Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. Луковит, 31.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
в публично съдебно заседание на двадесет и осми август през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ
При секретаря: М. Д.
като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 108 по описа на съда за 2020
година и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е образувано по повод подадена искова молба от „ЮБЦ“ ООД, ЕИК *********, със
съдебен адрес:***, представлявано от Ю. Б. Ц., чрез адв. В. Г. от САК, в
качеството си на адвокатски пълномощник на „ЮБЦ“ ЕООД, против С.Н.М. с ЕГН **********,
с адрес: ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 415 във вр. с чл.
79 от ЗЗД - цена на иска: 390.33 лв., представляваща главница и неустойка по
договор за далекосъобщителни услуги.
В исковата
молба са изложени твърдения, че ищцовото дружество предявява исковата си
претенция въз основа на договор за цесия от дата 29.11.2019 г., с прехвърлител
на вземанията ’’Иновативни финанси“ ООД, ЕИК *********, което дружество, от
своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от
12.07.2019 г., с прехвърлител на вземания „Теленор България” ЕАД по договор за
далекосъобщителни услуги, допълнителни споразумения към него и начислена
неустойка по него. Мобилният оператор с търговска марка „Теленор“ е прехвърлил
вземанията спрямо С.Н.М., обективирани в Приложение № 1 от договора за цесия,
като с исковата молба представям извлечение от Приложение № 1, което
удостоверява, че процесното вземане е част от предмета на договора за цесия.
Твърди се,
че ищецът-кредитор „ЮБЦ“ ООД, е придобил права върху цедираните вземания, ведно
с всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията,
другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни
неустойки, ако има такива и други. Към исковата молба е приложено извлечение от
приложение № 1 към договора за цесия от дата 29.11.2019 г. от което е видно, че
вземането спрямо С.Н.М. е включено в предмета на втората цесия. Предмет на
гореописаните договори за цесия е вземането спрямо С.Н.М. в размер на 390.33
лева, представляващо потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга и
неустойка по договор, която ищецът е придобил по силата на договорите за цесия.
Излагат се
подробни доводи относно основателността на исковата претенция, като се отправя
молба съдът да постанови решение, с което да осъдите ответника С.Н.М. да
заплати съществуващото изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД, в размер на
390,33 лв., включваща незаплатени далекосъобщителни и мобилни услуги по договор
за далекосъобщителни услуги с индивидуален клиентски номер ********* от
26.07.2017 г. и допълнителни споразумения, сключен между ответника С.Н.М. с
клиентски номер на абоната № ********* и „Теленор България" ЕАД в размер
на 107,90 лв., както и неустойка за предсрочно прекратяване на договора в
размер на 282,43 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата.
Отправя се молба,
съдът да се произнесе и по отговорността за разноските като да присъди в полза
на ищеца – сумата 50.00 лева, представляваща държавна такса и 360 лева –
адвокатско възнаграждение.
Към исковата
молба са приложени: Договор за цесия от дата 12.07.2019 г.; Пълномощно;
Извлечение от Приложение № 1 към договор за цесия от 12.07.2019 г.; Договор за
цесия от 29.11.2019 г.; Извлечение от Приложение № 1 към договор за цесия от
29.11.2019 г.; Договори за мобилни услуги с индивидуален клиентски номер *********
с всички приложения и допълнителни споразумения към използвания мобилен номер;
Заверени копия на фактури; Общи условия на Мобилния оператор; Уведомление за
цесия.
В рамките на едномесечния срок по
чл. 131, ал. 1 ГПК от ответника не е постъпил писмен отговор на исковата молба.
В открито
съдебно заседание явилият се ответник С.Н.М. излага твърдения, че наистина е
бил клиент на мобилния оператор „Теленор“, с който сключил договор през 2017
г., след което започнал редовно да си плаща месечните сметки. В последствие
започнали да му идват двойни сметки за интернет и той се отказал да плаща.
Твърди, че първоначално плащал сметки по 30.00 лева, но след това започнали да
му идват сметки от по 50-60 лева и затова спрял да плаща. Пояснява, че
първоначално подписал договор за ползване на мобилен телефон с определен
тарифен план от 24.99 лева, след което в офис на мобилния оператор в гр.Плевен
подписал допълнително споразумение, с
което се задължил да плаща месечна абонаментна такса от 36.99 лева. Ответникът
излага становище, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен от съда, тъй като
не дължи претендираната сума от 390.33 лева. Същият не представя доказателства
в подкрепа на твърденията си.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност се установи следното от фактическа
страна:
Видно от представения договор за мобилни
услуги с номер *********, на 26.07.2017 г. между мобилния оператор „Теленор
България“ ЕАД и ответника като потребителят, е сключен договора за ползването
на мобилен номер *********, при избран тарифен план „Тотал“, с месечна
абонаментна такса 24,99 лв. с ДДС, за срок от 24 месеца.
На 01.09.2017 г. ответникът е подписал
допълнително споразумение към мобилен номер *********, с което се подновява
условията за ползването му, като се задължил да заплаща месечна абонаментна
такса в размер на 30,99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца, с което се продължава
срока на действие на договора до 01.09.2019 г.
На 21.10.2017 г. ответникът подписал
отново допълнително споразумение към мобилен номер *********, с което се удължава
срока на договора до 21.10.2019 г., като се подновяват условията на тарифния
план, с което ответникът се задължил да заплаща месечна абонаментна такса в
размер на 36.99 лв. с ДДС. На същата дата мобилният оператор предоставил на
абоната за ползване устройство Huawei Y6 2017 Gold, със сериен номер ***************.
Въз основа на сключения договор за
предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер ********* от 26.07.2017
г., между ответника С.Н.М. и „Теленор България” ЕАД, са издадени фактури за
периода 05.12.2017 г. до 04.05.2018 г., на обща стойност 282.43 лв., а именно:
фактури с № *************** г., № *************** г., № ***************г. и № ***************г.
По конкретно, за потребените от
абоната-ответник услуги за периода 05.12.2017 г. до 04.01.2018 г. мобилният
оператор издал за мобилен номер *********: фактура № *************** г. с
начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 31,44
лв. /без ДДС/, от които: 30.82 лв./без ДДС/ за месечен абонамент „Тотал“ - 36.99
лв. с ДДС; 0,30 лв. /без ДДС/ за услугата Гласова поща; 0,32 лв. без ДДС за
услугата кратки текстови съобщения. Във фактурата е посочено, че дължимата сума
е платима в срок 20.01.2018 г. и е приложено извлечение от потреблението на
ползвания мобилен номер.
За потребените от абоната-ответник услуги
за периода 05.01.2018 г. до 04.02.2018 г. за ползването на мобилния номер, мобилният
оператор е издал: фактура № *************** г. с начислена за периода сума за
разговори и месечни абонаменти в размер на 32,06 лв. /без ДДС/, от които: 30,82
лв. /без ДДС/ за месечен абонамент „Тотал“ - 36.99 лв. с ДДС; 1,24 лв. /без ДДС/
цена за временно възстановяване на изходящия трафик. Във фактурата е посочено,
че дължимата сума е платима в срок 20.02.2018 г. и е приложено извлечение от
потреблението на ползвания мобилен номер.
За потребените от абоната-ответник услуги
за периода 05.02.2018 г. до 04.03.2018 г. за ползването на мобилния номер, мобилният
оператор е издал: фактура № ***************г., с начислена за периода сума за
разговори и месечни абонаменти в размер на 30,84 лв. без ДДС, от които: 30,82
лв. /без ДДС/ за месечен абонамент „Тотал“ - 36.99 лв. с ДДС; 0,02 лв. /без ДДС/
за разговори към „Грижа за клиента“. Във фактурата е посочено, че дължимата
сума е платима в срок 20.03.2018 г. и е приложено извлечение от потреблението на
ползвания мобилен номер.
Ответникът като абонат на мобилния
оператор е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 107,90 лв.,
фактурирани за три последователни отчетни месеца - за месец декември 2017 г. и
месеците януари и февруари 2018 г. Към всяка от фактурите има приложено
извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
Неизпълнението на ответника да заплати
стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 107,90 лв., е
ангажирало договорната отговорност на абоната по т. 11 от процесния договор за
услуги, като във връзка с чл.75, вр. с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, мобилният
оператор „Теленор“ е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника
С.М. за ползваните абонаменти и е издал по абонатен номер № ********* на дата
05.05.2018 г. крайна фактура № ********** с начислена обща сума за плащане в
размер на 390,33 лв. за периода от 05.12.2017 г. до 05.02.2018 г. В издадената
крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите
за мобилни услуги в размер на 282,43 лв., в която сума са включени потребените
мобилни услуги от предходните отчетни периоди в размер на 107,90 лева.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
От страна на ищеца е предявен осъдителен
иск по чл. 79, ал. 1 и чл. 92, вр. чл. 99 ЗЗД, за
заплащане на сума от 390,33 лв., включваща незаплатени далекосъобщителни и
мобилни услуги по договор за далекосъобщителни услуги с индивидуален клиентски
номер ********* от 26.07.2017 г. и допълнителни споразумения, сключен между
ответника С.Н.М. с клиентски номер на абоната № ********* и „Теленор
България" ЕАД в размер на 107,90 лв., както и неустойка за предсрочно
прекратяване на договора в размер на 282,43 лв., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Искът е предявен по реда на чл. 415, ал.
1, т. 3 от ГПК, след като по ч. гр. д. № 790/ 2020 г. по описа на Районен съд -
Луковит е отказано издаване на заповед за изпълнение в полза на ищеца.
Видно от представения договор за мобилни
услуги, между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, по
силата на което операторът „Теленор България“ ЕАД е предоставил на абоната
телефонен номер и мобилно устройство, при съответни месечни такси и срок на
действие на договора, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на
услугата - абонаментни такси.
В договора се съдържа описание на
тарифните планове и ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната
и последиците от неизпълнението им. Договорът откъм съдържание отговаря на
законовите изисквания за договор, сключен при общи условия, като включва
необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а
липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са
неразделна част от него. Те са приети с положения подпис на абоната и по този
начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от
същите. В този смисъл не са налице основанията за съществуване на
предпоставките за нищожност на договора поради противоречието му с нормата на
чл. 228 от ЗЕС, като същият е редовен от външна страна и обвързва страните.
На 01.09.2017 г. и 21.10.2017 г. между ответника и мобилния оператор били
подписани допълнителни споразумения към описания договор. Било договорено, че
абонатът ще ползва мобилен номер при избран тарифен план „Тотал“, както и
конкретните месечни такси и цена на услугите. При подписване на
допълнителното споразумение на 21.10.2017 г. мобилният оператор предоставил на ответника
за ползване устройство Huawei Y6 2017 Gold, със сериен номер ***************.
Ответникът като абонат на мобилния
оператор е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 107,90 лв.
за периода от 05.12.2017
г. до 05.02.2018 г., фактурирани за три последователни отчетни месеца - за
месец декември 2017 г. и месеците януари и февруари 2018 г. Към всяка от
фактурите има приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на
ползвания номер.
Неизпълнението на ответника е обусловило
правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната,
съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т. 11 от индивидуалния договор за
мобилни услуги, като начисли в крайната издадена фактура неустойка за
предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Изричната договорна клауза
предвижда, че в случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния
срок, за която и да е СИМ карта/номер, посочен в него по вина или инициатива на
Потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от Нонстопните за
съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до
края на този срок.
Съдът служебно провери дали клаузата за
неустойка е в рамките на императивните изисквания, бранещи потребителя, и
достигна до извод, че при уговаряне на клаузата не е нарушено равновесието в
правата на страните. От страна на мобилния оператор са приложени правилата за
начисляване на неустойката като за номер ********* е начислена неустойка по
договор за мобилни услуги в размер на тримесечни абонаментни такси /без ДДС/ в
размер на 3x30,82 лв. /без ДДС/ по абонаментен план „Тотал“ - 36,99 лв. с ДДС =
92.47 лв., както и неустойка за предоставено за ползване на лизингова вещ,
невърнато устройство Huawei Y6 2017 Gold, в размер на 189,97 лв.,
представляваща разликата между стандартната цена за устройството и преференциалната
по конкретния договор – или неустойката за предсрочно прекратяване на договора
в размер на 282,43 лева.
Съдът намира, че размерът на задълженията
е установен по основание и размер в самите договори и издадените фактури. Това
е така, защото за ползването на мрежовите услуги абонатът дължи заплащане на
месечна абонамента такса, а с допълнителното споразумение от 21.10.2017 г.,
мобилният оператор е предоставил на ответника за ползване устройство Huawei Y6
2017 Gold. Поради това съдът счита, че задълженията са определени по размер.
При прекратяване на договора ответникът дължи заплащане на абонаментните такси
за отчетните периоди, както дължима е и уговорената неустойка при предсрочно
прекратяване, като същата е начислена за ползваните от ищеца мобилен номер и
устройство Huawei Y6 2017 Gold.
Вземанията на „Теленор България“ ЕАД били
прехвърлени последователно – с Договор за цесия от 12.07.2019 г. в полза на
„Иновативни финанси“ ООД, а последният –
на ищеца с Договор за цесия от 29.11.2019 г.
Към исковата молба е приложено уведомление за двете
цесии, подписано от законния представител на „Иновативни финанси“ ООД, което
дружество уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията от
12.07.2019 г. и от свое име, в качеството си на цедент от 29.12.2019 г.
Връчването на исковата молба на длъжника, към която са
приложени и документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на
цесионера, съдът приема като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл.
99, ал. 4 от ЗЗД. В този смисъл е и практиката на ВКС /Решение № 123 от 24.06.2009 г. на
ВКС по т.д. № 12/ 2009 г., II т.о. ТК; Решение
№ 3/ 16.04.2014 г. по т.д. № 1711/ 2013 г., II
т.о. на ВКС; Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т.д. № 2352/ 2013г., II т.о. на
ВКС, съгласно която практика, исковата молба сама по себе си не може да се
счете за уведомление по смисъла на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, но когато към нея е
приложено уведомление, макар и дотогава невръчено на длъжника се приема, че
съобщаване на цесията все пак е извършено.
Безспорно е, че уведомлението за
цесия, приложено към исковата молба изхожда от цесионера, но същото е отправено
до длъжника от името на цедента, който изрично е упълномощил цесионера да
извършва уведомяване по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от негово име. Това обстоятелство е
посочено в уведомлението. Цесионерът
„Иновативни финанси” ООД продължава да има качеството на пълномощник на цедента
за уведомяване на длъжника за цесията, а и ответникът не е легитимиран да
оспорва упълномощителната сделка.
В настоящия случай към исковата молба са приложени
договорите за цесия. В чл. 17 от договора от 12.07.2019 г. е уговорено между
страните, че цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжниците за
извършено прехвърляне. Няма законова пречка с едно изявление да се уведоми неизправен
длъжник и за двете цесии, предвид факта, че ответникът С.Н.М. не е изпълнил
задължението си, нито на мобилния оператор, нито на „Иновативни финанси” ООД
към датата на връчването на препис от исковата молба. Законът не указва формата
и момента на съобщаването. Всички изисквания на закона, целящи да предпазят
длъжника и да му позволят да плати добре - на носителя на вземането са
изпълнени. Що се касае до уведомяването, то има това значение, че стабилизира
правата в лицето на цесионера и не може да бъде изпълнено валидно другиму. След
като бъде известен за цесията, длъжникът не може да възразява на претенцията на
цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване. Практиката
е установена.
От страна на длъжника не е противопоставено
възражение, че е изпълнил задължението си на стария кредитор, за да се освободи
от задължението да плати и на новия кредитор. Доказателства в тази насока не са
представени от негова страна.
В конкретният случай ответникът С.Н.М. е
подписал договор за далекосъобщителна услуга и допълнителни споразумения,
ползвал е мобилен номер ********* и устройство Huawei Y6
2017 Gold, не е изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на
услугата, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадена му е фактура и
в срок не я е заплатил. Изпълнен е фактическият състав на едно договорно
неизпълнение по чл. 79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността
си.
По разноските:
Ищецът
е направил разноски, които доказва, в размер на 50.00 лева, представляващи
държавните такси в заповедното производство и в исковото производство, които
следва да се поставят в тежест на ответника.
Претенцията
за разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, е неоснователна и следва
да се отхвърли по следните съображения.
На
първо място в заповедното производство ищецът, тогава с качество заявител, е
подал нередовно заявление и не е отстранил пропуските му след указания на съда,
което е довело до отказ да се издаде заповед за изпълнение, т.е. постановен е
неблагоприятен за заявителя изход и съответно той няма право да претендира
адвокатско възнаграждение. Единствената привилегия, която ползва, е
възможността да довнесе държавна такса за исковия процес.
Ищецът
има право да получи разноските, за които обаче доказва реално плащане. В
т. 1 на ТР № 6/ 2013 г. ОСГТК на ВКС е прието, че когато е доказано
извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата
на чл. 78 от ГПК. Дадени са допълнителни
указания, че в случаите, в които законът предвижда задължително плащане на
сумата по банков път, то това плащането следва да бъде установено със съответните
банкови документи. В случаите на плащане в брой, този факт следва да е отразен
в договора за правна помощ.
От
указанията на ВКС могат да се направят следните изводи: 1. Съдът присъжда
разноски само при доказано извършване на такива; 2. Държи се сметка за особени
законови изисквания като ограничения за плащане в брой, но и други; и 3.
Договорът за правна защита и съдействие може да има част, която да бъде с
характер на „разписка“.
Представен
е Договор за правна защита и съдействие между „ЮБЦ“ ЕООД и Адвокатско дружество
„Г. и П.“, представлявано от адв. Г., в който е посочено договорено
възнаграждение за правна защита и съдействие в размер на 360.00 лева платимо в
брой, и отразяване, че същата сума е внесена.
Този
договор не е съобразен с норми от публичен порядък, за които съдът следи
служебно.
Приложеният
договор за правна защита и съдействие е между дружества. Това означава, че
документалната обоснованост на всяка една сделка, сключвана от тези субекти,
следва да е съобразена с особените завишени изисквания на ЗДДС и ЗСч. Това са
допълнителни условия от публичен ред, подобни на ограниченията на плащания в
брой, споменати в т. 1 на ТР.
Съгласно
чл. 113, ал. 1 ЗДДС всяко данъчно задължено лице - доставчик е длъжно да издаде
фактура за извършена от него доставка на стока или услуга или при получаване на
авансово плащане преди това. Адвокатското дружество, регистрирано по ЗДДС на
22.07.2015 г., е било длъжно да издаден фактура най-малко в два екземпляра с
нормативно предвидено съдържание.
По
делото не е представена фактура за извършеното плащане.
За
пълнота следва да се посочи, че и извън случаите на регистрирани по ЗДДС лица,
адвокатът (не адвокатското дружество), е длъжен да издава документ, отговарящ
на изискванията на чл. 7, ал. 1 ЗСч за получените от него доходи /на основание
чл. 9, ал. 2 ЗДДФЛ/. Един от документите, съдържащи тези реквизити, е
разписката в договора за правна защита от адвокатски кочан, защото той съдържа
необходимите реквизити на първичен счетоводен документ. Съставя се в 3
еднообразни екземпляра, поставени в прономеровани кочани, с индигирани копия
със серия и пореден номер, от които оригинала се връчва на клиента, второто
копие се прилага по делото, а третото остава в кочана и се пази пет години.
Сключването на договор не в утвърдения образец не влияе върху неговата
валидност, а върху убеждаващо въздействие върху съда, че уговорената сума
реално е платена. Разколебаваното на този извод се подсилва от споменатото
по-горе обстоятелство, че договорът не е заверен, както и че датата му предхожда
крайния срок на задължението, чието изпълнение се търси - в т. см. Решение на
ВКС по н.д. № 783/ 2016 г., докладчик
С.М..
Мотивиран
от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 и чл. 92, вр. чл. 99 ЗЗД ответника С.Н.М. с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ“ ООД, ЕИК *********, със съдебен адрес:***, представлявано от Ю. Б. Ц., действащо чрез адв. В. Г. от САК, сумата 390,33 /триста и деветдесет лева и 33 ст./ лева, включваща 107,90 лева стойността на незаплатени далекосъобщителни и мобилни услуги за периода от 05.12.2017 г. до 05.02.2018 г., по договор за мобилни услуги с индивидуален клиентски номер ********* от 26.07.2017 г. и допълнителни споразумения, сключен между ответника С.Н.М. с клиентски номер на абоната № ********* и „Теленор България“ ЕАД, както 282,43 лева неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от 26.07.2017 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 26.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ответника С.Н.М., с горната самоличност, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца
„ЮБЦ“ ООД с ЕИК *********, сумата 50.00 лева /петдесет лева/,
представляваща разноски по делото за
държавна такса в заповедното и исковото производство, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за разноски за адвокатско възнаграждение, поради липса на доказателства
за реално плащане.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Ловешки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: