РЕШЕНИЕ
№ 528
гр. Добрич, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги К. Пашалиев
при участието на секретаря Христина Г. Христова
като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело №
20223230103410 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявена е искова молба от А. Е. А., с ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. Добрич, ул. „***“ № 6, ет. 1, срещу „Нишикли Травел“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Варна, ул. „Владислав
Варненчик“ № 158, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца следните суми:
110, 00 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за
месец октомври 2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателно плащане на сумата;
610, 00 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за
месец ноември 2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателно плащане на сумата;
610, 00 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за
месец декември 2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателно плащане на сумата;
258, 99 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от
1330, 00 лева, за периода от 23.12.2020 г. – 23.11.2022 г.;
610, 00 лева, представляващо обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение на ищцата за един месец, дължимо при уволнението
поради намаляване обема на работа, извършено със заповед № ЛС-02-49
от 23.12.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
1
исковата молба до окончателно плащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че ищцата е работила по трудово
правоотношение при ответника за периода между 15.08.2014 г. и 23.12.2020
г., на длъжност „***“. Съгласно допълнително споразумение №
570/08.06.2017 г., ответникът е изменил трудовото възнаграждение на ищцата
от 560, 00 лева на 610, 00 лева. В същото е било предвидено и допълнително
възнаграждение за продължителна работа в размер на 0, 60 %.
Сочи се, че на 23.11.2020 г. работодателят е връчил на ищцата
предизвестие № ЛС-02-044 за прекратяване на трудовото правоотношение
поради намаляване обема на работа. Трудовият договор е бил прекратен на
основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ със заповед № ЛС-02-49 на 23.12.2020 г.
Излагат се твърдения, че на 04.01.2021 г. ищцата се е регистрирала в
Агенция по заетостта – гр. Добрич. На 07.01.2021 г. с разпореждане на НОИ
№ 241-00-33-1 от 07.01.2021 г. е било отпуснато обезщетение за безработица,
считано от 23.12.2020 г. до 22.08.2020 г., в размер на 16, 91 лева. Завява се, че
на 11.01.2021 г. е получила друго разпореждане на НОИ № 241-00-33-2, с
което плащането на обезщетение за безработица е било преустановено на
основание чл. 54ж, ал. 1 във вр. с чл. 54г, ал. 1 от КСО. С трето разпореждане
на НОИ № 241-00-33-3, получено на 18.01.2021 г. плащането е възобновено за
периода от 23.01.2021 г. до 22.09.2021 г.
Сочи се, че ищцата е изпратила покана за доброволно изпълнение до
ответника през месец април 2021 г., с която е поискала да бъде изплатено
трудовото възнаграждение за месец октомври, ноември и декември 2020 г. и
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на основание чл.
222, ал. 1 от КТ. Подчертава се, че ответникът е предложил да заплати
възнагражденията в рамките на три последователни месеца, считано от месец
юни 2021 г. В тази връзка се твърди, че Инспекция по труда е санкционирала
ответното дружество за неплащане на процесните задължения, като
издадените наказателни постановления са били потвърдени от съда. По време
на процеса ответникът е превел на ищцата единствено сумата от 500 лева.
В законоустановения срок ответникът е депозирал отговор. Твърди
се, че исковата молба е нередовна, тъй като не е посочен периода, за който се
претендира трудово възнаграждение за месец октомври. Заявява се, че
претенцията за месец декември 2020 г. се явява частично неоснователна,
защото трудовото правоотношение е било прекратено на 23.12.2020 г.
Потвърждава се изплащането на сумата от 500 лева за месец ноември 2020г.
Ответното дружество счита двете искови претенции за неоснователни
(без да се уточни кои две претенции). Прави се искане да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание се явяват процесуалните представители на
страните. Ищцовата страна поддържа исковете.
Процесуалният представител на ответната страна заявява, че исковете
са неоснователни и пледира за тяхното отхвърляне.
2
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание по
чл. 128, т. 2 от КТ, по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 222, ал. 1 от КТ.
По исковете с правно основание по чл. 128, т. 2 от КТ е в тежест на
ищцата да докаже наличието на трудовото правоотношение с ответника за
месец октомври, ноември и декември 2020 г. на длъжност „***“; полагане на
труд по трудовото правоотношение през посочения период; размер на
трудовото възнаграждение в чиста сума за получаване за процесните месеци;
настъпила изискуемост на трудовите възнаграждения за посочените месеци.
Страните не спорят, че ответникът е превел на ищцата сумата от 500
лева, както и че трудовото правоотношение е било прекратено на основание
чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ със заповед № ЛС-02-49 на 23.12.2020 г. и че ищцата
е полагала труд при ответника през посочения период.
Видно от допълнително споразумение към трудов договор №
570/01.09.2020 г., считано от 01.09.2020 г., страните са се споразумели
основната работна заплата на ищцата, изпълняваща длъжността „***“, да
бъде 610, 00 лева.
На А. А. е било връчено предизвестие № ЛС-02-44 от 23.11.2020 г., с
което е била уведомена, че трудовото правоотношение ще бъде прекратено
след изтичане на тридесетдневния срок, на основание чл. 326 вр. с чл. 328, ал.
1, т. 3 от КТ. В същия документ е посочено, че при неспазен срок на
предизвестието ще ѝ бъде изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ.
По делото бе изготвена съдебно-счетоводна експертиза. В
заключението е отразено, че за процесния период - месец октомври, ноември
и декември 2020 г., ответникът дължи на ищцата брутно трудово
възнаграждение в размер съответно на 1263, 92 лева (2 х 631, 96 лева) за
месеците октомври и ноември и брутно трудово възнаграждение в размер на
505, 57 лева за месец декември.
Според експерта, неизплатената част от възнаграждението за месец
октомври възлиза на 631, 96 лева; за месец ноември на 131, 96 лева, а за
декември 505, 57 лева. Съдът приема заключението в частта относно
размерите на дължимите суми за процесните месеци и в частта за
неизплатеното възнаграждение, но само за месец декември.
В останалата част, досежно размера на неизплатеното
възнаграждение за месец октомври и ноември, заключението не е обективно,
поради което съдът не го възприема при формиране на фактическите си
изводи, на основание чл. 202 от ГПК. Налице е противоречие между
констативно-съобразителната част на експертизата и заключението, което
компрометира изводите на вещото лице. В констативно-съобразителната част
3
ясно е посочено, че при изчислението е съобразена разписка №
0200013529795719 от 22.07.2021 г. на Изипей за извършен превод в полза на
ищцата в размер на 500, 00 лева. Като основание за превода е посочено:
„заплата октомври 2020 и частично ноември“. В противоречие с изявлението
на ответника, вещото лице е приело, че с плащането се погасява част от
задължението за месец ноември 2020 г. и е направило извод, че неплатената
част от възнаграждението за месец ноември възлиза на 131, 96 лева.
Изявлението в разписката за плащане на възнаграждение за месец октомври
налага сумата от 500 лева да бъде отнесена единствено и само към
задължението за плащане на възнаграждение за месец октомври. Оттук следва
да бъде заключено, че възнаграждението за месец ноември в размер на 631, 96
лева не е погасено в цялост. След плащане на сумата от 500 лева за месец
октомври неизплатената част от възнаграждението за този месец възлиза на
131, 96 лева.
Заключението не следва да бъде ползвано и в частта, в която е
изчислено дължимото обезщетение за забава, тъй като за основа са ползвани
суми, различни от претендираните с исковата молба и от действително
дължимите.
Експертът е отговорил обективно на четвърти въпрос, като е посочил,
че дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ възлиза на 631, 96 лева.
При това положение заключението следва да бъде кредитирано в тази част.
Въз основа на коментираните доказателства следва да бъде направен
извод, че неизплатената част от брутното трудово възнаграждение на ищцата
за месеците октомври, ноември и декември 2020 г. възлиза общо на 1269, 49
лева – за месец октомври е 131, 96 лева; за месец ноември е 631, 96 лева, а за
месец декември е 505, 57 лева.
Следователно, искът за сумата от 110, 00 лева, представляваща
неплатено трудово възнаграждение за месец октомври 2020 г., трябва да бъде
уважен в цялост. Искът за сумата от 610, 00 лева, представляваща неплатено
трудово възнаграждение за месец ноември 2020 г., също трябва да бъде
уважен в цялост. Претенцията за сумата от 610, 00 лева, представляваща
неплатено трудово възнаграждение за месец декември 2020 г., трябва да бъде
уважена до 505, 57 лева, а за разликата до 610 лева подлежи на отхвърляне,
като неоснователна.
В тежест на ищцата е по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да
установи съществуването на главен паричен дълг, падеж на главното
задължение и размер на вземането за мораторна лихва.
Претендира се обезщетение за забава върху главницата от 1330, 00
лева, формирано от сбора на неизплатените брутни трудови възнаграждения
за месеците октомври, ноември и декември 2020 г. Сборът на уважените
претенции възлиза на 1225, 57 лева, поради което тази сума следва да бъде
използвана като основа за изчисление на дължимото обезщетение за забава.
Така, изчислено с лихвен калкулатор, за периода от прекратяване на
4
трудовото правоотношение на 23.12.2020 г. до 23.11.2022г., се дължи
обезщетение за забава в размер на 238, 64 лева. За разликата над този размер
до пълния претендиран от 258, 99 лева претенцията следва да бъде
отхвърлена, като неоснователна.
По иска с правно основание по чл. 222, ал. 1 от КТ е в тежест на
ищцата да докаже прекратяване на трудовото правоотношение при условията
на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ; размер на брутното трудово възнаграждение за
последния пълен отработен месец от ищцата; оставането на ищцата без
работа в резултат на уволнението; за какъв период.
По делото се установи, че трудовото правоотношение на ищцата е
било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ със заповед № ЛС-02-
49 на 23.12.2020 г. От представения заверен препис на трудова книжка се
установи, че след уволнението е останала без работа. Получавала е и парично
обезщетение за безработица на основание чл. 54ж, ал. 1 във вр. с чл. 54а, ал. 1,
чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО. – разпореждане № 241-00-33-1 от
07.01.2021 г.; № 241-00-33-2 от 11.01.2021 г. и № 241-00-33-3 от 18.01.2021 г.
Според заключението по съдебно-счетоводната експертиза, размерът
на дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ възлиза на 631, 96 лева,
колкото е било брутното трудово възнаграждение за последния пълен
отработен месец – ноември 2020 г.
Оттук се извежда, че претенцията на ищцата за осъждане на
ответника да заплати сумата от 610, 00 лева, представляваща обезщетение в
размер на брутното трудово възнаграждение на ищцата за един месец,
дължимо при уволнението поради намаляване обема на работа, извършено
със заповед № ЛС-02-49 от 23.12.2020 г., следва да бъде уважена в цялост.
По отношение на разноските:
При този изход на спора в полза на ищеца и ответника се поражда
правото да им бъдат заплатени направените разноски, съразмерно на
уважената и отхвърлената част от претенцията.
На ищцата е била оказана безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал.
1, т. 1 от ЗА. В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 38,
ал. 2 от ЗА вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в тежест на ответника
следва да бъде възложена за плащане сумата от 507, 40 лева – адвокатско
възнаграждение в исковото производство.
Ответникът от своя страна е представил списък по чл. 80 от ГПК, в
който е отразено, че е платил адвокатско възнаграждение в размер на 600, 00
лева. Възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК на ищцата е неоснователно, тъй
като претендираното възнаграждение е дори под минималния размер на
адвокатските възнаграждения, дължими по подобен тип дела - чл. 7, ал. 2, т. 2
5
вр. с чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищцата следва
да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 34, 05 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение по гр.д. № 3410/2022 г. по описа
на Районен съд Добрич.
По искове, произтичащи от трудови правоотношения, ищците -
работници не дължат такси и разноски – чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК. Затова
дължимата държавна такса и възнаграждението за вещо лице следва да бъдат
възложени в тежест на ответника, съразмерно на уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по
сметка на Районен съд Добрич възнаграждение за изготвената съдебно-
счетоводна експертиза в размер на 330, 14 лева и държавна такса от 235, 75
лева.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Нишикли Травел“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: град Варна, ул. „Владислав Варненчик“ № 158 да
заплати на А. Е. А., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Добрич, ул.
„***“ № 6, ет. 1, на основание чл. 128, т. 2 от КТ, сумата от 110, 00 лева,
представляваща неплатено трудово възнаграждение за месец октомври 2020
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателно плащане на сумата.
ОСЪЖДА „Нишикли Травел“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: град Варна, ул. „Владислав Варненчик“ № 158 да
заплати на А. Е. А., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Добрич, ул.
„***“ № 6, ет. 1, на основание чл. 128, т. 2 от КТ, сумата от 610, 00 лева,
представляваща неплатено трудово възнаграждение за месец ноември 2020 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателно плащане на сумата.
ОСЪЖДА „Нишикли Травел“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: град Варна, ул. „Владислав Варненчик“ № 158 да
заплати на А. Е. А., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Добрич, ул.
„***“ № 6, ет. 1, на основание чл. 128, т. 2 от КТ, сумата от 505, 57 лева,
представляваща неплатено трудово възнаграждение за месец декември 2020
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателно плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 505,
57 лева до пълния претендиран размер от 610, 00 лева, като неоснователен.
6
ОСЪЖДА „Нишикли Травел“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: град Варна, ул. „Владислав Варненчик“ № 158 да
заплати на А. Е. А., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Добрич, ул.
„***“ № 6, ет. 1, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 238, 64 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1225, 57 лева, за
периода от 23.12.2020 г. – 23.11.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над 238, 64 лева до пълния претендиран размер от 258, 99 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Нишикли Травел“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: град Варна, ул. „Владислав Варненчик“ № 158 да
заплати на А. Е. А., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Добрич, ул.
„***“ № 6, ет. 1, на основание чл. 222, ал. 1 от КТ, сумата от 610, 00 лева,
представляваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение
на ищцата за един месец, дължимо при уволнението поради намаляване
обема на работа, извършено със заповед № ЛС-02-49 от 23.12.2020 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно
плащане на сумата.
ОСЪЖДА „Нишикли Травел“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: град Варна, ул. „Владислав Варненчик“ № 158 да
заплати на адвокат М. И. сумата от 507, 40 лева – адвокатско възнаграждение
по гр.д. № 3410/2022 г. на Районен съд Добрич, дължимо на основание чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Нишикли Травел“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Варна, ул. „Владислав Варненчик“ № 158, да
заплати по сметка на Районен съд Добрич сумата от 330, 14 лева,
представляваща възнаграждение за изготвена по гр.д. № 3410/2022 г. съдебно-
счетоводна експертиза.
ОСЪЖДА Нишикли Травел“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Варна, ул. „Владислав Варненчик“ № 158, да
заплати по сметка на Районен съд Добрич сумата от 235, 75 лева,
представляваща държавна такса по гр.д. № 3410/2022 г. съдебно-
икономическа експертиза.
ОСЪЖДА А. Е. А., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Добрич,
ул. „***“ № 6, ет. 1 да заплати на Нишикли Травел“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град Варна, ул. „Владислав Варненчик“
№ 158, сумата от 34, 05 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по
7
гр.д. № 3410/2022 г. по описа на Районен съд Добрич.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
8