Р Е Ш
Е Н И Е № 138
гр.Пловдив,09.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, в открито заседание на двадесет и шести
ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието на секретаря МАЯ КРУШЕВА,като разгледа докладваното от съдията търг. дело №489/2018 г. по описа на същия съд,ХVIІІ-ти състав,за да се произнесе, взе предвид следното:
Установителни
субективно пасивно съединени искове с правна квалификация по чл.422,ал.1 във
вр. с чл.415,ал.1 от ГПК.
Ищецът „Райфайзенбанк
/България/“ЕАД-гр.София с ЕИК ********* твърди,че със заповед от 21.05.2012 г.
и изпълнителен лист,издадени по ч.гр.д.№18609/2012 г. по описа на Софийски
РС,2-ро ГО,60-ти състав въз основа на представени извлечение от счетоводните
книги на банката,договор за банков кредит от 14.04.2006 г. и сключени към него
анекси,описани в исковата молба,ответниците „ВИЗИТА ТРЕЙД КЪМПАНИ“ООД-гр.Пловдив
с ЕИК *********-кредитополучател и Ж.П.Г.-съдлъжник са осъдени солидарно да
заплатят на банката-ищец следните суми,дължими по договора за кредит:35 000
евро-просрочена главница по договора за кредит,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от 12.04.2012 г.;3 758,56 евро-просрочена редовна
лихва,начислена за периода от 27.12.2010 г. до 25.03.2012 г. вкл.;1497,64
евро-просрочена наказателна лихва,начислена за периода от 27.12.2010 г до
11.04.2012 г. вкл.;10 лева-държавна такса за удостоверение от ЦРОЗ,дължима и
неплатена на 07.03.2011 г.;25 лв.-държавна такса за подновяване на вписване в
ЦРОЗ,дължима и неплатена на 07.03.2011 г.;110 лв.-държавна такса доплащане за
издаване на удостоверение от ЦРОЗ,както и направените по частно гражданското
дело съдебно-деловодни разноски в размер на 1577,59 лв. и ведно с 1238 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Банката-ищец
твърди още,че ответниците са депозирали възражение срещу издадената заповед за
изпълнение,което обуславя правния й интерес в законоустановения срок и на
основание чл.415,ал.1 от ГПК да предяви настоящия иск за установяване на
вземанията й по договора за кредит срещу възразилите длъжници.
По
съществото на предявения иск,банката-ищец излага следните фактически твърдения
и правни аргументи:
Твърди,че съгласно договор за банков кредит от 14.04.2006 г.,сключен между нея и ответника „Визита Трейд Къмпани“ООД с ЕИК ********** като кредитополучател,е било уговорено банката да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 90 000 евро с краен срок за погасяване 15.10.2009 г.Твърди,че кредитополучателят е усвоил пълния размер на кредита,предоставен на основание договора за кредит,като на две дати-19.04.2006 г. и 05.05.2006 г.,е усвоил по 45 000 евро.И още твърди,че съгласно чл.3.1. от договора за кредит кредитополучателят плаща на банката годишна лихва в размер,посочен в исковата молба,а при забава в плащането на дължими суми по договора,заплаща на банката неустойка-наказателна лихва за забава в размер,също посочен в исковата молба.Сочи,че в чл.3.2. от договора за кредит е уговорено от страните,че лихвата и наказателната лихва се изчисляват на база 360 дни годишно за реалния брой дни на използване на всяка сума по кредита /включително първия и без последния ден от този период/,като плащанията на лихвата са в месечни падежи-на 15-то число от всеки месец.
Банката-ищец
твърди на следващо място,че в чл.4.2. от договора за кредит страните по него са
договорили начина на погасяване на кредита,който погасителен план впоследствие
е бил изменян и допълван последователно с посочените в ИМ анекси с №№2,3 и 4
към договора за кредит,а с анекс №3 /сключен на 25.08.2008 г./ е бил договорен
и нов краен срок за погасяване на всички задължения по кредита до 25.06.2015
г.Впоследствие с подписването на анекс №6 от 26.07.2010 г. ответникът Ж.П.Г.
встъпил в задълженията на кредитополучателя, произтичащи от договора за кредит
и анексите към него,и се задължил да отговаря солидарно с
дружеството-кредитополучател за изпълнение на задълженията за плащане на всички
суми,произтичащи от същия договор.
Другото
изложено в исковата молба твърдение е,че след сключването на последния анекс №6
от 26.07.2010 г.,ответниците са погасявали със закъснение задълженията си за
лихви по договора за кредит през август и септември 2010 г.,а на 25.11.2010 г.
било последното направено плащане по главницата,след която дата,считано от
27.12.2010 г.,ответниците изпаднали в трайно просрочие по главницата и
лихвите.Последното доброволно плащане за облужване на дълга по договора за
кредит било направено на 25.01.2011 г.,когато със сума в размер на 317,33 евро
е било погасено задължение за лихва,изискуема от и неплатена на 27.12.2010
г.,представляваща редовна лихва,начислена за периода от 25.11.2010 г. до
26.12.2010 г. вкл. върху редовна главница.Твърди се,че във връзка с липсата на
каквито и да било плащания след 25.01.2011 г. за погасяване задълженията по
договора за кредит,на 01.03.2012 г. банката подготвила писма до двамата
солидарни длъжници-ответници по настоящото дело,с които на основание чл.9.3. от
договора за кредит,е обявила всички усвоени и непогасени суми по кредита за
предсрочно изискуеми поради наличие на случай на неизпълнение по чл.8.1,б.“б“
от договора за кредит,а именно-неплащане на дължими суми на падеж.
Твърди се още в исковата молба,че предсрочната изискуемост на вземанията по отношение на дружеството-кредитополучател е настъпила с получаването на писмото за предсрочна изискуемост с изх.№140-139/01.03.2012 г. по седалището и адреса на управление на дружеството,което било видно от начина на оформяне на известието за доставяне /обратна разписка/ с номер ИД PS 1000 01 QAII J.А предсрочната изискуемост на вземането по отношение на солидарния длъжник-ответника Ж.П.Г. била настъпила с достигане на писмо с изх.№140-138/01.03.2012 г. до адреса на солидарния длъжник,съгласно чл.10.1. от договора за банков кредит от 14.04.2006 г. и анекс №6 от 26.07.2010 г. към него,което било видно от начина на оформяне на известието за доставяне /обратна разписка/ с номер ИДPS100001QAIGH.
Банката-ищец твърди,че след обявяването на предсрочната изискуемост нито дружеството-кредитополучател,нито солидарно задълженото физическо лице, ответници по настоящото дело,са правили каквито и да било плащания за погасяване на дълга по договора за кредит,поради което на 12.04.2012 г. банката предприела действия за принудителното събиране на вземанията си по договора,като подала заявлението за снабдяване с изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и това заявление е било уважено за пълния размер на дълга,ведно със сторените от банката разноски в заповедното производство и законната лихва за забава върху главницата,считано от 12.04.2012 г.
В исковата си молба банката-ищец заявява,че претендира установяване на вземанията,произтичащи от договора за кредит,в размера,в който са съществували към 12.04.2012 г.-датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК,ведно със законната лихва от подаване на заявлението,за който размер са издадени изпълнителен лист и описаната по-горе заповед за изпълнение по ч.гр.д.№18609/2012 г. на Софийски районен съд,II-ро ГО,60-ти състав.Твърди,че след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до датата на подаване на исковата молба,ответниците не са извършвали плащания за погасяване на задълженията си към банката.
С оглед на горните твърдения ищецът „Райфайзенбанк /България/“ЕАД-гр.София с ЕИК ********* моли да бъде постановено съдебно решение,с което да бъде установено със сила на пресъдено нещо съществуването на вземания на банката по договор за банков кредит от 14.04.2006 г.,анекс №1 от 24.08.2006 г.,анекс №2 от 27.03.2008 г.,анекс №3 от 25.08.2008 г.,анекс №4 от 28.12.2006 г.,анекс №5 от 30.06.2010 г. и анекс №6 от 26.07.2010 г. срещу ответниците „Визита Трейд Къмпани“ООД с ЕК ********** и Ж.П.Г.,които вземания са изискуеми към 12.04.2012 г. и за които Софийски районен съд,II-ро ГО,60-ти състав е издал заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№18609/2012 г. и които вземания са с размери,както следва:35 000 евро-просрочена главница по договора за кредит,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 12.04.2012 г.;3 758,56 евро-просрочена редовна лихва,начислена за периода от 27.12.2010 г. до 25.03.2012 г. вкл.;1497,64 евро-просрочена наказателна лихва,начислена за периода от 27.12.2010 г до 11.04.2012 г. вкл.;10 лева-държавна такса за удостоверение от ЦРОЗ,дължима и неплатена на 07.03.2011 г.;25 лв.-държавна такса за подновяване на вписване в ЦРОЗ,дължима и неплатена на 07.03.2011 г.;110 лв.-държавна такса доплащане за издаване на удостоверение от ЦРОЗ,както и направените по частно гражданското дело съдебно-деловодни разноски в размер на 1577,59 лв. и ведно с 1238 лв. юрисконсултско възнаграждение.Моли също така да бъдат осъдени двамата ответници да заплатят на банката всички направени по настоящото дело разноски,включително и юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците
„Визита Трейд Къмпани“ООД с ЕИК ********** и Ж.Г. са подали отделни писмени
отговори на исковата молба,първият ответник-чрез пълномощника си адв.Л.К.,а
вторият-чрез пълномощника си адв. Д.М. /със съответно приложени към отговорите
пълномощни/.
По същество в отговора си на ИМ ответникът „Визита Трейд Къмпани“ООД с ЕИК ********** оспорва процесния иск като неоснователен.Заявява,че представените договор за кредит и анекси,като и т.нар. „справка по чл.366 ГПК“ не удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане на банката-ищец.Твърди,че сумата по кредита е погасена изцяло чрез едностранно служебно събиране на суми от обща дебитно-кредитна сметка на „група Ж.Г.“,която е служила по време на действие на договора за осчетоводяване в банката на кредити от всички фирми,свързани с физическото лице-ответник.Твърди още,че никой от ответниците не е получил изявление за предсрочна изискуемост,както и че подписът,положен върху известие за доставяне RO PS1000 01QAIIJ не е положен от Ж.Г. и доколкото не е посочено името на получател,в доказателствена тежест на ищцовата страна е да установи твърдението си,че съдържимото в писмото е получено именно от дружеството-ответник.Заявява още,че прави изрично възражение за изтекла давност.Оспорва всяко от твърденията в исковата молба и в частност оспорва твърдението на ищеца да е изправна страна,а заявява,че напротив,банката е получила суми в повече от предоставения кредит и лихви,които едностранно е разпределяла по свое усмотрение и в ущърб на кредитополучателя.Заявява,че подписаните документи от ответниците са с друго съдържание и изразяват друга воля.
В
отговора си на исковата молба,ответникът Ж.Г. заявява,че оспорва предявения иск
изцяло-по основание и размер.Моли същият да се отхвърли като неоснователен и недоказан.Описва
в отговора си какви промени на договора за кредит са договорени със сключените
анекси към него и заявява,че в анекс №4 се установяват дълга и
обезпеченията,извършва се и новация по смисъла на чл.107 от ЗЗД /обективна и
субективна/,както се извършва и частично опрощаване на дълга,установява се нов
погасителен план,намалява се и възнаградителната лихва.Поддържа още,че
приложеният към исковата молба и към заявлението по чл.417 ГПК анекс №4 е
неистински,като при подписването на анекс №6,с който е извършено встъпване в
дълг от страна на ответника-физическо лице съгласно чл.101 от ЗЗД и отново е
уговорен нов погасителен план при спазване на определени условия,на същия
ответник е бил представен истинския анекс №4,а не този,който е представен с
исковата молба.
Заявява,че
вследствие на подписаните анекси,релевантен за страните е останал погасителния
план,обективиран в чл.7.1. от анекс №4,лихвения процент,уговорен в чл.5 от
анекс №4,уговорения падеж в чл.2 от анекс №3 и уговорения в чл.4.2. от същия анекс
падеж за съответни месечни вноски.
В
отговора си ответникът Г. заявява и това,че с анекс №4 от 28.12.2009 г. е
извършена обективна и субективна новация,тъй като се е погасило едно
задължение,посочено в т.1 от анекса и вместо него е възникнало друго
такова,отразено в т.7.1. от този анекс,наред с което се е извършило и
преструктуриране на дълга-нов погасителен план.Т.е. според ответника анекс №4 обективира един нов дълг и нов
погасителен план.
Ответникът Ж.Г. поддържа още и довода,че не е ясно на какво основание ищецът претендира главница в размер на 35 000 евро,съответно и лихва,тъй като с пет от шестте анекса се установяват различни по размер задължения,както и се договарят различни погасителни планове и ищецът не е конкретизирал кой погасителен план не са изпълнили длъжниците.Това не било посочено и в приложеното към ИМ извлечение от счетоводството на ищеца,а там не се сочело и каква по размер е била всяка дължима,но неплатена вноска,на кое основание точно се претендира плащане по съответния погасителен план.Заявява,че не е извършена надлежна индивидуализация на вземането,че така претендирания дълг е неликвиден,неконкретизиран по основание и размер,а и не може да се изведе обективния факт на неплащането,тъй като не е ясно кой погасителен план не е изпълнен и какъв е размера на неизпълнената вноска,какъв е и падежът й.Счита,че не се дължи сума за заплащане по процесния договор за кредит,а по анекс №4,обективиращ в себе си новационна сделка по смисъла на чл.107 ЗЗД.
От друга страна ответникът Г. твърди в отговора си на ИМ,че от сметките на кредитополучателя в банката-ищец,които са обслужвали настоящия заем,са били усвоявани суми,покриващи по размер в пълна степен претендирания от банката дълг.Също така твърди,че са изпълнявани плащанията на падеж,че по сметки на ищеца са постъпили 62 496 евро,както и по буферна сметка с титуляр ищеца е постъпила сумата от 66 400 лева,изплатена от трето лице в полза на „Визита Трейд Къмпани“ООД.Ответникът-физическо лице поддържа и възражението,че спрямо него като солидарен длъжник не е спазено изискването за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.В тази връзка твърди,че не е получил пощенската пратка,с която банката е изпратила до него писмо за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и сочи конкретни съображения в тази насока.Обобщено счита,че удостоверителното изявление на пощенския оператор за отсъствието от адреса и за неявяването в пощенската служба не презумира недобросъвестното поведение на получателя на пощенската пратка,защото той не е страна по договора между подателя и пощенския оператор.Счита,че в случая не е приложима и разпоредбата на чл.47 ГПК.
Ответникът
Г. още излага и възражението,че спрямо него като солидарен длъжник не е
приложима разпоредбата на чл.10.1 от договора за кредит,излагайки конкретни
доводи в тази насока в отговора си на ИМ.Поддържа още,че заповедта за незабавно
изпълнение е издадена при наличие на още един съществен порок-издадена е въз
основа на неистински документ,а именно-представения от ищеца анекс №4 към
договора за кредит.Счита също така,че ищецът неправилно в исковата си молба
прилага разпоредбата на чл.3.1. от договора за кредит досежно размер на лихва,тъй
като тази клауза е изменена с анекс №4 /чл.5/,от което според него следва,че и
погрешно е извършено изчисляването на дължимата лихва и заявява,че не дължи
така посочената в исковата молба лихва.
В
отговора на исковата молба ответникът Ж.Г. прави и възражение,че уговорената
неустойка в чл.13 от договора за кредит е нищожна спрямо солидарния длъжник
/т.е. спрямо него/ съгласно ТР №1/2009 г. от 15.06.2010 г. на ВКС,поради
противоречие с присъщата за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция.Сочи и по-подробни доводи в тази насока.Счита още,че и договорът за
кредит като цяло,а и всички анекси към него,подписани от ответното търговско
дружество,са нищожни поради това,че липсва валидно решение на общото събрание
на съдружниците /липса на воля/,което да е приело решение дружеството да се
задължи за такава сума,а според дружествения му договор от 23.12.1993 г. и
действащия му дружествен договор от 05.04.2013 г. сключването на договори за
заем за суми над 10 000 лв. е от компетентността именно на общото събрание.
Ответникът
Г. се позовава и на нарушение на чл.58 от ЗКИ от страна на банката-ищец,тъй
като не била предоставена информация за точния размер на лихвения процент
/годишен/ и на информация за метода на изчисляването му.
По
горните съображения ответникът-физическо лице е поискал в отговора си на ИМ
предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.Моли да му се
присъдят и направените по делото разноски.
В
допълнителната си искова молба банката-ищец изразява становище по възраженията
и твърденията на ответниците в депозираните от тях отговори на ИМ.Заявява,че не
отговаря на фактическото положение твърдението за погасяване на процесния
кредит чрез еднократно служебно събиране на суми от обща дебитно-кредитна
сметка на „група Ж.Г.“ и твърди,че такава сметка не съществува.Счита още за
неоснователно възражението за това,че изявлението за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита не е било получено от дружеството-кредитополучател,като
конкретни обстоятелства и аргументи в тази насока се съдържат в допълнителната
искова молба.Излага доводи и за неоснователността на заявеното възражение за
изтекла погасителна давност,както и срещу възражението,че ищецът не е изправна
страна по договора за кредит.Сочи като спекулативно твърдението на ответното
дружество,че е платило повече отколкото му е било отпуснато по процесния
договор,тъй като то получава главницата като кредит,а връща главницата плюс
начислените върху нея редовни лихви и евентуално начислени наказателни
лихви,неустойки и други такси и комисионни съобразно условията на
договора.Ищецът още заявява,че е голословно твърдението за това,че подписаните
документи от ответниците имат друго съдържание и изразяват друга воля.
В допълнителната искова молба банката-ищец оспорва и изложената в отговора на ответника Г. интерпретация относно това кой погасителен план обвързва задължените лица по договора за кредит,както и твърденията му за обективна и субективна новация,а също и твърденията му относно липса на яснота за това на какво основание банката твърди дължимост на процесната главница.Оспорва и твърдението на ответника-физическо лице,че от сметките на кредитополучателя били „усвоявани“ суми,които в пълна степен покриват претендирания дълг.Оспорва и твърдението за редовност на плащанията от страна на ответниците,както и относимостта на направеното твърдение за постъпили по сметка на банката суми /62 496 евро и 66 400 лв./ по съображения изложени в допълнителната искова молба.Излага и доводи,с които оспорва твърдението в отговора на ответника-физическо лице,че по отношение на него не е обявена предсрочната изискуемост на кредита.В тази връзка банката-ищец заявява,че Ж.Г. освен лично задължен в качеството си на солидарен длъжник,е и законен представител на ответното дружество-кредитополучател и е без значение в какво качество е узнал за обявената предсрочна изискуемост,а също и че направените в тази връзка възражения и посочена съдебна практика са ирелевантни,защото Г. е узнал за обявената предсрочна изискуемост с получаването на писмото за обявяването,отправено до представляваното от него дружество „Визита Трейд Къмпани“ООД.
В
допълнителната си искова молба,банката-ищец оспорва и твърденията на ответника Г.
за неточно или грешно прилагане на договорните клаузи относно начисляването на
лихви,както и възражението му за нищожност спрямо него на уговорената договорна
неустойка,а също и възражението му за нищожност на договора за кредит поради
липса на решение на ОСС на дружеството-кредитополучател,излагайки конкретни
аргументи и обстоятелства в тази насока.В допълнителната си искова
молба,банката-ищец е взела отношение и по заявеното от ответника-физическо лице
оспорване на приложения от банката анекс №4 към договора за кредит.
В
депозирания отговор на допълнителната ИМ ответното дружество чрез пълномощника
си адв. К. заявява,че в същата молба не се излагат допълнителни факти и
обстоятелства,които вече да не са оспорени в основния отговор,както и че
поддържа изразеното в същия отговор становище.Допълнително сочи,че като
доказателство за погасяване на сумата ще се ползва от счетоводни
справки,издадени от самата банка,от които било видно,че са събирани служебно
суми за погашение,като изброява кои са тези справки като документи.
В отговора на допълнителната искова молба,подаден от ответника Ж.Г. чрез пълномощника му адв. М.,същият излага доводи по повод на същата молба.По същество ответникът-физическо лице поддържа всички изложените в първия му отговор възражения срещу иска и излага допълнителни доводи във връзка с твърдението си за извършена новация на дълга по смисъла на чл.107 от ЗЗД. Заявява,че промените в договора за кредит и желаните с тях последици,обективирани в анекс №4, не могат да се разглеждат като обикновено преструктуриране на дълга,защото са се променили съществени елементи на този дълг,което е довело до промяна на основанието му-вече не е по договор за кредит,а по анекс №4,който регламентира ново кредитно отношение.Развива подробни доводи и за обосноваване на тезата си,че с анекс №4 страните ясно са изразили намерението си за новиране /новационно намерение/ като съществено субективно условие на новацията по смисъла на чл.107 ЗЗД.Излага и доводи срещу заявените в допълнителната искова молба твърдения на банката,че са спазени изискванията за уведомяване за предсрочната изискуемост на кредита спрямо него-ответника Ж. Г..Поддържа твърдението си за усвоявани от банката суми от сметките на дружеството-кредитополучател.Допълнителни доводи излага и по заявеното от него възражение за нищожност на неустойката,както и по възражението си за нищожност на самия договор поради липсата на решение на ОСС за задължаването на дружеството-кредитополучател с процесния кредит.А при липсата на воля от компетентния орган за сключването на договора за кредит,ответникът-физическо лице счита,че извършените в тази насока действия от управителя на дружеството са действия без представителна власт,които не обвързват самото дружество.
И
двамата ответници претендират разноски.
Пловдивският
окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност,както и доводите на страните,приема за установено следното:
По ч.гр.д.№18609/2012 г. по описа на Софийски РС,2-ро ГО,60-ти състав,приложено към настоящото дело,е издадена заповед от 21.05.2012 г. За изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,с която е разпоредено дружеството-ответник „Визита Трейд Къмпани“ООД и ответника-физическо лице Ж.П.Г. да заплатят солидарно на „Райфайзенбанк (България)”ЕАД с ЕИК ********* сумата от 35 000 евро-неплатена главница по договор за банков кредит от 14.04.2006 г.,изменен и допълнен с анекс №1 от 24.08.2006 г.,анекс №2 от 27.03.2008 г.,анекс №3 от 25.08.2008 г.,анекс №4 от 28.12.2009 г.,анекс №5 от 30.06.2010 г. и анекс №6 от 26.07.2010 г.,ведно със законната лихва за периода от 12.04.2012 г. до изплащане на вземането,редовна лихва в размер на 3758,56 евро за периода от 27.12.2010 г. до 25.03.2012 г.,наказателна лихва в размер на 1497,64 евро за периода от 27.12.2010 г. до 11.04.2012 г.,10 лв. държавна такса за удостоверение от ЦРОЗ,дължима и неплатена на 07.03.2011 г.,25 лв.-държавна такса за подновяване на вписване в ЦРОЗ,дължима и неплатена на 07.0.2011 г.,110 лв.-държавна такса доплащане за издаване на удостоверение от ЦРОЗ,1577,59 лв. разноски по делото за държавна такса и 1238 лв. възнаграждение на юрисконсулт.Въз основа на същата заповед за незабавно изпълнение е издаден и изпълнителен лист за всички суми по заповедта на датата 21.05.2012 г.,за което е направено служебно удостоверяване върху самата заповед.
Както е видно от данните по горното частно гражданско дело,от длъжниците по издадената заповед-настоящи ответници,са подадени в законния срок възражения по чл.414 от ГПК и банката-кредитор е уведомена за тях от районния съд на датата 12.09.2017 г.,като заедно с това съдът й е указал,че поради постъпилите възражения има правото да предяви иск за установяване на вземанията си по заповедта в едномесечен срок от съобщението.Процесната искова молба е подадена пред съда на датата 12.10.2017 г. и е видно,че едномесечния срок за предявяване на исковете по чл.422 от ГПК е спазен.
Горните обстоятелства налагат извода,че са налице всички предпоставки за допустимостта на процесните субективно пасивно съединени искове относно присъдените със заповедта за изпълнение суми,излючая сумите,представляващи разноски за заповедното производство.Налице е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК относно същите суми,те са присъдени в полза на ищеца на същото основание,на което се претендират и с процесната искова молба,срещу заповедна има подадено от длъжниците възражение по чл.414 от ГПК в законоустановения срок,исковете са насочени именно срещу длъжниците по издадената заповед и са предявени от кредитора по същата,а също така са предявени в законния едномесечен срок.
Обаче установителните искове по чл.422 от ГПК се явяват недопустими в частта относно присъдените със заповедта разноски за заповедното производство в размер на 1577,59 лв.-платена в същото производство държавна такса и за сумата от 1 238 лв.-юрисконсултско възнаграждение за защита в производството по горното частно гражданско дело.Изводът за недопустимостта на исковете в тази част се налага с оглед т.12 от Тълкувателно решение №4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС,имащо задължителен за съдилищата характер.Именно там е прието,че е недопустимо предявяването на установителен иск по чл.422 от ГПК за присъдените в заповедното производство разноски,а вместо това съдът,който разглежда такъв иск,следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото,така и в заповедното производство.По тези съображения настоящото производство по предявените срещу двамата ответници установителни искове ще се прекрати като недопустимо в частта,с която е поискано установяване на вземането за разноски в размер на 1577,59 лв.-държавна такса и на вземането за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1238 лв.
По съществото на исковете:
С процесния договор за банков кредит от 14.04.2006 г.,представен по делото в заверено копие,неоспорен от страните и сключен между банката-ищец и ответника „Визита Трейд Къмпани“ООД с ЕИК ********** като кредитополучател,е уговорено банката да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 90 000 евро с краен срок за погасяване 15.10.2009 г.В чл.3.1. от договора е уговорено и заплащането от кредитополучателя на годишна лихва за ползването на кредита /възнаградителна лихва/ в размер на Стойност на банковия ресурс /СБР/ за евро,увеличена с 5 пункта надбавка.А според чл.3.6 от договора,при забава в плащането на дължими суми,кредитополучателят дължи на банката неустойка-наказателна лихва за забава в размер на СБР за евро плюс 13 пункта надбавка годишно върху усвоената и непогасена главница по кредита,включително и върху непадежиралите вноски,за времето на забавата до окончателното погасяване на забавените вноски.В чл.4.2. от договора е уговорен начина на погасяване на кредита.Според чл.3.2.,възнаградителната и наказателната лихва се изчисляват на база 360 дни годишно за реалния брой дни на използване на всяка сума по кредита,като първата лихва се плаща ежемесечно на 15-то число от месеца,за който се отнася.В чл.4.2. е уговорено също така,че главницата ще бъде погасена на 36 равни последователни месечни вноски,всяка в размер на 2500 евро,считано от 15.11.2006 г. до 15.10.2009 г. Включително,като всяка вноска е дължима до 15-то число на съответния месец.
След сключването на процесния договор,банката-ищец и ответното дружество-кредитополучател,са сключили помежду си и шест анекса към договора,които също да представени по делото от ищцовата страна /като приложение към исковата молба/ и са приети като доказателство по делото.С тези анекси са договаряни различни изменения и допълнения в договора за кредит от 14.04.2006 г.,като с анекс №1 от 24.08.2006 г. е уговорено обезпечение на всички вземания на банката по договора,както и изменение в чл.8 от договора относно случаите на неизпълнение,а с анекс №2 от 27.03.2008 г. са уговорени нови срокове за погасяване на усвоената и непогасена главница по договора,както и на просрочената възнаградителна лихва и лихвата,начислена към просрочена главница към датата на подписване на анекса,без обаче да се променя определеният в договора краен срок за погасяване на всички дължими по кредита суми.Този срок е променен впоследствие с анекс №3 от 25.08.2008 г.,като е удължен до 25.06.2015 г.С анекс №3 са договорени още и нов начин и падеж на погасяване на месечните вноски по главницата и лихвите по кредита,както и допълнително обезпечение на вземанията на банката по договора за кредит.С анекс №5 от 30.06.2010 г. са направени от страните констатации относно дължимите от кредитополучателя суми по договора към момента на сключването на анекса и са уговорени съответни срокове за погасяването им,без обаче да е променен крайният срок за погасяване на задълженията,договорен с анекс №3.А с анекс №6 от 26.07.2010 г.,сключен между банката-ищец,ответното дружество-кредитополучател и ответника Ж. Г.,е уговорено встъпването на последния на основание чл.101 от ЗЗД в задълженията на кредитополучателя, произтичащи от договора за кредит от 14.04.2006 г. и всички анекси към него.Поето е задължението от страна на ответника Ж.Г. да отговаря солидарно с кредитополучателя /при условията на чл.121 и сл. от ЗЗД/ пред банката за изпълнение на задълженията на кредитополучателя така,както са уговорени в договора за кредит и всички анекси към него,включително и за плащане на всички суми,произтичащи от договора и анексите към него.С анекс №6 е уговорено още длъжниците в срок до 05.08.2010 г. да платят всички суми по договора за кредит и анексите към него,които са описани в т.1.1.2 и в т.1.2 до т.1.4 от анекс №6.
Анексите с №№1,2,3,5 и 6 и
постигнатите с тях договорености не са оспорени от ответниците,но ответникът Ж.Г.
е оспорил представеният с исковата молба анекс №4 като неистински,твърдейки,че
той се различава като съдържание от анекс №4,който ответникът Г. е представил с
депозирания от него отговор на исковата молба.Действително,в съдържанието на
двата варианта на анекс №4 има известни разлики,но тази констатация сама по
себе си не съставлява причина да се приеме,че представения от ищеца вариант на
анекс №4 е с неистинско съдържание,още повече,че и двата варианта не са
оспорени относно автентичността на положените в тях подписи,т.е. че те са
подписани от посочените в анексите страни.Наред с това,в конкретния случай за
изхода от спора няма особено значение кой от двата варианта на анекс №4 е
действал между страните,защото самите разлики в съдържанието на двата документа
не се отнасят до обективираните там
уговорки за изменението на договора за кредит.Разликите всъщност се изразяват в
това,че в представения от ищеца вариант на анекса,ответникът Г. е вписан само
като управител на дружеството-кредитополучател,а в представения от този
ответник вариант на анекс №4,същото лице е посочено като страна по анекса в
качеството му на ипотекарен длъжник,а и освен това в последния вариант са
описани учредените с други актове обезпечения на вземанията на банката по
договора за кредит и е добавено постигнато съгласие между страните по анекса за
запазване на същите обезпечения.В останалата част съдържанието на представения
от ищеца анекс №4 се припокрива изцяло със съдържанието на представения от
ответника Г. вариант на този анекс.
На следващо място,неоснователно е
поддържаното от същия ответник възражение,че с анекс №4 е извършена новация по
смисъла на чл.107 от ЗЗД и по този начин са погасени задълженията по процесния
договор за кредит.В в двата представени варианта на анекс №4 е уговорено
опрощаване на част от задължението за наказателна лихва по договора за
кредит,намаляване на размера на тази лихва,промяна в условията за заплащането
й,уговорена е още промяна в сроковете и начина за заплащане на визирания в
самия анекс остатък от главницата по договора за кредит,освобождаването на
кредитополучателя от такса за предсрочно погасяване на кредита,постигнати са
уговорки за заличаване на договорни ипотеки и за застраховане на ипотекирано
имущество,а наред с това са уговорени и допълнителни случаи на неизпълнение на
договора за кредит.Всички тези уговорки не съставляват обективна новация по
смисъла на чл.107 от ЗЗД,защото за да е налице такава,следва страните да са
уговорили изцяло нови по предмет задължения,които да заменят старите такива по
договора за кредит.Новацията по естеството си се определя като договор,по
силата на който едно облигационно отношение се прекратява,а на негово място
възниква ново,което се отличава от старото,като при обективната новация новият
елемент се отнася до предмета на задължението-при нея се поема нов дълг с нов
предмет или основание в замяна на старото задължение.В случая горните
уговорки,постигнати с анекс №4,не са по съдържание такива,че да навеждат на
извод за новиране на задълженията по процесния договор за кредит.Те,както е
видно касаят само промяна в размера и
условията за плащане на наказателната лихва,както и в сроковете и начина за
погасяване на остатъка от главницата по кредита,а тези промени по същината си
не са новация по смисъла на горната разпоредба,защото нямат погасителен ефект
върху старите задължения.Наред с това,дори и с анекс №4 да бе извършена
новация,то новираното задължение също би било предмет на процесните
искове,понеже в исковата молба,а и в заявлението по чл.417 от ГПК,претенциите
се основават както на основния договор за кредит,така и на сключваните анекси
към него,включително и на коментарания анекс №4.
Друго поддържано от ответника Ж.Г.
възражение срещу процесните искове,което подлежи на преценка преди преценката
по същество относно дължимостта на исковите суми,е възражението му за нищожност
на процесния договор за кредит и анексите към него поради липса на решение на
общото събрание на съдружниците на дружеството-кредитополучател за
задължаването на същото дружество със сумата,представляваща размера на
отпуснатия кредит.Такова решение,според твърденията на този ответник,се
изисквало съгласно дружествения договор на кредитополучателя,когато става
въпрос за задължения в размер над 10 000 лв.Посоченото възражение съдът счита
за неоснователно по следните съображения:
От фактическа страна не е спорно,а и
е видно от процесния договор за кредит от 14.04.2006 г.,както и от сключените
анекси към този договор,че всички те-и договора,и анексите,са сключвани от
името на дружеството-кредитополучател „Визита Крейд къмпани“ООД чрез *** му Ж.П.Г.,като
не е спорно и обстоятелството,че към момента на сключване на договора и
анексите това лице е притежавало качеството на *** на същото дружество.В тази
връзка следва да се съобрази,че според установен от закона принцип,управителят
може да извършва всички правни действия от името на дружеството и ограниченията
на представителната власт,извън рамките на чл.141,ал.2 от ТЗ,нямат действие по
отношение на третите лица.Управителят действа от името и за сметка на ООД,сключва
договорите с трети лица,приема изпълнение и изпълнява на третите лица.В
мотивите на Тълкувателно решение №3 от 15.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело
№3/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието,че действията,извършени от управителя,
обвързват дружеството,като подчинеността на управителя на решенията на общото
събрание /чл.141,ал.1 ТЗ/ действа само във вътрешните отношения,а в отношенията
на дружеството с трети лица управителят не е ограничен в правомощията
си.Посочено е,че липсва и нормативно установено стесняване на представителната
власт на управителя,като нормите на чл.137,ал.1 ТЗ регулират управлението на
дружеството,но не засягат правомощието на представителния орган да изразява
воля.В този контекст,липсата на решение на общото събрание на съдружниците на ответното
дружество за сключването на процесния договор за кредит,както и на анексите към
него,ще има правно значение само в отношенията между дружеството и управителя
за евентуална отговорност за вреди на последния към дружеството.Но
сделките,сключени от управителя,се преценяват като действителни поради наличие
на воля при сключването им и липсата на взето решение от ОСС за сключване на
договора за кредит и на анексите към него не обуславя нищожност на същия
договор и същите анекси.
Ответникът Ж.Г. се е позовал и на
нищожност на процесния договор поради нарушаване на чл.58 от ЗКИ.И това негово
възражение се преценява от съда като неоснователно,защото към момента на
сключването на договора-14.04.2006 г.,посоченият закон не е действал-той е
обнародван в ДВ,бр.59 от 21.07.2006 г. и е влязъл в сила от 01.01.2007 г.,от
което следва,че е неприложим спрямо процесния договор,в частност е неприложима
и разпоредбата на чл.58 от този закон.
В крайна сметка,съдът приема
договора и сключваните към него анекси за действителни и породили произтичащите
от тях правни последици.Относно дължимостта на паричните суми,които са предмет
на предявените искове по чл.422 от ГПК,се установява следното:
На първо място,от заключението на
ССЕ-за,изготвено от в.л. В. Ш., неоспорено от страните и кредитирано от съда
като професионално и обосновано извършено,се установява,а и не е спорно между
страните,че сумата по кредита,общо в размер на 90 000 евро,е усвоена изцяло от
кредитополучателя,като това е станало на две дати-на 19.04.2006 г. и на
05.05.2006 г.,когато са били усвоени по 45 000 евро.
От така усвоената главница,към
датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК-12.04.2012 г.,са били погасени
55 000 евро,а непогасения към този момент остатък от главницата е в размер на
35 000 евро.Наред с това се установява,че към 01.03.2012 г.,когато банката-ищец
е изготвила писма за предсрочна изискуемост до дружеството-кредитополучател и
физическото лице-съдлъжник,са били просрочени 15 вноски по главницата на
кредита,всяка от по 625 евро,посочени като отделен размер и падеж в таблица №1
от основното заключение на счетоводната експертиза,като падежа на първата
просрочена вноска е 27.12.2010 г.,а на последната такава е на датата 27.02.2012
г.Общият размер на просрочената главница към датата 01.03.2012 г. възлиза на
сумата от 9 375 евро.
Към датата 12.04.2012 г.,както е
отразено в основното заключение на ССЕ-за,общият размер на задълженията по
договора за кредит е 40 256,20 евро и 145 лв. и включва следните суми по пера:
-Сумата от 35 000 евро
главница;сумата от 3758,56 евро-просрочена възнаградителна лихва,начислена за
периода от 27.12.2010 г. до 25.03.2012 г. вкл.;сумата от 1497,64
евро-просрочена наказателна лихва,начислена за периода от 27.12.2010 г. до
11.04.2012 г. вкл.;10 лв.-държавна такса за удостоверение от ЦРОЗ,дължима и
неплатена на 07.03.2011 г.;25 лв.-държавна такса за подновяване на вписване на
ЦРОЗ,дължима и неплатена на 07.03.2011 г. и 110 лв.-държавна такса доплащане за
издаване на удостоверение от ЦРОЗ,дължима и неплатена на 14.03.2011 г.
И още се установява от горното
заключение,че последното плащане по кредита е направено на датата 25.01.2011 г.
и е в размер на 317,33 евро,с която сума е погасена лихва с падеж на 27.12.2010
г.
Горните фактически
констатации,отразени в основното експертно заключение,не се опровергават от
други събрани по делото доказателства. Ответниците поддържат общото
възражение,че отпуснатия по договора кредит е погасен изцяло,като в тази насока
ответникът Ж.Г. поддържа твърденията,че от сметките на кредитополучателя в
банката-ищец,са усвоявани суми,покриващи по размер в пълна степен претендирания
от банката дълг и още поддържа твърдението,че по сметка на банката е постъпила
сумата от 62 496 евро и сумата от 66 400 лв.,платена от трето лице в полза на
ответното дружество,чрез които суми задълженията по процесния договор са били
изцяло покрити.Всички тези твърдения обаче останаха неподкрепени с
доказателства в настоящия исков процес.Не се установи както внасянето на
посочените суми по сметка на банката-ищец,така и обстоятелството въпросните
суми да са били внесени за погасяване на задължения на
дружеството-кредитополучател по процесния договор за банков кредит,още повече,че
от представени по делото съдебни решения,постановени по други дела,става
видно,че между банката-ищец и ответното дружество има сключени и други договори
за кредит.В депозираното от в.л. Ш. „допълнение към заключение“ са дадени
отговори на редица поставени от ответника Г. въпроси,но и тези отговори не
опровергават съдържащите се в основното заключение констатации относно размера
на дълга по процесния договор,както към момента на изпращането на писмата за
предсрочна изискуемост,така и към момента на подаване на заявлението по чл.417 ГПК.В посоченото „допълнение към заключение“ е констатирано,че на датата
11.08.2010 г. в счетоводството на „Визита Трейд Къмпани“ООД по сметка ** „Райфайзенбанк 90 000 EUR 14.04.2006 г.“,по която е отчитана главницата по
процесния кредит,е осчетоводено погасяване на дълга по кредита в размер на 31
875 евро,представляващи 51 вноски по 625 евро.Сумата е осчетоводена на
основание „прехвърлени средства по буфер“ на стойност 47 372,43 евро съгласно
отчет 39/0.12.2009 г.,като съгласно счетоводството на ответното дружество,с
тази сума са погасени вноски по два договора за кредит,единият от
които-процесния договор и към него е отнесена част от посочената сума до
размера от 31 875 евро.Тази сума не е отразена в извлечението на банката-ищец
по заемната сметка,отнасяща се до процесния кредит,както става ясно от
констатациите,отразени в експертното заключение и от обясненията на в.л. В. Ш.,дадени
в съдебното заседание на 18.06.2019 г.Но няма и доказателства въпросната сума да
е била реално преведена по сметка в банката-ищец,поради което само от
счетоводното й отразяване при ответника-кредитополучател не може да се прави
извод,че тази сума фактически е била платена,респективно-че е постъпила в
банката-ищец за погасяване на задължения по процесния договор за кредит.
На следващо място,по делото се
установява,че банката-ищец е изготвила писмо с изх.№140-139 от 01.03.2012
г.,адресирано до дружеството-ответник,както и писмо с изх.№140-138 от
01.03.2012 г.,адресирано до ответника Ж.Г.,и във всяко от писмата се съдържа
покана в срок от 7 дни от получаване на писмото да бъдат платени доброволно
просрочените задължения към банката,възлизащи към датата 29.02.2012 г. на
общата сума от 12 929,37 евро.Наред с това,във всяко от двете писма се съдържа
изявление на банката за обявяване на предсрочната изискуемост на всички суми по
договора за банков кредит от 14.04.2006 г. и анексите към него,при условие,че
не бъдат платени дължимите по договора суми в посочения 7-дневен срок.Горните
две писма,приложени към делото в заверени копия,са изпратени на адресатите по
пощата като писма с обратни разписки и съгласно представеното известие за
доставяне /обратна разписка/ с №ИД PS
1000 01QAII J,адресираното
до „Визита Трейд Къмпани“ООД писмо е получено на датата 06.03.2012 г.,а
пратката,съдържаща адресираното до съдлъжника Ж.Г. писмо,е върната като
„непотърсена“ съгласно другото приложено към делото известие за доставяне с №ИД
PS 1000 01QAIG H.
И двамата ответници са направили
възражение,че не са получили изявленията на банката за предсрочна изискуемост
на кредита,като по повод на адресираното до дружеството-ответник изявление е
заявено от същото дружество,че подписът „за получател“ в известието за
доставяне,не е положен от *** на дружеството Ж.Г..В тази връзка следва да се
посочи,че в известието за доставяне с №ИД PS 1000 01QAII
J фигурира само подпис на получател,без да са посочени имената и
качеството на лицето,което се е подписало.А наред с това няма нищо отразено и в
графата „упълномощено лице“.По настоящото дело не се установи чий е положеният
подпис в графата „получател“ на горното известие за доставяне и съдът следва да
извърши преценка дали полагането само на подпис за „получател“ в известието за
доставяне,без да са ясни имената и качеството на фактическия получател на
пратката,е достатъчно,за да се приеме същата пощенска пратка за получена от
дружеството-адресат,респективно-да се приеме,че волеизявлението на
банката-кредитор за предсрочна изискуемост на кредита е достигнало до
дружеството-кредитополучател.
По повод на гореизложеното,съдът взе
предвид,че съгласно чл.36,ал.2 от Закона за пощенските услуги,условията за
доставянето на пощенските пратки и на пощенските колети по ал.,се определят с
общи правила,изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията.Според чл.6 от
тези общи правила,приети с решение №581/27.05.2010 г. от КРС,обнародвани в
ДВ,бр.45/15.06.2010 г.,в сила от същата дата и действащи към момента на
изпращане по пощата на писмото на банката до
дружеството-кредитополучател,непрепоръчани и препоръчани пощенски
пратки, адресирани до еднолични търговци или юридически лица,се доставят на
посочения върху пратката адрес или на адреса за кореспонденция,освен ако в
сключен между пощенския оператор и съответното лице договор не е предвидено
друго.Според чл.11 от същите общи правила,управителните и представляващите
органи на юридически лица и еднолични търговци могат да упълномощават свои
служители да получават пощенските пратки и колети,като видът на пълномощните се
определя от пощенския оператор в общите условия на договора с потребителите в
съответствие с действащото законодателство.И на следващо място,съгласно
чл.44,б.“в“ от Общите условия на договора с потребителите на универсалната
пощенска услуга и пощенски парични преводи,извършвани от „Български пощи“ЕАД /с
което дружество в настоящия казус е извършено връчването на съобщението за
предсрочна изискуемост,адресирано до кредитополучателя/,публикувани на интернет
страницата на дружеството и представляващи общоизвестен факт по смисъла на
чл.155 от ГПК,е предвидено,че препоръчани пратки /каквато е и пратката в
конкретния случай/ до еднолични търговци и юридически лица се доставят на
посочения в пратката адрес в деловодството или на упълномощен служител.
От гореизложените разпоредби
следва,че една препоръчана пощенска пратка,адресирана до юридическо лице
/каквото в случая е търговското дружество-кредитополучател/,освен че трябва да
бъде доставена на посочения в нея адрес,но трябва и да бъде връчена или на
законен представител на юридическото лице,или на служител от деловодството
му,или на служител,който е упълномощен да получава пощенски пратки и колети от
името на юридическото лице.В конкретния случай,от известието за доставяне
/обратна разписка/ с № ИД PS 1000 01QAII J не се установява тези нормативни изисквания за
връчване на пощенски пратки да са изпълнени.Ясно е,че пратката е достигнала до
посочения в нея адрес,но дали е връчена на лице от категорията изброени
лица,имащи правомощието да я получат от името на дружеството-адресат,това не
става видно от самата обратна разписка,тъй като в нея фигурира само подпис на
лицето-фактически получател на пратката,но както се отрази по-горе,не са
посочени имената и качеството на същото това лице,нито пък е направено в
разписката отбелязване връчването да е извършено на упълномощено лице и по
делото не се установи кое в действителност е физическото лице,подписало се като
„получател“ в обратната разписка.По принцип съществува вероятност данните за
имената и качеството на физическото лице-получател да са отразени от длъжностно
лице на „Български пощи“ЕАД в съответната служебна разносна книга за
доставянето на пощенски пратки,но в случая не се установява това да е
извършено,а доказателствената тежест за установяване на този факт лежи върху
банката-ищец,ползваща се от посочения от нея начин на доставяне на
уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита.
С оглед на горните съображения,съдът
намира,че представеното по делото известие за доставяне на пощенската
пратка,адресирана до кредитополучателя,само по себе си не удостоверява същата
пратка да е надлежно връчена на дружеството-адресат предвид липсата на данни в
известието относно имената и качеството на физическото лице-получател и предвид
липсата на отбелязване получателят да има качеството на упълномощено лице.Не се
установи и чрез други доказателства,уведомлението за предсрочна изискуемост да
е надлежно получено от дружеството-адресат.Банката-ищец се позовава на покана
от 15.05.2013 г.,изпратена до нея от дружеството-ответник и представена в
заверено копие с допълнителната искова молба,твърдейки че от съдържанието на
същата покана е видно,че обявяването от банката на предсрочната изискуемост на
кредита е известно както на дружеството-кредитополучател,така и на физическото
лице-съдлъжник.От поканата обаче е видно,че тя е подписана от адвокат,а не от
законен представител на ответното дружество,респективно от ответника Г. в
негово лично качество или в качеството му на *** на дружеството,а по делото
липсват доказателства за упълномощаването на същия адвокат от дружеството или
от ответника-физическо лице.С оглед на това,от съдържанието на същата покана не
могат да бъдат извличани изводи дали ответниците са уведомени за предсрочната
изискуемост на кредита.
Наред с горното,съдът съобрази
обстоятелството,че в чл.10.1. от процесния договор за кредит се съдържа
уговорка,съгласно която всички уведомления и изявления във връзка с договора
трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени,ако по факс,чрез
лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка или с
телеграма,достигнат до адресите на страните,посочени в тази договорна
клауза.Обаче в случая не са налице предпоставките за приложение на тази
договорна клауза относно връчването на изходящото от банката и адресирано до
ответното дружество уведомление за предсрочна изискуемост на кредита,тъй като
самото уведомление не е изпратено на адреса на кредитополучателя,посочен в тази
клауза,а именно на адрес в гр.***.С последващите анекси към договора не е
постигана уговорка за промяна на посочения в чл.10.1. адрес на
кредитополучателя,поради което и за да се ползва банката от уговорката по тази
клауза,приравняваща „достигането до адреса“ на фактическо получаване на
съответното писмено уведомление или изявление,касаещо договора,следва това
уведомление или изявление да е изпратено на кредитополучателя не само по един
от посочените в клаузата начини,но и да е изпратено именно на посочения там
адрес.В случая,уведомлението за предсрочна изискуемост е изпратено на актуалния
към момента на изпращането му адрес на управление на
дружеството-кредитополучател,но той е различен от адреса на последното
дружество,вписан в чл.10.1. от договора и затова следва да се приеме,че не е
осъществена една от визираните в клаузата предпоставки,обосноваващи
приложението на уговорения там начин на получаване на уведомления и изявления
по договора.
Като краен резултат,въз основа на
горните аргументи и изложени обстоятелства,съдът намира,че не се установява
волеизявлението на банката-кредитор за предсрочна изискуемост на кредита да е
достигнало надлежно до длъжника-кредитополучател,а от това следва и извода,че
спрямо последния не е настъпила предсрочната изискуемост на вземането на банката
по процесния договор за кредит.
Такъв извод се налага и по отношение
на физическото лице-съдлъжник по договора за кредит.Както по-горе се
отрази,адресираното до Ж.Г. уведомление на банката-ищец за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем,не е фактически връчено на адресата и вместо това
пощенската пратка,съдържаща уведомлението,е върната като „непотърсена от получателя“.Съгласно чл.5 от общите
правила,приети с решение №581/27.05.2010 г. от Комисията за регулиране на
съобщенията,препоръчаните пощенски пратки се доставят на адреса на получателя
срещу подпис,а когато при посещението на адреса,поради отсъствие на получателя
пощенската пратка не може да бъде доставена,в пощенската кутия се оставя
писмено служебно известие с покана получателя да се яви за получаване на
пратката в пощенската служба в срок,определен от пощенския оператор,но не
по-кратък от 20 дни,както и ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в
пощенската служба за доставяне.Броят на служебните известия и времевия интервал
на уведомяване на получателите се определят от пощенските оператори в общите
условия на договора с потребителите,като броят на служебните известия е не
по-малък от две.В чл.44,б.“а“ от Общите условия на договора с потребителите на
универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи,извършвани от
"Български пощи"ЕАД,изрично е предвидено, че препоръчани пощенски
пратки се доставят лично на получателя срещу подпис, а когато върху пратката
няма изрично указание "лично на получателя", може и на пълнолетен член
на домакинството му. Когато пратката не може да бъде доставена на адреса поради
отсъствие на получателя или пълнолетен член на неговото домакинство, в
пощенската кутия се оставя служебно писмено известие с покана получателят да се
яви за получаване на пратката в пощенската служба.Срокът за доставяне е 20 дни
от датата на получаване на пратката в пощенската служба, като при неявяване на
получателя, в срок от 10 календарни дни от датата на получаване на
пратката в пощенската станция за доставяне се изпраща второ писмено
служебно известие.
В конкретния случай изпратеното на 06.03.2012 г. с
обратна разписка уведомително писмо за предсрочна изискуемост на кредита
/посочено като номер и дата в известието за доставяне/,адресирано до ответника Ж.Г.,е
върнато на 27.03.2012 г. като непотърсено от получателя.Няма направени
отметки,нито представени доказателства,че след изтичане на 20-дневния срок,в
10-дневен срок извършителят на услугата,служебно,е изпратил второ съобщение на
адресата за явяване и получаване на пратката.При това положение,не са спазени
разпоредбите на Общите правила за доставяне на пощенски пратки и колети,чрез
които се гарантират правата на получателите да бъдат открити на адреса им,а
именно дълъг срок за доставяне с поне две служебни известия.С оглед на така
изложеното,връчването на изпратеното до Г. уведомление за предсрочна
изискуемост на кредита,не може да се счита за редовно.
Що се касае до предвиденото в чл.10.1. от процесния
договор за кредит фингирано получаване на уведомления и изявления,отнасящи се
до договора,то съдът намира,че същото не е приложимо спрямо ответника-съдлъжник,но
не поради обстоятелството,че същият е придобил това качество по-късно след
сключването на договора-с подписването на анекс №6 от 26.07.2010 г./,както този
ответник поддържа в отговора на исковата молба,а поради това,че в самата клауза
няма посочен адрес на солидарния длъжник,на който да бъдат изпращани такива
уведомления и изявления до него.Липсата на негов адрес в клаузата на чл.10.1.
от договора е резонно,като се има предвид,че солидарният длъжник е встъпил като
страна по договора по-късно със сключването на анекс №6,но самият анекс не
предвижда промяна на посочената договорна клауза с добавянето на адрес на
солидарния длъжник,на който да бъдат изпращани уведомленията,отнасящи се до
договора.С оглед на това,общата уговорка по чл.4 от анекс №6,че всички клаузи
на договора за кредит и предходните анекси към него,които не са променени с
анекса,запазват действието си така,както са били уговорени между
страните,следва да се тълкува спрямо конкретния случай,че клаузата на чл.10.1.
от договора продължава да действа и след подписването на анекс №6 в
предвидената с договора редакция,а тази редакция,както се посочи,не включва
адрес на солидарния длъжник и затова уредената там договорна фикция за връчване
на уведомления не би могла да се приложи спрямо този длъжник.Една от
предпоставките за прилагането й е съответното уведомление или изявление да е
достигнало до конкретно уговорен адрес на доставяне,а в случая такъв адрес на
солидарния длъжник Ж.Г. липсва както в договора,така и в сключения с него анекс
№6.
Предвид горните съображения,се налага извода,че както
адресираното до дружеството-кредитополучател уведомление за предсрочна
изискуемост на кредита,така и адресираното до солидарния длъжник Ж.Г. такова
уведомление,не са връчени надлежно на адресатите и затова следва да се
приеме,че предсрочната изискуемост не е настъпила и спрямо двамата солидарни
длъжници-кредитополучателя и съдлъжника по чл.101 ЗЗД. Съгласно даденото разрешение в т.18
на Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск
по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става
изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно
изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита.А щом като такова уведомяване не е извършено надлежно,то
не може да се приеме за настъпила предсрочната изискуемост на непогасения
остатък от кредита,дори и да са налице обективните предпоставки,обуславящи
изискуемостта.Предвид изложеното,в случая задължението по процесния договор не
е трансформирано в предсрочно изискуемо преди подаване на заявлението за
издаване на заповедта за незабавно изпълнение.
Съгласно
разрешението,дадено по реда на чл.290 ГПК в решение №139 от 05.11.2014 г. по
т.д.№57/2012 г. на ВКС,I т.о.,ако не е настъпила предсрочна
изискуемост на остатъка от кредита,са изискуеми само вземанията,представляващи
вноски по кредита и други акцесорни вземания /неустойки,лихви/,които са с
настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и са включени в представеното извлечение от счетоводните книги на
банката.В таблица №3 от основното заключение на счетоводната експертиза е
посочен размера на неплатените задължения на ответниците по процесния договор
/просрочена редовна главница,възнаградителни лихви,наказателни лихви/ към
11.04.2012 г. включително /датата,предхождаща датата на подаване на заявлението
за издаване на заповедта за изпълнение/,без да се отчита обявената предсрочна
изискуемост на кредита.Така става видно,че към посочения момент са налице 16
падежирали и просрочени месечни вноски за главница,всяка в размер от 625
евро,падежа на първата от които е 27.12.2010 г.,а на последната-26.03.2012
г.,като общият им размер възлиза на сумата от 10 000 евро.Към същия момент
размера на просрочената редовна /възнаградителна/ лихва,начислена за периода от
27.12.2010 г. до 25.03.2012 г. вкл., възлиза на сумата от 3751,68 евро,а
размера на просрочената наказателна лихва,начислена за периода от 27.12.2010 г.
до 11.04.2012 г. вкл.,възлиза на сумата от 1287,62 евро.Към същия
момент-12.04.2012 г.,е налице е просрочено задължение в размер на 10
лв.,представляващо държавна такса за удостоверение от ЦРОЗ,дължима и неплатена
на 07.03.2011 г.,както и задължение за държавна такса за подновяване на
вписване в ЦРОЗ в размер на 25 лв.,дължима и неплатена на 07.03.2011 г.,а също
и за държавна такса за доплащане издаване на удостоверение от ЦРОЗ в размер на
110 лв.,дължима и неплатена на 14.03.2011 г.
По изложените
съображения следва да се приемат за съществуващи следните вземания на
банката-ищец спрямо ответниците-солидарни длъжници,а именно:вземане за главница
в общ размер на 10 000 евро,съставляваща сбор от неплатени вноски по
отпуснатия кредит за периода от 25.01.2011 г. до 26.03.2012 г.,ведно със
законната лихва върху тази главница,начислена за времето от 12.04.2012
г.,когато е подадено пред съда заявлението на банката-ищец по чл.417 ГПК,до
окончателното плащане на главницата;вземане за просрочена редовна
лихва,начислена за периода от 27.12.2010 г. до 25.03.2012 г. вкл.,в размер на
3751,68 евро,за просрочена наказателна лихва,начислена за периода 27.12.2010
г.-11.04.2012 г. вкл. в размер на 1287,62 евро и за вземания,представляващи
описаните по-горе държавни такси в общ размер на 145 лева,дължими и изискуеми
към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК.
За разликата до
предявения размер от 35 000 евро за главница,до предявения размер от
3758,56 евро просрочена редовна лихва и до предявения размер от 1497,64 евро-просрочена
наказателна лихва,предявените установителни искове се явяват неоснователни и
като такива не подлежат на уважаване на тези разлики.
Претенциите за установяване дължимостта на описаните по-горе
държавни такси са основателни в пълния им заявен размер,тъй като те са дължими
и изискуеми към момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за
незабавно изпълнение и изначално дължимостта им не е поставена в зависимост
предсрочната изискуемост на кредита.
В отговора на ИМ ответникът Ж.Г. е направил възражение,че
спрямо него уговорената с процесния договор клауза за неустойка /наказателна
лихва/ е нищожна поради противоречието й с присъщата на неустойката
обезпечителна,обезщетителна и санкционна функции.Това възражение е
неоснователно.На първо място следва да се отчете,че клаузата на чл.3.6. от
договора,с която е уговорена неустойка за забава /наказателна лихва/,е
променена впоследствие с анекс №3 и анекс №4 и към момента,когато ответникът Г.
е встъпил като солидарен длъжник на основание чл.101 от ЗЗД за задълженията на
кредитополучателя,произтичащи от договора за кредит,е останала действаща
уговорката за неустойка,съдържаща се в чл.5.4. от анекс №4.Съгласно същата,при
забава в плащането на дължими съгласно посочения анекс суми,кредитополучателят
дължи на банката наказателна лихва за забава в размер на стойност на банковия
ресурс за евро,увеличена с 13 пункта надбавка годишно само върху просрочените
вноски по главницата по кредита,за времето на забавата до окончателното
погасяване на забавените вноски.Така уговорения начин на определяне размера на
неустойката,не налага извод,че води до начисляване на такъв висок размер
неустойка,че да излиза от присъщите на неустойката обезщетителна,обезпечителна
и санкционна функции,т.е. да е дотолкова прекомерен размера на неустойката,че
да противоречи на добрите нрави.Затова възражението на ответника Г. за
нищожност на клаузата за неустойка по процесния договор е неоснователно и не
следва да се уважава,съответно на което не се променя извода на съда за
дължимост на наказателната лихва в посочения по-горе размер,начислена за горния
период.
И най-накрая,следва да се посочи,че в отговора на исковата
молба,подаден от ответното дружество,е направено възражение за изтекла
погасителна давност.Възражението е заявено в законния срок,но е съвсем
бланкетно и неконкретизирано,като не е посочено по отношение на кои вземания се
отнася и на кой давностен срок се позовава дружеството-на тригодишния такъв по
чл.111 от ЗЗД или на общия петгодишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД.Все
пак,съдът следва да прецени по същество това възражение,като изхожда от
характера на процесните вземания и от нормативната база,уреждаща отношенията
между страните по процесния правен спор.
По отношение на главницата е приложима петгодишната давност
по чл.110 от ЗЗД.Съгласно чл.114,ал.1 от същия закон,давността тече от
момента,в който вземането е изискуемо.Задължението,поето от
ответниците-солидарни длъжници,е да внасят анюитетни вноски за погасяване на
задълженията по договора за кредит и следователно давността тече отделно за
всяка вноска от датата,на която плащането е било дължимо по отношение на
банката-ищец.При разсрочено плащане на отпуснатия кредит,всяка погасителна
вноска става изискуема с настъпването на съответния падеж,а в случая се
установи дължимостта на вноски за главница,първата от които е с падеж на
27.12.2010 г.,а последната-с падеж на 26.03.2012 г.Като се има предвид,че
заявлението по чл.417 от ГПК е подадено пред съда на датата 12.04.2012 г.,а
това е меродавната дата,към която следва да се прецени дали е изтекъл
приложимия давностен срок,става очевидно,че към същия този момент петгодишния
давностен срок по чл.110 от ЗЗД не е бил изтекъл по отношение на която и да
било от вноските за главницата по процесния кредит.Следователно всички тези
вноски не са погасени по давност и се дължат като неплатени и изискуеми.
И по отношение на възнаградителната /редовна/
лихва приложение следва да намери петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД,защото по
естеството си тази лихва представлява
цената, която кредитополучателят плаща на банката-кредитор за предоставените
му парични средства, респ. тя се плаща независимо от неизпълнението на главното
задължение и се дължи и когато заетата сума е върната от длъжника на
падежа. И факта, че погасяването
на възнаградителната лихва е уговорено да става на определени вноски
по приет от страните погасителен план, не му придава характер на периодично
вземане по смисъла на чл. 111, б.“в“ ЗЗД, за да се приеме, че следва да е
приложима кратката тригодишна давност/ така Решение № 540 от 20.12.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 110/2011г., IV ГО, ГК/.При съобразяване на това,както
и на периода,за който е начислена дължимата просрочена редовна лихва-от
27.12.2010 г. до 25.03.2012 г.,е видно,че към момента на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК-12.04.2012 г.,приложимата петгодишна давност по
чл.110 от ЗЗД не е изтекла по отношение на тази лихва.
И на следващо място,приложима за наказателната лихва е
разпоредбата на чл.111,б.“б“ от ЗЗД и вземането за тази лихва се погасява с
тригодишна давност.Изискуемостта на вземането,доколкото съдът приема,че се
касае за периодично плащане,настъпва на съответния падеж на всяка погасителна
вноска.В случая се установи,че падежа на плащането на първата от процесните
вноски е 27.12.2010 г. и тя не е била платена на тази падеж,съответно на което
длъжниците са изпаднали в забава относно плащането й на същата дата и оттогава
дължат уговорената наказателна лихва,имаща характера на неустойка за
забава.Процесната наказателна лихва е начислена за периода именно от датата
27.12.2010 г. до датата 11.04.2012 г. /деня,предхождащ датата на подаване на
заявлението пред съда/.И е видно,че приложимата тригодишна давност не е била
изтекла към момента на подаване на заявлението-12.04.2012 г.,по отношение на
дължимата за целия този период наказателна лихва.
А що се касае до дължимите вземания за държавна такса
/представляващи разноски във връзка с договора за кредит/,приложимата
погасителна давност е общата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД и тя започва
да тече от деня,в който съответното вземане е станало изискуемо.В случая две от
заявените вземания за държавна такса са станали изискуеми на датата 07.03.2011
г.,а третото такова вземане е станало изискуемо на датата 14.03.2011 г.От тези
дати до датата на подаване на заявлението не е изтекъл законния петгодишен
давностен срок по чл.110 от ЗЗД,приложим спрямо процесните дължими вземания за
държавни такси,поради което и тези претенции не са погасени по давност.
Като краен резултат,се налага извода,че никое от
установените по делото вземания на банката-ищец спрямо ответниците,не е
погасено по давност.С оглед на това и предвид неоснователността на поддържаното
от ответника Г. възражение за нищожност на клаузата за неустойка,всички описани
по-горе суми остават дължими в посочените размери и до тези размери
установителните искови претенции ще се уважат като основателни,а за разликата
до съответно претендирания размер,претенциите за главница,просрочена редовна
лихва и просрочена наказателна лихва,ще се отхвърлят като неоснователни поради
недоказана предсрочна изискуемост на цялото вземане по процесния договор за
банков кредит.
По разноските:
Съгласно т.12 на ТР №4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на
ВКС,съдът се произнася по разноските за заповедното производство съобразно с
изхода от спора по исковото производство.Предвид това и с оглед на частичното
уважаване на исковете,на банката-ищец се дължат разноски за заповедното
производство в размер на 591,19 лв. държавна такса и 463,93 лв.-юрисконсултско
възнаграждение,платими солидарно от двамата ответници.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК,съобразно на уважената
част от исковете,двамата ответници следва да бъдат осъдени да заплатят
солидарно на банката-ищец сумата от 722,04 лв. съдебни разноски,направени в
първоинстанционното исково производство по настоящото дело,а на основание
чл.78,ал.8 от ГПК следва да заплатят на банката юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК,съобразно на отхвърлената
част от исковете,банката-ищец следва да бъде осъдена да заплати на ответното
дружество сумата от 3 751,55 лв. съдебни разноски /платено в брой адв.
възнаграждение/.От страна на банката е направено възражение за прекомерност на
претендираните от дружеството разноски,но то може да е относимо само към
адвокатското възнаграждение съгласно разпоредбата на чл.78,ал.5 от ГПК,не и към
други направени от страна по делото
съдебни разноски.Съдът преценява това възражение за неоснователно,тъй като
намира,че заплатеното от ответното дружество адвокатско възнаграждение не е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.В
тази връзка счита,че делото се отличава с голяма фактическа и правна сложност
предвид заявените от страните твърдения,възражения,събрани доказателства и
установени факти и обстоятелства,относими към процесния правен спор.Ето защо
платеното от ответното дружество адвокатско възнаграждение от 6000 лв. не
следва да бъде намалявано на основание чл.78,ал.5 от ГПК,а само подлежи на
редукция до горния размер от 3 751,55 лв. съобразно на отхвърлената част
от процесните искове.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК банката-ищец следва да
бъде осъдена да заплати на ответника-физическо лице сумата от 375,15 лв.
съдебни разноски /платени възнаграждения за вещи лица/.На ответника Г. няма да
се присъди адвокатско възнаграждение,тъй като няма доказателства такова да е
уговорено с представляващия го адвокат и да е реално изплатено на последния.По
делото е представено само пълномощното на адвоката,представляващ същия
ответник,но не и договор за правна защита и съдействие,съдържащ уговорка за
размера и начина на плащане на адвокатско възнаграждение.Предвид това няма да
бъде разгледано и заявеното от банката-ищец възражение за прекомерност на
разноските,направени от ответника Г..Както се посочи по-горе,такова възражение
може да бъде правено не по отношение на всякакви съдебни разноски,а само
относно разноските,представляващи платено адвокатско възнаграждение,но в случая
няма доказателства ответникът-физическо лице да е платил такова възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по исковете на
“РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ЕАД-гр.София с ЕИК ********* против „ВИЗИТА ТРЕЙД
КЪМПАНИ“ООД-гр.Пловдив с ЕИК ********* и Ж.П.Г. с ЕГН ********** с правно
основание чл.422,ал.1 във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК съществуването на парични
вземания на банката-ищец по договор за банков кредит от 14.04.2006
г.,анекс №1 от 24.08.2006 г.,анекс №2 от 27.03.2008 г.,анекс №3 от 25.08.2008
г.,анекс №4 от 28.12.2006 г.,анекс №5 от 30.06.2010 г. и анекс №6 от 26.07.2010
г. срещу ответниците „Визита Трейд Къмпани“ООД с ЕК ********** и Ж.П.Г. като
солидарни длъжници,които вземания са част от вземанията по заповедта от
21.05.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК и изпълнителния лист,издадени по ч.гр.д.№18609/2012 г. по описа
на Софийски районен съд, II-ро ГО,60-ти състав,и са в следните размери:10 000 евро
/десет хиляди евро/-просрочена главница за периода 27.12.2020 г.-26.03.2012 г.
по договора за кредит,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
12.04.2012 г. до окончателното й изплащане;3 751,68 евро /три хиляди
седемстотин петдесет и един евро и шестдесет и осем евроцента/-просрочена
редовна лихва,начислена за периода от 27.12.2010 г. до 25.03.2012 г. вкл.;1287,62
евро /хиляда двеста осемдесет и седем евро и шестдесет и два евроцента/-просрочена
наказателна лихва,начислена за периода от 27.12.2010 г. до 11.04.2012 г.
вкл.;10 лева /десет лева/-държавна такса за удостоверение от ЦРОЗ,дължима и
неплатена на 07.03.2011 г.;25 лв. /двадесет и пет лева/-държавна такса за
подновяване на вписване в ЦРОЗ,дължима и неплатена на 07.03.2011 г. и 110 лв.
/сто и десет лева/-държавна такса доплащане за издаване на удостоверение от
ЦРОЗ.
ОТХВЪРЛЯ установителните искове на “РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ЕАД-гр.София с ЕИК
********* против „ВИЗИТА ТРЕЙД КЪМПАНИ“ООД-гр.Пловдив с ЕИК ********* и Ж.П.Г.
с ЕГН ********** с правно основание чл.422,ал.1 във вр. с чл.415,ал.1 от
за разликата над уважения до предявения размер от 35 000
евро за главница,до предявения размер от 3758,56 евро просрочена редовна лихва
и до предявения размер от 1497,64 евро-просрочена наказателна лихва,като
неоснователни поради недоказана предсрочна изискуемост на целия дълг по
процесния договор за банков кредит преди подаването на заявлението по чл.417 от ГПК.
ПРЕКРАТЯВА
производството по т.д.№489/2018 г. По описа на ОС-Пловдив,XVIII-ти състав,в частта на предявените установителни
искове по чл.422 от ГПК,с която е поискано да се признае спрямо двамата
ответници съществуването на вземане на банката-ищец за сумата от 1577,59
лв.,представляваща платена държавна такса в заповедното производство по ч.гр.д.№18609/2012 г. по описа на Софийски
РС,2-ро ГО,60-ти състав и за сумата от 1238 лв.-възнаграждение за защита от
юрисконсулт в производството по същото частно гражданско дело.
ОСЪЖДА „ВИЗИТА ТРЕЙД КЪМПАНИ“ООД-гр.Пловдив с ЕИК ********* и Ж.П.Г. с ЕГН **********
да заплатят солидарно на “РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ЕАД-гр.София с ЕИК
********* сумата от 591,19 лв. /петстотин
деветдесет и един лева и деветнадесет стотинки/,представляваща разноски за
държавна такса в заповедното производство по ч.гр.д.№18609/2012 г. по
описа на Софийски районен съд, II-ро ГО,60-ти състав,както и сумата от 463,93
лв. /четиристотин шестдесет и три лева и деветдесет и три стотинки/-юрисконсултско
възнаграждение за защита от юрисконсулт в заповедното производство по
посоченото частно гражданско дело,а също да заплатят солидарно на банката и
сумата от 722,04 лв. /седемстотин двадесет и два лева и четири стотинки/
съдебни разноски за исковото първоинстанционно производство по настоящото
дело,дължими съобразно на уважената част от исковете,както и сумата от 100 лв.
/сто лева/ юрисконсултско възнаграждение,дължимо на основание чл.78,ал.8 от ГПК
за представителство на банката от юрисконсулт в исковото производство по
т.д.№489/2018 г. по описа на ОС-Пловдив,XVIII-ти състав.
ОСЪЖДА “РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ЕАД-гр.София с ЕИК ********* да заплати на „ВИЗИТА
ТРЕЙД КЪМПАНИ“ООД-гр.Пловдив с ЕИК ********* сумата от 3751,55 лв. /три хиляди
седемстотин петдесет и един лева и петдесет и пет стотинки/ съдебни разноски
съобразно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА “РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ЕАД-гр.София с ЕИК
********* да заплати на Ж.П.Г. с ЕГН ********** сумата от 375,15 лв. /триста
седемдесет и пет лева и петнадесет стотинки/ съдебни разноски съобразно на
отхвърлената част от исковете.
В прекратителната част решението има
характер на определение,обжалваемо с частна жалба пред Апелативен съд-Пловдив в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
В останалата част решението подлежи
на обжалване пред АС-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: