Р Е Ш Е Н И Е
№766
Гл. Пловдив, 29.04.2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, XXIX състав, в
публично съдебно заседание на девети февруари, две хиляди двадесет и втората
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Ваня Петкова, като разгледа адм. дело № 1454
по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.112
ал.1, т.4 от Закона за здравето, във връзка с чл.145 и следв. от АПК.
Образувано е по жалба на Н.Д.И., депозирана
чрез пълномощника му адв. Б., срещу
Експертно решение /ЕР/ № 0909/084/13.05.2021 г. на Националната експертна
лекарска комисия /НЕЛК/ - Специализиран състав по нервни очни и ССЗ.
С жалбата се излага становище за
нищожност на оспорваното решение на НЕЛК, предвид заявено от жалбоподателя
противоречие на решението с влезли в сила съдебни актове по адм. дело № 1472/2017 г., адм. дело № 825/2019 г., адм. дело № 1264/2019 г., адм. дело № 78/2020 г. и адм.
дело № 427/2021 г., всички
по описа на Административен съд – Пловдив, а при условията на евентуалност се
иска отмяна на решението на НЕЛК поради неправилност и незаконосъобразност. Твърди
се неправилно определен процент ТНР поради неизпълнение на волята на съда,
обективирана в съдебните актове, както и неправилно определен срок на ТНР, като
се възразява относно това, че същият следвало да е пожизнен. Сочи се, че
неправилно е била определена датата на инвалидизация в частта от решението,
отнасяща се до общото заболяване, както и че неправилно НЕЛК не е определила
процент ТНР по отношение на заболяването гонартроза. Възразява се против
определения процент ТНР по отношение на нефрологичното заболяване, като се
твърди, че същият не отговаря на здравословното състояние на жалбоподателя. В
съдебно заседание жалбата се поддържа лично от страна на жалбоподателя И.,
който моли и за присъждане разноски на пълномощника му по реда на чл.38 от ЗА.
Депозирана е писмена защита от страна на пълномощника на жалбоподателя адв.Б.,
с която се поддържат съображенията по жалбата, изложени са доводи по същество,
като се прави искане за отмяна на обжалваното решение на НЕЛК и задължаване на
ответника да издаде ЕР при съобразяване с мотивите на влезли в сила съдебни
актове на Административен съд Пловдив, като се определи и срок за произнасяне
от административния орган. Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата НЕЛК – София, редовно призован,
не изпраща представител по делото. Депозирано е писмено становище, както и
писмени бележки от юрисконсулт К., процесуален представител на ответника, с
което се излагат доводи за неоснователност на жалбата и се иска нейното
отхвърляне. Сочи се, че НЕЛК се е съобразила с указанията, съдържащи се в
съдебните решения, постановявани по повод обжалване на решенията ѝ от
жалбоподателя, като са изложени конкретни съображения по всяко от възраженията
на жалбоподателя И. с искане съдът да ги преиме за неоснователни.
Заинтересованите лица ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“ АД –
Пловдив, Агенция за хора с увреждания,
ТП на НОИ – Пловдив и РД „Социално подпомагане“ – Пловдив, редовно призовани,
не са изпратили представител и не са взели становище по жалбата.
Окръжна прокуратура Пловдив, редовно
уведомена за възможността да встъпи в производството, не е встъпила в същото.
Съдът, като взе предвид събраните
доказателства и становищата на страните намери следното:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена от лице, предвидено в чл.112, ал.1 от ЗЗ, което
има право на жалба и има правен интерес от обжалване, в законовия 14-дневен
срок от съобщаване на решението, което представлява индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебен контрол по чл.112, ал.1, т.4 от ЗЗ.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От
фактическа страна, на база на
събраните доказателства, съдът намери за установено следното:
Не е спорно между страните по делото развитието на
отношенията им във връзка с освидетелстването на жалбоподателя от ТЕЛК и
съответно НЕЛК, което е било предмет на подробно описание в предходни решения
на Административен съд Пловдив, постановени по повод обжалване на ЕР на НЕЛК от
страна на жалбоподателя Н.И., издадени по негово искане за преосвидетелстване,
след изтичане срок на инвалидизация на предходно, влязло в сила решение на ТЕЛК
от 2013 г. Така, в хода на няколкото съдебни производства, във връзка с
постановеното решение по адм. дело № 1472/2017 г., по описа на Административен
съд Пловдив, по което е било обжалвано ЕР на НЕЛК, издадено по повод обжалване
на ЕР на ТЕЛК от 22.02.2017 г., неколкократно решенията на НЕЛК били обявявани
за нищожни, предвид несъобразяването им с дадените указания в посоченото
съдебно решение, отнасящи се до преценка на описаните в решението заболявания и
съответна необходимост от нова преценка за определяне на процент ТНР. В тази
насока последно влезлият в сила съдебен акт бил определение № 505/31.03.2021 г.,
в сила от 20.04.2021 г., постановено по адм. дело № 427/2021 г. на
Административен съд Пловдив, с което поредната жалба на Н.И. била оставена без
разглеждане, предвид настъпилото оттегляне на оспорваното от него решение на
НЕЛК от 18.01.2021 г. и производството по делото било прекратено, като в
определението изрично било посочено, че за НЕЛК е налице задължение за
произнасяне по същество по жалбата на Н.И. против ЕР на ТЕЛК от 22.02.2017 г.,
което е с № 0907 и е прието от заседание № 033. След произнасяне на посоченото
определение, НЕЛК специализиран състав по нервни, очни и ССЗ се произнесла с
оспореното по настоящото дело ЕР № 0909/084 от 13.05.2021 г. С него НЕЛК
отменила ЕР на ТЕЛК № 0907/22.02.2017 г. и било издадено ново по оценката на
ТНР, като решението на ТЕЛК било постърдено по останалите поводи. Изрично било
посочено и че НЕЛК оттегля предходното си ЕР от 18.01.2021 г. с № 0117, което
било констатирано преди това и от съда и станало повод за прекратяване на
производството по адм. дело № 427/2021 г. на Административен съд Пловдив. В
оспореното сега ЕР на НЕЛК вместо приетите до тогава 39% ТНР, били приети 66 %
ТНР, като НЕЛК обсъдила и определила процент ТНР по отношение на очното
заболяване на И., артериалната хипертония, спондилоза и дископатия, както и
наличие на калцификати в главен мозък, органична емоционална лабилност,
хроничен нефрит, начална шийна спондилоза.
НЕЛК не определила процент ТНР по отношение на заболяването гонартроза,
предвид установеното при прегледа от ТЕЛК състояние на извършвани движения в
пълен обем. Изрично било посочено, че не се вземат предвид новите медицински
документи от 2020 г., предвид дължимата преценка на НЕЛК към датата на
постановявяане на ЕР на ТЕЛК от 2017 г. По отношение на установената трудова
злополука процентът ТНР бил завишен от 15 на 30 %.
Описаната фактическа обстановка съдът намира за
установена на базата на събраните и приети по делото писмени доказателства,
представени от жалбоподателя и от ответника, включително и съдържащи се в
медицинското експертно досие на жалбоподателя.
В хода на производството
са били допуснати три съдебно-медицински експертизи съответно с вещи лица лекар
ортопед-травматолог, нефролог, както и уролог във връзка с изричното оспорване
от страна на жалбоподателя на ЕР на НЕЛК в частта му относно неприемане процент
ТНР по отношение на заболяването гонартроза, както и по отношение определения
процент ТНР за заболяванията на пикочоотделителната система. Заключенията на
всяка от експертизите, съпоставени със събраните писмени доказателства и с
оглед и на допълнителните разяснения на вещите лица в съдебно заседание, съдът
кредитира като незаинтересовано дадени, както и изготвени с необходимите
професионални знания и опит. Така, от заключението на СМЕ, изготвена от вещо
лице лекар - ортопед, се установява, че действително при жалбоподателя И. към
настоящия момент са налице изменения в коленните стави на двата крака,
характерни за начална фаза на заболяването гонартроза. Вещото лице в
експертизата и при дадените разяснения в съдебно заседание е посочило изрично,
че заболяването е хронично, поради което и се характеризира с обостряния и
ремисии, като е заявено категорично и че то не съставлява дефинитивно
състояние. Отделно от това, експертът ортопед-травматолог е заявил, че към
момента на произнасянето на оспореното ЕР не е била налична медицинска
документация от клиничен преглед от лекар специалист- ортопед –травматолог, а
само рентгенографски данни, поради което и той е заявил несъгласие с изводите
на НЕЛК именно с оглед липсата на докумантация за извършване сравнение дали
рентгеновите изследвания съвпадат с клиничните данни. В крайна сметка,
експертът е посочил, че не би могъл на базата на наличната медицинска
документация към момента на произнасяне на експертната комисия да посочи какво
точно е било състоянието на жалбоподателя към този момент, както и че е оценил
същото към момента на прегледа и във връзка с изготвянето на СМЕ, като е
съобразил издадените вече след
произнасянето на НЕЛК медицински документи.
От заключението на СМЕ, изготвена от вещото лице лекар
– специалист по нефрология става ясно, че при жалбоподателя са установени
заболявания, касаещи пикочоотделителната система, а именно хронична инфекция на
пикочоотделителната система с данни за простатит, уретрит, хроничен цистит,
хроничен тубулоинтерстициален нефрит с умерени епизоди на обостряне,
бърбечно-каменна болест, еднократно документирана хидронефроза, малки кисти на
бъбреците, хипертоничен бъбрек, последната диагноза изведена като диагноза на
база на клинични, а не лабораторни критерии. Прието е, че от посочените
заболявания установените кисти на бърбреците не са изведени самостоятелно с код
по МКБ и не са изрично обсъждани в ЕР на НЕЛК, но същевременно, че те с оглед
на размерите им, нямат отношение към бърбечната функция и в тази връзка не
повлияват преценката за трудоспособността. Също така е прието, че хроничният
цистит също не е изрично обсъждан, макар за него да има медицинска
документация, но е прието, че това обстоятелство не повлиява върху определянето
на процент ТНР. Изрично е прието в СМЕ на ВЛ –нефролог, че при изготвяне на
обжалваното ЕР на НЕЛК са били взети предвид
и обсъдени указаните от административния съд в решенията му медицински
документи, като с оглед именно на указанията в съдебните решения, НЕЛК е взела
предвид като водеща бъречно-каменната болест и е оценила състоянието на
жалбоподателя по съответните отправни точки, касателно това заболяване. В
крайна сметка е заключено, че НЕЛК правилно е оценила състоянието на
освидетелстваното лице и е определила максимално възможен процент, а именно 30 %
ТНР с оглед на обективното му състояние, което, както е пояснил и лекарят –
вещо лице в съдебно заседание, дори не е сочело на описаните усложнения в
отправната точка, приложена в ЕР - т.4.2 от Раздел 19 на глава девета от
Приложение № 1 на НМЕ към момента на произнасянето, защото жалбоподателят не е
имал посочените усложнения и честота на оплакванията.
От заключението на СМЕ, допуснато по конкретно искане
на жалбоподателя с вещо лице лекар- уролог се установява, че след проверка в
МЕД на жалбоподателя са налице данни за описани при него урологични
заболявания, като е посочено, че те са били оценени от НЕЛК и конкретно
посочените заболявания остър простатит и
интерстициален цистит не водят до функционални и морфологични промени на
долните и горните пикочни пътища и поради това не са били и предмет на действалата
НМЕ. Изрично е отчетено, както впрочем и в заключението на СМЕ с вещо
лице-нефролог, че заболяванията на отделителната система са относими по-скоро
към т.4.1 от Раздел 19, на глава 9 на НМЕ, където се предвиждат 10 процента
ТНР, като предвид еднократно описано усложнение хидронефроза, то състоянието на
жалбоподателя не е следвало да се оценява по приложената от НЕЛК т.4.2 с
предвидени проценти от 30 до 50.
От
правна страна, въз основа на така установените факти, както и събраните
доказателства, съдът намери следното:
Оспореното решение на НЕЛК е издадено от компетентен
колективен орган, в състав, съобразно с изискването по чл.49 от ПУОРМЕРКМЕ,
както и изискванията по чл.18, ал.4 и ал.5 от ПУОРМЕРКМЕ, в която връзка по
делото са представени доказателства от страна на ответника, съгласно
задължаването му от съда, за членовете на комисията, съответно тяхната
специалност и стаж. Видно е, че решението носи и подписите на всички членове
на НЕЛК, като е спазено изискването за
форма.
Според съда, в случая, възраженията на жалбоподателя, свързани
с това, че НЕЛК не е съобразила указанията на предходно произнесли се съдилища,
свързани с необходимостта от задълбочена преценка на всиички установени при
него заболявания и тяхното съотнасяне към конкретни отправни точки за оценка на
вида и степента на уврежданията, се явяват напълно неоснователни. В тази
насока, както се установява при преглед на обемната медицинска документация, а
това е констатирано поотделно и в заключенията на приетите три СМЕ, НЕЛК при
произнасянето си е съобразила пълната медицинска документация, налична към
момента на постановяването на обжалваното пред нея решение, съгласно
изискването по чл.43, т.1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Правилно в тази връзка е и изричното
отразяване в оспореното ЕР на НЕЛК относно това, че допълнително представената
медицинска документация касае период след произнасянето, поради което и не
следва да бъде взета предвид. Както става ясно от съдържанието на жалбата, въз
основа на която е образувано настоящото дело, жалбоподателят И. на практика не
оспорва определянето на процента ТНР и датата на инвалидизация по отношение на
трудовата злополука, като напротив- изразява съгласие с приетото от НЕЛК. Не са изложени и каквито и да било възражения
във връзка с определените проценти ТНР по отношение на заболяванията, за които
е било налице изрично указание за произнасяне в Решение № 1527/2018 г. по адм.
дело № 1472/2017г., респ. решение № 1655/2020 г. по адм. дело № 78/2020 г., а именно такива от неврологичен характер, като
в тази връзка се установява, че НЕЛК е взела предвид всички налични данни
относно увреждания на междупрешленни дискове в шиен отдел, както и данните за
налични калцификати в главен мозък и шийна спондилоза, като тези заболявания са
били реално оценени и в тази връзка са определни проценти ТНР в съответствие с
конкретните отправни точки по действалото към момента на произнасяне Приложение
№ 1 към НМЕ, като е видно, че са били приложени и максималните проценти, предвидени в
Наредбата, за всяко от обсъдените заболявания и в тази връзка не е налице каквото
и да било възражение по тях от страна на жалбоподателя. Поради това и съдът
намира, че НЕЛК е изпълнила точно указанията на преждепроизнеслите се съдилища
да даде оценка на конкретно посочени увреждания, по отношение на които са били
констатирани пропуски при предходните произнасяния на НЕЛК.
Възраженията на жалбоподателя, предмет на неговата
жалба, се отнасят до оценката на очното му заболяване, като се твърди, че
същото е следвало да обуслови пожизнен срок на инвалидизация, както до липсата
на приет процент ТНР по отношение на заболяването гонартроза, а така също и
досежно определения процент ТНР за заболяванията на пикочоотделителната система,
който се сочи да е неправилно приложен от НЕЛК. Решението на НЕЛК е оспорено и
по отношение на определения срок на ТНР и съответно датата на инвалидизация за
общо заболяване. По тези именно спорни пунктове, съдът намира, че жалбата се
явява неоснователна.
Така, на първо място, по повод възражението относно
заболяването на очите е видно, че е налице произнасяне на НЕЛК по очното
заболяване, като именно с оглед указанията на административния съд, дадени по
адм. дело № 1472/2017 г., цитирани и в решението по адм. дело № 78/2020 г.,
които са свързани с преценката за продължителността на заболяването и неговите
прояви, определящи хроничност на същото, е видно, че е била направена оценка и
даден процент ТНР именно за хронично заболяване по съответните отправни точки в
приложението към НМЕ – част пета, раздел 8, т.6 от Приложение № 1 към НМЕ в
действащата ѝ редакция, релевантна към момента на произнасянето. Видно е,
също така и че е изпълнено изрично и указанието и е взето предвид състоянието
на жалбоподателя, свързано с уврежданията на ретината и провежданите периодични
лечения за предотвратяване отлепянето ѝ, като в тази насока и изрично е
предоставен максималният процент ТНР по ч.5, р.8, т.7, а именно за риск от
допълнително увреждане на зрението, което е съобразено с посочената от съда
необходимост от обсъждане наличието на постоянен риск от отлепяне /разкъсване/
на ретините. Впрочем, както става ясно от медицинската документация, данни за
отлепяне на ретините не са били налице към момента на произнасянето, а в ЕР на
НЕЛК е изрично отразено и че липсва специфичното за определяне на състоянието
на ретините изследване с леща на Голдман, което се установява и при преглед на
приложената медицинска документация по МЕД
на жалбоподателя. Спазено е било и указанието на съда и е предоставен
изрично и процента ТНР и за смутена адаптация по раздел V. В тази
насока и е налице надлежно оценяване състоянието на очното заболяване на
жалбоподателя в оспореното сега ЕР на НЕЛК, като са съобразени съответните
отправни точки по Приложение № 1 към НМЕ – Част пета, касателно очните
заболявания.
Що се касае до
свързаното с оценката на очното заболяване вързажение на жалбоподателя, че е
следвало в конкретния случай да се определи пожизнен срок на инвалидизация в
оспореното ЕР на НЕЛК, във връзка с което жалбоподателят се позовава на
изложените на стр.5 от решение по адм.дело № 1472/2017 г. на Административен съд Пловдив мотиви, с
твърдение, че решението не било изпълнено, то настоящата съдебна инстанция
намира посоченото възражение за напълно
неоснователно. На първо място, в решението по адм.дело № 1472/2017 г. е
посочено, че НЕЛК не е била обсъдила възможността за необратимост на очното
заболяване и в тази връзка не е направила преценка за необходимост от
определяне на пожизнен срок на инвалидизацията. Видно от изложеното обсъждане в ЕР на НЕЛК
сега по отношение на очното заболяване са били обсъдени всички налични
медицински документи в МЕД на жалбоподателя, които сочат на установените
страдания на очите, които са определени като хронични, но не и като необратими,
тъй като липсва описание на данни за
невъзвратими морфологични изменения в очните придатъци, преден очен
сегмент, пречупващи среди и заден очен сегмент, когато именно решението би
следвало да е с пожизнен срок, независимо от зрителните функции / т.8 на р.8 по
ч.5/ и то при условие, че ЕР касаеше само това заболяване. Както се каза, НЕЛК
е преценила вероятността и риска от влошаване на състоянието на очното
заболяване, като е дала оценка на това рисково състояние, както и на
хроничността на състоянието, без да са установени данни за невъзвратимо
изменение, каквито не могат да се извлекат и от приложените медицински
документи. Освен това, в случая, към момента на произнасяне на оспорваното решение,
приложима е била разпоредбата на чл.69, ал.5 от НМЕ / сега отм., в ред. на ДВ. бр. 55 от 2014 г./,
във връзка с чл.101а от ЗЗ, съгласно която при множествени увреждания,
някои от които не са дефинитивни, срокът на инвалидността се определяше
съгласно ал.1, а именно от една до три години. В тази насока и следва да се има
предвид, че при действието на посочената разпоредба, за да е пожизнен срокът, е
било необходимо да е налице едновременна дефинитивност на всяко едно от
отделните увреждания, предмет на оценка /в този см. напр. Решение № 3557/2012г.
па адм. дело №15361/2011 г. на ВАС/, каквото състояние на нещата в случая
изобщо не е било налице. Само като аргумент в тази насока е и становището на
вещото лице ортопед, посочило, че състоянието на травматологичното заболяване
на жалбоподателя категорично не е дефинитивно. Неоснователни са в тази връзка и
възраженията на жалбоподателя относно определяне на срока на инвалидизация по
начин, различен от указания в посочената разпоредба на чл.69, ал.1 от НМЕ /
отм./, доколкото изменението, на което жалбоподателят се позовава, свързано с
решението на ВАС № 12773 бр. 40 от 2017
г., е в сила от 19.05.2017 г., а произнасянето на ТЕЛК с решението ѝ,
предмет на отмяна по оценката на ТНР от страна на НЕЛК с оспореното сега
решение е постановено преди тази промяна, а именно на 22.02.2017 г. Следва да
се има предвид в тази насока, че както съдът, така и административният орган
дължат проверка на съответствието на административния акт с материалния закон
именно към момента на неговото издаване и в случая НЕЛК е съобразила посоченото
изискване.
Напълно неоснователни са възраженията на жалбоподателя И.
досежно направената преценка на НЕЛК по отношение заболяването гонартроза.
Следва да се има предвид в тази насока, че в решението на Административен съд
Пловдив по адм. дело № 1472/2017 г. са били цитирани неговите възражения във
връзка с липсата на преценка на наличната медицинска документация, включваща
един амбулаторен лист от преглед на общопрактикуващ лекар и няколко
рентгенографии, като е отчетено, че се дължи оценка и на заболяването
гонартроза, констатирано в тези документи. Видно е сега от ЕР на НЕЛК, предмет
на обжалване по настоящото дело, че тези документи, посочени в решението на
съда, изрично са били обсъдени от страна на комисията. Както става ясно от
прочита на посочените документи, а това е констатирано и от съответната СМЕ,
изготвена от вещото лице д-р М. по делото, в тях не се съдържа конкретика
относно клиничните прояви на заболяването, които задължително следва да се
съпоставят с рентгенографските находки и то от лекар – специалист ортопед-травматолог,
документация от какъвто не е налична, защото, както е посочено в СМЕ, процентът
на ТНР при такъв тип заболявания се определя съобразно с функционалните
ограничения на опорно-двигателния апарат и отражението им върху други системи. В тази насока и според настоящата съдебна
инстанция правилно е било процедирано от НЕЛК, предвид липсата на относима
медицинска документация конкретно относно съответните функционални ограничения,
да оцени състоянието на жалбоподателя на базата на осъществения му преглед при
освидетелстването от ТЕЛК, което е допустим способ съгласно чл.39, ал.2, т.1 от
ПУОРОМЕРКМЕ. В тази връзка и досежно коментарите на вещото лице
ортопед-травматолог, изготвило СМЕ относно липсата на поставен подпис на лекар
ортопед-травматолог под ЕР на НЕЛК по оценка на заболяването гонартроза, което
е било посочено от вещото лице като основанието му да изрази принципно
несъгласие с оценката, следва да се има предвид, че тази оценка е дадена след
консултация с НЕЛК хирургични, ортопедични
и ССЗ, като съгласно специфичните изисквания относно формата на ЕР, предвидени
в чл.49, ал.2 от ПУОРОМЕРКМЕ, ЕР не се подписва от консултиращите състави.
Поради това и липсата на подпис на лекаря ортопед- травматолог при направеното
обсъждане на заболяването от консултиращия специализиран състав на НЕЛК,
вписано в обжалваното ЕР, според съда не е основание да се приеме неправилност
на оценката. В тази връзка от значение е изводът на вещото лице по СМЕ относно
това, че заболяването се характеризира с хроничност, като протича с обостряния
и ремисии, като се поддава в различните си фази на консервативно или оперативно
лечение. Ето защо и съдът приема, че в
случая именно на базата на установеното конкретно при осъществения преглед
реално състояние на жалбоподателя, свързано с установения обем на движенията на
коленните стави, съпоставено с данните от медицинската документация, НЕЛК е
взела обоснованото си решение за липса на установен функционален дефицит, който
да налага определяне на процент ТНР, предвид данните от прегледа за запазен
пълен обем на движенията на коленна става. В тази насока и според СМЕ сега
оцененото към момента на изготвяне на заключението, което при това е значително
време след освидетелстването на жалбоподателя негово състояние, сочи на
най-леката или първа степен на заболяването, като установените ограничения на
движенията в ставите, но понастоящем, предполагат определяне на 10 % ТНР.
Следва да се има предвид обаче, че данни за такова ограничение в движенията,
каквото е описано в експертизата при изследването на И. от вещото лице,
проведено по време на съдебното производство, не е било описано нито в
наличната към момента на произнасянето на ТЕЛК и респ. на НЕЛК медицинска
документация, нито е констатирано при проведения при освидетелстването преглед
на жалбоподателя. Поради това и преценката на НЕЛК е била обоснована и
правилна, като в никакъв случай, с оглед и на изводите на вещото лице, че това
не е дефинитивно състояние, не се е налагало определяне на процент ТНР към
момента на произнасянето, или корекция на срока на инвалидизация във връзка с
това именно заболяване.
Досежно констатираните заболявания на пикочоотделителната
система, видно е, че в оспореното ЕР на НЕЛК е отделено значително място на
същите, като те, както става ясно и от заключенията и на двете относими СМЕ, са
били отчетени и съобразени, като са били надлежно изведени данните за
заболяванията и съответно техните прояви от медицинската документация на
жалбоподателя. Изводите и на двете експертизи, изготвени от нефролог и от
уролог, на практика съвпадат, като и двете вещи лица са посочили, че състоянието
на жалбоподателя практически е било един вид надценено от НЕЛК, защото е
предоставена оценка по отправна точка от Част Девета „Вътрешни болести“, раздел
19 „Болести на бъбреците и пикочните пътища“, а именно т.4.2 от Приложение № 1
към НМЕ, действала към момента на освидетелстването, като е изведена като
водеща бъбречно-каменна болест, без ограничения в бъбречната функция, с
по-чести колики и усложнения, но при липса реално на медицински доказателства
относно такава честота на коликите и при наличието на еднократно описано
усложнение. В тази насока и двете вещи лица са посочили, че по-коректно би било
съотнасянето на състоянието на И. към оценката по т.4.1, която предвижда колики
през големи интервали и не включва по-чести усложнения като предполага оценка
от 0 до 10 процента на ТНР, в сравнение с т.4.2, която предвижда проценти от 30
до 50. При така изложеното, съдът намира, че няма основание за ревизия на ЕР на
НЕЛК и в тази му част по оценката на заболяванията на пикочоотделителната
система, защото на практика НЕЛК е съобразила еднократно установеното усложнение
/хидронефроза/ от 2010 г., включено като вид усложнение в т.4.2, за да приложи
по-благоприятен за жалбоподателя режим на третиране, определяйки 30 % ТНР. В
тази връзка и независимо от изводите на вещите лица нефролог и уролог, че в
случая правилна би била оценката по т.4.1 с определяне на 10 % ТНР, то
доколкото производството е по жалба на И., не следва да се влошава положението
му. В никакъв случай обаче, при наличие на описано само едно усложнение и то
далеч във времето, което се определя от последно приетата СМЕ като моментно
състояние, което не персистира във времето, не се налага според съда
определянето на по-висок процент на ТНР за заболяванията на отделителната
система, както иска жалбоподателят, защото това би било несъответно на реалното
здравословно състояние на жалбоподателя И. и в тази връзка и на принципа за
съразмерност по чл.6 от АПК, който изисква справедливо и еднакво третиране. В тази връзка и съдът
съобразява и направената от вещото лице лекар - нефролог в изготвената от него
СМЕ съпоставка между действалата към момента на освидетелстването и сега
действащата НМЕ, която вече дава по-голяма яснота относно идеята и целта на
законодателя при оценката на подобен тип заболявания и тежестта на техните
прояви.
Неоснователно е и последното възражение по жалбата на Н.И.
касателно датата на инвалидност по отношение на общото му заболяване. Както
самият жалбоподател е посочил в жалбата си, последното влязло в сила решение е
било ЕР №3045/09.09.2013 г. на ТЕЛК. В същото, видно от съдържанието му, е била
определена като ДИ за общо заболяване 24.04.2008 г., която дата е посочена и в
сега обжалваното решение на НЕЛК, потвърдило в тази му част ЕР на ТЕЛК от
22.02.2017 г. В ЕР на НЕЛК от 13.05.2021 г. следователно е възприета ДИ, която
е била вече определена с влязло в сила ЕР на ТЕЛК и видно от съдържанието на
МЕД, по ДИ не е било налице оспорване от страна на жалбоподателя. Според чл.61, ал.1, т.4, вр. с чл.70 от НМЕ датата на инвалидизиране
е началната дата на трайно намалената или загубена работоспособност и тя е
винаги една и съща, независимо от броя на последващите нови освидетелствания
или преосвидетелствания на лицето, освен ако не бъде променена от компетентния
орган (ТЕЛК или НЕЛК). Последното може да стане обаче по установения ред,
регламентиран в чл.71 от НМЕ. В случая, при произнасянето на НЕЛК и
респективно на ТЕЛК, чието решение в тази част НЕЛК е потвърдила, не е било
налице някое от изрично предвидените основания по чл.71 от НМЕ, нито пък е
видно жалбоподателят да е поискал произнасяне на ТЕЛК и респ. на НЕЛК по ДИ по
реда на чл.71 от НМЕ, когато е поискал преосвидетелстване.
Предвид изложеното и съдът намира, че обжалването е изцяло
неоснователно, като така
издаденото решение на НЕЛК се явява законосъобразно и правилно. С оглед
отхвърляне на жалбата, не следва да се уважава искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски, като е видно че такова искане не е било правено от
никоя от другите страни. Отделно от това, по аргумент от чл.78, ал. 6 ГПК, приложим във
връзка с чл.143 и чл.144 от АПК, доколкото жалбоподателят е бил освободен на
основание чл.83, ал.3 от ГПК от внасянето, както на такси, така и на разноски
по делото, а решението не е в негова полза, същите, направени за възнаграждения
на вещи лица, ще останат за сметка на бюджета на съда.
По изложените мотиви и Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
Н.Д.И. с ЕГН ********** *** срещу Експертно решение № 0909/084/13.05.2021 г. на
Националната експертна лекарска комисия - Специализиран състав по нервни, очни
и ССЗ, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: