РЕШЕНИЕ
Гр.Кърджали,
13.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийски районен съд в публичното
съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Невена Калинова
при секретаря Росица Петрова разгледа докладваното от съдията
гр.д. N 1185 по описа за 2019г. и
за да се произнесе, взе предвид:
Ищецът „Водоснабдяване и Канализация” ЕOOД гр.Хасково чрез адвокат пълномощник
твърди, че ответникът Ш.Р.О. като собственик /ползвател/ има открита партида за
водоснабден имот с адрес ***, с абонатен номер 317002 и е потребител на ВиК
услуги по смисъла на Наредба N 4 от 14.09.2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и кaнализационните системи, чл.3,
ал.1 т.3 от която предвижда, че потребители на ВиК услуги са собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на ползване на водоснабдяваните обекти,
разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение.Продажбата на ВиК услуги ищецът осъществява при
публично известни общи условия, одобрени от КЕВР, които влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им в един местен и един централен ежедневник,
и които имат силата на договор между страните, без да е необходимо приемането
им от потребителите, в случая това са публично известните Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите
на ВиК оператора, надлежно приети и оповестени съгласно чл.8 от Наредба
N 4 от 14.09.2004г..По силата на тези
общи условия ищецът като оператор предоставил на ответника като абонат ВиК
услуги на горепосочения имот и партида за периода от 30.12.2009г. до 28.02.2017г.
по фактури с номер, дата и стойност, описани в исковата молба, които не са
платени и са на обща стойност 759.78 лв..Поради просрочване на задълженията, дължима
е и мораторна лихва за забава върху главницата по всяка една фактура, на обща
стойност 366.41 лв. за периода от 30.01.2009г. до 15.05.2019г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното плащане на главницата, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N 814/2019г. на РС-Кърджали, и за
които вземания се предявява иска по чл.422, ал.1 от ГПК в изпълнение на
указанията на съда на основание чл.415, ал.1 т.2 от ГПК.Претендират се разноски
по делото.В съдебно заседание ищецът не се представлява и поддържа иска с
писмена молба чрез упълномощен адвокат.
Ответникът Ш.Р.О. в срока за отговор чрез назначения
му от съда особен представител оспорва иска като
неоснователен, при възражение, че не са налице доказателства, че ответникът е
абонат на ищеца, а именно да собственик на посочения имот и ползвател на
посочената партида; че ищецът предоставя ВиК услуги на основание посочените
публично известни общи условия за процесния период, както и, че претендираните
задължения преди датата 23.05.2016г. са погасени поради изтекла погасителна
давност и конкретно по посочените първи тридесет
и три фактури, първата с дата 31.07.2013г. и последната с дата 28.04.2016г.,
съответно на които е погасена и претендираната лихва, обезщетяваща забавата,
съгласно чл.111 б „в“ от ЗЗД, вр. чл.114, ал.1 от ЗЗД и чл.84, ал.1 от ЗЗД.Искът се оспорва и по останалите две фактури от 31.05.2016г. и от
28.02.2017г. поради липса на доказателства за реално изпълнение на задължението
на ищеца по количество и стойност. Искането е да се отхвърли иска. В
съдебно заседание особеният представител на ответника поддържа възраженията
срещу иска.
Районният съд като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:
Със Заповед N 360 от 17.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N 814/2019г. на РС-Кърджали, е разпоредено длъжникът Ш.Р.О. да заплати на
кредитора "Водоснабдяване и Канализация" ЕООД с ЕИК *********,
гр.Хасково, сумата 1 126.19 лв., от
която 759.78 лв. главница, представляваща стойността на услуги по
водоснабдяване, канализация и пречистване на водите, за периода от 30.12.2009г.
до 28.02.2017г. и 366.41 лв. законна
лихва за периода от 30.01.2010г. до 15.05.2019г. за неплащане в срок на цената
на услугите за партида 317002, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението-27.05.2019г. до окончателното й
изплащане, както и сумата 75 лв., представляваща разноски по делото, от която
25 лв. за държавна такса и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
По делото ответникът оспорва да е налице основание да е ползвател на
ВиК услуги за процесния период от 30.12.2009г. до 28.02.2017г. поради липса на
доказателства да е собственик на водоснабдения имот с адрес *** и ползвател на
ВиК партидата за същия с абонатен номер 317002.Представената от ищеца справка
от Служба вписвания-Хасково за периода от 01.01.1992г. до 08.07.2020г. и за
лицето Ш.Р.О. установява, че същото е собственик на процесния водоснабден имот
за периода от 29.12.2009г. до 13.08.2012г., както и за периода от 26.10.2016г.
до 15.06.2017г., при което и при липса на твърдения за периода от 14.08.2012г.
до 25.10.2016г. включ. ответникът да е ползвател да друго основание, предвид,
че за този период не е титуляр на правото на собственост на имота, искът е
неоснователен, тъй като както сам ищецът сочи основанието за възникване на
договор при публично известни общи условия е налице, ако потребителят на ВиК
услуги е собственик или лице, на което е учредено вещно право на ползване на
водоснабдяваните обекти.
За периода
от 30.12.2009г. до 13.08.2012г., през
който ответникът е собственик на водоснабдения имот, искът е просрочен като
погасен по давност.Съгласно чл.111 б „в“ от ЗЗД вземанията за наем, за лихви и
други периодични плащания, се погасяват с изтичане на тригодишна давност, но
при съобразяване на правилото на чл.114, ал.1 от ЗЗД, че давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2
от общите условия на ищеца, за които са представени доказателства за надлежното
им публикуване, ВиК операторът издава ежемесечни фактури при наличие на
консумация и/или служебно начисляване на количества, а потребителите са длъжни
да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок
след датата на фактуриране.Последната в посочения период фактура е издадена с
дата на 31.01.2012г., а следващата я е с дата 31.08.2012г. и след изтичането на
30 дни от издаването им, когато настъпва изискуемостта на вземането и съответно
възниква правото на кредитора то да се търси с обезщетение за забава, в т.ч. и
принудително, е изминал период по-дълъг от три години към датата, на която е
подадено от ищеца заявлението по чл.410 от ГПК-27.05.2019г., откогато се счита
предявен иска по чл.422, ал.1 от ГПК , с оглед която и вземането за цена на ВиК
услуги в периода от 30.12.2009г. до 13.08.2012г. е погасено за давност, защото
същата тече не по-късно от 01.10.2012г. - арг. от чл.114, ал.1 от ЗЗД.За това
кой е приложимият давностен срок съдът съобрази ТР 3/2011 от 18.05.2012г., с
което се прие, че понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл.111, б „в“
от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни или плащанията да са еднакви.Именно такива периодични
плащания са вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и доставчици на комуникационни услуги, за които се прилага
тригодшна давност по чл.111, б „в“ от ЗЗД.Съответно на погасените по давност
главни периодични вземания е погасяването по давност и на акцесорните им лихви
като обезщетения за забава, защото лихвоносни са само съществуващите парични
вземания - с погасяване на главното
вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар
давността за тях да не е изтекла-чл.119 от ЗЗД.
Извън така
посочените периоди и размери искът подлежи на частично уважаване съгласно чл.162
от ГПК, предвиждащ, че когато искът е установен в своето основание, но няма
достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или
взема заключение на вещо лице.За периода от 21.05.2016г. до 12.02.2017г. ищецът
издава на ответника фактура N **********/28.02.2017г., по
която начислява сумата 123 лв. с ДДС за 41 куб.м.. вода общо за целия период, през
който ответникът е собственик на водоснабдения имот само в периода от
26.10.2016г. до 12.02.2017г., при което съразмерно на времето, за което е
налице основание ответникът да е потребител на ВиК услуги, искът по преценка на
съда е основателен и доказан за сумата 50 лв., за която обезщетение за забава
се дължи, считано от 31.03.2017г. до 26.05.2019г. включ., което изчислено в
размер на законната лихва възлиза на сумата 10.93 лв., до които размери на
главница и обезщетение за забава се признае за съществуващо вземането на ищеца по
издадената заповед за изпълнение на парично задължение, в т.ч. със законна
лихва върху главницата от 50 лв., считано от 27.05.2019г. до окончателното й
изплащане.За да стигне до този извод, съдът съобрази, че за посочения период
ответникът е собственик на водоснабдения имот и съответно потребител на ВиК
услуги съгласно §1 т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационнните услуги/ЗРВКУ/, който съгласно чл.8 и чл.40, ал.1 от Наредба N
4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи е страна в правоотношението по предоставяне на ВиК
услуги и заплащане на тяхната стойност, което се урежда от публично известни
общи условия, каквито са представени по делото, в който случай не е необходимо
да бъде сключван индивидуален договор.Страни по правоотношението са ВиК
операторът и потребителят на услугите.В чл.3, ал.1 т.1 и т.2 от Наредбата
потребителите на услугите са дефинирани като собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени жилища и
нежилищни имоти.Съгласно тези разпоредби и публично известните Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператора –„Водоснабдяване и
Канализация“ ЕООД гр.Хасково, одобрени от ДКЕВР на основание чл.6, ал.1 т.5 от
ЗРВКУ с Решение N ОУ-09/11.08.2014г., публикувани във в-к.Новинар от 21.08.2014г.
и в-к.Хасковска Марица от 25.08.2014г., ищецът като оператор на В и К услуги
има сключен договор с потребителите на ВиК услуги, по който има задължение да
доставя вода за задоволяване на нуждите на потребителя от водоснабдителните
системи, а потребителят има задължение да заплаща услугите за обекта на
потребление/ползване/. За периода по фактура N **********/28.02.2017г., включващ
и периода от 26.10.2016г. до 12.02.2017г., данните по водомера на водоснабдения
имот са по реален отчет съгласно неоспореното по реда на чл.200, ал.3 от ГПК
заключение на ССчЕ, при липса на твърдения, а и данни за отправени от ответника
възражения пред ищеца за неправилен отчет на ползваните услуги, като видно от
карнета по партидата на имота отчетът е подписан от лицето, осигурило достъп до
същия.
Въз основа
на приетото, че договор между страните за ползване на ВиК услуги е сключен при
публично известни условия, и за услугите е налице реален отчет в период през
който ответникът е частично собственик на водоснабдения имот и на дата, към
която е собственик на същия, искът следва да се уважи за посочените по-горе
размери и периоди на главница и лихва на основание чл.162 от ГПК, като за разликата над тях се отхвърли по
изложените съображения за погасяването му по давност и за неоснователност
поради липса на правоотношение по доставка на ВиК услуги между ищеца и
ответника.
С
оглед крайния изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ищецът има право на разноски по делото
съразмерно на уважената част от иска. В настоящото производство той прави разноски
общо от 1 013.03 лв., от които 75 лв. за дължима държавна такса, 300 лв. за адвокатско възнаграждение, 330 лв.
за възнаграждение на вещо лице по назначената експертиза и 308.03 лв. за особен
представител на ответника, от които има право на 54.81 лв., а в заповедното
производство прави разноски за 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, от които има право на 4.06 лв., и които са в тежест на
ответника.
Мотивиран от изложеното,
Районният съд
РЕШИ :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Ш.Р.О. с ЕГН **********,***, че
"Водоснабдяване и Канализация" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Хасково, ул.Сакар 2, общ.Хасково, обл.Хасково, има парично вземане от Ш.Р.О. с ЕГН **********, в
размер на сумата 50 лв. главница, представляваща стойността на услуги по
водоснабдяване, канализация и пречистване на водите, за периода от 26.10.2016г.
до 28.02.2017г. за водоснабден имот с
адрес ***, партида
317002, и в размер на сумата 10.93 лв. обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 31.03.2017г. до 26.05.2019г. върху сумата 50 лв., ведно със
законната лихва върху главницата от 50 лв., считано от 27.05.2019г. - датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК и до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422, ал.1 от ГПК в останалата му част както следва: за
разликата над сумата 50 лв. и до пълния му предявен размер за главница от 759.78
лв. и за периода от 30.12.2009г. до 25.10.2016г. включ., както и за разликата
над сумата 10.93 лв. и до пълния му предявен размер за обезщетение за забава от
366.41 лв. и за периода от 30.01.2010г. до 30.03.2017г., за което вземане е
издадена Заповед N 360 от 17.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N 814/2019г. на РС-Кърджали.
ОСЪЖДА Ш.Р.О. с ЕГН **********,***, да заплати на "Водоснабдяване и Канализация" ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.Сакар 2,
общ.Хасково, обл.Хасково, сумата 54.81 лв., представляваща разноски по настоящото дело, и сумата 4.06
лв., представляваща разноски по заповедното ч.гр.д. N 814/2019г. на РС-Кърджали.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му.
Съдия: