Определение по дело №274/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е образувано по частна жалба на З. С. Я., с.Б., О.С., У.”Хр.А.”№23, против разпореждане №4476/17.10.12г на РС-Р. по ч.гр.д.№795/12г по описа на с.с., с пр.осн.чл.419,ал.1 от ГПК и възражение по чл.423 и сл. ГПК.

С атакуваният С. акт е уважено заявлението на “. И Еф Д. Б. за издаване заповед за незабавно изпълнение по чл.417, ал.2 ГПК и изпълнителен лист срещу двама длъжници, след които и Я. за подробно описаните суми.

Недоволна от така постановеният акт е останала жалбоподателката, която го намира за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока. Същевременно възразява по реда на чл.423 и сл. от ГПК, като настоява възражението й да се приеме за основателно. Иска да се спре изпълнението на заповедта и изпълнението по изп.д.№574/13г по описа на ЧСИ В.Т..

Ответника счита възражението по чл.423 ГПК за недопустимо и моли за прекратяване на производството по него.Отделно оспорва частната жалба като неоснователна и поддържа атакувания акт, за което излага подробни съображения.

Съда след като прецени наведените доводи, при съобразяване на акт, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Анализа на обстоятелствената част и петитума на подадената „частна жалба” сочи, че настоящият състав е сезиран с жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение по чл.419, ал.1 ГПК и възражения по чл.423 и сл. ГПК. Този извод се обосновава от изтъкнатите основания и формулирания петитум.

По частната жалба:

Жалбата се явява допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Разпоредбата на чл.417, т.2 ГПК дава възможност за издаване на заповед за изпълнение в полза на банка, когато вземането се основава на документ или извлечения от счетоводни книги, които установяват вземането.

От доказателствата по делото се установи, че заявителя безспорно е банка, както и че искането й е основано именно на извлечение от счетоводните книги. Последното се обосновава от т.12 от заявлението, в която заявителя изрично е посочил документа, от който произтича вземането.Оттук и несъстоятелността на твърденията на жалбоподателя, че взискателя се е основал на договора за потребителски кредит от 22.05.12г и на оплакванията за допуснати процесуални нарушения при изследване изискуемостта на вземането. Доколко в заявлението се споменава цитирания договора, то е допълнително изявление и информация(вж.т.14), а не като основание за издаване на атакувания акт.

При извършената проверка по реда на чл.418, ал.2 ГПК настоящият състав установи, че представеното извлечение от счетоводните книги по кредитна сметка №*757039 – Цв.А. и З.Я., кредитополучатели по договор за потребителски кредит №FL547078/19.08.10г в размер на 12 900лв, е редовно от външна страна и съдържа необходимите реквизити с достатъчно данни за претендираните задължения, тъй като удостоверява в нужната степен подлежащите на изпълнение вземания срещу двамата длъжници, в т.ч. и жалбоподателката.Видно от самото извлечение към 22.05.12г последната е задължена на банката общо за 13 919,17лв, както следва: 12 666,51лв главница и 1 252,66лв лихви, от които: 1 176,32лв за периода 19.10.11г – 23.05.12г и 76,34лв за същият период.Посочен е още общият размер на кредита, усвояването му от кредитополучателите, крайният срок за издължаване, последното плащане по него и броя на просрочените вноски, вследствие на което и датата на настъпилата предсрочна изискуемост – 20.11.11г.При тези данни и с оглед факта, че се касае за парични вземания, произтичащи от правна сделка, въззивния състав счита, че в полза на банката няма законова пречка да се постанови незабавно изпълнение и се издаде исканата заповед за незабавно изпълнение за така посочените суми, респ. изпълнителен лист.

В случая не е накърнена и разпоредбата на ал.3 от чл.418 ГПК. Това е така,понеже представеното извлечение от сметка не налага приложението на цитираната норма, поради което предвиденото в нея удостоверяване е ненужно.В случай като настоящият издаването на заповед за незабавно изпълнение е обусловено единствено от редовността на извлечението от счетоводните книги и удостоверяването с него на подлежащо на изпълнение вземане, които по изложеното по-горе са факт в разглеждания казус.Аргументи за това се извличат от граматическото и логическо тълкуване нормата на чл.417, т.2 ГПК и разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ, в които извлечението от сметка законодателя е посочил като единствено основание за издаване на заповед по чл.418 ГПК, не и договора във връзка с който е изготвено.Ето защо проверката по чл.418, ал.2 ГПК се свежда само и единствено до извлечението от сметката.В случая изискуемостта на вземането произтича от твърдяното от кредитора в заявлението неизпълнение на договорни задължения от длъжника, което е отрицателен факт и не подлежи на доказване.Следва да се отбележи, че съда не дължи също исканите от жалбоподателя проверки извън горните.Всички те могат и следва да бъдат предмет на исково производство.В контекста на изложеното развитите в този смисъл оплаквания не намират опора в закона и не довят до търсената промяна.В тази насока разбирането и на ВКС, изразено в константната му практика (вж.Оп№479/09г, ІІ т.о.,ТК; Р№211/2010г,І т.о.,ТК, Оп№211/10г,І т.о.,ТК,Оп№458/11г, ІІ т.о.,ТК и др.), задължителна за въззивния състав. Освен това в настоящият казус приложима е практиката, създадена и по чл.237, б.”в” ГПК(отм.).

По изложените съображения атакувания акт се явява правилен и законосъобразен, което налага потвърждаването му изцяло.

Що се отнася до искането за спиране, очевидно основано на чл.420 ГПК, то същото е недопустимо заявено пред настоящата инстанция, тъй като компетентен да се произнесе по него и РРС.Това налага прекратяване производството по същото и изпращане делото на родовокомпетентния първоинстанционен съд.

По възражението по чл.423 и сл. ГПК:

С разпоредбата на чл.423, ал.1 ГПК законодателя е предвидил възможността за възражение до въззивния съд за длъжник, който е лишен от възможността да оспори вземането при изрично посочени хипотези. Частната жалба съдържа изрично признание на З.Я., че на 01.10.13г получила „призовка за доброволно изпълнение” от ЧСИ, от когато заявява че за първи път узнала за издадената срещу нея заповед и изпълнителен лист. Приложената към делото покана за доброволно изпълнение, връчена лично на Я.(вж.л.35 от първоинстанционното дело) подкрепя направеното признание на неизгодния за нея факт. При така очерталото се надлежно връчване на заповедта за изпълнение и подадените в резултат на това писмени възражения от нейна страна срещу вземането на банката на 11.10.12г(л.60), обосновават липсата на правен интерес от настоящото възражение по чл.423 и сл. ГПК.Ето защо то ще следва да се остави без разглеждане, а производството по него прекрати.Впредвид възприетото разрешение по аналогичен начин ще следва да се разреши и въпроса с искането по чл.423, ал.2 ГПК за спиране изпълнението на заповедта.

На въззиваемата страна разноски не следва да се присъждат, тъй като не са поискани.

По делото липсват данни Я. да е внесла по сметка на БОС държавна такса от 25лв, безспорно дължима по възражението по чл.423 ГПК(Опр.№147/02.03.12г на ВКС по ч.т.д.№72/12г,ІІ т.о. и др.). Ето защо и по арг. на чл.77 ГПК е наложително да се постанови принудителното й събиране от длъжницата, като се присъди в полза на БОС

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №4476/17.10.12г на РС-Р. по ч.гр.д.№795/12г по описа на с.с.

ПРЕКРАТЯВА производството по искането за спиране по чл.420 ГПК и ИЗПРАЩА същото по компетентност на РС-Р..

ПРЕКРАТЯВА като НЕДОПУСТИМО производството по възражението по чл.423 и сл. ГПК и по искането за спиране изпълнението на заповедта на З. С. Я., с.Б., О.С., У.”Хр.А.”№23, поради липса на правен интерес и ПРЕКРАТЯВА производството по тях.

ОСЪЖДА З. С. Я., с.Б., О.С., У.”Хр.А.”№23, да заплати по сметка на БОС сумата от 25лв, представляваща дължима държавна такса по възражението по чл.423 и сл. ГПК, както и 5лв за служебно издаване на изпълнителен лист.

Определението в потвърдителната му част е окончателно, докато в останалата може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: