РЕШЕНИЕ
гр. София, 27.01.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито
заседание на двадесет и седми януари
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
ИЛИАНА СТАНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Ангелов ч. гр. д. № 10762 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 435, ал. 2, т. 6 вр. с чл.
274 и сл. ГПК.
Производството е образувано по жалба на С.С. срещу
разпореждане от 02.07.2019 г. по изп. дело № 20198440401165 на ЧСИ с рег.
№ 844, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателката – длъжник в
изпълнителното производство – за прекратяване на изпълнителното производство. Жалбоподателката
посочва, че преди образуване на изпълнителното производство е изплатила изцяло
дължимата сума съгласно споразумение, сключено с взискателя. Поради това счита,
че съдебният изпълнител неправилно е оставил молбата ѝ за прекратяване на
изпълнителното производство без уважение, като освен това посочва, че
разпореждането му не е и мотивирано. Жалбоподателката също така иска съдът да
постанови спиране на изпълнението по реда на чл. 438 ГПК, а при уважаване на
жалбата ѝ иска съдът да задължи съдебният изпълнител да издаде постановление
за прекратяване на производството, да вдигне наложения запор върху трудовото
ѝ възнаграждение и да възстанови събраните суми. В допълнителна молба
посочва и че не следва да дължи разноски по изпълнителното производство.
Претендира разноски в настоящото производство.
Ответникът по жалбата и взискател в изпълнителното
производство „Т.С.“ ЕАД посочва, че от жалбоподателката действително са
постъпили плащания на сумите по сключеното между страните споразумение във
връзка със съдебното производство, по което е издаден и изпълнителният лист, но
тъй като в платежните документи не са достатъчно индивидуализирани направените
плащания, счетоводно при взискателя те не са отнесени към задълженията на
жалбоподателката. Това е станало едва, след като жалбоподателката е подала
нарочна молба за това при взискателя. Поради това посочва, че жалбоподателката
е станала повод за образуване на изпълнителното производство и следва да
заплати и разноските на взискателя за това производство, а дължима е останала и
част от лихвата за забава. Не претендира присъждане на разноски в настоящото
производство.
В мотивите си по отношение на подадената жалба съдебният
изпълнител изразява становище за нейната неоснователност. Посочва, че
обжалваното разпореждане, с което е оставена без уважение молбата на
жалбоподателката, се отнася до втора подадена от нея молба, съдържаща същото
искане – за прекратяване на делото, като съдебният изпълнител с това си
произнасяне е искал само да отрази, че не следва да се произнася и да администрира
идентична молба като първоначалната. Така жалбата на ищцата всъщност е подадена
преди да се получи при съдебния изпълнител становище на взискателя по
първоначалната молба на жалбоподателката за прекратяване на производството.
Посочва и че към момента на образуване на изпълнителното производство
жалбоподателката не е била заплатила всички суми по сключеното с взискателя
споразумение, както и че към момента всички суми по изпълнението са събрани по
наложения запор върху трудовото възнаграждение на жалбоподателката.
След като се
запозна с доказателствата по делото и становищата на страните и на съдебния
изпълнител, съдът намира следното:
Изпълнителното производство е образувано по молба
на взискателя „Т.С.“ ЕАД от 14.05.2019 г. въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 01.10.2018 г. Изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, но от представения в изпълнителното производство (а
също и с настоящата жалба) препис на въззивно решение на СГС от 19.09.2018 г.
се установява, че вземанията, за които е издаден изпълнителният лист, са
съдебно установени в исково производство, приключило окончателно с посоченото
решение.
След получаване на съобщение за образуваното срещу
нея изпълнително производство – на 19.06.2019 г. – жалбоподателката С.С. е
подала на следващия ден (20.06.2019 г.) молба до съдебния изпълнител с искане
за прекратяване на изпълнителното делото поради това, че е заплатила преди
образуването му задължението си към взискателя. Към молбата е приложено както
посоченото по-горе съдебно решение, така и сключено между жалбоподателката и
взискателя споразумение от 26.10.2018 г., а също и 7 бр. вносни бележки за
извършени плащания към взискателя. Тези документи са приложени и към настоящата
жалба.
С оглед на изтъкнатите от съдебния изпълнител
съображения най-напред следва да се отбележи, че съдът приема, че е налице
произнасяне на съдебния изпълнител по молбата на жалбоподателката за
прекратяване на изпълнителното производство. Разпореждането от 02.07.2019 г.,
обективирано върху втората подадена от жалбоподателката молба за прекратяване
на производството от 27.06.2019 г., не може да се приеме като нещо различно от
произнасяне на съдебния изпълнител по съществото на молбата. Обстоятелството,
че двете молби от 20.06.2019 г. и от 27.06.2019 г. съдържат идентично искане
само затвърждава извода, че съдебният изпълнител се е произнесъл с обжалваното
разпореждане именно по това искане. Доколкото освен „Без уважение“ съдебният
изпълнител не е уточнил друго във връзка с произнасянето си, не може да се
приеме, че това произнасяне цели да покаже безпредметността на повторна молба
със същото искане преди произнасянето по първата молба (и докато в този момент тя
се администрира). Ако това действително е била целта на съдебния изпълнител,
той е следвало да остави без разглеждане втората молба, макар че следва да се има
предвид, че длъжникът поначало може да иска прекратяване на изпълнителното
производство във всеки момент на развитието му, навеждайки някое от обстоятелствата
по чл. 433, ал. 1 ГПК.
Видно от споразумението между страните по
изпълнителното дело от 26.10.2018 г. страните са постигнали договорка относно
начина на погасяване на дължимите към взискателя суми съгласно размера на
дълга, установен от съда в исковото производство. Всички дължими от
жалбоподателката суми, включващи главница на дълга, лихва за забава до датата
на споразумението и съдебни разноски, като се приспаднат вече заплатените от
нея 400 лв. (съгласно първото от представените платежни нареждания), според
споразумението възлизат общо на 1 251,06 лв. От представените към частната
жалба вносни бележки е видно, че в периода 04.12.2018 г. – 30.05.2019 г.
посочената сума е заплатена на взискателя. Като основание на плащанията е
посочено споразумението от 26.10.2018 г. В него е предвидено, че дългът следва
да се изплати на равни месечни вноски и съответно всяка от вносните бележки се
отнася за една от месечните вноски, както е посочено в тях.
Действително само в три от вноските бележки като
вносител е посочена жалбоподателката, а сумите по останалите са внесени от адв.
Н.С. – пълномощник на жалбоподателката съгласно представеното по делото
(включително по изпълнителното дело) пълномощно от 2003 г. Това обстоятелството
обаче е без значение, тъй като паричното задължение не е с личен характер и
всяко лице може да заплати на кредитора дължимата от длъжника сума. Достатъчно
е, че във вносните бележки е посочено като основание на извършеното плащане
споразумението между страните, за да се приеме, че с така преведените по
сметката на взискателя суми са погасени именно задълженията, за които е
постановено съдебното решение, издаден е изпълнителният лист и съответно е
сключено споразумението.
Непосочването във вносните документи на името на
длъжника, както и на номера на делото, по което е издаден изпълнителният лист,
действително вероятно е затруднило взискателя при отбелязването на плащанията в
счетоводството му. Това обстоятелство обаче е без значение от гледна точка на
въпроса дали плащанията са извършени. Според чл. 75, ал. 3 ЗЗД плащането по
банков път е извършено при заверяване на сметка на кредитора със съответната
сума. В случая, доколкото парите са внесени в банката, в която се намира и
сметка на взискателя, заверяването на сметката му е станало в момента на
внасянето на парите, т.е. самата вносна бележка установява погасяването на
съответната част от дълга. Освен това взискателят заявява в отговора на
жалбата, че е получил всички дължими суми съгласно представените платежни
документи, каквото становище той е подал и пред съдебния изпълнител.
Следователно, с представените към жалбата, а и
пред съдебния изпълнител, платежни документи жалбоподателката надлежно е
удостоверила погасяването на дълга по изпълнителния лист, във връзка с който е
сключено и споразумението между страните. Обстоятелството, че взискателят е бил
затруднен да отрази погасяването на дълга в счетоводството си, не променя
факта, че дългът е погасен.
При това в случая може да се приеме, че погасяването
е станало преди образуване на изпълнителното производство. Действително
последната вноска по споразумението е заплатена на 30.05.2019 г., а
изпълнителното производство е образувано на 14.05.2019 г., но следва да се
съобрази, че жалбоподателката е получила съобщението за образуване на
производството на 19.06.2019 г., т.е. едва тогава тя е разбрала, че срещу нея е
образувано изпълнително дело, а към момента на последното извършено от
жалбоподателката плащане за нея изпълнителното производство не е съществувало. В
конкретния случай в този смисъл следва да се разбира и разпоредбата на чл. 433,
ал. 1, т. 1 ГПК, според която от представените от длъжника документи, изходящи
от банката, следва да е видно, че сумата по изпълнителния лист е внесена по
сметка на взискателя преди образуването на изпълнителното производство.
Изискването на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК от
представените на съдебния изпълнител доказателства да е видно, че задължението
е изплатено преди образуване на изпълнителното производство, следва от това, че
в този случай съществуването на изпълнителното производство е безпредметно. В
този смисъл извършено от длъжника плащане на целия дълг по изпълнителния лист след
образуване на производството може да се преценява с оглед евентуална
отговорност на длъжника за разноски по изпълнението (доколкото прекратяването
на изпълнението е поради плащане, станало след започване на производството –
чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК), но извършеното доброволно плащане, с което е погасено
вземането по изпълнителния лист, лишава от предмет изпълнителното производство,
поради което то следва да бъде прекратено, освен ако все още има да се събират
разноски по делото (по аргумент от чл. 433, ал. 2 ГПК).
Поради това в случая съдебният изпълнител е
следвало да прекрати изпълнителното производство при представените
доказателства за това, че жалбоподателката е изплатила дълга по изпълнителния
лист.
Относно разноските по образуването на
изпълнителното производство (които претендира и взискателят) следва да се
посочи на първо място, че съдът поначало не следва да се произнася по този
въпрос, тъй като настоящото производство е по жалба срещу отказа на съдебния
изпълнител да прекрати делото, а не по жалба срещу определените разноски по
изпълнението. Все пак, доколкото дължимостта на разноски по изпълнението от
длъжника, както се посочи и по-горе, може да е причината изпълнителното
производство да продължи да съществува, за да бъдат те събрани от длъжника,
трябва да се има предвид, че в случая може да се приеме, че жалбоподателката не
следва да дължи разноски. Значителната част от дълга по изпълнителния лист е
заплатена преди подаването на молба от взискателя за образуване на изпълнителното
производство. Към момента, в който жалбоподателката е заплатила и последната
част от дълга, тя още не е уведомена за това, че срещу нея е започнало
принудително изпълнение и съответно за предприети изпълнителни действия. В този
смисъл същинското изпълнение още не е било започнало. Като се имат предвид
горните обстоятелства, както и предхождащото започването на изпълнителното
производство поведение на жалбоподателката – сключване на споразумение с
взискателя и изплащане на сумите по това споразумение съгласно уговорения
погасителен план, като всеки месец е заплащана съответната част от дължимата
сума, следва да се приеме, че с действията си жалбоподателката добросъвестно е
погасила задължението си по изпълнителния лист, преди срещу нея да започнат
изпълнителни действия, т.е. преди реалното започване на изпълнителното
производство срещу нея, поради което не следва да дължи разноски съгласно чл.
79, ал. 1, т. 1 ГПК.
В допълнение следва да се посочи и че не е
възможно да е останала непогасена лихва за забава, както сочи взискателят, тъй
като общо заплатените от жалбоподателката суми отговарят на общия размер на
задълженията съгласно изпълнителния лист, конкретизирани и в споразумението
между страните с оглед на изтеклата към момента на сключването му лихва за
забава. Същевременно според чл. 3 на споразумението страните са постигнали
договореност да не се дължи лихва за забава, докато жалбоподателката заплаща
сумите съгласно погасителния план. Действително уговорките по споразумението
поначало нямат пряко значение за съдебния изпълнител, който изчислява служебно
лихвата за забава от датата, посочена в изпълнителния лист, но посочената
уговорка следва да се съобрази, за да се прецени дали съгласно представените
платежни документи действително е изплатено цялото задължение по изпълнителния
лист, чийто размер зависи и от волята на страните, изразена в споразумението.
По изложените съображения обжалвания отказ на
съдебния изпълнител да прекрати производството следва да бъде отменен. В случая съдебният изпълнител следва издаде
постановление, с което да констатира прекратяването на изпълнителното производство.
Тъй като изпълнителното производство следва да
бъде прекратено, безпредметно е то да бъде спирано, поради което искането на
жалбоподателката по чл. 438 ГПК следва да се остави без уважение.
По разноските:
С оглед изхода на делото
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на жалбоподателката следва да се присъдят
разноските в настоящото производството, които възлизат на 25 лв. за държавна
такса и 48 лв. за заплатена на съдебния изпълнител такса по администриране
на жалбата, която също представлява разноски във връзка с настоящото
производство, или общо разноските възлизат на 73 лв.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпореждане от 02.07.2019 г. по
изп. дело № 20198440401165 на ЧСИ с рег. № 844, с което е оставено без
уважение искането за прекратяване на изпълнителното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С.Й.С. по
чл. 438 ГПК за спиране на изпълнението.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „*******да заплати на С.Й.С.,
ЕГН **********, адрес *** сумата 73 лв. (седемдесет и три лева) –
разноски в настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.