№ 15008
гр. С., 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110140630 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК: ************, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „Д.Б.“ №, с която е предявен иск с правно основание чл. 411
КЗ срещу ЗАД „О.З.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к.
„В.“, ул. „С. С.“ №, ет., за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от
380,38 лв. – включваща сумата от 365,38 лв. – заплатено застрахователно обезщетение във
връзка с ПТП, настъпило на 05.07.2017 г. в гр. С., в двора на Си Комерсиал, както и 15 лв. –
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 05.07.2017 г. в гр. С., в двора на Си Комерсиал е реализирано ПТП
с участие на МПС „С.“ с рег. № *******, управлявано от А.П.Н. и МПС „Л.Р.“ с рег. №
*******, управлявано от С.А.Н.. Сочи, че причините за произшествието се дължат на
противоправно поведение на водача на МПС „С.“ с рег. № *******, който при движение на
заден ход ударил паркираното МПС „Л.Р.“ с рег. № *******, в резултат на което на
последното били нанесени щети на задна броня. Поддържа, че като застраховател по
имуществено застраховане по застраховка „Автокаско“ по полица №
Е1316238463600077273 изплатил застрахователно обезщетение на увредения от
застрахователното събитие автомобил мaрка „Л.Р.“ с рег. № ******* по образуваната щета
№ ********** в размер на 365,38 лв. на 15.03.2018 г., поради което се е суброгирал в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. Поддържа твърдения, че за
другия участник в ПТП – МПС „С.“ с рег. № ******* е била налице валидна към 05.07.2017
1
г. застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника. Твърди, че
поканил ответника с регресна покана изх. № ОИ-187563/23.03.2018 г., получена от
последния на 26.03.2018 г., да заплати сумата от 380,38 лв., представляваща изплатено от
ищеца застрахователно обезщетение с включени 15 лева ликвидационни разноски по щета,
но ответникът отказал плащане с писмо с изх. № А315-3415/15.05.2018 г. Ищецът
претендира за осъждане на ответника да му заплати незаплатеното обезщетение с
включените ликвидационни разноски в размер на общо 380,38 лв., заедно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 28.07.2022 г., до окончателното плащане
на сумата. Претендира сторените в производството съдебно – деловодни разноски,
включително за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който признава иска.
Поддържа, че с платежно нареждане № 3400447/30.08.2022 г. е заплатил сумата от 383,97
лв., от които 380,38 лв. – главница и 3,59 лв. – лихва за периода от 28.07.2022 г. до
30.08.2022 г. по банковата сметка на ЗД „Б.И.“ АД. Моли за постановяване на решение при
признание на иска на основание чл. 237, ал. 1 ГПК.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
С оглед твърденията на страните с приетия без възражения доклад по делото е отделено
като безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството, че на 05.07.2017 г. в гр. С.,
в двора на Си Комерсиал е реализирано ПТП с участието на МПС „С.“ с рег. № *******,
управлявано от А.П.Н. и МПС „Л.Р.“ с рег. № *******, управлявано от С.А.Н., по вина на
водача на МПС „С.“ с рег. № *******, който при движение на заден ход ударил паркираното
МПС „Л.Р.“ с рег. № *******, в резултат на което на последното били нанесени щети на
задна броня. Този механизъм на настъпване на произшествието се установява и от приетия
по делото двустранен констативен протокол за ПТП от 05.07.2017 г. Безспорно е, че към
датата на настъпване на произшествието за автомобил марка „Л.Р.“ с рег. № ******* е
имало валидна имуществена застраховка „Автокаско“ по полица № Е1316238463600077273
при ищеца и валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за
автомобил марка „С.“ с рег. № ******* при ответника.
Доказва се в производството и спор не е формиран, че във връзка с произшествието при
ищеца е заведена преписка по щета № № **********, по която същият е заплатил
обезщетение във връзка с повредите по застрахования при него автомобил в размер на
365,38 лв. и е реализирал ликвидационни разноски в размер на 15 лв.
Не е спорно и се установява от приетата регресна покана, получена от ответника на
26.03.2018 г., че ищецът е предоставил тридесетдневен срок за доброволно заплащане на
сумата от 380,38 лв. по горецитираната щета.
Видно от платежно нареждане на л. 39 от делото на 30.08.2022 г. ответникът е заплатил
сумата от 383,97 лв., включваща главница с ликвидационни разноски в размер на 380,38 лв.
и законна лихва в размер на 3,59 лв., считано от датата на депозиране на исковата молба на
2
28.07.2022 г. до датата на извършеното плащане, по банкова сметка на ищеца във връзка с
процесното ПТП.
Съобразно разписаното в чл. 411 КЗ застрахователят по имуществена застраховка,
изплатил застрахователно обезщетение на застрахованото увредено лице, може да предяви
вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“ на причинителя на
вредите.
Обемът и съдържанието на суброгацията, респективно на суброгационното вземане на
застрахователя по имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и
неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ са изрично определени от
закона – чл. 410, ал. 1 КЗ, който постановява, че застрахователят по имуществена
застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размер
на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разходи за определянето му.
Ангажирането на отговорността на застрахователя по „Гражданската отговорност“ на
причинителя на вредата (делинквент) е свързано с установяване на следните кумулативни
предпоставки: 1) валидно възникнало облигационно отношение между увреденото лице и
застрахователното дружество (ищец) по застраховка „Каско“; 2) валидно възникнало
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя
на вредата и ответното дружество; 3) заплащане на застрахователно обезщетение от
застрахователя по имуществено автомобилно застраховане - „Каско“ и 4) осъществяването
на фактическия състав на института на непозволеното увреждане (чл. 45 ЗЗД) -
противоправно деяние; вина; вреди и причинно - следствена връзка между поведението на
дееца и причинените вреди, като вината се предполага до доказване на противното, а по
иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – че главното парично задължение е възникнало и
че е настъпила неговата изискуемост.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК
ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на всички посочени кумулативни
предпоставки на исковата претенция, а ответникът следва да докаже възраженията си,
включени в отговора по чл. 131 ГПК, в случая възражението си за плащане.
По делото се доказа, че в срока на действие на валидна имуществена застраховка при
ищцовото дружество е настъпило произшествие, представляващо покрит риск по същата,
при което на автомобил марка „Л.Р.“ с рег. № ******* са били причинени щети. Установява
се, че произшествието е настъпило по вина на водача на лек автомобил „С.“ с рег. №
*******, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника. С плащане на
застрахователно обезщетение на собственика на увредения автомобил ищцовото дружество
се е суброгирало в правата на увредения до размера на заплатеното обезщетение и
обичайните разноски за неговото определяне.
Съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът следва да зачете релевантните за
спора факти настъпили след предявяване на иска. Едно от съществените правно релевантни
обстоятелства, имащо значение за правилното разрешаване на спора, безспорно
представлява извършено от ответника доброволно плащане на исковата сума в хода на
исковия процес. В случая ответното дружество е погасило чрез плащане както
претендираното застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, така и законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба до датата на извършеното плащане с
3
платежно нареждане от 30.08.2022 г. Доколкото в производството се установява, че правото
на ищеца е съществувало към датата на предявяване на иска и в хода на производството е
извършено доброволно плащане, то искът следва да бъде отхвърлен като погасен чрез
плащане.
В отговора на исковата молба ответникът е направил искане за постановяване на решение
при признание на иска. Процесуални предпоставки за постановяване на решение при
признание на иска са: 1) ответникът да е признал иска; 2) изрично искане на ищеца съдът да
прекрати съдебното дирене и да се произнесе с решение съобразно признанието; 3)
признатото право да не противоречи на закона или на добрите нрави и да не се касае за
право, с което страната да не може да се разпорежда. Ответникът е признал иска в пълния
претендиран от ищеца размер. Направеното признание на иска, съгласно чл. 237, ал. 4 ГПК е
неоттегляемо, но съдът не постановява решение по чл. 237, ал. 1 ГПК, тъй като няма искане
от ищеца за постановяване на решение при признание на иска.
По разноските:
По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се основава на
вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска
или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Разноски винаги се
дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера, като задължението за
заплащането им е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди. При
отхвърляне на претенцията по причини, стоящи извън вината на ищеца, следва да се приеме,
че последният има право на разноски. Предвид правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК необходимо е
изследване на цялостното поведение на ответника в процеса, като в случай, че той не
оспорва заявена осъдителна претенция, признанието на иска следва да е съпроводено с
удовлетворяване на изискуемото вземане на ищеца в хода на процеса и ответникът да не е
станал повод за завеждане на делото.
В настоящия случай ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като към датата
на предявяване на исковата молба срокът за доброволно изпълнение е бил изтекъл. Съгласно
разписаното чл. 412 КЗ в тридесетдневен срок от получаване на регресната претенция ведно
с всички доказателства за определяне на обезщетението, застрахователят следва да определи
и изплати размера на своето задължение по предявената претенция или мотивирано да
откаже плащането. Ответникът е постановил отказ за изплащане на обезщетение на
15.05.2018 г., т. е. срокът за определяне и изплащане на застрахователното обезщетение е
изтекъл преди предявяване на исковата молба. Поради това към датата на подаване на
същата – 28.07.2022 г. ответникът е бил в забава и следователно е дал повод за завеждане на
иска. Извършеното от него плащане в хода на процеса (на 30.08.2022 г.) е забавено и не го
освобождава от отговорността да понесе направените от насрещната страна разноски при
отхвърляне на иска поради плащане, за предявяването на който е станал причина.
В исковото производство ищецът е реализирал разноски в размер на 50 лв. за заплатена
държавна такса. Същият е претендирал и адвокатско възнаграждение, за което обаче не са
представени доказателства, включително договор за правна защита и съдействие, поради
4
което и съдът не присъжда разноски за адвокатско възнаграждение на ищеца. Така на ищеца
в исковото производство се следват разноски единствено в размер на 50 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Гражданско отделение, 48 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК: ************, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Д.Б.“ №, срещу ЗАД „О.З.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ж. к. „В.“, ул. „С. С.“ №, ет., осъдителен иск с правно основание
чл. 411 КЗ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 380,38 лв.,
представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение с включени 15 лв.
ликвидационни разноски по щета № ********** за причинени вреди на автомобил мaрка
„Л.Р.“ с рег. № ******* при настъпило на 05.07.2017 г. в гр. С., в двора на Си Комерсиал
застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 28.07.2022 г. до окончателното плащане, поради
извършено в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „О.З.“ АД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. С., ж. к. „В.“, ул. „С. С.“ №, ет., да заплати на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК:
************, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д.Б.“ №, сторените в
исковото производство разноски в размер на 50 лв. (петдесет лева) - държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5