Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 07.11.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на осми юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа
гр.д. № 15615 по описа за 2019г. на
съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са
предявени от И.Д.И. против „Ю.Б.“ АД главен осъдителен иск за сумата 32 341.29 евро с правно основание
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД-платена при
начална липса на основание по
нищожен договор за кредит в периода
25.01.2017г.-27.06.2019г., ведно със
законната лихва от подаване на
исковата молба до изплащането; при условията на
евентуалност искове за прогласяване нищожността на клаузи по
чл.6, ал.2 и чл.22 от договора
за кредит на основание чл.143 вр. чл.146, ал.1 ЗЗП; осъдителен иск за заплащане на
сумата от 22 096.60 евро с правно основание
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД-платена без
основание под формата на валутни
разлики в периода
28.11.2014г.-27.06.2019г., ведно със
законната лихва от подаване на
исковата молба до изплащането; иск за прогласяване
нищожността на чл.3, ал.5,
чл.6, ал.3 и чл.12, ал.1 от договора
за кредит на основание чл.143 вр. чл.146, ал.1 ЗЗП и осъдителен
иск за сумата
10 539.44 швейцарски франка
с правно основание чл.55,
ал.1, пр.1 ЗЗД, представляваща платена
възнаградителна лихва при начална липса
на основание в периода 28.11.2014г.-27.06.2019г., ведно
със законната лихва от подаване
на исковата молба до изплащането.
Твърденията са за сключен между
ищеца и ответника на 06.06.2008г. договор
№ HL37185 за ипотечен кредит, по силата на
който му бил предоставен кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността
в швейцарски франкове на 120 000 евро след извършено служебно превалутиране.
В периода 25.06.2008г.-27.06.2019г. за погасяване на
задълженията по кредита заплатил общо сумата 152 341.29 евро. В исковата молба твърди клаузите
на чл.6, ал.2 и чл.22 от договора за кредит
да са неравноправни
и като такива нищожни на основание
чл.143 вр. чл.146, ал.1 ЗЗП, защото
му бил предоставен
кредит в евро, а следвало да го
погасява в швейцарски франкове, като по този начин
била възложена върху него тежестта
на целия валутен риск и всички неблагоприятни последици от промените
в курсовата стойност. Твърди размера на кредита и на
месечните вноски в швейцарски франкове да не са
били посочени в договора, като същевременно клаузата по чл.1, ал.5 попада в хипотезата на чл.143, т.9 ЗЗП, тъй като налага
на потребителя поемане на задължение,
с което не е могъл да се
запознае преди сключване на договора.
Също преди сключването банката действала недобросъвестно без да му предостави съответната информация за възможни
валутни промени и потенциалните икономически последици от това,
която е от значение за преценката
на риска от поетата финансова
тежест и съгласието да погасява кредита
в швейцарски франкове. Твърди неравноправност на клаузите по
чл.3, ал.5, чл.6, ал.3 и чл.12, ал.1 от договора, които
предвиждат едностранно изменение на БЛП, прилаганата лихва и другите разходи по кредита. Поради
неравноправния характер на клаузата, регламентираща
основното му задължение-да връща кредита в швейцарски франка вместо в уговорената валута евро навежда на
нищожност на целия договор и липса на правна
норма, която да замести нищожната
част. В тази посока твърди, че като последица
от прилагането на неравноправните клаузи в продължение на 11 години е заплащал месечни вноски в значително завишен размер и към 25.01.2017г. е върнал на банката отпуснатия
кредит от 120 000 евро, включително такси и други разходи,
поради което всичко платено след това до 27.06.2019г. е при начална липса
на основание. Също така въз
основа неравноправните клаузи за едностранно
увеличение на възнаградителната лихва твърди за периода
28.11.2014г.-27.06.2019г. да е заплатил
при липса на основание сумата
от 10 539.44 швейцарски
франка.
Ответникът „Ю.Б.“ АД навежда, че превалутирането на кредита в швейцарски
франкове
е било направено по изрично искане
на ищеца и условията за това
му били предоставени
два месеца преди сключване на договора, с оглед на което
твърди да е разполагал с необходимата информация и възможност да прецени риска
при поемане на финансовата тежест. Освен това договорът предвижда клауза за предоговаряне
в тази част, от която ищецът
не се възползвал.
Навежда, че след сключване на договора курсът
на швейцарския франк не само
се е повишавал, но и понижавал, както и възнаградителната лихва била уговорена
не като фиксиран
процент, а като плаваща, т.е. рискът
от промяната е бил споделен между
длъжника и кредитора. Навежда допълнителни доводи в оспорване основателността на исковете.
С
исковата молба част от исковете са били насочени и против „Б.Р.С.“ АД като
евентуален ответник, за което дружество в хода на делото е настъпило
преобразуване чрез вливане в „И А.Б.Л.“ ЕАД, а то от своя страна преобразувано
чрез вливане в „Ю.Б.“ АД. Поради изгубване правосубектността
на евентуалния ответник с определение от съдебно заседание на 13.04.2021г.
производството спрямо него е прекратено. „Ю.Б.“ АД се явява универсален
правоприемник на прекратените дружества и в този смисъл единствен ответник по
делото.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
Не се спори сключването на
договор № HL37185/06.06.2008г. за кредит за покупка
на недвижим имот между „Ю.И Е.Д.Б.“ АД /с правоприемник „Ю.Б.“ АД/ от една
страна, и И.Д.И. и П.Т.И., от друга страна, според чл.1 от който банката предоставя на кредитополучателя
кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски
франкове на 120 000 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на
банката в деня на усвояване на кредита, част от които предназначени за покупка
на недвижим имот, а друга част за други разплащания. В чл.1 ал.4 е предвидена
солидарна отговорност на кредитополучателите.
Съгласно чл.1, ал.3 от договора в
деня на усвояване на кредита страните подписват Приложение № 1 неразделна част
от него, в което посочват приложимия към същата дата курс „купува“ за
швейцарския франк на банката-кредитодател, както и
конкретно определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски
франкове. Съгласно чл.1, ал.5 курс “купува“ на швейцарския франк към евро на
банката се формира от официалния курс „продава“ на евро към лева на банката,
разделен на официалния курс „купува“ на швейцарския франк към лева на банката.
В чл.2 е предвидено кредитът да
се превалутира служебно от банката в евро по курс
„купува“ на швейцарския франк към евро за съответната валута в деня на
усвояването и с превеждане по открита сметка на кредитополучателя в евро.
За така отпуснатия кредит в чл.3 е уговорено заплащането
на възнаградителна лихва в размер на сбора от БЛП на
банката от 4.5% и надбавка от 1.15 пункта, т.е. 5.65%. Съгласно чл.3, ал.5
действащият БЛП на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и
промените в него стават незабавно задължителни за страните, а съгласно чл.6,
ал.3 в случай на настъпила промяна в БЛП се променя автоматично и размерът на
погасителните вноски. Банката запазва правото си по време на действие на
договора да променя тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионите,
които прилага по операциите си, както и приложимите лихви по настоящия кредит в
швейцарски франкове или друга валута при евентуалното му превалутиране
по реда на чл.20. Измененията в тарифата и/или приложимите лихви влизат в сила
от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за
страните по договора. За тези промени банката уведомява кредитополучателя чрез съобщения
в банковите салони и на интернет страницата си /чл.12, ал.1 и ал.2/.
Според чл.6, ал.1 от договора кредитът се погасява на
месечни вноски, включващи главница и лихва в размер на всяка по погасителен
план. В чл.6, ал.2 е предвидено погасяването на кредита да се извършва във
валутата, в която е разрешен и усвоен-швейцарски франкове. В случай, че на
съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата
кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по
сметката си, но има средства в лева или евро погасяването на кредита може да се
извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева или евро след
служебно превалутиране на тези средства в швейцарски
франкове по курс „продава“ на банката-кредитор за швейцарски франк/евро.
Съгласно чл.20, ал.1 от договора кредитополучателят има
право да поиска от банката превалутиране на
предоставения кредит в швейцарски франкове съответно в евро, като за услугата
се съгласява да заплати съответна комисиона по тарифата на банката. В този
случай банката превалутира кредита в евро по обявения
от нея курс „купува“ за швейцарски франкове за датата на превалутирането,
както и да прилага по отношение превалутирания кредит
лихвените проценти, обявени от банката по реда на чл.12, ал.2 за съответната
валута и вид на кредита /ал.2/. Съгласно чл.21 от договора превалутирането
се определя като промяна на валутата, в която се изчислява стойността на
задължението, при което следва да се приложи съответния лихвен процент,
приложим за новата валута на кредита при изчисляване на лихвата по същия.
Според съдържанието на клаузата по чл.22, ал.1
кредитополучателят декларира, че е запознат с обстоятелството, че промяната на
обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към
български лев, както и превалутирането по чл.20 от
договора, може да има за последица, включително в случаите по чл.6, ал.2,
повишение на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в евро, като
напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишение,
както и че е съгласен да поеме всички вреди /включително и пропуснати ползи/,
произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. Според ал.2 кредитополучателят
декларира, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните
последици на разпоредбите на чл.6, ал.2 и чл.20-22 от договора, както и че е
съгласен с настъпването им.
В представеното двустранно подписано Приложение № 1 от 16.06.2008г.
към договора за кредит е посочено, че усвояването на кредита е на 16.06.2008г.,
както и че към тази дата приложимият курс „купува“ за швейцарски франк на „Ю.И
Е.Д.Б.“ АД към евро е 0.6031, като определеният съобразно този курс размер на
предоставения и усвоен кредитен лимит в швейцарски франкове по чл.1 от договора е 198 984.51 шв.фр.
Като доказателство е прието искане за жилищно ипотечен
кредит, подписано от ищеца и другият кредитополучател за отпускане на жилищен
кредит при плаваща лихва от 120 000 с отбелязване в евро и равностойността
на евро в швейцарски франкове в деня на усвояване на кредита /стр.86/.
Представено е искане за усвояване на суми по кредит от
24.06.2008г., подписано от ищеца, да бъде заверена сметката му в банката със
средствата от кредита в размер на 198 985 шв.фр. /стр.91/, както и молба от ищеца с искане да бъде
откупена сума във валута от 198 984.51 от валутна сметка в левова сметка в
банката /стр.92/.
Представена е и молба от ищеца от дата 21.04.2008г., с
която поискал таксата за предсрочно погасяване с лични средства на ипотечния
кредит да бъде намалена на 0% след третата година.
По делото е представен погасителен план /стр.93-96/,
който отразява размера на месечните вноски за главница и възнаградителна
лихва в швейцарски франкове с краен срок за погасяване 25.06.2038г.
От представените извлечения от сметка и заключението на
вещото лице по ССч.Е се установява, че сметката на
ищеца в швейцарски франкове ****************** е заверена /кредитирана/ на 25.06.2008г. със сумата
198 985 шв.фр., на
която дата е и усвоен кредита. На същата дата 25.06.2008г. тази сметка е дебитирана със сумата 198 984.51 шв.фр. с посочено основание „валутна сделка-арбитраж, купени
198 984.51 шв.фр.,
продадени 120 000.02 евро кроскурс шв.фр./евро 1.658204. От своя
страна със сумата 120 000.02 евро е заверена /кредитирана/ банковата сметка
на ищеца в евро BG39 BPBI
79401439423901, от
която по-късно са извършвани преводи за
покупка и довършителни работи на недвижимия имот. Видно от заключението в
периода 17.07.2008г.-14.03.2009г. от тази сметка ищецът е теглил суми на каса в
евро и лева в общ размер на 30 509.82 евро.
Също според заключението за погасяване на кредита за
периода 16.06.2008г.-27.06.2019г. ищецът е заплатил общо 178 179.31 шв.фр., в която сума не са
включени платени застраховки, сума за подновяване на ипотека и първоначално
платената такса при отпускане на кредита. Тази сума се равнява на
146 440.13 евро, изчислена по валутния курс на БНБ към датите на плащане.
С плащането на сума на 03.11.2017г. е достигната общата на платените
120 000 евро, като след тази дата до 27.06.2019г. разликата е в размер на
26 440.13 евро. Дава заключение, че за периода 28.11.2014г.-27.06.2019г.
са платени под формата на валутни разлики 21 086.47 евро, което
представлява разликата между стойността в евро на платените вноски по валутния
курс на швейцарския франк към падежа на всяка вноска и стойността в евро на
платените вноски по курс на банката за швейцарския франк към датата на
преизчисляване на кредита от швейцарски франкове в евро /1.65820 шв.фр. за 1 евро/.
Вследствие увеличението на лихвения процент през периода
28.11.2014г.-27.06.2019г. ищецът е заплатил повече лихви, представляващи
разликата между платените суми за лихви и сумите при лихвен процент 5.65% общо
в размер на 9 375.30 швейцарски франка.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна следното:
По сключения договор ответникът е
„търговец“ по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, а ищецът „потребител“ по
смисъла на чл.13, т.2 ДР на ЗЗП, поради което в отношенията им се прилагат
нормите на Закона за защита на потребителите.
Съгласно чл.143 ЗЗП /в редакцията към деня на сключване
на договора/ неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, с изброяване в т.1-18 хипотезите, при които е налице неравноправност, без то да е изчерпателно. На
основание чл.145, ал.1 ЗЗП неравноправната клауза се преценява при съобразяване
видът на стоката или услугата-предмет на договора, всички обстоятелства,
свързани с неговото сключване към датата на сключването и всички останали
клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи. Тази преценка не
включва определянето на основния предмет на договора, както и съответствието
между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която
ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези
клаузи на договора са ясни и разбираеми /чл.145, ал.2 ЗЗП и чл.147, ал.1 ЗЗП/.
На основание чл.146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи са
нищожни, освен ако са били уговорени индивидуално, като доказването на
последното обстоятелство е възложено в тежест на търговеца-чл.146, ал.4.
В тази връзка чл.146, ал.2
ЗЗП постановява, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, особено на договор при общи условия. Извън обхвата
на чл.143 ЗЗП са случаите регламентирани в чл.144 ЗЗП.
В решения на СЕС /дело С-119/2017г. и дело № 186/2016г./,
постановени по транспонирани в националния ЗЗП разпоредби на Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г., и въз основа на тях множество решения на
ВКС е прието, че е неравноправна неиндивидуално договорена клауза от кредитен
договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на
валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така
че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми
критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при
проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки
изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително
неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора.
Изключенията по чл.144, ал.3 ЗЗП са неприложими към валутните разлики /Решение
№ 168/29.01.2021г. по т.д.№ 2184/2019г. на ВКС, II т.о.; Решение № 295/22.02.2019г. по
т.д.№ 3539/2015г. на ВКС, II т.о.; Решение № 147/15.06.2021г.
по т.д.№ 1695/2019г. на ВКС, I т.о.; Решение № 384/29.03.2019
г. по т.д. № 2520/2016г. на ВКС, I т.о., Решение № 294/27.03.2019г. по т.д. №
1599/2017г. на ВКС, II т.о., Решение № 67/12.09.2019г. по т.д. № 1392/2018г. на ВКС, І т.о. и др. В повечето решения ВКС се е
произнесъл по спорове за неравноправни клаузи от договори за кредит в
швейцарски франкове между кредитополучатели и същата банка „Ю.Б.“ АД, сключени
по време, при условия и съдържание на оспорените клаузи напълно идентични с
тези по процесния договор, поради което дадените
разрешения са в пълна степен приложими в настоящия случай.
По отношение клаузата на чл.22 от договора:
Разпоредбата на чл.147, ал.1 ЗЗП изисква клаузите на
договори, предлагани на потребителите, да бъдат съставени по ясен и
недвусмислен начин, като при съмнение относно смисъла на определено условие то
се тълкува по благоприятен за потребителя начин /ал.2/.
По делото не е доказано банката да е предоставила преди
или към момента на сключване на договора достатъчна информация, позволяваща на
ищеца да извърши разумна преценка относно икономическите последици от клаузата
за валутния риск спрямо задълженията по кредита, въз основа на която да прецени
потенциално значимите икономически последици върху финансовите си задължения при
възможно обезценяване на валутата, в която получава доходите си, спрямо
чуждестранната валута, в която е отпуснат кредита. Фактът за достатъчна
информираност не следва от декларираното в чл.22, ал.1 от договора, че е
възможна промяна на обявения от банката курс купува и/или продава на
швейцарския франк и че това ще повлияе на размера на дълга, изразен в евро в
посока повишаването му. Такъв извод не може да се направи и от твърдението на
ответника, че ищецът осъществява търговска дейност чрез дружество занимаващо се
със софтуерни продукти. Няма данни търговската му дейност да е била свързана с
финансови пазари и валутни отношения, нито личните и/или професионалните му
познания в тази област да са на такова ниво, че да е бил наясно с икономическите
последици от поетия валутен риск и то в дългосрочен план. Дори и да е имал
някакви познания това не освобождава банката от задължението да го информира и
даде разяснения в тази посока.
Ищецът е сключил договора като физическо лице с цел
покупка на недвижим имот в България в швейцарски франкове, при необходим му
паричен ресурс в евро и при клауза в договора, възпрепятстваща реалното
предоставяне на швейцарски франкове /сметката му е била блокирана/. От събраните
по делото данни е видно, че към деня на сключване на договора лихвените нива за
кредити в евро и лева са били по-високи от тези в швейцарски франк, поради
което е приел предложените от банката условия като по-изгодни предвид
по-ниската лихва и текущата относителна стабилност на швейцарския франк като
една от световните валути /заключението на ССч.Е/. Като
кредитополучател и потребител ищецът е по-слабата страна в преддоговорното
и впоследствие в договорното правоотношение спрямо банката с оглед
възможностите си да преговаря и на степента си на информираност. От своя страна
банката е по-силната икономически и с оглед експертната си компетентност и
познания относно възможните промени в обменните курсове на швейцарския франк в
краткосрочен и дългосрочен план в посока на значимо поскъпване и рисковете
свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута, е следвало при спазване
принципа на добросъвестност да предостави на потребителя достатъчна информация
за прогнозите за промяна в швейцарския франк, спрямо който националната валута няма фиксиран курс, с
каквато банката следва да разполага, тъй като е неизменна част от
професионалната й дейност, както и какви действия може да предприеме
кредитополучателят, за да минимализира валутния риск.
Следователно ищецът не е имал възможност да вземе информирано решение и да
направи разумна преценка дали да сключи договор за кредит с по-нисък лихвен
процент с поемане на валутен риск или договор с по-висока лихва, но без валутен
риск. Имайки предвид, че изпълнението на договора е за голям период от време,
липсата на информация в дългосрочен план за промяната в обменните курсове на
швейцарския франк, ищецът не е могъл да прецени потенциално значимите
икономически последици върху финансовите си задължения от валутния риск, който
поема със сключването на договора за кредит в тази чуждестранна валута и се е
съгласил с установените от банката условия. По този начин банката като
икономически по-силната страна е нарушила принципа на добросъвестност, като
впоследствие след сключване на договора в хода на неговото изпълнение клаузите
чл.6, ал.2, изр.второ и чл.22, ал.1 и ал.2 са довели до значителна
неравнопоставеност между страните. Потребителят не е защитен от клаузата на
чл.20 от договора, предвиждаща правото да поиска превалутиране на кредита, защото то е предпоставено
от съгласието на банката, която има противоположни на кредитополучателя
икономически интереси. Поради това, че с посочените клаузи се прехвърля върху
потребителя изцяло валутния риск в негова вреда, то се създава значително
неравновесие между правата и задълженията на страните по договора за кредит по
смисъла на чл.143 ЗЗП. Клаузата по чл.6, ал.2, изр.второ от договора, даваща
право на банката при липса на осигурени средства в швейцарски франкове по
сметката на съответния падеж на погасителна вноска и наличие на средства от
кредитополучателя в евро или лева, погасяването да се извърши с тези средства
след служебно превалутиране в швейцарски франкове по
курс „продава“ на самата банка, е проявление на поетия от кредитополучателя с неравноправната
клауза чл.22 от договора валутен риск.
