Административен съд гр. С..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: