№ 14373
гр. С, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110131493 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени от ТС ЕАД ЕИК: *** гр. С, УЛ.Я 23-Б срещу С. Н. В. ЕГН: ********** гр.
С, УЛ.ДП 72, вх.Г, ет.2, ап.7, са по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителни искове с правно
основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването
на вземания за сума в размер на 3075,13 лева/три хиляди седемдесет и пет лева и 13
стотинки/ - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до
30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ул. ХА № 36, ет. 1,
надпартерен, аб.№ 15637, ведно със законна лихва от 07.09.2021г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва от 15.09.2018г. до 20.08.2021 г. в размер на 576,90 лева
/петстотин седемдесет и шест лева и 90 стотинки/, сума в размер на 19,87 лева /деветнадесет
лева и 87 стотинки/ - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.07.2018г. до 29.02.2020 г ведно със законна лихва от 07.09.2021г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва от 31.08.2018г. до 20.08.2021 г. в размер на 4,57 лева /четири
лева и 57 стотинки/.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Претендира ответникът да е клиент на топлинна енергия на основание чл 153, ал.
1 ЗЕ. Поддържа, че съгласно общите условия е доставил за процесния период топлинна
енергия, дължимата цена за която не е била заплатена. Твърди, че съгласно общите условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от
датата на публикуване на дължимите суми на интернет страницата на продавача.
1
Претендира, че ответникът дължи и стойността на услугата дялово разпределение ведно с
обезщетение за забава.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения особен
представител на ответника, с който се оспорва исковете. Оспорва представените от ищеца
доказателства да установяват възникването и съществуването на процесните вземания, като
сочи, че липсват доказателства за установяване на доставената топлинна енергия,
използването й от ищеца, влизане в сила на Общите условия и изправността на
отоплителните уреди. Поддържа, че е налице непоръчана доставка на ТЕ. Прави
възражение за погасяване по давност на вземанията.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
Предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК по реда на чл. 422 ГПК са искове за
установяване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Установява се от ч.гр.д. № 52182/2021 г., че по депозирано на 07.09.2021 г. заявление на
„ТС“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу
ответника в настоящото производство – длъжник в заповедното. В срока по чл. 414 ГПК е
депозирано възражение срещу заповедта, поради което съдът е указал на заявителя да
предяви установителни искове в едномесечен срок, което последният е сторил предявявайки
исковете, по които е образувано настоящото дело.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:
Предявеният иск е за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на
топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150
ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.
Ищецът претендира, че ответникът е клиент на топлинна енергия, тъй като е
собственик на процесния топлоснабден имот. Видно от Нотариален акт за собственост на
недвижим имот, отстъпен като обезщетение срещу имот от 29.06.1960 г. на I-ви нотариус
при Софийски народен съд , нот. Д. №2184/1960 г. С Н. В. е признат за собственик на
апартамент на адрес: гр. С, ул. А 36, първи надпартерен етаж. Установява се, че посоченото
лице е починало на 02.06.1983 г., оставил е за свой наследник НС В., починал на 28.012005 г.
и оставил за свой наследник ответника С. Н. В.. Не се твърди и не се установява да е налице
2
обстоятелство, изключващо придобиване на имота по наследство от ответника и/или
разпореждане със същия след придобиването му преди или в рамките на процесния период.
Ето защо съдът намира, че ответникът в рамките на процесния период от 01.05.2017г. до
30.04.2020 г. е бил собственик на процесния топлоснабден имот находящ се на адрес: гр. С,
ул. ХА № 36, ет. 1, надпартерен, аб.№ 15637.
Следователно по силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между ответника като титуляр на
правото на собственост върху имота и топлопреносното предприятие, е възникнало
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по
отношение на процесния обект, без да е необходимо изричното им приемане. Неоснователно
с оглед установеното право на собственост и разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ е
възражението на ответника за липса на облигационна връзка с ищцовото дружество.
Потребителите като страна по посоченото правоотношение дължат заплащане на
реално потребената топлинна енергия въз основа на отчетени единици от средствата за
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация по данни от общия топломер, монтиран в абонатната станция. С разпоредбата на
чл.156 ЗЕ е установен принцип за измерване на реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия при уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на ТЕ в сграда – етажна собственост.
Установява се от заключението на допусната съдебно-техническата експертиза, че в
рамките на процесния период за имота е доставена топлинна енергия на обща стойност
3152,85 лева. За имота в рамките на процесния период топлинната енергия е изчислявана на
основата на „кубатурен отчет“ за отопление на имота, по емпирична формула за сградна
инсталация и по служебен отчет за БГВ, като според заключението на СТЕ разпределението
и остойностяването на ТЕ е извършено съгласно действащата нормативна уредба.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот е доставяна топлинна енергия
съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано и изчислено
коректно. Неоснователни са оспорванията на процесуалния представител на ответника по
отношение размера на доставената топлинна енергия и нейното остойностяване, тъй като
видно от заключението на вещото лице извършените отчитания и начисления са извършени
надлежно.
По възражението за изтекла погасителна давност:
Своевременно ответникът е навел възражение за погасяване по давност на вземанията
на ответника, което с оглед горните изводи за установяване на валидното им възникване
следва да бъде обсъдено.
С оглед разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ и разясненията, дадени с тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията на
топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия са
такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, поради което и същите
3
се погасяват с изтичане на установената в тази норма кратка тригодишна давност.
На основание чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал.2 от Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от “ТС” EАД на клиенти в град С, приложими към
процесния период, клиентите са длъжни да заплащат задълженията си за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят. Следователно от деня, следващ изтичане на 45 – дневния срок за
плащане е започнал да тече давностният срок за погасяване на всяко месечно задължение.
Течението на погасителната давност е спряно в периода от 13.02.2020 г. до 20.05.2020 г.
вкл. на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение в първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) и
пар. 13 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/09.04.2020 г.)., т.е. за 69
дни.
В случая давността е прекъсната на основание чл. 116 ЗЗД считано от 07.09.2021 г. г. -
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, от която на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК се
счита предявен искът.
При съобразяване изложеното, вкл. спирането на давността, вземането на ищеца за
цена на доставената на ответника топлинна енергия към момента на предявяване на иска е
погасено по давност за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. Същото според
заключението на вещото лице възлиза на сумата 801,12 лева, поради което за тази сума и
период искът следва да се отхвърли поради погасяване по давност на правото на
принудително изпълнение.
По изложените съображения и при кредитиране заключението на вещото лице, съдът
на основание чл. 162 ГПК определя размера на непогасеното по давност вземане в размер на
2351,73 лева за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Спрямо процесния период
приложими са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “ТС”
EАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно
забавата на длъжника следва да настъпи с изтичането на 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят задълженията, а именно от 15–ти юни на съответната година
доколкото при съобразяване на чл. 5, т. 1 ОУ отоплителният сезон, съставляващ отчетния
период, за който се извършва изравнителната сметка по чл. 32, ал. 3 ОУ, приключва на 30-ти
април. В случая изравнителните сметки са изготвени след този срок, освен това преди
издаването им потребителят не разполага с яснота относно размера на сумата от
4
извършеното дялово разпределение. Предвид посоченото разпоредбите в цитираната им
редакция се явяват неприложими, поради което на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът
изпада в забава след покана, каквато обаче нито се твърди, нито се доказва, да е отправена от
ищеца до ответника.
По изложените мотиви искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава
върху главницата за потребена топлинна енергия за процесния период подлежи на
отхвърляне като неоснователен.
По претенциите на ищеца за заплащане на услугата дялово разпределение и
обезщетение за забава в плащането на стойността й:
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването,
дяловото разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост, се извършва възмездно от топлопреносното предприятие или от доставчика на
топлинна енергия - самостоятелно, или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от потребителите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ
при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. Установява се от
заключението на вещото лице, че ищцовото дружество е извършило дяловото разпределение
за процесния период, поради което в негова полза е възникнало вземане за извършената
услуга, което съдът на основание чл. 162 ГПК определя на сумата 19,87 лева
Претенцията в частта за мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение е
неоснователна. В общите условия не е уговорен срок за изпълнение на това задължение,
поради което за да изпадне ответникът в забава е необходимо да бъде поканен от кредитора
– чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не е представена такава покана – за заплащане на дължимите
суми за дялово разпределение, поради което и претенцията в тази част също е
неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора, ищецът на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК има право на
разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 305,44 лева от общо 473,54
лева и в размер на 79, 68 лева /от общо 123,54 лева/ за заповедното производство.
На основание чл. 77 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати сумата от 48,54
лева – дължима за довнасяне държавна такса по сметка на СРС.
На ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи заплащане на разноски в
размер на 106,50 лева съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че С. Н. В. ЕГН: **********
гр. С, УЛ.ДП 72, вх.Г, ет.2, ап.7, дължи на „ТС” ЕАД с ЕИК *** на основание чл. 79, ал.1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 2351,73 лева, представляваща цена на доставена от
5
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. С, ул. ХА № 36, ет. 1, надпартерен, аб.№ 15637 и сумата от
19,87 лева /деветнадесет лева и 87 стотинки/ - цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.07.2018г. до 29.02.2020 г ведно със законна лихва от
07.09.2021г. до изплащане на вземанията, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 52182/2021 г. по описа на СРС,
118 състав като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер 2351,73 лева до пълния
предявен размер за стойност на топлинна енергия - 3075,13 лева и за периода от
01.05.2017г. до 30.04.2018 г. и исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва в
размер на 576,90 лева за периода от 15.09.2018г. до 20.08.2021 г. върху главницата за
топлинна енергия и за мораторна лихва в размер на 4,57 лева. за периода от 31.08.2018г. до
20.08.2021 г. върху главницата за стойност на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК С. Н. В. ЕГН: ********** гр. С,
УЛ.ДП 72, вх.Г, ет.2, ап.7 да заплати на „ТС” ЕАД с ЕИК ***, сумата 305,44лева – разноски
за исковото производство и 79,68 лева разноски за заповедното производство по ч. гр. д. №
52182/2021 г. на СРС, 118 –ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 3 ГПК „ТС“ ЕАД, ЕИК *** да заплати на С. Н. В.
ЕГН: ********** гр. С, УЛ.ДП 72, вх.Г, ет.2, ап.7 сумата 106,50 лева – разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК „ТС“ ЕАД, ЕИК *** да заплати по сметка на
Софийски районен съд сумата от 48,54 лева - дължима за довнасяне държавна такса за
производството.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6