№ 109
гр. Берковица, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-Т.
при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-Т. Административно
наказателно дело № 20241610200194 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 12-2400028/ 18.04.2024 г. на Директор
Дирекция ”Инспекция по труда” - Монтана на „Вип Консулт Инженеринг“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град Варна, ж.к.
Владислав Варненчик, бл. 204, вх. 1, ет. 1, ап. 4, с представляващ П.Д.Х., в
качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на
2000 /две хиляди/ лева за административно нарушение по смисъла на чл. 62,
ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414,
ал. 3 от КТ.
В жалбата си въззивникът твърди, че на 27.06.2024 г. изпратил заявление
до Директора на Д ИТ Монтана за издаване на удостоверение за надеждност,
тъй като дружеството спечелило обществена поръчка и процедурата била на
етап подписване на договор. Едва с издаването на това удостоверение, на
28.06.2024 г. „Вип Консулт Инженеринг“ ЕООД установило, че има издадени
наказателни постановления за допуснато нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ.
Твърди че до момента на подаване на жалбата, процесното НП не е връчено по
надлежния ред на представляващ/ управляващ дружеството или на
упълномощен законен представител. Моли НП да бъде отменено, поради
1
съществени нарушения на процесуалните правила, а в условията на
евентуалност отправя искане за изменение на същото с определяне на санкция
в минимален размер, поради липса на утежняващи обстоятелства и вреди
последици.
В съдебно заседание въззивното дружество се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител в лицето на адв. Р. М. Б., която
заявява, че поддържа жалбата и оспорва фактическата обстановка. Във фазата
по съществото на делото сочи, че поддържа изцяло подадената жалба и моли
НП да бъде отменено на основанията посочени в нея. Навежда съществени
процесуални нарушения, които не могат да бъдат санирани, както и липса на
годни доказателства. Представя и писмени бележки в същата насока. Моли за
присъждане на сторените в производството разноски.
Процесуалният представител на въззиваемата страна заявява, че оспорва
жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно издадено. Отправя искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, както и адвокатското възнаграждение за
ответната страна в минимален размер.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното: На 07.12.2023 год. в
14:15 ч. служители на Дирекция „ИТ“ Монтана извършили проверка по
работни места на строителен обект „ремонт и реконструкция на Корпус 3 на
СУ „Иван Вазов“, находящ се в град Вършец, ул.“ Серафим Георгиев „№ 12. В
хода на проверката на място на строителния обект проверяващите установили,
че строежът се осъществява от въззивното дружество – „Вип Консулт
Инженеринг“ ЕООД, а в обекта заварили лицето Исидор Красимиров
Николов, който извършвал трудова дейност в помещенията на сградата. На
последния била предоставена за попълване информация/ сведение за
работещите в обекта, която той попълнил като посочил, че работи за
въззивното дружество на длъжност „строителен работник“, с работно време
от 8,00 до 17,00 часа и няма сключен трудов договор.
С призовка на основание чл. 45, ал.1 от АПК с изх. № 23097652 били
изискани трудовите досиета на работещите в обекта и договорености с други
изпълнители в обекта (при наличието на такива). На 18.12.2023 г. по
електронната поща били получени част от изисканите документи, в които не
2
бил представен трудов договор с горецитираното лице. При справка в
регистъра на НАП за уведомления по чл. 62 от КТ, лицето нямало
регистриран трудов договор с „Вип Консулт Инженеринг” ЕООД - Варна.
С оглед гореизложеното било установено, че „Вип Консулт Инженеринг”
ЕООД - Варна в качеството си на работодател е извършило нарушение на
трудовото законодателство, като не е сключило писмен трудов договор с
Исидор Красимиров Николов за предоставената от него работна сила в полза
на дружеството, в обект изпълняван от дружеството.
С писмо изх. № 24001827/10.01.2024 г. на дружеството била изпратена
по седалище и адрес на управление покана за съставяне на АУАН на дата
09.02.2024 г. в 14:00 часа. На визираната в поканата дата 09.02.2024 г., не се е
явил представител на дружеството, без да сочи уважителна причина за
неявяването си, поради, което и административно наказващия орган е
приложил разпоредбата на чл. 416, ал. 3 от КТ, съгласно който: Актът за
установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя лично
срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с
препоръчано писмо с обратна разписка. Ако лицето не бъде намерено на
адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота, връчването
се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ
на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на съответния
орган. АУАН отново не е получен по адрес и седалище на дружеството, поради
което с писмо изх. № 24020740/26.03.2024 г. АУАН е качен на таблото на
Дирекция „ИТ” - Монтана, както и с Протокол за публикуване на съобщения
по КТ, АПК, ЗАНН, Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност на
интернет страницата на ИА ГИТ с № ДОК 24004473/26.03.2024 г.
В срока по чл. 44 от ЗАНН „Вип Консулт Инженеринг” ЕООД – Варна
не се е възползвало от правото си да направи писмени възражения по така
съставения акт и да приложи писмени доказателства, ако има такива.
На 18.04.2024 год., въз основа на акта Директорът на „Дирекция
инспекция по труда“ – Монтана, като възприел изцяло констатациите описани
в АУАН, издал обжалваното НП, като приел, че въззивното дружество е
нарушило разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ и му наложил административно
наказание имуществена санкция в размер на 2000 лв. на основание чл. 414,
ал.3 от КТ.
В съдебно заседание като свидетел са разпитани актосъставителя Л. К. Р.
и свидетелите С. О. Ш. и М. К. Т., които в показанията си възпроизвеждат
констатациите, отразени в акта с нужната конкретика.
Като писмени доказателства към АНП са приложени: Пълномощно,
Удостоверение, Писмо, Молба за издаване на удостоверение за надеждност,
3
Писмо, Договор за възлагане на СМР, Договор за строителство, Заповед,
Споразумение, Извлечение за период, НП, Писмено становище, АУАН,
Известие за доставяне, Булпост, Покана, Известие за доставяне, Писмо,
Протокол, Призовка, Сведение за работещи на обект, Известие за доставяне,
Булпост, Копие на пощенски плик.
Горните обстоятелства съдът приема за установени въз основа на всички
събрани по делото доказателства, както писмени така и гласни, които
преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни
изводи.
След преценка на събраните по делото доказателства и осъществявайки
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на атакувания
акт относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание съдът, прави следните правни
изводи: Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради
което и е приета от съда за разглеждане. Разгледана по същество съдът счете
жалбата за основателна по следните съображения: събраните по делото
доказателства не сочат по безспорен и категоричен начин на осъществено от
страна на въззивното дружество нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ или с други
думи административно наказателното обвинение се явява недоказано.
Съдът намира, че жалбата е депозирана в законоустановения срок, тъй като
АНО не е ангажирал доказателства за редовното връчване на НП.
Съдът приема че между страните липсва спор относно адреса на
жалбоподателя- гр. Варна, ж.к. Владислав Варненчик, бл. 204, вх. 1, ет. 1, ап.
4- адреса отбелязан в НП и фигуриращ в Търговския регистър и понастоящем.
Съгласно чл. 58 ал. 2 от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посочения
от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва
това върху НП и то се счита за връчено от деня на отбелязването. В случая
заверено копие на оригинал на НП /приложен по преписката/ не съдържа
отбелязване, че лицето не е намерено на посочения адрес. Настоящата
инстанция счита че не са изпълнени предпоставките визирани в нормата на чл.
58 ал. 2 от ЗАНН, за да се приеме че следва да се приложи посочената норма.
На първо място, липсва отбелязване в НП на коя дата жалбоподателя е бил
търсен на посочения адрес за връчване на НП, както и отбелязване че не е
открит на адреса. Първото има значение за установяване факта на влизане на
4
НП в сила, тъй като съгласно чл. 58 ал. 2 от ЗАНН дата отбелязана върху НП
доказва че органа е извършил опит да го връчи на наказаното лице. От което
следва, че от тази дата започва да тече и определеният от законодателят 14-
дневеи срок за обжалването му пред въззивната инстанция. И едва след
изтичане на този срок и ако НП не е обжалвано от нарушителя, НП влиза в
сила. В настоящия случай липсва отбелязване в НП кога според АНО същото
е връчено и влязло в сила, тъй като очевидно АНО го е приел за влязло в
законна сила щом го е изпратил за събиране по принудителен път. НП би
влязло в сила едва след изтичане на 14- дневния срок, считано от датата на
отбелязване върху НП че нарушителят не е открит на посоченият от него
адрес. НП би влязло в сила обаче, само ако е било редовно връчено и
необжалвано в срок. В случая НП не е било редовно връчено. Отбелязване в
НП по смисъла на чл. 58 ал. 2 от ЗАНН не е направено. Съгласно тази норма,
отбелязването следва да е освен, че лицето не е намерено на посочения от него
адрес, което както съдът посочи по-горе липсва, но така и че новият му адрес е
неизвестен. Посочената правна норма съдържа две кумулативни
предпоставки: ненамиране на нарушителя на посочения от него адрес и
новият му адрес да е неизвестен. Следва и двете предпоставки да са налице, за
да се счита че състава на нормата на чл. 58 ал. 2 от ЗАНН е изпълнена.
Липсват и двете предпоставки - органа не е посочил в НП начинът на
връчване, респективно причините довели до невръчването му на
жалбоподателя и не е извършил необходимите действия за да установи, че
адресът на лицето е неизвестен. Съдът намира също така, че изпращането
писмо с обратна разписка не е достатъчно за да обоснове извод, че лицето не е
намерено на адреса. Видно от приложеното известие за доставяне, Български
пощи удостоверяват на 13.05.2024г. че „пратката е непотърсена“. От това
отбелязване няма как да се приеме, не само, че адресатът не е намерен на
адреса, а и че има нов адрес, неизвестен никому. Съобразно разпоредбата на
чл. 36, ал. 1, т. 2 от Закона за пощенските услуги условията за доставянето на
пощенските пратки и на пощенските колети се определят с общи правила,
изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията. Съобразно
разпоредбата на чл. 5, ал. 1 и 2 от Общите правила за условията за доставяне
на пощенските пратки и пощенските колети препоръчаните пощенски пратки
се доставят на адреса на получателя срещу подпис. Препоръчаните пощенски
пратки може да се доставят на лице, пълнолетен член на домакинството на
5
получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ
за самоличност, като в служебните документи се вписват трите имена на
лицето, получило пратката. Когато при посещението на адреса поради
отсъствие на получателя по ал. 1 или лицето по ал. 2 пощенската пратка не
може да бъде доставена, в пощенската кутия се оставя писмено служебно
известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в
пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор, не по- кратък от
20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в пощенската служба
за доставяне. Броят на служебните известия и времевият интервал на
уведомяване на получателите се определят от пощенските оператори в общите
условия на договора с потребителите, като броят на служебните известия е не
по-малък от две.
Анализът на цитираната разпоредба обосновава извод, че препоръчано
писмо с известие за доставяне може да бъде върнато от пощите с формалната
причина „непотърсено” и „отсъства“, съобразно правилата на оператора.
Обстоятелството, че получателят на писмото не се е явил в съответния
пощенски клон да го получи, при спазване на цитираната разпоредба на чл. 5,
ал. 3 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и
пощенските колети, освобождава пощите от задължението им отново да
търсят получателя на адреса. При това положение не може да се обоснове
извод, че препоръчаното писмо, върнато от пощите по причина
„непотърсено”, осъществява хипотезата на чл. 58, ал. 2, пр. 1 от ЗАНН -
нарушителят не е намерен на посочения от него адрес. Отбелязването от
страна на приемащата пощенска станция, че ’’пратката не е потърсена от
получателя” не следва да бъде тълкувано в смисъл, че лицето е непознато на
този адрес, респ. че се е преместило на друг адрес или е заминало. Понятието
„адресатът е заминал” включва отсъствие на лицето за по- продължителен
период /макар без смяна на адреса/ и предпоставя наличието не на инцидентно
/временно/ отсъствие, каквото представлява отсъствието в два, макар и
непоследователни дни. Поради това настоящият въззивен състав намира, че
НП не е връчено редовно /по разписан в закона ред при наличие на
разписаните предпоставки/ на жалбоподателя и до датата на съдебното
заседание, поради което въззивната му жалба не би могла да се явява
просрочена. Последната е депозирана пред РС- Берковица на 09.07.2024г.,
след случайно узнаване за издаденото НП и предвид липсата на годни
6
доказателства по преписката за редовното връчване на НП, съдът счита
същата за подадена в срок. В горния смисъл изобилства практика на
касационната инстанция по идентични казуси.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
издадено в нарушение на закона, същото страда от пороци, които го правят
процесуално недопустимо и като такова следва да бъде отменено.
По разноските.
Жалбоподателят е направил изрично искане за присъждане на разноски в
размер на 600 лева, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение. По
делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния
претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие,
приложен към жалбата, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в
брой на 29.10.2024 г. Следователно претенцията е основателна в пълния си
размер.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т. 1 от ЗАНН Берковският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 12-2400028/ 18.04.2024 г. на
Директор Дирекция ”Инспекция по труда” - Монтана, с което на
„Вип Консулт Инженеринг“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: град Варна, ж.к. Владислав Варненчик, бл. 204, вх. 1, ет. 1, ап. 4, с
представляващ П.Д.Х., в качеството му на работодател, на основание чл. 416,
ал. 5, връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушаване нормата на чл. 62,
ал. 1 от КТ.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция
по труда” Монтана, с адрес: град Монтана, пл. „Жеравица” № 5, ет. 3, ДА
ЗАПЛАТИ на „Вип Консулт Инженеринг“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: град Варна, ж.к. Владислав Варненчик, бл. 204, вх. 1, ет.
1, ап. 4, с представляващ П.Д.Х., сумата от 600 лева, представляваща разноски
за адвокатско възнаграждение по АНД № 194/2024 година на Районен съд –
7
Берковица.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр. Монтана в 14-дневен срок от получаване на
съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
8