Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1521 22.04.2019 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на втори април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 18037 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 109 ал. 1, изречение второ от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Ищецът УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Пещерско шосе” № 66, представлявано от ** ***., чрез пълномощника му адв. Р.В., е предявил против С.Р.Я., ЕГН: **********,***, иск за признаване на установено, че ответникът му дължи присъдената със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 7390/ 15.08.2018 г., по частно гр. дело № 13335/ 2018 г. на ПРС, VI гр. с-в, сума в размер на 345, 80 лева, представляваща стойност на предоставена медицинска помощ по клинична пътека за болничен престой за периода 27.06.2016 г.- 29.06.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението- 14.08.2018 г. до окончателното й погасяване.
В исковата молба е посочено, че на 27.06.2016 г. ответникът посетил УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД- гр. Пловдив по спешност, с повръщане на кръв. Тъй като състоянието му не могло да бъде преодоляно в спешен кабинет, пациентът бил насочен към стационарно болнично лечение във Втора клиника по хирургия, където бил хоспитализиран същия ден в 23.38 часа. Лицето към онзи момент било с прекъснати здравноосигурителни права и било прието за лечение с диагноза „***“. При постъпването му в болница била съставена история на заболяването, а при изписването на 29.06.2016 г. той вече имал подобрение, за което се издала епикриза с извършените медицински дейности. Тъй като лицето в периода на болничното лечение не бил осигурен по смисъла на ЗЗО и не бил възстановил правата си на осигурено лице до изписването си, на основание чл. 109 ал. 1 от ЗЗО, той следвало да заплати сам стойността на оказаната му медицинска помощ, възлизаща в размер на 345, 80 лева, определена съгласно действалия към онзи момент ценоразпис в болничното заведение. Нормата на чл. 52 от ЗЗО предвиждала, че стойността на предоставената медицинска помощ се заплаща по цени на лечебното заведение, като ценоразписът бил общодостъпен. До лицето била изпратена покана за доброволно изпълнение, но пратката се върнала като „непотърсена“. За събиране на вземането се подало заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което се образувало частно гр. дело № 13335/ 2018 г. на ПРС, VI гр. с-в и се издала заповед за изпълнение, връчена на длъжника по чл. 47 ал. 5 от ГПК и затова се предявявал настоящия установителен иск. До момента погасяване на задължението липсвало и поради това се моли за установяване на вземането по заповедта, като се претендират и разноските по делото. В съдебно заседание чрез пълномощника си моли за уважаване на иска. Представя и писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез назначеният му в производството особен представител е депозирал писмен отговор, в който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че липсвали доказателства за установяване на размера на иска. В съдебно заседание чрез особения си представител моли за постановяване на решение с оглед събраните по делото доказателства.
След преценка на събраните по
делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява
следното:
Със заповед № 7390/ 15.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 13335/ 2018 г. на ПРС, VI гр. с-в, ответникът е бил осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 345, 80 лева, представляваща стойност на предоставена медицинска помощ по клинична пътека за болничен престой за периода 27.06.2016 г.- 29.06.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението- 14.08.2018 г. до окончателното й погасяване, както и разноските в заповедното производство в размер на 25 лева- за държавна такса.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като в законния едномесечен срок е предявен настоящият иск, който е допустим и следва да се разгледа по същество.
Представена е медицинска документация за лечението
на ответника- лист за преглед на пациент в спешно отделение, направление за
хоспитализация, декларация за информирано съгласие, епикриза,
кардиограма, резултати от направени изследвания.
Като писмени доказателства са приети още сметка на
пациент с посочена цена на всяка от предоставените на ответника медицински
услуги
Представен е и ценоразпис на платените услуги,
предоставяни от ищеца, както и заповеди за утвърждаване и изменение на цените
на медицинските услуги в лечебното заведение.
Видно от справка от ТД на НАП- Пловдив, ответникът е
бил с прекъснати здравноосигурителни права за периода на болничния си престой
27.06.2016 г.- 29.06.2016 г.
До ответника е изпратена покана за доброволно
плащане на сумата за лечение, но пратката е върната като „непотърсена“.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира следното:
От приетите писмени доказателства се установява, че
ответникът е постъпил като пациент в спешно отделение на ищцовото лечебно заведение,
но след преглед е насочен към хоспитализация, защото е било преценено, че
състоянието му не може да бъде успешно овладяно в спешен кабинет. Пациентът е
подписал декларация за информирано съгласие, с което се е запознал с условията,
при които НЗОК плаща извършените медицински дейности по оказаната здравна помощ,
а наред с това е информиран и за ценоразписа на предоставяните услуги от
болницата.
По случая е съставена необходимата медицинска
документация, като същата е издадена от компетентни длъжностни лица в кръга на
техните служебни задължения, поради което това представляват официални
свидетелстващи документи, които се ползват с материална доказателствена
сила за отразените в тях факти и обстоятелства. От епикризата
се установява състоянието на пациента по време на болничния престой, както и
проведеното му лечение. Същото е продължило за три дни- за времето от
07.06.2016 г. до 29.06.2016 г., като за този период, видно от справката от ТД
на НАП, лицето е било с прекъснати здравно-осигурителни права. Пациентът не е
възстановил правата си на здравно осигурено лице до напускане на болницата,
поради което на основание чл. 109 ал. 1, изречение второ от ЗЗО следва сам да
заплати стойността на оказаната му медицинска помощ. Тази стойност съгласно
нормата на чл. 52 от ЗЗО следва да се плати по цени на лечебното заведение,
чийто цени са посочени в ценоразписа на болницата, който е общодостъпен
(публикуван в интернет страницата на лечебното заведение) и приет като писмено
доказателство по делото.
Според действащото законодателство разходите за
оказване на спешна медицинска помощ до момента на хоспитализиране на пациента
се поемат от Държавата. В този смисъл са разпоредбите на чл. 99 от Закона за
здравето („Държавата организира и финансира система за оказване на медицинска
помощ при спешни състояния“) и на чл. 7 от Наредба № 25/ 04.11.1999 г.
(„Разходите по оказване на спешна медицинска помощ до хоспитализиране на
пациента се поемат от Държавата“). При това положение, спешната медицинска
помощ е безплатна само, ако пациентът не е приет за лечение в болнично
заведение и доколкото в настоящия случай ответникът е бил хоспитализиран именно
поради невъзможността здравословното му състояние да бъде овладяно в спешен кабинет
на болницата, той следва да заплати стойността на оказаната му медицинска помощ.
За да ползва обаче безплатно медицинско обслужване, той трябва да е заплатил
здравноосигурителните си вноски, а след като по делото се установява
противното, лицето дължи заплащане на оказаната му медицинска помощ.
Както вече се посочи по- горе, заплащането на
предоставените от ищеца услуги става по ценоразписа на лечебното заведение,
като с подписване на декларацията за информирано съгласие пациентът е запознат
със стойността на медицинските услуги на болницата. Видно от представената
сметка на пациент, за ответника са били извършени медицински услуги на обща
стойност от 345, 80 лева, като за всяко едно от изследванията са представени
писмени доказателства и сумата за отделните изследвания съвпада със стойностите
им по ценоразписа на болницата. Така предявеният иск се явява доказан както по
основание, така и по размер, поради което следва да се уважи изцяло.
В заключение следва да се приеме,
че в полза
на ищеца съществува съответното парично вземане, по отношение на което вземане
вече е била издадена заповед за изпълнение. Вземането за разноски по заповедта
също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от
ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да
се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото
решение.
С оглед изхода на делото, а именно- уважаване на
исковата претенция, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат
направените по делото разноски в пълен размер. Същите се претендират и макар за
тях да не е представен списък по чл. 80 от ГПК, са налице доказателства за
реалното им извършване- държавна такса в размер на 25 лева (лист 22), такса за
издаване на съдебно удостоверение в размер на 5 лева (л. 49) и депозит за
особен представител на ответника в размер на 300 лева (л. 38), поради което те
следва да се възложат в тежест на ответника. Не се претендират разноски за
адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца, а и не се представят
доказателства за заплатен хонорар.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 7390/ 15.08.2018 г., издадена по частно гр. дело № 13335/ 2018 г. на ПРС, VI гр. с-в, С.Р.Я., ЕГН: **********,***, ДЪЛЖИ на УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Пещерско шосе” № 66, представлявано от *** *** проф. д-р К. Д., сумата в размер на 345, 80 (триста четиридесет и пет лева и осемдесет стотинки) лева, представляваща стойност на предоставена медицинска помощ по клинична пътека за болничен престой за периода 27.06.2016 г.- 29.06.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението- 14.08.2018 г. до окончателното й погасяване.
ОСЪЖДА С.Р.Я., ЕГН: **********,***, да заплати на УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Пещерско шосе” № 66, представлявано от *** *** проф. д-р К. Д., разноските в заповедното производство в размер на 25 (двадесет и пет) лева- държавна такса, както и разноските по настоящото дело, както следва: сумата в размер на 25 (двадесет и пет) лева- държавна такса, сумата в размер на 5 (пет) лева- такса за издаване на съдебно удостоверение и сумата в размер на 300 (триста) лева- депозит за особен представител на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/
Вярно
с оригинала.
АД