№ 11
24.07.2020г., гр. Дряново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Дряновският районен съд в публично заседание на 24.06.2020г.,
в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МАРИЕТА СПАСОВА,
при секретаря Г. Генева, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 39/ 2020г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното :
Жалба
срещу наказателно постановление (НП) № 94-00-1435/ 18.02.2020г. на заместник –
министър на културата.
Жалбоподателят
***, представлявана от пълномощника адв. П.О. от САК обжалва издаденото НП,
като незаконосъобразно поради противоречие с материалноправните разпоредби,
съществени нарушения на административнонаказателните правила и неправилно
установено фактическа обстановка.
Твърдят,
че актът за установяване на административно нарушение (АУАН) бил съставен в
противоречие с разпоредбата на чл. 34, ал. 1, изр. 2, пр. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН). Актосъставителят приел, че е
осъществен фактическият състав на чл. 200, ал. 1 от ЗКН. В същото време не било
уточнено в коя от двете хипотези попада извършеното нарушение. Следвало да се
приеме, че за нарушение било прието одобряването на инвестиционните обекти без
предварителното им съгласуване по смисъла на ЗКН. Следователно нарушението било
извършено на 15.10.2018г. – датата на одобряване на инвестиционния проект от
страна на Главния архитект на ***. в този случай следвало да се приложи
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, тъй като АУАН бил съставен на 11.12.2019г.
– повече от една година след извършване на нарушението.
На
следващо място заявяват, че при съставянето на АУАН и НП били допуснати
нарушения по чл. 42, т. 5 и чл. 42, т. 6 от ЗАНН, свързани с посочване на
нарушените законови разпоредби и необходимите данни за свидетели при съставяне
на акта. Обстоятелствата, описани в НП, не кореспондирали с АУАН. В двата акта
били описани състави на различни нарушения. Макар деянието на *** да било
подробно описано, дадената правна квалификация била разнопосочна, което водело
до липсата на точно и ясно посочване на нарушените законови разпоредби. Пропуск
при съставянето на АУАН се явявало и неспазването на изискванията на чл. 42, т.
6 от ЗАНН. Актосъставителят посочил *** като нарушител, но цитираният код по
БУЛСТАТ не отговарял на данните на общината, вписани в регистъра. Същата грешка
била допусната при последващо издаване на НП.
Посочват,
че не било извършено нарушение от страна на ***. “Реализиране на инвестиционен
проект” в нарушение на чл. 82, ал. 1 от ЗКН, за което било предвидено
съответното наказание, можело да бъде извършено до влизане в сила на разрешение
за строеж или след отмяна на последното, какъвто не е настоящият случай.
При
издаване на АУАН и НП било нарушено изискването на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН,
тъй като не ставало ясно какво точно е нарушението на ***. Нямало описано
прецизно и точно нарушение, тъй като не бил изписан текстово точният и пълен
състав/съдържание на конкретното нарушение, съобразно с конкретното деяние от
действащия фактически състав на вменената като нарушена разпоредба на чл. 83,
ал. 1, б. “а” от ЗКН. От една страна като основание за наложената имуществена
санкция актосъставителят посочил разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от ЗКН. От друга
страна при съставяне на НП нарушението било категоризирано по чл. 200, ал. 1,
пр. 2 от ЗКН, което по своя характер представлявало формално нарушение.
Твърдят,
че наложеното наказание спрямо *** било завишено. В случая санкция в размер на
минимума, предвиден в закона, а именно – 15 000 лв. била справедлива и
достатъчна за постигане целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН. В процесното
НП не била посочена конкретната мотивировка защо случаят не е приет за
маловажен, а само формално е посочено, че не били налице предпоставките по чл.
28 от ЗАНН. Моли съда да отмени обжалваното НП, като присъди направените
разноски.
Ответник
жалбата – Министерство на културата, представлявани от пълномощника Н.А. –
юрисконсулт, считат, че подадената жалба е неоснователна. Не споделят довода,
наведен в жалбата, че АУАН бил съставен в противоречие с чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Твърдят, че в АУАН било посочено, че към момента на проверката 13.09.2019г.,
което е и датата на налагане на ПАМ за спиране на извършваните строително и
монтажни дейности от 13.09.2019г., съответно и крайна дата на извършване на
нарушението.
Не
споделят и довода, че нямало описано прецизно и точно нарушение, тъй като в
АУАН и по-късно в НП било посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 200, ал.
1, вр. чл. 83, ал. 1, т. 2, б. “а” и чл. 84 от ЗКН. Ако все пак имало някаква
неяснота, тя произхождала от действията на нарушителя. Навсякъде в
документацията се говорело за “временно стълбище”, а всъщност било изградено
стоманобетонно такова, здраво закрепено за земята.
Считат,
че при съставяне на АУАН и НП не било допуснато нарушение по чл. 42, т. 6 от ЗАНН, доколкото съществувала само една *** и пропускането на една нула от
цитирания код по БУЛСТАТ не представлявал съществено нарушение. Същото не
водело до нарушение правата на общината, още повече, че щом били обжалвали НП,
били наясно, че последното се отнася до тях.
Неприемливо
било и твърдението, че не било извършено нарушение от *** и че след влизане в
сила на разрешението за строеж и до отмяната му извършеното въз основа на него
строителство било законно и не представлявало “реализиране на инвестиционен
проект” по смисъла на чл. 200, ал. 1 от ЗКН. Общият закон ЗУТ и специалният ЗКН
изисквали предварително проведена съгласувателна процедура по ЗКН. Неслучайно
законодателят в чл. 232а, ал. 1 от ЗУТ предвидил административнонаказателна
разпоредба за длъжностно лице, което съгласува, одобри или издаде строителни
книжа или други актове, посочени в закон, в територии на културно-историческа
защита, без предварително съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗКН.
Посочват,
че наложеното наказание не било завишено. Административнонаказващият орган
подробно мотивирал защо налага имуществена санкция в размер на 17 000 лв. При
изготвяне на НП административнонаказващият орган подпобно се е мотивирал защо е
счел, че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Моли съда да
отхвърли подадената жалба и да потвърди изцяло издаденото НП от зам.-министър
на културата. Претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение. Правят
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна
на жалбоподателя.
По
делото се събраха писмени и гласни доказателства. От съвкупната им преценка
съдът намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
На 13.09.2020г.
била извършена проверка от св. арх. М. и св. Ш. – служители в ГД “ИОКН” при
Министерство на културата в поземлен имот 23947.501.860 по кадастралните
регистри на гр. Дряново и УПИ VII, кв. 75 по
регулационни план на гр. Дряново, собственост на ***. На място свидетелите са
установили, че общината е разрешила и изградила “Временно стълбище от ул. Ширка
№ 130”, представляващо стоманобетонно стълбище с цветарници, широчина 3,90 м. и
подпорна стена в имот УПИ VII. Стълбището
било от три височини по 12 броя стъпала с размери 16/ 30 см. Извършено било
монтиране на парапет на стълбището и пилони за осветление на стълбището, като
било констатирано наличието на одобрени технически инвестиционни проекти по
части : Архитектура, Конструкции, Електротехническа и Вертикално планиране на
12.10.2018г. от главен архитект на ***.
При
проверката по документи свидетелите установили, а и по същество не се оспорва
от жалбоподателя, че поземлен имот 23947.501.860 по кадастралните регистри на
гр. Дряново се намира в охранителна зона на Църква “Свети Николай”, гр. Дряново
със статут на архитектурно-строителен и художествен паметник на културата с
категория “Национално значение”. Жилищно-търговската сграда на ул. Шипка № 5
(нов номер 130) притежва статут на архитектурно-строителна недвижима културна
ценност, декларирана с писмо № 1539/ 23.05.1990г. на Националния институт за
паметниците на културата (НИПК), сега Национален институт за недвижимо културно
наследство (НИНКН), като архитектурно-строителен паметник на културата. Обектът
попадал и в границите на територия със статут на групова недвижима културна
ценност – ансамбъл “Главна улица” от Часовниковата кула до Братската могила,
включваща пространството на ул. “Шипка”, деклариран като групов паметник на
културата с писмо № 1539/ 23.05.1990г. на НИНКН. За констатациите от проверката
бил съставен Констативен протокол от 13.09.2019г. и издадена Принудителна
административна мярка да се спрат всякакви строителни и монтажни дейности в
посочения имот.
По
делото е приложено писмо изх. № 9400-5316/ 01.08.2019г. от директора на НИНКН,
в което се посочва, че в Националния документален архив на НИНКН се съхранява
проект за временно стълбище от ул. Шипка № 130 в ПИ 23947.501.860 и становище
на *** № 33-НН-272/ 03.07.2019г. (несъгласуван проект). Представено е и
описаното становище по чл. 84, ал. 8 ЗКН, видно от което Министерство на
културата не съгласува виза и технически проект за обект временно стълбище от
ул. Шипка № 130 в ПИ 23947.501.860, гр. Дряново, части : “Архитуктура” и
“Конструкции”. Видно от поставения входящ номер на *** същото е получено от тях
на 02.10.2019г.
Свидетелят
арх. М. съставил АУАН № 8/ 11.12.2019г. за констатираното нарушение. В същия е
посочено, че *** разрешила и в момента на проверката – 13.09.2019г., което е и
дата на издаване на ПАМ за спиране на строителните и монтажни дейности,
съответно и крайната дата за извършване на нарушението, фактически реализира
инвестиционен проект в защитена територия по ЗКН без съгласуване с Министерство
на културата и изгражда като възложител на “Временно стълбище от ул. Шипка №
130”, представляващо ст. Б. стълбище с цветарници, широчина 3,90 м. и подпорна
стена в имот УПИ VII, кв. 75 на ул. Шипка № 130,
гр. Дряново. Стълбището е от 3 височини по 12 бр. стъпала с размери 16/ 30 см.
монтиране на стълбището и пилони за осветление на стълбището, като по този
начин е реализиран фактическия състав на чл. 200, ал. 1 от ЗКН, която е
нарушената законова разпоредба. Актът бил съставен в присъствието на кмета на
общината, който го подписал без възражение. Разпитани в хода на съдебното
производство свидетелите М. и Ш. потвърждават констатациите в акта.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното НП № 94-00-1435/
18.02.2020г. на зам. министър на културата против общината жалбоподател за
нарушение по чл. 83, ал. 1, т. 2, б. “а” от ЗКН, вр. чл. 84 от ЗКН, а именно,
че инвестиционните проекти и исканията за намеси в защитени територии за
опазване на културно наследство се одобряват и строежите се изпълняват по реда
на Закона за устройство на територията след съгласуване по реда на чл. 84 от
ЗКН, с което е осъществен фактическият състав на чл. 200, ал. 1, предл. 2 от
ЗКН. Поради което на основание 200, ал.
1 ,предл. 2 от ЗКН, във вр. чл. 229, ал. 2, предл. 1 от ЗКН и чл. 53 и чл. 83
от ЗАНН за административно нарешение неспазване изискванията на чл. 83, ал. 1,
т. 2, б. “а” от ЗКН на *** е наложена имуществена санкция в размер на
17 000 лв.
По
отношение на установената фактическа обстановка, подробно описана по-горе съдът
изцяло кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, които прецени
като обективни, последователни и съответни на останалия приобщен доказателствен
материал. Като взаимнокореспондиращи си съдът прецени и писмените доказателства
по делото. Фактическата обстановка по делото не е предмет на спор между
страните, които спорят единствено по отношение наличието на допуснати нарушения
при издаване на АУАН и НП.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :
Жалбата
е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно лице (посочено в
атакуваното НП като нарушител), в установения от закона 7- дневен срок (от
връчване на НП) и до надлежния съд (по местоизвършване на твърдяното
нарушение). Разгледана по същество е основателна.
Съдът
установи, че обжалваното НП е издадено от компетентен орган и в кръга на
неговата служба, във връзка с което е представен заверен препис от Заповед № РД
09-267/ 19.05.2017 г. на Министъра на културата, с което заместник-министър А.Г.
е упълномощена да издава наказателни постановления съгласно чл. 229, ал. 2 от
ЗКН. АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на заповед
№ РД09-320/ 11.05.2018г. на Министъра на културата, с която арх. М. е
упълномощен да съставя актове за установяване на административни нарушения
съгласно разпоредбите на ЗКН и ЗАНН.
При
издаване на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
На
първо място административнонаказателната отговорност на *** е ангажирана на
основание разпоредбата на чл. 200, ал.
1 от ЗКН, която предвижда, че който реализира инвестиционен проект
или извършва намеса в защитени територии за опазване на културното наследство
без съгласуване в нарушение на чл. 83, се наказва с глоба в размер от 5000 до
10 000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена
санкция в размер от 15 000 до 30 000 лв., ако деянието не съставлява
престъпление. Конкретното основание в НП е посочено като чл. 200, ал.
1, предложение 2 от ЗКН, което следва да се отнесе към хипотезата на
осъществяване на административното нарушение чрез извършване на намеса в
защитени територии.
В НП обаче
от е посочено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 83, ал. 1, т. 2,
б. “а” от ЗКН, а именно, че инвестиционните проекти и искания за намеси в
защитени територии за опазване на културното наследство се одобряват и
строежите се изпълняват по реда на ЗКН, след съгласуване по реда на чл. 84, ал.
1 и 2 от ЗКН, както следва: в охранителни зони на единични културни ценности и
в границите на групови културни ценности, ако с режимите за опазване не е
определено друго: визи за проектиране и инвестиционни проекти по част
архитектура за: ново основно и допълващо застрояване, реконструкция,
надстрояване, пристрояване, ремонти и преустройства с промяна на външния вид на
строежите, а при археологически недвижими културни ценности - и проектите по
част "конструкции", както и проектите на транспортната и техническата
инфраструктура, включително и за сградните отклонения за присъединяване към
мрежите и съоръженията. Според настоящият състав на съда в разпоредбата са
предвидени две отделни хипотези - първата касае инвестиционни проекти, а
втората искания за намеси в защитени територии за опазване на културното
наследство.
В
обстоятелствената част на НП (на стр. 2 и стр. 5) е подробно описано, че
наличните инвестиционни проекти не са одобрени и са изпълнени в нарушение на
чл. 83, ал. 1, т. 2, б. “а” по реда на чл. 84 от ЗКН. Но не е посочено по какъв
начин общината е осъществила намеса в защитена територия за опазване на
културното наследство. Това съпоставено с крайния извод на административнонаказвашият
орган, че е осъществен фактически състав на нарушение по чл. 200, ал. 1,
предложение 2 от ЗКН (касаещ намесата в защитени територии) води до
противоречивост и неяснота на издаденото НП. Не става ясно за какво точно е
ангажирана отговорността на нарушителя – за несъгласуване по предвидения ред на
инвестиционен проект или на искане за намеса в защитена територия. Следва да се
има предвид, че за всяка от тези две хипотези в ЗУТ е предвидена различна
процедура, която може да е свързана с издаване на допълнителни документи и
участие на различни административни органи. Поради което не може по безспорен начин да се приеме за доказано, че е
било извършено нарушение от страна на ***
На следващо място не могат да бъдат споделени възраженията на
жалбоподателя, че в НП не е посочена датата на извършване на нарушението, както
и че е допуснато нарушение по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. В случая се касае за
нарушение, което се осъществява чрез действие, продължаващо в определен период
от време, включително към датата на извършване на проверката (13.09.2019г.),
която следва да се счита за дата на нарушението съобразно разпоредбата на чл.
42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Съставянето на АУАН на 11.12.2019г. е
съставен в давностния тримесечен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Съдът констатира, че действително в НП поради техническа грешка
БУЛСТАТ на *** е изписан с една цифра по-малко. Правилно са посочени обаче
останалите индивидуализиращи белези – наименованието, адреса и представляващото
я физическо лице. Допуснатото нарушение не е от категорията на съществените
нарушения на процесуалните права, тъй като не е довело до накърняване на
правата на жалбоподателя. Процесната община е получила НП и е реализирала
правото си на защита чрез подаване на въззивна жалба.
При
индивидуализиране размера на административното наказание
административнонаказващият орган е изложил подробни съображения при спазване
изискванията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, като са отчетени смегчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства. Съдът намира за неоснователно възражението
за незаконосъобразност на НП поради липса на мотиви относно приложението на чл.
28 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН,
административнонаказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие
на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е
„маловажен“ да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или
писмено нарушителя. Анализът на посочената правна норма обосновава извод, че за
административнонаказващия орган липсва задължение да мотивира преценката си в
случай, че приеме, че нарушението не представлява маловажен случай и да изложи
съображенията си за неприлагане на чл. 28 от ЗАНН, като задължителен реквизит
от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на НП последният
недвусмислено е изразил становището си, че случаят не е маловажен.
Поради
изложените съображения съдът приема, че жалбата се явява основателна и
обжалваното НП следва да бъде отменено.
Относно
разноските. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните
имат право на разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на
жалбоподателя. Последният е направил изрично искане за присъждане на разноски в
размер на 1040 лева, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение. По
делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния
претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие, приложен към
жалбата, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой при подписването
му. Следователно претенцията е основателна в пълния си размер.
Разпоредбата
на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т.
6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен
орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на
което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да
бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част
административнонаказващият орган, а това е ***.
Направеното
възражение за прекомерност на разноските е неоснователно. Съобразно разпоредбата на чл. 18, ал.
2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела
срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2
върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В случая се касае за
въззивно административнонаказателно производство, което е образувано във връзка
с обжалване на НП, с което е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 17 000 лв. Изчислено по правилата на чл. 18, ал. 2,
вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата минималният размер на адвокатското
възнаграждение възлиза на 1040 лв., колкото е заплатила и общината жалбоподател
на процесуалния си представител.
Воден
от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
94-00-1435/ 18.02.2020г., издадено от А.Г., заместник – министър на културата,
с което на ***, БУЛСТАТ ***, с адрес гр. Дряново, ***, представлявана от Т.Р.П.–
кмет на основание чл. 200, ал. 1, пр. второ от ЗКН, вр. чл. 229, ал. 2, предл.
първо от ЗКН и чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН за административно нарушение неспазване
изискванията на чл. 83, ал. 1, т. 2, б. “а” от ЗКН, който посочва, че
инвестиционни проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на
културното наследство се одобряват и строежите се изпълняват по реда на Закона
за устройството на територията (ЗУТ) след съгласуване по реда на чл. 84 от ЗКН
е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
17 000 лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ***, ***,
представлявано от министъра Б.Б. да заплати на ***, БУЛСТАТ ***, с адрес гр. Дряново, ***, представлявана от Т.Р.П.–
кмет сумата 1040 (хиляда и четиридесет) лева,
представляваща разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен
съд Габрово в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: