Р Е Ш Е Н И Е
№…………….
гр. София, 16.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, VІІ въззивен
състав, в публичното съдебно заседание
на двадесет и първи юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ
МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА
СТАВРЕВА
Мл. съдия МАРИНА ГЮРОВА
в присъствието на секретаря Татяна Шуманова и
участието на прокурора Станимир Димитров, като разгледа докладваното от мл. съдия
Гюрова ВНОХД № 2004 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 24.10.2018 г., постановена по НОХД № 12856/2017
г., по описа на СРС, Наказателно отделение, 111 състав, подсъдимият И.Г.Д. е признат
за виновен в това, чe от 27.06.2016 г. до 28.06.2016 г. в гр. София, кв.
„Триъгълника“, ул. „Дечко Узунов“ № 6, като родител е оставил А.И.Д., роден на ***
г., намиращ се под родителски грижи, без надзор и достатъчна грижа и с това е
създал опасност за неговото физическо, душевно и морално развитие - престъпление по чл. 182, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 55,
ал.1, т. 2, б. „б“ НК е осъден на наказание „пробация“ при следните пробационни
мерки: 1 - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 (шест) месеца с
периодичност 2 (два) пъти седмично и 2 - задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от 6 (шест) месеца.
Срещу присъдата, в законоустановения срок по чл. 319,
ал. 1 НПК, е постъпила жалба, с вх. № 1073502/25.10.2018 г., и допълнение към
нея, с вх. № 1024615/08.04.2019 г., от адв. В.Д. - служебен защитник на подсъдимия И.Г.Д.,
в които се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания
акт. Посочва се, че първоинстанционният съд е постановил присъдата при
неправилна оценка на събраните доказателства, от които по несъмнен начин се
установява, че подсъдимият не е осъществил състава на престъплението,
за което му е повдигнато обвинение. Твърди се, че съдът не е взел предвид
обстоятелствата, че А.Д. страда от хиперактивност и три пъти е бягал от вкъщи,
което затруднява родителите му при неговото отглеждане и възпитание. Сочи се,
че от показанията на свидетелите В. В., Н.П., П. В. и Н. Б. се установява по
безспорен начин, че А.Д. е избягал от вкъщи, а не е бил изгонен от подсъдимия.
Поддържа се, че не са доказани действия от страна на подсъдимия, с които да е
създадена опасност за физическото, душевно и морално развитие на сина му. Сочи
се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият е осъждан.
Излага се, че първостепенният съд е допуснал съществено процесуално нарушение
при излагане на мотивите към присъдата, тъй като последните не кореспондират
със събраните по делото доказателства. Посочва се, че съдът е имал
предварително формирано отношение към доказаността на обвинението като
недопустимо е приел изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Иска
се присъдата да бъде отменена и подсъдимият да бъде признат за невинен по
повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 182, ал. 1 НК,
алтернативно присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново
разглеждане.
В закрито заседание на 11.01.2019 г. въззивният съд,
по реда на чл. 327 НПК, е преценил, че за правилното
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на съдебно
следствие във въззивната инстанция.
Пред въззивния съд защитникът на подсъдимия - адв. В.Д.
поддържа, че постановената присъда е неправилна и незаконосъобразна, като при
постановяването й първоинстанционният съд не е съобразил събраните по делото
доказателства. Посочва, че неправилно не са кредитирани показанията на
свидетелката Василева, която заявява, че подсъдимият не е гонил детето от дома
им. Твърди, че от показанията на свидетелката Н. П. се установява, че детето е
настанено в дом извън гр. София, тъй като в противен случай ще избяга. Сочи, че
според свидетелката П. В. между А.Д. и подсъдимия има дълбока емоционална
връзка. Излага, че според заключението на вещите лица деца с хиперкинетично
разстройство трудно се възпитават от родителите им, често са непослушни и
създават различни проблеми. Поддържа, че по делото не са събрани доказателства,
от които да се направи извод, че подсъдимият не полага грижи и надзор за детето
си. Твърди, че от доклада на Център за обществена подкрепа „Надежда“ е видно,
че родителите на А.Д. показват нагласа и внимателно общуване с малолетния и се
предлага детето да бъде върнато на родителите. Сочи, че към настоящия момент А.Д.
е върнат при семейството си. Моли присъдата на първоинстанционния съд да бъде
отменена, а подсъдимият да бъде оправдан като посочва, че подсъдимият е
реабилитиран по чл. 88а НК и спрямо него не е прилаган институтът на
освобождаване от наказателна отговорност.
Представителят на държавното обвинение моли съдът да
потвърди първоинстанционната присъда. Излага, че фактическата обстановка по
делото е напълно изяснена и води до несъмнения извод, че подсъдимият е
осъществил състава на вмененото му престъпление. Сочи, че районният съд правилно
е акцентирал на показанията на свидетелката Б. и изготвената по делото съдебна
психолого - психиатрична експертиза. Твърди, че подсъдимият не е полагал грижи
и надзор по отношение на А.Д.. Поддържа, че вещото лице изрично е посочило, че
малолетният е подложен на физическо насилие от подсъдимия и психическото и
моралното му развитие е било поставено в риск.
Подсъдимият И.Г.Д. заявява, че не би изгонил сина си и
би направил всичко за него. В последната си дума поддържа казаното от защитника
си.
Въззивният съдебен състав след оценка на събрания от
първостепенния съд доказателствен материал и след като обсъди доводите в
жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ в съответствие
с чл. 314 НПК, провери изцяло правилността на атакуваната присъда и прецени, че
тя е правилна и не са налице основания за нейната отмяна или изменение.
В производството пред първоинстанционния съд правилно
е изяснена фактическата обстановка по отношение на съставомерните признаци на
деянието. Същата по категоричен начин се установява от събрания по делото
доказателствен материал - гласните и писмени доказателства и доказателствени
средства. Въззивният съдебен състав приема за установени фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и в мотивите на обжалваната присъда, а именно:
Подсъдимият И.Г.Д. е роден на ***
***, с ЕГН **********, българин, български гражданин, неосъждан, неженен, трудово
ангажиран, със средно образование, с постоянен адрес:***.
А.И.Д., роден на *** г., е син на
подсъдимия и свидетелката В.Л.В..
На 27.06.2016 г. свидетелката В.В.заедно
с малолетния А.Д. отишли да вземат сестра му Н.И.Д.от детска градина, находяща
се в ж.к. „Борово“, след което отишли в парк находящ се в кв. „Триъгълника“ зад
бензиностанция ОМВ. Около 20:00 ч. подсъдимият се обадил на свидетелката В.и й
казал да се прибират вкъщи. Последната извикала А.Д., но той отказал да се
прибере и избягал в парка, поради което свидетелката В.се прибрала само с Н.-Д..
След като споделила на подсъдимия, че А.Д. е избягал и е отказал да се прибере,
подсъдимият излезнал на двора, където започнал да ремонтира лекия си автомобил.
Около 21:00 ч. А.Д. се прибрал
вкъщи. В двора го посрещнал подсъдимият и го попитал защо не се е прибрал с
майка си. А.Д. му отговорил, че е намерил някакъв фар в тревата и искал да си
го вземе, при което подсъдимият му казал да се връща там, където е бил и се
прибрал в къщата. А.Д. напуснал двора и се насочил към парк „Толстой“, където
пренощувал в изоставен лек автомобил.
На 28.06.2016 г. около обяд
свидетелката Н.Б.се намирала в парк „Толстой“, когато видяла А.Д. да се
разхожда сам. Свидетелката го попитала защо е сам, като А.Д. й споделил, че
баща му го бие и го е изгонил от вкъщи. Разказал, че спи в кола и завел
свидетелката до изоставен автомобил пълен с играчки. Свидетелката Б.съпроводила
малолетния до къщата му. В разговор с неустановено по делото лице разбрала, че
родителите на А.Д. са в полицейското управление. Свидетелката Б.сигнализирала
на тел. 112 и заедно с малолетния били отведени в районното управление.
Назначената за нуждите на наказателното
производство съдебна психолого - психиатрична експертиза установява, че А.Д. е
с хиперкинетично разстройство, нарушение на активността и вниманието, което не представлява
психично заболяване в тесния смисъл. Вещите лица дават заключение, че А.Д. има
психична годност да дава свидетелски показания с конкретно - образен характер.
Експертизата установява, че детето системно е било подложено на физическо
насилие от страна на подсъдимия, като психичното и моралното му развитие е било
поставено в риск и в опасност за физическото му оцеляване в периода от
напускане на дома му до намирането му от служители на МВР.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства: обясненията на
подсъдимия (частично), показанията на свидетелите В.В.(включително и приобщените от д.п.), Н.П., Н.Б., П.В., съдебна психолого - психиатрична експертиза, както и от писмените доказателства и доказателствени
средства, приети по делото: социален доклад с вх. № ЗД802-44 от 30.06.2016 г.,
заповед № ЗД 02-449 от 30.06.2016 г., заверено копие от акт за раждане, заверено
копие от съобщение за раждане, заверено копие на декларация за припознаване, епикриза
от ЦПЗ „Проф. Никола Шипковенски“, амбулаторен лист № 000016 от 27.02.2015 г., досие
на А.Д. от Агенция за социално подпомагане, справка от 02 РУ-СДВР, доклад от
социална услуга относно оценка на родителски капацитет и справка за съдимост.
Съдът намери, че горепосочените доказателства,
обсъдени в своята съвкупност и поотделно, категорично и без съществени противоречия
установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което
изцяло основа на тях своите фактически изводи.
Фактическите констатации относно авторството, времето,
мястото и механизма на деянието се извеждат по несъмнен начин от показанията на
свидетелите В.В., Н.П., Н.Б., П.В.и от писмените доказателства по делото.
Правилно в основата на фактическите си изводи съдът е
поставил показанията на свидетелката Н.Б.. Прецизният анализ на тези гласни
доказателствени материали, вътрешната им непротиворечивост и съпоставката им с
останалите доказателства обуслови крайния извод за тяхната достоверност. В тази
връзка съдът отчете, че за всички съществени факти, предмет на доказване в настоящото
производство, свидетелката дава подробни и прецизни показания, които се
отличават с житейска достоверност и убедителност. От показанията й се
установява, че А.Д. е бил сам в парка без родителите си. Свидетелката
пресъздава разказаното й от малолетния, а именно, че е бил изгонен от вкъщи от
подсъдимия и е прекарал нощта в изоставен автомобил.
Съдът се доверява изцяло на показанията на свидетелите
Н.П. и П.В., за които не може да се приеме каквато и да е предубеденост с оглед
липсата на основания за това. Както правилно е посочил районният съд
свидетелите са запознати със семейната среда, в която расте А.Д., с отношенията
между него и родителите му, с неговото физическо и психическо развитие, с
възпитателските качества на подсъдимия. От показанията на посочените свидетели
се установява, че в отдел „Закрила на детето“ - Сердика има отворен случай
касателно А.Д., във връзка със сигнал по съмнение за домашно насилие.
Свидетелките заявяват, че родителите на малолетния Д. са били насочени към
социална услуга с цел психологическа работа и осигуряване на родителски
отговорности.
Показанията на свидетелката В.В., в частта относно
обстоятелствата, че на 27.06.2016 г. се е намирала с А.Д. и Н.-Д. в парка и след
като е поискала да си тръгват А.Д. е отказал и е избягал, поради което тя се е прибрала
вкъщи без него, съдът кредитира изцяло. Същевременно в показанията на
свидетелката относно главния факт на доказване в процеса, а именно изгонил ли е
подсъдимият от дома им А.Д. се наблюдава съществено противоречие. В хода на
досъдебното производство свидетелката е заявила, че когато А.Д. се е прибрал
вкъщи подсъдимият го е попитал защо не се прибира с майка си и му е казал да
отива там, където е бил. В разпита си пред първоинстанционния съд свидетелката
отрича подсъдимият да е изричал тези думи. При преценката за достоверност на
показанията на свидетелката Василева, съдът намира, че следва да кредитира показанията
й дадени в хода на досъдебното производство, като приема, че съобщеното от нея
в първоинстанционното произвоство се опровергава от останалия доказателствен
материал. В обобщение показанията на свидетелката В.в тази част, съдът възприе
за повлияни от отношенията им с подсъдимия и желанието й да го защити и на тях
не даде вяра.
В отговор на доводите и възраженията, изложени в
жалбата, въззивният съд не се съгласява с твърденията на защитата, че присъдата
не кореспондира със събраните доказателства и не намира опора в установените фактически
положения по делото. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е преценил
доказателствената съвкупност като непротиворечива и позволяваща по категоричен
начин да се изведе описаната фактическа обстановка. Настоящата инстанция,
подобно на първата, не откри разминавания или противоречия в доказателствените
материали, които да опровергаят възприетите фактически положения или да породят
съмнения в тяхната правилност. Обстоятелството, че А.Д. страда от
хиперкинетично разстройство, което поражда трудности в отглеждането му, както и
че има склонност да бяга от вкъщи, не освобождава родителите му от полагане на
грижи и възпитание, още повече би могло да обоснове изгонването му от
подсъдимия. Съдът не споделя довода на
защитата, че заболяването на А.Д. е причина за неговото поведение и че детето
само е избягало от вкъщи, доколкото по делото няма нито едно доказателство в
подкрепа на това твърдение. В този смисъл следва да се посочи, че за наказателната
отговорност на подсъдимия е ирелевантно обстоятелството, че между него и А.Д.
има дълбока емоционална връзка, както и че към настоящия момент детето е
върнато при родителите си.
Изолирани и несъответстващи на събрания по делото
доказателствен материал са обясненията на подсъдимия. Противоречието се дължи
изцяло на заетата от него защитна позиция да отрича, че е изгонил А.Д. от дома
им. Законодателното разрешение, включващо задължение да се постанови присъда
след анализ на всички събрани доказателства, изисква съдът да извърши прецизна
и правдива оценка на обясненията на подсъдимия. В наказателния процес
обясненията имат специфична функция - от една страна те са средство за защита
на привлечения към углавна отговорност деец, а от друга са доказателствено
средство - източник на факти, изхождащи от лице, стоящо най-близо до
изследваните обстоятелства. Доколкото подсъдимият е най-силно заинтересован от
благоприятен за него изход на делото, обясненията му следва да бъдат преценени внимателно,
на плоскостта на собствената им логическа непротиворечивост и при съпоставката
им с останалия събран доказателствен материал. Твърдението на подсъдимия, че на
инкриминирата дата не е гонил сина си от дома им и никога не би го направил се
явява изолирано от останалите доказателства, поради което съдът намира, че
съставлява израз на законоустановеното му право да даде обяснения, каквито
счете за удачни.
На съдебно - психиатричната и психологична експертиза
съдът даде вяра, като прецени, че е обективно и компетентно изготвена и има
отношение към предмета на доказване по делото.
Принос за разкриване на обективната истина по делото
имат и писмените доказателства, които подкрепят изцяло възприетата от съда
фактическа обстановка. Писмените доказателства кореспондират с показанията на
разпитаните свидетели и са относими към главния факт на доказване в
производството. От същите се установява,
че въпреки проведената продължителна работа с родителите на А.Д., при
последните се наблюдава тенденция за невъзможност адекватно да изпълняват
родителската си роля и системно поставят живота и здравето му в риск. По данни
на малолетния А.и неговата майка подсъдимият упражнява системно физическо
насилие върху сина си. За детето не е осигурена в пълна степен необходимата
сигурност и безопасна среда за неговото развитие. А.Д. бяга от дома си, като
съобщава и за това, че е гонен от баща си.
Фактически
констатации за съдимостта на подсъдимия съдът изведе от
приложената по делото справка за съдимост.
При така
установената фактическа обстановка заключението на районния съд, че с деянието
си подсъдимият И.Г.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 182, ал. 1 НК е обосновано и законово издържано. Правните изводи на съда са съобразени с
доказателствата по делото, установената фактическа обстановка и със закона.
От обективна страна от 27.06.2016 г. до 28.06.2016 г.
в гр. София, кв. „Триъгълника“, ул. „Дечко Узунов“ № 6, подсъдимият като
родител оставил А.И.Д., роден на *** г., намиращ се под родителски грижи, без
надзор и достатъчна грижа и с това създал опасност за неговото физическо,
душевно и морално развитие - изгонил го от дома им и с това поставил в опасност
физическото му оцеляване от напускане на дома му до намирането му от служители
на МВР на 28.06.2016 г.
От субективна
страна деянието е осъществено от подсъдимия И.Г.Д. с форма на вината
пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 НК. В конкретния случай
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, знаел е, че поради ниската възраст, малолетният А.Д. се
нуждае от постоянен надзор и грижи от възрастен човек, тъй като противното би
ги поставило в опасност, но при все това умишлено не е изпълнил родителското си
задължение спрямо него.
Безспорно установено е, че на посочената дата и място
подсъдимият е изгонил А.Д. от дома им, вследствие на което го е оставил без
надзор и достатъчна грижа. С тези свои действия подсъдимият е нарушил
родителските си задължения, като е поставил физическото оцеляване на детето в
опасност. Безспорно установено е също така, че подсъдимият е съзнавал нуждата
на това дете от постоянни грижи и непрекъснат надзор с оглед на възрастта му.
По отношение
на наложеното от първоинстанционния съд наказание, настоящият състав приема
следното:
За престъплението по чл. 182, ал. 1 НК законът предвижда
кумулативни наказания „лишаване от свобода“ до три години и обществено
порицание. Въззивната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че
в настоящия случай не са налице предпоставките за приложение разпоредбата на
чл. 78а НК за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание „глоба“.
От справката за съдимост на подсъдимия се установява,
че той е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание "глоба" с Решение на СРС, 99 състав по НАХД
№ 20809/2016 г., в сила от 21.04.2017 г., за престъпление по чл. 131, ал. 1, т.
12, вр. чл. 130, ал. 1 НК, извършено на 02.04.2016 г. Настоящото производство
касае обвинение за деяние по чл. 182, ал. 1 НК, осъществено от подсъдимия за
периода от 27.06.2016 г. до 28.06.2016 г., т. е. това деяние е извършено преди
влизането в сила на посоченото съдебно решение и е налице пречка за
приложението на института, предвиден в чл. 78, ал. 7 НК. Това е така, тъй като
в цитираната разпоредба е предвидено, че ал. 1 - 5 не се прилагат при множество
престъпления. Както е прието в задължителната съдебна практика "множество
престъпления" е особена форма на осъществяване престъпна дейност. Налице
е, когато деецът извърши едновременно или последователно не едно, а две или
повече престъпления, при които, с оглед реализираните или не осъждания за
отделните посегателства, са възможни две хипотези: или между отделните
престъпления да няма влязла в сила присъда за нито едно от тях, или новото престъпление
да е извършено след като деецът е вече осъден с влязла в сила присъда за друго
предходно престъпление. В настоящия случай подсъдимият е извършил
последователно две престъпления, като между отделните деяния няма влязла в сила
присъда, т. е. тези две деяния представляват "множество престъпления"
по смисъла на чл. 23, ал. 1 НК. Деянието от съвкупността не престава да губи
своята характеристика на част от множеството престъпления, независимо от това
дали са били реализирани осъждания за предходно или последващо деяние от
съвкупността.
С оглед изложеното до тук, съдът намира, че е налице
пречка за приложението на чл. 78а НК, тъй като деянието, във връзка с което е
образувано настоящото дело, попада в реална съвкупност с друго осъществено от
обвиняемия деяние. При това положение в случая става въпрос за "множество
престъпления" и по арг. от чл. 78а, ал. 7 НК институтът на освобождаване
от наказателна отговорност е неприложим.
При индивидуализация на наказателната отговорност на
подсъдимия първоинстанционният съд правилно е отчел степента на обществена
опасност на дееца и деянието. Като смекчаващи отговорността обстоятелства
районният съд законосъобразно е преценил предприемането на действия от страна
на подсъдимия по откриване на детето, уведомяването на органите на полицията, желанието
на подсъдимия да се грижи за сина си, опитите за подобряване състоянието на
семейната среда. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът е отчел
обстоятелството, че подсъдимият вече е освобождаван от наказателна отговорност,
както и че за същия са събрани данни за упражняван физически тормоз върху
детето. С оглед така изложеното, въззивната
инстанция изразява съгласие с първата, че са налице многобройни смекчаващи
обстоятелства, поради което и най - лекото предвидено в закона наказание би се
оказало несъразмерно тежко. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б.
„б“ НК наказанието „лишаване от свобода“, когато не е предвиден най - нисък
предел се замества с наказание „пробация“. В този смисъл законосъобразно
районният съд е наложил на подсъдимия наказание „пробация“ при условията на чл.
55 НК и съобразно смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства е
определил следните пробационни мерки: 1 - задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от 6 (шест) месеца с периодичност 2 (два) пъти седмично
и 2 - задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от 6 (шест) месеца.
При извършената, на основание чл. 314 НПК, цялостна
служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция
не констатира наличието на някакви други основания, които да налагат нейното
изменяване или отмяна, поради което и предвид на посочените съображения,
постанови своето решение.
Водим от всичко изложено, и на основание
чл. 334‚ т. 6, вр. чл. 338 НПК‚ Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъда от 24.10.2018 г., постановена по НОХД № 12856/2017 г., по
описа на СРС, Наказателно отделение, 111 състав.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.