Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../……..10.2020 г., гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ-Г
въззивен състав, в публично съдебно заседание на седми октомври през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с. КРИСТИНА ГЮРОВА
при участието на секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Генжова в.гр.дело № 11130 по описа
за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение
№1394/03.01.2019г., постановено по гр.д. №27753/2018г. по описа на СРС, 155
състав, е осъден Г.Н.Н. да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.79, ал.1,
предл.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 5119,18 лева – главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2014г. до 30.04.2017г. и за дялово разпределение за периода от м. май
2014г. до м. април 2017г., сумата от 605,84 лева – лихва за забава за периода
от 15.10.2015г. до 01.12.2017г., както и законната лихва върху главницата,
дължима от 30.04.2017г. до окончателното изплащане на сумата, а на основание
чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 948,72 лева, представляваща направени по
делото разноски, като е отхвърлена исковата претенция за главница за сумата над
5119,18 лева до първоначално претендирания размер от 5140,69 лева, както и за
лихва за забава за сумата над 605,84 лева до първоначално претендирания размер
от 614,56 лева. Осъдена е „Т.С.“ ЕАД да заплати на Г.Н.Н. на основание чл.78,
ал.3 от ГПК сумата от 3,15 лева, представлявана направени по делото разноски.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице –
помагач „Т.С.“ ЕООД.
Постъпила е
въззивна жалба от ответника в производството Г.Н.Н., чрез пълномощника адв. З.Г.,
срещу първоинстанционното решение в осъдителната му част, с която предявените
искове са уважени, както и в частта за разноските. Жалбоподателят поддържа, че
няма договор с ищцовото дружество за доставка на топлинна енергия, както и, че
е налице непоискана доставка, а общите условия на дружеството представляват
неравноправни клаузи. Излага съображения, че не били представени от ищцовото
дружество фактури за начислените суми за доставка на топлинна енергия.
Поддържа, че решението на първоинстанционния съд е немотивирано. Оспорва
прогнозното начисляване на суми за топлинна енергия. Излага съображения, че не
е участвал в общото събрание на етажните собственици, на което е прието решение
за сключване на договор с „Т.с.“ ЕООД, както и, че не е дал съгласието си за
това. Поддържа, че е налице нарушение на правото на ЕС. С оглед изложеното моли
обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не са
постъпили отговори на въззивната жалба от насрещната страна – ищец в
производството, и от третото лице – помагач. С депозирано становище по делото
въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД оспорва въззивната жалба и моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба
е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
Постановеното
решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу Г.Н.Н. осъдителни
искове за присъждане на вземания за доставена топлинна енергия, такса за услуга
дялово разпределение и обезщетение за забава по аб. №279192.
Не е спорно между
страните по делото, че през процесния период ответникът е бил собственик на
топлоснабдения имот, намиращ се в гр. София, ул. „*******, поради което
въззивният съд приема, че същият е бил битов клиент за доставка на топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ,
аб. №279192.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в
срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не
са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани
нито твърдения, нито има данни, че ответникът са упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на
административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните
по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и
Общите условия. Дори и да се прекрати топлоподаването
към индивидуалните отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл.
153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната
собственост. Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г.
на ОСГК на ВКС поради естеството на етажната собственост отказът от
топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр
на права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли
сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се
взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на
вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо
дали е съгласен с него.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от
06.04.2007г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление
на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла
вода е възложено на третото лице – помагач „Т.с.“ ЕООД
С оглед на така действащата нормативна уредба следва
да се приеме за установено, че за ответника е възникнало задължение по силата
на закона и договор при общи условия да заплаща на ищцовото дружество
количеството подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.
За установяване доставката на топлинна
енергия в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена, са представени
по делото писмени доказателства и са изслушани и приети в първоинстанционното
производство заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
От заключението на вещото лице по съдебно
- техническата експертиза, което съдът кредитира, се установява, че дължимите
суми за доставена в имота на ответника топлинна енергия са начислени в
съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, т. е.
спазени са изискванията на действащите технически правила и норми. Установява
се още, че от отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати
технологичните разходи в абонатната станция. Установява се и обстоятелството,
че през процесния период третото лице - помагач е извършвало дялово
разпределение на топлинна енергия в съответствие с действащата нормативна
уредба, като са издавани индивидуални изравнителни сметки за дялово
разпределение за абонатен № 279192. От заключението
на вещото лице по съдебно - техническата експертиза се установява и стойността
на доставената топлинна енергия през исковия период, която възлиза общо на 5119,18
лева. Ответникът, чиято е доказателствената тежест в процеса да установи, че е
платил на ищцовото дружество дължимите суми за доставената топлинна енергия за
процесния период, не е ангажирал по делото доказателства за извършени плащания.
В чл. 36, ал. 1 и ал. 2 ОУ/2014 г. и ОУ/2016 г. е
предвидено, че клиентите заплащат цена за извършената услуга дялово
разпределение, извършвана от избран от тях търговец, а съгласно чл. 22, ал. 2 –
възнаграждението за извършеното дялово разпределение се заплаща на продавача. В
настоящия случай услугата "дялово разпределение" е извършена, видно
от събраните по делото доказателства, от които се установява, че за
топлоснабдения имот са съставени изравнителни сметки на база извършените от
третото лице-помагач отчети на уредите, като съгласно кредитираното заключение
на съдебно-счетоводната експертиза се установява и размерът на посоченото
вземане за процесния период.
По иска с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Във въззивната жалба липсва съответен довод
за неправилно приложение на материалния закон от СРС при присъждане на сумата
за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, поради което и на
основание чл.
269 ГПК този въпрос стои извън пределите на въззивния контрол и не следва
да се обсъжда.
Поради изложеното
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1
от ГПК в обжалваната част, с която са уважени предявените искове. В
отхвърлителната част решението не е обжалвано, поради което същото е влязло в
сила.
По разноските:
При този изход на
спора на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, разноски се дължат на въззиваемата страна, която обаче не е подала
отговор на въззивната жалба и не е била представлявана от процесуален
представител в проведеното открито съдебно заседание пред въззивния съд, поради
което съдът намира, че разноски за юрисконсултско възнаграждение не следва да й
се присъждат.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд, ГО, ІІ-г въззивен състав
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№1394/03.01.2019г., постановено по гр.д. №27753/2018г. по описа на СРС, 155
състав, в обжалваната част.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице – помагач „Т.С.“
ЕООД.
Решението подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.