Решение по дело №501/2020 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 260173
Дата: 23 юни 2021 г. (в сила от 12 ноември 2021 г.)
Съдия: Пламена Колева Недялкова
Дело: 20203630200501
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

260173/23.6.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На седемнадесети юни две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                    Председател: Пламена Недялкова

 

Секретар: Цв. К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД №501 по описа на ШРС за 2020 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №В – 0050575/16.01.2020год. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра  към КЗП, с което на основание чл.82 ал.2 и чл.80 ал.1 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите на “ОБЩИНСКА БАНКА” АД с ЕИК *********, гр.София, е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева, за нарушение на чл.27 ал.2 от същия закон. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като нищожно, незаконосъобразно,необосновано и неправилно постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон. Оспорва се по същество и констатираното нарушение като излага подробни доводи в тази насока, както и че се касае за маловажен случай.В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя излага и допълнителни доводи, а именно, че АУАН бил съставен на 11.11.2019г., преди фактически да е започнала проверката, като и, че е изтекъл  регламентирания в чл.34 от ЗАНН срок – 1 година от извършване на нарушението.

За Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра  към КЗП - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН  не  се явява  процесуален представител. 

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

“ОБЩИНСКА БАНКА” АД с ЕИК *********, гр.София е кредитна институция, която извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск, в стопанисван от него обект, находящ се в гр.Шумен, ул. “Янко Сакъзов“ №8.

На 14.11.2019г. свидетелите В.К.Г. и Н.И.Й. - компетентни длъжностни лица при Комисия за защита на потребителите – гр.Варна, офис Шумен извършили проверка в посочения обект по спазване изискванията на Закона за кредитите за недвижими имоти  на потребителите, за което бил съставен Констативен протокол № К-2665911 от 14.11.2019г. Със съставения Констативен протокол № К-2665911,инспекторите изискали дружеството да представи  три броя договори за предоставяне на кредити за закупуване  на недвижими имоти, сключени в гр.Шумен през периода м.октомври – м. ноември, заедно с всички документи към тях, както и общите условия на банката. На 20.11.2019г. упълномощен представител на дружеството предоставил Договор за банков кредит №Д5260025239/28.09.2018г., ведно с приложенията към него. При проверка на представения Договор за банков кредит №Д5260025239/28.09.2018г., било установено, че в Приложение №1 към него – „Разходи по кредита“, раздел I т.2.2. от потребителя се изисква  заплащане на комисионна  за одобрение на кредит и документално оформяне на  кредитна сделка  в размер на 475.00 лева /0.50%/ върху договорения размер на кредита, която се събира еднократно  преди първото усвояване  на суми  по кредита, за сметка на клиента. Също така съгласно  т.2.3 от същият раздел банката изисква от потребителя  заплащане и на комисионна  за ангажимент по кредита  в размер на 1% годишно, която се изчислява  като годишен лихвен процент върху разликата между договорената  и усвоена част от кредита. Начислява се от предвидената начална дата  за усвояване на кредита и се събира ежемесечно  през периода на усвояване /ползване на кредита.

На база направените констатации, проверяващите приели, че “ОБЩИНСКА БАНКА” АД нарушила  разпоредбата на чл.27 ал.2 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите на 28.09.2018г. , с това че в сключеният на 28.09.2018г. Договор за банков кредит №Д5260025239, в Приложение 1, раздел I, т.2.2 и т.2.3, изисква от кредитополучателя заплащане на такси и комисионни  за действия свързани с усвояване  и управление на кредита, поради което на 11.12.2019г. св.В.Г. съставил срещу дружеството - жалбоподател АУАН №К – 0050575 в присъствието на упълномощен представител Стефан И., на който е и връчен. При предявяване на акта не са отразени възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН са депозирани писмени възражения. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, административно-наказващият орган  издал обжалваното НП като  възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.80 ал.1 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите на “ОБЩИНСКА БАНКА” АД с ЕИК *********, гр.София, е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева, за нарушение на чл.27 ал.2 от същия закон.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото гласни доказателства, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

  Съдът констатира  наличие на несъответствие  между  приложения по делото екземпляр на АУАН и този връчен на жалбоподателя. В приложения по делото  от наказващият орган оригинал на съставения АУАН №К – 0050575,  е видно с просто око без нуждата от специални знания, че върху посочената дата на съставяне на акта – 11.12.2019г., в частта относно посочения месец, е извършена поправка най – вероятно  от „11“ на „12“. В акта липсва отбелязване кой и кога е направил тази поправка и дали последната е направена преди представителят на жалбоподателя да подпише акта и да му бъде връчен препис от него или след това. В представеният и приет от съда екземпляр връчен на жалбоподателя ясно се чете дата – 11.11.2019г., без извършена поправка, от което следва, че корекцията е била направена след връчване на ексземпляр от акта на жалбоподателя и последният не е бил запознат с нея. Следва да е налице идентичност между отделните екземпляри на документа. Недопустимо е да се извършват корекции след връчване на екземпляр на нарушителя. Същият не е запознат с тях, поради което извършената поправка е незаконосъобразна. Липсата на съответствие води до незаконосъобразност на съставения АУАН. Опорочава изцяло производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Поправката на задължителни реквизити от АУАН,  без да е изрично посочено, че тази поправка е извършена от актосъставителя, представлява съществено процесуално нарушение. Това е така, защото процеса по налагане на административни наказания, регламентиран в ЗАНН и в субсидиарно приложимите НК и НПК е строго формализиран и законодателят не е предвидил въобще института “техническа грешка”, както и възможност за нейното поправяне. Тази нередовност в акта би могла да бъде санирана по реда на чл.53 ал.2 от ЗАНН, само ако за поправката беше записано, че се извършва от актосъставителя, като се посочат неговите имена и бъде подписана от него. За целта е задължително  екземплярът на актосъставителя и този, който се връчва на нарушителя да са напълно еднакви, т.е. поправката по описания начин – с посочване на имена и подпис, трябва да  е извършена едновременно във всички екземпляри.

От друга страна съдът намира за основателен доводът на процесуалният представител на дружеството – жалбоподател, че към момента  съставяне на акта, независимо дали е бил съставен на 11.11.2019г. или на 11.12.2019г., е изтекъл  регламентирания в чл.34 от ЗАНН срок – 1 година от извършване на нарушението.

            В разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН са предвидени сроковете, с изтичането на които не може да се образува административнонаказателно производство пред административнонаказващия орган или образуваното такова следва да се прекрати.  Съгласно нормата на чл.34 ал.1 и ал.2 от ЗАНН задължителна предпоставка за законосъобразното започване и развитие на административно-наказателното производство е същото да бъде инициирано, чрез  съставен акт за установяване на административно нарушение в рамките на три месеца от откриване на нарушителя или в рамките на една година от извършване на нарушението, като изчерпателно са посочени нарушенията, за които срокът е различен -  6 месеца от откриване на нарушителя, съответно 2 или 5 години от извършване на нарушението. Регламентирани са два срока и пропускането, на който и да е от двата погасява възможността за реализиране на административно – наказателна отговорност. Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015 г.  на ВКС, ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС тези срокове са давностни и могат да бъдат спирани и прекъсвани.

На дружеството – жалбоподател е вменено нарушение на чл.27 ал.2 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите, което не попада сред нарушенията, за които в чл.34 от ЗАНН са регламентирани различни срокове, поради което административнонаказателното производство е следвало да бъде инициирано в рамките три месеца от откриване на нарушителя или в рамките на една година от извършване на нарушението. От съдържанието на процесното НП се установява, че на дружеството - жалбоподател е вмененото нарушение извършено на 28.09.2018г, поради което от тази дата тече едногодишният срок и същият е бил изтекъл, както към датата на започване на проверката – 14.11.2019г., така и към датата на съставяне на акта, независимо дали е бил съставен на 11.11.2019г. или на 11.12.2019г. По делото не се установява едногодишният срок да е бил спиран или прекъсван, поради което е била преклудирана възможността административнонаказващия орган законосъобразно да ангажира  административнонаказателната отговорност на нарушителя за извършеното от него нарушение. Изтичането на едногодишния срок  от извършване на нарушението, изключва приложението на  3 месечния срок  от откриване на нарушителя. Спазването на предвидените в закона срокове за ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя, е основна предпоставка за законосъобразното развитие на производството по реализирането й, поради което издаденото НП се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Предвид изложеното и обстоятелството, че допуснатото нарушение не може да бъде отстранено в съдебната фаза на производството, то съдът счита, че същото представлява самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление, поради което е  безпредметно обсъждането на правилността на така издаденото постановление и доводите на страните в този смисъл.

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

            Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

 ОТМЕНЯ наказателно постановление №В – 0050575/16.01.2020год. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра  към КЗП, с което на основание чл.82 ал.2 и чл.80 ал.1 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите на “ОБЩИНСКА БАНКА” АД с ЕИК *********, гр.София, е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева, за нарушение на чл.27 ал.2 от същия закон.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени  в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

 

 

Районен  съдия: