№ 36763
гр. С., 12.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г.В.Н.
като разгледа докладваното от Г.В.Н. Гражданско дело № 20241110154097 по
описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава 25 ГПК.
При извършена проверка във връзка с чл. 312, ал. 1 ГПК, съдът намира следното:
Представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства съдът намира да са
относими и необходими за правилното решаване на спора и събирането им по делото следва
да бъде допуснато.
Исканията на ищеца за задължаване на ответника да представи трудовите досиета на
ищеца и лицето, заемащо длъжност „Ф.к.“ при ответника към 19.04.2024 г. и понастоящем,
следва да се оставят без уважение, като неотносими към релевантни по делото факти и
обстоятелства, за установяването на които се сочат.
Следва да се допусне изслушване на ССчЕ, със заключението по която вещото лице
да даде отговор на въпросите, поставени от ищеца във вр. с установяване на брутното
трудово възнаграждение на ищеца за последния пълен отработен месец преди уволнението,
което съгл. чл.228, ал.1 от ГПК следва да бъде базата за определяне на дължимото се на
ищеца обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в случай, че уволнението бъде признато за
незаконосъобразно. Не следва да се допуска поставения от ответника допълнителен въпрос
към ССчЕ, като съдът го намира за неотносим към спорни в производството въпроси между
страните. Дали е изплатено или не присъденото от съда обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ
на ищеца във връзка с предходното й уволнение /извършено със Заповед № С-209/13.07.2022
г. на основание чл. 328, ал. 2 КТ, няма отношение със спорните в настоящото производство
въпроси по предявения иск по чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ, касаещ последиците
от повторното уволнение, извършено с оспорената в настоящото производство Заповед № С-
96/19.04.2024 г., в случай, че същата бъде призната за незаконосъобразна от съда.
Следва да се допусне събирането на гласни доказателствени средства на двете страни,
чрез разпит на двама свидетели на ищеца и един свидетел на ответника, при условията на
1
водене, за установяване на насрещните им твърдения, във връзка с момента на връчване на
процесната уволнителна заповед, а за ищеца и относно явяването й да заеме длъжността, на
която е била възстановена от съда, в срока по чл.345 от КТ, в т.ч. недопускането й до работа
от страна на служители на ответника.
Следва да се допусне извършване на констатация по трудовата книжка на ищцата,
като за целта същата следва да я представи на съдебния състав в насроченото о.с.з. за
установяване на вписванията в същата и периода на оставането й без работа, в резултат на
уволнението от 19.04.2024 г.
Делото следва да бъде насрочено в о.с.з., като съдът с настоящото определение дава и
проект на доклад на същото.
По тези мотиви и на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, СРС
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 07.10.2024 г. от 09,45 ч. за която дата и час да се уведомят страните с
препис от настоящото определение, а на ищеца да се връчи и екземпляр от отговора на
ответника и приложенията му.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на ССчЕ, със заключението по която вещото лице да даде
отговор на въпросите, поставени от ищеца във вр. с установяване на брутното трудово
възнаграждение на ищеца за последния пълен отработен месец преди уволнението, което
съгл. чл.228, ал.1 от ГПК следва да бъде базата за определяне на дължимото се на ищеца
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за 1 месец и за пълния 6 месечен период, в случай, че
уволнението бъде признато за незаконосъобразно.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. Д. П., при възнаграждение в размер на 250 лв.,
платимо първоначално от бюджетните средства на съда.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства, чрез разпит на двама
свидетели на страната на ищеца и един свидетел на страната на ответника, при режим на
довеждане, за установяване на изложените в ИМ и ОИМ твърдения във вр. с момента на
връчване на процесната уволнителна заповед, а за ищеца и относно явяването й да заеме
длъжността, на която е била възстановена от съда, в срока по чл.345 от КТ, в т.ч.
недопускането й до работа от страна на служители на ответника.
ОСТАВЯ без уважение останалите доказателствени искания на страните, като
неотносими и не необходими за изясняване на релевантни по делото факти.
РАЗПОРЕЖДА служебно да се изиска от архив и приложи за послужване към
настоящото дело, гр.д. № 49462/2022 г., на СРС, 138 с-в.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на определението могат
да вземат становище по доклада и да предприемат съответните процесуални действия,
включително представяне на доказателства, като в противен случай губят възможността да
2
сторят това по-късно.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че доброволното
/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване
на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способа медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на
правосъдието.Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд действа Програма
„Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е
отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в Центъра за
спогодби и медиация в гр. С., бул. „Ц.Б. ІІІ” № 54, ет. 2, ст. 204.
ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, 2,
3, вр. чл. 225, ал.1 от КT.
Ищецът С. П. М. оспорва законосъобразността на Заповед № С-96/19.04.2024 г.,
издадена от Генералния директор на ДП „П.И.“ Д.П., с която е прекратено трудовото й
правоотношение с ответника, на основание чл. 328, ал.1, т.6 от КТ, след като считано от
19.03.2024 г. същата е била възстановена на заеманата от нея длъжност „Ф.к.“, от която била
незаконосъобразно уволнение през 2022 г. Твърди, че оспорената понастоящем заповед също
е незаконна и иска нейната отмяна. На първо място, ищеца оспорва заповед № С-
96/19.04.2024 г. да й е била връчена на датата, на която е издадена, при условията на отказ от
нейна страна, като твърди, че същата й е връчена едва на 20.05.2024 г. Твърди в периода
след възстановяването й на работа и явяването й да заеме длъжността на която е
възстановена, до датата на повторното й уволнение, да е недопускана до работа от
служители на ответника. Твърди да не са налице променени изисквания за професионалната
квалификация към служителя, заемащ длъжността „Ф.к.“, още по-малко ако има променени
такива с промяна в длъжностната характеристика, същите да са й сведени до знанието, чрез
връчване на нова длъжностна характеристика, нито да й е предоставена възможност да
представи доказателства/документи, удостоверяващи, че отговаря на тях. Оспорва
променените изисквания към длъжността да касаят „професионалната квалификация“ по см.
на чл.328, ал.1, т.6, пр.2 от КТ, като счита, че промяната наложена от работодателя се отнася
до изискваното образование и професионална степен. Твърди, че при заемането на
длъжността през 2017 г. е отговаряла на изискванията, съгласно връчената й тогава
длъжностна характеристика, а доколкото след признаването на уволнението й от 2022 г. за
незаконно от съда, се считало че правоотношението й не е прекратявано, то ответника-
работодател нямал право при заварено трудово правоотношение да променя изискванията за
3
длъжността, с промяна в длъжностна характеристика, респ. да прекратява трудово
правоотношение на това основание, освен ако променените изисквания не са наложени с
нормативен акт, какъвто не бил настоящия случай. На следващо място, счита уволнителната
заповед от 19.04.2024г. за незаконосъобразно, като твърди, че работодателят е издал същата
в нарушение на чл.8 от КТ, т.е. при злоупотреба с правото на едностранно прекратяване на
трудовото правоотношение. Излага аргументи в тази насока, като твърди, че променените
изисквания за заеманата от нея длъжност са направени единствено с цел нейното уволнение,
като дори заемащата към този момент /19.04.2024 г./ длъжността „Ф.к.“ служителка също не
притежавала изискваната от работодателя професионална квалификация. Твърди, че
коректното основание за прекратяване на трудовото правоотношение, при последваща
промяна в изискванията за заемане на длъжността е по чл.328, ал.1, т.11 от КТ, а не
посоченото от ответника в оспорената заповед.
На последно място, ищцата твърди, че заповедта за уволнение не е подписана от лице,
с работодателска компетентност.
Предвид изложените аргументи моли съда да постанови решение, с което да се признае
за незаконно прекратяването на трудовото правоотношение, да я възстанови на заеманата
преди уволнението длъжност „Ф.к.“ и й присъди обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за
периода на оставането без работа, съответно от 19.04.2024 г. до 19.10.2024 г., алтернативно
от 20.05.2024 г. до 20.11.2024 г., в размер на 14520 лв. Претендира и разноски.
Ответникът ДП „П.И.“с ЕИК **********, в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен
отговор на ИМ, като оспорва изцяло предявените искове. Твърди промяната в изискванията
за образование и професионална квалификация за заемане на длъжността „Ф.к.“ да е въпрос
по целесъобразност /което не се оспорвало и от ищеца в ИМ/, който не подлежи на съдебен
контрол. Счита извършеното уволнение за законосъобразно, а изложените от ищеца
основания за незаконосъобразността на оспорената заповед - злоупотреба с право от страна
на работодателя за голословни, неоснователни и необосновани. Оспорва твърдението на
ищеца, че възстановяването на работа на незаконно уволнен работник или служител можело
да се приравни на приемане от страна на работодателя на работа на работник, който не
притежава определените от самия работодател изисквания за образование и квалификация.
Твърди, че промените в изискванията за заемане на тази длъжност е въпрос на преценка на
работодателя, а в случая новите изисквания били наложени и от факта, че длъжността „Ф.к.“
предполагала ръководни, организационни и контролиращи умения, боравене с множество
нормативни документи, което обосновавало въведените изисквания от работодателя
служителя, заемащ длъжността да е с висше образование, по специалност „право“ или
„стопанско управление“, да е със степен „магистър“ и с професионална квалификация
„юрист“ или „магистър по стопанско управление“. Оспорва и останалите обективно
съединени искове за възстановяване на работа и изплащане на обезщетение. Последния иск
по чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ, оспорва с твърдението, че вече било изплатено на
ищцата обезщетение от 14 520 лв., присъдено по гр.д. 49462/2022 г., с Решение №
4758/11.09.2023 г., постановено по в.гр.д. № 1642/2023 г. на СГС. Не прилага писмени
4
доказателства. Заявява допълнителни доказателствени искания, по които съдът се е
произнесъл. Претендира разноски.
Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване: Страните не
спорят, че ищцата е била възстановена на длъжността „Ф.к.“ след като уволнението й,
извършено със Заповед № С-209/13.07.2022 г. на основание чл. 328, ал. 2 КТ е било признато
за незаконосъобразно и отменено от съда, по гр.д. № 49462/2022 г., след което повторно е
прекратено трудовото правоотношение между страните с оспорената в настоящото
производство Заповед № С-96/19.04.2024 г.
Разпределение на доказателствената тежест:
Релевантните факти по предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ са тези по
законосъобразността на уволнението: 1. наличие на трудово правоотношение между
страните към датата на уволнението, което на осн. чл.153 от ГПК е безспорно между
страните и не се нуждае от допълнително доказване. 2. Кога на ищцата е връчено
съобщение по чл.345 от КТ и съответно същата се е явила в ответното предприятие, за да е
заеме, след отмяната на уволнението й, извършено със Заповед № С-209/13.07.2022 г.; 3.
промяна на изискванията за заеманата от ищцата длъжност „Ф.к.“, настъпила след
прекратяване на правоотношението на ищеца през 2022 г., както и че ищцата не отговаря на
тях; 4. работодателска компетентност на лицето, подписало заповедта; 5. Установяване на
допусната злоупотреба с работодателската власт, по см. на чл.8, ал.2 и 3 от КТ.
Доказателствената тежест за установяване на същите обстоятелства е по т. 1 и т.2 е за
ищеца, а по т. 3-5 за работодателя – ответник.
Релевантните факти по иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ са надлежно упражнено
преобразувателно право по същата норма – да е налице уважен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
съвпадение между длъжността, от която ищецът е уволнен и тази, на която иска да бъде
възстановен, както и ако трудовото правоотношение е срочно, да не е изтекъл срокът по
същото. Доказателствената тежест е за ищеца.
Релевантните факти по иска по чл. 344, ал.1, т. 3 КТ са уважен иск по чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ – постановена незаконосъобразност на процесното уволнение и неговата отмяна,
оставането на ищеца без работа по причина на уволнението през процесния период и
размера на брутното му трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди
уволнението. Доказателствената тежест е за ищеца.
Съдът УКАЗВА на страните, че до момента не сочат доказателства за всички
релевантни по предявените искове факти, за които по-горе в настоящото определение е
разпределил доказателствената тежест между тях, съответно ищеца за момента на
възстановяването й, респ. явяването й на работа, след отмяната на първото уволнение, а
ответника до момента не сочи доказателства за фактите по т.3 и т.4. - промяна на
изискванията за заеманата от ищцата длъжност „Ф.к.“, настъпила след прекратяване на
правоотношението на ищеца през 2022 г., както и че ищцата не отговаря на тях; 4.
работодателска компетентност на лицето, подписало заповедта.
5
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6