Р Е Ш Е Н И Е
гр. Каварна
09.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Каварненският районен съд в
публично заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при участието на секретаря Елена Шопова и в
присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдията Гр.д.
№ 40 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, с ЕИК
********* и адрес: гр. София, бул. „Витоша” № 89 Б, против С.Д.С., с ЕГН **********
с адрес: ***, обективно съединени искове с правно основание чл. 274, ал. 2 от
Кодекса за застраховането (отм.), вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът излага, че на 09.09.2013 г. в
с. ***, на ул. „***” пред дом № 33,
ответникът, като водач на л.а. "*** ZX”,
рег. № ТХ *** ВХ, е причинил пътно-транспортно произшествие, при което било
увредено имущество на трето за спора лице. Тъй като гражданската отговорност на
ответника била застрахована при ищцовото дружество с полица валидна към момента
на събитието, на увреденото лице било изплатено обезщетение за причинените
вреди. Тъй като при настъпване на ПТП ответникът управлявал лекия автомобил без
свидетелство за правоуправление /след като е бил лишен от право да управлява
МПС/, ищецът претендира, че има регресно вземане срещу него за изплатеното
обезщетение. При така изложените факти ищецът моли ответникът да бъде осъден да
му заплати сума в размер на 2592,72 лв., представляваща изплатено обезщетение
по застраховка "Гражданска отговорност" за виновно причинени имуществени
вреди, ликвидационни разноски в размер на 15 лв., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на завеждане на исковата молба /28.01.2019 г./ до
окончателното й изплащане, 1283,65 лв. мораторна лихва за периода от 22.03.2014
г. – датата на изтичане на срока за доброволно плащане по получена от ответника
*** регресна покана до 28.01.2019 г. – датата на депозиране на исковата молба,
както и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен
отговор от ответника С.Д.С., чрез назначения му от съда процесуален представител
– адв. М.К., с който се оспорват предявените искове, като
неоснователни. Противопоставя се възражение за изтекла погасителна давност за
предявяване на регресния иск по чл. 274 КЗ. Моли се за отхвърляне на ищцовата
претенция.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
От приетия като доказателство по делото Протокол за
ПТП № 1493238 от 10.09.2013 г., се установява, че на 09.09.2013 г. в 18.45 ч. в
с. ***, общ. Каварна, по ул. „***”, пред дом № 33, водачът на л.а. "*** ZX" с рег. № ТХ
*** ВХ, спира на платното поради препятствие пред него, след което извършва
маневра движение назад, без да се е убедил, че платното за движение е свободно,
при което реализира ПТП в л.а."***Ц
220” с рег. № ТХ *** ХК, при което на посочения автомобил са нанесени щети -деформиран
преден капак, предна броня, маска, декоративна решетка, ляв халоген, рег.табела
с държател. В протокола изрично е отбелязано, че водача на л.а *** – С.Д.С. е
лишен от право да управлява МПС и напуска мястото на ПТП, поради което е
установен на 10.09.2013 г. По правната си природа този протокол е официален
свидетелстващ документ, но на основание чл. 179, ал. 1 ГПК същият има
обвързваща доказателствена сила само за фактите, осъществени от или в
присъствието на съответното длъжностно лице /например за констатираното и
възпроизведено в документа положение на участвалите в произшествието моторни
превозни средства след настъпването му, за извършените от съставителя действия
по вземане на проби за алкохол, за извършената от него проверка на документи и
пр./. Следователно за самия механизъм на пътно-транспортното произшествие,
описан в протокола, същият принципно не се ползва с обвързваща доказателствена
сила, тъй като произшествието не е било реализирано в присъствие на съставителя
на акта /по смисъла на чл. 125 ЗДвП посещението на службите за контрол на МВР
на местопроизшествието винаги е последващо/. Въпреки горното обаче, доколкото в
конкретния случай протоколът е подписан от ответника, настоящият съдебен състав
приема, че същият обективира негово извънсъдебно признание досежно
обстоятелствата и причините за настъпване на произшествието, с оглед на което и
доколкото фактите, с които ответникът се е съгласил, подписвайки протокола, са
неизгодни за него, като направеното извънсъдебно признание не противоречи на
установени по делото данни, поради което съдът приема за установено, че
пътно-транспортното произшествие е настъпило по посочената в протокола причина,
а именно – извършване на маневра, без съобразяване с пътната обстановка от
неправоспособен водач.
Механизмът на настъпване на ПТП и причинените вреди,
както и обстоятелството, че ответникът Д. е напуснал местопроизшествието и не е
дочакал идването на контролните органи бе установен по достатъчно ясен и
категоричен начин от свидетелските показания на втория участник в инцидента – К.П.К..
По делото е представена полица за застраховка
"Гражданска отговорност", от която се установява, че отговорността на
водач на л.а. "*** ZX" с рег. № ТХ *** ВХ, собственост на С.Д.С., д. П.
Н. и И. Ц. П., е застрахована по договор с ищеца, валиден към момента на ПТП.
От представените документи е видно, че ЗК "Дженерали
застраховане" АД, като страна по застрахователен договор "Каско
Фамилия", сключен със собственика на л.а. "***Ц 220” с рег. № ТХ ***
ХК, е изплатило обезщетение на увреденото лице в размер на 2526,72 лв. на 07.10.2013
г.
Представено е писмо изх. № 4429/12.12.2013 г. от ЗК
"Дженерали застраховане" АД до "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД
с претенция за възстановяване на заплатеното обезщетение в предвидения в КЗ
срок, като няма данни кога това писмо е връчено.
Установява се от представените писмо изх. №
92-636/28.01.2014 г., приложение № 1 към същото и извлечение от кредитен превод
реф. BSRCR8779989, че "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД е
превело на ЗК "Дженерали застраховане" АД на 29.01.2014 г. сумата от
2592,72 лв. по щета 212293/10.09.2013 г. Последното не се оспорва от ответника.
От заключението на вещото лице Е.К.И., по извършената
съдебно автотехническа експертиза, която съдът възприема като компетентно
изготвена и неоспорена от страните, се установява, че причинените увреждания на
лек л.а. "***Ц 220” с рег. № ТХ *** ХК, при настъпилото на 09.09.2013 г.
ПТП, отговарят да са получени по начина и механизма описан в Протокола за ПТП.
Стойността за отстраняване на причинените увреждания по л.а. "***Ц 220” с рег. № ТХ *** ХК
възлиза на 2577,35 лв. Размерът на ликвидационните разноски по преписката
възлиза на 15,00 лв., а за две преписки е в размер на 30.00 лв.
Съгласно неоспореното и прието по делото заключение на
вещото лице Г.Н. по допуснатата ССЕ, общият размер на мораторната лихва върху
претендираната главница от 2607,72 лв., за периода 22.03.2014 г. до 26.01.2019
г. е 1 283,92 лв.
При така установените факти от значение за спора,
настоящият съдебен състав приема от правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 274, ал. 2 КЗ /отм./:
Безспорно се установява по делото, че между ищеца и
собственика на л.а. "*** ZX" с рег. № ТХ *** ВХ е налице договор за
застраховка "Гражданска отговорност". Съгласно разпоредбата на чл.
223, ал. 1 от КЗ, с договора за застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Законодателят е предвидил възможност в
определени случаи застрахователят да може да търси от застрахования това, което
е платил на увреденото лице /чл. 274 КЗ/. Пораждането на това регресно право е
обусловено от наличието на следните предпоставки: 1/ лицето, чиято гражданска
отговорност е застрахована, да е причинило вреди /имуществени и/или
неимуществени/; 2/ да са налице основания за ангажиране на гражданската му
отговорност /поведението му да е осъществило признаците на деликт – да е
виновно, противоправно и да е в причинна връзка с настъпилите вреди/; 3/
застрахователят по застраховка "гражданска отговорност" да е заплатил
обезщетение на увредения; 4/ да е налице някоя от хипотезите, изброени в
цитираната по-горе разпоредба – застрахованият да е причинил вредите след
употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по
закон норма или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог или е
отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол,
наркотично вещество или негов аналог; не е спрял и не е взел мерки за
отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в
моторното превозно средство, която застрашава безопасността на движението, и
пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това или съгласно
ал. 2 на чл. 274 КЗ лицето да е управлявало моторното превозно средство без
свидетелство за управление.
Настоящият съдебен състав приема, че събраните по
делото доказателства са в състояние да обусловят извод за наличието на
горепосочените предпоставки. По делото се установи, че на 09.09.2013 г.
ответникът е причинил вреди при управлението на МПС, което е имало сключена застраховка
"Гражданска отговорност" с ищцовото дружество към датата на
настъпване на произшествието. Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 1 от КЗ
/отм./ обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването
на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското
законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила
вредата. Съгласно ал. 2 на посочената разпоредба застраховани лица са
собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен
застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва моторното превозно
средство на законно основание. Доколкото в случая застрахованият автомобил и
застрахователната полица са били в държане на ответника, който се явява един от
тримата съсобственици на автомобила съдът приема, че последният е бил
упълномощен чрез конклудентни действия от страна на другите съсобственици да
управлява автомобила, а оттук – че гражданската му отговорност е била обхваната
от застрахователната закрила по сключения с "ДЗИ-Общо застраховане"
ЕАД договор.
Установи се също, че в срока на действие на
застрахователния договор ответникът е причинил вреди на трето за спора лице,
като поведението му разкрива признаците на деликта по смисъла на чл. 45, ал. 1
от ЗЗД – налице е противоправно деяние, изразяващо се в управление на пътно
превозно средство и извършване на маневра при несъобразяване с пътната
обстановка и правилата за движение, и без свидетелство за правоуправление, като
е налице несъмнена причинна връзка между това противоправно и виновно поведение
и понесения от третото лице неблагоприятен имуществен резултат.
Доколкото вредите са причинение от ответника и той е
бил без свидетелство за правоуправление, за ищцовото дружество, изплатило
обезщетение по регресен иск, е възникнало регресно право да търси от ответника
това, което е платил за причинените от него вреди. Доколкото размера на
заплатеното не се оспорва, като не се оспорва и, че е покрило вредите от
деянието на ответника, то следва да се приеме, че С.Д.С. дължи претендираната
сума в размер на 2 607,72 лв. Върху посочената сума в полза на ищеца
следва да се присъди законната лихва от датата на подаване на исковата молба /28.01.2019
г./ до окончателното й изплащане.
По възражение за погасяване възможността за
принудително събиране на сумите, съдът намира следното: съгласно чл. 110 ЗЗД
вземанията се погасяват с изтичане на петгодишна давност, която следва да се
приложи за вземанията на застрахователя по регресна претенция. Давността при
вземанията на застрахователно дружество започва да тече от момента, в който
същото встъпи в правата на увредено лице спрямо причинителя на вредата, а това
се случва с изплащане на застрахователно обезщетение. Видно от доказателствата
по делото "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД е заплатило на ЗК "Дженерали
застраховане" АД дължимата сума за обезщетение на 29.01.2014 г., от която
дата започва да тече и срока на погасителната давност. До подаване на исковата
молба давността не е изтекла.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължение от
непозволено увреждане, каквото е задължението на ответника, длъжникът се смята
в забава и без покана. От своя страна разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД
предвижда, че длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня
на забавата. В случая лихвата за забава, която ответникът следва да заплати на
ищеца, започва да тече от датата на която е изтекъл предоставеният с писмо
покана, връчено на 07.03.2014 г. петнадесет дневен срок за доброволно
възстановяване на изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение – 22.03.2014
г. Доколкото от страна на ищеца се претендира лихва за периода от 22.03.2014 г.
до 28.01.2019 г. върху сумата от 2592,72 лв. и 15 лв. ликвидационни разноски,
такава следва да се присъди именно за посочения период, като предявения иск
следва да се уважи изцяло.
По отношение на претенцията за лихва се прилага кратка
тригодишна погасителна давност съгласно чл. 111, б. „в” от ЗЗД, но по този иск
от страна на ответника не е направено възражение за изтекла погасителна давност,
поради което и за съда не съществува възможност за прилагането й служебно.
При този изход на спора и предвид заявената от ищеца
претенция за разноски, ответникът следва да бъде осъден да му заплати такива на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на сумата от 155,70 лв. заплатена държавна
такса, 260,00 лв. депозит за назначаване на особен представител, 325,73 лв.
депозит за вещи лица и 603,00 лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.Д.С., с ЕГН ********** и адрес: ***, да
заплати на "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, с ЕИК ********* и адрес: гр. София,
бул. „Витоша” № 89 Б, на основание чл. 274, ал. 2 от Кодекса за застраховането
/отм./ сумата 2607,72 лв. (две хиляди шестстотин и седем лева и седемдесет и
две стотинки), представляваща изплатено обезщетение по застраховка
"Гражданска отговорност" за виновно причинени имуществени вреди,
включваща и ликвидационни разноски в размер на 15 лв., настъпили в следствие на
пътно-транспортно произшествие от 09.09.2013 г., настъпило по вина на
ответника, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 28.01.2019
г. до окончателното й изплащане, както и по иск с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД сумата от 1283,65 лв. (хиляда
двеста осемдесет и три лева и шестдесет и пет стотинки) мораторна лихва върху
сумата от 2607,72 лв. за периода от 22.03.2014 г. до 28.01.2019 г., както и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – разноски по делото в общ размер 1344,43 лв.
(хиляда триста четиридесет и четири лева и четиридесет и три стотинки).
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред
Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ……………….