№ 92
гр. В. Т. , 17.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. Т. в публично заседание на двадесет и трети февруари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Владимир Страхилов
Светослав Иванов
при участието на секретаря Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от Светослав Иванов Въззивно гражданско дело
№ 20214100500045 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 269 и сл. ГПК.
С решение № 260282/23.11.2020 г. по гр. д. № 370/2020 г. на Великотърновския
районен съд (ВТРС) е прието за установено, че „Д. Т.“ ООД, ЕИК: **********, гр. В. Т., ул.
„А. Р.“ № 10, ет. III, дължи на ЕТ „Т. - 2000 - К. И.“, ЕИК: *********, с. Б. С., общ. С., ул.
„А. А.-М.“ № 3, сумата от 2 400 лв. – задължение по договор за превоз, по повод на който е
издадена фактура № 268/03.06.2019 г., ведно със законната лихва от подаването на
заявлението (26.11.2019 г.) до окончателното изплащане; както и сумата от 102 лв. – лихва
за забава от 26.06.2019 г. до 25.11.2019 г., за които вземания е била издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 3547/2019 г. на ВТРС. Със същият акт районният съд е отхвърлил
насрещния иск на „Д. Т.“ ООД за осъждането на ЕТ „Т. - 2000 - К. И.“ за сумата от 1 050 лв.
– представляваща разходи за транспорт, поради виновно неизпълнение на договор за превоз.
Най-сетне ВТРС се е произнесъл и по разноските.
Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от „Д. Т.“ ООД, в която се
навеждат доводи за неговата неправилност. Моли Великотърновския окръжен съд (ВТОС)
да постанови решение, с което да отмени изцяло решението на ВТРС, и да постанови ново, с
което да отхвърли главния иск, а насрещният – да уважи. Претендират се и разноски в двете
инстанции.
По делото е постъпил и отговор от ЕТ „Т. - 2000 - К. И.“, ЕИК, в който се релевират
аргументи за неоснователност на въззивната жалба. Моли ВТОС да остави същата без
уважение. Претендират се разноски в двете инстанции.
След като взе предвид събраните по делото доказателства, посредством предвидените
1
в закона доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите, възраженията и
оплакванията на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, Великотърновският
окръжен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С оглед на служебните задължения, установени в чл. 269, във вр. с чл. 270 ГПК,
ВТОС счита, че обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо, което
обуславя възможността на въззивния съд да произнасяне по неговата правилност.
Постъпилата въззивна жалба е редовна, съдържа законоустановените реквизити по чл. 260
ГПК и приложения по чл. 261 ГПК, подадена е в срока по чл. 259 ГПК от процесуално
легитимирана страна срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол по смисъла на
чл. 258 ГПК, поради което същата се явява и процесуално допустима. Отговорът на
въззивната жалба е постъпил в срока по чл. 263 ГПК, притежава необходимото съдържание
по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК и съдържа приложенията по смисъла на чл. 261 ГПК.
По фактите:
Безспорно е, че между ЕТ „Т. - 2000 - К. И.“ и „Д. Т.“ ООД е било постигнато устно
съглашение, по силата на което ЕТ „Т. - 2000 - К. И.“ като превозвач е трябвало да извърши
превоз със собствен автобус на ученици от ОУ „П. Е.“, гр. В. Т., организирани от „Д. Т.“
ООД, за периода от 03.06.2019 г. до 07.06.2019 г., срещу възнаграждение (навло), платимо
му от „Д. Т.“ ООД като изпращач. Възнаграждението е било уговорено за 1.77 лв. на км при
обща дължина на маршрута от 1130 км, или всичко в размер на 2000.10 лв. и 400 лв. ДДС.
Уговореният общ маршрут на превозът е бил уговорен така: (1) на 03.06.2019 г. от гр. В. Т.
до Рилския манастир и гр. Б.; (2) на 04.06.2019 г. от гр. Б. до гр. М., Р.м., м. Р. и гр. Б.; (3) на
05.06.2019 г. от гр. Б. до с. Д. и гр. Б.; (4) гр. Б. до Байкушевата мура и гр. Б.; (5) на
07.06.2019 г. от гр. Б. до гр. В. Т.. Последните обстоятелства се установява от ел.
кореспонденция между страните (л. 16 от п. д.) и фактура 268/03.06.2019 г. (л. 7 от п. д.).
Безспорно е по делото, че превозът по първите (четири) маршрута бил извършен така, както
било уговорено.
Превозът по последният (петият) маршрут обаче не е бил извършен, тъй като на
06.06.2019 г. шофьорът на автобуса на ЕТ „Т. - 2000 - К. И.“ – К. – е получил нареждане от
ЕТ да се прибере в базата на търговеца. В автобуса са останали документите, свързани с
екскурзията, които са били държани от учителите, и някои лични вещи на учениците, които
по-късно им били върнати. Шофьорът на автобусът не е уведомил никого за внезапното си
заминаване. Причината за заминаването била, че организаторът на екскурзията, К. И.,
настоявал прибирането от гр. Б. до гр. В. Т. да стане през гр. Б., защото екскурзията
включвала и тази дестинация. Докато шофьорът на автобуса и ЕТ „Т. - 2000 - К. И.“ искали
това да стана през гр. С., понеже последният маршрут е бил по-безопасен, а автобусът не
бил в безупречно техническо състояние: едната мембрана на спирачния цилиндър на едно от
колелата му била спукана и по-късно заменена от К.. Тези факти ВТОС установи от разпита
на св. Р. П. М., на св. Е. М. П. и В. В. Р. в о. с. з. на 08.09.2020 г.
За да прибере учениците от гр. Б. до гр. В. Т. представителят на „Д. Т.“ ООД
прибягнал до услугите на друг превозва „Х. Т. 17“ ЕООД, гр. Д., на което дружество
заплатил цената от 1050 лв., видно от приложените по делото фактури и счетоводни
извлечения на ООД (л. 53-58 от п. д.).
Безспорно по дело е, че „Д. Т.“ ООД не е заплатили никакво възнаграждение на ЕТ
2
„Т. - 2000 - К. И.“ за така извършения превоз. ЕТ потърсило извънсъдебно плащане от ООД,
но без резултат. ЕТ „Т. - 2000 - К. И.“ е подало заявление по чл. 410 ГПК до ВТРС за сумата
от 2 400 лв., ведно със законна лихва от 26.06.2019 г. до 25.11.2019 г. и от датата на
заявлението до окончателното плащане. ООД е възразило, при което е било образувано
настоящето исково производство пред районния съд.
По правото:
По главния иск:
ВТОС намира, че ВТРС е бил сезиран с иск с правно основание чл. 372 ТЗ, с който
ЕТ „Т. - 2000 - К. И.“ като превозвач иска да бъде установено на основание чл. 422 ГПК, че
„Д. Т.“ ООД като изпращач му дължи сумата от 2 400 лв., представляваща възнаграждение
по договор за превоз, ведно със законна лихва на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД от 26.11.2019 г.
до окончателното изплащане. Ищецът иска да бъде установено и че ответното дружество
му дължи сумата от 102 лв. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, която сума представлява лихва за
забава от 26.06.2019 г. до 25.11.2019 г. За всички тези вземания е била издадена заповед за
изпълнение № 1503/28.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3547/2019 г. на ВТРС. Ищецът обосновава
иска си с устно сключения договор за превоз, неговото изпълнение, поканата на ответното
дружество да му плати и самото неплащане на дълга. Вземанията му за лихва той свързва с
изискуемостта и неплащането на дълга му. Ответното дружество възразява срещу иска, като
признава договор, но възразява, че същият не е бил изпълнен надлежно, тъй като
превозвачът е оставил пътниците, без да ги върне до гр. В. Т. от гр. Б. по своя вина.
За да е основателен първият иск по чл. 372 ТЗ, във вр. с чл. 422 ГПК, ЕТ – превозвач
трябва докаже, че между него и ООД – изпращач е бил сключен договор за превоз (чл. 367 и
сл. ТЗ) срещу определено възнаграждение, че превозвачът е извършил превоза съобразно
уговорения маршрут и осигурявайки необходимите удобства на пътниците за това, т. е. че е
изпълнил дълга си добросъвестно, съобразно дължимата грижа. Вторият иск по ч. 86, ал. 1
ЗЗД, във вр. с чл. 422 ГПК е обусловен от съществуването на претендираното парично
вземане за възнаграждението (навло), което да е станало изискуемо към 29.06.2019 г., но да
не е да било платено към 25.11.2019 г. Искането за законна лихва след тази дата (от
26.11.2019 г.) се присъжда при същите основания за съотв. период. Ответникът от своя
страна следва да докаже обстоятелствата, от които извежда доводите си за неточно
изпълнение на процесния договор от страна на превозвача, а именно, че превозвачът е
използвал непригодно превозно средство и че не е осигурил необходимите удобства на
пътниците по време на превоза.
ВТОС намира, че в случая е доказан договор за превоз на пътници от гр. В. Т. до гр.
Б. и обратно, сключен през м. юни 2019 г. между страните: ЕТ „Т. - 2000 - К. И.“ като
превозвач и „Д. Т.“ ООД като изпращач. Несъмнено установено по делото е, че превозвачът
е трябвало да извърши следните отделни маршрути: (1) на 03.06.2019 г. от гр. В. Т. до
Рилския манастир и гр. Б.; (2) на 04.06.2019 г. от гр. Б. до гр. М., Р.м., м. Р. и гр. Б.; (3) на
05.06.2019 г. от гр. Б. до с. Д. и гр. Б.; (4) гр. Б. до Байкушевата мура и гр. Б.; (5) на
07.06.2019 г. от гр. Б. до гр. В. Т.. Превозвачът е извършил първите (четири) маршрута, но
не и последният (петият) маршрут.
3
Причината за това неизпълнение е било поведението на шофьора К., който на
06.06.2019 г. около 23 ч. е тръгнал от гр. Б. по нареждане на ЕТ „Т. - 2000 - К. И.“. Това
поведение на длъжника – да абдикира от задължението да довърши възложения му превоз –
се дължи на негова вина. Вината му се изразява в това, че вместо да използва друг автобус,
който е изряден, за да продължи превоза, както би направил добрия търговец, той, на ЕТ „Т.
- 2000 - К. И.“, е напуснал гр. Б., без дори да се обади изпращача на ЕТ „Т. - 2000 - К. И.“.
Въпросното поведение на ЕТ се явява умишлено неизпълнение на задължението му да
довърши превоза, който му е бил възложен, така, както би направил това добрия търговец
(чл. 302 ТЗ).
Несъстоятелен е правния довод на ЕТ „Т. - 2000 - К. И.“, че не бил изпълнил дълга
си, поради това че управителят на „Д. Т.“ ООД искал да се приберат по маршрут, който не е
бил първоначално уговорен, а именно – от гр. Б. до гр. В. Т. през гр. Б., вместо през гр. С.. В
действителност причината ЕТ да не желае да мине през гр. Б. е, че автобусът, с който е
възнамерявал да извърши превоза ЕТ, е бил в състоянието, което не му е позволявало
безопасно преминаване през Р.. Превозвачът е настоявал да се приберат през гр. С. за гр. В.
Т., защото това трасе е по-безопасно. Вината за това, че ЕТ „Т. - 2000 - К. И.“ не е
изпълнило дълга си да довърши превоза, лежи именно върху длъжникът: той не разполагал
с подходящо превозно средство, за да изпълни дълга си (чл. 81, ал. 1 ЗЗД). Добрият търговец
на негово място би използвал друго превозно средство, а ако не разполага с такова – би
превъзложил превоза на друг превозвач.
С оглед на изложеното ВТОС намира, че неправилно ВТРС е уважил исковете на ЕТ
„Т. - 2000 - К. И.“ срещу „Д. Т.“ ООД по чл. 372 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, във вр. с чл. 422 ГПК,
поради което решението му трябва да бъде отменено като неправилно (чл. 271, ал. 1, изр. 1,
пр. 2 ГПК). Вместо него ВТОС счита, че така предявените искове следва да бъдат
отхвърлени като недоказани и неоснователни. Това е така, защото длъжникът ЕТ „Т. - 2000
- К. И.“ не е изпълнил дълга си своевременно, а кредиторът „Д. Т.“ ООД е нямал интерес от
по-късно изпълнение. (Пътниците са се прибрали в гр. В. Т. с друг транспорт.)
Следователно в полза на ЕТ не възникнало вземане за навло по чл. 372 ТЗ, тъй като
превозвачът не е изпълнил виновно дълга си да извърши докрай възложения му превоз.
Неоснователни прочее се явяват и претендираните искания за законна лихва по чл. 86, ал. 1
ЗЗД, тъй като в полза на ЕТ „Т. - 2000 - К. И.“ не е съществува вземане, което законната
лихва да обезщети.
По насрещния иск:
Предявеният насрещен иск по чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД пред ВТРС от „Д. Т.“
ООД срещу ЕТ „Т. - 2000 - К. И.“, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати
сумата от 1050 лв., представляваща обезщетение на претърпени вреди от виновно
неизпълнено задължение от договор за превоз от м. юни 2019 г. между страните, а именно –
сумата, която ООД е заплатило на друг превозвач, за да превози пътниците от гр. Б. до гр. В.
Т., ведно със законна лихва върху тази сума от датата на насрещния иск – 15.04.2020 г. За да
е основателен този иск, ищцовото дружество трябва докаже сключения договор за превоз и
претърпените вреди. Ответното дружество трябва да докаже, че изпълнило договорното си
задължение.
С оглед на така възприетата фактическа обстановка, описано по-горе, ВТОС намира,
че предявеният иск на ООД срещу ЕТ е бил незаконосъобразно отхвърлен от ВТРС, поради
което решението му трябва да бъде отменено и в тази му част като неправилно, а
4
предявеният насрещен иск уважен като доказан и основателен. Първо, договорът между
страните е безспорен. Второ, установи се, че превозвачът не е изпълнил дълга си виновно,
като не е превозил пътниците от гр. Б. до гр. В. Т.. Трето, за да се приберат пътниците в гр.
В. Т., „Д. Т.“ ООД е възложило превоза им на „Х. Т. 17“ ЕООД, гр. Д. срещу сумата от 1050
лв. Тези вреди са пряка и непосредствена последица от виновното неизпълнение на
задължението на ЕТ „Т. - 2000 - К. И.“ да довърши превоза на пътниците до последната му
дестинация. Следователно основателно се явява и искането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, тъй като в
полза на кредитора – ООД съществува вземане по чл. 79, ал. 1 ЗЗД в размер на 1050 лв.,
което не е изпълнено и е станало изискуемо с поканата на длъжника – ЕТ да го заплати (чл.
84, ал. 2 ЗЗД), а именно от подаването на насрещния иск в районния съд.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има „Д. Т.“ ООД срещу ЕТ „Т. - 2000 - К.
И.“ на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 1 ГПК, и то в двете инстанции, а именно – за адвокатско
възнаграждение по защита пред ВТРС – 500 лв., за държавна такса пред ВТОС – 75.04 лв., за
адвокатско възнаграждение по защита пред ВТОС – 500 лв., или всичко в общ размер от
1075.04 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 2 и чл. 78, ал.
1 и ал. 3 ГПК, Великотърновския окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 260282/23.11.2020 г. по гр. д. № 370/2020 г. на
Великотърновския районен съд като неправилно поради противоречие с материалния закон,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният установителен иск от ЕТ „Т. - 2000 - К. И.“, ЕИК:
*********, с. Б. С., общ. С., ул. „А. А.-М.“ № 3, срещу „Д. Т.“ ООД, ЕИК: **********, гр. В.
Т., ул. „А. Р.“ № 10, ет. III, с който се иска да бъде установено по отношение на ответното
дружество, както че същото дължи на ищеца сумата от 2 400 лв. – задължение по договор за
превоз, по повод на който е била издадена фактура № 268 от 03.06.2019 г., ведно със
законната лихва от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, 26.11.2019 г., до
окончателното изплащане, така и че ответното дружество дължи на ищеца сумата от 102
лв. – лихва за забава от 26.06.2019 г. до 25.11.2019 г., за които вземания е била издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 3547/2019 г. на Великотърновския районен съд, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЕТ „Т. - 2000 - К. И.“ да заплати на „Д. Т.“ ООД сумата от 1 050 (хиляда и
петдесет) лв. – представляваща обезщетение на претърпени вреди от виновно неизпълнено
задължение на ЕТ „Т. - 2000 - К. И.“ от договор за превоз, сключен от м. юни 2019 г. между
страните – сумата, която изпращача „Д. Т.“ ООД е заплатило на друг превозвач, за да
превози пътниците от гр. Б. до гр. В. Т., ведно със законна лихва върху тази сума от датата
на подаване на насрещния иск в съда – 15.04.2020 г.
ОСЪЖДА ЕТ „Т. - 2000 - К. И.“ да заплати на „Д. Т.“ ООД сумата от 1 075 (хиляда и
седемдесет) лв. и 4 ст., представляваща съдебно-деловодни разноски в двете инстанции.
5
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6