№ 52
гр. София , 21.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на шестнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20201000503100 по описа за 2020 година
Софийският апелативен съд, гражданско отделение, седми въззивен състав, в
публичното заседание на тридесети ноември през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОЛЕДЖИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ПЪРВАНОВА
АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ
при секретаря Диана Аначкова, като разгледа докладваното от съдията
КОЛЕДЖИКОВА гр. д. № 3100 по описа за 2020 г. на САС и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 20.07.2020 год., постановено по гр.д. № 8200/2019 г. на Софийски
градски съд, на основание чл.124 от ГПК по отношение на М. Й., Н. Й. и М. М. е
признато за установено, че Б. К. К. не е собственик на поземлен имот с идентификатор
68134.1891.7 по КККР.
Недоволна от решението е останала ответницата, която го обжалва чрез
1
особения си представител адв.П. с оплаквания за недопустимост, неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост. Твърди се, че решението е постановено по
недопустим иск при липса на правен интерес от предявяването му – ищците следвало
да предявят положителен иск с правно основание ч.54, ал.2 от ЗКИР, а не отрицателен
установителен иск; спорният въпрос бил решен с влязло в сила решение, обвързващо
ответницата по силата на чл.298, ал.2 от ГПК. По същество счита, че е придобила
правото на собственост на годно основание и правата й са противопоставими на
ищците, тъй като в хипотезата на чл.226, ал.3 от ГПК е придобила имота преди
вписването на исковата молба, насочена срещу праводателя й, и не е била
конституирана като страна в ревандикационното производство. Оспорва извода на
съда за идентичност на отчуждения и деактуван имот на ищците с придобития от
ответницата като твърди, че доказателствата по делото не я установявали категорично.
Искането е решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено друго, с което решението да бъде обезсилено и производството
прекратено, или същото да бъде отменено.
Ответниците оспорват въззивната жалба.
При разглеждането на делото настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Ищците са предявили против Б. К. иск за установяване по отношение на тях, че
ответницата не е собственик на поземлен имот с идентификатор 68134.1891.7 по по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София от 2010 г.
Твърди се в исковата молба, че ответницата придобила правото на собственост
върху имота чрез покупка от З. З. по време на висящия процес срещу него по предявен
от ищците ревандикационен иск. Влязлото в сила решение, с което искът им бил
уважен, я обвързвало, но тя заявила имота в АГКК, представяйки нотариалния акт за
покупка от З., и била вписана като собственик в кадастралния регистър. Това действие
на К. обуславяло правния им интерес да предявят срещу нея иск за установяване, че тя
не е собственик на имота.
Ответницата, чрез назначения й особен представител, е подала в срока на чл.
131 ГПК писмен отговор, в който твърди, че липсва правен интерес за ищците от
предявяване на отрицателния установителен иск. Оспорва факта на извършване на
въвод във владение на ищците върху имота и на упражняване на владение от тяхна
страна понастоящем. По същество счита, че e придобила валидно имота като
добросъвестен приобретател и е действителният му собственик. Иска прекратяване на
производството като недопустимо или отхвърляне на иска като неоснователен.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК,
след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното
2
решение и обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
съобразно посочените от жалбоподателя основания за неправилност на
първоинстанционния акт, прие следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Въззивната жалба е подадена от
надлежна страна в законоустановения за обжалване срок срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съобразявайки оплакванията на жалбоподателката /чл.269, изр. второ от ГПК/ и
след преценка на доказателствата, Софийски апелативен съд намира въззивната жалба
за неоснователна поради следното:
С предявения отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК ищците се
домогват да докажат със сила на пресъдено нещо спрямо тях, че ответницата не
притежават право на собственост върху процесния имот.
По предявен отрицателен установителен иск ищецът не е длъжен да доказва
правото си на собственост. Той следва само да се позове на своето право като условие
за допустимостта на процеса, обуславящо правния му интерес от провеждане на
установителния иск. В случая искът е допустим, тъй като ищците твърдят собствени
права върху процесния имот, а ответницата им ги оспорва. Неоснователно е
възражението, че влязлото в сила решение по ревандикационния иск, проведен срещу
праводателя на ищцата, е процесуална пречка за допустимостта на настоящото
производство. След приключване на устните състезания пред инстанцията по същество
е настъпило ново обстоятелство, обуславящо интереса на ищците да търсят съдебна
защита, тъй като със заявяването си като собственик на имота пред АГКК, ответницата
е оспорила правата им върху имота. Без опора в закона е доводът, че ищците следвало
да се защитят с иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР. Както е разяснено в т.4 и т.5 на ТР № 8/2016
г. по тълк.д. № 8/2014 г. на ОСГК, искът за собственост поглъща иска по чл.54, ал.2 от
ЗКИР и в производството по него ще се разгледат твърденията за грешка в
кадастралния регистър.
По същество жалбата е неоснователна.
С предявяването на отрицателен установителен иск се цели защита на спорно
право, като се твърди и иска установяване със сила на присъдено нещо, че ответникът
не притежава същото право. Цели се създаване яснота в отношенията между страните
относно правото на собственост. При уважаване на иска и отричане притежаването на
спорното право от ответника, правните последици ще рефлектират в правната сфера на
ищците.
В тежест на ответницата по иска бе да докаже осъществяване на юридическите
факти, на които основава своите права.
Тъй като ответницата черпи правата си от придобивна сделка от З. З., извършена
в хода на висящ процес по предявен срещу него ревандикационен иск, на основание
чл.226, ал.3 от ГПК тя е обвързана от влязлото в сила решение, с което правата на З. са
3
отречени спрямо ищците.
Съгласно чл. 226 от ГПК, ако в течение на производството по делото спорното
право бъде прехвърлено, делото следва своя ход между първоначалните страни.
Разпоредбата на чл. 226, ал.3 от ГПК повелява, че независимо от това дали е участвал
като страна по делото, приобретателят във всички случаи е обвързан от силата на
пресъдено нещо на постановеното решение, с изключение на действието на
вписването, когато се касае за недвижими имоти, и за придобиване на собственост чрез
добросъвестно владение, когато се отнася до движими вещи.
Вписването на исковите молби, с които се предявява самостоятелно
установителен или ревандикационен иск за собственост, има оповестително действие -
да даде гласност на спора по отношение на трети лица, за разлика от вписването на
исковите молби по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД , чл. 17, ал. 2 от ЗЗД , чл. 33, ал. 3 от ЗЗД , чл.
88, ал. 2 от ЗЗД , чл. 135, ал. 1, изр. последно от ЗЗД , чл. 227, ал. 5 от ЗЗД , както и за
обявяване нищожност на договори, които имат за предмет прехвърляне или учредяване
на вещни права върху недвижим имот, което има и защитно действие. Поради това
вписването или невписването на исковата молба по чл. 108 от ЗС няма значение за
обвързаността на третото лице - приобретател в хипотезата на чл. 226 от ГПК, от
силата на пресъдено нещо на постановеното решение. То би било от значение за
неговата добросъвестност по смисъла на чл. 70, ал.1 от ЗС, доколкото прави възможно
узнаването, че правото на собственост на лицето, с което договаря, е предмет на
съдебен спор и може да се окаже несъществуващо. В случая, макар да се позовава на
своята добросъвестност, ответницата не я свързва с настъпване на правни последици
от нея извън твърдяното деривативно придобивно основание, поради което това
обстоятелство е без правно значение.
Предвид разпоредбата на чл. 226, ал.3 от ГПК, влязлото в сила решение, с което
искът за ревандикация се уважава, установява със сила на пресъдено нещо и по
отношение на ответницата като приобретател на спорното право, независимо че не е
участвала като страна по делото, че ищците, а не ответницата, са собственици на
прехвърления й имот. Следователно придобивното основание, на което тя се позовава,
не може да им се противопостави, поради което съдът приема за установено, че тя не е
собственик на процесния имот.
С оглед изложеното съдът намира, че ответницата по иска не установява в
процеса осъществяване на юридическите факти, на които основава своите права върху
процесния имот. Предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва
да се уважи.
Тъй като изводите на настоящия съдебен състав съвпадат с тези, изложени от
първонстанционният съд, обжалваното решение следва да се потвърди.
4
В полза на ищците следва да се присъдят направените пред въззивната
инстанция разноски за иден адвокат в размер на 1500 лева, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 20.07.2020 год., постановено по гр.д. № 8200/2019
г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Б. К. К. да заплати на М. Л. Й., М. Е. М. и М. Б. А.-Й. с ЕГН
**********, гр.***, бул.”***” № 137, ет.3, ап.5 сумата 1500 (хиляда и петстотин) лева
– адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.2 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5