№ 1005
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20241110216840 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П. К. В., ЕГН: **********, с адрес:
************************** против наказателно постановление № 22-4332-
021583/10.09.2024 г., издадено от Началник Група в СДВР, Отдел "Пътна
полиция" СДВР, за извършени нарушения на разпоредбите на чл. 20, ал. 1
ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" ЗДвП. За същите на жалбоподателя са
наложени административни наказания, както следва: глоба в размер на 20
/двадесет/ лв. на основание чл. 185 ЗДвП - за нарушението по чл. 20, ал. 1
ЗДвП, и глоба в размер на 100 /сто/ лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 2 /два/ месеца - за нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в"
ЗДвП.
В жалбата се поддържа, че при съставянето на АУАН и НП са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Изтъква се, че
фактическата обстановка, описана в АУАН и НП не отговаря не обективната
действителност, както и че АУАН е издаден след изтичане на 3-месечния срок
по чл.34, ал.1, б.В от ЗАНН. По изложените съображения в съвкупност е
направено искане НП да бъде отменено.
1
За проведеното на 25.02.2025 г. открито съдебно заседание страните са
редовно призовани. Не се явяват и не изпращат процесуални представители.
По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представител на
АНО, с изложени бланкетни съображения за правилност и законосъобразност
на обжалваното НП, с искане за неговото потвърждаване. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение при потвърждаване на НП и е направено
възражение за прекомерност на евентуално претендираното адвокатско
възнаграждение от другата страна, в случай на отмяна на обжалвания акт.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на
страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно
постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно
легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е
процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.
От фактическа страна, съдът установи следното:
На 13.01.2024 г., около 23:30 часа, лек автомобил ****************“ с
рег. №*********, управляван от Г.Х.Ф бил паркиран на
*********************. По същото време, жалб. П. К. В., в качеството на
водач на МПС, а именно на лек автомобил ******************************,
при неизяснени обстоятелства реализирала пътнотранспортно произшествие с
паркирания лек автомобил ****************“ с рег. №*********, като му
нанесъл щети по предна и задна врати отдясно. След това, жалб. В. спряла,
установила, че има щети, но тъй като не успяла да установи водача на
автомобила, отишла до рецепцията на хотела, пред който автомобилът бил
паркиран и оставила бележка с трите си имена и телефонен номер и помолила
водачът на автомобила, на който нанесла щети да се свърже с нея, за да уредят
отношенията си. След това напуснала местопроизшествието. Водачът на лек
автомобил ****************“ с рег. №********* - Г.Х.Ф, следващия ден,
след като установил щетата по автомобила си и след като получил от
рецепцията на хотела информацията с данните на В. се свързал по телефона с
нея, но тъй като тя му отговорила, че вече е в гр. Враца, където живее и не
може да се върне веднага за да съставят двустранен протокол, Филев се обадил
и сигнализирал на органите на МВР за настъпилото ПТП. На място
2
пристигнал екип на ОПП-СДВР, като служителите снели писмени сведения от
Г.Ф но не съставили протокол за ПТП, като такъв бил съставен на 13.03.2024 г.
Междувременно, чрез ОДМВР-Враца, РУ-Враца, на 12.02.2024 г. са
събрани писмени сведения и от жалб. В., която признала, че е била участник в
процесното ПТП, както и че е била съгласна да подпише двустранен протокол,
но водачът на другия автомобил й се обадил след като вече се е прибрала в гр.
Враца и не можела да се отзове веднага, тъй като имала малко бебе, поради
което помолила да подпишат протокола след няколко дни, когато пак ще е в гр.
София. Другият водач не приел това предложение.
Преценявайки събраните по преписката материали, на 30.05.2024 г. свид.
Й. К. К., без да изпрати писмена покана за съставяне на АУАН, респективно в
нейно отсъствие, съставил АУАН бл. № 021909/30.05.2024 г. срещу П. К. В., в
който като нарушени разпоредби посочил чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т.
3, б. "в" ЗДвП. АУАН бил изпратен за връчване на П. В. на адреса по
местоживеене, находящ се в гр. Враца и бил предявен и връчен на 04.07.2024
г. В. вписала в АУАН, че няма възражения.
Въз основа на така съставения и предявен АУАН и материалите по
преписката, при идентично фактическо описание на нарушенията и давайки
им правна квалификация съобразно разпоредбите на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл.
123, ал. 1, т. 3, б. "в" ЗДвП, Началник Група в СДВР, Отдел "Пътна полиция"
СДВР издал атакуваното наказателно постановление, с което наложил на В.
административни наказания, както следва: глоба в размер на 20 /двадесет/ лв.
на основание чл. 185 ЗДвП - за нарушението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, и глоба в
размер на 100 /сто/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2
/два/ месеца - за нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за
установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетеля Й.
К. и писмени - обяснения от Георги Филев и П. В.; протокол за ПТП; докладна
заиска до началника на 06 РУ-СДВР; писма – кореспонденция между ОПП-
СДВР и РУ-гр. Враца към ОДМВР-Враца; справка-картон на водач; заповед
№ 513з-10527/02.12.2022 г.; заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
Показанията на свид. К., които съдът кредитира като обективни и
логични, са информативни относно съставянето на процесния АУАН и по
3
отношение на обстоятелството, че не е изпратил покана за съставянето му до
жалбоподателя. Компетентността му като актосъставител следва от заповед
№ 8121з-1632/02.12.2021 г. От заповед № 513з-10527/02.12.2022 г. следва и
компетентността на наказващия орган по издаване на НП.
Обстоятелството, че на 13.01.2024 г. лек автомобил
****************************** бил управляван от жалбоподателя В.,
както и че при управление на същия тя е реализирала процесното ПТП с лек
автомобил ****************“ с рег. №*********, се изяснява от дадените от
нея писмени сведения.
Времето, мястото и участвалите в настъпилото ПТП автомобили от
друга страна се установява от събраните по случая писмени сведения и
двамата водачи, както и от всички събрани и приобщените писмени
доказателства, без наличие на каквито и да е противоречия между тях. Въз
основа на съставения протокол за ПТП се изясняват и причинените в резултат
от ПТП на лек автомобил ****************“ с рег. №********* материални
щети. Що се отнася до механизма на настъпване на ПТП, съдът прие, че
същият не е категорично изяснен, предвид на това, че протокол за ПТП не е
съставен веднага, а в самия протокол е посочено, че същото е настъпило при
неустановени причини и обстоятелства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени в изискуемата от закона писмена форма и от
компетентни органи. Независимо от това обаче, настоящият съдебен състав
констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяната на
НП.
Същите са, както следва:
На първо място, основателно е възражението за съставяне на АУАН в
нарушение на разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН, съгласно която: „Не се
образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт
за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване
на нарушителя“
4
Жалб. П. В. е установена като евентуален нарушител най-късно в
момента, в който е дала писмени обяснения по случая, в които изрично
посочва, че именно тя е управлявала автомобила си на процесните дата и
място и тя е реализирала процесното ПТП. Датата на тези обяснения е
12.02.2024 г., т. е. АУАН е следвало да бъде съставен най-късно на 12.05.2024
г., а той е съставен на 30.05.2024 г. – две седмици след преклузивния
тримесечен срок по чл. 34 от ЗАНН. Това изначално опорочава АНП и води до
необходимост от отмяна на санкционния акт. Действително, посочените
писмени обяснения са дадени от В. в РУ на ОДМВР-Враца и за пристигането
им в ОПП-СДВР е било необходимо технологично време, но доколкото АНО
не е ангажирал доказателства за това кога са получени от актосъставителя
писмените обяснения на В., което е в негова доказателствена тежест, е
поставил в невъзможност съда да провери този факт, което също представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до ограничаване
правото на защита на санкционираното лице и съответно обосноваващо
основание за отмяна на обжалвания акт.
Отделно от изложеното, при съставяне на АУАН е допуснато и друго
съществено нарушение на процесуалните правила, което се явява
самостоятелно основание за отмяна на НП, а именно на чл. 40, ал.2 от ЗАНН.
По делото се установи, че АУАН е съставен на 30.05.2024 г. в отсъствие
на жалбоподателя или неин представител, и е бил предявен и връчен на В. на
04.07.2024 г. Процедиране по гореописания начин от страна на
актосъставителя е възможно, допустимо и законосъобразно в хипотезата на
чл. 40, ал. 2 ЗАНН, когато нарушителят е известен, но не може са бъде открит,
или е бил поканен за съставяне на акта, но не се е явил. Съгласно общото
законово правило на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, актосъставителят, след формирането
на извод за извършено административно нарушение от страна на конкретно
лице, е длъжен да го покани за съставяне на АУАН. Само при наличието на
надлежно връчена покана, ако нарушителят не се яви в определения ден и час,
съставянето на АУАН в негово отсъствие ще попадне в хипотезата на чл. 40,
ал. 2, пр. 2 ЗАНН. В процесния случай обаче жалбоподателят изобщо не е бил
поканен за явяване с цел съставяне на АУАН /видно от показанията на свид. К.
и от липсата на съответни данни в административнонаказателната преписка/.
Същевременно липсват данни да е била налице и хипотезата на чл. 40, ал. 2,
5
пр. 1 ЗАНН - нарушителят да не може да бъде открит, доколкото постоянният
му адрес е бил известен на свид. К., което се установява от факта, че е била
намерена за снемане на писмени сведения, както и впоследствие за
предявяване и връчване на съставения АУАН. По преписката са налични
данни и за неин телефонен номер, по който се сочи, че са провеждани
разговори с нея /видно от докладна записка на л.9 от делото/. Въпреки това,
същата не е поканена за съставяне на АУАН, при което неясно остава защо
актосъставителят е приел, че е налице хипотезата на чл. 40, ал. 2, предл. 1
ЗАНН.
Последващото предявяване и връчване на препис от АУАН на
жалбоподателя не е от естество да компенсира пропуска да бъде призован и
уведомен за датата и часа на съставянето му, доколкото правилото на чл. 40,
ал. 1 ЗАНН има за цел да обезпечи едновременност и непосредственост при
осъществяване на процедурата по съставяне на акта с участието на посочените
лица, в това число при неговото съставяне и подписването му, което гарантира
правото на защита на нарушителя още в началния етап от производството.
Следователно смисълът на изпращането на покана до нарушителя за
явяване за съставяне на АУАН е именно лицето да бъде уведомено за
започването на административнонаказателното производство срещу него,
като по този начин му се предостави възможност да участва пълноценно и да
упражни правото си на защита още в този най-ранен етап.
Като не е изпратил покана до нарушителя да се яви за съставяне на
АУАН, а е пристъпил направо към съставянето му, актосъставителят го е
лишил от право на защита в този етап от производството, което е довело до
цялостното опорочаване на последното. С оглед невъзможността нарушението
да бъде санирано, издаденото наказателно постановление подлежи на отмяна
на това самостоятелно основание.
Наред с това, констатираха се и допуснати при съставянето на АУАН и
наказателното постановление нарушения и на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т.
4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
На първо място, по отношение нарушението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, от
прочита на АУАН и оспореното НП е видно, че актосъставителят и
наказващият орган не са изпълнили задълженията си за детайлно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Съгласно легалната
6
дефиниция, пътнотранспортно произшествие е събитие, възникнало в процеса
на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или
смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети. В процесните АУАН и НП обаче не са
изложени каквито и да било факти за причинени имуществени или
неимуществени вреди, и още повече, не са описани обстоятелствата по
настъпване на ПТП. Описанието на последните се изчерпва с лаконично
посочване, че привлеченото към отговорност лице, поради това, че не
контролира непрекъснато управляваното МПС, реализира ПТП с паркирания
лек автомобил ****************“ с рег. №*********. Констатираната
непълнота при словесното описание на обвинението в АУАН и издаденото въз
основа на него НП не би могла да бъде запълнена и от анализа на
доказателствения материал, посредством който се установява действителното
причиняване на щети по автомобила, управляван от Г.Ф предвид
обвинителната функция на АУАН и НП. Предвид това и доколкото е
рефлектирала неблагоприятно върху гарантираното от закона право на защита
на жалбоподателя да узнае параметрите на претендираната спрямо него
юридическа отговорност, представлява основание за отмяната на НП.
Наред с това, приетата за нарушена разпоредба на чл. 20, ал. 1 ЗДвП
съдържа правно предписание, съгласно което водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
Същевременно по делото липсват каквито и да било доказателства, които да
сочат именно за загуба на контрол върху управляваното от жалбоподателя
МПС като причина за настъпване на ПТП.
Липсата на доказателства относно причините за ПТП, които да сочат
извършено от страна на В. нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, водят и до
неправилно приложение на материалния закон и следващата от него отмяна на
НП по този пункт.
Отговорността на В. по втори пункт на атакуваното наказателно
постановление пък е ангажирана за това, че не останала на
местопроизшествието и не уведомила органите на МВР при наличието на
разногласия относно обстоятелствата по ПТП. Съответни фактически
положения също не се установиха, с изключение на това, че не останала на
местопроизшествието и не уведомила органите на МВР, доколкото не се
7
установи да е имало разногласия относно обстоятелствата по настъпване на
ПТП, доколкото от данните по делото става ясно, че жалб. В. не успяла да
намери водача на автомобила, с който е реализирано произшествието, като
именно затова е оставила на рецепцията на хотела, пред който се случило ПТП
личните си данни – имена и телефонен номер. Следователно, с оглед на
прекалено схематичното и флагрантно описание на това нарушение, което не
позволява правилна оценка на ситуацията и в тази част на обжалваното НП е
допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, което води до формиране на
извод за допуснато при издаването на АУАН и НП съществено нарушение на
процесуалните правила, обуславящо отмяната на санкционния акт и по този
пункт.
С оглед изложеното съдът прецени, че атакуваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и по двата пункта, което като последица
налага цялостната му отмяна. Депозираната жалба е основателна и следва да
бъде уважена.
При този изход на делото, правото за присъждане на разноски се
поражда за жалбоподателя, но тя не е направила такова искане и не е
представила доказателства за направени разноски, поради което такива не
следва да й бъдат присъдени.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т. 1 и т. 2 вр.
ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 22-4332-
021583/10.09.2024 г., издадено от Началник Група в СДВР, Отдел "Пътна
полиция" СДВР срещу П. К. В., ЕГН: **********, за нарушения на
разпоредбите на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" ЗДвП, за които са
й наложени административни наказания, както следва: глоба в размер на 20
/двадесет/ лв. на основание чл. 185 ЗДвП - за нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП,
и глоба в размер на 100 /сто/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 2 /два/ месеца - за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" ЗДвП, като
незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Административен
8
съд- гр.София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за обявяването
му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9