№ 47
гр. Бургас, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело
№ 20222001000056 по описа за 2022 година
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по повод въззивната жалба на „С. Л.“ ООД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, ул. „Г. В. В.“
№ 5, представлявано от Б. П. К. управител, с адрес за връчване: гр. Бургас, ул.
„В. А.“ № 16, ет.3, оф.1 – адв. А.П., против Решение № 29 от 10.02.2022 г.,
постановено по т.д. № 250/ 2021 г., с което Окръжен съд Бургас е осъдил „С.
Л.“ ООД да предаде на „ПП И-2“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас 8000, ул. „В. Л.“ № 5, представлявано от П. И.
П. – управител, държането на склад № Ж със застроена площ 526,80 кв. м,
при вътрешни граници: изток - склад № Е, запад - склад № 3, север - външна
стена и юг - външна стена, както и склад № Е, с площ 336,80 кв. м., при
вътрешни граници: изток - склад № Д, запад - склад № Ж, север и юг -
външни зидове, представляващи обособени площи за складови помещения в
сграда, заснета по кадастралната карта с идентификатор № 07079.662.9526.2,
цялата с площ 2649 кв. м, при граници на поземления имот: север - ПИ №
07079.662.9546, юг и изток - ПИ № 07079.662.9525, запад - улица „В. В.” с
идентификатор № 07079.662.62, като същият поземлен имот съставлява УПИ
XVII-69, в квартал 2, по ПУП-ПРЗ на „Ю. п. з.” - град Бургас, по прекратен
1
договор за наем, сключен на 27.02.2018 г., променен впоследствие с анекс от
1.07.2018 г. и анекс от 01.07.2018 г.
Присъдени са разноски.
В постъпилата въззивна жалба решението се обжалва, като
необосновано и неправилно, и се въвежда искане за неговата отмяна, с
постановяване на ново такова, по съществото на спора, с което исковата
претенция бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.
В жалбата се релевират оплаквания, че неправилно съдът е приел, че
наличието на клауза в договора за наем, предвиждаща възможност за
наемодателя да инициира производство по издаване на заповед за изпълнение
при условията и по реда на чл.417 ГПК, в случай на непредаване на имота от
страна на наемателя, в деня на прекратяване на договора, не препятства
възможността му да търси защита по общия исков ред на накърнените права.
Сочи се, че инициирането на исково производство генерира по-високи
разноски за дружеството – въззивник, от тези, които биха били направени в
заповедното производство, което води до накърняване на интересите му.
Според въззивника, при тълкуване на договора става ясно, че
абсолютно необходимо е било първоначалното преминаване през заповедно
производство, което дерогира общия исков процес, поради наличието на
специална клауза в договора. Въззивната страна се позовава на едностранно
нарушение на договора за наем, относно уговореното в него право на избор на
съд и процесуален ред.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„ПП И-2“ ЕООД, с адрес за връчване: гр. Бургас 8000, ул. „П. Е.“ № 50 – адв.
П.К., в който същата се оспорва, като неоснователна, и се прави искане за
оставянето й без уважение, с потвърждаване на постановеното
първоинстанционно съдебно решение.
Изразява се несъгласие с изложеното в жалбата становище относно
необходимостта от иницииране на заповедно производство, като се поддържа,
че наемодателят, като изправен кредитор, има автономното право да избере
реда и начина на защита на правата си, а клаузата на чл.13 от договора не
създава поредност, в която тези права да бъдат упражнени, при неизправност
на наемателя.
Сочи се, че при желание да спести разноски, дружеството –
2
въззивник е могло да предаде наетите вещи, при изтичане срока на договора
или при получаване на препис от исковата молба, но и към момента
въззивникът продължава да държи неправомерно вещите, без да заплаща
обезщетение за ползването им, нито необходимите консумативни разходи.
Претендират се съдебно – деловодни разноски.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана
да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на
изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е
допустима за разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по
чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Пред настоящата инстанция е пренесен спора по предявен пред
първоинстанционния съд иск, с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД, вр.чл.288
ТЗ.
Фактическата установеност по делото сочи на сключен на 27.02.2018
г. договор за наем между дружеството - въззиваем – като наемодател, и
дружеството – въззивник – като наемател, по силата на който е отдаден за
временно и възмездно ползване склад № Ж със застроена площ 526,80 кв. м,
представляващ обособена площ за складово помещение в сграда, заснета по
кадастрални карта с идентификатор № 07079.662.9526.2, срещу уговорено
плащане на наемна цена, платима месечно и задължение наемателят да
заплаща консумативните разходи, такса охрана и контрол на входа, и
годишната такса смет. С анекс към контракта от 1.07.2018 г. наемодателят е
отдал на наемателя и склад № Е, с площ 336,80 кв. м, в същата сграда, като е
променена наемната цена.
В чл.13 от договора страните са постигнали съгласие, че наемателят
е длъжен да освободи имота и го предаде на наемодателя, в деня на
прекратяване на договора, като, в случай че това не е сторено, наемодателят
ще пристъпи незабавно към производство по издаване на заповед за
изпълнение, при условията и по реда на чл.417, т.3 ГПК срещу наемателя, за
3
предаване на имота и заплащане на дължимите обезщетения.
Единственото оплакване, което се въвежда с въззивната жалба, е в
аспект относимостта на горепосочената клауза към допустимостта на
развилото се исково производство. Въззивникът поддържа, че горепосочената
клауза поставя изискване пред наемодателя за задължително иницииране на
заповедно производство, при визираните в договора хипотези, което дерогира
възможността за образуване на общ исков процес, без предварително да е
изчерпана заповедната процедура.
Ето защо, следва да се приеме, че липсва спор между страните
относно договорното неизпълнение на въззивника по договора за наем, в
посочените в исковата молба насоки; прекратяването на договорната връзка
едностранно от наемодателя, с отправената нотариална покана, връчена при
условията на чл.50, ал.4 ГПК на дружеството – наемател. Не се спори и по
продължилото, след преустановяване на наемния договор, ползване на
наетите обекти от наемателя. Следва да се отбележи, че при разглеждане на
делото пред първоинстанционния съд ответникът – настоящ въззивник, не е
подал в срок отговор на исковата молба, поради което преклудирани са
въведените с допълнително депозираното писмено становище възражения, с
изключение на възражението за допустимост на иска.
Разсъждавайки върху правната природа на договорната клауза на
чл.13 от съглашението, настоящият състав отбелязва следното:
От формулировката на уговорката не може да се интерпретира воля
на страните за въвеждане на своеобразно отклонение от факултативната
природа на заповедното производство, така, както е уредено в позитивното ни
право, и открояването му като задължителна предварителна фаза при
упражняването на права от наемодателя. Не се касае и за уговорка,
наподобяваща договорната подсъдност по чл.117 ГПК, пораждаща
симетрични права на страните за избор на съд, а за норма с единствено
информативен характер за наемателя относно възможностите за облекчена
процедура за удовлетворяване на кредитора, каквито норми договорната
свобода не изключва да бъдат инкорпорирани в договорите. Правото да се
предяви иск има за своя предпоставка възникването на гражданскоправен
спор и неговото упражняване е в обхвата на суверенната преценка на
кредитора, която длъжникът не може да парира, позовавайки се на наличието
4
на диференцирана процедура за изпълнение. Тезата на въззивника за
уговорено препятствие, посредством цитираната клауза, пред възможността
за започване на исково производство влиза в колизия и с принципната забрана
за предварителен отказ от процесуални права – арг от чл.264, ал.2 ГПК.
Изводът е, че договорната разпоредба, на която въззивникът се позовава, не
създава обвързаност за кредитора – въззиваем да употреби заповедното
производство при договорно неизпълнение на насрещната страна, не осуетява
възможността му да предяви правата си директно пред съд и предявеният в
настоящото производство иск е допустим.
Съгласно разпоредбата на чл.233, ал.1, предл.1 ЗЗД наемателят е
длъжен да върне вещта, след прекратяване на договора. Предвид
гореказаното, с развалянето на договора за наем от дружеството – въззиваем,
договорната връзка е отпаднала и се е породило задължението за въззивника
да предаде наетите недвижимости на наемодателя. Установи се в процеса, че
предаване на вещите не е проведено, поради което искът за връщането им е
основателен.
Съвпадането на крайните изводите на настоящия състав с тези на
първоинстанционния съд обосновават потвърждаване на постановения
съдебен акт.
При този изход от делото, отправеното искане и налични
доказателства за плащане, на въззиваемата страна следва да се присъди
заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лв. за
осъществената пред апелативния съд защита, дължимо от дружеството -
въззивник.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 29 от 10.02.2022 г., постановено по
т.д. № 250/ 2021 г. по описа на Окръжен съд Бургас.
ОСЪЖДА „С. Л.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас 8000, ул. „Г. В. В.“ № 5, представлявано от Б. П. К.
управител, с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „В. А.“ № 16, ет.3, оф.1 – адв.
А.П., да заплати на „ПП И-2“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес
5
на управление: гр. Бургас 8000, ул. „В. Л.“ № 5, представлявано от П. И. П. –
управител, с адрес за връчване: гр. Бургас 8000, ул. „П. Е.“ № 50 – адв. П.К.,
сумата от 2400 лв. – съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6