№ 164
гр. Кюстендил , 10.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ в закрито заседание на
десети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно частно
гражданско дело № 20211500500313 по описа за 2021 година
Производство по чл.274, ал.1 т.2 ГПК вр. с чл.420, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.№272560/17.06.2021г. подадена от „**** юрисконсулт в
Дирекция „Събиране на проблемни вземания“, съдебен адрес гр.София, ул.“Света София“№5
срещу определение №260736 от 01.06.2021г. по ч.гр.д.№1648/2015г. , с което се спира по реда на
чл.420, ал.2 ГПК изпълнението на заповед за незабавно изпълнение №961/09.10.2015г., издадена в
производството по ч.гр.д.№1648/2015г. на КнРС, в полза на заявителя ** срещу длъжника АС. К.
АХЧ., приведена в изпълнение пред ***, за което е образувано изпълнително дело
№20207450400130 по описа на *** за 2020г.В жалбата се съдържа искане за отмяна на
определението, а изпълнителните действия по изп.д.№20207450400130 по описа на ***, рег.№745
продължени.Според жалбоподателя в разглеждания казус не е налице нито едно от предвидените в
чл.420 ГПК и обуславящи спиране на производството по делото предпоставки,както следва:
-като излага разбирането си за вложения от законодателя смисъл в израза“ вземането не се
дължи“, като лаконична фраза не съдържаща ограничаващи я критерии, като длъжникът може да
обоснове твърдението си за недължмиост на сумите с всякакви правоизключващи и
правопрекратяващи и правопогасяващи факти, за които следва да се представени доказателства, от
които да е видно, че задължението не е възникнало или е погасено се оспорва изтъкнатото във
възражението основание за недължимост на сумата:поради погасяване на вземането следствие на
изтекъл 5 годишен давностен срок, предвид факта, че вземането е станало предсрочно изискуемо
на 29.09.2013г., а 5 – годишният срок е изтекъл на 29.09.2018г.В подкрепа на становището си за
неоснователност на възражението за изтекла погасителна давност възразилият сочи следните
обстоятелства:заявление за издадена заповед за изпълнение с приложена нотариална покана до
А.А. чрез *** на НК от 07.10.2015г., на 31.07.2015г. е връчена покана за предсрочна изискуемост
на А.А. чрез майка му Валентина Ахчийска, издаден е изпълнителен лист на 09.10.2015г. и заповед
№961 от 09.10.2015г.След снабдяване на Банката с изпълнителен лист срещу А.А., между
страните по договора за кредит е сключило споразумение на 21.12.2015г., с което длъжникът е
признал вземането на Банката.Жалбоподателят оспорва и отправените обвинения, че Банката не е
отчитала заплатени суми в периода 2016 -2019г, позовава се на молба за образуване на
изпълнително дело №130 по описа за 2020г. на ***, рег.№745 от 15.11.2020г., в която изрично на
стр.2 е посочено, че на 21.12.2015г. между ОББ и А.А. е сключено споразумение за доброволно
изплащане на задълженията във връзка с което са постъпили плащания по сметка на Банката и към
25.10.2020г. дългът е в размер на 48 733.74 лева.В жалбата е визирана и сумата посочена в
издадения на 09.10.2015г. изпълнителен лист – 72 814.47 лева.Приложеното с молбата по чл.420
1
ГПК „извлечение от банкова сметка за заплатени суми по договора в размер на 32 880“ е
оспорено, като недоказващо твърдението за преведена по сметка на взискателя сума в посочения
размер – жалбоподателят пояснява, че се касае за „общо постъпление по разплащателна сметка“
на Валентина Ахчийска за периода от 25.01.2016г. до 13.11.2018г. т.е с посочения документ
според взискателя не се доказва да са налице погасявания, както и за какво са внесени сумите.
-оспорва се осъществяване и на предпоставките по чл.420, ал.2 т.2 ГПК, като се сочи
решение на КнРС от 11.05.2021г. по гр.д.№1510/2019г. с което е оставен без уважение предявения
от А.А. против ** иск, за прогласяване нищожността на клаузата на чл.5, ал.3, чл.7, а.3, чл.15, ал.2,
чл.15, ал.3, чл.19 и чл.20, ал.1 от Договор за кредит за покупка и ремонт на недвижим имот от
18.04.2007г., като по този начин е дадено разрешение и на въпроса за неравноправни клаузи на
договора, наличието на каквито е основание за спиране на производството.Независимо от това
жалбоподателят, посочва, че с Договор за предоставяне на кредит за закупуване и ремонт на
недвижим имот 18.04.2007г. „ОББ“ АД е предоставило на кредитополучателя А. кредит в размер на
55 000 лева, обезпечен с ипотека върху недвижим имот, като договореният лихвен процент към
датата на подписване на Договора посочен в чл.5, ал.1 от същия е в размер на 11.25%, а в ал.3
изрично е посочена възможността този лихвен процент да бъде променян в зависимост от външни
и независими от банката фактори – инфлацията, основния лихвен процент на БНБ и пазарните
условия.Според чл.7, ал.1 от Договора страните са уговорили и годишна такса за покриване на
разходите за управление и обслужване на кредита в размер на 0.5% върху остатъка от главницата,
събирана ежемесечно.Договорено е, че размерът на месечната анюитетна вноска се определя
съобразно уговореното в чл.12 от договора и винаги се е формирал от суми за погашения на
главница, на договорна лихва и на такса за управление и обслужване, разбира се при допускането,
че длъжникът изпълнява точно и в срок, както е приел и се е задължил, сключвайки Договора и
усвоявайки договорената сума.Увеличеният размер на ежемесечно дължимите към банката суми
по кредита на молителя не се дължат нито на увеличаване на договорения лихвен процент, нито на
увеличение на уговорената по взаимно съгласие, годишна такса на управление.Изложени са
подробни обстоятелства за нееднократно забавяне изпълнение на задълженията, при което на
основание изрична договореност съгласно чл.6, ал.1 от Договора, са прибавяни суми, дължими в
резултата на забавено или частично изпълнение , относно сключено на 07.10.2009г. между ОББ АД
и А.А. допълнително споразумение №1, към договора, за намаляване размера на месечната
анюитетна вноска на 348.26 лева, при запазване броя на уговорените в договора месечни вноски и
краен срок, за сметка на увеличение размера на вноските и съответно разпределяне тежестта на
остатъчния, след изтичането на тези 19 месеца срок, за издължаване на кредита, споразумение №2
от 11.05.2011г. за намаляване размера на месечната анюитетна вноска за нов 18 – месечен период
до 29.10.2012г., последвалото снабдяване на банката с изпълнителен лист, подписано на
21.12.2015г. споразумение за облекчаване условията по кредита, непредприемане на действия за
едностранна промяна на договорната лихва – т.е поведението на длъжника, изразило се в едно
продължаващо неизпълнение от една страна и поведението на Банката от друга – изразило се в
непредприемане на действия по увеличаване размера на дължимита сума, се изтъкват като
обстоятелства, обосноваващи неоснователност на възражението.Допълнително ответникът сочи,
че в отношенията с този длъжник е налице индивидуално договаряне, възможността лихвеният
процент да бъде променян едностранно от Банката е обвързан с реализацията на обективни факти,
независещи от волята на Банката и изрично посочени в Договора, а именно промяна в размер на
„инфлацията, основния лихвен процент на БНБ и пазарните условия“.Кредитополучателят бил
запознат с условията на индивидуалния си договор за кредит, като на базата на информирано
съгласие е взел решение относно участието си като страна по този договор за
кредит.Едновременно с ОББ АД в Република България към датата на сключване на договора са
действали още около 30 банки или клонове на чуждестранни банки, към чиито услуги длъжникът
би могъл да се обърне за получаване на ипотечен кредит т. ОББ не е и не е била монополист с
господстващо положение на пазара.Жалбоподателят счита, че клаузата на чл.5, ал.3 от договора за
кредит за промяна на лихвения процент не е и не може да бъде третирана като неравноправна
клауза по смисъла на чл.143 ЗЗП, защото е изключена изрично от обхвата й съгласно чл.144, ал.3
ЗЗП.Посочените три компонента, като основание за промяна на лихвения процент – размер на
инфлацията, основния лихвен процент на БНБ и пазарните условия, са обективни фактори, са
определени като обективни фактори, извън контрола на търговеца, и попадат в хипотезата на
чл.144, ал.3 ЗЗП, което изключва приложението на чл.143 от ЗЗП към разпоредбата на чл.5, ал.3 от
договора.В подкрепа на становището си жалбоподателят, като акцентира на дейността на банките,
2
като финансова услуга по смисъла на чл.144 от ЗЗП вр. с пар.13 т.12, б.“б“ от ДР на ЗЗП,
характера на дейността на банките – чрез активни и пасивни банкови операции, подлежащи на
непрекъснат контрол и регулация от Централната банка сочи факта, че договорите за ипотечен
кредит са договори с дългосрочно действие, за чийто срок на действие е невъзможно към датата на
сключване на договора за кредит да бъдат предвидени възможните промени в икономическите
параметри, оказващи влияние върху цената на привлечения ресурс и съответно върху размера на
лихвения процент по кредитите, поради което в Договора ясно и недвусмислено са посочени само
показателите и факторите на които евентуално бъдещо повишение на цената ще се
базира.Посочени са обективни фактори, върху които Банката не би могла да влияе. Клаузата на
чл.15, ал.2 и 3 от Договора на чиято нищожност се позовава длъжника според въззивника, е
отменена, поради което възраженията срещу валидността й са неоснователни, а клаузите на чл.19
и чл.20 от Договора, са израз на постигнато взаимно съгласие в съответствие с дадената им от ЗЗД
автономия на волята, като не противоречат на каквито и да било повелителни норми и на добрите
нрави, целящи преодоляване по взаимно приемлив за страните начин на негативните последици,
дължащи се на нежелани, непредизвикани, непредвидими и/ или непреодолими причини и
обстоятелства – форсмажорни и/ или технически пречки и / или настъпване на обективна и
безвиновна възможност за упражняване на права и/ или изпълнение на задължения, като изрично е
предвидено, че форсмажорните и непредвидими обстоятелства няма да водят до неизпълнение на
задължения на банката.С тази цел и в интерес на длъжника е и уговорката за доброволно даденото
от длъжника съгласие Банката да застрахова за собствена сметка рискът й от неплащане поради
нетрудоспособност или смърт на длъжника.
- относно основанието по чл.420, ал.2 т.2 от ГПК становището на жалбоподателя е, че е
налице неяснота за аргументите на длъжника в подкрепа на становище, за „неправилно изчислен
размер на вземането по договор сключен с потребител“, не са посочени нито суми, нито период на
тяхното изчисляване, за да се приеме, че има неправилно изчисляване, както липсват писмени
доказателства.Голословно според кредитора е и твърдението за недължимост на договорна и
наказателна лихва.Позовава се относно на параграф ІІІ от Споразумение от 21.12.2015г. с което
длъжникът А.А. е потвърдил и декларирал, че признава всички вземания на банката, подробно
описани в споразумението, за основателни, ликвидни и изискуеми, не е оспорил предсрочната
изискуемост на кредита и е признал и основанието и размера на задълженията си към банката,
произтичащи от Договора.Счита, че в производството по чл.420 ГПК основание за спирането му са
други различни от документите по чл.417 ГПК т.е доводите извлечени от последните не са
основание за спиране на производството по чл.420, ал.2 ГПК.
С жалбата е заявено искане за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на
300 лева.
Представени са писмени доказателства, заверени по реда на чл.183 ГПК: допълнително
споразумение №1 от 07.10.2019г. към Договор за предоставяне на кредит от
18.04.2007г.,допълнително споразумение №1 от 11.05.2011г. към същия договор, споразумение от
21.12.2015г. между „ОББ“ АД и АС. К. АХЧ., молба от „ОББ“ АД вх.№01878/15.11.2020г.,
изпълнителен лист от 09.10.2015г. по чгд №1648/2015г., пълномощно за представителство на
Банката.
Препис от жалбата е връчен на длъжника в първоинстанционното производство.В срок е
подаден отговор от същия – АС. К. АХЧ., чрез **.В отговора се съдържа искане за потвърждаване
на обжалваното определение №260736 от 01.06.2021г. както и за заплащане на сумата 400 лева,
като дължим хонорар за представителство в производството.Направено е и възражение за
прекомерност на претендираното от жалбоподателя юрисконсултско възнаграждение и искане за
намаляването му до предвидения в закона минимум от 100 лева. Длъжникът счита, че е налице
основание за спиране на производството по чл.420, ал.2 т.1 от ГПК – счита, че то е осъществено
при представени писмени доказателства, разколебаващи удостоверителната сила на документа по
чл.417 ГПК и обуславящи възможността вземането на взискателя да не съществува.В тази връзка
се позовава на представено към молбата по чл.420 ГПК извлечение от банковата сметка на
Валентина Ахчийска, от която се е обслужвал дълга от която е видно, че за обслужване на кредита
са постъпили суми в размер на 32 800 лева.Сума заплатена след настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита в периода 2016 – 2019г. възлизаща на 32 800 лева, суми което не са
3
отчетени от страна на банката кредитор в изпълнителното производство, като въпреки
извършените плащания се претендират всички суми по така издадения изпълнителен лист, без да
са актуализирани от страна на Банката кредитор.Счита, че по този начин Банката се домогва да
получи два пъти, това което веднъж и е било заплатено.С изложените обстоятелства обосновава
извод за правилност на преценката на районния съд за спиране изпълнението на заповедта .
Ответникът по жалбата счита, че е налице и основание по чл.420, ал.2 т.3 от ГПК – налице
са надплатени суми по Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 18.04.2007г. и
споразуменията, сключени към последното поради капитализиране на лихва от насрещната страна
в спора.Позовава се на факта, че в нарушение на забраната за анатоцизъм и в противоречие с
добрите търговски практики и нрави, Банката е начислявала лихва върху лихва.Предвид
процедирането по този начин, за периода на действие на договора, въпреки погашенията
главницата не е намаляла – така кредитът е изтеглен през 2007г. на обща стойност 55 000 лева,
през 2009г. с подписване на първото Допълнително споразумение главницата е достигнала
55 509.63 лева, към 11.05.2011г. задължението е в размер на 53 597.16 лева, а през 2015г. – повече
от 8 години след усвояване на кредита 49 751,75 лева.Счита, че неправилно е изчислен и размерът
на кредита в подписаното споразумение от 21.12.2015г., където също наказателните и договорни
лихви, биват олихвявани с предвидения в това споразумение лихвен процент – 4,5%( чл.3.1 от
приложеното споразумение), което както бе отбелязано е недопустимо.В това съглашение
размерът на дължимите лихви - наказателни, договорни и законови е определен на 25 414.04 лева,
вместо обаче да бъде разсрочена от банката такава сума , е разсрочена на равни месечни вноски в
размер на 935 лева, сумата 31 790 лева, което според длъжника показва, че лихвите дължими от
ищеца се олихвяват с предвиден от банката лихвен процент, който е включен в самата
вноска.Визира неяснота относно начина на формиране на погасителна вноска за сумата 935 лева,
формираща сбор 31 790 лева.При непогасени лихви в размер на 25 414.04 лева, банката е олихвила
сума формираща вземане от 31 790 лева, като по този скрит начин се е стигнало до капитализация
на лихви, а от там и на недлъжмо платени от страна на длъжника суми под формата на
лихви.Погрешно при това е и по нататъшното осчетоводяване на заплатените от страна на А.А.
суми по кредита и споразумението.При посочени в споразумението от 2015г. като дължими до
25.10.2018г. месечна вноска в размер на 935 лева, а след тази дата до 25.12.2023г. на сума 901 лева,
от сметката на Валентина Ахчийска ежемесечно е теглена по –висока сума – 1000 лева.В
споразумението е посочено, че длъжникът следва да заплати главницата от 49 751,75 лева ведно с
определена върху последната договорна лихва в размер на 4.5% на 62 месечни анюитетни вноски,
всяко от които в размер на 901 лева – анюитетната вноска включва както част от главницата, така
и лихва върху последната, въпреки което върху сумата 901 лева е начислявана допълнителна
лихва.
Излага съображения и относно осъществяване на основание по чл.420, ал.2 т.2 от ГПК за
спиране изпълнението на издадената заповед - в договора за банков кредит и споразумението от
2015г., фигурират редица клаузи, които са неравноправни, поради което и нищожни.Такива според
длъжника са следните клаузи: чл.5, ал.3 от Договора- Банката има право едностранно да променя
размера на лихвения процент, посочен в ал.1 в зависимост от размера на инфлацията, основния
лихвен процент на БНБ и пазарните условия, за което уведомява Кредитополучателя в
едноседмичен срок от промяната или изнася информация за това в банковите салони, без
подписване на анекс, и без право за едностранна промяна на лихвения процент през
промоционалния период; чл.7, ал.3 от Договора – предвиждащ право на Банката едностранно да
променя размера на годишната такса за управление и обслужване на кредита, за което уведомява
кредитополучателя в едноседмичен срок от промяната и изнася информация за това в банковите
салони, без да е необходимо подписване на анекс към договора; чл.1, ал.2 от Договора –
кредитополучателят може предсрочно да погасява частично дълга си при условие, че всяка една от
частичните вноски е не по – малка от 1500 лева; чл.15, ал.3 от Договора – при предсрочно пълно
или частично погасяване на кредита, кредитополучателят дължи такса в размер на 5%, върху
размера на предсрочно погасената главница или част от нея; чл.19 от Договора – Банката не
отговаря за неизпълнение на задълженията си по този договор, настъпило вследствие на
извънредни технически причини, като срив на информационната система, прекъсване на
комуникационните линии, спиране на електрическото захранване и др., както и при извънредни
обстоятелства, като стихийни природни бедствия, общонационални стачки и др; чл.20, ал.1 от
Договора – кредитополучателят дава своето неотменимо съгласие да бъде застрахован по
4
застраховка „живот“ и предложеното на банката обезпечение да бъде застраховано с имуществена
застраховка, като двете застраховки са за сметка и в полза на Банката и се правят в
застрахователни компании и при условия, избрани от Банката и кредитополучателят се задължава
да спазва всички условия и изисквания на застрахователите.Ответникът по жалбата счита, че с тези
клаузи от договора Банката е запазила единствено за себе си правото да увеличава едностранно
лихвата и надбавката по кредитното правоотношение, без да се предвижда реципрочна
възможност на потребителя да се откаже от договора.Сочи, че въпросното увеличение не е
фиксирано до някакъв определен размер, който да подлежи на последваща преценка относно
неговата прекомерност и разумност.Счита, че тази клауза позволява на Банката да увеличава тези
компоненти влияещи върху размера на кредита до размери, които счете за добре, както, че спорът
следва бъде решен в състезателно производство, а не в едностранно такова, каквото е
заповедното.Вземаният на заявителя се основават на едностранно изготвен документ, който не
отговаря на фактическата обстановка,извлечението е изготвено на база клаузи от договора за
кредит, позволяващи на банката едностранно да променя вноските по договора и да налага такси и
лихви, за които липсва постигната договорка, като резултат е поискана сума, надвищаваща
многоктратно дължимото.Съпоставя целта на заповедното производство, бързина която е
предоставена на Банките за да се снабдяват с изпълнителен лист по извлечение от своите книжа,
верността на които книжа необосновано се презюмира поради факта, че кредиторът подлежи на
завишен контрол – принцип, намиращ се в противоречие с базовия доказателствен принцип от
Българското процесуално право, че документ, изходящ от страна не може да служи за доказване на
нейното твърдение.В подкрепа на твърдението, че в Договора са налице неравноправни клаузи се
сочи съдебна практика: решение от 14.03.2013г. по дело С-415/2011г. с предмет преюдициално
запитване до Съда на ЕС , на което по поставени въпроси във връзка с приложението на Директива
93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори е посочено, че
Директивата следва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която
не е предвижда възможност в производството по принудително изпълнение да се прави
възражение за неравноправност на клауза в договор между продавач и доставчик и потребите,л
като същевременно не позволява на съда в исковата производство, който има правомощието да
прецени дали такава клауза е неравноправна, да постанови привременни мерки, за да гарантира
пълната ефективност на крайното си решение.Възможност на която съответстна преценката на
съда за спиране на предварителното изпълнение, когато има съмнение за неравноправни клаузи в
потребителките договори.Счита, че клаузите са нищожни и на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, тъй като
позволяват на Банката едностранно и противно на добросъвестната търговска практика и добрите
нрави да изменя условията по договора.Позовава се и на нормата на чл.432, ал.1 ТЗ съгласно която
на връщане подлежи сумата по кредита, което изключва заплащане на уговорените за срока на
договора лихви т.нар договорна или възнаградителна лихва, с изключение на просрочените
договорни лихви до датата на настъпване на предсрочна изискуемост на кредита.След този момент
се дължи само и единствено законовата лихва, докато в настоящото производство с представеното
извлечение от счетоводните книги на банката се претендира връщане на всички договорни лихви,
дължими по кредита, а не само договорната лихва, дължима от кредитополучателя до датата на
настъпване на предсрочната изискуемост.При неизпълнението на длъжника след настъпване на
предсрочната изискуемост до плащането, вредите на кредитора от неизпълнението подлежат на
обезщетяване, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва, при което размерът на
вземането следва да се определи в размер на непогасевния остатък от предоставената по договора
парична сума и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на
плащането.За периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на вземането се
определя по действалия до този момент погасителен план, съответно според клаузите на договора
преди изменението му – в противен случай според длъжника би се стигнало до двойно плащане т.е
кредиторът чби получил два пъти едно и също нещо – цената на предоставената в заем сума,
лихвата – веднъж под формата на договорни лихви и втори път като изчисли същото вземане и
законовата лихва.
С отговора са представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие, при
приложимост на нормата на чл.38, ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.
Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните
по отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл.235 ГПК прие за установено следното:
5
Съобщение за връчване на обжалвания съдебен акт на Банката по делото не е представено(
съобщение изпратено на адреса на Банката касещо връчване на препис от подадена от длъжника
молба по чл.420 е върнато с отбелязване от 08.06.2021г. че Банката е напуснала адреса, със същото
отбелязване от 14.06.2021г. е оформена разписка относно връчване на възражение срещу заповедта
за изпълнение).В кореспонденция чрез електронна поща е налице изявление от Банката към
11.06.2021г. за знание относно постановеното спиране, предвид което следва да се приеме, че
жалбата подадена по пощата на 16.06.2021г. е подадена в срок.
Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните
по отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл.235 ГПК прие за установено следното:
Производството пред КнРС е образувано по заявление за издаване на заповед да
изпълнение по чл.417 ГПК, подадено от **у АС. К. АХЧ., касаещо парично вземане за сума:
71 386.74 лева, от които главница 49 751.75 лева, договорна лихва 12030.76 лева, от 29.07.2013г. до
05.10.2015г., наказателна лихва – 9604.23 лева, за периода от 29.07.2013г. до 05.10.2015г, законна
лихва от 06.10.2015г. до изплащане на вземането.Заявено е и искане за заплащане и на разноски –
държавна такса и адвокатско възнаграждение.Посочено е ,че вземането е за погасяване на
ипотечен кредит, отпуснат от Обединена Българска Банка – Ад, съгласно Договор за предоставяне
на кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот, сключен на 18.04.2007г., допълнително
споразумение от 07.10.2009г. и допълнително споразумение от 11.05.2011г., обезпечен с договорна
ипотека.
В поле 12 – документ от който произтича вземането е посочено: извлечение от
счетоводните книги на Банката, изложени са и допълнителни обстоятелства относно неизпълнение
от страна на длъжника на Договор за предоставяне кредит за закупуване и ремонт на недвижим
имот сключен на 18.04.2007г., допълнително споразумение от 07.10.2009г. и допълнително
споразумение от 11.05.2011г., обезпечен с договорна ипотека, изразяващо се в неплащане на
погасителните вноски, видно от приложено извлечение от сметка, считано от 29.07.2013г., довело
на основание чл.18 от договора, чл.4 от Допълнително споразумение от 07.10.2009г. и чл.8 от
допълнителното споразумение от 11.05.2011г., предвид неплатените 27 бр. месечни анюитетни
вноски до обявяване на кредита за предсрочно изискуем чрез изпращане на нотариална покана
чрез **г.№325 на НК с район на действие РС – Кюстендил, връчена на 31.07.2015г. чрез майка му
Валентина Тодорова Ахчийска, в съответствие с предвиденото в чл.46, ал-1 и 2 ГПК.
Представено е извлечение от счетоводните книги на ОББ АД на основание чл.417, т.2 ГПК,
за задълженията на АС. К. АХЧ., ЕГН ********** по Договор за предостаявне на кредит за
закупуване и ремонт на недвижим имот от 18.04.2007г., допълнително споразумение от
07.10.2009г. и допълнително споразумение от 11.05.2011г. .В извлечението е отразено , че по
Договор за предоставяне на кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот от 18.04.2007г.,
сключен с АС. К. АХЧ. – „ОББ“ АД е предоставила банков кредит в размер на 55 000 лева,
обезпечен с договорна ипотека.Отразено е, че кредитът е усвоен изцяло, не са платени 27 бр.
погасителни вноски, считано от 29.07.2013г., поради неплащане на две погасителни вноски –
дължимите на 29.7.2013г. и на 29.08.2013г., кредитът е станал автоматично предсрочно изискуем,
и дължимите по този договор от длъжника суми, са в разер, както следва: 71 386,74 лева , от която
сума главница – 49 751,75 лева, договорна лихва от 29.07.2013г. до 05.10.2015г. – 12 030.76 лева,
наказателна лихва за просрочени главници от 29.07.2013г. до 05.10.2015г. – 9 604.23 лева.В
извлечението са посочени като основание за издаването му нормата на чл.60, ал.2 ЗКИ и чл.417 т.2
от ГПК.Извлечението е подписано от специалист „отдел събиране на проблемни кредити“ и
страши банков служител отдел „Събиране на проблемни кредити“, като са посочени имената на
лицата.
Представен е договор за предоставяне на кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот
от 18.04.2007г. между „Обединена Българска Банка“ Ад и АС. К. АХЧ..Според посочения в чл.1
от този договор предмет – Банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 55 000
лева, който той се задължава да ползва съобразно уговорените в договора цел, условия и срокове и
да го върне ведно с дължимите лихви.Кредитът е отпуснат за закупуване и ремонт, както следва
14 590 лева – за закупуване и за ремонт 40 410 лева, на следния недвижим имот УПИ
представляващ парцел ХІV, имот пл.№5088, в кв.374 по плана на гр.Кюстендил, ведно с първия
6
жилищен етаж от построена в имота двуетажна масивна жилищна постройка, ведно със северо –
източно мазе, както и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж,
находящ се в гр.Кюстендил, **, ет.1.Уговорено е сумата да бъде преведена след предоставяне на
нотариален акт за прехвърляне на имота на името на кредитополучателя, посочен е IBAN на
сметката по която сумата следва да бъде преведена.
В чл.5 от договора е предвидено олихвяване на главницата с лихвен процент в размер на
11.25 % годишно, осъществявано ежемесчно, както и в ал.3 право Банката едностранно да променя
размера на лихвения процент, в зависимост от размера на инфлацията, основния лихвен процент на
БНБ и пазарните условия, за което уведомява Кредитополучателя в едноседмичен срок от
промяната или изнася информация за това в банковите салони, като в тези случаи не е необходимо
подписване на анекс към договора, без право едностранно да се променя размера на лихвения
процент през промоционалния перод.В ал.4 е договорено след изтичане на две години от усвояване
на кредита главницата по кредита да се олихвява с лихвен процент, валиден за кредитополучатели
с доказани доходи при отпускане на кредита, при условие, че през първите две години от
усвояване на кредита кредитополучателят не е бил в просрочие по отношение на която и да е
месечна анюитетна вноски или част от нея.
В чл.6 от договора е предвидено при забава в плащането на месечните анюитетни вноски по
кредита от страна на кредитополучателя, банката да олихвява просрочените суми с наказателна
лихва в размер на 5 пункта над договорения в чл.5, ал.1 лихвен процент.В ал.2 е предвидено при
друго неизпълнение на клаузите от договора, вкл. при предсрочна изискуемост банката да
начислява неустойка в размер на договорения по реда на чл.5, ал.1 лихвен процент и наказателна
надбавка в размер на 5 пункта.
Съгласно чл.7 ал.1 от договора предвидено е плащане на първоначална такса в размер на
1% върху размера на разрешения кредит и годишна такса в размер на 0,5% върху остатъка от
главницата за покриване на разходите по управлението и обслужването му, както и право за
едностранна промяна размера на годишната такса за управление и обслужване на кредита, за което
следва да бъде уведомен кредитополучателя в 1 – седмичен срок от промяната или изнасяне на
информация за това в банковите салони.
Според чл.15, ал.1 от договора – кредитополучателят може да погаси изцяло дълга си и
преди настъпване на договорения краен срок, като подаде писмена молба до банката при
заплащане на такса в размер на 5% върху размера на предсрочно погасената сума, както съгласно
чл.15, ал.4 от договора – възможност при предсрочно погасяване на кредита, по писмено искане на
длъжника да бъдат преизчислени месечните анюитетни вноски, като се състави нов погасителен
план при същия краен срок, като се запази размера на същите анюитетни вноски за сметка на
скъсяване на крайния срок или погасителният план е комбинация от тези възможности..
В чл.20, ал.1 от договора е предвидено, че кредитополучателят дава своето неотменимо
съгласие да бъде застрахован по застраховка „Живот“ и предложеното на банката обезпечение да
бъде застраховано с имуществена застраховка, като двете застраховки са за сметка и в полза на
Банката и се правят в застрахователни компании и при услвоия, избрани от Банката и
кредитополучателят се задължава да спазва всички условия и изисквания на застрахователите.
В чл.17 от договора е предвидено, че при неизпълнение на някоя от клаузите на договора от
страна на кредитополучателя, банката има право да прекрати предоставянето на суми по
разрешения кредит или да промени условията за неговото ползване, да направи предсрочно
изискуем целия дълг по кредита при предоставяне на неверни данни при кандидатстване или при
неизпълнение на друго задължение по договора, без да е необходимо Банката да уведомява
кредитополучателя.
Съгласно чл.18 при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски, кредитът
става автоматично предсрочно изискуем, без да е необходимо кредитополучателят да бъде
уведомяван.
В допълнително споразумение №1 подписано на 07.10.2009г. страните са се съгласили, че
към датата на влизане в сила на допълнителното споразумение задълженията на
7
Кредитополучателя по договора са в размер на 55 519.93 лева, договорено е кредитът да се
издължава на осемнадесет месечни вноски в размер на 348.26 лева всяка, считано от 29.10.2009г.
на 29 то число на месеца и 253 месечни вноски , в размер не 637.00 лева, считано от 29.04.2011г.
на 29 – то число на месеца, като вноската включва главница, лихва и съответната част от
годишната такса за управление и обслужване, както кредитополучателят да продължи да заплаща
на 29 –то число от месеца дължимите застрахователни премии, когато такива се предвидени в
договора за кредит, като същите се прибавят към посочения размер на погасителните вноски, като
кредитополучателят следва осигури средствата, необходими за заплащане на застрахователните
премии.
В друго споразумение означено също с №1 подписано на 11.05.2011г. в чл.1 Банката и
Кредитополучателят са се съгласили, че към датата на влизане в сила на допълнителното
споразумение задълженията на кредитополучателя по договора са в размер на 53 597.16 лева.В т.2
- кредитът да се издължава на осемнадесет месечни вноски в размер на 348.76 лева, считано от
19.05.2011г. на 29 – то число на месеца и 234 месечни вноски в размер на 710.77 лева, считано от
29.11.2012г. на 29 – то число на месеца, вноската включваща главница, лихва и съответната част от
годишната такса за управление и обслужване.Според чл.3 от споразумението при допуснато
частично или пълно просрочие на повече 1 от първите 18 вноски е предвидено Банката да
предостави на кредитополучателя възможност за промяна на размер на оставащите месечни
анюитетни вноски до окончателното издължаване на кредита, както е посочен в чл.4.При
изпълнение условието на чл.3, Банката и Кредитополучателят се съгласяват след заплащане на 18-
та вноска по чл.2, остатъкът от кредита да се издължава на 252 месечни вноски в размер на 636.87
лева, считано от 29.11.2012г. на 29 число на месеца, като вноската включва главница, лихва и
съответната част от годишната такса за управление и обслужване.Преповторено е задължението за
заплащане на 29 число от месеца на дължимите застрахователни премии, както и в чл.8 е
уговорено, че при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски, кредитът става
автоматично предсрочно изискуем, без да е необходимо кредитополучателят да бъде
уведомяван.Визиран е краен срок за издължаване на дълга по кредита – 29.04.2032г.
Със заявлението е представен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №73,
том ІІІ, рег.№2992, дело №203/2007г. – относно имот идентичен на посочения в договора.
С нотариална покана отправена чрез **г.№325 на НК, Банката уведомява
Кредитополучателя, че е налице просрочие на кредита към 17.07.2015г. с продължителност 718
дни. С оглед просрочието и уговореното в чл.18 от договора според който при пълно или частично
неплащане на две погасителни вноски, кредитът става автоматично предсрочно изискуем, без да е
необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван е обоснова правото на Банката и е налице
изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, поради настъпилото
просрочие.Посочен е размерът на задължението възлизащ на 69 056.89 лева, от които: 49751.75
лева – главница, 12030.76 лева – дължими договорни лихви за периода от 29.07.2013г. до
17.07.2015г., 7 274.38 лева – наказателна лихва/неустойка за периода 29.07.2013г. до 17.07.2015г. и
отправено искане за заплащане на дължимите суми.Поканата е връчена на АС. К. АХЧ. чрез
неговата майка Валентина Тодорова Ахчийска на 31.07.2015г. от **г.№325 на НК.
На 09.10.2015г. е постановено разпореждане №5893 от Кюстендилския районен съд, като
преценено подаденото заявление за основателно е уважено, като е разпоредено незабавно
изпълнение на задължението, по силата на което А.А. да заплати на „ОББ“ АД сумата 49 751.75
лева – главница, дължима по Договор за предоставяне на кредит за закупуване и ремонт на
недвижим имот, сключен на 18.04.2007г., допълнително споразумение от 07.10.2009г. и
допълнително споразумение от 11.95.2011г., обезпечен с договорна ипотека, 12 030.76 лева
договорна лихва за периода от 29.07.2013г. до 05.10.2015г., 9 604.23 лева наказателна лихва за
периода от 29.07.2013г. до 05.10.2015г., законната лихва върху главницата, считано от 06.10.2015г.
до изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски – 1427.73 лева държавна такса и
1966.56 лева адвокатско възнаграждение.Постановено е да се издаде заповед за изпълнение както
и изпърлнителен лист.
По делото се съдържа издадената заповед №961 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК, обективираща разпореждане за заплащане от АС. К. АХЧ.,
8
ЕГН ********** на заявителя „** на горепосочените суми.
Срещу заповедта е подадено възражение по чл.414 ГПК на 18.05.2021г.
С молба подадена по пощата на 18.05.2021г. АС. К. АХЧ. е поискал на основание чл.420
ГПК – спиране на незабавното изпълнение на заповедта и на принудителното изпълнение по изп.д.
№130/2020г. по описа на ***, рег.№745 с район на действие Окръжен съд – Кюстендил.Искането е
обосновано с факта, на насрочен опис на недвижимо имущество на дата 08.06.2021г. по отношение
жилището на А., ипотекираното за обезпечаване вземанията на Банката по процесния договор за
кредит.Твърди се наличие на основания за спиране по чл.420, ал.2 ГПК като с твърдение за
осъществили се обстоятелства – същите, посочени и в отговора на частната жалба е обосновано
становище, че са осъществени и трите визирани в чл.420, ал.2 ГПК предпоставки за спиране на
производството.За доказване на твърдените обстоятелства са представени: покана за доброволно
изпълнение до АС. К. АХЧ. на основание изпълнителен лист издаден на 09.10.2015г. по
чгд№1648/2015г., в която е посочена, като дължима сума 55 019.07 лева от които 45 425.68 лева-
главница, 2607.05 лева – дог. лихва, 701.01 лв- нак. Лихва, 1981.06 лв.- законна лихва в/, гл. до
31.03.2021г., 100.00 лв- юрк. възн. по изп.д., 222.00 лв- такси за образ. И прекр. На ИД, 3922.67 лв.
такси в полза на ЧСИ, съгласно ТТРЗЧСИ с включен ДДС, 59.60 лв- доп. такси.Не е ясно кога
поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника, но в същата е посочено и ,че е
наложена възбрана върху следния ипотекиран недв.имот – ½ ид.ч. от ПИ с идент. 41112.503.22881,
ведно с ЖСМ с идентификатор 41112.503.2288.1.1, какот и насрочен опис на имота на 08.06.2021г.
от 10.00ч. на адрес в гр.Кюстендил, **.
Представено е заверено по реда на чл.183 ГПК ксерокопие от документ, означен общо
постъпление по разплащателната сметка на Валентина Ахчийска за периода от 25.01.2016г.-
13.11.2018г.( сметка 800231040357440).Документът съдържа посочване за вальор, описание,
детайли , референция и сума салдо, като са посочени данни в периода 25.01.2016г. – 31.10.2018г.,
отразени са две вноски и преводи, в графата детайли са посочени имената на Валентина Тодорова
Ахчийска , в последната графа суми ,като с няколко изключения е визирана сума 1000.00 лева.С
молбата искане е представено и ксерокопие от Договора от 18.04.2007г. От допълнително изпратен
от ЧСИ препис на поканата за доброволно изпълнение се установява, че тя е връчена на А. на
10.09.2021г. Представени са още становище и молба от А., в които е изразено становище във
връзка с решението на съда препис от молбата по чл.420 ГПК да бъде връчен на другата страна.
На 13.07.2021г. с рег.№273673 „ОББ“ АД е представила препис от исковата молба,
подадена от Банката във връзка с установяване вземанията й, предмет на заповедта за изпълнение.
Предвид изложените обстоятелства и нормата на чл.420 ГПК съдът прецени подадената
частна жалба за основателна.Съображения:
Съгласно чл.420 ал.1 ГПК (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017 г., доп., бр.
100 от 2019 г.) възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение
в случаите по чл. 417, т. 1 - 9, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за
кредитора по реда на чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. Когато длъжникът е
потребител, обезпечението е в размер до една трета от вземането.
Според ал.2 (Изм. и доп. – ДВ, бр. 86 от 2017 г., изм., бр. 100 от 2019 г.) - съдът,
постановил незабавното изпълнение, може да го спре и без да е необходимо обезпечението по ал.
1, когато е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства, че:
1. вземането не се дължи;
2. вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител;
3. неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител.
В ал.3 е посочено, че определението по искането за спиране може да се обжалва с частна
жалба, а в ал.4, че определението за спиране подлежи на незабавно изпълнение, независимо от
обжалването му.
9
В ал.5 е посочен компетентен да разгледа искането - когагато е образувано исково
производство, и това е съдът, пред който е предявен искът по чл. 422, ал. 1 ГПК.
В разглеждания случай не се твърди наличие на визираната в чл.420, ал.1 ГПК хипотеза за
спиране на незабавното изпълнение, поради което не се налага обсъждане за наличието й.
Граматическото и смислово тълкуване разпоредбата на чл.420, ал.2 ГПК формират у
настоящия съдебен състав извод за неоснователност на искането за спиране на незабавното
изпълнение респ. основателност на подадената частна жалба, с изключение на искането касаещо
дължими възнаградителни лихви.
Както става ясно от цитирания законов текст, извън хипотезата на образувано исково
производство спиране на незабавното изпълнение се допуска от съда, който е постановил
незабавното изпълнение, при наличие на отправено искане за това от длъжника и то когато
искането е подкрепено с убедителни писмени доказателства, че вземането не се дължи, основава се
на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и неправилно е изчислен размерът на
вземането по договор, сключен с потребител.
В разглеждания случай е налице надлежно искане за спиране на незабавното изпълнение
отправено до компетентния за произнасяне съд.Настоящият съдебен състав счита, че за да се
стигне до спиране на незабавното изпълнение, следва да се представени други, различни от
представените със заявлението писмени доказателства, с които да бъде установено осъществяване
на някое от визираните обстоятелства.Това е така защото, по представените със заявлението
документи, съдът, който следва да спре изпълнението, вече е направил преценка, като на
основание чл.411, ал.2 т. 2 и т.3 ГПК съдът дължи преценка и за противоречие на искането със
закона и добрите нрави или за неравноправност на клаузата, на която то се основава.Обратната
теза означава да се приеме за възможна повторна преценка от същия съд на представените в
заповедното производство документи и спиране на производството т.е възможност при
констатация за неправилна преценка на съда да бъде спряно незабавното изпълнение, която не
може да се приеме, като се има предвид, че разпореждането за незабавно изпълнение подлежи на
обжалване, и в това производство длъжникът може да оспорва предпоставките на чл. 418, ал. 2,
изречение първо и ал. 3, както и да се позове на неравноправност на клауза в договора, на която се
основава вземането предвид правото на въззивния съд да отмени разпореждането за незабавно
изпълнение,когато вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител.
Убедителни писмени доказателства, че вземането не се дължи, неправилно е изчислено и
основаващо се на неравноправна клауза длъжникът не е представил.
Представено е извлечение от банкова сметка, сметка, която не се цитира в нито едно от
постигнатите между страните споразумения, от съдържанието на който документ, не може да се
направи извод, че е направен превод в полза на Банката, за погасяване задължения на А. по
процесния договор, от посоченото лице, за което се твърди, че е негова съпруга, без да са
представени доказателства и за това твърдение.
Тезата, че не е възможно по договор за кредит сключен през 2007г., по който са правени
погашения от 2007г. до обявяване на предсрочната му изискуемост и след това, в който е
предвидено погасяването на сумите да става на анюитетени вноски, за сума 55 000 лева,
погасеният остатък от главницата 8 години след усвояване на кредита да а намален до сумата
49 751.75 лева звучи логично.Но това не е достатъчно за спиране на незабавното изпълнение –
банката оспорва постъпления в размер на 32 800 лева, за периода след настъпване на предсрочната
изискуемост и мълчи по останалите възражения.Убедителни доказателства, въз основа на които
съдът би могъл да приеме, че неправилно е изчислен размерът на вземането биха били погасителен
план – съдържащ разбивка на вноските по главница и лихва, всички вноски бележки или друг
равностоен документ, удостоверяващи постъпила в патримониума на Банката сума и нейният
размер, така, че в хипотезата на предсрочна изискуемост на кредита, в която длъжникът дължи
връщане на непогасената част от главницата и непогасената начислена до датата на обявяване на
предсрочната изискуемост възнаградителна и наказателни лихви, да е ясно, че посочените в
заповедта за незабавно изпълнение суми не са точни.При заявените от банката размери на
10
търсената главница, възнаградителна лихва и неустойки, не може да се обоснове извод за
неправилно изчислено или частично недължими суми за възнаградителна лихва или неустойка,
основаващи се на несъответствие в споразуменията относно посочения и изчислен размер на
дължимата възнаградителна лихва и посочените размери на анюитетни вноски, тъй като не е ясно
какви суми все пак длъжникът е погасил, освен това тези обстоятелства, не са посочени в
производството пред районния съд.Признанието в споразумението от 2015г-. на вземането не
изключва контрол за неравноправност на клаузата на която се основава вземането, тъй като
съгласно чл.3, ал.2 от ЗЗП отказ от права предоставени на потребителя по този закон е
недействителен.
Що се отнася до твърдението, че вземането се основава на неравноправна клауза, то такова
твърдение е относимо само към вземанията за възнаградителна лихва, обезщетения, такси и
неустойки по договора, от които в случая се претендират възнаградителна лихва в размер на 12
030.76 лева и наказателна лихва 9604.23 лева.Уговорки касаещи предоставяне на определена сума
в заем, за определен или неопроделен период са допустими от гледна точка на чл.430 и сл. ТЗ,ЗЗП
и ЗЗД.Без да има каквото и да било съмнение за това, че получателят на заем по договор за кредит
обезпечен с ипотека, има качеството на потребител по смисъла на пар.13 т.1 от ЗЗП вр. с пар.1 т.12
от ЗЗП("Потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не
са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо
лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност и "Финансова услуга" e всяка услуга, свързана с банкова дейност,
кредитиране, застраховане, лично пенсионно осигуряване, инвестиране или плащане),
съдържанието на клаузата предвиждаща плащане на възнаградителна лихва – липса на конкретика
и ясно разписана формула, за начина по който посочените фактори, които не са конкретизирани,
напр. не е ясно кой определя инфлационния индекс, а що се отнася до общата формулировка за
съобразяване с пазарните условия, тя изобщо е твърде обща и в никакъв случай не отговаря на
изискванията по чл.143, ал.1 ЗЗП, влияят върху промяната на договорената възнаградителна лихва
сочи на неравноправност.Според действащата редакция на ГПК – чл.411 ал.1 т.3 съдът не е
извършвал преценка за неравноправна клауза в договор, каквато дължи към момента, както друго е
било съдържанието и на нормата на чл.419, ал.3 ГПК в която не е било предвидено като основание
за отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение, наличието на неравноправна клауза в
договор с потребител.И при тази регламентация и още повече при изричната регламентация на
производството по спиране на изпълнението към момента, тази проверка е допустима.В първия
случай тази възможност е била обоснована с решенвие от 4 март 2013 г. по дело С-415/11 на Съда
на Европейския съюз (СЕС) - касаещо тълкуването на Директива 93/13/ЕИО относно
неравноправните клаузи в потребителските договори , постановено по повод отправено
преюдициално запитване от испански съд, с което е прието, че директивата следва да се тълкува в
смисъл, че не се допуска правна уредба на държава членка, която не предвижда възможност в
процедура по принудително изпълнение върху ипотекиран имот да се прави възражение за
неравноправност на договорна клауза, въз основа на която е издаден изпълнителен лист, без да е
проведено преди това искова производство в практиката на съдилищата в процедурата по чл.420,
ал.2 ГПК към този период – напр. определение № 770 от 8.08.2014 г. на ОС - Кюстендил по в. ч.
гр. д. № 462/2014г.,определение от 07.08.2014г. на ОС – Кюстендил по в.ч.гр.д.№455/2014г., и
определение № 776 от 11.08.2014 г. на ОС - Кюстендил по в. ч. гр. д. № 364/2014 г., определение
№ 2980 от 28.08.2018 г. на ОС - Варна по в. ч. т. д. № 1293/2018. Критериите въз основа на които
се осъществява проверка за неравноправни клаузи се свежда до преценка, дали клаузата е или не е
индивидуално договорена, нарушава ли принципа на добросъвестност; създава ли в ущърб на
потребителя "значителна неравнопоставеност" между неговите права и задължения и тези на
търговеца. Също така от значение е и предметът на договора (характер на стоките или услугите) и
приложимата към него национална правна рамка при липсата на уговорка между страните. В
случая твърдението за неравноправност включва и оспорване на индивидуално договаряне, а
доказателства за индивидуално договаряне жалбоподателят не е представил.Посочването, като
част от съдържанието на договора на ясни и разбираеми критерии, при които цената на заетите
парични средства може да бъде променена следва от текста на чл.147, ал.1 ЗЗП – гаранция за
кредитополучателя да предвиди точните промени, които търговецът би могъл да внесе в
първоначално уговорения размер на лихвата.Приема се, че правото на информация за цената на
услугите е основна право на потребителя( чл.1 от закона) респ. задължение за добросъвестния
търговец е даде на потребителя информация, позволяваща му да направи своя избор.Ако в
11
договора клаузата за изменение на цената респ.лихвата, не е обективирана ясно, недвусмислено и
подробно като да е посочен метода за промяна на цената, е налице неравноправност,
кредитодателят не може да се ползва от изключението по чл.144, ал.3 т.1 ЗЗП.( решение №205 от
07.11.2016г. на Върховния касационен съд – ТК, І т.о, постановено по т.д.№154/2016г.).От
съдържащата се в договора формулировка относно определяне размера на възнаградителната
лихва става ясно, че изборът на конкретен показател въз основа на който Банката да променя
лихвения процент е изцяло в дискреция на кредитодателя, не е визиран период от време през който
размерът на възнаградителната лихва може да ес променя, и с изключение на показателя – основен
лихвен процент, останалите показатели не е ясно на какъв принцип се определят, каква е тяхната
тежест и обективност.Съгласно чл.1 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/1011 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ
ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 8 юни 2016 година относно индекси, използвани като
бенчмаркове за целите на финансови инструменти и финансови договори или за измерване на
резултатите на инвестиционни фондове, и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС и
на Регламент (ЕС) № 596/2014(текст от значение за ЕИП(консолидирана версия) -
Цнообразуването на много финансови инструменти и финансови договори зависи от точността и
достоверността на бенчмарковете. Сериозните случаи на манипулиране на бенчмаркове за
лихвените проценти като EURIBOR и LIBOR, както и твърденията, че бенчмаркове за цената на
енергията и на нефта и валутни бенчмаркове са били манипулирани, показват, че бенчмарковете
могат да бъдат предмет на конфликти на интереси. Използването на дискреционни и слаби режими
на управление излага бенчмарковете на по-голям риск от манипулиране. Слабости или съмнения в
точността и достоверността на индекси, използвани като бенчмаркове, могат да подкопаят
доверието в пазара, да причинят загуби за потребителите и инвеститорите и да нарушат
функционирането на реалната икономика. Съгласно чл.3, т.1 (1) от Регламента – „индекс" означава
стойност, а) която се публикува или е предоставена на разположение на обществеността; б)която се
определя редовно:i) изцяло или частично чрез прилагане на формула или друг начин за
изчисляване или чрез оценка; иii) въз основа на стойността на един или повече базови активи или
цени, включително прогнозни цени, действителни или прогнозни лихвени проценти, котировки и
обвързващи котировки или други стойности или проучвания, а бенчмарк - означава всеки индекс,
въз основата на който се определя сумата, дължима по даден финансов инструмент или финансов
договор, или стойността на даден финансов инструмент, или индекс, който се използва за
измерване на резултатите на инвестиционен фонд с цел проследяване на възвръщаемостта на този
индекс или определяне на разпределението на активи от даден портфейл, или изчисляване на
таксите за постигнати резултати – чл.3 т. 1.3(3). „администратор" означава физическо или
юридическо лице, което има контрол върху изготвянето на бенчмарк – чл.3 т.1(6).Съгласно чл.40
от Регламента - всяка държава членка посочва компетентния орган, отговорен за изпълнението на
задълженията по настоящия регламент по отношение на администраторите и поднадзорните
субекти на входящи данни, и информира Комисията и ЕОЦКП за това.2. Ако държавата членка
посочи няколко компетентни органи, тя ясно определя съответните им функции и посочва един
орган, който е отговорен за координиране на сътрудничеството и обмена на информация с
Комисията, ЕОЦКП и компетентните органи на останалите държави членки.3. ЕОЦКП публикува
на своята интернет страница списъка на компетентните органи, посочени в съответствие с
параграфи 1 и 2.Съгласно чл.183, ал.1 от ЗПУ ПС - Българската народна банка е компетентен
орган по смисъла на чл. 40, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/1011 на Европейския парламент и
на Съвета от 8 юни 2016 г. относно индекси, използвани като бенчмаркове за целите на финансови
инструменти и финансови договори или за измерване на резултатите на инвестиционни фондове, и
за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС и на Регламент (ЕС) № 596/2014 (OB, L 171/1
от 29 юни 2016 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) 2016/1011", за изпълнението на
задълженията по отношение на бенчмаркове за лихвени проценти от администраторите и от
поднадзорните субекти по чл. 3, параграф 1, т. 17, букви "а", "з" и "и" от Регламент (ЕС)
2016/1011, чието седалище се намира в Република България.С изключение на основания лихвен
процент останалите показатели явно не са от вида на коментираните или ако се приеме, че са
свързани с тях то при липса на изрично указание, че справка за този показател може да се направи
в БНБ, изискванията на ЗЗП не може да се считат за изпълнени.
С оглед на изложеното, съдът намира обжалваното определение за правилно и
законосъобразно в частта, относно спряното изпълнение на заповедта за незабавно изпълнение,
касаеща визираната в същата възнаградителна лихва и за незаконосъобразно в останалата част.
12
При този изход на спора, подадената частна жалба е частично основателна, при които на
основание чл.81 ГПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер
на 50.00 лева – минималният размер на дължимото юрисконсултско възнагражедние, определено
по реда на чл.37 от ЗПП вр. с чл.25 а от Наредба за заплащането на правната помощ.На ответника
в производството образувано по частна жалба - предвид разпоредбата на чл.7, ал.1 т.7 от ГПК се
дължи съответна на отхвърлената част от жалбата част от заплатеното от него адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева, като се има предвид, че в посочената разпоредба
минималният размер на възнаградението за една инстанция се определя на според предмета на
делото и интереса на страната, но не по-малко от предвиденото в чл. 11.При интерес от спиране на
изпълнение за суми възлизащи на 71 386.74 лева, от които 49 751.75 лева – главница, 12030.76
лева договорна лихва и 9 604.23 лева неустойка, съдът ще потвърди спиране на незабавното
изпълнение на заповедта за сумата от 12030.76 лева- при това положение при платени 400 лева(
при минимум 200 лева) за правна защита и съдействие, на ответника се следват, като деловодни
разноски 67.41 лева.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №260736 от 01.06.2021г. по ч.гр.д.№1648/2015г. , с което се
спира по реда на чл.420, ал.2 ГПК изпълнението на заповед за незабавно изпълнение
№961/09.10.2015г., издадена в производството по ч.гр.д.№1648/2015г. на КнРС, в полза на
заявителя ** срещу длъжника АС. К. АХЧ., приведена в изпълнение пред ***, за което е
образувано изпълнително дело №20207450400130 по описа на *** за 2020г . в частта относно
посочената в заповедта за незабавно изпълнение, дължима от АС. К. АХЧ. сума възлизаща та
12030.76 лева – договорна лихва за периода от 29.07.2013г. до 05.10.2015г., дължима по Договор за
предоставяне на кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот, сключен на 18.04.2007г.,
допълнително споразумение от 07.10.2009г. и допълнително споразумение от 11.05.2011г.,
обезпечен с договорна ипотека.
ОТМЕНЯ определение №260736 от 01.06.2021г. по ч.гр.д.№1648/2015г. , с което се спира
по реда на чл.420, ал.2 ГПК изпълнението на заповед за незабавно изпълнение №961/09.10.2015г.,
издадена в производството по ч.гр.д.№1648/2015г. на КнРС, в полза на заявителя ** срещу
длъжника АС. К. АХЧ., приведена в изпълнение пред ***, за което е образувано изпълнително
дело №20207450400130 по описа на *** за 2020г . в частта относно посочените в заповедта за
незабавно изпълнение, дължими от АС. К. АХЧ., ЕГН ********** с адрес гр.Кюстендил,
общ.Кюстендил, гр.Кюстендил, ** суми, както следва: 49 751.75 лева- главница и 9604.23 лева
наказателна лихва за периода от 29.07.2013г. до 05.10.2015г. ,законната лихва върху
главницата,считано от 06.10.2015г. до изплащане на вземането, дължими по Договор за
предоставяне на кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот, сключен на 18.04.2007г.,
допълнително споразумение от 07.10.2009г. и допълнително споразумение от
11.05.2011г.,обезпечен с договорна ипотека.
ОСЪЖДА АС. К. АХЧ., ЕГН ********** с адрес гр.Кюстендил, общ.Кюстендил,
гр.Кюстендил, ** да заплати на „** с адрес област София, гр.София, бул.“П.Евтимий“№36А, е4,
ап.21 разноски за настоящото производство в размер на 50.00 лева.
ОСЪЖДА „** с адрес област София, общ.Възраждане, гр.София, ул.“П.Евтимий 36А, ет.4,
ап.21“ да заплати на АС. К. АХЧ., ЕГН ********** с адрес гр.Кюстендил, общ.Кюстендил,
гр.Кюстендил, ** разноски за производството в размер на 67.41 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
13
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14