РЕШЕНИЕ №....
Гр.
Свиленград , 28.12.2012 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на дванадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател:
ДОБРИНКА КИРЕВА
при секретаря Цвета Данаилова, като разгледа
докладваното от съдия КИРЕВА гр.д.590 по
описа за 2012 г. на РС-Свиленград,
за да се произнесе взе предвид следното:
Делба-фаза по допускане.
Производството е образувано въз основа на предявен от 1.В.Д.Ч. , ЕГН********** ; *. Н.Д.Ч. с ЕГН ********** и 3. П.Д.Ч. с ЕГН ********** *** със съдебен адрес гр С* ,ул.*** №*-
адв.К. против 1.
И. Д. Ч. , ЕГН
********** ***- иск за делба на недвижим имот. В постъпилата искова молба ищците
твърдят,че с ответницата били наследници на К.Д.Ч.,*** с ЕГН
********** починал на 26.05.2002г.,като наследодателят им бил оставил в
наследство собствения си недвижим имот , с административен адрес :
гр.Свиленград,ул.Новоселска №9, а именно Поземлен имот с планоснимачен № 330а,в
квартал 35, с площ от 664,за който имот бил отреден УПИ ХХІІ-330а, с площ от 664 кв.м.,по регулационния и кадастрален
план на гр.Свиленград,одобрен със Заповед №711/11.12.1968година, ведно със
построената в имота ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, при граници на имота :
улица,УПИ ХХІІІ-330 , УПИ ІІ-229 и УПИ ХХІ-328. Този имот бил закупен от общият
им наследодател на 11.06.1975г. с НА
№141,том ІІ, дело №641/1975 година, вх.рег №402 по описа на РС Свиленград.
Твърдят ,че до смърта си на 26.05.2002г.,само наследодателят им живял ,ползвал
и се разпореждал с имота. След смъртта му ,имота останал наследствен,като бил
деклариран на името на наследниците му.По данъчна оценка имота възлизал на
10624,60лева. Всеки един от тримата ищци притежавали по 1/6 идеална част от
процесния имот,а ответницата притежавала ½ идеална част.
Доколкото не можели да
постигнат доброволна делба на процесния съсобствен недвижим имот, находящ се в
Свиленград ,молят съда да допусне делба на подробно описания в обстоятелствената част на
исковата молба недвижим имот при посочените квоти: от по 1/6 ид.ч. за ищците и 1/2 ид.ч. за ответницата.
В законоустановения
едномесечен срок е постъпил отговор
на ответника в който отговор
оспорва искът ,като счита същият за недопустим и неоснователен.Твърди ,че не било спорно по делото, че ответницата била сестра на К.Д.Ч. и на К.Д.Ч.. Не спори също и за това че ищците били деца и наследници за баща си Д. Н. Ч..
Но всичко останало описано в исковата молба не отговаряло на реалните факти и обстоятелства по делото и изцяло оспорва
обстоятелствата, които били описани в исковата молба.Твърди ,че тя била
единствен собственик на процесният имот ,който била придобила въз основа на
изтекла в нейна полза придобивна давност и
наследство. Твърди ,че от момента на смъртта на брат й К.Д.Ч. до настоящия момент само тя стопанисвала
имота и се грижела за него ,като претендира, че била собственик по давностно
владение и наследство, т.к. били изминали повече от десет години считано от датата на смъртта на
брат й К.Д.Ч. до датата на
завеждането на исковата молба
в съда. В тези години не само, че ответницата стопанисвала имота и се грижела за него, но и била вложила
голяма част от средствата си в този имот, за да бъде в това състояние, което бил в момента, дори
за това и били помагали нейните деца Т. и Г.. Твръди ,че през тези години само
ответницата защитавала имота и от
кражби и посегателства върху него. Още
повече, че ответницата имала и
благословията на братята си този имот да остане
в неин наследствен дял. Твърди
,че баща й Д. Н. Ч. навремето
закупил този имот с негови лични средства, но
т.к. през времето преди демократичните промени 1989г. политиката на държавата била в посока насочена,
че един човек не може да притежава
повече от едно жилище и именно поради това празното дворно място било записано на името на брат й К., и след това
разрешението за строеж и съответните книжа се водили на брат й К., но в същност този имот/процесния по делото/ бил за
нея и брат й К., като на другия й брат К. бащата на ответницата в година две по
късно построил нова друга къща, която
да бъде за него и неговите деца и внуци -т.е. за ищците по делото. За изграждането на процесния имот ответницата
била участвала активно, като и за
изграждането на имота оставен в собственост на ищците от дядо им К.,
както с труд така и със лични средства.В последствие след като бащата на ищците
се оженил и се родили те самите, ответницата се грижила почти през целия им
живот за тях.Майката на ищците напуснала
същите около шест месеца след раждането
на близнаците П. и Н., като кака им била
на 3-4 год. възраст. От този момент почти до като заминали да работят
постоянно в Република Гърция ответницата
била до тях и им помагала , възпитавала
и се грижила за всички ищци.Когато брат й К.Д.Ч. починал близнаците П. и Н. били
на по единадесет години ,а кака им В. била на петнадесет години и били твърде малки за да си спомнят дори за този
човек от който търсят сега наследство. Преди брат й К. да почине
ответницата го обгрижвала и посрещала нуждите- приживе и след смъртта му, включително била поела разходите по погребението му
и последващите помени и пр. В този момент ищците по делото били невръстни деца
,които тя била гледала и които дори са живели в домът й.Когато починал и другия й брат К. те били още по
малки, като за него твърди че също
полагала същите грижи и давала същата помощ като за брат си К. дори и на него била поела разходите по погребението
му и помените му, т.к. семейството на
ищците било в трудно финансово състояние и не можела да остави същите в
безпомощно състояние. Не след дълго на
19.11.1998г. починала и баба им и съпруга на брат й К. – В.. За баба им В.
ответницата положила същата грижа и на нея
платила разходите за погребението и направила аз помените и пр.Така от края на
1998г. ищците останали само с баща си Д., като от този момент насетне ответницата и съпругът й П. били до тях,
били тяхното семейство и били техните
баба и дядо. Така и в последствие
при едни нелепи обстоятелства починал баща им Д. и те останали пълни сираци. Ищците били деца, които не можели да се издържат сами и ответницата от смъртта на
баща им Д. ги прибрала в нейния дом и
заедно със съпругът й и с нейните деца Г. и Т. се
грижили за всички тях. За баща им Д. заявява, че също тя положила всички усилия и средства за да го обгрижва
преди да почине, готвила , поела разходите
по погребението и по последващите възпоменателни помени и пр. както и
други разходи които били нужни към момента.В
последващите години ответницата поела всички разходи по тях заедно със синът си Г. и взела същите като им осигурила
доходи при него и им осигурявала
работа да работят при него във фурната. В последствие кака им Васка
отишла да живее за кратко при баба си Петрана - по майчина линия. Скоро след
това се оженила за едно момче Ицо от гарата и
родила детето - Аделин, което оставила след няколко години на баща му и ги напуснала. Отишла да живее в Гърция
и се оженила там и там родила друго
дете от един грък/Хари/ -Никита момче.
Първо живеела в с. Дикия с него, а
после в гр.Солун - Република Гърция. Това било две три години след смъртта на дядо и К. и баба и В. и от
тогава до настоящия момент Васка живеела в Република Гърция. Тя дори не
присъствала на погребението на К., когато
починал, нито се била интересувала, нито била полагала каквато и да е грижа за него ,нито спрямо имота предмет на настоящото производство.Близнаците в
началото живеели при ответницата. Баща им Д. от малки ги бил записал да учат в дома за деца срещу сградата ЕВН в гр.
Свиленград, и в последствие след като го преместили продължили да учат в същото с/у НУ „Иван Вазов" в гр. Свиленград. В
последствие не им признали така завършеното
училище и П. записал
допълнително осми клас
в
училището в кв. „Гарата",
за да му признаят основно образование, за да получи шофьорска книжка.Н. по това време бил отишъл да
работи в Гърция и го нямало никакъв.Всички ищци в тези години не полагали грижи
дори за собствения си имот,
собствената им къща на същата улица на адм.адрес „Новоселска" №11 в гр. Свиленград, дори изпродали
цялата покъщнина в годините и в момента била в окаяно състояние.През цялото време ответницата стопанисвала процесния
имот находящ се в гр.
Свиленград, на ул. „Новоселска" № 9, грижела се за него като за свой имот
, плащала му данъците и таксите - ток
вода и др. консумативи за същия. В тази нейна грижа и помагали двете й деца Г. и Т. . Дори Т. години наред живяла в него и вложила много
пари в къщата за ремонт
и поддръжка, защото всички знаели, че имота е на ответницата и тя през цялото
време се чувствала като собственик и го стопанисвала като такъв. Оспорва твърдението ,че
ищците били говорили с нея за делба на процесния имот .
Предвид
горното моли съда да не допуска съдебна делба на имота , а да признае ответницата за единствен
собственик на същия, въз основа на придобивна давност и
наследство.
Писменият
отговор на ответницата се оспорва от ищците, които твърдят,че изложеното в него
не отговаря на истината. Ответницата никога не била полагала грижи нито за общият
наследодател, нито за баща им ,нито за тях.Не оспорват ,че ищцата В. Ч. живеела в Гърция,но това било от 2008г. ,като
периодично се връщала в България.Оспорват твърдението на ответницата,че след
смърта на общият наследодател, единствено тя ползвала наследствения
имот.Твърдят ,че т.к. ответницата имала син и дъщеря , през 2005г. дъщерята на
ответницата се нанесла да живее в наследствената къща със съгласието и знанието
на ищците,като се били договорили да им заплаща наем съобразно наслественият им
дял, но тъй като в крайна сметка не им било заплатено нищо за ползването и
ответницата не желаела доброволно да поделят имота, ищците завели настоящото
производство.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Установява се от представеното Удостоверение за наследници
№ 000370/25.06.2012 година на Община Свиленград,че наследници на лицето
К.Д.Ч.,*** , починал на 26.05.2002г. са
ответницата Иванка Димитрова
Чоркова- негова сестра и брат
му К.Д.Ч. ,който е починал на 01.03.1998г. и оставил за наследник един син Д. Н. Ч. починал на 30.03.2005г. и
оставил за наследници ищците по делото,негови деца В.Д.Ч., Н.Д.Ч. и П.Д.Ч. .
Видно от
Нотариален акт за покупко продажба на
недвижим имот закупен чрез съвета по Закона за собствеността на гражданите
№141,том ІІ ,дело №641/1975г. от 11.06.1975г.
К.Д.Ч. е закупил процесния недвижим имот /къща и дворно място/,като е
представена скица на имота №185/26.06.2012г
и Удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1от ДОПК с изх.№
**********/02.07.2012 година.
От постъпилите справки за задгранични
пътувания с рег.№23050/ 22.10.2012г. и .№23051/22.10.2012г. на ОД на МВР
Хасково се установява ,че ищците В. Ч. и П. Чардаклиев имат множество влизания и излизания
от страната .
Установява се от Декларация с
вх.№**********/26.06.2012г.,че ищцата В. Ч. е декларирала процесния имот, като придобит по
наследство от тримата ищци и ответницата,като декларацията е подадена в Община
Свиленград на 26.06.2012г., а от
Декларация с вх.№27 /13.01.2005г. се установява ,че имота е деклариран като
наследствен на ответницата Чоркова и бащата на ищците Д. Чардаклиев.
Видно от Удостоверение с рег № ЯС-12376/18.10.2012г.
на РУП Свиленград се установява ,че Г.
Павлов Чорков е подал сигнал в РУП Свиленград,че на 06.02.2011г. е имало
проникване в частен дом в гр.Свиленград ,ул.Новоселска №9.
От представените приходни квитанции с
№14041/23.10.2007г.; №15627/19.12.2006г и №15626/19.12.2006г. се установява ,че
ответницата е заплатила данък сгради за процесния имот ,касаещ 2006 и 2007г.
За изясняване на делото от фактическа
страна по делото са разпитани в качеството на свидетели –
П.Г.ева
.
Елена Х. Г.ева и С. И.
И.
/от страна на ищците/ и А.
К.
М.,
Н.
М.
Х.
и Г.
П.
Ч.
/от страна на ответницата /.
Свидетелите на ищците /П. Г.ева
П., Е.
Х.
Г.ева и С.
И.
И./,твърдят че
познават както общия наследодател ,така и страните и процесния имот.Св.П.установява,че след смърта на бащата на
ищците ,тя и другата баба се грижили за ищците като ответницата не полагала
грижи за никой от тях, напротив дори св.П. била извикана в социални грижи по
повод ,че ответни.цата
експлоатирала труда на непълнолетните тогава ищци в нейната фурна без да им
заплаща труда.Посочените свидетели установяват ,че имота на общия наследодател
би съседен с имота на брат му,който бил дядо на ищците и имотите им не били
разделен с мрежа. К. Ч.
сам си построил къщата с теглен кредит,докато работел в Марица Изток. Двамата
братя се разбирали ,но със сестра си ответницата Чоркова не било така. Докато
били живи братята й,тя не ги посещавала,още по малко полагала грижи за някой от
тях. След като починал бащата на ищците
през 2005г.,след около година и половина -две години/около 2007г./ ответницата
Чоркова говорила с ищците и се били разбрали в имота на К. да влезне да живее
дъщерята на ответницата,като следвало да заплащата наем съобразно наследствения
дял на ищците, а двора започнал да го обработва сина на ответницата ,като
обработвал също и двора на ищците пак със тяхно знание и съгласие. Въпреки ,че
се били разбрали за заплащане на наем ,до подаване на исковата молба на ищците
никой нищо не им бил заплатил и т.к. ответницата не искала да поделят имота
,ищците тръгнали да делят имота по съдебен ред.Дъщерята на ответницата живяла в
имота около две години, когато заминала за Гърция.
Съгласно свидетелските показания на А. К. М., Н.
М.
Х. и Г. П. Ч. /от страна на ответницата /, се
установява, че те също познават страните
и техния наследодател. Установяват още ,че общия наследодател е починал през
2002година .Св.Маргаритов твърди ,че след смърта на К. Ч. след около две-три години
двора се обработвал от сина на ответницата,като в къщата пък влезнала да
живее дъщерята на ответницата Ч..
Преди смъртта на К. никой не бил се грижил за него.Св.Н. М. Х. ,твърди ,че къщата на К. Ч. била построена от него и не знаел дали
ответницата е помагала на брата си при строежа на процесната къща.След като
починал К. имота го стопанисвала И.- сестра му,но не
си спомня точно коя година И. започнала да го обработва. Дъщеря й отишла да живее в
имота към 2010г. ,а Иванка обработвала целя имот/двора/,т.к. между двата имота
нямало ограда. Това станало,когато бащата на ищците Д. починал/т.е. през 2005г./. При
нанасянето на дъщерята на ответницата ,направили ремонт на сградата за да е
удобна на същата.Св.Г. П.в
Ч.,който е син на
ответницата , твърди че целия двор в
това числои на ищците обработвал той
,като не ги питал дали може да сее и да го обработва. Сестра му живеела в
къщата на К.. През 2003г. започнали да правят ремонт в къщата и някъде в началото на 2005г. се нанесла сестра му в
къщата на К. като живяла там до 2008г.Ищците не били полагали никакви грижи за
имота на К. Чардаклиев.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът от правна страна приема,че предявеният иск за
делба на описаните в исковата молба недвижим имот за
допустим,а по същество съдът приема следното:
Не се спори между страните
, а и от събраните писмени доказателства по делото / Удостоверение за
наследници № 000370/25.06.2012 година на Община Свиленград/
се установява ,че
наследници на лицето К.Д.Ч.,*** , починал на 26.05.2002г. са ответницата И. Д.а Ч.- негова
сестра и брат му К.Д.Ч. ,който е починал на 01.03.1998г. и
оставил за наследник един син Д. Н. Ч.
починал на 30.03.2005г. и оставил за наследници ищците
по делото,негови деца В.Д.Ч.,
Н.Д.Ч. и П.Д.Ч.. Те се явяват пълния кръг от наследници на общия
наследодател и преките си наследодатели съгласно изискването на чл.75, ал.2 от ЗН за участие на всички наследници в делбата под страх от нищожност на същата
без участието на някой от тях.
От представения Нотариален
акт за покупко продажба на недвижим имот
закупен чрез съвета по Закона за собствеността на гражданите №141,том ІІ ,дело №641/1975г. от 11.06.1975г ,скица на
имота №185/26.06.2012г и Удостоверение
за данъчна оценка по чл.264, ал.1от ДОПК с изх.№ **********/02.07.2012 година
се установява ,че общият наследодател на страните К.Д.Ч. е собственик
на недвижим имот , с административен адрес : гр.Свиленград,ул.Новоселска
№9, а именно Поземлен имот с планоснимачен № 330а,в квартал 35, с площ от
664,за който имот бил отреден УПИ ХХІІ-330а, с площ от 664 кв.м.,по регулационния и кадастрален
план на гр.Свиленград,одобрен със Заповед №711/11.12.1968година, ведно със
построената в имота ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, при граници на имота :
улица,УПИ ХХІІІ-330 , УПИ ІІ-229 и УПИ ХХІ-328.
Спорният
по делото въпрос, който се поставя в производството под формата на възражение
от страна на ответницата Иванка Чоркова е, придобит ли е бил процесния имот по
силата на давностно владение от ответницата, за да се легитимира последната
като едноличен негов собственик или се касае за съсобствен наследствен имот, по
отношение на който е възможно да се допусне, а в последствие и извърши съдебна
делба.
Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС правото на
собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение
в продължение на 10 години, което следва да бъде явно, необезпокоявано, като
фактическата власт върху имота се упражнява с намерението той да се свои.В
чл.69 от ЗС е установена презумпция, съгласно която се предполага, че
владелецът държи вещта като своя, докато
не се докаже, че я държи за другиго.
Следва да се има предвид ,че
наследството като патримониално цяло с всичкия му актив и пасив направо
преминава върху наследниците. Владеенето на един от наследниците на имота,
който още не е разделен, е за сметка и на другите наследници по отношение на техните
части. Наследникът може да измени основанието на владението от свое име и от
името на останалите наследници (проиндивизо про парте), като започне да владее
само за себе си. Това манифестиране на претенциите за изключителна собственост
чрез изменение на основанието на владението обаче не е достатъчно, ако
произтича само в съзнанието на сънаследника. Той следва да предприеме такива
действия, които да отричат правото на останалите наследници (или съсобственици)
върху техните части. Същественото в това изменение на основанието на владението
следва да достигне до знанието на останалите съсобственици.
В отношенията обаче между
сънаследниците / в процесния случай съсобствеността по отношение на процесния имот е възникнала в
резултат на наследяване/, презумпцията на чл.69 от ЗС не намира приложение,
като се приема, че упражняването на фактическата власт от един от
сънаследниците в продължение на повече от 10 години не е достатъчна
предпоставка за настъпване на последиците на чл.79 от ЗС, защото във вътрешните
отношения между тях се счита, че всеки владее само своите части, а на чуждите
идеални части е държател.За да владее само за себе си е необходимо
сънаследникът да извърши действия, обективиращи промененото отношение за своене
на вещта, които да станат известни на останалите и да не оставят съмнение, че
тяхната фактическа власт е
отблъсната,т.е. отрече правото на останалите сънаследници
(съсобственици) като манифестира своето
намерение спрямо тях и волята му да достигне до тяхното съзнание.Наследникът
който се позовава на придобивна давност трябва да докаже, че не само е ползвал
имота, но и че е променил намерението си и е завладял частите на
сънаследниците, като тази промяна трябва да бъде демонстрирана с конкретни
действия, която да стане достояние на останалите сънаследници и да покажат
несъмнено, че наследникът който упражнява фактическата власт, отрича техните
права върху вещта и я държи само за себе си.
Съобразно
събрания доказателствен материал по делото и в частност свидетелските показания
на разпитаните по делото свидетели както от страна на ищците ,така и от страна
на ответниците се доказа ,че едва след
смъртта на бащата на ищците- Д. Чардаклиев /на 30.03. 2005г./ и то няколко
години след това ответницата чрез нейните деца е ползвала имота ,както къщата
,така и дворното място в това чосло и дворното място на ищците,но с тяхно
знание и съгласие. Липсват по делото събрани доказателства ,че ответницата
Иванака Чоркова е придобила правото на
собственост в нейна полза на процесния
недвижим имот по силата на оригинерно
придобивно основание – давностно владение, продължило повече от десет години
съгласно чл.79 от ЗС.
Както се посочи свидетелите установяват
,че имота на общия наследодател К. Чалдаклиев е започнал да се ползва от
ответницата чрез нейните деца едва след смърта на Д. Чардаклиев /30.03.2005г./
и то със знанието и съгласието на неговите наследници,като същите са били
уговорили ответницата да им заплаща наем съобразно наследствените им квоти и след като същата не е заплатила уговереното
същите са завели настоящият иск за делба,а от друга страна от писмените
доказателства по делото се установява ,че самата ответница е декларирала
процесния недвижим имот през 2005г. с Декларация
с вх.№27 /13.01.2005г. като наследствен на ответницата
Чоркова и бащата на ищците Д. Чардаклиев и е заплатила данъци за
имота за 2006 и 2007г., което по никакъв начин
не установява, че същата е упражнявала фактическата власт
върху процесният имот, явно и
непрекъсвано повече от 10години.
С оглед на горното съдът намира ,че
обективният елемент на владението (corpus),както и субективния елемент на давностното владение (animus)
не се доказа по несъмнен начин по
настоящото производство. Липсват ангажирани доказателства в подкрепа на
възражението на ответницата Ч. , че същата е трансформирала държането си на идеалните
части на останалите наследници във владение, като е започнала да счита целият
имот като свой собствен и е демонстрирала това свое намерение, че е владелец, а
не държател и пред останалите наследници, като не ги е допущала в имота и е
възразявала на желанията на ищците и техният наследодател да владеят
собствените си идеални части.
В този смисъл е и съдебната практика
на ВКС. Изискването за спокойно и явно владение касаят начина на придобиването
му и наличието на демонстриране спрямо другите съсобственици, т.е. владението
не следва да е установено насилствено или тайно. Наличието на спорове
установява явното упражняване на владение, но е неотносимо към преценката, дали
същото е опорочено. След като останалите съсобственици са били наясно със
завладяването на правата им, същите
следва да ги защитят чрез предприемане на действия, водещи до прекъсване
на владението или отстраняване на фактическата власт на владелеца. Именно с
факта на отказа на ответницата да заплаща наем за ползваните наследствени квоти
от страна на нейната дъщеря установяват
субективния елемент,но тези действия както се установи от свидтелските
показания са били едва /ако се преме най -ранната дата/ през 2008г. т.е преди
тази дата ответницата не е манифестирала по безспорен и несъмнен начин пред
останалите сънаследници,че не само е ползвала имота, но и че е променила намерението
си и е завладяла частите на останалите сънаследници и тази промяна е демонстрирана с конкретни действия и е
станала достояние на останалите сънаследници ,че отрича техните права върху
вещта и я държи само за себе си . Предявяването на настоящия иск на
27.07.2012г. е станало в срока от 10 години по чл.79 от ЗС, който би
изтекъл през 2018г., поради което и
съгласно изискването на чл.114 от ЗЗД следва да се приеме ,че предявяване на
иска от страна на ищците води до
прекъсване на давностното владение от страна на ответницата.
По изложените съображения искът за
делба на процесния недвижим имот следва да се уважи, като основателен,т.к. се
доказа качеството на наследници на страните по делото ,както и правото им на
собственост върху делбния наследствен имот.
С оглед
доказаната съсобственост по наследяване и липсата на възможност за доброволно
поделяне на имота, настоящият състав счита, че предявеният иск за делба освен
допустим се явява и основателен, като следва да бъде допусната съдебна делба
между наследниците на общия наследодател К.Д.Ч., страни в настоящото производство, върху
описаният по горе недвижим имот.
Квотите на всеки
един от съделителите /наследници на общия наследодател К.Д.Ч./ са ищците
и ответницата , при които следва да се допусне делбата и
определени съобразно разпоредбите на чл.5 и сл. от ЗН, са както следва: В.Д.Ч. , ЕГН********** *** -1/6 идеални части
; Н.Д.Ч. с ЕГН ********** *** - 1/6 идеални части
; П.Д.Ч. с ЕГН ********** ***- 1/6 идеални части и Иванка
Димитрова Чоркова , ЕГН
********** *** -1/2
ид.части.
По
тези съображения и с оглед невъзможността за доброволно ликвидиране на
съсобствеността, съдът счита, че следва да се допусне съдебна делба на
гореописаният недвижим имот при така
установените наследствени квоти между съделителите.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА на основание чл.69, ал.1 от ЗН вр. чл.341
от ГПК извършването на съдебна делба на следният недвижим имот , с административен адрес :
гр.Свиленград,ул.Новоселска №9, а именно Поземлен имот с планоснимачен № 330а,в
квартал 35, с площ от 664кв.м.,за който имот е отреден УПИ ХХІІ-330а, с
площ от 664 кв.м.,по регулационния и
кадастрален план на гр.Свиленград,одобрен със Заповед №711/11.12.1968година,
ведно със построената в имота ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, при граници на
имота : улица,УПИ ХХІІІ-330 , УПИ ІІ-229 и УПИ ХХІ-328
между следните съделителите и при следните квоти:
В.Д.Ч.
, ЕГН********** *** -1/6 идеални части ; Н.Д.Ч. с ЕГН ********** *** - 1/6
идеални части ; П.Д.Ч. с ЕГН
********** ***- 1/6 идеални части и И. Д. Ч. , ЕГН ********** *** -1/2 ид.части.
Решението подлежи
на въззивно обжалване
пред Хасковски окръжен
съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:...................