№ 3908
гр. Варна, 13.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20243100501607 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
С решение № 1548/07.05.2024 год., постановено по гр.д. № 5449/2023
год., ВРС – 10 състав е осъдил ЗАД „Алианц България“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, район Лозенец, ул. „Сребърна“
№ 16 да заплати на Д. Ж. И. – П. , ЕГН **********, адрес: **********, на
основание чл. 405 КЗ, сумата от 1926,66 лева /след допуснато изменение по
реда на чл. 214 ГПК/, представляваща дължимо обезщетение за причинени
имуществени вреди, по застрахователна полица № 22-0300/610/5000022 по
договор за застраховка „Каско“ на л.а. марка „Дачия Сандеро“, с рег. номер
*******, със срок на действие от 17.03.2022 г. до 16. 03.2023 г. , причинени в
резултат на настъпило застрахователно събитие на 16.02.2023 г. , изразяващи
се в увреждане на броня облицовка задна, капак заден и спойлер облицовка
броня задна долна два цвята, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на исковата молба в съда – 02.05.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 2627,07 лева, представляващи
сторени в производството разноски, на основание чл. 78 ГПК.
Недоволен от горното е останал ответника, който с въззивна жалба вх.
№ 45621/06.06.2024 год. обжалва постановеното решение с оплакванията за
неговата неправилност поради противоречие с материалния закон и
необоснованост. Конкретните оплаквания са свързани с извода на съда за
доказаност от страна на ищцата, при тежестта, която носи, на настъпилото
1
застрахователно събитие при правилно установените от съда факти, касаещи
противоречието между декларираното от ищцата в уведомление за щета
обстоятелства и установения механизъм на произшествието, от една страна и
от друга, липса на ангажирани доказателства относно механизмът на
причинените вреди. Сочи се също така, че съдът не е обсъдил и соченото от
ответника основание за отказ за изплащане на застрахователното обезщетение
по чл.408 КЗ, тъй като естеството на увреждането не кореспондира с
декларираното събитие. Твърди се, че след като от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че декларираното в уведомлението за
щета не е съответно на реално осъществилото се /каквото се твърди от ищцата
и в исковата молба/ е налице изключението по т.16.22 от ОУ на
застрахователя, при което същият не изплаща обезщетение при съществуващо
несъответствие между вида и степента на претендираните увреждания по
ППС и декларираното от Застрахования събитие в уведомление, което
несъответствие препятства застрахователя да установи обхвата, размера на
вредите и обстоятелствата, при които те са настъпили. Последното съставлява
и неизпълнение на задължение на застрахования, произтичащо от
застрахователния договор и е от съществено значение за констатиране на това
настъпило ли е застрахователно събитие, респективно за наличие или липса на
основание за изплащане на застрахователно обезщетение. В евентуалност,
счита искът за недоказан по размер. Настоява за отмЯ. на постановеното
решение и отхвърляне на предявения иск с присъждане на разноски за двете
инстанции.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна Д. Ж. И. – П., депозира
писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба. Излага доводи за
правилност и законосъобразност на постановения първоинстанционен акт,
който мола да бъде потвърден. Излага, че в случая не са налице
предпоставките на чл.408 КЗ, даващи право на застрахователя да откаже
изплащане на застрахователно обезщетение, като се твърди, че допълнителна
уговорка в договора или в общите условия, с която се уговарят основания за
освобождаване от отговорност, които са различни от посочените в чл.408 КЗ, е
нищожно. Излага, че в уведомление за щета ищцата не декларира механизъм
на ПТП и че това й действие не рефлектира неблагоприятно върху
проявлението на риска, върху възможното ограничаване или предотвратяване
на вредите или техния обем, поради което и не е налице хипотезата на чл.408
2
КЗ. Обсъждайки събраните по делото доказателства, счита искът за доказан по
основание и размер. Обективира искане за присъждане на разноски.
Подадена е и частна жалба от ЗАД „Алианц България“ с вх. №
59320/21.07.2024 год. срещу определение № 7170/25.06.2024 год., постановено
по делото, с което е оставена без уважение молбата на ответника за изменение
на постановеното решение в частта му за разноските. Поддържа се
направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, както и се твърди, че липсват доказателства за реалното му
заплащане, включително че е издадена фактура.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с
който частната жалба, развивайки подробни доводи по оплакванията на
частния жалбоподател.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, намери следното:
По допустимостта на обжалването:
Въззивната и частна жалби са депозирани в рамките на преклузивен
срок, считано от връчване на обжалваемото решение на пълномощник на
жалбоподателя. Жалбите съдържат изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и
приложения по чл. 261 ГПК и са редовни. Дължимата авансово държавна
такса за разглеждане на жалбите е внесена. Страните се представляват от
пълномощници с права за въззивна инстанция.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по
обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен
съд за проверка на този подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че
въззивното производството е допустимо.
По доказателствените искания:
Страните не са обективирали доказателствени искания.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание
чл. 266 вр чл. 267 ал.2 ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №
45621/06.06.2024 год. на ЗАД „Алианц България“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, район Лозенец, ул. „Сребърна“
№ 16 срещу решение № 1548/07.05.2024 год., постановено по гр.д. №
3
5449/2023 год., ВРС – 10 състав, с което въззивникът е осъден да заплати на Д.
Ж. И. – П. , ЕГН **********, адрес: **********, на основание чл. 405 КЗ,
сумата от 1926,66 лева /след допуснато изменение по реда на чл. 214 ГПК/,
представляваща дължимо обезщетение за причинени имуществени вреди, по
застрахователна полица № 22-0300/610/5000022 по договор за застраховка
„Каско“ на л.а. марка „Дачия Сандеро“, с рег. номер *******, със срок на
действие от 17.03.2022 г. до 16. 03.2023 г. , причинени в резултат на настъпило
застрахователно събитие на 16.02.2023 г. , изразяващи се в увреждане на броня
облицовка задна, капак заден и спойлер облицовка броня задна долна два
цвята, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба в съда – 02.05.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 2627,07 лева, представляващи сторени в
производството разноски, на основание чл. 78 ГПК и частна жалба с вх. №
59320/21.07.2024 год. на ЗАД „Алианц България“ срещу определение №
7170/25.06.2024 год., постановено по делото, с което е оставена без уважение
молбата на ответника за изменение на постановеното решение в частта му за
разноските.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 30.10.2024 год. от 13.30 часа, за които
дата и час се призоват страните, като на въззивника се връчи препис от
отговора на въззивната и частни жалби.
Препис от настоящото определение да се изпрати на страните, чрез
пълномощниците им, ведно със съобщение за насрочено открито заседание,
представляващо Приложение № 2 към Наредба № 7 на МП.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4