Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260190 20.01.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII - ти състав, в публично заседание *** единадесети януари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 8966 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с прав*** квалификация по чл. 422 ГПК, вр. 414, ал. 1, т. 1
във вр. чл. 14а и чл. 14б от ЗСП и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Агенция за Социално
подпомагане, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. Триадица № 2 е против М.З.К. с ЕГН **********
***, искове за признаване за установено, че ответникът дължи следните суми:
сумата от 465,90 лева главница,
както и сумата от 28,47 лева -
обезщетение за забавено плащане за периода от 04.11.2019 г. до 10.06.2020 г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда, а
именно – 11.06.2020 г. до окончателното погасяване, които суми са присъдени по
ч.гр. дело № 6609/2020 г. по описа на ПдРС, Х гр. с.
В исковата молба се твърди, че на
основание чл. 4, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и
реда за отпускане на ****, от лицето М.К. е имало подадено заявление –
декларация за отпускане на **** с твърдо гориво /в пари/ с вх. № ****/20.08.2019
г. Бил изготвен социален доклад на 09.09.2019 г. с мотивирано предложение за
отпускане на ****. Във връзка с това била издадена Заповед ЗСП/****/11.09.2019
г. на Д. на ДСП – гр. С. за отпускане на **** с твърдо гориво /в пари/ за
отоплителен сезон 2019/2020 г., като същата е била изпратена на ответника по
посочената от него банкова сметка.
На. 04.11.2019 г. с вх. № **** била
получена справка от ТД на НАП – гр. Пловдив, от която било видно, че ответникът
бил регистриран като едноличен търговец, което ответникът не бил посочил в
заявлението за отпускане на ****.
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП
помощи за отопление нямат право да получават лица, които са регистрирани като
еднолични търговци.
С факта, че в заявлението –
декларация, с която ответникът е поискал отпускането на ****, в графата
изискваща деклариране на обстоятелството за регистриран ли е като едноличен
търговец, ответникът саморъчно е отбелязал, че не е регистриран, въпреки
наличието на регистрация, като по този начин е осъществил състава на чл. 14,
ал. 5 ЗСП. Съгласно цитираната норма получилите недобросъвестно социална помощ
се лишават от такава за срок не по дълъг от две години на първо място. Във
връзка с това била издадена Заповед ****/19.11.2019 г. за лишаване от правото
на **** до възстановяване на дължимата сума.
На второ място, в хипотезата на чл.
14а, ал. 3 от ЗСП лицата, получили недобросъвестно социална помощ, следва да
възстановят същата, което става въз основа на издадена заповед. Като не бил
декларирал факта, че е бил регистриран като едноличен търговец, ответникът
недобросъвестно е получил социална помощи за отопление, поради което следва да
ги възстанови.
Съгласно изискванията на чл. 6 от
Наредбата № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за
условията и реда за отпускане на **** недобросъвестно получената целева помощ
подлежи на установяване и връщане по реда на чл. 14а и чл. 14б от Закона за
социалното подпомагане /ЗСП/. В тази връзка била издадена Заповед на Д. на
Агенция за социално подпомагане – гр. С. за извършване на проверка за
установяване на наличие на недобросъвестно получени помощи. От проверката били
изготвен констативен протокол, който бил връчен на ответникът на 12.11.2019 г.
Издадена била Заповед на Д. на ДСП - С. от 19.11.2019 г. за възстановяване на недобросъвестно получената
целева помощ. Заповедта е била връчена на ответника на 26.11.2019 г.
На 27.04.2020 г. била изпратена покана
за доброволно изпълнение по пощата, която е била получена на 29.04.2020 г. В
същата бил даден срок 7 дни да върне получената целева помощ.
Твърди се, че по административен ред
са предприети мерки за събиране на вземането по съдебен ред, поради което било
подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и било
образувано частна гражданско дело № 6609/2020 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, по което от длъжникът подал възражение. Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил
отговор от М.К., с който оспорва исковата молба. Твърди, че бил регистриран
като едноличен търговец, но фирма не осъществявала дейност, поради което моли
да бъде отхвърлен предявеният иск.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От приложеното ч.гр.д. № 6609/ 2020 г.
на ПдРС се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на
парично вземане по чл. 410 ГПК против ответника за следните суми: : сумата от 465,90 лева главница, както и сумата от
28,47 лева - обезщетение за забавено
плащане за периода от 04.11.2019 г. до 10.06.2020 г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на заявлението в съда, а именно – 11.06.2020 г. до
окончателното погасяване. Срещу заповедта е постъпило възражение от длъжника,
подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, като след това ищецът е предявил иск по
чл. 422 ГПК за установяване на вземането си. Искът е предявен в срока по чл.
415, ал. 4 ГПК.
Видно от
приложените по делото писмени доказателства: заявление- декларация лицето М.К.
е подадено заявление – декларация за отпускане на **** с твърдо гориво /в пари/
с вх. № ****/20.08.2019 г., като в нея е посочил, че не е регистриран като
ЕТ. Със Заповед №ЗСП/****/11.09.2019 г.
на Д. на ДСП – гр. С. на ответника е отпуската **** с твърдо гориво /в пари/ за
отоплителен сезон 2019/2020 г. в размер на 465,90 лв., като сумата е била
изпратена на ответника по посочената от него банкова сметка.
На. 04.11.2019 г. е получена справка
от ТД на НАП – гр. Пловдив, от която е установено, че ответникът бил
регистриран като едноличен търговец. Поради това е била издадена Заповед ****/19.11.2019
г. за лишаване от правото на **** до възстановяване на дължимата сума, като със
Заповед №Д-****/19.11.2019 г. е наредено ответникът да възстанови сумата от
общо 465,90 лв.
Била изпратена покана за доброволно
изпълнение по пощата на 27.04.2020 г., която е била получена на 29.04.2020 г. В
същата бил даден срок 7 дни да върне получената целева помощ.
Ответникът
на 01,10,2020 г. и на 02,12,2020 г. е платил по 60 лв. или общо 120 лв. на
ищеца.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира следното:
От събраните по делото доказателства
се установява, че въз основа на подадено от ответника заявление за отпускане на
**** с твърдо гориво /в пари/, със Заповед №ЗСП/****/11.09.2019 г. на Д. на ДСП
– гр. С. на ответника е отпуската **** с твърдо гориво /в пари/ за отоплителен
сезон 2019/2020 г. в размер на 465,90 лв., като сумата е била изпратена на
ответника по посочената от него банкова сметка. ***, че ответникът е
регистриран като ЕТ, е била издадена Заповед ***/19.11.2019 г. за лишаване от
правото на **** до възстановяване на дължимата сума, като със Заповед №*****/19.11.2019
г. е наредено ответникът да възстанови сумата от общо 465,90 лв.
Разпоредбата на чл. 14а. ЗСП
предвижда, че ри сигнал за недобросъвестно получени средства от социални помощи
или по преценка на Д. на съответната дирекция "Социално подпомагане"
се извършва проверка от длъжностно лице на дирекцията –ал. 1. За резултатите от
проверката длъжностното лице по ал. 1 съставя констативен протокол, който
предоставя в тридневен срок на Д. на дирекцията "Социално подпомагане"-
ал. 2. В случай на констатирана
недобросъвестност директорът на дирекция "Социално подпомагане"
издава мотивирана заповед за възстановяване на получената социална помощ заедно
със законната лихва – ал. 3
Правната норма на чл. 14б , ал. 1 ЗСП
предвижда, че заповедта по чл. 14а, ал. 3 подлежи на обжалване по реда на
Административнопроцесуалния кодекс в 7-дневен срок от деня на получаването.
Обжалването спира изпълнението, като не се допуска предварително изпълнение.
След като ответникът е получил недобросъвестно
**** с твърдо гориво /в пари/ за отоплителен сезон 2019/2020 г. в размер на
465,90 лв. и тази недобросъвестност е констатирана от директорът на дирекция "Социално
подпомагане" с мотивирана заповед за възстановяване на получената социална
помощ, която е влязла в законна сила, предявения главен иск е доказан по
основание и размер.
В
хода на производството ответникът е платил 120 лв. Този факт следва да бъде
зачетен по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК. Поради гореизложеното така
предявения иск следва да се уважи за сумата от 345,90 лв., а за разликата над
уважения до пълно предявения размер следва да се отхвърли, като платен в хода
на процеса.
Основателен е и акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД, тъй
като чл. 14а, ал. 3 ЗСП предвижда, че се възстановява
получената социална помощ заедно със законната лихва.
Поради това в заключение следва да се
приеме, че в полза на ищеца съществуват вземания за главница и лихви, по
отношение на които претенции вече е била издадена заповед за изпълнение.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода от спора, на основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълния
им размер, доколкото исковете са изцяло уважени. Разноските надлежно се
претендират и са налице доказателства, че те са реално направени. В тях се
включват внесената държавна такса в размер на 50 лв. В заповедното производство
не са претендирани и присъждани разноски, поради това такива не следва да се
присъждат на ищеца.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че М.З.К.
с ЕГН ********** ***, дължи на Агенция за Социално подпомагане, БУЛСТАТ:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Триадица № 2
сумата от 345,90 лв. - главница, представляваща неплатени задължения по заповед за
възстановяване на недобросъвестно получена помощ от 19.11.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата
до пълния предявен размер от 465,90 лв., сумата от 28,47 лева - обезщетение за забавено плащане за периода от
04.11.2019 г. до 10.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 11.06.2020 г. до изплащане на вземането, за които вземания Агенция
за Социално подпомагане се е снабдила
със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
6609 по описа на Районен съд – Пловдив
за 2020 г.
ОСЪЖДА М.З.К. с ЕГН ********** *** да
заплати на Агенция за Социално подпомагане, БУЛСТАТ: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Триадица № 2, направените по делото
разноски в размер на 50 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Николай Стоянов
Вярно с
оригинала!
РЦ