По тези съображения и при липса на доказателства за
индивидуално уговаряне клаузата на чл.22 е нищожна на основание чл.143 ЗЗП.
По същите съображения е
неравноправна и клаузата по чл.6, ал.2, изр.второ , поради което нищожна по чл.
143, т.18 /преди изменението през 2015г./ във връзка с чл.146, ал.1 ЗЗП.
По отношение клаузите за валутата на кредита и валутата
на погасяването:
Съгласно Решение № 136/20.01.2021г. по т.д.№ 1467/2019г.
на ВКС, ІІ т.о., в хипотеза на банков кредит, по който цялата сума фактически е
предоставена на разположение на кредитополучателя в резервната валута на
страната /евро/, а не в чуждестранната валута /швейцарски франкове/, уговорена
в кредитния договор, кредитът е остойностен в чуждестранната
валута и задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна
валута, договорът не се счита сключен в резервната валута на страната /евро/ и
връщането на кредита се дължи в чуждестранната валута /швейцарски франкове/.
Представените по делото искане за жилищно ипотечен
кредит, приложение № 1 от 16.06.2008г., искане за усвояване на суми по кредит
от 24.06.2008г. и молба за превалутиране доказват съгласието
на ищеца кредитът да е в швейцарски франкове, но получен в равностойност на
120 000 евро, по курс „купува“ за швейцарския франк към еврото на банката
към деня на усвояването, така както е посочено в чл.1, ал.1 и ал.3 от договора.
Положеният в тях подпис не е оспорен, поради което и на основание чл.180 ГПК
направеното в тях изявление изхожда от ищеца. Твърдението му, че документите са
преправени без негово съгласие е неоснователно. При извършеното в съдебно
заседание по реда на чл.183 ГПК сравнение между представените по делото преписи
на тези документи и оригиналите действително се констатира ръкописно вписване
на сума за швейцарски франкове след заличаване на предходно вписано на същото
място с бяла паста, но отразените стойности напълно съответстват с тези по
извършеното от банката превалутиране и с усвоените
суми по размер и валута /извлечения от сметка и ССч.Е/,
поради което не са лишени от доказателствена стойност. Израз на това съгласие са и клаузите
на чл.2 и чл.6 ал.1 и ал.2, изр. първо от договора, които визират превалутирането и връщането на кредита именно в швейцарски франкове
на месечни вноски по погасителен план, който съдържа точно, ясно и разбираемо
дължимите вноски, изразени в швейцарски франкове. Доводът на ищеца, че при
сключване на договора не му е бил предоставен погасителния план е
неоснователно, доколкото по делото няма спор, че редовно е обслужвал кредита с
плащане на вноски на падежите по него.
Както е посочено в Решение № 168/29.01.2021г. по т.д.№
2184/2019г. на ВКС, II т.о., с оглед предвидената в чл.9 ЗЗД свобода на
договаряне страните по договор за кредит могат да уговорят сумата по кредита да
бъде отпусната във валута, различна от националната /лев/ или резервната за
страната /евро/. Уговорката за предоставяне на кредитен лимит в швейцарски
франкове в размер на равностойността на тази валута в евро по курс „купува“ за
швейцарски франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита определя
основна, характеризираща договора за кредит престация,
която не противоречи на специални разпоредби от ЗКИ, нито на разпоредбата на
чл.430, ал.1 ТЗ. Обстоятелството, че реален паричен поток от кредитора към
кредитополучателя в швейцарски франкове не е налице, както и фактическото
предоставяне на усвоения кредит на разположение на кредитополучателя в
резервната валута на страната /евро/, а
не в чуждестранната валута /швейцарски франкове/, уговорена в кредитния
договор, въз основа на заявено от кредитополучателя искане за усвояване на суми
по кредита с посочен размер на швейцарските франкове и искане за превалутиране с посочен размер на швейцарските франкове и
курс на швейцарския франк към еврото, не обуславя извод, че договорът е сключен
в резервната валута на страната /евро/, т.е. че валутата, в която е договорен и
предоставен кредитът е евро.
Ето защо съдът приема, че клаузите по чл.1, ал.1 и ал.3 и
чл.6, ал.2, изр.първо по отношение уговорената валута, като основен предмет на
договора, са ясни и разбираеми съобразно чл.145, ал.2 ЗЗП, поради което не са нищожни.
Неравноправния характер на обсъдените вече клаузи за валутния риск не водят до поддържаната
от ищеца нищожност на целия договор, тъй като съобразно чл.26, ал.4 ЗЗД може да
бъде изпълняван и без прилагането им, т.е. кредитът подлежи на връщане в
уговорения размер и валута-равностойността на швейцарски франкове на
120 000 евро по първоначално определения курс „купува“ за швейцарския
франк към евро на банката в деня на усвояването.
Изложеното обуславя неоснователност на главния осъдителен
иск за сумата 32 341.29 евро, като платена при начална липса на основание по
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за периода 25.01.2017г.-27.06.2019г., поради което
подлежи на отхвърляне.
По евентуалните искове:
С оглед нищожността на клаузите
по чл.6, ал.2, изр.второ и чл.22 от договора за поемане на валутния риск,
приложим в отношенията между страните при плащането на анюитетните
вноски е курсът на щвейцарския франк към момента на
усвояването на кредита. По делото е установено, че за периода
28.11.2014г.-27.06.2019г. ищецът е плащал повече вследствие разликата между
курса на швейцарския франк и еврото. Според заключението на вещото лице по ССч.Е валутната разлика възлиза на сумата 21 086.47
евро, която съдът приема за платена при начална липса на основание по чл.55,
ал.1, пр.1 ЗЗД и подлежи на възстановяване. Изключенията по чл.144, ал.3 ЗЗП са
неприложими към валутните разлики.
Това предпоставя
основателност на установителния иск за нищожност на
посочените клаузи и частична основателност на осъдителния иск с правно
основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, който следва да се уважи до сумата 21 086.47
евро.
По отношение възнаградителната
лихва в договора е предвидено, че се формира от сбора на БЛП на банката за
жилищни кредити в швейцарски франкове и твърда надбавка. Към деня на
сключването БЛП е бил 1.15 пункта, а надбавката 4.5%, т.е. 5.65% /чл.3, ал.1/. Според
чл.3, ал.5, чл.6, ал.3 и чл.12 действащият БЛП не подлежи на договаряне и
промените в него стават незабавно задължителни за страните, като настъпването
на такава промяна води до автоматична промяна и в размера на погасителните
вноски.
Съдържанието на клаузите не обвързва промяната в размера
на вноските като последица само от увеличение на БЛП, спрямо първоначално
посочения, но допуска подобна промяна да настъпи и в резултат на неговото
намаляване и в този смисъл до съответно намаляване на вноската. Това обаче не
налага извод, че така уговореното не покрива признаците на неравноправни клаузи
по чл.143 ЗЗП.
В константната практика на ВКС, обективирана
в множество постановени съдебни решения, се приема, че уговорката в договор за
банков кредит, която предвижда възможност на банката за едностранна промяна на
договорения лихвен процент въз основа на
непредвидено в самия договор основание и когато такова договорно изменение не е
свързано с обективни обстоятелства, които са извън контрола на доставчика на
услугата, е неравноправна по общата дефиниция на чл.143 ЗЗП. Методът на
изчисление на съответния лихвен процент трябва да съдържа ясна и конкретно
разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и
относителната тежест на всеки от отделните компоненти. Когато потребителят не е
получил предварително достатъчно конкретна информация за начина, по който
банката може едностранно да промени цената на доставената му финансова услуга,
както и когато методологията, създадена от банката по свои вътрешни правила, не
е част от договора за кредит, поради което не може да се счита за добросъвестна
с оглед чл.143 ЗЗП и в този смисъл не е приложимо правилото на чл.144, ал.3,
т.1 ЗЗП /вж.Решение № 168/29.01.2021г. по т.д.№ 2184/2019г. на ВКС, II т.о. и цитираната в него съдебна практика/.
В случая клаузата на чл.3, ал.5 от договора е бланкетна, като указва само, че БЛП е променлива величина,
определя се от банката и търпи промяна. Не е посочено по какъв начин се формира
БЛП; какви фактори или обективни обстоятелства водят до неговото изменение и то
стоящи извън волята на банката-кредитор; липсва ясна и разбираемо разписана методика,
при която лихвата би могла да бъде увеличена или намалена. Това, от една
страна, дава възможност на банката едностранно да променя лихвата по свое
усмотрение, а от друга страна поставя кредитополучателя в положение на
несигурност и невъзможност да прогнозира и прави съответните изчисления, което
е в противоречие с изискването за добросъвестна търговска практика, създава
значително неравновесие между правата на търговеца и потребителя във вреда на
последния. От посоченото в самата клауза, че действащият БЛП не подлежи на
договаряне следва извода, че не е последица от индивидуално уговаряне, а
наложена едностранно на ответника. Ето защо клаузите на чл.3, ал.5 и чл.6, ал.3
от договора са неравноправни по чл.143, т.10 от ЗЗП / в действащата към деня на
сключване на договора редакция/, поради което и на основание чл.146, ал.1 ЗЗП вр. чл.26, ал.1 ЗЗД нищожни.
Съобразно чл.26, ал.4 ЗЗД
дължимата от ищеца възнаградителна лихва е в размера
според уговореното в чл.3, ал.1 от договора-5.65%. След сключването му лихвата
е променяна чрез едностранно увеличение, като според заключението на вещото
лице по ССч.Е за исковия период 28.11.2014г.-27.06.2019г.
платеното в повече възлиза на сумата 9 375.30 швейцарски франка. Тази сума
подлежи на възстановяване в хипотезата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД като платена
при липса на основание, поради което този осъдителен иск следва да се уважи до
доказания размер.
За уважената част от осъдителните
искове следва да се присъди законната лихва от подаване на исковата молба до
изплащането.
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца разноски по делото от 7627.04лв.
съобразно уважената част от исковете. Възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение е неоснователно с
оглед фактическата и правна сложност на делото.
На основание чл.78, ал.3 ГПК
ищецът следва да заплати на ответника разноски по делото от 90.64лв.
Водим от
горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от И.Д.И., ЕГН **********, с адрес ***, против „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, главен иск с правно основание чл.55, ал.1,
пр.1 ЗЗД за сумата 32 341.29 евро, представляваща платено при начална липса на
основание по нищожен договор за кредит № HL37185/06.06.2008г.
за периода 25.01.2017г.-27.06.2019г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до изплащането.
ПРИЗНАВА за
нищожни по иска на И.Д.И., ЕГН **********, с адрес ***, против „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, клаузите по чл.6, ал.2, изр.второ и
чл.22, ал.1 и ал.2 от договор за ипотечен кредит № HL37185/ 06.06.2008г.
на основание чл.146 ЗЗП вр. чл.143 ЗЗП.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на И.Д.И.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 21 086.47 евро на основание чл.55, ал.1,
пр.1 ЗЗД, представляваща платена без основание валутна разлика между швейцарски
франк и евро за периода 28.11.2014г.-27.06.2019г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба-28.11.2019г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ
иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер
22 096.60 евро.
ПРИЗНАВА за
нищожни по иска на И.Д.И., ЕГН **********, с адрес ***, против „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, клаузите по чл.3, ал.5, чл.6, ал.3 и
чл.12 от договор за ипотечен кредит № HL37185/06.06.2008г. на основание чл.146 ЗЗП вр.
чл.143 ЗЗП.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на И.Д.И., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от 9 375.30 швейцарски франка на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, представляваща платена без основание възнаградителна
лихва по договор за ипотечен кредит № HL37185/06.06.2008г.
за периода 28.11.2014г.-27.06.2019г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба-28.11.2019г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ
иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер 10 539.44
швейцарски франка.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“
АД, *** да заплати на И.Д.И., ЕГН **********,*** разноски по делото на
основание чл.78, ал.1 ГПК от 7627.04лв.
ОСЪЖДА И.Д.И.,
ЕГН **********,***, да заплати на „Ю.Б.“ АД, ***, разноски по делото на
основание чл.78, ал.3 ГПК от 90.64лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: