Р Е Ш
Е Н И Е №
260399
В ИМЕТО НА НАРОДА
22.03.2021 гр.
Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На девети декември две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разглежда докладваното от съдията
АНД № 4143 по
описа за 2020 година
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №
20-1030-003823 от 13.05.2020 г. на Началник
Група към ОД на МВР – гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, упълномощен с
МЗ № 8121з-825/19.07.2019г. на МВР, с което на П.С.Н., ЕГН **********, с адрес:
*** е наложено административно наказание за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата и на
основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена
ГЛОБА в размер на 800 /осемстотин/лева и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 3 месеца.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив
в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О Т
И В И:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 20-1030-003823 от
13.05.2020 г. на Началник Група към ОД
на МВР – гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, упълномощен с МЗ № 8121з-825/19.07.2019г.
на МВР, с което на П.С.Н., ЕГН **********, с адрес: *** е наложено
административно наказание за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата и на
основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена
ГЛОБА в размер на 800 /осемстотин/лева и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 3 месеца.
Жалбоподателят П.С.Н., не се явява, редовно призован.
Административнонаказващия орган – Сектор „ПП“ при ОД на МВР -
Пловдив, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по
подадената жалба.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество
е ОСНОВАТЕЛНА.
На 19.03.2020 г. от актосъставителя С.С.Б. е съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ против П.С.Н., ЕГН **********
за това, че на 07.02.2020 г. около 15:32 часа в гр.Пловдив на ул.“Асеновградско шосе“ до № 1, управлява
товарен автомобил „Дачия Докер“ с рег.№ ****, собственост на „Сожелиз-България“
ЕООД със скорост 115км/час при разрешена скорост за движение в населено място
от 50км/час, отчетен толеранс на измерената скорост минус 3% в полза на водача.
Нарушението е установено с мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с фабричен номер 648, клип № 18544. Снимков материал показан
на водача при съставяне на АУАН.
Актосъставителят квалифицирал извършеното от жалбоподателя като
нарушение на разпоредбите на чл.21, ал.1
от Закона за движение по пътищата.
Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното
наказателно постановление.
Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят С.С.Б. заявява,
че поддържа съставения от него акт. Твърди, че установила нарушението въз
основа на снимков материал на електронен носител. Съставила акта и го изпратила
за предявяване на нарушителя, тъй като собственика на превозното средство бил
регистриран в гр. София, а Акта бил съставен на управителя.
В жалбата си жалбоподателят моли съда да
отмени НП като незаконосъобразно и необосновано.
Съдът намира, че така събрания
доказателствен материал и с оглед тежест на доказване на
административнонаказващия орган, извършването на посоченото административно
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП се явява доказано по несъмнен начин.
Разпоредбата на чл.6 от ЗАНН сочи за
административно нарушение онова деяние /действие или бездействие/, което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред. От цитираната легална дефиниция е видно, че за да представлява дадено
деяние административно нарушение следва в условията на кумулативност да са
налице два елемента-обективен и субективен /вина на нарушителя, която може да
под формата на умисъл и непредпазливост/.
В случая от показанията на
актосъставителя, и от писмените доказателства – справката за регистрация на
МПС, протокол и удостоверение за използваното техническо средство, заповеди, по
безспорен начин се установява наличието на обективния елемент – на инкриминираните
дата и място процесният товарен автомобил се е движел с превишена скорост в
рамките на населено място – гр. Пловдив, а именно – при разрешена скорост от
50км/час движението му е било с 115км/час. На следващо място от приложената по
делото декларация по чл.188 от Закона за движение по пътищата категорично се
установява и обстоятелството, че на същата дата именно жалбоподателят е
управлявал превозното средство.
По делото са налице и доказателства за
съставомерност на деянието и от субективна страна, т.е.жалбоподателя да е
знаел, че се намира в населено място и въпреки това да е управлявал товарния
автомобил със скорост над разрешената от 50км/час, а именно с 115км/час. От
всички доказателства по делото се налага изводът, че Н. е имал пълната
възможност да възприеме и е имал ясното знание, че се намира в рамките на гр.
Пловдив, но въпреки това не се е съобразил с изискванията за максимално
допустимата скорост на движение в града. В този смисъл дори в депозираната
жалба не се излагат противоположни твърдения, като Н. по същество не отрича извършеното.
На следващо място не могат да бъдат
споделени доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила с
оглед съставянето на АУАН и издаване на процесното НП, а не санкционирането на
дееца с електронен фиш. Преди всичко твърдяното нарушение е установено
посредством автоматизирано техническо средство. Същевременно по делото са
ангажирани доказателства, че същото представлява мобилно такова. Тоест съгласно
изричната норма на чл.189 ал.4 ЗДвП установяването и заснемането на нарушенията
могат да се осъществяват само при отсъствието на водач и контролен орган. Освен
това съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. на Общото събрание на
ВАС установяването и заснемането на нарушение, могат да се осъществят само със
стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира
автоматизирано в отсъствие на контролен орган. В случай, че това е сторено с
мобилна система за видеоконтрол законосъобразният ред е именно съставяне на
АУАН и издаване на НП за вмененото деяние.
От друга страна настоящият състав намира,
че при съставянето на АУАН е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила. Видно от неговото съдържание, както и от показанията на
актосъставителя, Актът е съставен около
един месец след извършване на нарушението. Същевременно нито се твърди, нито са
налице доказателства, че жалбоподателят по някакъв начин е бил уведомен за
извършването на това действие и не му е предоставена възможност да присъства на
него. Същевременно чл.40 и следващите от ЗАНН са категорични, че съставянето на
АУАН става именно в присъствието на нарушителя, освен ако са налице
правнорегламентирани пречки за осигуряване на присъствието му. В конкретния
случай липсват данни Н. изобщо да е бил потърсен за извършване на това действие.
По този начин същият е бил изцяло лишен от възможност да участва в началната
фаза на административнонаказателното производство и своевременно да упражни
своите права и да реализира интересите си.
По тези съображения съдът намира, че
наказателното постановление следва да бъде отменено.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав,
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала!
МГ