№ 4036
гр. София, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НА.
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20241110214938 по описа за 2024
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Образувано е въз основа на постъпила жалба от „***” ЕООД с ЕИК ***
чрез адв. К. А. срещу наказателно постановление № ***/25.06.2024 г.,
издадено от директора на дирекция „***“ в Териториална дирекция на
Национална агенция за приходите – гр. София, с което на основание чл. 178 от
Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ на дружеството –
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/
лева за нарушение на чл. 132, ал. 5 от ЗДДС.
В жалбата се твърди, че нарушение не извършено, алтернативно, че ако е
извършено, то представлява маловажен случай. Посочва се, че съобразно
указания М-24-36-30/03.07.2017 г. на заместник-изпълнителния директор на
НАП, касателно приложението на чл. 132, ал. 5 и ал. 6 от ЗДДС задължението
за регистрация по ЗДДС на неперсонифицирано дружество е в зависимост от
сключване на договор за възлагане на обществена поръчка и неговата
окончателност. Поддържа се, че в конкретния случай с подписването на
15.03.2024 г. на договор за изпълнение на обществена поръчка с предмет „***
*** София“ не е налице окончателно възлагане на изпълнение на договор за
обществена поръчка, тъй като договорът е сключен под условие-
осигуряването на финансиране. Ето защо се твърди, че към посочената в
наказателното постановление дата 22.03.2024 г. не е изтекъл срокът за
1
подаване на заявление за регистрация по ЗДДС за „Централа гара“ *** тоест
нарушение не е извършено. Застъпва се тезата, че тъй като възложителят е
отправил писменото потвърждение за осигурено финансиране на 22.03.2024 г.,
то именно от тази дата е започнал да тече срокът за подаване на заявление за
регистрация, който е изтекъл на 29.03.2024 г., а не на посочената в НП дата
22.03.2024 г. Алтернативният си довод за маловажност на нарушението
жалбоподателят аргументира с факта, че от момента на образуване до датата
на подаване на заявлението за регистрация-08.05.2024 г. дружеството не е
осъществявало стопанска дейност. От съда се иска отмяна на наказателното
постановление и присъждане на извършените от жалбоподателя разноски.
В последното по делото съдебно заседание редовно призованият
жалбоподател „***” ЕООД не се представлява.
Въззиваемата страна – директорът на дирекция „***“ в ТД на НАП-
София се представлява от юрк. А., надлежно упълномощена, която моли за
потвърждаване на обжалваното наказателно постановление. Същата застъпва
тезата, че от събраните доказателства несъмнено се установява извършването
на нарушението, като посочва, че АНО е съобразил, че се касае за първо по
ред нарушение и е наложил имуществена санкция в минимален размер.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
претендираното от жалбоподателя.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 28.09.2023 г. между „***“ ЕООД и „Булстрой-монтажи“ ЕООД било
сключено споразумение за учредяване на неперсонифицирано дружество по
смисъла на ЗЗД за участие в процедура за възлагане на обществена поръчка с
предмет „*** *** София“. Наименованието на дружеството било „***“, а за
водещ партньор бил определен жалбоподателят „***“ ЕООД. Последният бил
регистриран по ЗДДС, считано от 28.08.2007 г.
На 15.03.2024 г. бил сключен договор № *** между ДП „***“ /“***“/
като възложител и *** „***“ като изпълнител за изпълнение на обществена
поръчка с предмет „*** *** София“. В чл. 3, ал. 2 от договора било посочено,
че на основание чл. 114 от ЗОП срокът на договора започва да тече, съответно
срокът за изпълнение на възложените работи започва да тече след осигуряване
на финансиране от страна на възложителя, за което последният уведомява
писмено изпълнителя. Изрично било посочено, че ако в срок до три месеца
финансиране не бъде осигурено, то всяка от страните има право да поска
прекратяване на договора без предизвестие. Съгласно договора срокът за
изпълнение на дейностите, предмет на договора бил три години, който срок
започвал да тече след получаване на уведомлението, че финансиране е
осигурено.
С писмо от 22.03.2024 г. генералният директор на ДП „***“ уведомил
представляващият *** „***“, че е осигурено финансиране на дейностите по
2
горепосочения договор от 15.03.2024 г. и може да се пристъпи към
изпълнение на дейностите по него.
На 08.05.2024 г. било подадено заявление за регистрация по ЗДДС на ***
„***“.
Свидетелката Б. В. Н., заемаща длъжността главен инспектор по
приходите в ТД на НАП- София извършила проверка във връзка подаденото
заявление в хода на която установила, че договорът за възлагане на
изпълнението на дейностите по обществена поръчка с предмет „*** ***
София“ е сключен между ДП „***“ и *** „***“ на 15.03.2024 г. Свидетелката
счела, че срокът за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС на
неперсонифицираното дружество е започнал да тече именно на тази дата и е
изтекъл на 22.03.2024 г., поради което приела, че на 23.03.2024 г. е
осъществено нарушение на чл. 132, ал. 5 от ЗДДС и на 30.05.2024 г. в
присъствие на представител на „***“ ЕООД съставила срещу дружеството /в
качеството му на водещ съдружник в *** „***“/ акт за установяване на
административно нарушение № F 770490/30.05.2024 г. Актът бил предявен за
запознаване на упълномощения представител на „***“ ЕООД, който го
подписал и получил екземпляр от него.
Въз основа на така съставения АУАН директорът на дирекция „***“ в ТД
на НАП- София издал обжалваното наказателно постановление, с което за
нарушение на чл. 132, ал. 5 от ЗДДС на основание чл. 178 от ЗДДС наложил на
„***“ ЕООД имуществена санкция в размер на 500 лева. Препис от НП бил
връчен на адв. А. като представител на „***“ ЕООД на 30.09.2024 г., а на
14.10.2024 г. била подадена и жалбата срещу НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства - показанията на свидетелката Б. В. Н.,
споразумение за създаване на обединение по ЗДДС от 28.09.2023 г., договор №
***, сключен между ДП „***“ и *** „***“ и техническа спецификация,
уведомление до представляващия *** „***“ от 22.03.2024 г. за осигурено
финансиране, извлечение от бА. сметка на „*** „***“, Заявление за
регистрация по ЗДДС на *** „***“, Акт за регистрация по ЗДДС на *** „***“,
акт за регистрация по ЗДДС на „***“ ЕООД, указания изх. № 26-Б-
26/01.08.2017 г. на изпълнителния директор на НАП относно приложение на
чл. 132, ал. 5 и 6 от ЗДДС по отношение на договори за неперсонифицирани
дружества, сключени под отлагателно условие, заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024
г. на изпълнителния директор на НАП.
Съществени за изясняване на релевантната фактическа обстановка са
писмените доказателства по делото - от представените договори се установява
датата на тяхното сключване и съдържанието им. Видно от споразумение за
обединение от 28.09.2023 . дружеството по ЗЗД „***“ е обединение, създадено
с цел участие в процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „***
*** София“, като от споразумението се установява, че водещият съдружник е
3
именно жалбоподателят „***“ ЕООД /регистриран по ЗДДС, считано от
28.08.2007 г., видно от акта за регистрацията му/. От представения договор №
***, сключен на 15.03.2024 г. между ДП „***“ и *** „***“ се извеждат данни,
че на дружеството по ЗЗД е възложено изпълнението на дейностите по ОП с
предмет „*** *** София“. От същия договор се установява и моментът, от
който започва да тече както неговият срок, така и изпълнението на дейностите
по него, а именно след осигуряване на финансиране от страна на възложителя.
За да започне течението на този срок страните /видно от чл.3, ал. 2/ са
уговорили изпращането на уведомление от страна на възложителя и
получаването му от изпълнителя. При установяване на релевантната
фактология съдът се позова и на представеното по делото уведомление от
генералния директор на ДП „***“ до представляващия *** „***“ с дата
22.03.2024 г., с което изпълнителят *** „***“ е уведомен за осигуреното
финансиране на дейностите по договора. Безспорно се установи, че заявление
за регистрация по ЗДДС на дружеството по ЗЗД „***“ водещият съдружник
„***“ ЕООД е подал на 08.05.2024 г. /видно входящия номер, поставен върху
самото заявление/.
От представената по делото заповед на изпълнителния директор на НАП
съдът извлече данни относно компетентността на актосъставителя и
административнонаказаващия орган.
Съдът се довери на показанията на свидетелката Б. Н., на която в
качеството й на инспектор по приходите е било възложено извършването на
проверка по повод подаденото заявление за регистрация по ЗДДС на „***“ –
***, тъй като свидетелката депозира показания относно обстоятелства, които
лично е възприела или в осъществяването на които лично е участвала.
Свидетелката добросъвестно посочи пред съда поради какви обстоятелства е
счела, че срокът за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС относно
„***“ *** е започнал да тече на 15.03.2024 г. и е изтекъл на 22.03.2024 г.
Доколкото обаче въпросът за началото на течението на срока за изпълнение на
законово задължение е правен, съдът ще коментира това обстоятелство по-
нататък в решението си.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок (НП е връчено на
30.09.2024 г., а жалбата е подадена на 14.10.2024 г.), от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради
което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
В настоящото производство за съда съществува задължение да провери
изцяло законността на обжалваното наказателно постановление, като в този
смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния
закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл. 314,
ал. 1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие
4
съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за
това административни органи. Съобразно нормата на чл. 193, ал. 2 от ЗДДС и
т. 2.1 на представената и приета по делото Заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г.,
издадена от изпълнителния директор на НАП органите по приходите са
оправомощени да съставят актове за нарушения на разпоредбите на ЗДДС.
Според чл. 7, ал.1 т. 4 от Закона за Националната агенция за приходите
(ЗНАП) орган по приходите е и служителят, заемащ длъжност „инспектор по
приходите”, с оглед на което свидетелят Б. Н., заемаща именно такава
длъжност е била компетентна да състави процесния АУАН. От т. 1.2, б. „в“ на
цитираната заповед е видно, че изпълнителният директор на НАП е делегирал
правомощията си да издава наказателни постановления за нарушения на чл.
178 от ЗДДС и на директорите на дирекция „***“ в ТД на НАП, каквато
длъжност заема и издателят на обжалваното НП. При съставяне на АУАН и
издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на
сроковете по чл. 34, ал.1 и ал. 3 от ЗАНН. И двата процесуални документа
съдържат всички изискуеми от закона реквизити, ясно и конкретно са описани
обстоятелствата, които според актосъставителя и АНО са свързани с
нарушението и обуславят неговата съставомерност.
Съгласно чл. 132, ал. 5 от ЗДДС задължително се регистрира по този
закон неперсонифицирано дружество, в което участва съдружник, който е
регистрирано по този закон лице. Според ал. 6 на същия член регистрацията
по ал. 5 се извършва с подаване на заявление за регистрация в 7-дневен срок от
датата на създаване на неперсонифицираното дружество, която се смята за
дата на регистрация на дружеството по този закон. Основният спорен въпрос в
случая е съсредоточен в това от коя дата започва да тече срокът по чл. 132, ал.
6 от ЗДДС тоест на коя дата следва да се приеме, че неперсонифицираното
дружество по ЗДДС „***“ е създадено. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите действието на договора или прекратяването му
може да бъде поставено в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие тоест
да бъде поставено в зависимост от сбъдването на конкретно условие. Ето защо
при наличието на отлагателно условие в договора за създаване на
неперсонифицирано дружество не поражда правно действие до сбъдването на
условието /ако то се сбъдне/. Ако условието не се сбъдне, то не възниква
дружество по ЗЗД, респ. не възниква задължение и за регистрация на това
неперсонифицирано дружество по реда на ЗДДС, независимо, че в това
дружество участва съдружник, който е регистриран по ЗДДС. Ето защо /и
както правилно е посочено в указанията на изпълнителния директор на НАП
до структурите на НАП с цел уеднаквяване на практиката и правилно
приложение на ЗДДС/ при тълкуване на договорите за създаване на
неперсонифицирани дружества следва да се анализира тяхното съдържание,
волята на страните, респ. дали създаването на дружеството е поставено в
зависимост от сбъдване на конкретно условие. В процесния случая договорът
за създаване на *** „***“ е сключен на 28.09.2023 г., като дружеството се
създава за участие в процедура за възлагане на конкретна обществена поръчка
5
следователно едва при сбъдване на това условие може да се приеме за целите
на данъчната регистрация по ЗДДС, че неперсонифицираното дружество по
ЗЗД „***“ е създадено. Договорът за възлагане изпълнението на дейностите по
обществената поръчка с предмет „*** *** София“ е сключен между ДП „***“
и *** „***“ на 15.03.2024 г. и именно това е мотивирало органите по
приходите да приемат, че на посочената дата- 15.03.2024 г., със сключване на
договора за възлагане изпълнението на дейностите по обществената поръчка
се е сбъднало отлагателното условие и от тази дата започва да тече срокът по
чл. 132, ал. 6 от ЗДДС за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС на
неперсонифицираното дружество „***“. Настоящият съдебен състав обаче
намира, че в случая е налице усложнение тъй като в самия договор за
възлагане на дейностите по обществената поръчка е включено отлагателно
условие относно неговото действие. Иначе казано договорът за възлагане
изпълнението на дейностите по обществената поръчка не поражда действие
със сключването му, сроковете по него не текат, дейностите не се изпълняват,
докато не бъде осигурено финансирането им от страна на възложителя, за
което последният уведомява изпълнителя и именно датата на получаване на
уведомлението се счита за „начална дата“ на изпълнение на договора /чл. 3,
ал. 2/. Следователно, според настоящия съдебен състав, в процесния казус
срокът по чл. 132, ал. 6 от ЗДДС започва да тече не от датата на подписване на
договора за възлагане на дейностите по обществената поръчка, а от
сбъдването на условието, заложено в него, за да породи действие този договор
– осигуряването на финансиране от страна на възложителя и уведомяване за
това на изпълнителя. Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 114, ал. 3 от
ЗОП, според която при неосигуряване на финансиране /тоест при несбъдване
на условието/ в тримесечен срок от датата на сключване на договора той може
да бъде прекратен от страните без предизвестие. Още по-силен аргумент е
разпоредбата на чл. 114, ал. 4 от ЗОП, която предвижда в случай на
неосигуряване на финансиране в 10-месечен срок от страна на възложителя
прекратяване на договора ex lege. Следователно не може да се приеме, че при
неосигурено финансиране /тоест несбъднато условие/ е налице задължение за
регистрация, доколкото е напълно възможно това условие никога да не се
сбъдне и след изтичане на 10-месечен срок от сключване на договора той да се
счита прекратен по силата на закона. В случая не са налице доказателства за
датата, на която *** „***“ е получило уведомлението, че финансиране е
осигурено и може да се пристъпи към изпълнение на договора. Самото
уведомление е с дата 22.03.2024 г., от което следва, че най-ранната дата, на
която може да се приеме, че се е сбъднало условието за стартиране
изпълнението на договора за възлагане на дейностите по обществената
поръчка е 22.03.2024 г. /ако се приеме, че на същата дата изпълнителят е узнал
за осигуреното финансиране/. Ако тази датата бъде възприета като възможно
най-ранна такава, то срокът по чл. 132, ал. 6 от ЗДДС би изтекъл на 29.03.2024
г. Неправилно в АУАН и НП е посочено, че срокът за подаване на заявление за
регистрация на *** „***“ по чл. 132, ал. 6 от ЗДДС е започнал да тече на
6
15.03.2024 г. и е изтекъл на 22.03.2024 г., поради което на 23.03.2024 г. е
осъществено твърдяното нарушение, изразило се в неподаване в срок на
заявление за регистрация по ЗДДС. Към посочената дата на твърдяното
нарушение – 23.03.2024 г. срокът за подаване на заявление за регистрация по
ЗДДС на неперсонифицираното дружество „***“ не е бил изтекъл и
жалбоподателят все още е могъл законосъобразно да действа и да подаде
заявление за регистрация. С оглед изложеното съдът намира, че вмененото на
жалбоподателя нарушение, по начина, описан в АУАН и НП не е извършено,
наказателното постановление е издадено при нарушение на материалния
закон, поради което следва да бъде отменено.
При този изход на делото право на разноски има жалбоподателят.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 23.10.2024
г., видно от който уговореното възнаграждение за процесуално
представителство на жалбоподателя от страна на адв. А. е в размер на 400
лева, платими в брой при подписване на договора, за което последният служи
като разписка. В пледоарията си по съществото на делото представителят на
въззиваемата страна е обективирал възражение за прекомерност. Съдът
намира същото за неоснователно. Уговореното и заплатено възнаграждение
съответства на посоченото в чл. 7, ал. 2 т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, който размер, макар и незадължителен
за съда /с оглед решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело *** г./ беше отчетен
като ориентир относно справедливото заплащане на адвокатския труд.
Предвид изложеното съдът намира, че не се констатират основания
уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение да бъде счетено за
прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на делото, характера и
количеството на извършената от процесуалния представител на
жалбоподателя работа, поради което и следва да се присъди изцяло.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3 т. 1 от ЗАНН и
чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Софийският районен съд, НО, 108 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ***/25.06.2024 г., издадено от
директора на дирекция „***“ в Териториална дирекция на Национална
агенция за приходите – гр. София, с което на основание чл. 178 от Закона за
данъка върху добавената стойност на дружеството – жалбоподател „***”
ЕООД, ЕИК *** е наложена имуществена санкция в размер на 500
/петстотин/ лева за нарушение на чл. 132, ал. 5 от ЗДДС.
ОСЪЖДА ТД на НАП – София да заплати на „***” ЕООД, ЕИК ***
сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща сторените от дружеството
разноски за адвокатско възнаграждение в производството.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
7
съд – София град в 14 - дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8