№ 66
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка Георгиева
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
в присъствието на прокурора С. Т. Н.
като разгледа докладваното от Стефан Илиев Наказателно дело за
възобновяване № 20221000600287 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 424, ал. 1, вр. чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422,
ал. 1, т. 5 от НПК.
Образувано е по искане за възобновяване на главния прокурор на
Република България чрез Районен съд – София.
Искането е със следното основно съдържание:
При постановяването на въззивното решение СГС е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на закона по
смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. При въззивната проверка СГС не е
установил допуснатите от първоинстанционния съд пропуски при оценката и
анализа на доказателствата по делото и изведените въз основа тях правни
изводи. В решението си въззивният съд не е отговорил на оплакванията на
прокуратурата и изложените във връзка с тях доводи, което е довело до
1
ограничаване на процесуалните права на обвинението като страна в процеса.
Софийският градски съд не изпълнил задължението си да извърши цялостна
проверка на присъдата и да формира своето вътрешно убеждение след
собствена оценка и анализ на проверените в хода на съдебното следствие
доказателствени източници. Въззивният съд се е съгласил показанията на
свидетелката М. П. да се изключат от доказателствената маса. Съдът се е
обосновал със заключението на СППЕ, но не е взел предвид разпита на
експертите в хода на съдебното следствие, от който е видно, че установеното
от тях заболяване и изложената хронология на състоянието и заболяването на
свидетелката е с предходен етап от година време и не могат да кажат към
2016 година какво е било актуалното й състояние. Според експертите при
всички случаи св. П. е била в по- добро психично състояние. Приобщените
показания от досъдебното производство, са били дадени на 25.03.2016г. - една
година преди заболяването й, тя категорично твърди, че подсъдимата не й е
давала парите за наем за месец септември 2015г., че представеният от
разследващия полицай касов ордер не е от нейния кочан и не го е подписвала,
че се обадила на св. Г., за да го подсети за наема и от него е разбрала, че
подсъдимата е взела парите за наема. Тези показания на свид. М. П. изцяло
кореспондират с показанията на св. Г., св. К. Д. и писмените доказателства по
делото. Те неправилно са изключени от решаващия съд, и въззивният съд е
следвало да ги приобщи и обсъди наред с другите доказателствени
източници. От показанията на св. Г. в хода на съдебното производство е
видно, че е изложил допълнително факти, че парите от наема са взети от
подсъдимата и тя не ги е дала на наемодателката П.. Тези показания
кореспондират с показанията на св. Д. и писмените доказателства и
установяват факти от значение за правилното решаване на делото - за
наемните отношения между св. П. и св. Г.; за размера на наема; за редовното
плащане и начина на издаване на касовите ордери, които винаги са били
подписвани от св. П.; за повторното плащане на наема от св. Г. за месец
септември 2015г. Заключенията на видеотехническата и съдебно -
графическата експертизи внасят яснота и също потвърждават изложените от
св. Г. факти. Въззивният съд е следвало да отстрани този недостатък и да
обсъди показанията на св. Г. в тяхната цялост, защото по делото, освен
обясненията на подсъдимата, няма други доказателства, които опровергават
тези показания или биха възбудили съмнение относно тяхната достоверност.
2
Според приетата от районният съд фактическа обстановка, сумата от
784 лева, представляваща наема за месец септември 2015г., е била поставена в
плик от св. Г. и оставена на св. Д., която на 29.08.2015г. в пицарията на бул.
„Христо Ботев“ я предала на подсъдимата К.. Съдът е приел също така, че по -
късно св. П. се обадила на св. Г. и му казала, че наемът не е платен. През
септември 2015г. св. Г. подал жалба в 03 РПУ - СДВР. На 31.10.2015г. св. Г.
платил сумата от 400 евро на св. М. П. за наема за месец септември 2015г., за
което тя му е издала разходен касов ордер.
За да признае подсъдимата за невинна решаващият съд е приел, че
деянието не е съставомерно и че липсват доказателства, които по категоричен
начин да установяват, че подсъдимата е задържала взетата сума за себе си. В
същия момент съдът констатира, че по делото не е установено и предаването
на сумата от подсъдимата на наемодателката П., но в разрез с правилата на
формалната логика приема, че от обективна страна подсъдимата не е
извършила престъплението. Заключенията на съда не могат да се изведат от
приетата фактическа обстановка, където са изложени факти, установяващи
непредаването на сумата за наема от подсъдимата на св. П.. Нещо повече - по
делото няма нито едно доказателство за противното, което би могло да внесе
съмнение за някакво различно нейно поведение. Такива факти не се
установяват и от некредитираните от съда обяснения на подсъдимата, която
отрича въобще да е имала някаква съпричастност с тази сума.
Въззивният съд не е констатирал всички тези нарушения, приел е
установените от съда фактически констатации, съгласил се е с изведените
правни изводи и е потвърдил присъдата. С постановяването на решението
въззивният съд е допуснал съществено нарушение на закона, тъй като не е
приложил закона, който е трябвало да се приложи.
Допуснатите нарушения от проверяващата инстанция са съществени по
смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК и са основание по чл.422, ал.1, т.5 НПК
за възобновяване на въззивото производство.
В съдебно заседание пред САС страните излагат доводи със
следното кратко съдържание:
3
Прокурорът поддържа искането за възобновяване на наказателното
производство по изложените в него съображения.
А. К. в лична защита заявява, че е призната за невинна и ако
прокуратурата иска да докаже обратното то нека да започне ново разследване.
В последната си дума К. моли искането на Главния прокурор да не бъде
уважавано.
Софийският апелативен съд след като обсъди доводите на страните
и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на
делото, намери за установено следното:
Искането за възобновяване на наказателното дело е постъпило в
Районен съд на 16.10.2019 г., преди да изтекат 6 месеца от влизане в сила на
атакувания по реда на възобновяването съдебен акт. Искането е подадено от
органа по чл.420, ал.1, пр. последно от НПК, който има право да сезира
апелативния съд за произнасяне. В искането е посочено релевантно основание
по чл.422, ал.1, т.5 от НПК.Компетентен да разгледа това искане е Софийски
апелативен съд, тъй катоактът по чл. 419 от НПК е постановен от районен съд
намиращ се в апелативния район на САС.
От материалите по делото е видно, че с присъда от 06.07.2018 г. по
НОХД № 7401/2017г. Софийският районен съд е признал подсъдимата А. Б.
К. за невинна в това, че:
На 29.08.2015 г. в гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 109
противозаконно да е присвоила чужди движими вещи - парична сума в
размер на 512 евро с левова равностойност в размер на 1001,38 лева,
собственост на Г. Х. Г., които владеела - като не предала на наемодателя М. П.
П. и задържала в себе си за лична употреба, получена от нея като платена
наемна цена за месец септември 2015 г. и на основание чл.304 НПК я е
оправдал по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл.206,
ал. 1 НК.
4
С Решение № 696 от 31.07.2019 г., постановено по ВНОХД №
1244/2019г., Софийският градски съд е потвърдил присъдата на СРС.
Решението не подлежи на касационен контрол и с постановяването му.
Присъдата по НОХД № 7401/2017 г. на СРС е влязла в сила на 31.07.2019
г.
Софийския апелативен съд след като се запозна с материалите по
делото и като взе предвид доводите на страните по делото , намери, че в хода
на разглеждането на делото пред първата и въззивната инстанция не са
допуснати нарушения на процесуалните правила и не са допуснати
твърдяните в искането нарушения на материалния закон. Съдилищата са
събрали и проверили по определения в закона ред всички доказателства,
което им е дало възможност да установят обективната истина и да приемат
обосновано фактическата обстановка изложена в тях. Обсъдени са били
възраженията на прокурора срещу първоинстанционната присъда и правилно
са били отхвърлени.
Въззивният съд е обсъдил подробно възраженията в протеста относно
свидетелската годност на свид. М. П. и им е дал аргументиран отговор.
Действително тази свидетелка по време на разглеждане на съдебното дело е
страдала от „дементен синдром“ и особености на характера обострени от
възрастта. Това обстоятелство не е оспорено, тъй като заключението на
вещите лица е обосновано и аргументирано. Вещите лица са приели, че към
момента на изследването през март 2018 г. разказът на освидетелстваната за
процесиите събития не е логически свързан и е ненадежден. Изтъкват, че по
отношение на инкриминираното деяние тя дава разпокъсани и противоречиви
сведения /че подсъдимата не й е предала наема, а после, че й го е предала,
като акцентира в разказа си, че К. е взела от нея други ценни вещи -
телевизор, сервиз, кашони/. Затова експертите са приели, че св. М. П. не
притежава свидетелска годност поради началния дементен синдром, а и
поради обострени от възрастта особености на характера.
Обсъден е и въпросът за приобщаване на показанията на това лице
5
дадени през 2016 г. по реда на чл.281, ал.1, т.1 и 2 или чл.281, ал.4 вр. ал.1,
т.1 и 2 от НПК. Въззивният съд е направил законосъобразен и правилен
извод, че за приобщаване на показанията, дадени на досъдебното
производство не е достатъчно да бъдат прочетени, но е наложителен и разпит
на лицето, което да даде обяснения относно това какво не си спомня или
какво противоречие е налице. Друг е въпросът доколко при тази диагноза през
2016 г. тази свидетелка е можела свободно и по собствена воля да даде годни
свидетелски показания. Следва да се има предвид, че процесуална
предпоставка за пристъпване към тази процедура съгласно чл. 281 ал. 1 т. 1 и
2 НПК е провеждането на разпит на този свидетеля, в който той да заяви, че
не си спомня нещо или отказва да даде показания или да е установено
съществено противоречие между показанията, дадени на досъдебното
производство и тези в съдебно заседание. И в двата случая е наложително
свидетелят пред съда да има годност да бъде такъв, докато в случая е
безспорно установено, че П. не е в състояние да даде каквито и да са
показания през 2018 г. с прогресивно влошаващо се здравословно състояние,
което е необратимо.
Въззивният съд е обсъдил и показанията на св. Г. и Д.. Обосновано е
установил известни противоречия и непоследователност в показанията на Г..
От друга страна аргументирано е приел, че всъщност не са налице достатъчно
доказателства, че К. не е предала сумата на П. и се е разпоредила с нея като
със своя. В тази насока е законосъобразен изводът, че осъдителната присъда
следва да бъде постановявана само когато обвинението е доказано по
несъмнен начин, докато в случая не е несъмнено доказано, че К. се е
разпоредила със сумата като със своя и не я е предала на свид. П..
Не е налице и твърдяното нарушение на материалния закон, тъй като
при приетата фактическа обстановка не може да се направи извод, че е
извършено престъплението , за което прокуратурата твърди, че е дело на
опраданата К..
Не е основателно изтъкваното нарушение на правилата на формалната
логика относно изводите на първоинстанционния съд. Софийският районен
съд обосновано е приел, че липсват доказателства, че сумата е била
6
задържана от К.. Така също не са налице доказателства, че сумата е предадена
на М. П.. Този извод не е вътрешно противоречив, а само отразява обективно
установеното от съда, че липсват доказателства както за едното, така и за
другото твърдение и такива обективно не могат да бъдат събрани. Именно
заради това, че липсва категоричност за вината на А. К. и тя правилно е била
оправдана по предявеното й обвинение.
По изложените по-горе съображения искането за възобновяване на
наказателното дело на главния прокурор чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК е
неоснователно и като такова не следва да бъде уважено.
Ето защо и на основание чл. 425 НПК, Софийският апелативен съд,
наказателно отделение, ІІІ състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на
наказателното дело на главния прокурор на Република България по НОХД №
7401/2017 г. Софийския районен съд.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на жалба или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7