№ 124
гр. Бургас, 27.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Т. Канакиева
Членове:Петя Ив. Петрова Дакова
Мая П. Величкова
като разгледа докладваното от Галина Т. Канакиева Въззивно частно
наказателно дело № 20222000600126 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.249, ал.3, вр.чл.248, ал.1, т.6 НПК.
Постъпила е въззивна частна жалба от служебния защитник на
подсъдимия Н. АНГ. Д. - адв.Г.П. от АК - Бургас, против протоколно
определение от 08.06.2022 год. постановено по НОХД № 405/2022г. по описа
на Бургаския окръжен съд, с което на осн. чл.248, ал.5 и ал.6 от НПК е
потвърдена взетата спрямо подс.Д. мярка за неотклонение Задържане под
стража.
В частната жалба се навеждат доводи за липса на мотиви,
незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното определение на БОС.
Навежда довод за липсата на кумулативно дадените предпоставки -
недоказаност на обвинението, липса на обосновано подозрение, че подс.Д. е
автор на деянието, липса на реална опасност същият да се укрие или да
извърши престъпление, поради наличие на постоянен адрес и съдействие за
установяване на обективната истина. На последно място се твърди пекомерна
продължителност на мярката Задържане под стража – почти 7 месеца.
Претендира се отмяна на определението на съда и определяне на по- лека
МНО за подс. Д..
Представителят на Бургаска апелативна прокуратура дава писмено
становище, че жалбата на подсъдимия и неговия защитник е процесуално
допустима, тъй като е подадена в законния седемдневен срок, но разгледана
по същество е неоснователна. Излага съображения, че доколкото в съдебната
1
фаза задържането не е ограничено с конкретни срокове, разумният характер
се преценява от гледна точка на спецификите на конкретното производство,
обстоятелства по делото, неговия предмет, сложност, страни, поведението на
жалбоподателя и националните органи. Намира, че решаващият съд се е
съобразил с извършеното от подсъдимия деяние, при условията на опасен
рецидив, че същото е извършено в дома на подсъдимия, където се претендира
да се осъществява по- леката МНО Домашен арест. Счита, че са налице
всички изискуеми от закона предпоставки подс. Д. да е с МНО Задържане под
стража, тъй като обвинението е за тежко умишлено престъпление по смисъла
на чл.93, т.7 от НК. Твърди, че към настоящия момент не е налице промяна в
обстоятелствата, което да дава основание за изменение на МНО в по- лека.
Счита, че реалната опасност от укриване и извършване на престъпление не е
отпаднала предвид тежестта на обвинението, високата степен на обществена
опасност на деянието и дееца, интезивността на засегнатите обществени
отношения, механизма на извършване на деянието, както и съдебното минало
на подсъдимия. Намира, че с оглед конкретните особености на казуса не е
налице неразумна и неоправдана продължителност на задържането, което да е
ограничило неговите права. Сочи, че съдебното минало на подсъдимия и
данните за друго висящо наказателно производство спрямо него обосновават
извод, че целите на наказателното производство не могат да бъдат постигнати
с определянето на по- лека МНО, каквато се претендира от защитата. Моли
съда да потвърди атакуваното определение на БОС.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с посочените в
жалбата доводи, становището на представителя на апелативна прокуратура и
материалите по приложеното НОХД, намира въззивната частна жалба за
неоснователна.
Бургаският окръжен съд е изследвал внимателно приложените по
делото доказателства в подкрепа на искането за изменение на МНО, изложил
е в достатачъна степен аргументи в подкрепа на своите изводи и е постановил
обосновано и законосъобразно определение.
Безспорно е установено по делото, че срещу подс.Д. е внесен
обвинителен акт с обвинение в извършване на престъпление по чл.354а, ал.2,
изр.2, т.4, вр.ал.1, изр.1, предл.4 и 5, вр. чл.29, ал.1, б.“б“, вр. чл.26, ал.1 и по
чл. 354а, ал.1, изр. 2, вр. изр. 1, предл.4 от НК за деяния извършени на
2
14.05.2021г. в дома на подсъдимия в с. Ново Паничарево, обл. Бургас,
осъщаствени в условията на опасен рецидив и продължавано престъпление. В
настоящото производство данните по делото не опровергават първоначалния
извод на съда взел МНО Задържане под стража, че са налице всички
изискуеми от закона предпоставки подс. Д. да е с МНО Задържане под
стража, тъй като обвинението е за тежко умишлено престъпление по смисъла
на чл.93, т.7 от НК. Правилна е преценката, че към настоящия момент не е
налице промяна в обстоятелствата обосноваващи вземането на най - тежката
МНО. Обосновано решаващият съд е посочил, че подсъдимият е осъществил
деянието, при условията на опасен рецидив, в дома си, където се претендира
изпълнението на по- леката МНО Домашен арест.
Обосновано и законосъобразно съдът е посочил, че реалната опасност
от укриване и извършване на престъпление не е отпаднала предвид тежестта
на обвинението, високата степен на обществена опасност на деянието и
дееца, интезивността на засегнатите обществени отношения, механизма на
извършване на деянието, както и съдебното минало на подсъдимия,
очертаващи висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.
Доколкото в съдебната фаза задържането не е ограничено с конкретни
срокове, разумният характер се преценява от гледна точка на конкретните
обстоятелства по делото, неговия предмет, сложност, процесуалното
поведение на жалбоподателя. Правилен е извода, че с оглед конкретните
особености на казуса не е налице неразумна и неоправдана продължителност
на задържането, което да е ограничило процесуалните права на подсъдимия.
Съдебното минало на подсъдимия и данните за друго висящо
наказателно производство спрямо него обосновават извода, че целите на
наказателното производство не могат да бъдат постигнати с определянето на
по- лека МНО, каквато се претендира от защитата.
Правилна е преценката на решаващия съд, че искането за определяне
на по- лека МНО, каквато е Домашен арест е неоснователно, тъй като се
претендира същата да се изпълнява по адресната регистрация на подсъдимия,
където са извършени и инкриминираните деяния. Последното обстоятелство
дава основание да се приеме, че въпреки наличието на адресна регистрация,
реалната опасност от извършване на престъпление е налице, тъй като именно
там, в дома си подсъдимият е извършил деянията предмет на обвинението и
3
то в условията на опасен рецидив.
Неоснователни са доводите и за прекомерност на задържането.
Безспорно е, че в съдебната фаза задържането не е ограничено с конкретни
срокове, поради което разумният му характер се преценява от сложността на
конкретното наказателно производство, предмета на доказване, поведението
на жалбоподателя. В този смисъл задържането на подсъдимия не е в
неразумен срок по смисъла на чл. 6 от ЕКПЧОС, с оглед вида и характера на
обвинението, провеждането на делото по общия съдопроизводствен ред,
обема на събрания доказателствен материал и подлежащите на събиране и
проверка доказателства.
Отчитайки спецификата на наказателното производство, тежестта на
обвинението, необходимостта от разглеждане на делото в разумен срок, чрез
гарантиране личното и редовно явяване на подсъдимия в съдебно заседание
не може да се приеме, че е налице накърняване на основните човешки права
на подсъдимия, визирани в ЕКПЧОС. В този смисъл правилна е преценката,
че целите на наказателното производство няма да бъдат постигнати с
определянето на по- лека МНО спрямо подсъдимия, още повече, че не е
налице промяна в обстоятелствата, която да дава основание за изменение на
МНО от Задържане под стража в по- лека.
С оглед изложеното, като съобрази липсата на новонастъпили
обстоятелства и промени в съществуващите обстоятелства, които да налагат
преоценка и евентуално изменение на мярката за неотклонение задържане
под стража, взета спрямо подсъдимия Д. в по- лека, настоящата инстанция
споделя доводите на решаващия съд, че молбата на защитника на подсъдимия
е неоснователна.
Изложеното обосновава правилния извод, че единствено мярката за
неотклонение Задържане под стража в настоящия момент може адекватно и
пълноценно да постигне всички цели на мерките за неотклонение, посочени в
чл. 57 от НПК.
По гореизложените съображения апелативният съд напълно споделя
аргументите на окръжния съд в подкрепа на изводите, че не е налице промяна
на обстоятелствата налагаща изменение на мярката за неотклонение в по-
лека, каквото е искането на защитата на подсъдимия.
Определението на окръжния съд е обосновано и законосъобразно,
4
поради което следва да бъде потвърдено.
По гореизложените съображения и на основание чл.341, ал.2, вр.
чл.249, ал.3, вр. чл.248, ал.1, т.6 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно Определение №512 от 08.06.2022
год. постановено по НОХД № 405/2022 г. по описа на Бургаския окръжен съд,
с което на осн. чл.248, ал.5 и ал.6 от НПК е потвърдена мярката за
неотклонение Задържане под стража спрямо подсъдимия Н. АНГ. Д..
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5