МОТИВИ към РЕШЕНИЕ N 1555/13.09.2018г., постановено по
АНД №
5122/2018г. по описа на ПРС, VІ н. с.
Производството е по
реда на чл.375 от НПК.
Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение
срещу Г.И.Ф. – роден на ***г***, ***, български гражданин, със средно
образование, работещ, женен, неосъждан, с ЕГН: ********** за това, че на 11.01.2017г. в гр.Пловдив, на ул. “Нестор
Абаджиев“ № 61 при управление на моторно превозно средство – автобус марка
„Сетра“ с рег. № ***е нарушил правилата
за движение – чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП - /ал.1/: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват“; /ал.2/: „Водачите
на пътните превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението“.
Чл.116 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците.“
Чл.37 ал.2 от ЗДвП: „Водачът на нерелсово пътно превозно средство, завиващо наляво или
надясно или за навлизане в крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж,
паркинг, бензиностанция и други подобни е длъжен да пропусне пътните превозни
средства и пешеходците, движещи се по пътя, който той напуска“.
и по непредпазливост е причинил три средни телесни
повреди на Н.Н.М., ЕГН: **********, изразяващи се в трайно затрудняване
движенията на снагата, причинено от счупването на множество ребра, трайно
затрудняване движението на долните крайници,
причинено от счупване на таза и трайно затрудняване движението на горния
десен крайник, причинено от счупването на дясната лъчева кост – престъпление по
чл.343 ал.1 б.“б“, пр.2-ро вр. с чл.342
ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура – Пловдив поддържа така повдигнатото обвинение, като предлага
обвиняемият да бъде признат за виновен. Счита, че фактическата обстановка,
изложена в постановлението му се подкрепя изцяло от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства. Тъй като обв. Ф. е неосъждан
/реабилитиран/ и от деянието не са причинени имуществени вреди, прокурорът
предлага на Съда да го освободи от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание. С оглед на
доказателствата по делото предлага на обвиняемия да бъде определено административно наказание
глоба в размер на 1500 лева предвид причиняването на три средни телесни повреди.
Наред с това счита, че обв. Ф. не следва бъде лишен от право да управлява МПС,
тъй като същият е по професия „шофьор” и това би затруднило по-нататъшната му
дейност. Не взема отношение относно направените по делото разноски.
Обвиняемият Г.И.Ф. не се
явява в съдебно заседание. Защитникът на последния - адв. Д. счита, че
обвинението е доказано по категоричен и безспорен начин, като от името на своя
подзащитен заявява, че същият признава вината си. Моли съда да наложи на
обвиняемия административно наказание - ГЛОБА в минимален размер, като пледира
да не се налага наказание „Лишаване от право да управлява МПС”, тъй като
обвиняемият е шофьор по професия и това би довело до невъзможност да си заплати
наложената му глоба.
Съдът, въз основа на
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира и приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Г.И.Ф. – роден на ***г***, ***, български гражданин,
със средно образование, работещ, женен, неосъждан, с ЕГН: **********.
Обв. Г.И.Ф. работил като шофьор на автобус, като
управлявал автобус марка „Сетра”, модел „Кек Борен” с рег.№ ***, с който имал
задължението да превозва работници от домовете им в селата Тополово, Мулдава, и
Горно Воден************” № 61.
На 11.01.2017г. обв. Ф. управлявал посочения автобус,
като потеглил сутринта около 06:30 часа от с. Тополово, взел работници от
посочените села и около 08:00 часа пристигнал пред портала на предприятието.
Там обв. Ф. спрял рейса, за да слязат работниците, като след това имал
намерението да го придвижи през порталната врата и да го паркира вътре в двора
на предприятието.
Св. Н.Н.М. работила във фирма „Сантинели 2007” ЕООД
гр. Пловдив. Тя живеела в с. Моминско, обл. Пловдив и също сутрин, заедно с други работници се придвижвала до работното
си място със служебен автобус на фирмата.
На 11.01.2017г. автобусът, с който пътувала св. М.
/различен от този, управляван от обв. Ф./, пристигнал пред портала на завода на
фирма „Сантинели 2007” ЕООД малко след 08:00 часа. Шофьорът спрял, за да слязат
всички работници, като освен св. М. в този автобус пътували св. Д.Г.Г., св. А.
Г. К., св. П.З.П.и др. – всички работещи във фирма „Сантинели 2007” ЕООД. След
като слезли от автобуса св. М., св. К. и св. Г. се приближили до поставена пред
входа на завода, извън оградата кафе-машина, за да си вземат кафе. Най-напред с
топлата напитка се сдобила св. М., която след това, с кафето в ръка, тръгнала
да влиза в двора на предприятието, покрай оградата на портала за моторни
превозни средства, като се движела плътно до оградата.
В същото време обв. Ф. потеглил с автобус марка
„Сетра”, с рег.№ ***, с намерението да извърши маневра „ляв завой” от ул.
„Нестор Абаджиев”, в посока от север на изток, към входа за автомобили на
предприятието. Той управлявал автобуса в посока на движение св. М., зад нея,
като тя се движела плътно до оградата на предприятието и достигайки до портала
завила наляво, за да влезе вътре.
Обв. Ф. видял движещата се покрай оградата пешеходка,
но въпреки това не преустановил извършваната от него маневра „завой наляво”, за
да й даде възможност да влезе необезпокоявано на територията на предприятието,
още повече, че движението било затруднено поради наличието на непочистено от
сняг пътно платно. Така с няколко маневри той успял да извърши завоя, но при
това затиснал със задната лява част на автобуса преминаващата тъкмо по това
време през порталната врата, покрай оградата св. М., като я завъртял няколко
пъти причинявайки й силна болка и няколко травматични увреждания. Притисната от
автобуса св. М. се развикала високо, като при това била чута от св. Г., който тъкмо
си бил взел кафето. Св. Г. и другите намиращи се наблизо работници, вътре в
двора на предприятието, извикали на шофьора да спре, още в началото на
затискането, но обв. Ф. не ги чул и продължил да управлява автобуса, докато не
видял отпред да му махат с ръка и тогава разбрал, че нещо се е случило, като
спрял автобуса. След това обв. Ф. излязъл от него и се приближил до
пострадалата, на която вече св. Д. Г., св. П. Петров и св. А. К. оказвали първа
помощ. Обв. Ф. преместил автобуса няколко метра напред в двора на завода, след
което останал на място, за да изчака полицейските органи, уведомени вече чрез
тел. 112.
Своевременно на местопроизшествието пристигнала спешна
помощ, която отвела св. М. в лечебно заведение, за да й бъде оказана
необходимата медицинска помощ. Пристигналите на мястото полицейски служители
св. К. И. Ц. изпробвали обв. Ф. за употреба на алкохол, като пробата му била
отрицателна. На място бил съставен Констативен протокол за ПТП.
От заключението на комплексната съдебномедицинска
експертиза е видно, че при пътно транспортното произшествие на Н. М. М. е било
причинено: счупване на II-V ребра вдясно,
счупване на III-VI ребра в ляво, счупване на дясната лъчева кост, счупване на горното и
долно рамо на срамната кост вляво, счуване на кръстцовата кост, кръвна колекция
на дясното око, контузия на главата, гръдния кош и корема.
Счупването на II-V
ребра вдясно и счупването на III-VI ребра в ляво са
довели до трайно затрудняване на снагата, счупването на горното и долно рамо на
срамната кост вляво и счупването на кръстцовата кост /всички обективиращи
счупване на таза/ са довели до трайно затрудняване движението на долните
крайници, счупването на дясната лъчева кост е довело до трайно затрудняване на
движението на горния десен крайник – средни телесни повреди по смисъла на
Наказателния кодекс, а кръвната колекция на дясното око, контузията на главата,
гръдния кош и корема са причинили на пострадалата болка и страдание без
разстройство на здравето.
Според заключението на назначените и извършени по
делото автотехническа експертиза и КМАТЕ ударът е настъпил на платното за
движение в конфликтна точка на първоначален контакт, която приблизително се
намира по дължина на около 3,5 метра западно от ориентира, приет в протокол за
оглед на местопроизшествието от 11.01.2017г. и по дължина – на около 0,5 метра
северно от същия ориентир. Скоростта на движение на автобуса в момента на удара
е била не по-висока от 5,51 км/ч. Според вещите лица водачът на автобуса е имал
техническата възможност да възприеме пешеходката при спрял автобус, да изчака
преминаването й или да изчака пешеходката да се отдалечи на безопасна
дистанция, а при движение на автобуса водачът е имал техническата възможност да
го установи на място преди пешеходката да достигне мястото на удара и по този
начин да предотврати пътнотранспортното произшествие.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица по изготвените
и приети съдебномедицинска и автотехническа експертизи като компетентни,
изготвени с нужните познания и опит в съответните области и неоспорени от
страните по делото.
Изложената фактическа обстановка се установява по
несъмнен и категоричен начин от показанията на свидетелите Н.Н.М., Д.Г.Г., А. Г.а К., Г.И.Ф., К. И. Ц., П. З. П.,
С. Г. С., Н.Д.К., дадени в хода на досъдебното производство.
Описаната по – горе фактическа обстановка се
потвърждава и от приложените по делото писмени доказателства, надлежно
приобщени към доказателствения материал по делото.
Настоящият съдебен състав намира, че съвкупният
доказателствен материал е еднопосочен и неопроверган, поради което в конкретния
случай не се налага самостоятелното обсъждане на доказателствата по делото,
доколкото липсва спор както по фактите, изложени в обстоятелствената част на
постановлението на РП за освобождаване от наказателна отговорност, които
включват всички съставомерни признаци на инкриминираното деяние, така и по
правната страна на деянието.
Съдът кредитира самопризнанието на обвиняемия, заявено
от него чрез защитника му в съдебно заседание, като правдиво, логично,
съответстващо на събраните други гласни доказателства – показанията на
горепосочените свидетели, които от своя страна се явяват обективни и
последователни относно изразените с тях факти, непротиворечиви и кореспондиращи
помежду си, непредубедени, като са подкрепени от останалите доказателства,
събрани и приложени по делото.
При така установената по несъмнен и категоричен начин
фактическа обстановка по делото, Съдът прави извода, че Г.И.Ф. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343 ал.1 б.“б“, пр.2-ро вр. с чл.342 ал.1 от НК за това, че на 11.01.2017г. в гр.Пловдив, на ул.
“Нестор Абаджиев“ № 61 при управление на моторно превозно средство –
автобус марка „Сетра“ с рег. № ***е нарушил правилата за движение – чл.20,
ал.1 и ал.2 от ЗДвП - /ал.1/: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват“; /ал.2/: „Водачите на пътните
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението“.
Чл.116 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците.“
Чл.37 ал.2 от ЗДвП: „Водачът на нерелсово пътно превозно
средство, завиващо наляво или надясно или за навлизане в крайпътна територия,
като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни е длъжен
да пропусне пътните превозни средства и пешеходците, движещи се по пътя, който
той напуска“ и по непредпазливост е причинил три средни телесни повреди на Н.Н.М.,
ЕГН: **********, изразяващи се в трайно затрудняване движенията на снагата,
причинено от счупването на множество ребра, трайно затрудняване движението на
долните крайници, причинено от счупване
на таза и трайно затрудняване движението на горния десен крайник, причинено от
счупването на дясната лъчева кост.
От обективна страна се събраха достатъчно
доказателства, от които се установява, че именно обв. Ф. е осъществил изпълнителното
деяние на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. По категоричен
начин бе установено, че на 11.01.2017г. в гр.Пловдив, на ул. “Нестор Абаджиев“
№ 61 при управление на моторно превозно средство – автобус марка „Сетра“ с рег. № ***обвиняемият е причинил пътнотранспортно
произшествие. От заключението на авто-техническата експертиза се установява, че
причина за настъпването на ПТП е неизправното управление на автобуса от страна
на водача – обв. Г.Ф.. Същият е нарушил цитираните в обвинението норми на ЗДвП,
поради което е настъпило ПТП, при което на пострадалата св. М. са били
причинени три средни телесни повреди.
От субективна страна
деянието е извършено при условията на непредпазливост, под формата на
небрежност. Обвиняемият е могъл и е бил длъжен да управлява МПС съгласно
изискванията на ЗДвП. Въпреки това, последният не се е съобразил с това и е
предприел маневра „завой наляво“ с автобус марка „Сетра“ с рег. № ***на място, по начин и в момент, когато това
не е било безопасно, тъй като се е доближил опасно близко до оградата на портала
на фирма „Сантинели 2007” ЕООД където в този момент се е движела пострадалата,
въпреки че участъкът е бил заледен и заснежен, при което автобусът е поднесъл и
затиснал със задната лява част преминаващата през порталната врата св. М., като
я е завъртял няколко пъти, причинявайки й силна болка и травматични увреждания.
За извършеното от обвиняемия Г.Ф. непредпазливо престъпление
се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или пробация. Видно от
приложената по делото справка за съдимост обвиняемият Ф. е реабилитиран и
следва да се счита за неосъждан, а от деянието не са настъпили съставомерни
имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване. Предвид това са налице
материалноправните предпоставки за приложението на чл.78А ал.1 от НК, като
Съдът счита, че обв. Г.Ф. следва да бъде освободен от наказателна отговорност,
като му се наложи административно наказание глоба. При индивидуализация размера
на така посоченото наказание Съдът отчита всички обстоятелства по делото –
чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, трудовата и семейна ангажираност,
здравословните проблеми, които следва да бъдат отчетени като смекчаващи
отговорността обстоятелства. Отегчаващи такива не бяха констатирани. С оглед на
така изложеното Съдът счита, че най - справедливо е да му се определи и наложи
наказание ГЛОБА, ориентирана под средния предвиден в закона размер, а именно –
1500 /хиляда и петстотин/ лева. По този начин целите на наказанието, визирани в
чл. 36 от НК ще се изпълнят. Обвиняемият ще има възможност да преосмисли
поведението си и да се поправи, предвид факта, че с наложеното наказание ще
бъде ограничен да разполага с финансови средства.
С оглед разпоредбата на чл.78а, ал.4 от НК съдът
счита, че не е необходимо на обвиняемия да бъде наложено и предвиденото в
чл.343г от НК наказание “Лишаване от право да управлява МПС”. Действително от
извършеното престъпление е налице тежък вредоносен резултат. По делото обаче
безспорно се установи, че инкриминираното деяние е инцидентно в живота на
обвиняемия, а последният във връзка с трудовите си задължения управлява МПС.
Като взе предвид посоченото и това, че деецът не е с висока обществена
опасност, съдът прецени, че не е необходимо налагане в съвкупност на две
наказания /глоба и лишаване от право да управлява МПС/, за да бъдат постигнати
целите на специалната и генералната превенции.
Обвиняемият Г.И.Ф. следва да бъде осъден на осн. чл.
189 ал.3 от НПК да заплати сумата от 670,00 /шестстотин и седемдесет/ лв. по
сметка на ОД на МВР - Пловдив, представляваща направените по делото разноски.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.Г.