О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. София, 05.11.2018
год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-9 състав,
в публичното заседание на двадесет и четвърти октомври
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН
КОМИТОВА
с участието на секретаря Донка Шулева, като
разгледа докладваното от съдия КОМИТОВА
търг. дело № 335 по описа за 2005 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.692 ал.2 във вр. с чл.688 ал.3 от ТЗ.
С Решение от 06.12.2010 г.
на
Софийски
апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, по търг. д. № 2406/2009г., е
отменено Решение № 409 от 07.05.2009 г., постановено по т.д. № 335/2005 г. по описа на Софийски градски
съд, Търговско отделение, VI-9 състав, и е
обявена неплатежоспособността на „Б.”
ЕАД, ЕИК********,
гр. София, район
„Витоша”, ул. „********,
представлявано от Г.Р., определена е началната дата на неплатежоспособността - 31.12.1996 г., открито е производство по несъстоятелност, допуснато е обезпечение, чрез
налагане на запор и възбрана върху имуществото на
длъжника, назначен е временен синдик на дружеството и е определена дата за първо
събрание на кредиторите. Решението е вписано
на 10.12.2010 г. в Търговския регистър на Агенцията по вписванията.
С
Решение по реда на чл. 710 от ТЗ от 14.09.2012 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-9 състав по търг. д. № 335/2005 г., дружеството е обявено в несъстоятелност, прекратени
са правомощията на органите на дружеството и дейността на търговеца, като е
постановено започване осребряването на активите, включени в масата на
несъстояелността. Законна последица от Решението, съобразно нормата на чл. 711,
ал.1, т.2 от ТЗ са и постановените със съдебния акт - обща възбрана и запор върху
имуществото, собственост на несъстоятелния длъжник.
В
срока по чл.688 ал.3 от ТЗ пред съда
по несъстоятелността е предявил вземанията си един кредитор - М.НА Ф..
Постоянният синдик на „Б.” ЕАД /н./ в
изпълнение на задълженията си по чл.686 ал.1 вр. чл. 688, ал. 3 от ТЗ е депозирал
в съда по несъстоятелността Допълнителен
списък на приетите предявени от кредиторите в срока по чл.688, ал.3 ТЗ вземания.
В изпълнение на изискването на чл.689 от ТЗ допълнителният списък на приети вземания
е надлежно обявен от синдика в търговския регистър при Агенцията по вписвания
на 22.06.2018 г.
Предмет на настоящото производство е
постъпилото писмено възражение от М.НА
Ф..
Съдът
по несъстоятелността, като взе предвид изложените във възраженията и в съдебни
заседания доводи и представените в тяхна подкрепа доказателства, приема
следното:
В предвидения по
чл.690, ал.1 от ТЗ срок от обявяване в търговския регистър на изготвения по
чл.688, ал. 3 от ТЗ списък, е постъпило възражение
вх.№ 87688/25.06.2018 г. от М.НА Ф., представлявано
от М. на Ф. В.Г., чрез юрк. Л.Ч.- К., с искане за
внасяне на промяна в Допълнителния списък на приетите предявени от кредиторите в
срока по чл.688, ал.3 от ТЗ
вземания.
С подаденото възражение се оспорва
реда, в който е включено предявеното от Министерството на Ф. вземане. В списъка
е посочено, че вземането попада в хипотезата на чл. 722, ал. 1, т. 12 от ТЗ. Според възразилият
кредитор препращащата
норма на т. 12 на чл. 722, ал. 1 предвижда, че това са вземанията на
кредиторите, уредени в чл. 616, ал. 2, т. 4 от ТЗ, съгласно която подлежи на
удовлетворяване само след пълно удовлетворяване на останалите кредитори,
вземане, произтичащо от разноските на кредиторите във връзка с тяхното участие
в производството по несъстоятелност, с изключение на разноските по чл. 629б от ТЗ.
В цитираната разпоредба се визират
предявени и приети вземания за адвокатска помощ и защита за осъществената процесуална
защита на кредитори в производството по несъстоятелност, което обхваща
съвкупността от фактически и правни действия, насочени към предявяване,
приемане и удовлетворяване на вземанията им, вкл. и процесуално представителство по
всички фази и етапи на производството по несъстоятелност към момента на
извършването на тези разходи. При
изготвянето на списъка синдикът не е отчел, че разноските на кредитора за
юрисконсултско възнаграждение не попадат в описаната хипотеза, тъй като не са
свързани с правни съвети и процесуално представителство в производството по
несъстоятелност на „Б.“ ЕАД (н.). Вземането на Министерството на Ф.
произтича от влезли в законна сила съдебни актове, с които са отхвърлени
исковите претенции на „Б.“ ЕАД (н.), срещу Министерството и попада в привилегията на
чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ. Освен
това, вземането е неоспоримо, предвид факта, че е установено с влязло в сила съдебно
решение, постановено след датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност, по което е взел участие синдикът. Във връзка с изложеното, моли
съда да уважи възражението на Министерството на Ф. срещу списъка на
допълнително предявените и приетите вземания, публикуван в Търговския регистър
на 18.06.2018 г. Моли
да се измени списъка в
оспорваната част,
като процесното вземане в размер на 52
256.40 лева бъде
включено в списъка на допълнително предявените и приети вземания в привилегията
на чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ.
Със становище от 13.07.2018 г. постоянният синдик на
„Б.” ЕАД /н./ е счел възражението
за неоснователно. Сочи, че редът за удовлетворяване
на приетите в производството вземания е установен в разпоредбата на чл. 722,
ал. 1 ТЗ, като видно от съдържанието й, цитираната разпоредба -предвижда дванадесет отделни класа вземания. В случая, видно от
ангажираните към предявяването доказателства, основанието на процесното вземане са
съдебни и деловодни разноски, присъдени в полза на кредитора с влезли в законна
сила съдебни актове, постановени в рамките на развилото се с участие на
страните триинстанционно съдено производство. Предвид естеството си, процесната
претенция е неотносима към хипотезата на чл. 722, ал.1, т.7 от ТЗ, доколкото
условието за приложимостта на същата е не само момента на възникване на вземането
(т.е. след датата на решението за откриването на производството по несъстоятелност),
но и необходимостта същото да е произтичащо от продължаване дейността на
длъжника и да не е платено на падежа. При определяне реда на удовлетвореност,
синдикът е съобразил аналогичния характер на претенция с този на вземанията, за
които законът в текста на чл. 722, ал.1 ТЗ отрежда клас 12, тъй като по
същността си цитираната норма не ограничава приложението си единствено до
разноски, направени от кредитори във връзка с текущото производство по
несъстоятелност, а се имат предвид и всички останали разходи, в това число и
тези по уважени срещу длъжника установителни и отменителни искове,
представляващи присъдени възнаграждения, съдебни и деловодни разходи, депозити
за вещи лица. Моли съда да постанови съдебен акт, по силата на който да остави възражението
без уважение.
При разглеждане на
възражението в производството по чл.692 ал.3 от ТЗ, кредиторът заявява, че
поддържа възражението си. Синдикът, редовно призован, не се явява, изпраща
представител, който заявява, че оспорва възражението.
В съдебно заседание по
чл.692, ал.3 ТЗ, длъжникът „Б.”
ЕАД /н./,
редовно призован при условията на чл. 619 от ТЗ, не изпраща представител.
Съдът,
като взе предвид представените по делото доказателства и изразените от страните
в производството по чл.692 ал.3 от ТЗ становища, приема следното:
С молба вх. № 69765/18.05.2018 г., М.НА Ф., представлявано от М. на Ф. В.Г., е предявило вземанията си срещу длъжника „Б.” ЕАД /н./, произтичащи от Изпълнителен лист от 28.03.2018
г., издаден от СГС, ТО, VI-3 състав, на основание Решение №
701 от 19.04.2016 г. по т. д. № 4966/2013 г. по описа на СГС, ТО, VI-3 състав, Решение №
921 от 20.04.2017 г. по т. д. № 3577/2016 г. по описа на САС и Определение № 70
от 05.02.2018 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, по т. д. № 1970/2017 г. по описа
на ВКС, в общ размер на 52 256,40 лева, от които: 49 484 лв. - юрисконсултско
възнаграждение; 1 622,40 лв. - разходи за превод на книжа; 400 лв. - хонорар за вещо лице;
450 лв. - юрисконсултско възнаграждение за въззивно производство и 300 лв. - юрисконсултско
възнаграждение за касационно производство.
Синдикът е включил вземането в Допълнителния
списък на приетите
предявени от кредиторите в срока по чл.688, ал.3 ТЗ вземания под т.1, като е посочил, че същото ще
бъде удовлетворено с поредност по чл. 722,
ал.1, т.12 от ТЗ.
Съдът
намира, че възражението е неоснователно. Поредността на удовлетворяване на
вземания, представляващи
разноски на кредиторите във връзка с тяхното участие в производството по несъстоятелност, с изключение на разноските по
чл. 629б от ТЗ, е уредена в чл. 722 ал.1 т.12 от ТЗ. Присъдените на
кредитора разноски по водени срещу него
съдебни производства, инвокирани от синдика, не могат да бъдат удовлетворени по реда на
чл. 722 ал.1 т.7 от ТЗ, тъй като условие за приложимостта на същата е не само вземането да е възникнало след датата на решението за
откриване на поризводството по несъстоятелност,
но и същото да произтича от продължаване дейността на длъжника и да не е платено
на падежа - хипотеза, която не е налице в настоящия случай.
Водим от горното, С Ъ Д Ъ Т
О
П Р Е
Д Е Л И :
ОДОБРЯВА Допълнителния списък на приетите предявени от кредиторите в
срока по чл.688, ал.3 ТЗ вземания КАТО ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението
на НА КРЕДИТОРА М.НА Ф., представлявано от М. на Ф. В.Г., чрез юрк. Л.Ч.-К.,
за изменение поредността
на удовлетворяване на включеното под № 1 в Допълнителния
списък на приетите
предявени от кредиторите в срока по чл.688, ал.3 ТЗ вземания на вземане в
размер на 52 256,40 лв.,
като вместо с поредност на удовлетворяване по т. 12 на чл. 722, ал. 1 от ТЗ,
бъде удовлетворено по т.7 на чл. 722 ал.1 от ТЗ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно.
Определението да се впише в книгата по чл.634в ал.1 от ТЗ.
Определението да се ОБЯВИ незабавно
в търговския регистър при Агенцията по вписвания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: