Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 26.04.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение, първи въззивен състав, в публично
заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
Евгения Генева
Членове:1.
Васил Василев
2.
Росина Дончева
при участието на секретаря Цветанка
Павлова
разгледа докладваното от Генева
гр.д.№ 102/2021г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на О.Г.К. с ЕГН **********о*** против решение № 5571/07.03.2017г. по
гр.д.№ 44745/2016г. по описа на СРС,42 с-в в частта, с която е отхвърлен предявения иск на осн.чл.2бот ЗОДОВ и ищецът е осъден да заплати съдебни разноски.Релевират се оплаквания за нарушение на материалния
закон,нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост на решението.Съдът нарушил принципа на вътрешно убеждение поради
необсъждане на всички доказателства.Гр.д.№ 7204/1997г.,по което въззивникът имал качество на ответник, било образувано на
31.07.1997г. и приключило с влязло в
сила решение на 28.12.2015г.Жалбоподателят не бил удовлетворен от определеното
му по реда на ЗСВ обезщетение в размер на 6700 лв.Необосновано ответният съд
приел,че неразумен срок се явява само периодът от 4 г.,3 месеца и 10 дни и е
игнорирал останалите 14г.,1 месец и 18 дни.Неправилно било убеждението му
относно каузална връзка между процесуалното поведение на К. и продължителността
на процеса-в частност,че не се явявал в заседание и не се представлявал от
адвокат.Въпреки служебната информираност за смърт на единия от ответниците на 10.10.2005г.,поради
което било прекратено наказателното дело,явяващо се преюдициално
на гражданското и послужило като основание за спиране на последното, ответният
съд го възобновил едва на 10.03.2009г. и спрял отново производството за
конституиране на наследниците на 27.04.2009г.До 28.02.2013г. съдът давал
указания на ищцата за отстраняване на нередовности на
исковата молба и постановил решение на 26.07.2013г.По подадената жалба от
ищцата СГС е провел последно заседание на 20.10.2014г. и е постановил решение
на 30.09.2015г./т.е. след 11 месеца и 10 дни/.При това положение съдът
неправилно достигнал до извода ,че предложения размер по административната
процедура е справедливо обезщетение.Иска отмяна на решението в обжалваната част
и уважаване на иска изцяло с присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 20 000 лв.,ведно със законната лихва,считано от датата на предявяване
на иска до окончателното плащане на сумата,сумата
1215лв.,представляваща лихва за забава върху „главниците“ за периода от
28.12.2015г. до депозиране на исковата молба и съдебни разноски за двете
инстанции в пълен размер.
Срещу решението е депозирл
въззивна жалба и СГС в частта му,с която СГС е осъден
да заплати солидарно със СРС обезщетение в размер на 6700 лв.,ведно със
законната лихва,считано от 28.12.2015г. до окончателното плащане на сумата и
398.60 лв. разноски.Релевира оплаквания за недопустимост
на решението в тази част и евентуално-за неправилност.Ищецът не доказал пълно и
главно,че не е получил обезщетение по
глава трета „а“ ЗСВ.Съдът допуснал процесуално нарушение,кредитирайки
свидетелските показания,дадени от заинтересовани и близки до ищеца лица.От една
страна приел,че ищецът изпитал душевни страдания поради забавяне на
производството, а от друга страна приел,че се дезинтересирал
от хода и резултата му.На СРС било служебно известно,че през същия период
ищецът се явявал и по други дела като моралните му страдания били предмет на
гр.д.№ 44746/2016г. на СРС.На трето място-съдът игнорирал основни положения в
практиката на ЕСПЧ по чл.6, параграф 1ЕКЗПЧ, а именно: натовареността е
извинителна при положение,че се предприемат
мерки относно организация на работата;неспазването на процесуалните
срокове по вътрешното право не води автоматично до извода за „неразумна“
продължителност; значимостта на делото с оглед интереса на страната.Наред с
това,първоинстанционният съд неправилно приел,че
констативният протокол на инспектората има обвързваща съда материална доказателствена сила на извънсъдебно признание-в
процедурата засегнатите съдилища изобщо не участвали.Необосновано било
прието,че е налице основание за солидарна отговорност.Немотивирано съдът не
уважил възражението по чл.78,ал.5 ГПК за редукция на адвокатския хонорар
предвид сложността на делото,доколкото изобщо се дължали разноски поради
недоказване заплащането на адвокатски хонорар.
Депозирана е въззивна
жалба от СРС против решението в частта му,в която са уважени исковете за
обезщетение в размер на 6700 лв.,за законната лихва и за съдебни разноски.Решението
било необосновано,тъй като липсвали доказателства за реални душевни страдания в
каузална връзка продължителността на съдебния процес.Присъденият размер бил
прекомерно завишен в противоречие с практиката на съдилищата в България и на
ЕСПЧ за размера на обезщетението при подобно забавяне на делото.Съдът не отчел
прекомерната натовареност на съдиите,фактическата и правна сложност на делото и
двукратното му спиране на законни основания.
Депозирана е частна жалба от О.К. с
срещу определение № 292243/12.12.2017г. за допълване
на решението,с което е осъден да плати на СГС 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение на осн.чл.78,ал.3 и ал.8 ГПК.В случая
била приложима специалните разпоредби на чл.10,ал.2 и ал.3 ЗОДОВ, съгласно
които за отхвърлената част на иска ищецът не дължал юрисконсултско
респ.адвокатско възнаграждение.Ответникът можел да бъде представляван от
съдебен помощник,но нямал право да му бъдат заплатени съдебни разноски като“юрисконсултско възнаграждение“.
СРС оспорва частната жалба с
довода,че съгласно практиката на ЕСПЧ в светлината на гарантираното от ЕКЗПЧ
право на справедлив процес ,в частност достъп до правосъдие, финансовите
тежести следва да са пропорционални и справедливи.В случая размерът на юрисконсултското възнаграждение не препятствал достъпа до
правосъдие,нито бил несправедлив и „неразумен“-напротив, присъдено било
минимално възнаграждение.ЗОДОВ предвиждал приложение на нормите на ГПК за
неуредени въпроси .Практиката в обратен смисъл противоречала на конституционния
принцип за равенство на страните и на чл.9 от ГПК.
Представителят на СОП дава становище
за уважаване на въззивните жалби на ответните
съдилища и за отхвърляне на въззивната жалба и на
частната жалба на К..
След преценка на данните по делото
поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира въззивните
жалби,включително частната такава, процесуално допустими, в частност-по делото
има доказателство за предложено по административен ред обезщетение в размер на
6700 лв. по преписка № 94-О-7/2016г. на МП/л.5-9 /.По същество жалбите са
неоснователни.
Спорът от правна и фактическа страна
се свежда до следните въпроси:фактическата продължителност на делото,за която
критерият „неразумен срок“ е релевантен;действителните морални страдания в
каузална връзка с тази продължителност и достоверността на гласните
доказателства, установяващи страданията; доказателствената
сила на констативния протокол, изготвен от инспектората;приложимостта на
критерия“натовареност“на съда;реалната значимост на делото за
страната,претърпяла вреди;има ли основания за солидарна отговорност на ответниците;имат ли
последните право на съдебни разноски за отхвърлената част от иска по чл.2б от ЗОДОВ;прекомерен ли е заплатеният от ищеца хонорар с оглед фактическата и
правна сложност на делото;дължи ли се лихва в размер на 1215 лв.за периода от
датата на влизане в сила на окончателния съдебен акт и датата на предявяване на
иска за обезщетение.
В атакуваното решение съдът е
приел,че общата неоснователна забавеност на делото е 4 години,3 месеца и 10
дни.Този извод съвпада с констатацията на Инспектората,но не означава,че съдът
се е обвързал с документиращия протокол.Напротив, решението съдържа последователно
изложение на процесуалните действия и настъпилите релевантни събития,
доказателства за които се съдържат в кориците на гр.д.№7204/97г.на СРС, и е
достигнал до същия резултат.Кредитирането на свидетелски показания за душевното
състояние на К.,дадени от негови близки,не опорочава вътрешното убеждение на
съда, а обратното-за тези преживявания достоверни данни могат да дадат само
лица от най-близкото обкръжение на пострадалия, особено когато се касае за
процеси с голяма продължителност.Значимостта на делото за пострадалия се
установява както от данните за предмета на делото-обявяване за нищожна на
сделка с недвижим имот,което по житейска презумпция предполага опасения и
притеснения от финансово и битово естество,така и от гласните доказателства ,
които я потвърждават.Съдът законосъобразно е приложил практиката,обективирана в решение № 76/11.04.2016г. на ВКС по гр.д.№
5721/2015г., съгласно която съдът не
може да присъди обезщетение в по-малък размер от предложения по административен
ред.Обратното би препятствало защитеното право на достъп до съд,тъй като
пострадалият фактически би бил принуден да приеме предложението на
МП,независимо дали то е справедливо.Обосновано е отхвърли претенцията до
предявения размер като несъответстваща на степента на нарушение на правото да
получи съдебно решение в разумен срок,с оглед извода за продължителността на
забавянето,която е неоснователна предвид фактическата и правна сложност на
делото/субективно съединени искове,преюдициално
наказателно производство,смърт на страната,конституиране на наследник с
неизвестен адрес чрез ДВ/.Съдът не е кредитирал гласните
доказателства,противоречащи на документите по делото,що се отнася до явяване в
съдебни заседания и ангажиране на адвокати и обосновано е извлякъл аргумент в
полза на извода за прекомерност на претенцията.Съдът е отчел и ноторно известната
изключителната натовареност на съдиите,за която в кориците на делото се
съдържат и статистически
данни.Настоящият състав намира,че отговорността на съда като процесуален субституент на Държавата е обективна и невиновна,но доколкото
съществува практика на ЕСПЧ за редуциране на отговорността при доказателства за
предприети мерки с оглед добра организация/а такива се съдържат в
делото-заповеди на административни ръководители на СРС и СГС/, споделя това по
принцип.Обратното би означавало да се лишат Държавите Членки от стимул за
коригиране на практиките си в положителна посока и дерогиране
на принципа,че правото на обезщетение не освобождава ДЧ от задължение да спазва
закриляните права и свободи. Ответниците са осъдени
да заплатят обезщетението ведно със законната лихва за забава и разноски при
солидарност,тъй като са правораздавали по идентичен
казус и,както бе посочено по-горе, отговорността на съдилищата по чл.2б от ЗОДОВ е обективна.Ангажирането на солидарна отговорност в по-голяма степен
защитава интересите на пострадалия,което съответства на целта на закона и се
извежда от телеологичното тълкуване на ЕКЗПЧ.Правилно съдът е съобразил т.4 от
ТР на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 3/2004г.,според която мораторна лихва се дължи от датата на влизане в сила на
окончателния акт,защото от този момент пострадалият може да предяви иск за
обезщетение. Платеното адвокатско възнаграждение в размер на 1160 лв. съгласно
приложения договор не е прекомерно предвид цената на иска и сложността на
делото,която предполага задълбочени познания в областта на гражданския процес и
практиката в областта на защита на човешките права и свободи.Омаловажаването на
такива дела би рефлектирало негативно върху защитените права и интереси на
пострадалите.В атакуваното определение законосъобразно е присъдил съдебни
разноски за юрисконсултско възнаграждение
пропорционално на отхвърлената част от иска,защото това постига точния баланс
между принципа на равнопоставеност на страните в
процеса и правото на реален достъп до
правосъдие в аспекта на пропорционалност относно финансовата тежест за
страните.
По изложените съображения въззивният съд намира,че решението и определението за
допълването му в частта за разноските следва да бъдат потвърдени.Въззивникът К. дължи на СРС и СГС по 150 лв. юрисконсултско възнаграждение на осн.чл.78,ал.8 ГПК за въззивната инстанция.От своя страна съдилищата
дължат разноски ,пропорционално на частта,в която жалбите им са отхвърлени- 403
лв.Ето защо съдилищата следва да бъдат
осъдени да заплатят на въззивника К. съдебни разноски
за въззивното производство в размер на 103 лв.
Водим от горното, Софийски окръжен
съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
55711/07.03.2017г. на С.р.с. състав по гр.д.№ 44745/2016г. и определение
№292243/12.12.2017г. за допълване на горепосоченото
решение в частта за разноските.
ОСЪЖДА С.г.с. и С.р.с. да заплатят на
О. Г.К. с ЕГН ********** с адрес ***,
съдебни разноски за въззивното производство в размер
на 103/сто и три/ лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове:1.
2.