Р Е Ш
Е Н И
Е
№ ...........
град Шумен, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното
заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра
Бойн
при секретаря Ив.Велчева
и с участие на прокурор В.Радева
от ШОП
като разгледа докладваното от
съдия Б.Бойн КАНД № 175 по описа за 2021г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63
ал.1 изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и
чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на „Н.Т.Г.“ ООД- ***, депозирана чрез адвокат И.Г. от Адвокатска колегия
– Шумен, срещу Решение №260162/17.05.2021г. на Районен съд– Шумен,
постановено по АНД № 2311/2020г. по описа на съда. С
оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 23-0001043 от 25.11.2020г. на началник на отдел „Контрол“ в
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“- гр. Варна, с което на „Н.Т.Г.“
ООД, *** е наложена “имуществена
санкция” в размер на 3000 /три хиляди/
лева на основание чл.96г ал.1 предл 2 от Закон за автомобилните превози /ЗАвП/
за нарушение по чл. 96г ал. 1 предл. 2 от ЗАвП. В жалбата се твърди, че
въззивният съд не е изложил мотиви по всички направени в жалбата възражения.
Сочи се още, че не е изрично уточнено в какво точно се изразява
допустителството на санкционираното юридическо лице- дали е било възложено с
командировъчна заповед, осъществено документално товарене на стока, предоставено
превозно средство, както и не е приложен правилно относимия материален закон
към казуса, който бил Наредба №11/31.10.2002г. на МТС и Наредба
№36/15.05.2006г. С оглед на тези съображения се иска настоящата инстанция да
постанови решение, с което да отмени обжалваното решение, както и да отмени
потвърденото с него наказателно постановление. Претендира присъждане на
разноски. В открито съдебно заседание, редовно призован не изпраща процесуален
представител. Депозира писмена защита, в която поддържа жалбата си и в
условията на алтернативност, моли да бъде спряно производството до произнасяне
относно изискването на ЕК за това, че въведеното изискване за психологически
изследвания е незаконосъобразно съгласно Директива 2006/126 на ЕС.
Ответникът по касация- РД „АА“ гр.Варна също
не изпраща процесуален представител в открито съдебно заседание, като изразява
становище за неоснователност на жалбата в депозиран на 21.06.2021г. отговор.
Представителят на Шуменска окръжна
прокуратура намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество-
за неоснователна. Смята, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно,
поради което предлага то да бъде потвърдено.
Настоящата съдебна инстанция, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право
и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал. 1 от АПК
и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата
се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:
С обжалваното решение е потвърдено Наказателно
постановление № 23-0001043/25.11.2020год. на Началник на отдел“Контрол“ при РД
„АА“- гр.Варна, с което на основание чл.53 от ЗАНН за нарушение на чл.96г ал.1
предл.2 от Закона за автомобилните превози/ЗАвП/ на касатора е наложено
административно наказание „имуществена санкция“.
Въззивният съд е приел за
установено от фактическа страна, че на 24.10.2019г. в гр.Шумен, жалбоподателят
в качеството му на превозвач, притежаващ лиценз на Общността за международен
превоз на товари е допуснал до
управление на товарен автомобил „Даф“, кат. №3, с рег. №..., с който е извършен
международен превоз на товари, водачът С.И.Г., който не отговаря на
изискванията за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл.152 ал.1
т.2 от ЗДвП, уредени в чл.7а ал.2 предл.3 от ЗАвП. Водачът бил без валидно
удостоверение след дата 05.08.2017г., като до момента на приключване на
проверката няма издадено ново удостоверение за психологическа годност. За така установеното
нарушение бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия
А-2019 №
277004/02.09.2020г., в който като нарушена била посочена разпоредбата на чл.96г
ал.1 предл.2 от ЗАвП. Актът бил връчен на управителя на дружеството превозвач- В.Г.и
подписан от него с възражения, които не били конкретно посочени. Впоследствие не
било депозирано писмено възражение в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на
така съставения акт и материалите в административно-наказателната преписка било
издадено процесното Наказателно постановление.
Въззивният съд е установил, че при съставянето
на акта за установяване на административно нарушение и издаването на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник на
отдел „Контрол“ в РД „АА“ гр.Варна, длъжностно лице по чл.92 ал.2 от ЗАвП,
чл.189 ал.12 от ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление,
нарушението е било описано пълно и ясно, като са били посочени всички елементи
от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него
обстоятелства.
Настоящият съдебен състав споделя,
установената от съда фактическа обстановка и направените въз основа на нея
правни изводи.
„Н.Т.Г.“
ООД- *** е санкционирано за нарушение на разпоредбата на чл.96г ал.1 предл.2 от
ЗАвП, според която, който допусне водач, който не отговаря на някое от
изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз
за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция
в размер 3000 лв. Съгласно чл.7а ал.2 предл.3 от ЗАвП, лицензираните превозвачи
могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят
на изискванията за психологическа годност, определени с наредбите по чл.7 ал.3
и чл.12б ал.1 от този закон и чл.152 ал.1 т.2 от Закона за движението по
пътищата. Според чл. 57 ал.1 от Наредба №11
от 31.10.2002г., лицето по чл.2 ал.1- лицензираният превозвач допуска до
управление на превозните средства за международни превози на пътници и товари
само водачи, които са психологически годни, а според чл.58 ал.1 т.3 от същата
наредба, тази годност се доказва от водачите чрез притежаването на валидно
удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл.152 ал.1
т.2 от ЗДвП. Начинът на издаване и реквизитите на това удостоверение са
регламентирани в глава шеста от Наредба № 36 от 15.05.2006г. за изискванията за психологическа
годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на
кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на
МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за
регистрация за извършване на психологически изследвания.
В конкретния случай по делото е
безспорно е установено, че на 24.10.2019г. касаторът е имал качество на
превозвач, притежаващ лиценз на Общността № 0710, валиден до 13.06.2027г. и в
това си качество и на основание CMR от същата дата, извършил международен
превоз на товари с товарен автомобил, като водачът Г. не е притежавал валидно
удостоверение за психологическа годност. Фактите били установени при
извършената проверка на документи, при която били съобразени Справка от 20.08.2020г.
в Регистър на психологическите изследвания на водачите за явяванията на
психологическо изследване на водача, от която е видно, че издаденото на водача Г.
удостоверение от 08.05.2014г. е било валидно до 08.05.2017г., като към датата
на извършения превоз– 24.10.2019г. за същия е липсвало удостоверение за
психологическа пригодност; разпечатка от дигитална карта на водача и копие на
трудов договор №27 от 12.04.2018г. При така събраните в
административнонаказателното производство доказателства, обосновано въззивният
съд е приел, че е налице осъществено нарушение по чл.96г ал.1 предл.2 от ЗАвП,
във връзка с чл.7а ал.2 предложение 3 от ЗАвП от превозвача.
По отношение на възражението за приложим друг
материален закон относно процесното нарушение, съдът намира същото за
неоснователно. Разпоредбите на чл.96г ал.1 предл.2 от ЗАвП, във връзка с чл.7а
ал.2 предложение 3 от ЗАвП и сочените от жалбоподателя като нарушени Наредба
№11/31.10.2002г. и Наредба №36 от 15.05.2006г. за изискванията за
психологическа годност визират различни правни задължения за различни субекти и
фактическия състав на първата изисква лицензираните превозвачи, какъвто е и
касаторът, да осъществява превоз на товари само с водачи, които отговарят на
изискванията за психологическа годност, а втората детайлизира това изискване,
но не предвижда административно-наказателни разпоредби, а третия нормативен акт
урежда процедурата за снабдяването с удостоверение за психологическа годност от
водачите. В случая непосочването на конкретен текст от двете наредби не
съставлява отменително основание, доколкото изискването за извършване на превоз
единствено от водачи, отговарящи на условията за психологическа годност, е
закрепено изрично в чл.7а ал.2 от ЗАвтП,
като приложеният административнонаказателен състав санкционира именно неговото
неизпълнение. Следователно при констатираната липса на валидно удостоверение за
психологическа годност на водача и допуснатото извършване на превоза на товари
от негова страна, се налага извод, че са били налице условията за ангажиране на
отговорността на касатора по реда на чл.96г ал. 1 предл. 2 от ЗАвП, като АУАН и
НП съдържат всички елементи на фактическия състав на разпоредбата. В този
смисъл е практиката на настоящия съд- КАНД № 141/2021г. по сходен казус и КАНД
№123/2021г. между настоящите страни по идентичен казус с друг водач на
превозвача.
По
отношение на изложеното в писмената защита на жалбоподателя, че при издаване на
свидетелството за управление, психологическата годност на водача е била
съобразена, съгласно Директива 2006/126/ЕО на Европейския Парламент
и на Съвета от
20 декември 2006
година относно свидетелства за
управление на превозни
средства и наложеното изискване към българските водачи за по-строги
минимални стандарти за психическа годност ги поставя в по-неблагоприятно
положение, съдът го намира за неоснователно. Директивата регулира условията за
издаване на свидетелства за управление на превозни средства, като по-конкретно
предвижда свидетелства за управление да не се издават или подновяват на кандидати или
водачи, страдащи от психична заболявания, като единствено
определя минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на
превозни средства, като не ограничава
държавите да налагат по-строги стандарти. Предвижда още създаването на
унифициран образец и взаимното признаване на правоспособността между
държавите-членки, като същата е транспонирана в ЗДвП, съгласно § 35 т.3 от
закона. Според §9 от Директивата, доказателство
за наличие на съответствие на
водачите на превозни средства, които се използват за транспорт на пътници или
стоки с минималните
стандарти за физическа и умствена годност за управление на
превозно средство, следва да се
предоставя, когато свидетелството се
издава и периодично след това. Този редовен контрол
съгласно националните
правила за съответствие
с минималните стандарти цели да допринесе за
свободното движение на
хора, да избегне нарушаването на
конкуренцията и по-добре да взема предвид специфичната отговорност на водачите
на такива превозни средства. Съгласно Приложение III т.4 от Директивата „Минимални изисквания за физическа и психическа
годност за управление
на превозно средство“, кандидатите преминават
медицински преглед преди
свидетелството за управление С да
им бъде издадено за
първи път и след това преминават периодични медицински прегледи съгласно предвиденото
в националното законодателство. Следователно няма пречка
всяка държава-членка да налага допълнителни по-строги изисквания към водачите по
отношение на времето на извършване на периодичния преглед.
След съобразяване на Директивата и
националното законодателство, съдът намира, че липсва колизия между тях и не
може да се приеме, че след като водачът има редовно издадено СУМПС за съответната
категория, той е преминал успешно психологическо изследване, което удостоверява
и психологическата му годност за целия срок на валидност на свидетелството. В
Наредба № 36 в чл.8 ал.2 е предвидено, че удостоверението за психологическа
годност е със срок на валидност 3 години и съответно 1 година за някои хипотези,
при които свидетелството за управление е било отнето по
административно-наказателен ред или водачите са лишени от право да управляват
МПС на основание чл.174 ал.2 ЗДвП и чл.343г
от Наказателния кодекс, или водачът е навършил 65г. възраст, които без съмнение
се отнасят и до професионалните шофьори. Съгласно чл.51 ал.4 от Закон за
българските лични документи, срокът на валидност на свидетелството за
управление на моторно превозно средство за категории С, СЕ, С1, С1Е е 5-
годишен срок. Следователно, законодателят изрично е направил разлика между
психологическата годност при издаване на СУМПС и необходимостта водач на МПС,
който извършва превоз на товари и пътници, да преминава през съответното
психологическо изследване на всеки 3 години, съответно 1 година, за да има
валидно удостоверение за психологическа годност. Поради това и съдът намира, че
възраженията в тази насока са неоснователни.
По отношение на направеното алтернативно
искане за спиране на производството, съдът намира, че същото е неконкретизирано
и не става ясно до произнасянето на кой орган или институция, и по кое дело,
следва да бъде спряно настоящото съдебно производство, поради което искането
следва да бъде отхвърлено.
Ограничен в пределите на
касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият
съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по
чл.218 ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на
атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното,
Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а
решението на Районен съд- гр.Шумен за правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде оставено в сила.
Липсват доказателства за сторени
деловодни разноски от страна на ответника, поради което искането за
присъждането им не следва да бъде уважено.
Водим от
горното и на основание 63 ал.1 изр.2 от ЗАНН и чл.221 ал.2 от АПК
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на КАНД № 175/2021 по
описа на ШАдмС до произнасяне относно изискването на Европейската Комисия за
това, че въведеното изискване за психологически изследвания е незаконосъобразно,
съгласно Директива 2006/126 на ЕС.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260162/17.05.2021г., постановено по АНД №2311/2020г.
по описа на Районен съд- гр.Шумен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................ ЧЛЕНОВЕ:
1. ...................
2. .......................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 27.09.2021 г.