Решение по дело №412/2017 на Апелативен съд - Пловдив

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

               

                               № 358

 

                                   гр. Пловдив, 12.12.2017 г.            

 

                               В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети състав, в открито заседание на първи ноември, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ         

                                                                    ЕМИЛ МИТЕВ

 

при участието на съдебния секретар Златка Стойчева, изслуша докладваното от съдия Георги Чамбов в.търг.дело № 412 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивната жалба на „Т.и.” ЕООД против Решение № 128 от 19.04.2017 г., постановено по търг. дело № 146 по описа за 2015 г. на Старозагорския окръжен съд, с което “Т.и.” ЕООД е осъдено да заплати на “Т.” ЕООД сумата 42 719,12 лева, от които 37 578,40 лева - неплатена цена на извършените услуги по фактура № *******г. и проформа фактура ******* 5140.72 лева, представляваща лихва за забавено плащане на платените услуги за времето от датата на падежа им до датата на плащането им, а на неплатената част - до датата на подаване на исковата молба - 30.04.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата на главното вземане от 37578.40 лв., считано от датата на исковата молба 30.04.2015 г. до окончателното плащане, както и да заплати сумата 7 502 лева разноски по делото.

Във въззивната жалба се съдържа оплакване, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Искането е решението да се отмени и вместо това, се постанови друго, с което се отхвърлят изцяло предявените искове, както и да се присъдят направените деловодни разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от процесуалния представител на ищеца “Т.” ЕООД, с който е оспорена въззивната жалба, изразено е становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което се иска същото да се потвърди, като на дружеството се присъдят направените във въззивното производство разноски.

  Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

         Производството пред Старозагорския окръжен съд е образувано по предявени от “Т.” ЕООД, против „Т.и.” ЕООД обективно, кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на сумата  37 578,40 лева - неплатена цена на извършените услуги по фактура № *******г. и проформа фактура № ***г., ведно със законната лихва върху главното вземане, за времето от подаване на исковата молба до окончателното й плащане; както и на сумата 5140.72 лева, представляваща лихва за забавено плащане на платените услуги по описани 19 броя фактури, за времето от датата на падежа им до датата на плащането им, а за неплатената част - до датата на подаване на исковата молба - 30.04.2015 г.

Исковете се основават на следните, установени по делото обстоятелства:

 На 27.02.2012 г. страните сключили рамков договор, по силата на който ответникът е възлагал на ищеца, с отделни заявки, извършването на безразрушителен контрол на свои изделия. Въз основа на тези заявки, ищцовото дружество е извършвало срещу заплащане възложения му контрол на продукцията, за резултатите от които ищецът е изготвял протоколи за съответствие и издавал сертификати на проверените продукти, които предавал на ответника.

За извършената работа по протоколите от изпитанията и сертификатите на проверените изделия, са били изготвяни фактури със стойността на възнаграждението за осъществения, съгласно протоколите, контрол на продукцията, което възложителят – ответник следвало да заплати.

Установено е също, че за периода 30.06.2012 г. до 05.02.2015 г., за извършен по заявки на ответника контрол на представените изделия, ищецът е издал 19 броя фактури за съответните възнаграждения, като по по-голямата част от тях възнагражденията са бил изплатени, макар и със закъснения от ответника; възнаграждението по фактура *******г. е била заплатено частично и със забава, като неизплатеният остатък възлиза на 3137,60 лева, а възнагражденията за извършената работа по фактури ***г. в размер на 18206.40 лв. и по проформа фактура *******г. в размер на 16512 лв. с ДДС, не са били изплатени от ответника.

За да уважи предявените искове, Старозагорският окръжен съд, позовавайки се на безспорните факти, както и основно на заключението на единичната съдебно-техническа експертиза е приел, че при изпълнението на контрола на изделията ОКА при „Т." ООД е действал и изготвял изисканите документи в съответствие с акредитацията си и при спазване на работните процедури; че осъщественият контрол по отделните методи е проведен по стандартите, по които е акредитиран „Т." ООД, като по този начин ищецът е изпълнил възложеният безразрушителен контрол в обема и обхвата на възлагането.

         Тези изводи се споделят напълно от настоящата инстанция, като във връзка с изложените във въззивната жалба на ответника възражения, се налага да се добави следното:

         Предвид заявеното основание на главния иск, както и поддържаните от представителя на ответника възражения, основният спорен въпрос е дали изпълнителят т.е. ищецът е изпълнил работата съобразно възложеното, съответно дали са били налице съществени недостатъци, които да правят работата негодна за предназначението й.

Във въззивното производство ответникът поддържа възражения, че ищецът не е спазил утвърдените стандарти за извършване на възложения му безразрушителен дефектоскопски контрол на метални заваръчни шевове. В тази насока се позовава на част от констатациите от заключението на приетата по делото тричленна съдебно – техническа експертиза.

Възраженията са неоснователни.

Между страните няма спор, а и тези обстоятелства се установяват от приетите по делото заключения на едноличната и тричленна съдебно-техническа експертиза, че органът за контрол към „Т.“ ЕООД е извършил контрол без разрушаване съгласно предоставената му акредитация и в съответствие с направените от ответника заявки.

Липсват противоречия в заключенията на експертите по въпросите: че „Т.“ ЕООД е притежавал необходимата акредитация на ИА БСА и лицензии от АЯР за прилаганите от дружеството методи за контрол без разрушаване; че органът за контрол към ищцовото дружество е притежавал необходимият му персонал, съгласно дадената му акредитация и лицензии; че органът за контрол на ищцовото дружество е извършил контрол без разрушаване на заявените му обекти от ответника, в съответствие с акредитираните му работни процедури от ИС „БСА“ за визуален, капилярен и радиографичен метод.

Основното разминаване в двете заключения се отнася до точността или коректността и качеството на извършвания от ищеца радиографски контрол.

Според приетото по делото заключение на едноличната СТЕ, извършваният от ОКА при „Т." ООД контрол на изделията на "Т мООД е в съответствие с акредитираните си процедури, като данните от контрола, отразени в първичните записи, съответстват на данните от изготвените протоколи от съответния вид проведен контрол.

Относно проведеждания радиографичен контрол, тази експертиза констатира наличието на данни за технологията на провеждане, за обем на контрола - процент проверени заварени съединения, за дебелина на основния метал, за избор и номер на ИКИ, за стандарти и ниво, по които се оценят заварените съединения, за схема на контролираното изделие с размери, за констатираните несъвършенства.

Според заключението на тричленната СТЕ, при извършване на радиографичния метод, имало допуснати несъответствия при изготвяне на документацията за клиента – несъвпадане  на броя на радиограмите с броя им по фактури, поради което експертите не са направили категоричен извод, че е извършен целият обем на радиографски контрол за цялото време на претенцията. Освен това, същите експерти са посочили, че използваният при този метод радиоактивен източник ***, е довело некачествени изпитвания на 10,3% от изследваните изделия.

         Въз основа на така формулираните от тримата експерти констатации обаче не може да се заключи, че дори посочените несъответствия да са налице /доколкото се основават на непредставяне на част от радиограмите/, то тези несъответствия водят до цялостно некачествено изпълнение на възложената и извършена работа. Освен това вещите лица не уточняват за контролът по кои заявки, съответно – за кои протоколи и фактури се отнасят тези несъответствия, поради което и не може да се направи извод, че същите са относими към претендираните главни вземания.

Що се отнася до становището на експертите, че за радиографското изследване по-подходящо било използването на рентген или ***, вместо използваният от ищеца ***, също не би могло да се приеме, че използваният метод е неправилен, съответно, че това е довело некачествени изследвания във всички случаи. Съдържащото се в Раздел втори – обобщение от СТЕ /л.385/ становище на трите вещи лица, че 10,3% от изпитанията са некачествени, поради работата с неприемлив източник на изпитване, също не може да се приеме за категоричен извод в посока на твърдяното некачествено неизпълнение, първо защото този извод не е повторен в самото заключение /т.4 – л.388/, и второ – защото липсват конкретни изводи дали некачествените резултати от изследването чрез радиографски метод, в посочените случаи водят до некачествени контрол изобщо. Това се извежда от безспорния факт, че възложеният и извършен контрол включва общо три отделни метода – визуален, контрол с проникващи течности /капилярен/ и радиографски, като обемът на приложение на първите два метода е на 100 % от изследваната продукция, а последния - само на 10%. В конкретния случай, също не е установено дали посочените от тричленната СТЕ некачествени изпитания чрез  радиографски метод, се отнасят до заявките, предмет на процесните фактури.

Неоснователни са и поддържаните, в подкрепа на възраженията против исковете, твърдения на ответника, че проведените от ищеца изследвания не били коректни и същите били опровергани от последващи изследвания, извършени в съответствие със стандартите, от други оторизирани лица. Става дума за извършен, по възлагане на ответното дружество, от трето за спора лице - „***" ЕООД, радиографичен контрол на част от продукцията.

Според заключението на единичната съдебно-техническа експертиза, не е възможно да бъде извършена съпоставка между проведения RT контрол на ОКА при „Т." ООД и ОКА при „***" ЕООД, въз основа на която да се преценява качеството на извършената от ищцово дружество работа. Този извод следва от  използваните от двете дружества различни критерии /стандарти/ за оценка на заварените съединения; от несъпоставимостта на местоположенията на контролираните заварени съединения от изделията, както и от различието в обема на извършения контрол. Доколкото тези констатации не са опровергани от заключението на тричленната СТЕ, извършените от ***" ЕООД изследвания не могат да бъдат използвани като показатели за качеството на осъществения от „Т." ООД контрол.

Независимо от изложеното, предвид поддържаните от ответника възражения против предявените искове, следва да обсъдят и останалите, релевантни за спора обстоятелства.

Според разпоредбата на чл.265, ЗЗД, ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, възложителят разполага с правото да иска: поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане; заплащане на разходите, необходими за поправката, или съответно намаление на възнаграждението. Единствено в случай, че отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, поръчващият може да развали договора.

За да се реализират тези права обаче, съответно – за да са основателни възраженията против предявените искове, освен наличието на недостатъци и то съществени, в извършената от ищцовото дружество работа, ответникът следва да докаже, че е прегледал работата и е направил всички възражения за неправилно изпълнение.

Безспорен факт в конкретния случай е, че ответникът е приемал работата по отделните заявки, като няма данни да възразявал или уведомявал изпълнителя за констатирани недостатъци на извършвания контрол. Нещо повече – по-голямата част от издадените от ищцовото дружество фактури /с изключение на последните две/ за заплащане на извършената работа, са били осчетоводени от ответника и изплатени напълно, макар и със закъснение, което е допълнителен довод в подкрепа на извода, че ответникът е приел извършената работа.

Дори да се приеме тезата на ответното дружество, че част от извършения от ищцовото дружество контрол на изделията е бил некачествен, съответно, че се касае за скрити недостатъци, то за такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им, освен ако изпълнителят е знаел недостатъците, каквито доводи не се правят от ответника.

От изложените в подкрепа на възраженията твърдения, както и от доказателствата по делото, може да се направи извод, че ответникът е узнал за недостатъците, след като е бил уведомен от свои контрагенти за дефекти в структурата на метала на проверените от ищеца изделия, без самият ответник да сочи конкретни дати за тези уведомления.

Твърди се също, че наличието на недостатъци е било потвърдено от изследванията на „***" ЕООД.

Според представените по делото доказателства - сертификат и протокол за контрол от 24.11.2014 г. /л.132, л.133/, посочените изследвания са извършени към края на 2014 г. Следователно, дори в резултат от уведомяването от търговските си партньори, както и от извършеното от „***" ЕООД радиографско изследване, ответникът да е узнал за констатирани недостатъци във вече изследваната  продукция на „Т.и.” ЕООД, и това да е било показател за некачествено извършен контрол от страна на „Т.“ ЕООД, то тези факти са станали са му станали известни на ответника към края на 2014 г.

Доколкото по делото е безспорно установена липсата на рекламации от страна на ответника във връзка с извършената от ищцовото дружество работа, включително и за тази, за която се търси процесното плащане, както и че липсват данни и дори твърдения за едностранно разваляне на договора при условията на чл.265, ал.5 ЗЗД от страна на ответното дружество, следва да се приеме, че ответникът е приел тази работа и следва да заплати на ищеца дължимото възнаграждение – чл.264, ал.3 и чл.266, ал.1 ЗЗД.

Крайният извод е, че ищецът е доказал, при условията на пълно и главно доказване, правопораждащите основания на уважените искове – наличието на валидна облигационна връзка между страните по договор за изработка, при която ответникът е приел извършената от ищеца работа съобразно възложеното, но не е заплатил дължимото за част от тази работа  възнаграждение, а за останалата част заплащането е извършено със закъснение.

В същия смисъл е постановено и решението на Старозагорския окръжен съд, поради което това решение представлява законосъобразен отговор на повдигнатия спор и следва да се потвърди.

Предвид изхода от въззивното производство, въззиваемият – ищец има право на разноски за това производството, възлизащи според представения списък по чл.80 ГПК и приложените доказателства за извършването им, на 3000 лева.

В съответствие с изложеното, Пловдивският апелативен съд  

 

Р      Е     Ш     И     :

        

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 128 от 19.04.2017 г., постановено по търг. дело № 146 по описа за 2015 г. на Старозагорския окръжен съд.

ОСЪЖДА „Т.и.” ЕООД, ЕИК *** да заплати на “Т.” ЕООД, ЕИК *** сумата  3000  лева деловодни разноски за въззивното производство.

 

Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страната при условията на чл.280 и сл. от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              

 

 

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: