Р
Е Ш Е
Н И Е №260073
гр.Кюстендил, 07.12.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение, първи
състав, в открито заседание на двaдесет и
трети юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ БОГОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ СТАМОВА
ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при секретаря: Любка Николова,
след като разгледа докладваното от съдия Веселина
Джонева в.гр.д.№258/2020г. по описа
на Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс
/ГПК/.
Делото е образувано по въззивната жалба на Детска
градина „***“, с
Невестино, общ.Невестино, ул.„***“ № ***, подадена чрез пълномощника адв.Е.Й. ***, против
решение №188/05.03.2020г. на Районен съд-Кюстендил, постановено по гр.д.№2643/2019г.
по описа на същия съд.
С обжалваното
решение РС-Кюстендил е осъдил Детска градина „***“, с адрес
в с.Невестино, обл.Кюстендил, ул.„***“ №*** да заплати на Е.Г.В., с ЕГН ********** *** следните суми: 327.45 лева, представляваща неизплатена сума за представително облекло за 2018г., ведно със законна лихва върху
същата, считано от 19.12.2019г. до окончателното изплащане; 32.20 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху
неизплатената сума за представително облекло за
периода от 01.01.2018г. до 29.11.2018г.; 300.00
лева, представляваща сторени от В. разноски по делото, както и е осъдил Детска градина „***“, с посочения адрес да заплати по сметка на РС-Кюстендил сумата от 150.00 лева, от която
100.00 лева държавна такса и 50.00 лева - изплатено възнаграждение на
вещо лице.
Така постановеното решение се
обжалва изцяло, с оплаквания за неправилност, със следните доводи:
РС-Кюстендил не бил взел предвид Наредба №14 от
16.11.2016г. за представително облекло на лицата от институциите в системата на
предучилищното образование, съгласно която средствата за представителното
облекло за всяка календарна година се осигуряват в рамките на бюджета. В
случая, в бюджета на Детската градина не били осигурени такива средства и не е
имало как да заплати суми, с които не разполага.
Районният съд изобщо не бил обсъдил обстоятелството,
че ответникът по иска не е имал делегиран бюджет за 2018г. и собствено
счетоводство, което означава, че не е бил първостепенен разпоредител с бюджетни
средства, както е приел КнРС.
Неоснователно съдът не бил взел предвид, че КТД,
респективно чл.50 ал.1 от същия се е отнасял само за работодателите и
първостепенните разпоредители с бюджет и тъй като Детска градина „Райна
Княгиня“ не е била първостепенен разпоредител с бюджет, то клаузата от КТД не
се е отнасяла за нея.
С горните доводи се претендира отмяна на обжалваното
съдебно решение и постановяване на акт по същество, с който предявените искове
да бъдат отхвърлени.
В депозирания в срок отговор на въззивната жалба,
подаден от Е.В., чрез пълномощника й адв.Р. А. от АК-Кюстендил, се аргументира
разбиране за неоснователност на жалбата и за допустимост, правилност и
законосъобразност на обжалваното решение, което се счита, че не страда от
посочените в жалбата пороци.
На оплакването в жалбата, че ответникът по иска не
разполагал със средства в бюджета за 2018г. се противопоставя твърдение, че
работодателят е бил длъжен да осигури средства както за работна заплата на
работниците и служителирте, така и за представително облекло, като конкретният
им размер се определи от директора в съответствие с бюджета и съобразно
размерите, предвидени в КТД. Оспорва се твърдението, че за 2018г. ответникът по
исковете нямал утвърден бюджет, а наличието на такъв представлявано факт,
установен в първоинстанционното производство от заключението на вещото лице
Сн.Т.. Приложимостта на чл.50 ал.1 от КТД се обосновава, според въззиваемата, с
факта, че през процесния период ответникът е имал качеството на неин
работодател.
Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и
присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с
материалите по делото прие, че въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда
от страна в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена
срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.
Съдебният състав, след като взе предвид оплакванията в
жалбата и възраженията в подадения отговор, прецени събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа страна:
За времето от 15.09.2015г. до 29.11.2018г. страните Е.Г.В.
и Детска градина „***“ –
с.Невестино, обл.Кюстендил, са се намирали в трудово правоотношение, по силата
на което В. е заемала длъжността „учител“.
В периода на съществуване на трудовото правоотношение,
видно от удостоверяването в служебна бележка с №43/26.11.2018г., издадена от
председателя на СРС „Подкрепа“ – гр.Кюстендил, В. е била член на КТ „Подкрепа“
при ДГ „***“, без да е
прекъсвала членството си.
Не е спорно, че според действащия през исковия период
КТД за системата на народната просвета от 19.06.2016г., чл.50, работодателите и
първостепенните разпоредители с бюджет осигуряват средства за представително
облекло на педагогически специалисти, заместник-директорите без норма
преподавателска работа и главния счетоводител, членове на синдикалните и
работодателските организации, страни по договора, в съответствие с действащата
нормативна уредба в размер, не по-малък от 360 лева.
От заключение с вх.№4037/17.02.2020г. на в.л.Сн.Т. е
установено, че за 2018г. директорът на ДГ „***“ не е определил стойност за представително облекло и суми на това
основание не са били изплащани на ищцата. Вещото лице е изчислило, че ако на В.
е било дължимо такова плащане, то при минимален размер от 360 лева, така, както
е предвиден в КТД, пропорционално на отработеното време през 2018г. на същата
би се дължало плащане на сума в размер на 327.45 лева. В заключението е било
посочено още, че за периода от 01.01.2019г. до 19.12.2019г. (датата на подаване
на исковата молба), законната лихва за забава върху сумата от 327.45 лева е в
размер на 32.20 лева.
Вещото лице е констатирало, че за календарната 2018г.
не са били изплащани суми за работно облекло на никой от персонала на детската
градина. Последната е имала утвърден бюджет за 2018г., съставляващ част от
бюджета на Община Невестино, като разходите са включвали следните пера: 1/
заплати за възнаграждения на персонала, нает по трудови и служебни
правоотношения; 2/ други възнаграждения и плащания с характер на възнаграждение
– изплатени суми по СБКО за облекло и други на персонала, обезщетения за
персонала, с характер на възнаграждения и други плащания и възнаграждения.
Съгласно Вътрешните правила за организация на работната заплата, Част пета,
чл.21 сумите за представително облекло са били включени в допълнителните
трудови възнаграждения. Вещото лице е установило, че през 2018г. ДГ „***“ не е имала самостоятелна банкова сметка ***,
съответно – не е имала и банкови преводи от финансиращия я орган – Община
Невестино.
По делото е установено още, че с влязло в сила решение
по гр.д.№2398/2018г. по описа на КнРС ДГ „***“ е била осъдена да заплати на Е.В. суми, дължими на идентично на
претендираното и с разглежданата искова молба правно основание част от 2015г.,
за 2016г. и за 2017г., ведно с обезщетения за забавата.
При горните факти, правилно установени от районния
съд, същият е формирал извод за основателност на предявените от В. осъдителни
искове срещу ДГ „***“ за сумите
от 327.45 лева – неизплатена стойност за представително облекло за времето от
01.01.2018г. до 28.11.2018г. и 32.20 лева – мораторна лихва върху неизплатената
стойност, начислена за времето от 01.01.2019г. до датата на предявяване на иска
– 19.12.2019г.
Съдът е приел, че при доказаното наличие на трудовото
правоотношение между страните за исковия период, през което В. е полагала труд
и предвид качеството й на синдикален член на КТ „Подкрепа“-гр.Кюстендил, по отношение на който КТД от 19.06.2016г. е имал
действие, то за работодателя е възникнало задължението да й заплати, освен трудовото възнаграждение за извършената работа и суми за представително
облекло, съразмерно на отработеното време през годината.
Това задължение, според КнРС е произтичало от действащата в исковия период Наредба №14 от
16.11.2016г. за представителното облекло на лицата от институциите в системата
на предучилищното и училищното образование, като съгласно действащия за 2018г.
КТД подлежащата на заплащане сума е била в размер на 360.00 лева, а
пропорционално на отработеното от В. време - 327.45 лева, както е било
установено от заключението на вещото лице.
Според първостепенния съд, възражението на ответника, че не дължи
плащане, тъй като невъзможността за изпълнението се
дължи на причина, която не може да му се вмени във вина, е
неоснователно, доколкото съгласно чл.81 ал.2 от ЗЗД обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за
изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност. Фактът, че дейностите в системата на предучилищното и училищното
образование се финансират от държавния бюджет и бюджета на общините, според
съда, не съставлява изключение от това правило.
Относно претенцията за заплащане на лихва за забава
съдът е аргументирал извод за основателност, произтичащ от разбирането, че след
като сумите за представително облекло са били
дължими за календарната година, то вземането за тях е могло да се изпълни по всяко време в рамките на същатта, като с изтичането й
длъжникът изпада в забава, поради което е приел, че дължимото обезщетение за
забавено изпълнение е за периода от 01.01.2019г. до датата на подаване на
исковата молба в съда и в размера, определен от вещото лице – 32.20 лева.
Преценявайки установените по делото факти, настоящият
състав на ОС-Кюстендил, намира от правна страна следното:
1. Относно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение:
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по
чл.269 от ГПК, извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени
допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че решението на
РС-Кюстендил е валидно и допустимо.
2. Относно правилността на решението:
Според съда, решението е правилно и, като такова
следва да бъде потвърдено.
Настоящият състав споделя изцяло изводите на
РС-Кюстендил относно наличието на изискуемите се предпоставки за дължимост на
сума за представително облекло за отработената част от 2018г. и за обезщетение
за забава за исковия период, аргументите
за която са подробни и законово обосновани, поради което на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
По възраженията в жалбата трябва да се отбележи
следното:
На първо място, в разрез с оплакването на въззивника
се констатира, че районният съд е формирал част от своите правни изводи именно
въз основа на разпоредбите на Наредба №14 от 16.11.2016г. за представително
облекло на лицата от институциите в системата на предучилищното и училищното
образование, в сила от 01.01.2017г., като е уместно е възприел, че според чл.2
ал.1 от Наредбата, при
изпълнение на служебните си задължения педагогическите специалисти,
заместник-директорите без норма преподавателска работа и главният счетоводител
от институциите имат право на представително облекло за всяка календарна
година, като средствата за представителното облекло се осигуряват от бюджета на
съответната институция. От нормата на чл.1 от същия нормативен акт, произтича
приложимостта на посоченото правило относно педагогическите специалисти при
общинските детски градини, какъвто е настоящия случай. Обстоятелството, че в бюджета
на ДГ за 2018г., който, както е установено от заключението на вещото лице е
част от бюджета на Община Невестино, не са били предвидени средства за
представително облекло не обуславя отпадане на задължението за изплащането им.
Вярно е, че според чл.3 ал.1 от Наредбата, средствата за представителното
облекло за всяка календарна година се осигуряват в рамките на утвърдения бюджет
на институцията, но липсата на осигуряване на такива средства в бюджета няма
правна стойност, каквато поддържа въззивника, тъй като за визираните в
Наредбата институции е съществувало нормативното задължение да осигурят
средства за заплащане на суми за представително облекло в минималните
предвидени в КТД размери. Липсва правна логика, по силата на която да се
приеме, че с неизпълнение на посоченото нормативно задължение адресатът му се е
освободил от задължението за плащане. Несъмнено е също така, че липсата на
парични средства не е сред основанията, при които длъжникът по парично вземане
може да не изпълни безвиновно.
На следващо място, въззивникът поддържа, че
обжалваното решение е неправилно, поради факта, че районният съд не бил обсъдил
обстоятелството, че ответникът по иска не е имал делегиран бюджет за 2018г. и
собствено счетоводство, което означава, че не е бил първостепенен разпоредител
с бюджетни средства. Районният съд не е анализирал наличието или липсата на
подобно качество у ответника, тъй като същото не е било от значение за
извършване на дължимата от съда преценка. Това е така, доколкото задължението
за заплащане на исковата сума е възникнало за конкретната Детска градина, в
качеството й на работодател на ищцата, какъвто несъмнено ответникът е бил.
Именно, поради това му качество, за ответника е произтичало задължението по
чл.50 от КТД, несъмнено приложим спрямо В., да осигури средства за
представително облекло в размер не по-малък от 360.00 лева. Посочената
разпоредба от КТД създава подобно задължение, както за първостепенните
разпоредители с бюджет, така и за работодателите.
Предвид горното, правилен и
обоснован е изводът на районния съд, че исковата претенция по главния иск е
основателна. Правилно е решението и в частта относно акцесорния иск за
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от
първо число на следващата календарна година, а именно – 01.01.2019г. до датата
на подаване на исковата молба в съда.
Решението е правилно и
следва да се потвърди.
3. Относно разноските:
Решението на РС-Кюстендил, с
оглед постановения резултат, е правилно и в частта относно разпределението на
отговорността за разноски.
С оглед неоснователността на
въззивната жалба, направените от жалбоподателя разноски остават за негова
сметка.
Въззиваемата е доказала, че
е сторила разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, които е
заплатила чрез превод по банков път, поради което същите следва да се възложат
в тежест на въззивника.
Воден от горното, Окръжен
съд-Кюстендил
Р Е Ш И:
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А изцяло решение №188/05.03.2020г. на Районен съд-Кюстендил, постановено по
гр.д.№2643/2019г. по описа на същия съд.
О С Ъ Ж Д А Детска градина „***“, с адрес в с.Невестино,
обл.Кюстендил, ул.„***“ №*** да заплати на Е.Г.В., с ЕГН ********** ***, сумата от 300.00 лева (триста лева),
представляваща сторени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.