Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 25.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, XXV
състав, в публично заседание проведено на шести ноември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретаря Елица
Трифонова след като разгледа докладваното гр.дело № 2354 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 422 ГПК от “Водоснабдяване и канализация” ООД срещу
Р.П.П. за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца заплащането на
следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение №***/18.09.2018г. по ч.гр.д. №***/2018г. по
описа на ВРС, ***. : сумите от: 360.02лв. главница дължима за периода
от 05.02.2015г. до 05.09.2018г. заедно със законната лихва от датата на
сезиране на съда – 14.09.2018г. до окончателното й изплащане, 53.88лв. лихва за забава за времето от 13.04.2015г. до
11.09.2018г.
В исковата молба се излага, че ответницата е потребител на ВиК услуги за
имот, находящ се в гр.Варна, ул.“***“ бл.11, вх.А, ап.17 като предоставяните услуги се отчитали по
партида с абонатен номер ***. Твърди се, че за периода месец 03.2015г.
до месец 03.2018г. начислената стойност
е от реален отчет, а за периода месец 06.2018г. до месец 09.2018г. е служебно
начислено количество поради изтекла метрологична годност на водомера съгласно
ОУ и Наредба №4.
В срока по чл.131 ГПК назначеният особен представител на ответницата
е депозирал отговор на исковата, в който е изразено становище за
неоснователност на иска. Излага се, че липсват доказателства ответницата да е потребител на ВиК услуги. В
описаните фактури по номера в справката за недобора като абонат било посочено
лицето П. Л.П.. Сочи, че липсват данни ищеца да е доставил претендираните ВиК услуги
на ответницата. Не били ангажирани доказателства, че начисленото количество
вода е доставено и потребено от ответницата.
Твърди се, че не е спазен реда на
чл.23,ал.2, 3 и 4 от ОУ, от които да се установят начина и датите на отчитане
на водомера в присъствието на абоната чрез представяне на писмени документи,
съдържащи неговия подпис, нито бил представен протокол по чл.24,ал.4 от
ОУ. Счита, че ищцовото дружество не е
отчитало и фактурирало редовно количествата вода и реално такава не била
доставена. Не били представени ежемесечните фактури за процесния период,
лисвали уведомления, съобщения до ответницата за забавяне или неплащане на
претендираните суми, съгласно ОУ.
Прави възражение за изтекла погасителна давност за всички начислени суми до 13.09.2015г. на основание чл.111, б.“в“ ЗЗД.
Отправя се искане за отхвърляне на иска.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Представени са Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор и
Решение на ДКЕВР за одобряването им, както и Решение на ДКЕВР, с което е утвърдено
изменението на цените на „ВиК“ООД – гр.Варна.
Съгласно удостовереното от
представената по делото разпечатка от СВ-Варна за вписванията, отбелязванията и
заличаваният по персонална партида №***за лицето Р.П.П. същата е придобила чрез
дарение от 07.08.1997г. Апартамент №17, находящ се на ул.***“ бл.11, вх.А, ет.6
Представена
е справка от недобора на абонатен №*** за периода от 13.05.2015г. до 07.09.2018г.
Представен
е карнетен лист за отчитане на водомер №211720 за периода месец март 2015г.
–месец ноември 2018г., като видно от същия в графата подпис на абоната фигурира
подпис само за месец февруари и март 2017г.
Съгласно
представените справки на л.70 от делото същите са издадени във връзка с
необходимостта от подмяна на водомер за абонатен №*** на 11.12.2012г. и на
11.12.2018г.
Съгласно
заключението по изготвената по делото ССчЕ общият размер на месечните
задължения по партида с абонатен №*** за ВиК услуги за периода 05.02.2015г. до
05.09.2018г. е в размер на 360.02 лева и общият размер на лихвата за забава за
периода от падежа на всяка фактура до 11.09.2018г. е 53.88 лева. За
абонат по партидата е вписана Р.П.П., на чието име са издавани фактурите.
Съдът с оглед
гореустановената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи :
По предявения положителен установителен иск за
установяване съществуване на вземането си ищецът следва при условията на главно
и пълно доказване да установи наличието на следните предпоставки : наличието на
валидно договорно правоотношение между него и ответника, изпълнението на
договорните задължения от негова страна – доставката на претендираното за
заплащане количество вода, както и
размера на исковата си претенция.
Ищецът
претендира заплащането на процесната сума с твърдението, че същата представлява
стойност на потребени от ответника и
доставяни от ищеца ВиК услуги, като за периода месец 03.2015г. до месец 03.2018г. начислената стойност е от реален
отчет, а за периода месец 06.2018г. до месец 09.2018г. е служебно начислено
количество поради изтекла метрологична годност на водомера съгласно ОУ и
Наредба №4.
Особеният
предствител на ответника оспорва послендия
да е в облигационни правоотношения с ищеца по доставяне на ВиК услуги.
Съобразно
чл.2,ал.1 от ОУ потребител е всяко физическо или юридическо лице собственик или
ползвател на имот, за който се предоставят ВиК услуги. По делото безспорно се
установявяа, че ответницата е придобила собствеността върху имота през 1997г.,
за който е открида партида и по отношение на който се предоставят ВиК услуги,
предвид на което съдът намира,че ответницата е
била обвързана валидно от
договор за предоставяне на ВиК услуги с ищеца за процесния период.
Услугата
по доставка на ВиК услуги се подчинява на общите правила на договора за
продажба на
движима вещ. Дължи се
само
стойността на доставена и потребена вода. Установи се, че начислените суми за заплащане са за реално
потребено количество вода, стойността на което се дължи от потребителя. От представените по делото карнетни листи се установява,че за периода
месец март 2015г. до март 2017г. водомерът в имота е бил отчитан съобразно
изискванията и по реда на чл.20 и чл.24,ал.4 от ОУ ежемесечно, като част от отчитанията
са били извършени в присъствието на абоната/същият е положил подпис в
съответната графа/, което не се оспорва от последния. Предвид, че последното
отчитане, което е осъществено в присъствието на абоната е от 06.03.2017г. с
вписани показания „2089”, отразяващи общото потребление за периода от
09.03.2015г. до 06.03.2017г. съдът
намира, че извършените преди това вписвания в карнетните листи са достоверни и
последователни в отчитането и съдържат признание на абоната за получаване на услугата и консумиране на вода в посоченото от
дружеството количество. Количеството потребена вода, установено посредством
отчитане показанията на водомера отговаря на фактурираното такова и заявеното
за заплащане от “ВиК”ООД.
Ответникът
е отправил възражение за погасяване на част от претенцията по давност, Заплащането
на стойността на доставените ВиК услуги съставлява „периодично плащане” по смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД (в
този смисъл Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. № 3/2011г. на ОСГК на ВКС) и същото се погасява с тригодишна давност. Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. №***/2018г. описа на ВРС, ***. и е издадена
заповед за изпълнение е подадено на 14.09.2018 год., т.е. след изтичане на три
години от падежа на задълженията по фактури №**********/13.03.2015г. за отчетен
период 05.02.2015г. – 09.03.2015г. на стойност
11.94 лева; **********/14.04.2015г. на стойност 11.94 лева; **********/
13.05.2015г. на стойност 11.94 лева; **********/05.06.2015г. на стойност 11.94
лева; **********/08.07.2015г. на
стойност 11.94 лева и **********/ 07.08.2015г.
на стойност 11.94 лева, поради и което исковата претенция за главница в размер
на 71.64 лева за периода 05.02.2015г. до 06.08.2015г. следва да се отхвърли
като погасена по давност.
За периода
от 06.04.2017г. до 06.06.2018г. при отчитанията на водомера липсва подпис за
абоната. В тази връзка не е спазено изискването на чл.23,
ал.4 от ОУ както по отношение на присъствието на абоната или на негов
представител, така и отчетът не е подписан от свидетел при отсъствието на
абоната или негов представител. Не са налице данни, а и твърдения на ищеца
отчитането да е извършвано при служебно начислено количество вода за този
период по реда на чл.49 ОУ. Издаваните от ищеца фактури като частни документи, изходящи от страната и
удостоверяващи изгоден за нея факт не съставляват годно доказателствено
средство за факта на извършена доставка на услугата посочена в тях. Документът,
удостоверяващ по безспорен начин доставката на вода и други услуги е карнетът, който
следва да съдържа подписа на страната или неин представител или свидетел при
наличието на определени условия. Липсата на подпис на друго лице, освен на
инкасатора прави карнетът негоден да
установи факта на записаното в него потребление, поради което и при липса на
други доказателствени източници следва да се приеме, че исковата претенция за
периода 06.04.2017г.
до 06.06.2018г., възлизаща в размер на 68.91 лева е недоказана в своето основание и следва да се отхвърли.
За периода месец 06.2018г. до месец 09.2018г. се твърди служебно начислено количество вода поради изтекла метрологична годност на водомера. Съобразно ОУ се извършват периодични проверки от служителите на оператора, за контрол на показанията и състоянието на водомерите. На основание чл.5 и чл.24, ал.1 ОУ на ВиК и чл.43 от Наредба №4/14.09.2004г., потребителите са длъжни да осигуряват достъп до индивидуалните водомери, които се намират в границите на техните самостоятелни обекти за целите на проверките. За целта е предвидено задължение на оператора за предварително известяване. Когато е налице невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или на неговия представител, потребителят е длъжен да уточни с оператора в удобно за двете страни време извършването на отчитането, в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане – чл.35, ал.4 от Наредба №4 от 14.09.2004г. Ако въпреки тази възможност и въпреки задължението да осигури достъп, потребителят бездейства системно, разходът на вода се изчислява при спазване на методиката по чл.35, ал.6 от Наредба №4 от 14.09.2004г. и чл.49 от ОУ на ВиК. Системният отказ от осигуряване на достъп се доказва с констативен протокол при условията на (чл.35, ал.5 от Наредба №4/14.09.2004г.).
Съгласно чл. 34а, ал.1 от
Наредба №4/14.09.2004г. периодичните проверки на индивидуалните водомери като средства за
измерване и разпределение на изразходваното количество вода в сгради - етажна
собственост, се извършват през 10 години. Съгласно ал.5 на същата разпоредба
когато длъжностно лице на оператора установи потребители с непроверени
индивидуални водомери съгласно ал. 1, срокът за извършване на проверка на
водомерите е три месеца. В случай че след изтичането на този срок не е
извършена периодична проверка на водомерите, количеството изразходвана вода се
начислява по реда на чл. 39, ал. 6. Липсват ангажирани доказателства, че водомерът в
имота на ответника е с изтекла метрологична годност и към коя дата и оттук за наличие на
предпоставките за служебно начисляване на количества вода в тази хипотеза. С
оглед на изложеното съдът намира претенцията за периода 08.03.2018г. до
05.09.2018г. в размер на 62.45 лева за
неоснователна, поради и което следва да се отхвърли.
Предвид
всичо изложено основателна е претенцията на ищеца за сумата от 157.02 лева, представляваща
стойността на доставени ВиК услуги за периода 06.08.2015г. до 06.03.2017г.,
както за 23.94 лева, представляваща
стойността на дължимата лихва за забава за периода от 07.03.2017г. до
11.09.2018г., като претенцията следва да се отхвърли за разликата до 360.02
лева за главница и за разликата до 53.88 лева за лихва.
По разноските :
С оглед изхода на делото
в полза на ищеца се следват направените от него разноски съобразно уважената
част от претенцията му, на основание чл.78,ал.1 ГПК , както следва : 32.79 лева
– за заповедното производство и за
исковото производство : 32.79 лева за заплатена държавна такса; 131.16 лева за
внесен депозит за особен представител на ответника; 87.44 лева за депозит за
ССчЕ и 131.16 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „В.и к. „ООД,
ЕИК : ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
Валентин Вълканов, че Р.П.П., ЕГН: ********** с адрес *** дължи на заплащането на следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение №***/18.09.2018г. по ч.гр.д. №***/2018г. по
описа на ВРС, ***. : 157.02
/сто
петдесет и седем лева и две ст./ лева,
представляваща главница за
доставени ВиК услуги за периода 06.08.2015г. до 06.03.2017г., ведно със законната лихва от датата на сезиране
на съда – 14.09.2018г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 23.94/дадесет и три лева и
деветдесет и четири ст./ лева,
представляваща стойността на дължимата лихва за забава върху главницата от
157.02 лева, за
периода от 07.03.2017г. до 11.09.2018г. на основание чл.422 ГПК, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата до 360.02 лева и за периодите
05.02.2015г. -06.03.2017г. и 08.03.2018г. – 05.09.2018г. и за
лихвата за забава за разликата до 53.88 лева, която разлика се претендира върху
главници, начислени за периодите 05.02.2015г.
-06.03.2017г. и 08.03.2018г. – 05.09.2018г., за периода от падежа на всяка фактура до
11.09.2018г.
ОСЪЖДА Р.П.П., ЕГН: ********** с адрес
*** да заплати
на “В.и к. „ООД, ЕИК : ********* със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от Валентин
Вълканов, сумата от 415.34 /четиристотин и петнадесет лева и тридесет и четири ст./ лева, представляваща направените разноски в заповедното и установителното производство, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от получаването му пред Варненския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: