№ 19140
гр. С. 24.11.2022 г.
С.Р.С., 176 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
П.:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
Сложи за разглеждане докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско
дело № 20221110129257 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:50 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ М. О. Л. - редовно уведомен за днешно съдебно заседание се явява
лично и с адв. К., с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ В.А.С. – редовно уведомени за днешно съдебно заседание,
представляват се от юрк. Д., с пълномощно по делото.
КОНТРОЛИРАЩА СТРАНА Р.П.С. – редовно уведомени за днешно съдебно
заседание, представляват се от прокурор С.
Адв. К.: Г-жо Съдия, да се даде ход на делото. Свидетелите, които сме поискали и са
били допуснати с определението за насрочване на делото са в зала и моля да пристъпите към
снемане на тяхната самоличност.
Ищецът Л.: Да се даде ход на делото.
Юрк. Д.: Да се даде ход на делото.
Прокурор С. Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като изслуша становището на процесуалните представители на страните
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. К.: Поддържаме исковата молба. Оспорваме отговора. Нямаме възражения по
доклада.
Юрк. Д.: Поддържам изцяло отговора на исковата молба. Нямам възражения по
доклада.
СЪДЪТ по реда на чл. 146 ГПК и като изслуша становищата на процесуалните
представители на страните пристъпва към доклад по делото, като докладът му има
съдържанието на обективирания в oпределение, постановено на 28.09.2022 г.
проектодоклад, който съдът обявява за окончателен и указва на страните, че ще се придържа
изцяло към него, при крайното решаване на спора.
1
СЪДЪТ констатира, че с определението си за насрочване на делото е допуснал до
разпит на ищцовата страна двама свидетели при довеждане, за които констатира, че се
намират в съдебна зала и пристъпва към снемане на тяхната самоличност.
М.А.Л. На 36 г. Без дела със страните. М. О. Л. това съпруга ми.
Съдът напомни на свидетеля възможността да откаже да даде показания, на
основание чл. 166 от ГПК.
Свидетелят Л.: Искам да свидетелствам. Нямам желание да се откажа от
процесуалната възможност и искам да дам показания по случая.
Самоличността на свидетеля се сне по документ за самоличност л.к. с № ...., издадена
на .... г., МВР С.
М.П.К.. На 35 г., роден на .... г. Без дела и родство със страните. Аз съм син на
сестрата на адвокат К..
Самоличността на свидетеля се сне по документ за самоличност л.к. с № ...., издадена
на .... г., МВР П..
Съдът предупреди свидетелите за наказателната отговорност, която носят за
лъжесвидетелстване, която е до 5 г. лишаване от свобода и същите обещаха да кажат
истината.
СЪДЪТ изведе свидетеля К. от съдебната зала и пристъпи към разпит на свидетеля
Л.а, със снета по делото самоличност.
Свидетелят Л.а на въпроси на адв. К.: Самото дело мисля, че случаят е някъде от
2015 г., като жалбата, която съпруга ми подаде срещу решението на А.С. С.- град е от
началото на 2018 г. Това е дело, което на него му се отрази много емоционално, защото е
свързано с твърдение за това, че е извършил дискриминация, спрямо незрящ съдебен
заседател, каквото всъщност не е неговото убеждение. Той беше абсолютно убеден, че
такива са обективните факти. Това нещо, той искаше да изчисти името си в крайна сметка и
затова продължи да обжалва и решението на А.С. С.- град. Плод на това обжалване е делото
пред В. А.С., заради чието забавяне и днес сме тук.
Свидетелят Л.а на въпроси на Съда: Моите лични наблюдения са свързани с това,
че в къщи сме обсъждали многократно какво се случва с това дело. Той беше така, доста
негативно се почувства от факта, че делото е насрочено за повече от година след постъпване
на жалбата, след образуването му. Многократно проверяваше какво се случва, правеше
справки по делото. В момента, в който го обявиха първия път за решаване, ежедневно
правеше по няколко пъти на ден справка и всеки ден сме обсъждали, почти всеки ден : „И
днес няма решение все още, какво се случва, защо има такова забавяне“. Той се ядосваше.
Междувременно се случи фактът с определението на В. А.С., за отправяне на преюдициално
запитване и момента, който особено много му повлия емоционално беше фактът, че това
дело беше разгласено с прессъобщение на В. А.С., публикувано на сайта. Аз възприех лично
съобщението. Беше изнесена информация, че В. А.С. отправя преюдициално запитване по
отношение на казуса, свързан с дискриминиране на незрящ съдебен заседател, като изрично
бяха посочени пълните имената и длъжността на съпруга ми – П. на С.Р.С., какъвто към
този момент той беше.
Свидетелят Л.а на въпроси на адв. К.: В ежедневен план ни се е налагало и на него,
и на мен, многократно да обясняваме защо всъщност, тъй като срещаше множество упреци
от близки и познати - „Как е възможно да постъпи така несправедливо към незрящата
2
жена?“, и всъщност се налагаше ние да обясняваме, каква е гледната точка, нашата, да
защитим позицията, която той е заел, защото тя отговаря на обективни факти, а причината за
това поведение не е била дискриминация, а просто невъзможност за изпълнение на
служебните задължения. Само че това обяснение е различно когато идва от нас, от мен и от
съпруга ми като страна, която е заинтересована и щеше да бъде съвсем различно, ако това
обяснение дойде от В. А.С., който всъщност е органа, който би могъл да постанови решение,
в което да обясни защо няма дискриминация в конкретния случай. Освен това, че трябва да
обяснява, освен обясненията, това натовари много родителите му. Освен всичко, към този
момент, към момента, в който излезе прессъобщението на В. А.С., той вече имаше амбиции,
намерения да стане част от политическия живот и включително го беше заявявал вече, че не
е изключено да бъде кандидат за кмет на С. След прессъобщението на В.А.С. последваха
множество статии в професионални сайтове и не само, и жълти медии, които бяха в съвсем
различен оттенък, който нали донесе притеснение най-вече за родителите му. На него самия
това се отразяваше негативно, защото той се ядосваше как може да бъде поднесена дори
една такава обективна информация по начин, по който да дадат плод на медии и изобщо.
Като цяло имаше моменти, в които е разстроен, имаше моменти, в които е ядосан, защото
очакваше от съда правосъдие, а то не идваше в един доста дълъг период от време. Чисто
човешки аз забелязвах, че той на моменти беше отчая, обезверен, и моменти, в които беше
гневен за това, че не получава справедливост. Професионално, като репутация, като
собственото му усещане за несправедливост, за това, че в крайна сметка е накърнено
доброто му име и че не може да приключи веднъж завинаги с този случай. Като ние сме
обсъждали, даже в момента, в който, тъй като и двамата сме юристи, в момента, в който
изтече давността, сме си говорили, по-скоро аз го бях питала дали не е време да
приключваме с това нещо и да забравим, но неговото вътрешно усещане и безпокойството,
което имаше, в крайна сметка желанието му да получи справедливост и да изчисти името си
бяха водещи и в крайна сметка продължихме делото. Той го продължава очевидно, но аз
съм част от целия този процес, защото всичко това се случва в къщи и няма как да не го
възприемам.
Адв. К.: Нямам повече въпроси.
Юрк. Д.: Нямам въпроси.
СЪДЪТ като намери, че са изчерпани въпросите към свидетеля Л.а я освободи от
съдебната зала, като и върна документа за самоличност.
СЪДЪТ въведе в залата свидетелят К., със снета по делото самоличност.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната отговорност, която носи за
лъжесвидетелстване, която е до 5 г. лишаване от свобода и същия обеща да каже истината.
Свидетелят К. на въпроси на адв. К.: М. Л. го познавам от много години, като така
особено близки и приятелски са ни отношенията от може би от последните пет, шест
години, в които почти ежедневно имам възможността бих казал с един приятел да общувам
непрекъснато. Известно ми е делото за дискриминация, включително не само от самия М. Л.,
а и по служебен път, тъй като аз съм адвокатски сътрудник в кантората на адвокат К.. Аз
съм син на нейната сестра, същевременно и работя в кантората на адвокат К. и по служебен
път съм се сдобил също така, освен и личния такъв, с информация за делото, което се е
водило срещу ищеца. Информацията, с която разполагам по делото е, че то е образувано по
повод подадена жалба за осъществена дискриминация, спрямо незрящо лице. Спрямо М. Л.
е признато, че е осъществена дискриминация, в качеството му на П. на С.Р.С. по това време.
Делото продължи над четири години пред В. А.С. като цяло производство. Първоначално
имаше така продължително забавяне за насрочване на разглеждането на самото дело, след
което то беше обявено за решаване. През цялото време като човек, който е магистрат и
осъществяващ нали функциите на П. на съда, това нещо се отрази неблагоприятно.
Ежедневно смея да твърдя, тъй като и аз съм осъществявал подобни проверки на онлайн
системата на В.А.С., се проследяваше делото дали ще бъде насрочено и кога ще бъде
насрочено. Съответно след известен период на забава и разглеждането му, в първото открито
заседание беше обявено за решаване. Ежедневно се правиха проверки дали е излязло
3
решението и цялото това нещо допринасяше така за една нервност, за едно безпокойство у
М. Л.. У ищеца се забелязваше една нескрита нервност и нетърпеливост, едно безпокойство,
очакваше в крайна сметка да бъде разрешено делото и това нещо да бъде приключено. Още
повече, че самият казус не е рутинен и ежедневен такъв. Казусът касае незрящ съдебен
заседател, който е бил отстранен от съдебен състав доколкото ми е известно. В случая, като
в качеството си на П. по-скоро М. е подкрепил тезата, че има основания да бъде отстранен
един такъв незрящ човек, не за да бъде дискриминиран, а защото се нарушават принципи на
безпристрастното възприятие по делото. Беше важно за М. да проверява делото, защото
К.З.Д. и А.С. потвърждават в крайна сметка, че с действията си в качеството си на П. М. Л. е
осъществил дискриминация спрямо това лице. За него беше важно да бъде разрешен
спорът. Пак казвам, делото беше обявено за решаване, започнахме да го проверяваме. Така
или иначе в един момент, след известен период от време, който пак беше може би над
четири месеца, беше отменен ходът по делото и делото беше върнато за повторно
разглеждане, за което беше отправено преюдициално запитване. М. Л. е изразявал
притеснение, безпокойство, какво се случва с това дело. Очакваше да бъде разрешено в
крайна сметка по един справедлив начин. Още повече, че по случайност или не, отправянето
на преюдициалното запитване от В. А.С., това нещо съвпадна с подаването на неговата
оставка като съдия в С.Р.С. и така навлизането му в политическите среди. Едно изявление
имаше, прессъобщение на сайта на В. А.С., където беше споменат поименно. Това
прессъобщение съм го виждал. Делото, пак казвам, съм служебно бил ангажиран със
справки и с проверки по самото дело, тъй като съм адвокатски сътрудник.
Ищецът Л.: Как реагирах като видях прессъобщението?
Свидетелят К.: В интерес на истината нямам някакъв пряк спомен дали
едновременно сме го видели или сме го коментирали, но той се беше ядосал на това нещо,
че е споменат поименно. В крайна сметка реагира бурно, едва ли не, че е обвинен за
дискриминация, която настояваше, че няма извършена от негова страна. Той беше споменат
поименно, без да бъдат заличени имената му. Това съответно беше отразено още на
следващия ден от доста медии.
Свидетелят К. на въпроси на адв. К.: М. Л. пред мен лично е изразявал едно такова
безпокойство от това нещо, че името му се опетнява, че върху него се поставя един такъв
етикет, че в крайна сметка е осъществил нещо, което той самия не чувства да е осъществил и
иска нали по-бързо да бъде разрешен този спор. Цялата тази забава се отразяваше
неблагоприятно върху неговото отношение. С ищеца работим в една стая в кантората от
последната една година и моите наблюдения по този повод са непосредствени. Ежедневно в
работното ни време, сайта на В. А.С. за постановено решение се гледаше може би, няма да
преувелича ако кажа над десет пъти. И това нещо очевидно създаваше една такава нервност,
едно безпокойство, една тревожност, че делото е прекалено вече забавено, няма разрешаване
на повдигнатия правен спор и от това нещо видимо той не се чувстваше добре.
Предполагам, че това нещо като страх и някакъв такъв дисбаланс му е пречило достатъчно,
че да ангажира вниманието му по такъв начин, че той не може да се фокусира пълноценно в
останалата си дейност.
Свидетелят К. на въпроси на Съда: Забелязвал съм, защото по време на работа ако
хване, примерно нещо текущо да извършва, той го прекъсва, проверява в сайта на В. съд,
връща се да довърши. Това нещо е достатъчно очевидно, че създава някакви пречки и
разстройство в работния процес.
Адв. К.: Нямам повече въпроси.
СЪДЪТ намира, че доколкото са изчерпани въпросите към свидетеля К., същият
следва да бъде освободен от съдебната зала, като му върна документа за самоличност.
Адв. К.: Нямам други искания по доказателствата.
Юрк. Д.: Имам едно доказателствено искане и то е във връзка с направеното още с
отговора възражение, по отношение действително претърпените от ищеца неимуществени
вреди, а и с цел опровергаване на събраните току що свидетелски показания в относимата
им част. Моля, съдът служебно да изиска справка от В.С.С., от която да е видно има ли
образувани наказателни производства срещу ищеца, за времето през което той е бил съдия,
4
за какви нарушения и по конкретно, дали се касае за нарушения по чл. 307, ал.3, т.1 и т.2
ЗСВ, свързани с неоправдано проточване на разпределените му за разглеждане и решаване
на дела и съответно, неспазване, системно при това , на процесуалните срокове, при
постановяване на дължимите съдебните актове и какъв е резултатът от тях.
Адв. К.: Г-жо П., намираме се в гражданско производство и страните в рамките на
отговора на исковата молба изчерпват своите доказателствени искания. Тоест, в тази връзка
считам, че е преклудирано това искане на първо място. На следващо място, току-що чувам
как ще правим справка за това дали има наказателни дела срещу М. Л..
Юрк. Д.: Имам предвид дисциплинарни, ако съм казала наказателни дела.
Адв. К.: Ще го вземем този протокол, ние ще си поискаме препис от протокола,
защото г-жо П. това е представителя на В. А.С.. Пред В. А.С. е разглеждано делото на М. Л.,
за налагане на дисциплинарни наказания, не наказателни разбира се, като на пет членен
състав абсолютно всички дисциплинарни наказания срещу М. Л. са отменени от съда. Така
че искането от за това да се представят доказателства, които изхождат от „мене си“ е
абсолютно недопустимо и отново подчертава как се спекулира със съдебния процес, как се
правят искания за забавяне нали и с каква компетентност се правят все пак тези искания.
Очакването от съда е за справедливост, но и за компетентност. Моля да откажете това
искане, защото то е некоректно и неточно. Намирам го за преклудирано и освен това не е
необходимо, но то е известно и на съда, който се представлява, че има дела, които са във
връзка с наложени дисциплинарни наказания „забележки“, които са абсолютно отменени.
Ищецът Л.: Считам, че направеното искане следва да бъде оставено без уважение,
като неотносимо към предмета на делото, което обръщам внимание за представителя на
В.А.С. касае, дали В. А.С. е разгледал дело в разумен срок, дали аз преди това съм допускал
дисциплинарни нарушения, дори дали съм убил човек, е без значение за този предмет г-жо
представител. В противен случай ще стане забавно - ще трябва да изискам информация, дали
В. А.С. пренасрочва дела по мое искане, тъй като ги насрочва за май, юни 2023 г., и когато с
молби покажа, че има нарушение, по разпореждане на П.я на съда ги пренасрочва. Та, ако
ще си мерим кой какво е правил извън предмета на делото, нещата ще надхвърлят
границите. Ето защо, моля да го оставите без уважение, намирам, че е неотносимо.
Юрк. Д.: Намирам го за относимо към предмета на спора и за необходимо, тъй като
моето твърдение е, че неразумната продължителност на едно съдебно производство, като
обективен факт рефлектира по различен начин върху различните субекти и това е така най-
малкото заради самото отношение, което самите те формират към този обективен факт.
Смятам, че тази рефлексия, това влияние негативно, което потенциално забавата може да
укаже върху лице-субект, който сам е допускал подобни дисциплинарни нарушения, е в
известна степен нищожно, да не кажа никакво.
СЪДЪТ намира, по така направеното искане от процесуалния представител на
ответната страна, за представяне на поисканата справка от В.С.С. за образувани
дисциплинарни производства по дела, по които докладчик е бил ищецът, че следва да бъде
оставено без уважение по следните мотиви:
Искането, направено по този начин, СЪДЪТ намира за неотносимо по настоящия
спор, защото дали ищецът, в качеството си на съдия-докладчик по конкретно дело, е
допуснал някаква забава, не означава непременно, че той , в качеството си на страна в едно
съдебно производство, не може да търпи същите вреди. Предвид което СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение искането на ответната страна за служебно изискване на справка
от В.С.С., направено в днешното съдебно заседание.
Страните /поотделно/: Нямам други искания.
СЪДЪТ докладва, че по делото е постъпило служебно изисканото архивирано в АССГ
5
дело, което е по описа на В.А.С., с № 1084/2018 г., ведно с първоинстанционното
производство с № 3777/2017 г. Прилага го за послужване в настоящото производство.
Същото ще бъде върнато в архива на АССГ, след отпадане необходимостта от послужването
му в настоящия спор
СЪДЪТ намери делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
Приключва съдебното дирене
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. К.: Моля да уважите иска, така както е предявен. За М. Л. е важно спорът да
бъде решен справедливо, всеки един спор. Неговият живот, съзнателният, е преминал като
съдия, понастоящем и като адвокат и като общественик. За този човек решаването на
споровете някога си, безкрайно дълго, означава наказание на хората. То не може по никакъв
начин да бъде сравнено с нищо друго, когато един човек е отдал живота си на тази кауза да
има справедливост, да има разрешаване на съдебните спорове и за това нещо най-голяма
отговорност носи съда. Когато едно дело се забавя прекомерно и няма никакви причини за
това нещо, с десетки месеци се отлагат насрочванията на съдебни заседания, така за всеки
един човек, не само за М. Л., остава тежестта и напрежението ежедневно да се справят с
въпросите, които си задават във връзка с това дело. Техния правен спор става част от
семействата им, част от работата им, а в случая с М. Л. този правен спора засяга
изключително много неговото добро име в обществото. Той е използван като една дъвка от
медиите, именно заради публикацията на В.А.С.. Значи, В.А.С. бърза да публикува, когато
отправя преюдициални запитвания, не се посквернява да посочи поименно с имена лицето,
срещу което е образувано дело за дискриминация, но не бърза да разреши спора, не бърза да
отърве хората и да възложи на справедливостта приключване на даден спор. Това е
изключително мъчително. То пречи на цялостния живот на човек, слага му отпечатък и
върху името, и върху общуването с хората, и върху свободата да живее живота по начина,
по който е решил, да твори, да работи, да се занимава с това, което е важно за него. Това е
едно постоянно ангажиране на личността, защото чувството и нуждата от справедливост са
едни такива принципи, едно такова естествено благо за човека, което е много значимо. То не
може да бъде заменено с нищо, затова не може съда да постъпва по този начин. Не може да
държи хората на трупчета месеци, години и да неглижира техните въпроси, защото те са
важни и решението е важно днес, а не след четири, след пет години, след шест години. Шест
години в центъра на един човешки живот, това е страшно много време. Четири и половина,
пет, шест, в смисъл съвсем условно го казах, но те са в центъра на един живот. Това е
страшно много време. Това е центъра на неговата дейност, на неговия съзнателен живот, на
най-силната му част от живота. Не може да се случва това нещо, не е редно, не е правилно.
Предявеният иск е за обезщетение. Обезщетението е в някаква минимална сума. Става
въпрос за погледнато като минимални заплати, то е за четири минимални заплати. Не става
въпрос за пари, става въпрос за принцип, че съда не може да бави, защото решението и
възлагането на справедливостта, постановяването на справедливостта е важно днес и сега за
хората. Моля да ни бъдат присъдени разноски, по справедливост от съда.
Ищецът Л.: Моля да уважите предявения главен иск за сумата от 2900 лева, както и
за законната лихва, считано от предявяването на исковата молба. На първо място по
изложените в нея съображения, но и искам да кажа и следното: Изненадващо е за мен, че
върховната съдебна инстанция има това процесуално поведение и в рамките на делото пред
В. А.С., както и днес. Фактите са прости. А.П.К. казва, че първото заседание по касационни
жалби се насрочва в четири месечен срок. Първото заседание по това дело беше насрочено
след тринадесет месеца и двадесет дни. Това ми причини гняв, това ми причини неудобство,
това ми причини дискомфорт, но премълчах. Съда обаче за тази година и нещо, не си беше
направил труда да проучи делото, влязоха в едно заседание формално и го обявиха за
решаване. „Чудесно“ казах, ще приключим най-сетне този спор, който датира от 2015 г.
6
Четири месеца чаках. Това означава четири пъти просрочен срока за произнасяне на
върховните опитни съдии с решение, нямаше. Изведнъж делото беше върнато. Те проумяха,
че им трябва преюдициално запитване. Няма проблем, направиха такова. Когато беше
възобновено делото, едно съдебно заседание, страните нямахме доказателствени искания,
отново го обявиха за решаване, отново започна чакане, месец, два, три, четири и аз предявих
този иск, който е пред В.А.С. и им го съобщих, преди да бъде връчена исковата молба.
Тогава написаха решението. При целия риск, че може да съм обект на реваншизъм.
Всъщност станах. Те не се произнесоха по същество, това не е Ваша работа да го
дискутирате, разбира се, върнаха го на К.З.Д.. Започваме отначало казус от 2015 г., но тук
укора е към В. А.С. - четири години и четири месеца дело. Двете години преюдициално
запитване ги изваждаме от този срок. Две години чакам да се насрочи и реши едно дело.
Дело с две страни, дело, което няма фактическа сложност, която правна сложност се реши в
крайна сметка в някаква степен Е.С. и ми казвате, че няма проблем. Това и сега го виждате,
ме гневи изключително много. Имам право като всеки български гражданин, независимо
какво съм правил преди или след това, на правосъдие в разумен срок. Това го казва З.С.В.,
ГПК, АПК, К.З.П.Ч.. Разумен срок означава, както сме написали в исковата молба, такъв,
който се определя от сложността на делото, от страните, от поведението им. Нямаше
поведение, което да налага отлагане, нямаше поведение, което да налага забавяне. В
отговора сте посочили натоварения В.А.С., вярно ли е? Имате справка, имате норма, имате
някъде разрешение, че може да насрочвате дела след тринадесет месеца да го сложим на
банката? Няма такова нещо г-жо Съдия. Категорично просрочието е огромно и категорично
съм бесен от първия момент, в който ги чакам да се произнесат същите тези хора, които
впрочем разглеждаха делата безспорно срещу мен по дисциплинарни наказания и ме сочеха,
че съм направил едно или друго. Имам право на своята емоция. Това дело е за емоция,
повярвайте ми и сега за размера. Определянето на размера по справедливост, понеже няма
точни критерии обръщам внимание, трябва да доведе до това моите неблагоприятни
изживявания да бъдат овъзмездени така, че аз да мога с паричен еквивалент да получа добри
преживявания, които да заместят онези, негативните. Тези хора бавиха, сега ще си платят за
забавянето така, както си плаща впрочем всеки, спрямо когото бъде установено нарушение,
а такова има, безспорно. И 2900 лева, сега много пъти променях сумата, но това наистина са
близо четири минимални работни заплати. То, понеже това нарушение е в период, трудно се
установява към датата, но датата е когато е постановено решението. Няма да приема
аргументи „просто това е по справедливост“ еди колко си лева. Ще приема съдебно
решение, в което е обяснено, защо четири години и половина трябва да преглътна примерно
и да получа 5 лева, 100 лева или 200 лева. Така че, моля Ви, това е към В.А.С. пледиране, за
аргументация за размера на обезщетението, което да бъде съобразено със социалните,
икономически, лични в случая факти. Аз съм бивш съдия, бивш П. на съд, настоящ
общински съветник и политик в някакъв период, и В. А.С. ме остави на трупчета да ме
разнасят по „Б.“ и разни други жълти медии, че съм нарушител. Аз, посочен с М. Л., а
лицето, спрямо което е дискриминация с инициали. Защо? Нима В. А.С. не можеше да
разкаже, че е отправил преюдициално запитване по казус свързан с дискриминация на
съдебен служител, на съдебен заседател в С.Р.С. и да обясни не в такива детайли, които да
ме злепоставят? Нека представителя да каже, защо В. А.С. не излезе с прессъобщение,
когато реши делото? Няма да ми каже, но аз го казвам, за да го чуе и да го каже на П.я си.
Тоест те имаха прессъобщение за моето дело, с моите имена, но нямат прессъобщение, за
това, че делото е приключило в някаква степен в моя полза, тъй като е отменено решението
на КЗД и е върнато за ново разглеждане, „почваме го“, но аз не съм наказан. Но в
обществото, по медиите, и това нещо е на моя гръб. Имам право за тази раница с тежест,
която ми сложиха принудително, а В. А.С. помогна дълго време да я нося, да получа
обезщетение, за да мога и аз да се чувствам добре, за да могат хората около мен, аз да
покажа, че не съм нарушител и да им доставя удоволствие, защото това нещо се
преживяваше и от съпругата ми, и от майка ми, и от нейните родители. Четохме по сайтове,
превеждахме решения на Ф.К.С. на Г., питаха ме приятели, познати и непознати: „Какво си
правил, защо така, какво стана?“. Това не съм си го избрал аз, те обаче продължиха,
позволиха да продължи и е време да платят.
Юрк. Д.: Моля да отхвърлите предявените искове, като изцяло неоснователни и
недоказани поради липса на елементите от фактическия състав на отговорността. По
7
отношение по конкретно претендираните вреди и от свидетелските показания може да бъде
обоснован извод, че те имат за свой пряк източник други обстоятелства. Публикацията,
самия предмет на делото и не са толкова относими към самата продължителност на
производството пред В.А.С., какъвто е на практика предмета на настоящото дело, тоест
накъсана е, няма пряка причинно-следствена връзка между тези вреди и твърдяното
забавяне. Моля да ми дадете срок, в който да изложа по-подробно съображенията си по
съществото на спора. Моля да ми присъдите разноски, съобразно представения към отговора
списък.
Адв. К.: Ние претендираме разноски по чл. 38 от ЗАдв., а по отношение на списъка
на ответната страна нямаме възражения.
СЪДЪТ дава възможност на ответната страна в двуседмичен срок от днес да
депозира писмени бележки по делото.
Адв. К.: Ние сме развили подробни съображения, така че не желаем да депозираме
такива.
СЪДЪТ ОБЯВИ, ЧЕ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С РЕШЕНИЕ В СРОК.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:36 часа.
Съдия при С.Р.С.: _______________________
Секретар: _______________________
8