Р Е Ш Е Н И Е
№ 75
гр. Перник, 10.05.2022
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р ОД А
Административен
съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на
двадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при
съдебния секретар Наталия Симеонова и с участието на прокурор Бисер Ковачки от
Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Кирил Чакъров
КАНД № 57 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на Министерство на културата, адрес: бул. „Александър
Стамболийски“ № 17
срещу Решение № 84 от 25.01.2022г.,
постановено по АНД № 20211720201327/2021г. по описа на Районен съд - Перник. С
обжалваното решение е отменено наказателно постановление (НП) №
24-06-32/26.07.2021г. , издадено от Гл. директор на Гл. дирекция „Инспекторат
за опазване на културното наследство“ , с което на С.И.В. ЕГН ********** ***, са
наложени:
На основание чл. 229, ал. 2, във
вр. с чл. 228б, чл. 28, ал. 5 и ал. 6 и чл. 192, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от Закона
за културното наследство (ЗКН) е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 3000 лева за извършено административно нарушение по чл. 192, ал. 1,
т. 2 от ЗКН.
На основание чл. 228в от ЗКН е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева за извършено
административно нарушение по чл. 193, т. 3 във вр. с чл. 192, ал. 1 от ЗКН.
Касаторът излага съображения за незаконосъобразност и
необоснованост на постановеното съдебно
решение. Счита същото за постановено в нарушение
на материалния и процесуалния закон, иска от касационния съд да отмени същото и
да постанови съдебен акт, с който да потвърди НП № 24-06-32/26.07.2021г. ,
издадено от Гл. директор на Гл. дирекция „Инспекторат за опазване на културното
наследство“. Касационната жалба е
връчена на ответника – С.И.В.. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил
отговор.
В съдебно
заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от ст. юрисконсулт Ш.. Поддържа
жалбата и иска същата да се уважи. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение по Наредба за заплащане на правната
помощ, в размер по преценка на съда.
В съдебно
заседание ответникът по касационната жалба, редовно призован, се представлява
от адв. А. – АК гр.
Перник. Оспорва
касационната жалба. Счита,
че обжалваното решение на Районен съд – Перник
е превилно и обосновано, постановено в съответствие с процесуалните правила. Иска съда да
остави в сила решението на първата съдебна инстанция. Претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, т. 3, във вр. с чл. 36 от Закона за
адвокатурата.
В съдебно
заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за
неоснователност на касационната жалба. Предлага на касационния съд да остави в
сила решението на Районен съд – Перник като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Перник, като
прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания,
прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:
Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от
надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваният
съдебен акт, районният съд е приел за установено от фактическа страна следното: На 13.04.2021г. П.Х.Г., в качесвтото си на гл.
инспектор в ГД „„Инспекторат
за опазване на културното наследство“, в присъствието на свидетелите В.Д.И. и Р.В.Р.,
е съставила на С.И.В. *** акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № 10/13.04.2021г. В обстоятелствената част на АУАН е отбелязано, че при
извършена служебна проверка на 25.03.2021г. на Регионален исторически музей –
Перник (РИМ – Перник) е установено, че С.И.В. не е изпълнил предписание по
разпореждане за прилагане на принудителна административна мярка (РП на ПАМ) с
изх. рег. № 24-06-32/20.11.2020г. на Министерство на културата, а именно: „ Да
предприеме действия за организиране и провеждане на конкурс за избор на
директор на РИМ – Перник, съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 6 от ЗКН, в срок
до 28.02.2021г. В АУАН е отбелязано още, че лицето при осъществяване на
горепосочената проверка не е представил информация за изпълнение на РП на ПАМ с
изх. рег. № 24-06-32/20.11.2020г. на Министерство на културата, получена на
23.11.2020г., като по този начин е възпрепятствал контролната дейност на
инспекторите издали цитираното разпореждане. Отбелязано е още, че с
бездействието си С.И.В. е осъществил фактическия състав на административни
нарушения по чл. 228б и чл. 193, т. 3 от ЗКН. АУАН е подписан от
актосъставителя и свидетелите по него и е предявен и връчен на упълномощено
лице на дата 26.04.2021г. На същата дата пълномощникът е положил подписа си под
акта, не са дадени обяснения и възражения по същия. В законоустановения срок по
чл. 44 ал. 1 от ЗАНН пред административнонаказващия орган не е постъпило
възражение по акта. Въз основа на АУАН, главният директор на гл. дирекция
„Инспекторат за опазване на културното наследство“ , е издал НП №
24-06-32/26.07.2021г., с което на С.И.В. са наложени:
На основание чл. 229, ал. 2, във
вр. с чл. 228б, чл. 28, ал. 5 и ал. 6 и чл. 192, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от Закона
за културното наследство (ЗКН) е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 3000 лева за извършено административно нарушение по чл. 192, ал. 1,
т. 2 от ЗКН.
На основание чл. 228в от ЗКН е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева за извършено
административно нарушение по чл. 193, т. 3 във вр. с чл. 192, ал. 1 от ЗКН.
На база на така установената
фактическа обстановка и след събиране,
преценка и анализ на доказателствата по делото, районният съд е извел
правни изводи с мотиви за неправилност и незаконосъобразност на процесното НП.
Приел е , че предприемането на действия за организиране и провеждане на конкурс
за избор на директор на РИМ – Перник не попада в обхвата на контролната дейност
по чл. 15, ал. 2 от ЗКН, като в тази връзка е счел, че В. не може да съществува
и задължение за предоставяне на документи и доказателства в насока провеждането
на въпросната процедура.
При извършената
касационна проверка по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК – въз основа
на доводите в жалбата, и по реда на чл. 218, ал. 2, от АПК, не се установи наличие на основанията
за отмяна на съдебния акт по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, в каквато
посока се прецениха доводите в касационната жалба.
Съдът намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съобразно
чл. 220 от АПК настоящият състав споделя изцяло възприетата от районния съд фактическа
обстановка, като намира същата за кореспондираща с приобщените по делото
доказателства, а последните за достатъчни, достоверни и относими към предмета
на доказване. Първоинстанционният
съд е постановил обжалваното съдебно решение след пълен, точен и обективен
анализ на събраните доказателства, като е изпълнил задължението си, преди да
разгледа делото по същество, да прецени спазени ли са процесуалните правила в
хода на административното производство. При
субсидиарното действие на НПК, районният съд е изпълнил служебното си
задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно,
всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на
доказване по конкретното дело. Не е допуснал нарушения на съдопроизводствените
правила при събиране, проверка и анализ на доказателствата по делото. Районният
съд е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил и
въз основа на последните е направил правни изводи, които настоящият касационен
състав споделя и счита, че не следва да повтаря.
Мотивиран така,
настоящият касационен състав намира атакуваното в настоящото производство
решение на Районен съд Перник за законосъобразно, правилно и обосновано.
По доводите в
касационната жалба:
Неоснователни са наведените в касационната жалба възражения относно
приложното поле на разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от ЗКН и в частност
правомощията на Инспектората за опазване на културното наследство по
осъществяването на контрол за законосъобразност във връзка с провеждането на
процедура за избор на директор
на РИМ – Перник, съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 6 от ЗКН. Безспорно е, че
всеки директор на музей, осъществява ръководна роля при изпълнението на
функциите на съответния музей за опазване и съхранение на културните ценности в
същия, но констатираното
нарушение на чл. 28 ал. 6 от ЗКН не попада в обхвата на контрола на дейностите
по чл. 15, ал. 2, т. 1-7 от ЗКН.
Съгласно разпоредбата на чл. 192, ал. 1, т. 2 от
ЗКН, при упражняване на контролната дейност от инспектората по чл. 15, ал. 2 от
закона, инспекторите прилагат ПАМ за предотвратяване и преустановяване на
нарушенията по този закон, както и за отстраняване на вредните последици от
тях. От това следва, че инспекторатът на министерството има правомощие да
издава ПАМ само при упражняване на контролната си дейност по чл. 15, ал. 2 от
ЗКН, която е строго дефинирана в т. 1-7. Контролната дейност по чл. 15, ал. 3,
която осъществява Инспектората за опазване на
културното наследство, във връзка с изпълнението на изискванията на ЗКН,
в частност задължението на С.И.В. да предприеме действия за организиране и
провеждане на конкурс за избор на директор на РИМ – Перник, съгласно
разпоредбата на чл. 28, ал. 6 от ЗКН, не предвижда прилагането на ПАМ. Разпоредбите,
уреждащи прилагането на ПАМ имат санкционен характер и не могат да се тълкуват
и прилагат разширително. Законът не предвижда налагане на ПАМ, при констатирано
нарушение при упражняване на дейността на контролните органи по чл. 15, ал. 3
от ЗКН, но същите могат да отправят предупреждение или да предприемат други
действия по закон за предотвратяване на нарушението на закона. В конкретния
случай, за контролните органи не е съществувала
законова възможност за прилагане на ПАМ, за констатирано нарушение на
закона, съответно за С.И.В.
не е възникнало задължение за предприемане на действия по изпълнение на
принудителната мярка, още повече задължение за предоставяне на документи и
доказателства във връзка с подготовката на разпореденото с нея изпълнение.
С
оглед изложеното, касационните основания се явяват неоснователни, тьй като след
преценка на събраните по делото доказателства, се установява по безспорен
начин, че отговорността на касатора е неправилно и незаконосъобразно ангажирана.
В тази връзка решението на Районен съд – Перник да отмени процесното наказателно постановление е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в
сила.
С оглед изхода на делото претенцията за присъждане на съдебни
разноски в полза на касатора се явява неоснователна. В тази връзка на основание чл. 63д от ЗАНН във
вр. с чл. 143 от АПК, касторът - в лицето на Министерство на културата, следва да бъде
осъден да заплати на адв. А.А. съдебни разноски в размер на 510 лева. Размерът на присъдените разноски е съобразен с
разпоредбите на чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗА и чл. 18, ал. 2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, във
връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд –
Перник
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 84 от 25.01.2022г.,
постановено по АНД № 20211720201327/2021г. по описа на Районен съд - Перник.
ОСЪЖДА Министерство на културата да
заплати на адвокат А.А. – АК Перник, адрес: гр. Перник, ****, сума в размер на
510 /петстотин и десет/лева, адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: