Р Е Ш Е Н И Е
№ 1524
Гр. П., 04.11.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – П., Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на трети октомври през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Божура Антонова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 06250/2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД срещу Г.Д.С. кумулативно обективно съединени установителни искове
с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 1 280,05 лв.,
представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит № ***г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение – 26.04.2018 г. до окончателното изплащане на вземането,
сумата от 344,30 лв.,
представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 20.03.2017 г. до
20.07.2018 г. и сумата от 140,58 лв., представляваща лихва за забава за периода
от 20.04.2017 г. до датата на подаване на заявлението – до 25.04.2018 г., за
които суми по ч. гр. дело № 02747/2018 г. по описа на
Районен съд – П., ГО,VI-ти състав е
издадена Заповед № 2069/27.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че между ответницата Г.С., в
качеството ѝ на заемател и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, в
качеството му на заемодател, е сключен договор за кредит № ***г., по силата на който ѝ е
отпуснат паричен заем в размер на сумата от 1 354,35 лв. в съответствие
със Закона за потребителския кредит, за закупуване на стоки, както и за
финансиране на застраховка по договора. Посочва се, че една част от сумата – в
размер от 1 202,80 лв. е преведена от заемодателя по сметката на търговеца
– доставчик на стоките, а останалата част – в размер на сумата от 151,55 лв. по
сметката на застрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕАД. Поддържа се, че
ответницата трябвало да върне заемната сума, заедно с договорна лихва в общ
размер от 365,55 лв., чрез 18 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер
от по 95,55 лв., с падеж на първата вноска на 20.02.2017 г. и с краен срок за
издължаване на 20.07.2018 г. Изяснява се, че поради допусната от ответницата
забава в плащанията по договора и на основание клаузата на чл. 5, последният е обявен за изцяло и
предсрочно изискуем, считано от 19.04.2017 г. Твърди се, че С. е извършвала
плащания по кредита в общ размер от 95,55 лв., с които са погасени договорна
лихва от 21,25 лв. и главница в размер от 74,30 лв. Същата продължава да дължи
главница в размер от 1 280,50 лв. и
договорна лихва в размер от 344,30 лв. за периода от 20.03.2017 г. до 20.07.2018
г. Поради допусната забава в плащанията на ответницата е начислена и лихва за
забава в размер на сумата от 140,58 лв., дължима за периода от 20.04.2017 г. –
датата, следваща предсрочната изискуемост до датата на подаване на заявлението
в съда. Посочва се, че процесните вземания са прехвърлени от заемодателя „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на ищцовото дружество по силата на Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. и Приложение № 1 към
него от 15.09.2017 г., за което ответницата е уведомена от цедента с писмо от
19.09.2017 г. Намира, че като действие по уведомяването следва да се счита и
връчването на уведомлението на ответника като приложение към исковата молба. С
тези доводи ищецът отправя искане за уважаване на исковите претенции. Намира за
дължима и претендира и законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.04.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен
отговор особеният представител на ответницата – адв. М.К. оспорва предявените
искове с твърдението, че ищецът не е материалноправно легитимиран носител на
вземанията, тъй като цесията не е породила действие спрямо С.. Прехвърлянето на
притезанията не е надлежно доведено до знанието на ответницата преди процеса,
нито в хода на същия, доколкото исковата молба с приложеното към нея
уведомление не е връчено лично на адресата. Връчването на особения представител
няма същите правни последици. Намира за неустановено по делото представеното
приложение № 1 от 15.09.2017 г. да е част от рамковия договор, както и такъв
реално да е сключен.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
От
събраните по делото писмени доказателства се установява, че между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, в качеството му на кредитор и ответницата Г.Д.С., в качеството
ѝ на кредитополучател, е сключен договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта № ***г., по силата на който на същата е предоставена под
формата на паричен заем сумата от 1 202,80 лв. за закупуване на стоки, продавани от трето за процеса лице – „Технокомерс“
ЕООД, конкретно: телевизор с марка „***“, модел „***“ на
стойност от 1 149 лв., копирна машина с марка „***“ на
стойност от 13,90 лв. и рутер с марка „***“, модел
„***“ на стойност от 39,90 лв., както и за сключване, чрез кредитора, на
застраховка с еднократна застрахователна премия в размер на сумата от 151,55
лв., срещу задължението на кредитополучателя да върне заемната сума заедно с
договорна лихва на 18 месечни вноски всяка в размер от по 95,55 лв., с ГПР от
39,05 % и ГЛП от 33,42 %. Уговорен е падеж на първата вноска на 20.02.2017 г. и падеж на последната на
20.07.2018 г.
Видно от съдържанието на договора страните са
уговорили, че сумата по кредита, предоставена за закупуването на посочените в
раздел II „Финансирани стоки и услуги“ се усвоява еднократно чрез изплащане на
съответния търговски партньор. В клаузата на т. 2 от договора е уговорено, че
кредитът се погасява чрез плащане по банкова сметка ***, посочена в договора,
посредством внасяне на съответните погасителни вноски, конкретизирани в полета:
„Месечна погасителна вноска“ и „Брой погасителни вноски“ и съставляващи
изплащане на главницата по кредита, заедно с надбавка, представляваща печалба
на кредитора.
В раздел „Удостоверявания“ на процесния
договор е вписано, че подписвайки същия заемателят удостоверява получаването на
стоката/услугата, описана в група: „Финансирани стоки и услуги“, както и, че
същата му е продадена и предадена в добро функционално състояние от търговския
партньор.
В
клаузата на чл. 3, Раздел „Условия по договора“ е предвидено, че при забава в
плащането на месечна вноска от деня, следващ падежа ѝ се начислява и
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода на забавата.
Установено е също, че при допуснато просрочие на две или повече месечни
погасителни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, без да е
необходимо изпращане на съобщение за настъпването на предсрочната изискуемост.
Материалите
по делото сочат, че на
03.02.2017 г. е сключен застрахователен договор, обективиран в Сертификат № ***по силата на който „Кардиф Животозастроховане“ – клон
България и „Кардиф Общо застраховане“ – клон България, като представители на
съответните застраховател,и се задължават срещу заплащането на застрахователна
премия да застраховат една от стоките, предмет на процесния договор за кредит,
а именно: телевизор „***“, модел „***“
на стойност от 1 149 лв. със застраховано лице ответницата Г.С., в качеството
ѝ на кредитополучател и ползващо се лице „БНП Бариба Пърсънъл Файненс“
ЕАД, което да получи обезщетението при настъпване на застрахователно събитие –
чл. 9 от договора.
По
делото е приета фактура № **********/03.02.2017 г., издадена от „Технокомерс“
ООД с получател ответницата Г.С., от която следва, че на 03.02.2017 г.
дружеството е продало на С. стоки на обща стойност от 1 202,80 лв. с вкл. ДДС.
С
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, в качеството си на продавач, е прехвърлило на настоящия ищец „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството му купувач, вземанията си
произтичащи от договори за кредит, сключени с физически лица, ведно с
привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности, включително и с
изтеклите лихви, които ще бъдат индивидуализирани всеки месец в нов списък –
Приложение № 1, което от датата на подписването си става неразделна част от
договора. Съгласно § 7, т. 8 от договора за цесия с подписването му продавачът
упълномощава купувача с правото да уведоми длъжниците за извършената продажба,
за което ще бъде издадено и нарочно пълномощно – приложение № 6 към договора.
В
заверен препис по делото е прието извлечение от Приложение № 1 от 15.09.2017 г.
към Рамковия договор от 27.07.2017 г., в което под № 6 е включено вземане по
договор № *** г. със задължено лице ответницата Г.Д.С., размер на
отпуснатата главница от 1 202,80 лв. без вкл. застраховка, остатък на
главницата към датата на цесията 1 280,05 лв., договорна лихва от 344,30 лв.,
лихва за просрочие към 15.09.2017 г. в размер от 52,48 лв. или общо дължима
сума от 1 676,83 лв.
С
пълномощно № ***г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ – клон България
упълномощава ищцовото дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД съгласно чл.
99, ал. 3 ЗЗД да уведоми всички длъжници за сключения Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. между упълномощителя и
упълномощеното лице.
С
уведомително писмо с изх. № ***, адресирано до ответницата Г.С., в качеството ѝ
на заемател по договора за стоков кредит от 03.02.2017 г., ищецът
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД я уведомява за настъпилото прехвърляне на
вземанията с покана за заплащане на задълженията в общ размер от 1 676,83
лв. в 5-дневен срок от получаването му. По делото не се установява това писмо
да е било надлежно връчено на адресата преди настоящото производство. Пратката
с уведомителното писмо се е върнала в цялост с отбелязване, че е останала
непотърсена от нея, видно от данните, съдържащите се в известието за доставяне,
съставено от „Български пощи“ АД.
От
изслушаното и прието по делото заключение по съдебносчетоводната експертиза се
установява, че частта от сумата, предмет на процесния
договор № ***от 03.02.2017
г., представляваща покупната цена на съответните стоки в общ размер от
1 202,80 лв. е наредена на търговеца „Технокомерс“ ООД на 03.02.2017 г. Изяснява се, че ответницата
е извършила едно плащане по договора – на 24.02.2017 г. в общ размер от 95,55
лв., отнесено от кредитора за погасяване на главницата и лихвата по първата
погасителна вноска с падеж на 20.02.2017 г., а именно 74,30 лв. за главница и
21,25 лв. за договорна лихва. Посочва се, че общо неплатените суми по договора за стоков кредит са в размер на 1 624,35 лв., от която
1 280,05 лв. – главница и 344,30 лв. – договорна (възнаградителна) лихва
за периода от 20.03.2017 г. до 20.07.2018 г. Експертизата достига до извод, че
размерът на обезщетението за забава върху неплатената част от главницата и за
периода от 20.04.2017 г. до 25.04.2018 г. – датата на подаване на заявлението
/уточнена от вещото при изслушването му в съдебното заседание/ възлиза на
сумата от 130,49 лв. Съдът кредитира заключението, преценявайки го по реда на
чл. 202 ГПК, съобразявайки, че в същото е даден обоснован отговор на всички
поставени задачи, изготвено е въз основа на материалите по делото и проверка
/на относимите документи/ при ищцовото дружество.
При така
приетата за установена фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
По
допустимостта:
Предявени
са установителни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК
за
установяване със силата на присъдено нещо съществуването на парични вземания на
ищеца срещу ответницата, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
Съдът,
като съобрази, че препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5, вр. ал. 1 ГПК, а установителните искове са предявени в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на
чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсеното
установяване.
По
същество:
Възникването
в полза на ищцовото дружество на процесните вземания е обусловено от установяване,
при условията на пълно и главно доказване: 1). наличието на твърдяното облигационно отношение между
ответницата и дружеството-заемодател, възникнало при спазване особените
изисквания на ЗПК, предаването на заемната сума на заемополучателя /чрез превод
към доставчика на закупените стоки и застрахователя по сключената застраховка/,
уговорения падеж на погасителните вноски, наличието на основание за предсрочна
изискуемост на заема и момента на настъпването ѝ; 2). наличието на
валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с
договорна лихва; 3). да установи вземанията си и по размер; 4). да установи, че е станал титуляр на сочените вземания на твърдяното
основание – договор за цесия, сключен с дружество, придобило вземанията, включването на процесните вземания в
неговия предмет и уведомяването на длъжника за настъпилата промяна в
кредиторите.
Съдът намира за безспорно установено по делото
възникването на облигационно правоотношение между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД, в качеството му на кредитор и ответницата Г.С., в качеството ѝ на
кредитополучател, чийто правопораждащ юридически факт е процесният договор за
потребителски кредит № ***г. Доколкото
се касае за реален договор, то неговото действие е обусловено, както от постигането
на съгласие между страните, така и от реалното предаване на сумата, предмет на договора. Фактът на плащане на сумата от 1 202,80 лв. на доставчика
на стоката – „Технокомерс“ ООД следва от заключението на вещото лице по ССЕ, а
преводът на останалата част от заемната сума в размер от 151,55 лв. в полза на
дружеството – застраховател е останало неоспорено от ответната страна, поради
което съдът намира плащането за осъществено.
Предвид
изложеното, съдът приема, че дружеството – заемодател е изпълнило изцяло задълженията
си по договора с плащането на цената на стоката и с осъщественото
посредничество при сключване на застраховката, обективирана в Сертификат на Сертификат
№ ***от
03.02.2017г.
Последната
съдът намира за непротиворечаща на клаузите на ЗПК, доколкото уговорката
ѝ е израз на волята и на двете страни по правоотношението и при
съобразяване на конкретния ѝ размер с характера и размера на обезпеченото
вземане.
С това, за
насрещната договаряща страна – заемополучателя Г.С. е възникнало задължението
да върне цялата заемна сума, заедно с уговорената договорна /възнаградителна
лихва/ чрез 18 месечни вноски в размери и срокове, определени от страните и
удостоверени в погасителния план, обективиран в договора за кредит.
По делото се
установи и, че парични вземания по процесния договор за стоков кредит, от които
1 280,05 лв. главница и 344,30 лв. договорна лихва, са прехвърлени от
заемодателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД в полза на ищцовото дружество „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД по силата на Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. който извод следва и от отразеното в
заключението на съдебносчетоводната експертиза експертиза, а и не се оспорва от
ответницата.
С договора
за цесия се осъществява промяна в субективната страна на едно съществуващо
облигационно правоотношение, чрез прехвърляне на конкретно притезателно
субективно право от досегашния му носител на трето, чуждо на тази връзка лице.
Този договор е каузален, неформален и консенсуален и има за предмет вземане,
което следва да съществува към момента на сключване на договора, да е
прехвърлимо и да е индивидуализирано, както всяко субективно право – чрез своя
носител, насрещно задължено лице, правопораждащ юридически факт и съдържание.
Със сключване на договора, т. е. с постигане на съгласие между страните
вземането преминава от цедента (стария кредитор) върху цесионера (приобретателя
на вземането). Именно в този момент във вътрешните отношения между тях цедентът
престава да бъде кредитор, тъй като със самото прехвърляне договорът се счита
за изпълнен.
В конкретния
случай по делото се доказа, както сключването на този договор, така и
включването в предметния му обхват на процесните вземания, чийто носител е
заемодателят по договора за потребителски кредит, което е основание за извод,
че тези притезания реално са прехвърлени на ищеца и цесията е породила действие
в отношенията между цедент и цесионер.
По делото се
установи, че до ответницата С. е изготвено писмено уведомление, с което
дружеството – цесионер, като упълномощен представител на цедента, я уведомява
за извършената цесия. Съобщението с препис от уведомлението е изпратено до
адреса на ответницата, посочен в процесния договор за заем, без данни за
реалното му получаване от адресата, а с единствено отбелязване, че пратката е
непотърсена от адресата.
Въпреки
това, съдът намира, че същата следва да се счита за уведомена за настъпилата
промяна в кредитора на вземанията по процесния договор с получаване на
уведомлението заедно с препис от процесната искова молба, представляващо
новонастъпил факт, чието правно значение следва да бъде съобразено в настоящия
процес – арг. чл. 235, ал. 3 ГПК. Предвид това и доколкото законът не поставя
специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомяването, то получаването на същото като приложение към исковата молба в рамките
на съдебното производство по предявен иск за изпълнение на цедираното вземане
следва да се приема за надлежно връчване (в този смисъл Решение № 78 от
09.07.2014 г. по търг. дело № 2352/2013 г., II т. о. на ВКС и Решение № 3 от
16.04.2014 г. по търг. дело № 1711/2013 г., I т. о. на ВКС)
Този извод
не се променя от обстоятелството, че С. се представлява в процеса от особен
представител, доколкото след като е известен за
цесията, чрез връчване на исковата молба на особения представител, длъжникът не
може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание
липсата на уведомяване / Решение № 198/18.01.2019 г. по т.
дело № 193/2018 г., I т.о. на ВКС Решение № 40/ 13.05.2010 г.
по търг. дело № 566/2009 г. на ВКС/. С разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК процесуалният закон е предвидил
надежден механизъм, компенсиращ личното участие на ответника в процеса, именно
посредством института на особения представител. Същият може да извършва широк
кръг от процесуални действия, извън тези, за които е необходимо изрично
пълномощно съобразно чл. 34, ал. 3 ГПК и следователно е надлежен адресат на
всички твърдения, наведени от ищеца с исковата молба, включително такива за
извършена цесия.
Изложеното
води до извод, че с прехвърлянето на вземанията по договора за паричен заем и
уведомяването за това на заемателя Г.С. цесията е породила действие за нея и
ищецът се явява носител на вземанията по процесния договор за кредит.
При
установяване на конкретните по вид и размер вземания, дължими от ответницата,
съдът съобрази следното:
В исковата
молба ищецът излага твърдения за автоматично настъпила – на 19.04.2017 г. предсрочна
изискуемост на процесния кредит поради допусната от ответницата забава в
плащанията на повече от две погасителни вноски. Установи се, че в клаузата на чл.
3, Раздел „Условия по договора“ е предвидено, че при допуснато просрочие на две
или повече месечни погасителни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му
размер, без да е необходимо изпращане на съобщение за настъпването на
предсрочната изискуемост.
От изводите
на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза се изясни, че ответницата С., в
качеството си на кредитополучател, е внесла само първата погасителна вноска с
падеж на 20.02.2017 г., след което е преустановила плащането. Следователно, е
налице договорената форма на неизпълнение, обуславяща правото на кредитора да
обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем.
Съдът, при
анализ на събраните по делото доказателства, намира, че това право не е било
надлежно упражнено от кредитора – заемодател преди образуване на настоящото
производство. Ищцовото дружество се позовава на настъпила предсрочна
изискуемост на кредита на основание чл. 60, ал. 2 ЗКИ
поради неплащане в срок на конкретни падежирали месечни вноски. В този случай,
за да се приеме, че вземането е изискуемо и подлежи на изпълнение, следва да
бъде установено упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,
ако към този момент са настъпили и обективните факти, обуславящи настъпването
ѝ – соченото неизпълнение.
В
конкретната хипотеза няма данни, нито твърдения дружеството – заемодател или
впоследствие ищецът да са уведомили ответницата, че поради допусната забава в
плащането на повече от две погасителни вноски по договора за стоков кредит кредиторът
отнема преимуществото на срока и обявява целият кредит за предсрочно изискуем.
Същевременно
съдът съобрази, че изискуемостта на всички погасителни вноски /последната с
падеж на 20.07.2018 г./ е настъпила към момента на приключване на съдебното
дирене пред настоящата инстанция, който факт следва да бъде съобразен от съда
на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, въпреки че не са налице последиците на
надлежно обявена предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за
кредит. Длъжникът – ответник по иска, дължи изпълнение за тази част от дълга,
по отношение на която е настъпил падежът, договорен от страните, тъй като дори
когато в производството не бъде доказано, че претендираното вземане е изцяло
изискуемо поради предявената предсрочна изискуемост, то не може изцяло да се
отрече съществуването на вземането и да бъде отхвърлен изцяло искът при
безспорно установено неизпълнение на това вземане по отношение на вече
падежираните вноски – в този смисъл са и задължителните за съда разяснения,
дадени в мотивите на т. 1 и 2 от ТР от 02.04.2019 г. по тълк. дело № 8/2017 г.
на ОСГТК на ВКС.
Следователно,
с настъпване на изискуемостта и на последната осемнадесета погасителна вноска –
на 20.07.2018 г. за ответницата Г.С. се е породило задължението да върне на
заемодателя сумата от 1 208,05 лв. – главница от вноска № 2 до вноска № 18
и сумата от 344,30 лв. договорна
/възнаградителна/ лихва за периода от 20.03.2017 г. до 20.07.2018 г., чийто
носител е станал ищецът по силата на рамковия договор 27.07.2017 г. и Приложение
№ 1 от 15.09.2017 г. към него.
Ответната
страна не твърди и не доказва плащане на сумите, поради което предявените
искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
С оглед
доказаното съществуване на главен дълг и изпадането на ответницата в забава, в
полза на ищеца се следва и обезщетение за забава в размер на законната лихва до
датата на подаване на заявлението в съда. Съгласно експертизата размера на последната
за процесния период възлиза на сумата от 130,49 лв. За тази част искът по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен, а за разликата над
него до пълния предявен размер от 140,58 лв. или за сумата от 10,09 лв. –
отхвърлен като неоснователен.
По отговорността
за разноски:
При
този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от исковете, имат и
двете страни, в частност за тези, направени в хода на производството по ч. гр.
дело № 2747/ 2018 г. по
описа на Районен съд – П. – арг. т. 12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. На основание чл. 78, ал. 1 ГПКв полза на
ищеца, съразмерно с уважената част от исковете, следва да бъде присъдена сумата
от 84,81 лв. – разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
производството по ч. гр. дело № 2747/2018 г. и сумата от 462,64 лв. – разноски
за държавна такса, депозит за вещото лице и юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство. Съдът определи юрисконсултското възнаграждение на ищеца
в двете съдебни производства в минималния му размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 26
от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското
възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение
в исковото производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалния представител на ищеца, както и конкретната фактическа и правна
сложност на делото. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции, поначало има и ответницата.
Доколкото последната не е направила искане в тази насока, а и по делото не са
ангажирани доказателства за реалното им извършване /същата се представлява в
процеса от особен представител/, то и такива не следва да ѝ бъдат
присъждани.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис-сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4 срещу Г.Д.С., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес:***, кв. „***обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Г.Д.С. дължи
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, сумата от 1 280,05 лв., представляваща
непогасена главница по договор потребителски кредит № ***г.,
сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 26.04.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 344,30 лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за
периода от 20.03.2017 г. до 20.07.2018 г. и сумата от 130,49 лв., представляваща лихва за забава за периода от 20.04.2017
г. до датата на подаване на заявлението – до 25.04.2018 г., за които суми по ч.
гр. дело № 02747/2018 г. по описа на Районен съд – П., ГО,VI-ти състав е издадена Заповед № 2069/27.04.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 130,49 лв. до пълния предявен
размер от 140,58 лв. или за сумата от 10,09
лв., представляваща лихва за забава за периода от 20.04.2017 г. до датата
на подаване на заявлението – до 25.04.2018 г.
ОСЪЖДА Г.Д.С., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес:***,
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт“,
ет. 2, офис 4 сумата от 84,81 лв.,
представляваща сторени разноски по ч. гр. дело №
02747/2018 г. по описа на Районен съд – П., ГО,VI-ти състав, както и сумата от 462,64 лв., представляваща сторени разноски
в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При влизане в сила на решението, ч. гр. дело № 02747/2018 г. по описа на
Районен съд – П. да се върне на съответния състав, като към него се приложи
заверен препис от настоящото решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: