МОТИВИ по
НОХД № 409/2018 година на Мездренски районен съд:
Подсъдимият К.В.Н. *** е предаден на съд по повдигнато
от Мездренска районна прокуратура обвинение за извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр.
чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” НК за това, че при
условията на опасен рецидив, на 07.04.2018 г. в клуб „Роял” гр. ***** е отнел
от владението на Ц.И.Б. *** без нейно съгласие с намерение противозаконно да
присвои движими вещи и сума от 150 лева, всичко на обща стойност 639 лева,
собственост на Б..
Производството във фазата на
съдебното следствие е разгледано при условията на чл.269 ал.3 т.4 б.”а” НПК.
Участващият по делото прокурор поддържа обвинението
така, както е възведено в обвинителният акт, мотивирайки се с обстоятелството,
че същото се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства. По отношение
вида и размера на наказанието, се иска на Н. да бъде наложено наказание
лишаване от свобода, като при определяне на неговия размер като смекчаващи
вината обстоятелства бъдат отчетени съдействието, оказано от негова страна на
органите по разследването и частичното възстановяване на причинените вреди, а
като отегчаващи – наличието на предишни осъждания и лоши характеристични данни.
Служебният защитник адв. Г.П.
от ВрАК счита, че Н. следва да бъде оправдан, тъй
като доказателствата, събрани в хода на наказателното производство, не сочат по
категоричен начин същият да е извършил описаното в обвинителният акт деяние. В тази
връзка се посочва, че разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели не са
преки очевидци на събитията, свързани с противоправното
отнемане на процесните вещи и по тази причина
обвинението почива единствено на косвени доказателства. Същите обаче не са
достатъчни, за да се приеме, че кражбата е извършена именно от подсъдимия.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и прецени същите по отделно и в тяхната съвкупност, приема за
установена следната фактическа обстановка:
Свидетелката Ц.И.Б. *** притежавала тъмно сив мобилен
телефон „i Pfone SE“ с
черен калъф. Апаратът бил закупен на 15.09.2017 г. от неин братовчед. В
последствие свидетелката го придобила от него чрез замяна със свой телефон и му
поставила своя СИМ-карта. На 06.04.2018 г. /петък/ вечерта, Б. се уговорила със
свои приятелки да посетят клуб „Роял“ в гр. *****, където се провеждала
дискотека. Те отишли на място около 00.15 часа на 07.04.2018 г. и седнали до
втората колона от ляво на входната врата, срещу дисководещия. Б. оставила на
масата посочения по-горе мобилен телефон, поставен в черен кожен калъф, заедно
с личната й карта и сумата от 150 лева. По едно време към тяхната група се
присъединили св. Т.Т. ***, който бил братовчед на
едно от момичетата, и подсъдимия К.Н. ***, който го придружавал. Н. бил видимо
пиян. Около 03.30 часа св. Т. напуснал заведението. Момичетата също решили да
си тръгват. Две от тях отишли до тоалетна, а св. Б. решила да посети съседна
маса, за да разговаря със свои познати. Подсъдимият останал сам, а на масата
близо до него били калъфът с парите, личната карта и телефона на Б.. Възползвайки
се от тази ситуация, той взел посочените вещи и напуснал заведението. Тъй като
в района около дискотеката имало засилено полицейско присъствие, Н. отишъл пред
питейно заведение, находящо се непосредствено до
паркинга зад хотел „Родина“ в града. Криейки се зад един храст, той успял да
включи телефона, но забелязал, че същият е с пръстов отпечатък. След като видял
съдържанието на калъфа, подсъдимият прибрал парите и картата у себе си, а
телефона на Б. пъхнал под храста, след което се върнал в дискотеката.
Междувременно свидетелката се върнала на мястото си, установила кражбата и започнала
да търси вещите си. Първо попитала подсъдимия дали ги е виждал, но той отрекъл,
а после се включил в търсенето на вещите. Момичетата неколкократно
набирали мобилния номер на пострадалата свидетелка, но без успех. След
безрезултатното търсене Б. *** и съобщила за случая. Полицейските служители й обяснили,
следва да подаде жалба, към която да приложи документите на телефона.
Междувременно, подсъдимият заминал за гр. Враца и там където похарчил
откраднатите пари на игрални автомати. На сутринта Б. разказала за случая на своя
баща св. И.Б..*** и подал жалба. Същия ден полицейския служител свид. И.И. снел сведения по
случая от пострадалата и от нейния баща. Впоследствие свид.
Б. разговарял по телефона със свид. Т., когото
познавал отпреди и го помолил за съдействие в откриването на извършителя на
кражбата. На база чутото от дъщеря си, свидетелят споделил пред Т. съмненията
си, че това е Н.. По-късно през деня Т. разговарял с подсъдимия, като
последният отрекъл да има отношение към кражбата. На следващия ден двамата
отново разговаряли и Н. признал, че е взел вещите на Б.. След предварителна
уговорка, на 10.04.2018 г. подсъдимият се срещнал с Б. *** при храста, където
бил оставил телефона. Пред тях той потърсил телефона, но не го открил. Подсъдимият
казал на свидетелите, че ще разкаже как е извършил кражбата. Тогава Б. се
обадил по телефона на полицейския служител св. И.И. и
последния дошъл на мястото. При проведената беседа Н. възпроизвел
обстоятелствата, при които бил отнел процесните вещи.
По искане на Б. подсъдимия му предал личната карта на пострадалата, а
свидетелят я предоставил на И., за което бил изготвен съответния протокол.
Полицейската проверка по случая била възложена на св. И.Д. ***, като в хода на
същата той на свой ред изяснил горепосочените обстоятелства. Междувременно Н.
заплатил на св. Б. сумата от 450 лева като част от причинената вреда. Според
заключението на изготвената по делото съдебно – оценителна експертиза, общата
стойност на откраднатите вещи възлиза на 639 лева.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията
на свидетелите Ц.И.Б., И.Ц.Б., И.К.Д., И.О.И., Т.К.Т., дадени в с.з., като относно
размера на липсващите й пари, по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 НПК, частично
са прочетени показанията на свидетелката Б., дадени на досъдебното производство
на л.29-30, както и от писмените доказателства: протокол за доброволно
предаване /л.16/; разписка /л.17/; фискален бон, гаранция и договор за
потребителски кредит за закупуване на мобилен апарат „Айфон
SE“ /л.18-л.22/; съдебно – оценителна експертиза
/л.37-л.38/; характеристика /л.64/; справка за съдимост /л.65 – л.67 от ДП,
л.17-л.19 от съдебното дело/; декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние /л.71/; удостоверение по декларирани данни, издадено на К.Н. ***
за декларираното от същия движимо и недвижимо имущество /л.15 от съдебното
дело/.
При така установената
фактическа обстановка е видно, че подсъдимият К.Н. е извършил престъпление
против собствеността – кражба. От обективна и субективна страни е осъществил състава
на чл.196 ал.1
т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” НК. По делото е установено, че подсъдимият противозаконно е отнел с
намерение да присвои движими вещи на обща стойност 639 лева, собственост на
свидетелката Ц.Б., като е прекъснал фактическата власт на собственика върху тях
и е установил своя трайна такава. Впоследствие същият, след като е получил
финансова облага, която не му се следва, се е разпоредил с отнетите парични
средства на стойност 150 лева в свой интерес. Тези изводи, според настоящият
състав, се базират на наличните доказателствени
източници. На първо място, тук следва да бъдат отчетени данните, съдържащи се в
показанията на пострадалата Б.. Според свидетелката, подсъдимият се е
присъединил към нея и приятелите й заедно със свидетелят Т. и е останал при тях
до тръгването им от дискотеката. През цялото време процесните
вещи са били оставени върху масата в близост до Н., като по този начин същият е
имал възможност необезспокояван да ги огледа. Видно от събраните в хода на
производството документи касателно материалното му
положение, подсъдимият е лице, което няма постоянна работа, не притежава
движимо и недвижимо имущество и в този смисъл влошеното му финансово състояние
практически го е мотивирало да извърши описаното в обвинителния акт деяние. От
показанията на свид. Б. става ясно също, че преди да
си тръгнат от заведението тя и приятелките й отсъствали за кратко, в резултат
на което подсъдимият останал сам на масата. По тази причина без надзор от
страна на собственичката си били и процесните вещи. Макар
и неголям, времевия период до завръщането на Б. се оказал достатъчен за
подсъдимият да вземе мобилния телефон и намиращите се калъф лични
документи - лична карта и парични
средства на стойност 150 лева. След като установил върху тях своята фактическа
власт, Н. положил усилия да я запази, като за целта напуснал заведението и
скрил мобилния апарат под храст, намиращ се наблизо, а останалите вещи прибрал
в себе си. Впоследствие същия се включил в търсенето на отнетите от него вещи,
като по този начин демонстрирал съпричастност към състоянието на тревога и
притеснение, в което се намирала потърпевшата. Изложената по – горе фактологична хронология се подкрепя и от показанията на
свидетелите Б., Т. и Ив. И.. Пред тях Н. изложил обстоятелствата, при които
взел решение и извършил кражба на вещите на Б.. Фактът, че личната карта на
свидетелката, с която подсъдимият не поддържа отношения, е била предадена именно
от него на баща й св. Б., дава основание да се приеме, че същата е придобита от
Н. по описания по-горе начин. Допълнително довод в подкрепа на този извод е
поведението на подсъдимия след кражбата и по – точно предприетите от него
действия по възстановяване, макар и частично, на причинените вреди. По делото
не са налични доказателства, които да сочат за наличие на вредоносни действия
на други лица по отношение на процесните вещи и в
този смисъл съдът не споделя становището на защитата за възможна съпричастност
на трети лица. Действително, обвинението не почива на показания на свидетели –
очевидци на събитията, но наличните доказателства, макар и косвени, преценени в
съвкупност, позволяват да се приеме, че именно подсъдимият е лицето, отнело
вещите на пострадалата свидетелка Б..
По отношение на подсъдимия К.Н. е налице разпоредбата
на чл.196 ал.1 т.1 НК. С протоколно определение от 24.04.2013 година по НОХД № 249/2013 година по описа на Районен съд
гр.***** е одобрено споразумение за решаване на делото, по силата на което Н.
се е признал за виновен за деяние, извършено при условията на продължавано
престъпление и опасен рецидив на 13/14.03.2013 година, за което му е наложено,
на основание чл.196 ал.1 т.2 вр. с чл.195 ал.1 т.4 и т.5
вр. чл.26 ал.1 вр. чл.29
ал.1 б.“б“ вр. чл.55 ал.1 т.1 НК, наказание лишаване
от свобода за срок от две години и два месеца при първоначален строг режим. Съдебния
акт е в сила от 24.04.2013 година. С протоколно определение от 25.03.2013
година по НОХД № 194/2013 година по
описа на Районен съд гр.***** е одобрено споразумение за решаване на делото, по
силата на което подсъдимият се е признал за виновен за деяние, извършено при
условията на опасен рецидив на 21.02.2013 година, за което му е наложено, на
основание чл.196 ал.1 т.2 вр. с чл.195 ал.1 т.5 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1
б.“б“ вр. чл.55 ал.1 т.1 НК, наказание лишаване от
свобода за срок от две години при първоначален строг режим. Съдебния акт е в
сила от 25.03.2013 година. С протоколно определение от 07.05.2013 година по
НОХД № 219/2013 година по описа на
Районен съд гр.***** е одобрено споразумение за решаване на делото, по силата
на което подсъдимият се е признал за виновен за деяние, извършено повторно и
при условията на продължавано престъпление на 01.05.2012 година, за което му е
наложено, на основание чл.195 ал.1 т.2, т.5 и т.7 вр.
чл.26 ал.1 вр. чл.55 ал.1 т.1 НК, наказание лишаване
от свобода за срок от четири месеца при първоначален строг режим. Съдебния акт
е в сила от 07.05.2013 година. С определение № 204/27.06.2013 година,
постановено по НЧД № 306/2013 г. по
описа на Районен съд гр.***** са групирани, на основание чл.25 ал.1 вр. с чл.23 ал.1 НК, наказанията, наложени на Н. по НОХД № 249/2013
година, по НОХД № 194/2013 година и по НОХД № 219/2013 година, всички по описа
на Районен съд гр.***** и е наложено едно общо най-тежко наказание лишаване от
свобода в размер на две години и два месеца при първоначален строг режим на
изтърпяване. Това наказание е било увеличено, на основание чл.24 НК, с един
месец и сумарно е било определено наказание две години и три месеца лишаване от
свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. Определението е влязло в
сила на 13.07.2013 година. Според отметката, направена в приложената по делото
справка за съдимост, така определеното общо най-тежко наказание е било
изтърпяно от Н. на 24.10.2014 година.
Престъплението, предмет на настоящото производство, подсъдимият
е извършил след като е бил осъждан с влязла в сила присъда за тежки умишлени
престъпления на лишаване от свобода повече от една година, изтърпяването на
които не е било отложено на основание чл.66 НК. Освен това, от изтърпяването на
посочените по-горе наказания до 07.04.2018 година /датата на извършване на процесното деяние/ не са изтекли пет години, какъвто е
срока, предвиден в чл.30 ал.1 НК. При това положение съдът приема, че са налице
опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.„а“ НК.
От субективна страна подсъдимият К.Н. е действал при
условията на пряк умисъл. Същият е съзнавал обществено-опасните последици на
деянието си и е желаел тяхното настъпване.
Като причини за извършване на престъплението съдът отчита
ниското правно съзнание на подсъдимия и незачитане неприкосновеността на частната
собственост.
Признавайки подсъдимият Н. за виновен, съдът, при
определяне вида и размера на наказанието, взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства
тежкото материално и имотно положение – безработен, без постоянни доходи,
непритежаващ движимо и недвижимо имущество, пълното съдействие, оказано в хода
на ДП на органите по разследването, частичното възстановяване на причинените от
деянието вреди, а като отегчаващи такива – наличие на предишни осъждания, извън
описаните за нуждите на чл.29 НК, което е индикация за трайно установени у
подсъдимия престъпни навици, лоши характеристични данни, сочещи подсъдимия като
лице, системно злоупотребяващо с алкохол, в резултат на което е склонен към
хулигански прояви и агресия спрямо околните, характера на извършеното деяние и
степента му на обществена опасност – посегателство върху вещи, собственост на физическо
лице, и след като не намери основание за прилагане на чл.55 НК, на основание
чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” вр. чл.54 НК, му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ДВЕ ГОДИНИ при първоначален строг режим на изтърпяване, съобразно чл.57
ал.1 т.2 б.“б“ ЗИНЗС.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция
подсъдимият К.Н. следва да заплати направени в хода на процеса разноски в полза
на Държавата по сметка на ОДМВР гр.Враца в размер на 59 лева и в полза на ВСС
по сметка на Районен съд гр.***** в размер на 80 лева.
По горните съображения съдът постанови своята присъда.
Районен съдия: