№ 936
гр. *, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20242120203105 по описа за 2024 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по повод
жалбата на Р. Д. Т. с ЕГН: **********, чрез адв. Н. А. от АК- *, против Наказателно
постановление № 431а-18/14.02.2024г., издадено от Началника на Първо РУ на МВР към
ОДМВР- *, с което за нарушение на чл.5б, ал. 3 от ЗЗакрДет, на основание чл.45, ал. 1 от
ЗЗакрДет, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на
2000 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно и необосновано.
В последното открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява лично, като се
представлява от адв. А., който доразвива изложените в жалбата доводи.
Наказващият орган, редовно призован, не се представлява.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката НП е връчено на жалбоподателя на 11.07.2024г., а
1
жалбата е депозирана на 24.07.2024 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът
след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 06.11.2023 г. около 16.30 часа служители на Първо РУ при ОД на МВР - *
извършили наблюдение на търговски обект, стопнисван от „*“ ЕООД, ЕИК *, като при
наблюдението непълнолетното лице Д. Т. Т., ЕГН: **********, закупило два броя пълнители
марка HEET за електронно устройство за пушене на тютюневи изделия. На място в
проверявания обект бил установен продавач-консултант – жалбоподателката Т..
Г. К.- полицейски инспектор при Първо РУ на МВР-гр. *, съставил на жалбоподателя
АУАН № 431а-18/05.01.2024 г. Впоследствие било издадено и обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление, с което на жалбоподателя било наложено
наказание „глоба" в размер на 2000 лв.
В постановлението било записано, че жалбоподателката е осъществила продажба в
нарушение на закона на 21.11.2023 г., около 10:38 часа.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на
съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло. Съдът
намира, че свидетелските показания на всички свидетели са еднопосочни и
безпротиворечиви.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид
така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
На първо място, съдът намира за необходимо да обсъди възражението относно това,
че нямало как да се следи дали едно лице е непълнолетно, или не. Действително,
служителите в търговски обекти нямат правомощие да изискват документ за самоличност на
купувачите. Все пак, въз основа на обективни обстоятелства като външен вид,
местоположение на обекта (например до учебно заведение), при определени обстоятелства у
2
всеки човек може да възникне съмнение относно възрастта на купувача. Предвид
предвидената юридическа отговорност, служтелите биха могли да заявят своите съмнения и
ако купувачите преценят, да удосотверят възрастта си. В противен случай, служителят би
следвало да откаже да извърши продажбата.
На второ място, по отношение на изложеното от св. * относно поведението на
полицейските служители, следва да се отбележи, че същите не са длъжни да дават обяснения
на странични лица при извършване на проверката, още повече, че * не е управител на
дружеството, което стопанисва проверявания обект.
По-нататък, действително не става ясно кога е издаден АУАН, тъй като най-отгоре е
посочена дата 05.01.2024. г, а е отразено, че същият е връчен на жалбоподателката на
04.01.2024 г. В конкретни случай обаче това не е съществено нарушение, тъй като е
безспорно, че актът е съществувал към 04.01.2024 г., при което няма как да са нарушени
сроковете по чл. 34 от ЗАНН за издаването му.
Независимо от горното, съдът намира, че са допуснати съществени процесуални
нарушения в административнонаказателното производство, които са довели до ограничаване
правото на защита на жалбоподателката.
Липсват доказателства наказателно постановление да е издадено от компетентен
орган. Съгласно чл. 46 от ЗЗакрД нарушенията по чл. 45, ал. 1 - 4 и 16 се установяват с акт от
полицейските органи, а наказателното постановление се издава от директора на областната
дирекция на Министерството на вътрешните работи или от оправомощено от него
длъжностно лице. По делото липсват доказателства директорът на ОДМВР-* да е
оправомощил началника на Първо РУ-* да издава наказателни постановления за нарушнения
по този закон.
На следващо място, производството по установяване на административни нарушения и
налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго
формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които
трябва да съдържат съответните актове. Съгласно чл. 36 ал. 2 от ЗАНН административно-
наказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното
административно нарушение, а съгласно чл. 52 ал. 1 от същия закон наказващия орган е
длъжен да се произнесе по преписката. Последното означава, че наказващият орган е
3
сезиран и дължи произнасяне относно наличието или липсата на извършено от посоченото в
АУАН лице на съответното административно нарушение - с дадената му в същия акт
фактическо описание и правна квалификация. Със съставянето на АУАН на соченото като
нарушител лице се “повдига обвинение” за конкретно извършено нарушение с
индивидуализиращите го белези – деяние, дата и място на извършване. От този момента за
лицето възниква възможност да се защитава срещу вмененото му нарушение и именно в
тази връзка ЗАНН поставя като абсолютно условие за законосъобразното издаване на НП,
АУАН да е бил редовно връчен на нарушителя. В този смисъл е недопустимо макар и при
същата фактическа обстановка с НП лицето да бъде наказано за административно
нарушение, с правна квалификация различна от тази дадена в АУАН или със същата правна
квалификация, но с дата или място на извършване на нарушението различна от посочената в
АУАН, както и за различно деяние.
Иначе казано, един от съществените елементи на деянието, като човешка проява
изобщо, е времето на неговото осъществяване. Пренесено на плоскостта на
административнонаказателното право, съществен момент във връзка с едно нарушение, е
моменттът на неговото извършване.
Видно е, че в АУАН е отразено, че нарушението е извършено на 06.11.2023 г. около
16:30 часа, докато в НП е записано, че нарушението е извършено на 21.11.2023 г., около
10:38 часа. Налице е съществено разминаване между АУАН и НП в тази част, което
представлява съществено процесуално нарушение, тъй като на практика лицето бива
наказано за съвсем различно деяние от това, описано в АУАН.
В обобщение, налице са множество нарушения в производството, които водят до
отмяна на обжалвания акт на формално основание.
Отделно от това, постановлението е и материално незаконосъобразно.
Във връзка с посоченото относно датата на нарушението, следва да се отбележи, че
първият признак от обективна страна на нарушението по чл. 5б, ал. 3, който следва да е
налице, е санкционираното лице да е извършило продажба на посочената в НП дата и час, а
именно- 21.11.2023 г. Видно обаче от показанията на всички свидетели и най-вече тези на
актосъставителя, че продажбата се е осъществила на 06.11.2023 г., за която дата е било
повдигано обвинение с АУАН. В постановлението е посочена датата 21.11.2023 г., за която
4
липсват доказателства да са осъществени описаните в акта и постановлението
обстоятелства. От това следва, че на описаната дата и час не се установява изобщо Т. да е
извършвала продажба, при което няма как да са се осъществили и останалите признаци от
обективната и субективната страна на нарушението, което й е вменено във вина.
На второ място, и в АУАН, и в НП е записано, че жалбоподателката е извършила
нарушение в качеството си на продавач-консултант в търгоски обект „*“ ЕООД, със
седалище гр. *, ул. „*“ № *. От така записаното може да се направи извод, че мястото на
извършване на нарушението е седалището на дружеството. От приложените докладни
записки обаче става ясно, че обектът, където е извършена продажбата се намира на *. В този
смисъл не се доказа по делото и нарушението да извършено на посоченото в НП място.
На следващо място, в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление е записано, че е нарушен чл.45 ал.1 от Закона за закрила на
детето. Според тази законова разпоредба се наказва с глоба или имуществена санкция този,
който наруши разпоредбата на чл. 5б, ал. 3 от същия закон. След като законодателят е
предвидил налагането на имуществена санкция, то това означава, че с израза „който“ се
визират като административнонаказателноотговорни субекти на това нарушение както
физически лица, така и юридически лица.
От направеното по-горе пояснение следва изводът, че отговорност се носи от субекта,
който стопанисва съответният обект, а не от конкретното физическо лице- управител. Ако
отговорността се понасяще винаги от конкретното физическо лице, което е посочено за
управител, в смисъл на отговорник на обекта или пък управител на дружество, то на
практика никога не би се наложила имуществена санкция, тъй като юридическите лица не
могат да извършват действия самостоятелно, а винаги конкретно физическо лице извършва
действие от името и за сметка на юридическото лице. Иначе казано, при такова тълкуване
наказателноотговорно лице би било винаги и само физическо лице, на което може винаги да
се наложи само наказание „глоба“. Очевидно такова тълкуване противоречи на буквално
разписаната разпоредба. Поради това следва да се приеме, че субект на това нарушение е
субектът, стопанисващ търговския обект, тъй като в тази хипотеза е възможно да бъде
ангажирана отговорността както на юридическо, така и на физическо лице (например ако
обектът се стопанисва от гражданско дружество по ЗЗД), при което приложими се явяват и
5
двете предвидени в текста юридически санкции.
С оглед изложеното, настоящия състав намира, че неправилно е била ангажирана
отговорността на жалбоподателката като продавач-консултант, като е следвало да бъде
наложена имуществена санкция на дружеството, стопанисващо обекта.
В обобщение, обжалваното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен
акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното
следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на
ГПК. В случая е представен договори за правна защита (л. 26 и л. 32), в които е отразено, че
е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 750 лв. По делото е направено
възражение за прекомерност, а съгласно ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част. В случая претендираното възнаграждение следва да се присъди изцяло,
предвид обстоятелството, че жалбата е изготвена от процесуалния представител, а също така
бяха проведени повече от едно съдебни заседания, в които бяха извършени разпити на
свидетели. Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските,
направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице,
представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди ОДМВР-* да заплати
сторените в настоящото производство разноски в цялост по съображенията, изложени по-
горе.
Така мотивиран, *кият районен съд
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 431а-18/14.02.2024г., издадено от Началника
на Първо РУ на МВР към ОДМВР- *, с което за нарушение на чл.5б, ал. 3 от ЗЗакрДет, на
основание чл.45, ал. 1 от ЗЗакрДет, на Р. Д. Т., ЕГН: **********, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева.
ОСЪЖДА ОДМВР-* да заплати на Р. Д. Т., ЕГН: **********, съдебно-деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 750 (седемстотин и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.* в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
7