Р Е Ш Е Н И Е № 668
гр.
Сливен, 13.06.2019 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І – ви граждански състав в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА
при секретаря А. В. като разгледа
докладваното от председателя гр. д.
№ 505 по описа за 2019 год., за
да се произнесе съобрази:
Предявени са обективно кумулативно съединени
искове за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна, както и за заплащане на обезщетение за
времето, през което работникът е останал без работа в резултат на уволнението.
Правното основание на исковете е чл. 344,
ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ във вр. с
чл. 357 и сл. от КТ и чл. 245 ал. 2 от
КТ.
В молбата си ищцата твърди, че е
била в трудово правоотношение с ответника, изпълнявайки
длъжността „продавач-консултант", съгласно Трудов договор № 129/14.12.2018
г., с код по НКПД 52232001. Същият е сключен на правно основание чл.67, ал.1,
т.1 във вр. с чл.70, ал.1 от КТ, като в т.V-та в него е записано "Ако
трудовият договор не бъде прекратен в рамките на срока на изпитване от 6
месеца, уговорен в полза на работодателя, същият се счита за сключен за
неопределен срок, а съгласно т.VI-та „Срокът на предизвестие за прекратяване на
трудовия договор е 30 дни за всяка от страните”.
Твърди, че е постъпила на работа на 14.12.2018 г. с място
в Щанд- парфюмерия в К. - гр. С., бул."Г. Д.” №.
Сочи, че със Заповед №104/22.01.2019 г., считано от
същата дата, по инициатива на ответника трудовото правоотношение / ТПО/ с нея е
било прекратено на основание чл.71, ал.1 от Кодекса на труда / КТ/. Заповедта е
била връчена чрез спедиторска фирма, видно от Електронно изявление от
25.01.2019 г., издадено от спедиторската
фирма - доставчик.
Твърди също, че на 28.01.2019 г. е направила изявление, че
отказала да подпише заповедта, връщайки обратно екземпляра от нея за
работодателя, след консултация с адвокат, а първата причина за несъгласието да
бъде прекратено ТПО с нея е фактът, че към него момент била в отпуск по болест
с диагноза „заплашващ аборт”, като разполага с болничен лист, който представя с
исковата молба. На второ място сочи, че в основния трудов договор изрично е
отбелязано, че прекратяването на ТПО е предшествано от тридесетдневно
предизвестие, като такова не било отправено от работодателя.
Оспорва заповедта на работодателя-ответник като
процесуално незаконосъобразна и материално неправилна и необоснована, тъй като
е опорочена процедурата, предхождаща издадената заповед, а именно: Не е
предвестена за прекратяване на договора, съгласно т.VI от същия, като
прекратяването на същия е по инициатива на работодателя-ответник и съвпада по
време, в което е в неработоспособност, т.е. в отпуск по болест, а това
означава, че в периода от 22.01.2019 г. до 24.02.2019 г. срока на действие на
трудовия договор спира да тече.
Представя копие от Фиш № 1/януари
Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с
което да признае уволнението й за незаконосъобразно, като отмени Заповед № 104/22.01.2019
г. на Управителя/работодател на „Старт 3-
Моли съда да осъди ответното дружество да й заплати
обезщетение на основание чл.225, ал.1 от КТ в размер на шест месечни брутни
работни заплати - 2 940.00 лв., за времето през което е останала без работа от
прекратяване на ТПО, ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото
до окончателното изплащане на сумата. Претендира за присъждане на направените
по делото разноски.
При условия на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество,
с който счита предявеният иск за допустим, но по същество неоснователен.
Твърди, че действително между ищцата и ответното дружество е съществувало трудово
правоотношение, на основание сключен трудов договор със срок на изпитване №
129/14.12.2018 г., с който на 14.12.2018 г. ищцата е постъпила на работа в
„Старт 3-2017“ ЕООД на длъжност "продавач-консултант“ в щанд за парфюмерия
в Хипермаркет „К.“ гр. Сливен, бул. „Г. Д.” ., стопанисван от дружеството, като
срокът на изпитване, посочен в трудовия договор, уреден в полза на работодателя
е шест месеца /т. V. от Трудовия договор/.
Твърди, че за да възникне валидно уговорката за
изпитване, в съдържанието на трудовия договор, освен задължителните реквизити
по чл.66, ал.1 КТ следва по ясен и недвусмислен начин да е посочено, че
трудовото правоотношение е със срок за изпитване - да се отрази, че договорът
се сключва при условията на чл. 70, ал.1 КТ или да се възпроизведе текстово
основното съдържание на текста. Предвид изложеното счита, че трудовият договор
№ 129/14.12.2018 г. отговаря изцяло на установените в съдебната практика
изисквания: в него изрично е посочена законовата разпоредба /чл. 70 КТ/,
уреждаща възможността за възникване на договор със срок за изпитване, а също
така е посочен и срокът за изпитване.
Сочи, че трудово правоотношение е прекратено с оспорената
от ищцата заповед № 104/22.01.2019 г., издадена на основание чл.71, ал.1 от КТ
от управителя на дружеството на 23.01.2019 г., т.е. до изтичане на уговорения 6
месечен изпитателен срок, който следва да изтече на 14.06.2019 г., като след
няколкократни опита за доставка, заповедта за прекратяване на трудовия договор
е получена от лицето на 25.01.2019 г., видно от обратната разписка по пратка №
1050191457311, а не както е посочено в исковата молба на 28.01.2019 г.
Твърди още, че неоснователно е и твърдението, че
прекратяването на трудовия договор на ищцата е следвало да се бъде предхождано
от тридесет дневно предизвестие, така както, според същата е било отбелязано в
т. VI. от трудовия договор. Съгласно разпоредбата на чл.71, ал.1 от КТ „до
изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати
договора без предизвестие“. Сочи, че договорът със срок за изпитване се сключва
с цел да се провери годността на работника да изпълнява възложената му работа,
както и с цел работникът да провери дали работата е подходяща за него, като
страната, в чиято полза е уреден срока на изпитване разполага с правото да
прекрати трудовия договор без предизвестие при условията на чл. 71, ал. 1 от КТ
във всеки момент от изпълнението му (Решение № 11 от 24.01.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 1783/2010 г., IVг. о., ГК).
Сочи също, че фактическия състав на прекратяването на
трудовия договор за изпитване е облекчен и включва следните елементи: валидно
сключен трудов договор със срок за изпитване; писмено едностранно волеизявление
за прекратяване на трудовия договор в срока за изпитване; волеизявлението да
изхожда от страната, в чиято полза е уговорката за изпитване; достигане на
волеизявлението до другата страна в рамките на срока за изпитване.
Счита, че тридесетдневното предизвестие е относимо за
случаите на прекратяване на трудовия договор, след като договора е бил
окончателно сключен /чл.71, ал.2 от КТ/, т.е. след изтичането на шест месечния
изпитателен срок, уговорен в полза на работодателя и в случай, че трудовия
договор на лицето не бъде прекратен в шест този месечен изпитателен срок.
Счита също за неоснователно твърдението на ищцата, че е
опорочена процедурата предхождаща издадената заповед, тъй като прекратяването
на трудовото правоотношение по инициатива на работодателя в съвпаднало с
времето, в което е била в отпуск по болест, както и че в периода от 22.01.2019
г. до 24.02.2019 г. „срока на действие на договора спира да тече“.
Съгласно константната съдебна практика
утвърдена с Решение № 620/18.10.2010 г. на ВКС по гр. д. №1716/2009г, IV г. о.,
ГК и Решение №429/2015г. на ВКС по гр. дело № 132 по описа за 2015 година,
постановени по реда на чл. 290 от ГПК, договор със срок на изпитване може да
бъде прекратен от работодателя и до изтичане на срока, когато срокът е уговорен
в негова полза, дори и в случаите когато работникът е в отпуск поради временна
нетрудоспособност. Разпоредбата на чл. 71, ал. 1 КТ по категоричен начин
предвижда, че до изтичане на срока за изпитване, страната, в чиято полза е
уговорен, може да прекрати договора без предизвестие.
Твърди, че закрила при уволнение, съгласно чл. 333, ал. 1
от КТ се предвижда само в лимитативно изброените случаи на прекратяване на
трудов договор, а именно при уволнение на осн. 328, т.1, 2, 3, 5 и 11 и чл.330.
ал.2, т.6 от КТ, като между тях не е посочено основание за уволнение по чл.71,
ал.1 КТ, а именно на това основание е прекратен трудовия договор.
Сочи, че на 17.01.2019 г. й е издаден Болничен лист № Е20196201970,
с диагноза - остра инфекция на горните дихателни пътища, неуточнена, с лежим на
лечение: домашен амбулаторен за периода от 17.01. до 21.01.2019 г. /5 дни/,
като в същия е посочено на 21.01.2019 г. да се яви на преглед. На 25.01.2019
г., след 5 опита от страна на куриер да и бъде връчена куриерска пратка, /както
е отбелязано в справката от куриера/, съдържаща Заповед № 104/22.01.2019 г.,
което изрично е отбелязано върху пратката и съпътстващите я документи, на
25.01.19 г. в 11:46 ч. Р.Й.С. е получила заповедта, като за получаването на
обратната разписка е положила подписа си. По-късно същия ден след като вече се
е запознала със съдържанието на Заповед № 104/22.01.2019 г. и която е отказала
да подпише и да върне подписан екземпляр на работодателя /куриера Й. Й. е
посочил върху заповедта, че отказва да я получи/, ищцата е посетила СБАЛ „Ева“
ЕООД, при което посещение и е издаден последващия болничен лист за временна
неработоспособност № Е20196117Б22 от 25.01.2019 г., в който е посочена
диагноза: заплашващ аборт и е предписан режим на лечение - домашен амбулаторен
за периода от 22.01.19 г. до 24.02.2019 г. Копие от болничен лист за временна
неработоспособност № Е20196117Б22 от 25.01.2019 г. е изпратен и до работодателя
на 25.01.2019 г. в 16:05 часа. Работодателя не е получавал оригинал на
болничния лист, каквато е обичайно процедурата.
Предвид горното, твърди че болничен лист за временна
неработоспособност № Е20196117Б22 от 25.01.2019 г., издаден от СБАЛ „Ева” ЕООД
- Сливен е издаден във връзка с осуетяване прекратяването на трудовото
правоотношение.
Оспорва изцяло исковата претенция в размер на 2 940 лева,
представляваща обезщетение на основание чл.225, ал.1 от КТ за времето през
което ищцата е останала без работа, като неоснователна по размер и недължима.
Счита искането за присъждане на разноски по делото за
неоснователно, с оглед неоснователността на иска.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявените обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, като
неоснователни, както и иска по чл. 344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. чл. 225, ал. 1
от КТ — за присъждане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала
без работа за период от 6 (шест) месеца, считано от 22.01.2019 г., в размер на
2 940 лева и иска за присъждане на лихви за забава. Претендират за присъждане
на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцата не се явява, представлява
се от пълномощник, който поддържа молба и моли за уважаване на исковите
претенции. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
Ответното дружество се представлява от пълномощник, който моли съда да отхвърли
предявените кумулативни претенции, като неоснователни и недоказани. Претендират
за присъждане на направените по делото разноски.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и от доводите на процесуалните представители на страните,
всички преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
На
14.12.2018 г. е бил сключен трудов договор по силата на който работодателят
“Старт 3-2017" ЕООД - гр. Бургас е възложил на ищцата Р.Й.С., в качеството й на работник, като
същата е приела да изпълнява длъжността „продавач-консултант” в щанд-парфюмерия
в К. - гр. С., на бул. "Г. Д." № ., видно от трудов договор №
129/14.12.2018 г. Договорът е сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ във
вр. с чл. 70, ал. 1 от КТ, т.е. прави се заключение, че трудовият договор е
безсрочен от правната квалификация, но едновременно с това е посочено в т. V,
че трудовият договор е сключен със срок
на изпитване шест месеца в полза на работодателя, а в същото време в т. VІ е
записано, че срокът на предизвестие за прекратяване на трудовия договор е 30
дни за всяка от страните.
Не е спорно, че със Заповед № 104/22.01.2019 г. ответното дружество е
прекратило трудовото правоотношение на ищцата на осн. чл. 71, ал. 1 от КТ, като
в част причини за прекратяване на трудовия договор е записано: прекратяване на
трудовия договор със срок за изпитване. Заповедта е била връчена на ищцата чрез
спедиторска фирма-доставчик, видно от Електронно изявление на 25.01.2019 г.
По делото е приложен болничен лист за временна
неработоспособност на ищцата, датиращ един ден след издадената заповед за
уволнение № Е20196117Б22 от 25.01.2019 г., издаден от СБАЛ „Ева” ЕООД - Сливен за
периода от 22.01.2019 г. до 24.02.2019 г. вкл. с диагноза застрашаващ аборт -
19 ГС, но същият е един ден след издадената заповед за уволнение.
Представено е копие от Фиш № 1/януари
Съгласно приложен Брутното възнаграждение на ищцата за
последният пълен отработен месец преди датата на уволнението е в размер на
314.04 лв.
По делото се
установи, че ищцата не е започнала работа на друго място, а от представеният регистрационен картон от Дирекция "Бюро
по труда" Сливен е видно, че се е регистрирала в "Бюрото по
труда" на 29.01.2019 г.
По делото е изготвена
съдебно-икономическа експертиза, която не е оспорена от страните. Вещото лице е
направила заключение, че брутното трудово възнаграждение на ищцата, уговорено
във фиша й за последната работна заплата е в размер на 490 лв. за седем часа
работно време, но след аритметично пресмятане съобразно договореното почасово
възнаграждение е изчислила, че размерът на дължимото обезщетение за времето,
през което е останала без работа, считано от 22.01.2019 г. до 08.05.2019 г. е в размер на 1176 лв.
След така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Договорът е сключен за неопределено време,
при условията на 2 часа работно време с основно месечно трудово възнаграждение
в размер на 127.50 лв. В трудовия договор са уговорени клаузи,според които договора
се сключва на основание чл.67,ал.1,т.1 от КТ във вр. с чл.70, ал. 1 от КТ, т.е.
като безсрочен,но с клауза за изпитване е посочено в полза на работодателя за
срок от шест месеца, видно от т. V от процесния трудов договор.
Правоотношението между страните е било прекратено със Заповед № 104/22.01.2019
г.на основание чл.71, ал.1 от КТ.
Спорният между страните въпрос е: Може ли
при безсрочен трудов договор да се уговори срок за изпитване и следва ли
този договор да се третира като такъв - със срок за изпитване,при положение,че
в него не е указан какъв е срокът за изпитване.
Разпоредбата на чл.70,ал.1 от КТ
предвижда,че "когато работата изисква да се провери годността на работника
или служителя да я изпълнява,окончателното приемане на работа може да се
предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца.Такъв договор може да
се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е
подходяща за него"При това положение според цитираната разпоредба трудов
договор със срок за изпитване може да се уговаря както в полза на
работодателя,така и в полза на работника или служителя. В случая в т. V е
налице следната клауза "Ако трудовият договор не бъде прекратен в рамките
на срока на изпитване от 6 месеца, уговорен в полза на работодателя, същият се
счита за сключен за неопределен срок." Следователно правното основание на
което е сключен договора е чл. 67, ал. 2 от КТ, т.е. със срок на изпитване 6
месеца, уговорен в полза на работодателя. Въпреки, че като основание за
неговото сключване е посочено безсрочен трудов договор по чл. 67, ал. 1 т. 1
във вр. с чл. 70, ал. 1 от КТ. Това означава, че сключеният между страните
трудов договор е договор на основание чл. 70, ал. 1 от КТ, а именно трудов
договор със срок на изпитване - шест месеца. Доколкото страните не са уговорили
при сключването му, че трудовият договор, ако не бъде прекратен в изпитателния
срок той ще се счита сключен за определен период от време, то следва да се
приложи презумпцията на чл. 67, ал. 2 от КТ.
Следователно в правомощията на
работодателя е дали да упражни правото си по чл. 71, ал. 1 от КТ в този шест
месечен срок уговорен в полза на работодателя дали да прекрати договора или не.
Що се касае до закрилата по чл. 330 от КТ,
съдът намира че няма данни които да известяват работодателят дали наетата на
работа служителка е бременна, освен това болничният лист е издаден един ден
след прекратяване на трудовото правоотношение, поради което съдът намира, че
работника в случая ищцата не следва да се ползва от тази закрила.
В настоящия случай трудовият договор е
сключен на основание чл.67,ал.1,т.1 от КТ, с вписана препратка към разпоредбата
към чл.70, ал. 1 КТ, без други уточнения,но с цифрово изписване на посочената
разпоредба, при което следва да се приеме,че между страните е налице
действителен трудов договор, със срок за изпитване, уговорен в полза само на
работодателя /чл.70,ал.2 КТ/, а срокът му е до 6 месеца,съобразно
разпоредбата на чл.70,ал.1 от КТ.
Срок за изпитване може да се уговори, както
се посочи,както при сключване на договор за неопределено време,така
и при всички видове срочни трудови договори,тъй като видът на трудовия договор
е без значение за действителността на клаузата за изпитване.Същевременно,за да
възникне валидна уговорка за изпитване,в съдържанието на трудовия договор,
освен задължителните реквизити по чл.66,ал.1 КТ,следва по ясен и недвусмислен
начин да е посочено,че трудовото правоотношение е със срок за изпитване - т.е.
да се отрази цифрово,че договорът се сключва при условията на чл.70,ал.1 КТ или
да се възпроизведе текстово основното съдържание на нормата.В този смисъл са
Решение № 215/17.07.2012г. на ВКС по гр.д.№ 722/2011г.,ІV г.о.;Решение №
376/26.10.2011г. на ВКС по гр.д.№ 1405/2010г. ,ІV г.о.;Решение № 10/
25.02.2011г. на ВКС по гр.д.№ 1476/2009г. на ІV г.о.; Решение №
108/25.03.2014г. на ВКС по гр.д.№ 4838/2013г. ,ІV г.о. и др.,постановени по реда
на чл.290 ГПК и задължителни за съдилищата като съдебна практика,както и
Определение № 301/24.03.2016г. на ВКС по гр.д.№ 749/2016г.,ІV г.о.
При възприетото, няма законова пречка,ако
работодателят прецени, че работникът не е показал резултати в работата си,
които да го правят годен за заемане на конкретната длъжност, да предприеме
действия по едностранното прекратяване на сключеният между страните
трудов договор на основание чл.71,ал.1 от КТ, стига това е сторено в рамките на
6-месечния законов срок,в който такова прекратяване е допустимо без да се дължи
предизвестие.
В случая трудовият договор е сключен на
14.12.2018 г. и е прекратен на основание чл.71,ал.1 КТ на 22.01.2019
година,считано от същата дата.
При това положение,прекратяването е
извършено в рамките на действието на 6-месечния срок за изпитване и това прави
извършеното уволнение законосъобразно, при настъпване на последиците от
разпоредбата на чл.71,ал.1 КТ.
Що се касае до наведените твърдения за
опорочаване на процедурата предхождаща издаването на заповедта за уволнение,
късателно срока на предизвестие уговорен в полза на двете страни от 30 дни,
съгласно т. VІ от трудовия договор, съдът счита че процедурата по прекратяване
на трудовото правоотношение съвпада с периода, в който ищцата се е намирала в
неработоспособност отпуск по болест, но с диагноза различна от бременност. Този
тип договор представлява договор със срок на изпитване, като целта на същият е
да предостави възможност на работодателят, тъй като такава е уговорена в самият
договор да направи преценка за качествата и годността на работника да се справи
с възложените му задачи по длъжностна характеристика.Поради това единствено и
само работодателя в чиято полза е уреден срока на изпитване от шест месеца
разполага с правото да прекрати трудовия договор без предизвестие при условията
на чл71, ал. 1 от КТ във всеки момент от изпълнението му.
Изложеното дава основание да се приеме,че
уволнението е законосъобразно и при наличие на хипотезата на чл.71,ал.1 във вр.
с чл.70,ал.1 КТ, което обстоятелство прави предявеният иск по чл.344,ал.1,т.1
от КТ за прогласяване на неговата незаконосъобразност и отмяна, неоснователен и
недоказан.
Неоснователността на главния иск,дава
основание да се приеме, неоснователност и недоказаност и на акцесорните искове
за възстановяване на по-рано заеманата работа,както и този за изплащане на
обезщетението по чл.225,ал.1 от КТ,за периода през който ищецът е бил без
работа като резултат от уволнението.
При изложените съображения съдът следва да
постанови решение, с което да отхвърли предявеният иск за отмяна на заповедта
за уволнение чл.344, ал.1,т.3 от КТ във вр. чл.225,ал.1 от КТ за присъждане на
обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа за период от
шест месеца, считано от 22.01.2019 г. в размер на 2940 лв., както и акцесорният
иск за присъждане на лихви за забава.
С оглед изхода на процеса ищцата следва да
заплати на ответното дружество направените по делото разноски в общ размер на 615 лв., от които 15 лв. за
издаване на съдебно удостоверение и 620 лв. за адвокатско възнаграждение.
Ищцата следва да заплати по сметка на СлРС държавна
такса в размер на 117.60 лв., както и
възнаграждение за съдебен експерт в размер на 100 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Р.Й.С., с
ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***,
чрез адв. Ч. ***, искове против „СТАРТ 3-
ОСЪЖДА Р.Й.С.,
с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***,
чрез адв. Ч. *** да заплати на „СТАРТ 3-
ОСЪЖДА Р.Й.С.,
с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***,
чрез адв. Ч. *** да заплати по
сметка на СлРС държавна такса в размер на 66.05 лв., както и възнаграждение за
съдебен експерт в размер на 100 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от
съобщаването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: